Казаното от теб не е проблем на конкретното наказание, а е проблем на цялата правосъдна система: от мое и твое име налагат глоби, порицания, общественополезен труд, пробация, условни присъди, ефективни присъди, доживотен затвор, същото без замяна, и накрая (тук - таме) смърт. Тоест, проблемът не е във вида на наказанието, ако те разбирам правилно. Едва ли си ОК от твое име някой невинен да бъде осъден на доживотен затвор или 20 години зад решетките, или даже на глоба. Но всяка присъда е в името на народа.Amazon написа: ↑05 Май 2018, 23:13Ти съзнаваш ли, че този невинен не го умътвяват някакви абстрактни "сентенции", съдията, прокурора, машината за убиване и обслужващия и персонал, а ти лично? Те го правят от твое име и по презюмция по твоята воля.
Не ми пречи да храня няколко урода(с боклуци ако може и завряни в дупка), стига да не убият от мое име някой невинен. Че то ние си го правим всеки ден. Малко ли паразитни професии има, дето ги изхранват нормалните хора.
И, не - това не те прави лично виновен, когато един конкретен съдия се е доверил на един конкретен прокурор и е опандизил или обесил невинен човек. Защото макар и в демократична страна, не е народът този, който осъжда, само в негово име се прави (защото правото е защитник на обществото, което в основата си е народа). И вярвам, че не си си разплел чорапите заради онзи невинен, прекарал 40 години зад решетките, за когото писа, че казали в новините. Не защото страдаш от морален дефицит, а просто защото разумът ти подсказва, че не си виновен.
И друг по-горе ме упрекна, че вероятно не съм достатъчно човечен, и че ще разбера по-добре проблема, ако дъщеря ми е осъдена на смърт, без да е виновна. Ами проблемът не е на какво е осъдена, а че е осъдена невинна - ето това е истинския порок на правосъдието, с който трябва да се борим безкомпромисно. Защото и на пет тояги да осъдят един невинен, това е шамар в лицето на държавността както за неговата личност, така и за всеки, който знае, че е пострадал невинен човек.
Но в последните години нашето общество се наживя на другия вид шамари - да гледаме как мафиоти, политици, мутри и прочие сволоч все накрая се оказват невинни. И как убийци на пътя например, злоупотребили с алкохол или дрога, се разминават с условни присъди. За страна като България, където има две доживотни присъди без замяна годишно, и има няколко стотин убити (умишлено или по непредпазливост, но престъпна), за моето семейство предпочитам риска някой да бъде осъден на смърт по грешка, пред този да ни убие някакъв психопат, защото е пуснат за добро поведение след някаква си присъда.
