"Управлявах някога най-голямата петролна компания в Русия. Нека обясня какво всъщност се случва - и защо Кремъл не може да го спре."
Михаил Ходроковски в blog.khodorkovsky.com
"Защо горивната криза се разпространява в Русия
Горивна криза се разпространява в Русия. Недостигът достигна Чита и Иркутск на хиляди километри от фронтовата линия. Разстоянието е показателно, защото само ударите не обясняват какво се случва.
За мен това е и лично. Управлявах ЮКОС, някога най-голямата петролна компания в Русия. Сред горящите заводи сега са рафинериите в Самара, за които някога бях пряко отговорен. Да ги гледам как горят е болезнено. Но разбирам, че това е война и че войната не се води по друг начин. И за разлика от някои от засегнатите от настоящата горивна криза, си спомням отлично кой започна тази война и кой активно избира да я продължи.
Украинските дронове удрят практически всяка голяма рафинерия в европейската част на Русия. Единствените пощадени заводи са малките рафинерии тип „чайник“, повечето от които в или близо до Северен Кавказ. Мислех, че московската рафинерия ще бъде покрита от противовъздушна отбрана. Оказа се, че дори тя не е.
По обем това все още не е катастрофа: рафинирането е намаляло с приблизително една четвърт, което на месечна база означава стотици хиляди тонове бензин. Русия би могла да купи тези обеми от чужбина и да ги внесе. Сривът се случва другаде: в логистиката и във вземането на решения.
Транспортирането на гориво през страна с такъв размер означава продуктови тръбопроводи, железопътни цистерни, камиони, държавни резерви и фирмени запаси, съхранявани в заводи и депа. Някой трябва да реши какъв вид гориво къде, в какво количество и бързо да се премести. Това е произходът на настоящата криза.
Кремъл има два изхода от нея.
Пазарният път е да се освободят цените. В около дузина региони горивото би скочило до около пет долара за литър, търсенето би се сринало и предлагането би започнало да тече от други региони, просто защото доставката е изгодна. След три до пет месеца ситуацията би се успокоила. Политически режимът не може да си позволи тази ситуация.
Административният път е петролните компании сами да преместват гориво между регионите. Това означава резервиране на железопътен капацитет и координация помежду си, а държавата би трябвало да помогне за организирането му. Тя вече не знае как. В системата са останали много по-малко квалифицирани хора, отколкото преди. Някои напуснаха страната, други се разпръснаха, а трети просто отказват да се докоснат до този проблем.
Това, което правителството всъщност избра, е трети път: намаляване на стандартите за качество на горивата до Евро-2, клас, толкова нисък, че беше забранен за продажба в Русия още през 2013 г. Има мегдан качеството да падне още. Можете да налеете директно химикали в бензина и да продадете продукта. Това гориво унищожава каталитичните конвертори на съвременните автомобили. Не е много добре. Но според изчисленията на Кремъл е малка цена.
След всеки удар ремонтните екипи правят невъзможното, за да възстановят капацитета. Честно казано, не мога да си представя какво правят тези бригади в момента. Но това няма да продължава вечно, защото се натрупват кръпки и в един момент заводът се поврежда напълно. Московската рафинерия вече е спряна напълно.
Докато поне част от рафинирането продължава, има място за маневриране с продукта. Ако ударите продължат и половината от рафинерийния капацитет в европейска Русия спре напълно, никакви игри със стандартите за качество няма да покрият празнината. Това би било истински проблем. А сезонът на жътвата наближава - днес кризата е свързана с бензина, а жътвата е на дизел, проблемите с дизела биха били от различен порядък.
Никой украински дрон не е нанесъл толкова щети на руската икономика, колкото собственото руско правителство. Войната даде повече власт на ФСБ и хората около нея. Техният отговор на всеки проблем е един и същ: затягане на гайките, ускоряване на репресиите; винтовете се затягат и икономиката се влошава. Никой в режима не е готов открито да признае, че се е влошило заради затягането. Мъжете с еполети посочват влошаването, наричат го вражески действия и отново затягат, а спиралата продължава.
Съвременната икономика се основава толкова на възприятието, колкото и на производството. По-малко важно е какво все още могат да произведат рафинериите, колкото как потребителите преживяват недостига и как хората, отговорни за логистиката, реагират на него. Досега потребителите виждаха празни помпи, а отговорните хора... реагират зле."
Михаил Ходроковски в blog.khodorkovsky.com
"Защо горивната криза се разпространява в Русия
Горивна криза се разпространява в Русия. Недостигът достигна Чита и Иркутск на хиляди километри от фронтовата линия. Разстоянието е показателно, защото само ударите не обясняват какво се случва.
