СтатииРуско-шведска война 1788-1790 г. ХОГЛАНДСКО СРАЖЕНИЕ 06.07.1788 г.

Авторски
Отговори
De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Руско-шведска война 1788-1790 г. ХОГЛАНДСКО СРАЖЕНИЕ 06.07.1788 г.

Мнение от De Ruyeter » 23 Юни 2020, 10:46

През 1787г. започва поредната руско-турска война. Във връзка с това Франция и Османската империя отделят огромни субсидии, за да привлекат Густав ІІІ на своя страна. Ангажираната във война със своя южен съсед Русия изглежда лесна плячка за амбициозния шведски владетел.
През лятото на 1788 г. Густав ІІІ сключва съюз с Османската империя и решава да нападне оголения северен фланг на Русия. Моментът е добре подбран – фортовете на Кронщад са в плачевно сътояние. Командирът на пристанището вицеадмирал П. И. Пущин докладва няколко дни преди началото на войната на вицепрезидента на Адмиралтейската колегия граф Чернишов: «Що се отнася до защитата на Кронщад, милостиви господарю, макар да са дадени всички разпореждания, отбраната не може да се счита за надеждна, канонирите са много малко, и то все новобранци, военнослужещите, които могат да боравят с оръдия и да стрелят с мускети са малцина, а най-добрите са адмиралтейските дърводелци, но и те не са особено надеждни».
По това време Русия разполага с 46 линейни кораба, 17 от които са включени в ескадрата на адмирал С. К. Грейг. Без тях силата на Балтийския флот значително отслабва. Пет други кораба от линията са дислоцирани в Архангелск, а 19 други са извадени от състава на флота и са превърнати в блокшипове, брандвахтени кораби – тоест те са абсолютнонебоеспособни. Не чудно, че вестта за началото на войната придизвиква масова паника в руската столица. Дворът е готов да напусне Петербург. На 21 юни 1788г. Густав ІІІ без съгласието на риксдага започва военни действия срещу Русия. Формален повод за войната става разпространения от шведското разузнаване слух, че Русия се готви за внезапно нападение върху основната база на флота в Карлскрона. Екатерина ІІ се опитва да предотврати с всички средства надигащата се война и до последно смята, че заплахите на Густав ІІІ не са нищо друго освен блъф. По заповед на императрицата руският посланник в Стокхолм граф Разумовский предава на шведския външен министър нота, чрез която иска отговор по повод обявената в Швеция мобилизация. Густав ІІІ изтълкува миролюбивото послание като «казус бели» . Той изпраща да Русия ултимтум: да бъде наказан граф Разумовский, върнати земите, които шведите са предали по силата на договора от Або във Финландия и цяла Карелия, а на турския султан да се върне Крим и да се сключи договор съгласно условията на падишаха или Русия ще бъде принудена да води война на два фронта. Да се коментира писмото на Густав ІІІ е трудно. Според пруския посланник барон Келер това е писмо „съчинено в състояние на умствено объркване“. В началота на юли 1788г. войната е факт. 38 000 шведска армия начело на краля се отправя за Фридрихсхам, Вилманстранд и Нейшлот. Шведският галерен флот трябва да настъпи покрай крайбрежието на Финландия. Предвидено е линейните ветроходи да стоварят десант в Ораниенбаум и да превземат Петербург.
Густав ІІІ започва военни действия по море преди ескадрата на адмирал Грейг да е напуснала Балтика. Най-логично би било шведският владетел да остави трите линейни кораба, намиращи се в Копенхаген и 15-те, които по-късно трябва да се присъединят към тях да напуснат Балтийско море, и после да започне войната. Тогава шведският флот би получил абсолютно превъзходство в силите и плановете на Густав ІІІ за десант край Петербург биха се увенчали с успех. На такова странно решение биха могли да повлияят няколко фактора. Огромните субсидии, давани от Англия и Турция на Густав ІІІ, за да не допусне излизането на руския линеен флот от Балтийско море, защото той би доринесъл значително за по-бързия разгром на вече изтощената Османска империя. На второ място Кронщадската ескадра би напуснала Балтика през есента, когато започват бурите и шведският галерен флот ще изпусне най-благоприятния момент за действие и десанти. Операциите биха се отложили с година, а дотогава войната с Османската империя може да е приключила. На трето място не трябва да забравяме славолюбивия характер на Густав ІІІ. Унищожението на руския линеен флот би станало кулминация на неговите стратегически военни умения.
