Стратегията на #Израел за #Иран
Израел иска да превърне Иран в "Болния човек на Ориента". Не бива да се лъжем защо се води войната в Иран сега - "война без стратегия", както я нарича the Economist в новата си заглавна страница. Но всъщност стратегия има.
Израел иска да ликвидира Иран като основен военен опонент на Тел Авив в Близкия Изток и проводник на терористична дейност, насочена срещу Израел.
Нетаняху не желае да унищожава режима на аятоласите, нито да го заменя с демократична система, която да даде глас на иранския народ за реформи и модернизация. Напротив - Тел Авив ще се чувства чудесно, ако всички околни държави се управляват от репресивни авторитарни режими, притежаващи изкуствени армии, както бяха Сирия и Египет преди 2012 г. Такива опоненти са много лесни за манипулиране, инфилтриране, подкупване и сплашване. Мосад показаха че умеят да ликвидират и 2 и 200 - прецизни ракетни удари, взривяващи се пейджъри, ударни екипи от спецчастите - според каквото е необходимо.
В тази схема един авторитарен режим е добре дошъл - убива желанието за икономическо и социално развитие, зависим е от външни доходи, разчита на износ на суровини, но не развива реална индустрия, не представлява нито военна, нито икономическа конкуренция. Израел оцеляваше насред такива режими в продължение на 80 години от създаването си - евреите имат и средствата, и познанието как да се справят с авторитаризмите.
Подмяната на аятоласите с демокрация или издигането на агресивна, светска държава, насочена към реформи и модернизация не е по вкуса на Тел Авив. Това се вижда ясно в периода 1951-1953 г., когато Израел, САЩ и Великобритания полагат всички грижи да отстранят реформатора премиер Мохамед Мосадех, който си позволява да национализира британските петролни инсталации в Иран и да се опита да модернизира страната, извеждайки я от тясната про-американска орбита, в опит да играе независима сила в Близкия изток през Студената война.
Защо тогава Израел посегна на аятолах Хаменей и неговия режим? Причината се корени в т. нар. "Ос на съпротивата" - мрежа от ирански проксита, простираща се от владенията на Техеран до Средиземно море с разклонения в Ирак, Сирия, Ливан и Палестина. Чрез тази структура Ислямската република целеше да създаде обръч, в който да притисне и разгроми Израел и да наложи собствената си доминация в Близкия Изток, действайки, подобно на Израел, чрез подкрепяне на авторитарни режими или поддържане на политическа нестабилност, в която про-иранските фракции да контролират оръжието и да имат монопол над насилието. За разлика от шахство Иран, Ислямската република не беше съюзник на Израел против арабите, а искаше да използва арабите против Израел. САЩ изключително много помогнаха в тази посока, премахвайки сунитския режим на Саддам, отказвайки да се намесят решително в Сирия и оставяйки Ливан в пълен политически безпорядък. Неспособността да се озапти Израел в Палестина, хвърли Хамас в обятията на Техеран.
Разиграващото се през последните девет месеца не е нищо повече от един нов етап на една стара борба - как да обезвредим основния си силов опонент, без да даваме възможност на останалите местни държави да се издигнат и да запълнят празнотата. Тази игра продължава и сега - целта на иранските ракетни атаки срещу съседните арабски държави е всъщност да ги накара да мразят евреите и войната, която САЩ и Израел "натресоха" на Персийския залив - да се представят щетите като ненужни жертви, които арабите понасят заради империалистическата политика на Вашингтон и Тел Авив. Същевременно САЩ и Израел се опитват да преобърнат този наратив наопаки - иранските атаки се представят като безумната агресия на един полудял режим, на който трябва да се сложи край - никой не е в безопасност, докато аятоласите управляват Иран. Арабите се оказват заклещени между кръстосания огън - предстои да видим кой наратив ще предпочетат и дали няма да разработят свой собствен.
При всяко положение целта на Израел е да създаде един дестабилизиран, слаб Иран, лишен от ядрена програма, но оставащ в лапите на един недемократичен режим на управление. Чрез ликвидирането на всички основни лидери - светски и духовни, Израел се надява да създаде ситуация, в която различни фракции да започнат борба за власт, която да отслаби Иран вътрешно за десетилетия напред, обричайки опитите за икономическа и политическа стабилност на провал.
Казвайки това, трябва да отбележим, че Нетаняху и хората му не желаят нито разпадане на Иран, нито биха си позволили изпращане на свои войски на терен и превръщане на конфликта в "Нов Ирак" или "Нов Афганистан". Нахлуването и окупацията от страна на трети държави също не е добра опция.
Струва си тогава да си зададем въпроса "Как изглежда за Израел един възможен край на настоящата война?" Всичко се свежда до постигане на някакъв дипломатически компромис чрез издигане на власт на временно правителство в Иран, което да приеме американо-израелските искания, което, на свой ред, ще го обрече политически и ще доведе до рухване на това правителство и боричкане за власт, но с вече наложени рестрикции - без ядрена програма, без военен потенциал за отбрана, без поддържане на "Оста на съпротивата". След това Израел ще се стреми да изолира и неутрализира отделните клетки на Оста, но най-напред ще се опита да прекъсне пъпната връв, която захранва милиции и терористи с оръжие, пари и припаси.
Критиките ми са за това как и кога се започна тази война, а не принципно за мракобесието на Иран.
Стратегията на #Израел за #Иран
IRAQI OIL PRODUCTION FROM SOUTHERN OILFIELDS FALLS TO 1.3 MILLION BPD FROM AROUND 4.3 MILLION BPD - THREE SOURCES SAY