За мен това е и лично. Управлявах ЮКОС, някога най-голямата петролна компания в Русия. Сред горящите заводи сега са рафинериите в Самара, за които някога бях пряко отговорен. Да ги гледам как горят е болезнено. Но разбирам, че това е война и че войната не се води по друг начин. И за разлика от някои от засегнатите от настоящата горивна криза, си спомням отлично кой започна тази война и кой активно избира да я продължи.
Украинските дронове удрят практически всяка голяма рафинерия в европейската част на Русия. Единствените пощадени заводи са малките рафинерии тип „чайник“, повечето от които в или близо до Северен Кавказ. Мислех, че московската рафинерия ще бъде покрита от противовъздушна отбрана. Оказа се, че дори тя не е.
По обем това все още не е катастрофа: рафинирането е намаляло с приблизително една четвърт, което на месечна база означава стотици хиляди тонове бензин. Русия би могла да купи тези обеми от чужбина и да ги внесе. Сривът се случва другаде: в логистиката и във вземането на решения.
Транспортирането на гориво през страна с такъв размер означава продуктови тръбопроводи, железопътни цистерни, камиони, държавни резерви и фирмени запаси, съхранявани в заводи и депа. Някой трябва да реши какъв вид гориво къде, в какво количество и бързо да се премести. Това е произходът на настоящата криза.
Кремъл има два изхода от нея.
Пазарният път е да се освободят цените. В около дузина региони горивото би скочило до около пет долара за литър, търсенето би се сринало и предлагането би започнало да тече от други региони, просто защото доставката е изгодна. След три до пет месеца ситуацията би се успокоила. Политически режимът не може да си позволи тази ситуация.
Административният път е петролните компании сами да преместват гориво между регионите. Това означава резервиране на железопътен капацитет и координация помежду си, а държавата би трябвало да помогне за организирането му. Тя вече не знае как. В системата са останали много по-малко квалифицирани хора, отколкото преди. Някои напуснаха страната, други се разпръснаха, а трети просто отказват да се докоснат до този проблем.
Това, което правителството всъщност избра, е трети път: намаляване на стандартите за качество на горивата до Евро-2, клас, толкова нисък, че беше забранен за продажба в Русия още през 2013 г. Има мегдан качеството да падне още. Можете да налеете директно химикали в бензина и да продадете продукта. Това гориво унищожава каталитичните конвертори на съвременните автомобили. Не е много добре. Но според изчисленията на Кремъл е малка цена.
След всеки удар ремонтните екипи правят невъзможното, за да възстановят капацитета. Честно казано, не мога да си представя какво правят тези бригади в момента. Но това няма да продължава вечно, защото се натрупват кръпки и в един момент заводът се поврежда напълно. Московската рафинерия вече е спряна напълно.
Докато поне част от рафинирането продължава, има място за маневриране с продукта. Ако ударите продължат и половината от рафинерийния капацитет в европейска Русия спре напълно, никакви игри със стандартите за качество няма да покрият празнината. Това би било истински проблем. А сезонът на жътвата наближава - днес кризата е свързана с бензина, а жътвата е на дизел, проблемите с дизела биха били от различен порядък.
Никой украински дрон не е нанесъл толкова щети на руската икономика, колкото собственото руско правителство. Войната даде повече власт на ФСБ и хората около нея. Техният отговор на всеки проблем е един и същ: затягане на гайките, ускоряване на репресиите; винтовете се затягат и икономиката се влошава. Никой в режима не е готов открито да признае, че се е влошило заради затягането. Мъжете с еполети посочват влошаването, наричат го вражески действия и отново затягат, а спиралата продължава.
Съвременната икономика се основава толкова на възприятието, колкото и на производството. По-малко важно е какво все още могат да произведат рафинериите, колкото как потребителите преживяват недостига и как хората, отговорни за логистиката, реагират на него. Досега потребителите виждаха празни помпи, а отговорните хора... реагират зле."
Това, което има в реалността, е аудио-запис на някакъв неидентифициран човек, по време на някаква операция, казваш нещо от рода на това, че дезертьорите са врагове, извадено от контекста. И повечето от тези "сензационни разкрития" се отричат, другите се разследват:
показват точно обратното: украинските загуби намаляват, руските се увеличават, напредъкът им все повече се забавя, ротациите се увеличават, войната като цяло се обръща в полза на Украйна. Това е аргументът, че ВСУ, обратното, по времето на Сирски продължават да се подобряват.
Ukrainska Pravda reports that Ukraine's new Commander-in-Chief, Mykhailo Drapatyi, ordered a halt to personnel reinforcements and transfers into the Army's assault regiments from July 26. The report, citing sources in four assault regiments, says this is the first decision by the new military leadership to restrict the flow of personnel into those units. #Ukraine
Предполагам това го интересува.