bigdragon написа: ↑26 Дек 2022, 20:15
Kont,
Бъркаш.
На въпросното учение стрелбата беше проведена по
трасиращ снаряд от гаубица.
Знаеше се предварително времето и посоката от къде ще се появи.
За въпросното учение, беше бригадно на 9-а танкова бригада
аз бях там и стрелях,
бях ти стар войник в ОПР, ако не те бъркам с накой друг.
Ето ме тука с Алипиев, ако не се лъжа на същото учение, аз съм с гранатомета:
Даго и Алипи.jpg
ПП Имам спомен, че на едната стрела-2 от двете, не и сработи маршевия двигател,
само прескочи командирската вишка и се пльосна на тридесетина метра пред нея.
Ние бяхме зад вишката, но очевидци разказваха, че наблюдаващите лампази паднали по очи...
Привет!
Не съм те забравил! Но тази снимка ваша с Алипи виждам за първи път. Много сте войнствени и двамата и адски млади, ако това на снимката под ника ти си ти явно и ти като мене доста си се променил, направо казано сме остарели. На мен ми казват че приличам на Санта Клаус, едър със шкембе-нце голяма бяла брада и зачервени бузки... Снимката ви с Алипи на маймунското градче ли е правена?
По въпроса за това по какво стреляхме?! И аз естествено бях там и даже по това време бях картечар. Имах две ленти по петдесет патрона. Ние тогава правихме показно учение и стреляхме и по мишени първо а после ни събраха на грубички в трите взвода. за да не се изпозастреляме когато стреляме повъздушната мишена... Аз бях във втори взвод на л-т Миленков...
Драго, на нас ни казаха че ще стреляме по осветителен снаряд от гаубица.
Гаубиците нямат трасиращ снаряд те имат осветителен снаряд в боекомплекта си. Трасиращи снаряди има само в противотанковата артилерия но те са свръхзвукови и ние не бихме могли да реагираме... Погледни в интернет боекомплекта на Д 30 и ще разбереш за какво говоря...
Всъщност ако се напънеш и си спомниш добре не беше
бригадно тактическо учени е със бойни стрелби а
нощно ротно-тактическо учение със бойни стрелби... След нощното учение, генерал Грозев който от зам командир на армията премина на работа в ДС след време, ако помниш, каза "златните момчета от златната рота". Патаран който после порастна до ген. л-т захарин Илиев после често повтаряше и стана "идиома"
моите златни момчета от златната рота...
Събрал си в едно, мисля си, спомени от две различни учения, "звездите" падаха по корем по време именно на Бригадното тактическо учение което беше по късно – пролетта на 84 година и не беше нощно...
Второто, с падането по корлем на звездите го помня също добре защото... Ние тогава развърнахме верига бягахме след танковете мисля Т 62 от 1-ви батабьон на бригадата и стреляхме. Аз се забягах напред, за да се откъсна от веригата и за да пострелям с "Пенка" по група мишени / а пропо задачите на учението беше "срещен бой"/ но ти и свързочника /той май беше "КомОтд" от вашия набор защото учеше турчетата шерифа и дребния ме навикахте и даже имаше уставно прилагане по бойна каска модел М 36
, всъщност бяхте прави веригата стреляше и можеше да ме опука някой без да иска - /Дружески огън/... Нека нашият другар свързочника ме прости забравил съм му името , мисля вие дружахте... Всъщност именно затова помня добре бригадното 84-а и го отличавам от ротното 83-а...
Ротното нощно тактическо учение помня защото след време почти 10 години, в компания, мъжът на мамина братовчедка, по това време полковник пенсионер заразказа как по негово време играли мишена на нощно тактическо учение през 83-а ... Това вече беше при разцвета на демокрацията 92-а мисля... Батко беше възмутен по това време тренирали практическа стрелба по въпросните на Шабла и така се разпилявала техниката и разказваше как те излъгали началството за да обезопасят въпросната ценна техника... Той и много други интересни неща тогава разказа, но като дойда във Варна и пием по една водка ще разкажа да се посмеем, обещал съм на Валю Велков така че един ден непременно ще го направя и ще те търся да се видим и пием по едно малко за хубавите млади времена, не че сме престарели де.
Аз тогава наострих уши, бях си дошъл във ваканция , пишех квалификационен труд във ВСШ във Ленинград...
Тоест по думите на батко Стоян те трябвало да имитират прелет на тактическа крилата ракета със скорост около 600 км/ч на височина 300-350 метра. За да съхранят техниката изпълнили на височина около 500-600 метра, за да не рискуват радиоуправляемия самолет и го "преминали на скорост 750-800 км/ч...
Ако помниш добре ние стреляхме по мишени първо а после по "Ляанса"...
Мисля че ние стрелхяме на два пъти. Нашата задача беше да демонстрираме възможноса на пехотата по стрелба ниско летяща крилата ракета с цел повреждане или унищожаване за да не изпълни зададената й траектория. Глупости на търкалета след години разбрах че ракетите от този тип са защитени от леко стрелково оръжие...
Та връщам се на стрелбата. Стреляхме по въздушна цел на два пъти. Първият път беше слабо светеща цел която Бързо мина и отмина... Стреляхме! Не се получи да демонстрираме групиран огън по летящата цел... Слеад 1-5 чинути стреляхме пак...Вторият път целта зависна исветеше ярко. Интервала между двете мишени беше около една минута до пет... Та прочее по летяща цел стреляхме два пъти а преди това по подсветени цели имитиращи пехота...
Беше върнуващо, много адреналин, нас ни бяха нахъсили че никога до сега никъде не е провано стрелба по летяща крилата ракета от пехота , помниш ли комсомолеца ст.л-т Атанасов май беше името му, той ни нахъсваше в класното отделение в подвала заедно с капина политиката на батальона... Нахъсване е различно от нагъзване за останалите четящи...
Аз първият път по летящата цел стрелях, но не можах да изстрелям втората лента набита само с трасиращите патрони...
Първата лента отстрелях по подсветените пехотни мишени, там ми бяха уставно набити през един трасиращи...
Във втората лента за стрелбапо летяща цел само трасиращи. И двете ленти Бяха с по 50 патрона, полагаха се само по 25 но както винаги Фирев не се скъпеше при такива учения и даваше патрони...
Първият път по летящата цел стрелях отсичайки по два-три патрона не можах даже половина да опукам. Вторият път когато снаряда на гаубицата зависна на три реда отстрелях всички патрони... Всъщност и в двете ленти имах по 50 патрона. Автоматчиците по принцип на такова учение имат по 9-12 патрона но вие бяхте с набити пълнители...
Та прочее, последствие както научих, действително вторият път в това учение сме стреляли по осветителен снаряд от гаубица "гвоздика"от учебните на сливница на бригадата машини, която Патаран предвидливо вдигнал по тревога и поставил на бойна позиция с готовност за стрелба с осветителен снаряд в определен квадрат...
А пропо командира на самоходките помниш ли Фюрера който им даваше "за бой по тополите" когато беше нервен на техните разводи
...
Драго бъди жив и здрав и много внуци ти желая имам три и са планирани във следващите години още толкова.
Планирам книга, в която става въпрос и за армията в която служихме, мисля тука да пускам сигнално готовите части...
Драго бъди жив и здрав!