На 5 юни 1788г. първият отряд на Средиземноморската ескадра на Грейг отплава от Кронщад и се насочва към Копенхаген. В състава й са трите нови 100 оръдейни кораба «Иоанн Креститель» /«Чесма»/, «Три йерарха», «Саратов», 32 оръдейната фрегата «Надежда» и няколко транспорта. Отрядът се командва от вицеадмирал Вилхелм Петрович Фондезин /или фон Дезин/. Пътьом среща шведската ескадра, водена от граф Зюдермандланд. Войната не е обявена и затова шведите не рискуват да нападната руското съединение. Шведският флотоводец се ограничава с искане руският отряд да салютира шведското знаме. Фондезин отвръща, че по договора от 1743г. никоя от страните не е задължена да салютира другата, но понеже граф Зюдерманланд е «еднутробен» брат с руската императрица, то той ще спази морския обичай и дава в негова чест 13 изстрела. Шведите отговарят с осем. След това руската ескадра поема към Копенхаген, а шведите на изток към Готланд.
На 19 юни 1788г. изпратените на разузнаване фрегати от Кронщадската ескадра забелязват шведския флот, плаващ към Финския залив. На 27.06.1788г. край остров Суроп шведската ескадра се натъква на крайцеруващите във Финския залив фрегати «Хектор» /26 оръдия/ и «Ярославец» /36 оръдия/. Двамата капитани не знаят за избухналата война и оставят попътният вятър да ги отнесе в центъра на шведската армада. Те са обкръжени и принудени да се предадат.
За да се отблъсне надигналата се опасност са мобилизарани най-боеспособните част на Балтийския флот – Кронщадската ескадра. На пръв поглед тя изглежда внушителна. Всъщност повечето матроси са резервисти, отдавна не минавали на военно обучение или са току-що постъпили новобранци. Голяма част от редовия състав се набират от кварталните кръчми, или от реквизираните търговски кораби, дори има и затворници сред тях. Адмирал Грейг разбира много добре слабостите на личния състав и затова организира учения. Комендорите непрекъснато се обучават в стрелба по движещи се мишени, а командирите на ескадри отработват съвместни маневри и престроявания.
Вечерта на 5 юли 32 оръдейната фрегата «Надежда Благопополучия» открива противника край бреговете на остров Хогланд. На следващия ден шведите и руснаците установяват визуален контакт и поемат курс на сближение. Адмирал Грейг построява ескадрата си в килватерна колона, следвайки каноните за водене на класическо морско сражение. Авангардът се командва от вицеадмирал М.П. Фондезин, ариергарда – от вицеадмирал Т. Г. Козлянинов, а кордебаталията я повежда той.
Адмирал Грейг разделя флота си на три ескадри. Най-слабата, водена от контраадмирал Мартин Петрович Фондезин, за «по-добър надзор» над главнокомандващия й е поставена в авангарда. Най-надеждната ескадра под командването на контраадмирал Козлянинов е в ариергарда. Най-добре въоръжените и екипирани кораби се намират под прякото командване на Грейг. Негов флагман е 100 оръдейният «Ростилав».
След пленяването на двете руски фрегати граф Зюдерманланд се насочва към Хелсингфорс. Оттам флотът вдига котва чак на 3 юли. В неговия състав влизат корабите и фрегатите са посочени в таблица 7 и 8.
Ескадрата на руския флотоводец се движи много бавно поради слабия попътен вятър. Чак на 5 юли той заобикаля остров Хогланд. На 6 юли на хоризонта се появява неприятеля. Флотите започват да маневрират западно от Хогланд между островите Стеншхер и плитчината Калбоденгрунд.


Кораб Оръдия кораб Оръдия
Prins Carl 60-62 Ростислав 100
Prins Karl Fredrik 64 Владислав 74
Prins Gustaf 70-74 Всеслав 74
Dr. Sofia Magdelena 64 Кир Иоанн 74
Prins Fredrik Adolf 70-74 Иоанн Богослов 74
Konung Gustav III 70-74 Мстислав 74
Wasa 64 Св. Елена 74
Hedvig Elisabeth Charlotta 64 Св. Петр 74
Kronprins Gustav Adolf 64 Ярослав 74
Faderneslandet 64 Вышесла 66
Omheten 64 Дерись 66
Ratvisan 64 Болеслав 66
Aran 64 Виктор 66
Forsiktigheten 64 Изяслав 66
Enigheten 64 Мечеслав 66
Фрегати оръдия Родислав 66
Minerva 40-48 Память Ефстафия 66
Grippen 40-48 фрегати Оръдия
Froja 40-48 Слава 32
Camilla 40-48 Подражислав 32
Thetis 40-48 Возьмислав 32

Надежда Благополучия 32
Подражислав 36
Мстиславец 44
Брячислав 44

Шведският флот се командва от брата на Густав ІІІ генерал-адмирал граф Карл Зюйдермандланд. Авангардът се води от генерал-адютанта на краля генерал – майор Вахтмейстер, а ариергарда от бригадир Мандерштед с контраадмиралско звание. За разлика от руските командири, които са професионални военни, «помирисали барут», шведските командири са «паркетни лъвове», получили назначение заради близостта си с краля. Редовият шведски матрос е по-добре обучен от руските си колеги, но и на него му липсва боен опит. / да не забравяме, че последната руско-шведска война е от 1741-43г./. Шведските линейни кораби са строени по-добре, средната продължителност на активната им бойна служба е между 40 и 60 години. В това отношение бойната кариера на руските ветроходи е около 10-15г. Основните дървени материали, от които се строят са борова гора от Петербург и лиственица в Архангелск, които не са особено издръжливи на морски вредители, но пък постройката е по-евтина. Шведските оръдия са с по-високо качество и не се взривяват толкова често от собствената си стрелба колкото руските. Основно преимущество на руснаците в Хогландското сражение е броя на тежките оръдия . Те разполагат с тежки 30 и 36 фунтови оръдия на всичките си 74 оръдейни кораби и на голяма част от 66 оръдейните. Броят на 36, 30 и 24 фунтовите оръдия в ескадрата на Грейг възлиза на 414. Само шест от линейните кораби на шведите имат 36 фунтови оръдия /общо 156/. Останалите са въоръжени с 24 фунтови, както и техните големи 40 оръдейни фрегати / в сражението участват 5 от тях/. Общият брой на оръдията на на шведската ескадри отстъпва на този на руската - 1228 срещу 1472 оръдия. /виж таблица 6/. На нито един от шведските кораби няма каронади. Брандскугели и бомби също не са използвани.
Лежащият на ляв галс флот на граф К. Зюйдермандланд напредва бавно по вятъра, очаквайки нападение от страна на адмирал Грейг. Шведите се движат като на маневри, с равни интервали между корабите. Само авангардът и част от кордебаталията на руската колона успяват да формират правилен килватерен строй. Ариергардът изостава и независимо от сигналите на адмирала не бърза да влезе в бой. В 15.00 шведският флот извършва поворот «всички едновременно» на десен галс и започва да се построява в линия с посока северозапад. По това време адмирал Грейг дава сигнал на авангарда «Атакувай неприятеля!», а след това повтаря сигнала за останалата част на флота. По погрешка линейните ветроходи «Болеслав», «Мечеслав» и «Владислав» започват да се спускат към шведите заедно с отряда на Фондезин, а «Иоанн Богослов» извършва поворот оверщаг и остава зад линията. В 16.00 когато шведите обръщат едновременно на ляв галс, Грейг дава сигнал: «да се обърне чрез фордевинд». Корабите «Дерись» и «Память Ефстафия» извършват поворот оверщаг и изостават. След смяната на галсовете, за да се заеме благоприятно /наветрено положение/, три кораба изостават, три други излизат напред и строят се нарушава. На «Ростислав» се развява флагът: «Ариергардът да заеме мястото си», но изостаналите кораби не бързат да се присъединят към корабите от основния мателот. В 17.00 челният кораб от колоната на контраадмирал Козлянинов се доближава до шведските линейни ветроходи на картечен изстрел. Флагманът «Ростислав» встъпва в бой с шведския флагман. Двата кораба откриват огън, което послужва като общ сигнал за началото на боя. От руска страна най-енергично атакуват противника 8 линейни кораба от авангарда и кордебаталията. Грейг на «Ростилав» и Тимофей Козлянинов на «Всеслав» въодошевяват с примера си и другите съдове. По време на сражението особено се отличават капитаните Андрей Денисов на «Болеслав», Михаил Борисов на «Мечеслав», Джон Тревенен на «Родислав» и Григори Муловски на «Мстислав». Срещу шведския ариергард обаче са изправени само 3-те избързали напред ветрохода – «Владислав», «Болеслав» и «Мечеслав». Останалите 6 кораба водят бегъл огън от голямо разстояние и почти не повреждат шведските ветроходи. След час и половина сражение флагманът на граф Карл Зюйдермандландски е тежко повреден и се оттегля на втора линия. След него се оттеглят още три ветрохода. Така числеността на сражаващите се кораби е изравнена. Около 21.00 шведският флот прави поворот фордевинд. Грейг съсредоточава огъня върху кораба на вицеадмирал Вахтмейстер – 70 оръдейния Prins Gustaf. В 10.00 Prins Gustaf сваля флага си и се предава на огнедишащия 100 оръдеен «Ростислав». В плен попада генерал-майор граф Вахтмейстер и 539 члена на екипажа. Загубите на кораба са изключително тежки – 150 убити и ранени. Кронщадската ескадра също губи един кораб – на 74 оръдейния «Владислав» е с прострелян рул и безпомощно дрейфува към шведската линия. Обкръжен от пет противникови кораба, без поддръжка на други кораби комодор Беркх се предава на капитан Кристиернин, командир на 62 оръдейния Gustav Adolf. Трябва да се отбележи, че от 700 души на борда на «Владислав» загиват 257. В корпуса има 34 пробойни. Три оръдия се взривяват от интензивната стрелба. Боят продължава 6 часа. Спусналият се мрак и привършването на барута на шведските кораби разделя противниците. Сражението е кръвопролитно. Шведите губят 130 души убити и 570 ранени, в плен попада целия екипаж /539 души/ Prins Gustaf. Руският флот губи 580 убити, 828 ранени, а 470 от екипажа на «Владислав» са пленени. Вечерта вятърът стихва. Ветрилата на двете ескадри увисват безжизнено, а опитите на флотоводците да изтеглят корабите корабите с помощта на лодки не се увенчават с успех.. Още с първите лъчи на 7 юли граф Карл Зюйдермандланд ляга на обратен курс и започва да се оттегля към Свеаборг. Адмирал Грейг спешно ремонтира повредените си кораби и се впуска в преследване.
За характера на сражението може да се съди от тежестта на получените повреди по руските кораби /виж таблица 7/ . Много от корабите са с почти напълно изваден от строя рангоут, бордовете също са изрешетени от гюлета.
Таблица 6
оръдия 30-36 фунтови 24 фунтови 18 фунтови 12, 6, 8 фунтови
Руска ескадра 366 48 222 678
Шведска ескадра 156 498 376 334

Таблица 7
Загуби на руската ескадра в Хогландското сражение
кораб Убити/ ранени пробойни
Ростислав 17/43 121
Памятъ Ефстафия 4/13
Виктор 10/25 25
Дерись - -
Вышеслав 52/82 134
Родислав 24/27 115
Болеслав 58/72 171
Мечеслав 29/84 67
Изяслав 10/41 108
Святая Елена 6/10 35
Ярослав 7/29 20
Всеслав 35/103 40
Мстислав 23/47 116
Кир Иоанн 7/22 67
Святой Петр 22/66 76
Владислав 120/137 34
Иоанн Богослов 15/27 55

Адмирал Грейг отбелязва недостойното и страхливо поведение на някои от капитаните от ариергарда. Например капитаните на «Память Ефстафия», «Дерись» и «Иоанн Богослов» Баранов, С. Г. Коковцев и Валронт самоволно се отклоняват от курса на колоната и не помагат на дрейфуващия към шведската линия «Владислав». Те са осъдени на смърт, но впоследствие са помилвани и разжалвани в матроси. Командирът на авангарда контраадмирал Мартин Фондезин е снет от длъжност.
Независимо от сериозните повреди, които претърпяват корабите на Грейг, той не връща флота в Кронщад. Руският флотоводец изпраща на ремонт само четирите най-пострадали кораба – «Болеслав», «Всеслав», «Мечеслав», «Вышеслав» и фрегатите – «Премислав» и «Слава». Друга фрегата «Надежда Благополучия» отвежда на буксир трофея Prins Gustav.
Крал Густав ІІІ посреща флота си като победител при Хогланд. След като акостира при Свеаборг той решава да организира празник, Хелсингфорската крепост да салютира флота в чест на победата, а офицерите са изпратени в отпуск на брега. Входът на Свеаборгския рейд се охранява от три линейни корпаба и фрегата. Сутринта на 26 юли времето е облачно и затова наблюдателите от шведските кораби забелязват промъкващите руски бойни единици, когато се приближават само на няколко кабелта от тях. Отсичайки котвите шведите отстъпват под огъня на русския авангард, в който са корабите «Память Ефстафия» /66 ор/, «Ярослав» /74 ор./ и «Мстислав» /74 ор./. 62 оръдейният шведски ветроход Prins Gustav Adolf засяда на плитчина и капитан Кристиернин, който приема капитулацията на командира на «Владислав» на свой ред се предава на руския адмирал с 532 матроси и офицери. Корабът не може да бъде снет от плитчината и е изгорен пред очите на блокирания в Свеаборг шведски флот. Останалите шведски кораби успяват да се скрият в шхерите. Адмирал Грейг не се решава да влезе в Свеаборгския залив и да устрои Абукирски или Копенхагенски бой на шведите, тъй като не познава навигацията и се ограничава с близка блокада. На 10 август 1788г. при остров Нарген изкача на плитчина фрегата «Возьмислав». Екипажът й не успява да я снеме от плитчината и тя е разбита от връхлетелия щорм. Загива един матрос.
На 21 септември 1788г. Грейг се разболява и се връща в Ревел. На 15 октомври бележитият флотоводец умира на борда на флагманския кораб. Командването на Балтийския флот се поема от адмирал Василий Чичагов. Хогландското сражение е първата битка, в която двете воюващи страни премерват силите си. Загубите в кораби са приблизително еднакви, а но в жива сила адмирал Грейг губи два пъти повече хора – убити, ранени и пленени. В тактически Аспьокт може да се приеме, че изходът е патов – страните си разменят по един кораб. В стратегически план битката при Хогланд е несъмнена руска победа. Стоварването на шведски десант близо до Петербург е осуетено, а флотът на Густав ІІІ е отблъснат. Независимо от обнадеждаващото начало на войната през зимата на 1788-89 година в Кронщад и Петербург се подготвят за отблъскването на евентуален десант и едновременно се водят преговори с Дания, която по силата на съюзния договор с Русия се задължава да оказва военна помощ в случай на война с Швеция.
Нека кажем няколко думи и за действията на гребния флот. В началото на войната към руската армия във Финландия има 8 полугалери под командването на капитан І-ви ранг Слизов. Отряд от 120 шведски галери се отправя към руската крепост Фридрихсхам. Слизов се опитва да спре противника със своите осем полугалери, но поради очевидния числено превъзходство на шведите отстъпва.
Във връзка с встъпването на Дания във войната и опасността от нахлуване в Швеция крал Густав с изтегля част от армията си от Финландия и се връща в Швеция. Единственият възможен път за връщане е по море, с помощта на галерния «армейски» флот чрез шхерния фарватер между Або и Свеаборг. След Хогландското сражение, линейният флот на Густав ІІІ е блокиран в Свеаборг и адмирал Грейг формира отряд в състав линейния ветроход «Родислав» /66 оръдия/, фрегатите «Премислав» /44 оръдия/ и «Слава» /32-36 оръдия/, гребната фрегата «Евангелист Марк» /22 оръдия/ под командването на капитан І-ви ранг Я. И. Тревенен. На 14 август отрядът заема позиция при полуостров Гангут, а на 23 към него се присъединяват корабите от линията «Память Ефстафия» и «Пантелеймон» /66 оръдия/.
На 3 октомври шведските галери, идващи от запад /от Або/ се възползват от щила се опитват да преминат покрай Гангут. Съдовете носят продоволствие за шведската армия във Финландия. Густав ІІІ изпраща осем галери да ги посрещнат. Поради безветрието руските ветроходи не успяват да ги прехванат. Само гребната фрегата «Евангелист Марк» успешно ги атакува и след като дава няколко залпа транспортите се пръскат по шхерите и не успяват да достигнат до местоназначението си.
На 5 октомври шведите отново се опитват да преведат транспортите покрай руския блокаден флот и отново поради безветрието се сражава само «Евангелист Марк». След интензивен артилерийски дуел шведските галери, канонерските лодки и част от транспортите отстъпват в шхерите, а 14 са пленени от абордажните партии, натоварени на корабни баркаси.
На 13 окомври Тревенен получава заповед от контраадмирал Козлянинов да остави позицията край Гангут и да отиде в Ревел. Шведският армейски флот се възползва от оттеглянето на руснаците и необезпокоявано достига до Або. Транспортите достигат до Свеаборг чрез шхерните фарватери. В крайна сметка Густав ІІІ успява да стигне до Швеция с останалите му лоялни полкове /част от шведската армия във Финландия се разбунтува и парализира шведските сухопътни планове/. Кралят оценява важността на Гангутската позиция и заповядва да започне изграждането на мощна крепост. Тя трябва да има няколко форта, разположени както на полуострова, така и на близките острови. На 4 май 1789г. Строителството е приключено. Няколко дни по-късно там преминава отряд от руски кораби със задача отново да блокира Гангут, но при вида на мощните укрпепления се оттеглят.
Адмирал Козлянинов снема обсадата на Свеаборг и по този начин спасява шведския линеен флот. На 9 ноември корабите на граф Зюдерманланд напускат Свеаборг и безпрепятствено стигат до главната военноморска база Карлскрона.
2. Копенхагенска ескадра
Както споменахме, на 28 юни в Копенхаген пристига отрядът на вицеадмирал В. П. Фондезин в състав100 оръдейните Иоанн Креститель» /«Чесма»/, «Три йерарха», «Саратов» и 32 оръдейната фрегата «Надежда»
На 5 юли от Архангелск отплава още един отряд, предвиден да усили «средиземноморската» ескадра на адмирал Грейг. В неговия състав влизат пет линейни кораба и две фрегати, построени в Соломбалската корабостроителница. Сред ветроходите са 74 оръдейните «Александр Невский», «Максим Изповедник» и «Сисой Великий», 66 оръдейните «Северный орел» и «Прохор», 38/44 оръдейните фрегати «Архангел Гавриил» и «Помощный». Отрядът се командва от контраадмирал И. А. Повалишин. На 4 август «Сисой Великий» в мъглата се натъква на пясъчна банка. Получените повреди изискват срочното им отстраняване и той е изпратен в Христианзонд, където пристига на 17 август. Останалите съдове акостират в Копенхаген на 29 август. Освен това в датската столица идват и купените от Англия кутери*. Единият от тях е преквалифициран в тендер*, а другия в бриг и получава името “Меркурий”. По такъв начин е образувана мощна корабна групировка в състава 7 линейни ветрохода, 3 фрегати и 2 кутера.
В началото на войната Вилхелм Фондезин получава заповед да унищожи град Готенбург и изгори намиращите се в пристанището 3 фрегати. Следващата цел трябва да бъде град Марстад. Вместо да изпълни нарежданията, Фондезин престоява в бездействие около месец, след което напада малко шведско крайбрежно градче и го опустошава, придизвиквайки негодуванието на съюзниците-датчани. Без да получи точна информация за местоположението на шведските бойни кораби, руският адмирал изпраща в Архангелск два транспорта, натоварени с артилерия и материали за новостроящите се ветроходи без охрана от военни кораби. Един от тях “Килдин” е пленен от шведските фрегати и преоборудван в 30 оръдейна фрегата.
В периода 22 септември – 20 октомври руската ескадра се намира в непрекъснато плаване, блокирайки шведската база в Карлскрона. Към тях се присъединяват и 3 датски линейни кораба и фрегата. Заповедта е да се отреже пътя на отстъпващия шведски флот и да не се допусне да влезе в базата си. Фондезин дори и не изчаква изпратените му в подкрепление три линейни кораба, сред които 66 оръдейните “Панталеймон” и “Мечеслав”. Научавайки, че шведския флот е отплавал от Свеаборг към Карлскрона, той малодушно отстъпва към Копенхаген и по този начин отваря пътя на граф Зюдерманланд към спасителните брегове.
Закъснявайки с цял месец за разполагане на поверените му кораби на безопасно от плаващите ледове място Фондезин ги оставя в Зунд. Това че не пострадва нито един ветроход се дължи главно на умението на капитаните и негово величество Случайността. Оценката за действията на вицеадмирал Фондезин изрича самата Екатерина ІІ: “Фондезин ще проспи и ще изгуби корабите”. В края на декември тя го отстранява и командването на ескадрата се поема от вицеадмирал Козлянинов.
Кампанията на 1789г. е открита с блестящите успехи на командира на брига “Меркурий”, воден от лейтенант Роман Кроун. В годината на постъпването си на служба в руския флот /1788г./, шотландецът получава командването на малкия бриг “Меркурий”. През есента на с.г. ветроходът крайцерува в района на Категат, където пленява 29 шведски търговски кораба. През зимата на 1788-89г. бригът е превъоръжен в Копенхаген. На мястото на леките 12 фунтови оръдия са монтирани 22 24 фунтови каронади. В началото на април 1789г. “Меркурий” излиза отново на плаване. По заповед на командира му на брига е придаденвид на търговски съд – платната висят небрежно, на палубата има купища въжета и мръсотия, оръдейните портове са прикрити с ивица плат. На 29 април край остров Борнхолм “Меркурий” атакува шведския бриг Snopul, въоръжен с 12 малокалибрени оръдия. След кратка схватка шведският кораб сваля знамето си.
На 16 май 1789г. “Меркурий” е включен в отряда на генерал-майор Лежнев, който конвоира повредения “Сисой Великий”. На 20 май малката ескадра среща английски търговски кораб, чийто шкипер предупреждава руските капитани, че в Христианфиорд лежи на котва голяма шведска фрегата. Замаскираният като търговски кораб “Меркурий” е изпратен на разузнаване.
На 21 май лейтенант Кроун атакува 44 оръдейната фрегата Venus. Тъй като има безветрие Venus няма възможност да маневрира и бригът се сближава с помощта на весла откъм кърмата, където са разположени само две 6 фунтови оръдия. “Меркурий” открива унищожителен огън с надлъжни залпове от 24 фунтовите каронади, на които шведите отговарят само с леки оръдия ат шканците на юта. След два и половина часа Venus спуска флага си. Фрегатата е една от най-мощно въоръжените съдове в класа си, построен по проект на известния шведски корабостроител Чапман. Тя носи 26 24 фунтови “дълги” оръдия, много опасни на дистанция 200-600м и 14 6 фунтови на горната палуба. Смелата атака на брига струва 4 души убити и 6 ранени от екипажа му. За боя Екатерина ІІ награждава Роман Кроун с орден ”Св. Георги 4-та степен” и го произвежда в капитан ІІ-ри ранг. Любопитен факт е, че смелият шотландец държи на борда на брига жена си. По време на боя Март Кроун превързва ранените и е една от първите жени, получили от императрицата ордена ”Св. Екатерина”. Капитан Кроун получава като приз и пленената фрегата, чито повреди отстранява в открито море. През зимата на 1789-90 фрегата е ремонтирана, като въоръжението й нараства до 42 оръдия, 8 каронади и 2 фалконета.
В началото на 1789г. целият шведски линеен флот в състав 30 линейни ветрохода се намира в Карлскрона. Извън главната база остават само трите големи фрегати, базирани в Готенбург. Гребният флот, наброяващ 140 съда е разделен на две равни части, като едната е разположена в Стокхолм и други близки портове, а другата в Свеаборг. Няколко галери има и в езерото Саймо. В противовес на този речен флот руснаците построяват във Вилмандстранд 10 канонерски лодки.
Положението на руската ескадра в Копенхаген е сложно. Под натиска на Англия и Прусия, Дания макар и да не не иска да сключи мир с Швеция, бездейства. От друга страна, датското правителство, държейки на съюза с Русия, счита за свой дълг охраната на руската ескадра. Затова датския флот, който е почти равен по големина с ескадрата на Козлянинов, акостира заедно с нея в северната част на Копенхагенския рейд. Южната част се охранява от 4 стари кораба, негодни за плаване в открито море.По такъв начин датчаните не само пазят столицата си от нападения от шведи, но и охраняват руската ескадра.
През юни 1789г. огневата мощ на руските кораби значително нараства, тъй като малокалибрените оръдия са заменени с купените от Англия 24 и 36 фунтови каронади.
Съгласно получените инструкции адмирал Чичагов изпраща отряд кораби към входа на Финския залив за наблюдение на неприятелския флот и друг към шхерите около Гангут и Поркалауд за нападение над шведските гребни кораби. Построената шведска крепост, охранява протока край полуостров Гангут и разполага с над 50 оръдия и мортири, което в голяма степен обезпечава свободното плаване на шведите по шхерния фарватер. Само краищата на нос Гангут за извън зоната на обстрел на фортовете. Въпреки това основен приоритет на руските кораби е унищожение на противникови съдове, не борба с фортовете. Изпратеният на разузнаване капитан ІІ-ри ранг Шешуков с отряд от 1 линеен кораб, 2 фрегати и 2 тендера попада на оживено движение на шведски кораби, които често нападат руските транспорти. До пристигането на руското съединение те вече са пленили 10. Шведският галерен флот се опитва да отблъсне Шешуков, но не успява и подвозът на провизии е прекъснат. Сега вече корабите, идващи от Швеция трябва да разтоварват припасите си на брега при Барезунд, без да стигат до Поркалауд. На 21 юни 8 галери, плаващи от Поркалауд, подкрепени от бреговите фортове нападат руската ескадра. Гребната фрегата “Евангелист Марк” и два осем оръдейни кутера контраатакуват шведските кораби и след упорит тричасов бой ги принуждават да отстъпят. Двуоръдейната 14 фунтова брегова батарея е обстреляна от “Евангелист Марк” и прислугата и се разбягва. Изпратената десантна партия разрушава оръдията. На 23 юли отрядът на Шешуков е сменен от ескадрата на капитан Глебов, който остава на позицията до 14 октмври 1789г. Многобройните опити на шведите да пробият позицията завършват с неуспех

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани