СтатииБитката при Хиос и Чесма 1770 г.

Авторски
Отговори
De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Битката при Хиос и Чесма 1770 г.

Мнение от De Ruyeter » 22 Юни 2020, 15:42

На 22 май /1 юни/ ескадрата на Спиридов /4 линейни ветрохода, фрегата/ се присъединява към Елфинстоун. Двата отряда отплават на север в търсене на противника. На 4 юни те се приближават до малкия остров Бел Пуло, на 30 мили север-североизток от нос Малеа. «Саратов» и «Не тронь меня» успяват да влязат в краткотраен боен контакт с турската ескадра, която бързо отстъпви при вида на руските сили. Преследването продължава 2 дни, но корабите на Спиридов изостават и се налага преследването да бъде преустановено. И давамата флотоводци са настроени неприязнено един към друг. Елфинстоун упреква Спиридов за липсата на желание за гонтиба на турския флот, а Сипирдов се оправдава със скорошното докуване на корабите от ескадрата на Елфинстоун и чистите им дъна. Решено е двете ескадри да се върнат в Наварин, където да бъдат под ръководството на граф Орлов.
Наварин не остава дълго база на руския флот. Появата на многобройна редовна турска армия убеждава адмирал Орлов в невъзможността да задържи Наварин, и той заповядва да се взривят укрепленията, а оръдията да се заклинят /26 май 1770г./.
Плавайки към Архипелага граф Орлов попада на ескадрите на Елфинстоун и Орлов край Бел Пуло.Обединеният флот вече наброява 9 кораба от линията и 3 фрегати. Междувременно руският флотоводец изпраща няколко пинки на раззнаване, за да узнае местоположението на турския флот и да го атакува. В 17.00 вечерта на 23 юни /5 юли/ 1770г. на «Ростислав» се появява дългоочкавания сигнал: «Виждам неприятелски кораби». Турският флот е пуснал котва между остров Хиос и аналтолийския бряг. В състава му се намират 16 линейни кораба, 6 фрегати до 60 галери, шебеки и галиоти. Числеността на турските екипажи надхвърля 15 000 души, броят на оръдията им е 1430. Руската ескадра може да противопостави 9 линейни кораба, 3 фрегати 1 бомбардирски кораб и няколко пинки, въоръжени с 710 оръдия. Командващ султанския авнангард е Джейзармо-Хасан-бей. Капудан-паша е Хасан-Един /четвърти кораб от първата линия/, а ариергарда се води от Джафер-бей. Малко преди боя Хасан-Един напуска флагманския си кораб и командването на флота се поема от опитния и смел Джейзармо-Хасан-бей. Флотът на падишаха значително превъзхожда руските кораби по огнева мощ. Корабът на капудан-пашата е Бурудж-и- Зафер/Buruc-u- Zafer (84 оръдеен, срязан от 100 оръдеен), вицефлагмана е Хисн-и- Бахри (Hısn-i Bahri) с 84 оръдия. Въоръжението им се състои от 2х336фунтови, 8х112 фунтови, 24х36 фунтови, 34х18 и 12х8 фунтови оръдия. Зифер-и-Бахри (Ziver-I Bahri) и Себк-и-Бахри (Sebk-I Bahri) – са с по 66 оръдия (6х112 фунтови, 22х28 фунтови, 28х18 фунтови и 10х3 фунтови оръдия). Други седем - Нехенг-и-Бахри (Neheng-I Bahri), Пеленг-и-Бахри (Peleng-I Bahri), Мукадем-и-Шереф (Mukaddem-I Seref), Тилисим-и-Бахри (Tilsim- I Bahri), Сейяр Бахри (Seyyar-Bahri), Берид-и- Зафер (Berid-I Zafer), Мескен – и- Гази (Mesken-I Gazi) са с по 60 оръдия (4х112 фунтови или 4х56 фунтови, 22х24 фунтови, 26х12 и 8х3 фунтови оръдия). Укаб-и-Бахри (Ukab-I Bahri, 4х112 фунтови, 22х24 фунтови и 24х12 фунтови) и Семенд-и-Бахри (Semend-I Bahri, 24х12 фунтови, 24х8 фунтови, 6х3 фунтови оръдия) са въоръжени с по 52 -54 оръдия. Грейг ги нарича каравели. Отделно към турския флот има и 6-8 въоръжени търговски кораба с по 36-40 оръдия. Руският флотоводец е стреснат и впечатлен от масивната формация на турския флот и числеността на силите му. «Забелязвайки такова страховито построение – съобщава граф Орлов на императрица Екатерина ІІ – аз се ужасих и бях в неведение: какво средва да предприема?» Османците построяват флота си в две линии шахматно, по начин, че корабите от втората линия са разположни в пролуките между корабите от първата линия и могат да стрелят с всичките си оръдия.
След проведения съвет на флагманите е решено неприятелят да се атакува на сутринта на 24 юни, независимо от численото превъзходство. Приетият план за действие е следният: първоначално да се атакува турския авангард и част от центъра, като на всеки турски кораб се противопоставя по един руски, а след това да се нанесе удар и по останалите вражески кораби. Сближението трябва да се извърши в класическото построение от ветроходната епоха – килватерна колона.
Авангардът на двете обединени руски ескадри се състои от «Святой Ефстафий» /флагман на Спиридов/, «Европа» и «Трех святителей», кордебаталията от «Трех йерархов» /флагман на Орлов/, «Святой Иануарий» и «Ростислав», ариергарда включва «Не тронь меня», «Святослав» /адмирал Елфинстоун/ и «Саратов». Авангардът се командва от Спиридов, кордебаталията – Орлов, ариергарда – контраадмирал Елфинстоун. Фрегатите «Надежда Благополучия», «Африка» и «Святой Николай», бомбардирския кораб «Гром», пакетбота «Почтальон» и пинките «Орлов» и «Панин», а така също и няколко гръцки кораба плават зад основните сили на флота извън обсега на турските кораби.
В 9.00 руският флотоводец започва сближаване с турската линия. Първи плава «Европа», а след нея е «Святой Ефстафий» под флага на адмирал Спиридов. Когато корабите стигат на разстояние 1 кабелт /185.2м/ нервите на османските артилеристи не издържат и откриват ураганен огън. Стрелбата е безпорядъчна и не причинява повреди на руските кораби. След като се приближава на пистолетен изстрел, в 11.45 Спиридов вдига сигнал: «Започнете бой с неприятеля!» Контраадмирал Грейг на флагманския «Трех Йерархов» вдига сигнал «Преследвай неприятеля!» Последен в бой влиза влиза ариергардният отряд на Елфинстоун /12.30/.
Неочаквано се случва объркване в настъпващите руски сили. Челният «Европа» /капитан І-ви ранг Ф. А. Клокачев/ поради настойчивите молби на гръцкия лоцман да не връхлети на плитчина е принуден да направи поворот и да напусне строя. Ветроходът завива на десен галс, като отново встъпва в килватерната колона зад «Ростислав». Спиридов решава, че «Европа» се оттегля, тъй като не е издържала на турския обстрел. Разгневен от проявата на страх, Спиридов извиква на капитана на «Европа»: «Господин Клокачев! Поздравявам ви за новата матроска служба!»
Огънят на три турски линейни ветроходи се съсредоточава върху флагманския «Святой Ефстафий». Командирът му капитан І-ви ранг А. И. Круз заповядва да не се отговаря на противниковите изстрели, докато дистанцията не се съкрати до пистолетна. След това се насочва към турския флагман «Бурудж-и- Зафер” /84 оръдия/. Следващият го «Трех святителей» се опитва да се приближи до турския флагман, но не успява да изпълни маневрата поради разпокъсания си такелаж. При внезапната си поява от облака барутен дим, той е обстрелян по погрешка от «Трех Йерархов». «Святой Иануарии» се притича на помощ на флагманския кораб, заставайки зад кърматана «Европа». След него се подрежда «Саратов» и трите кораба на Елфинстоун.
Междувременно между корабите на Спиридов и Хасан Паша се разгаря ожесточен двубой. Бушпритът на «Святой Ефстафий» руския флагман се врязва между гротмачтата и бизанмачтата на «Бурудж-и- Зафер”. Руската морска пехота атакува устремно «Бурудж-и-Зафер” и започва да изтласква числено превъзхождащия я турски екипаж. Командващият Хасан бей напуска горящия си флагман и е последван от по-голямата част от екипажа си. Докато трае абордажната схватка огънят се прехвърля върху «Святой Ефстафий». Безветрието и разкъсания такелаж попречват на руския флагман да се оттгели. Изпратените към «Святой Ефстафий» лодки, успяват да снемат двамата флотоводци – Орлов и Спиридов и още няколко човека. Командирът на кораба полага отчаяни усилия да го спаси. Невъзможно е да бъде отбуксиран с помощта на лодки, тъй като е прикрепен много здаво за турския флагман. Горящата гротмачта на Бурудж-и- Зафер пада напреки на «Святой Ефстафий» и пожарът обхваща и двата кораба. Круз заповядва да залеят крюйткамерата с вода, но и това не помага. След няколко минути отеква оглушителен взрив - «Святой Ефстафий» експлодира, последван по-късно и от Бурудж-и- Зафер. На първия загиват 620 човека, в това число и 22 офицера. Спасени са капитанът на кораба А. И. Круз, 9 офицера и 50 матроси. По време на боя руснаците давата малко убити – на «Ефстафий» са убити 10 души. Причина за слабата ефективност на турския огън е, че османските артилеристи се стремят да поразят рангоута и такелажа на противниковия кораби и стрелят по-малко по корпуса.
Плаващият зад «Святой Ефстафий» «Трех святителей» също получава повреди по ветрилата и такелажа, но успешно се врязва в строя на турските кораби. За интензивността на водения бой говори факта, че ветроходът дава 684 изстрела от двата борда. Авангардът е подкрепен от корабите на кордебаталията, но поради настъпилия щил ариергардът изостава и не успява да влезе в бой. Макар и числено по-многобройни, турците не издържат на огъня от къда дистанция, отсичат котвените въжета и влизат в Чесменския залив. Руският флот преследва отстъпващият противник до входа на залива, където пуска котва.
Сражението е проведено по класическите линейни канони. Руснаците не се възползват от внезапността. Откривайки неприятеля на 23 юни, който изобщо не е подготвен за сражение командването на Архипелажната ескадра не се решава да влезе в сражение на ход и започва бой след проведен съвет на флагманите. Уместно е да се приведе пример с Абукирското сражение, в което Нелсън атакува френския флот, веднага след откриването му. Независимо,че настъва нощ, заливът му е непознат, а флот му го следва в разпръснат строй, като някои кораби изобщо изостават, адмиралът не изпуска и минута и атакува в движение неприятеля.
При Хиос всяка страна губи по един линеен кораб. В Чесменския залив са блокирани 15 турски линейни ветрохода, 6 фрегати, 6 шебеки, 8 галери и 32 галиота. Руската ескадра заема позция при устието на Чесменския залив в следния ред от запад на изток: «Европа», «Трех Святителей», «Надежда», «Святой Иануарий», «Трех Йерархов», «Ростислав», «Африка», «Не тронь меня», «Святослав» и «Саратов». Вечерта на 24 юни контраадмирал С.К. Грейг с бомбардирския кораб «Гром» извършва разузнаване, за да разгледа диспозицията на турския флот. Той обстрелва бреговите батареи с него и влиза в краткотраен артилерийски двубой с турския флот. Действията му са подкрепени от «Святослав», «Ростислав» и «Европа». Същата нощ на съвета на флагманите е взето решение да се атакува неприятеля през нощта на 26 юни. Не е известно кой авторът на предложението за използване на брандери, тъй като руснаците не разполагат с такива. В качеството на запалителни кораби е предложено да се използват подарените от свещенниците на остров Хиос четири големи гръцки търговски кораба. Турската ескадра е подредена в отбранителна формация, като осемтте най-тежки кораба са на първа линия, държейки под обстрела на батареите си входа към Чесменския залив. Другите линейни кораби и по-малки съдове са пръснати хаотично в залива. Някои кораби се намират с носа или кърмата към фарватера, така че не могат да използват бордовите си батареи. На други им пречат акостиралите около бордовете им по-малки ветроходи. От разположението на корабите става ясно, че турското командване се чувства спокойно и защитено в залива и изобщо не допуска възможността руския флот да форсира бухтата. Според плана брандерите трябва да се държат надалеч от противника, за да достигнат невредими до турската линия и да запалят флота.
Особено важна задача се възлага в първата фаза на боя на отряда кораби под командването на С.К. Грейг. Замисълът на руското командване е линейните кораби «Ростислав», «Европа», «Не тронь меня», «Саратов», фрегатите «Надежда Благополучия» и «Африка» и бомбардирския кораб «Гром» заедно с четирите брандера да влязат в залива. Съгласно дизпозицията «Не тронь меня» застава на входа на залива, на «Надежда Благополучия» е възложена задачата да ликвидира северната брегова батарея, а на «Африка» - южната. Бомбардирският кораб трябва да обстреля турските ветроходи с бомби и каркаси. «Ростислав», «Европа» и «Саратов» трябва да влязат навътре в бухтата. Брандерите са длъжни да изчакат завършването на пробива от котраадмирал Грейг, за да изпълнят своята задача. Командирите им са доброволци – капитан-лейтенант Дугдал, лейтенантите Илин и Макензи и мичман княз Гагарин. Екипажите на натъпканите с взрив кораба са по 12-15 човека.
В нощта на 26 юни 1770г. има пълнолуние, което благоприятства атаката. В 2.00 каркас /кух запалителен снаряд/, изстрелян от «Гром» запалва гротмарселното уплътнение на един от турските линейни кораби. Ветрилото е сухо, направено от брезент и незабвно пламва, а пожарът с неимоверна бързина се разпростира по мачтата и такелажа. Грот-стенгата също се запалва, пречупва се и пада на палубата. Целият кораб е обгърнат от пламъци. Турският флот насочва вниманието си към търпящия бедствие кораб. Възползвайки се от разейването на турските капитани, адмирал Грейг дава сигнал за начало на атаката на брандерите. Виждайки условния сигнал, екипажите на брандерите вдигат платна и поемат курс на сближение с противника. Капитаните им се насочват към предварително набелязаните цели. Решено е да се атакуват само линейни ветроходи и да не се абордират малки съдове, чието унищожение няма полза. На всеки брандер има 10 гребен катер, с който трябва да се върне командира и екипажа му от «барутното буре».
Първият запалителен кораб ръководен от капитан-лейтенант Дугдал е прехванат от турска галера и взет на абордаж. Екипажът му все пак успява да го запали, да се качи в гребния катер и да се откъсне от преследвачите. Вторият брандер под командването на лейтенант Макензи изскача на плитчина и е запален от екипажа си. Самият Макензи с малобройната си команда обикаля покрай брега и пленява няколко малки кораба. Най-успешно от всички действа лейтенант Илин. Неговият брандер се слъсква с най-крайния линеен ветроход, намиращ се наветрено на турския флот. Тогава смелият лейтенант буквално пред очите на стреснатия турски екипаж запалва кораба си, след което стреля от къса дистанция с брандсукгел /запалителен снаряд/ и се прехвърля на борда на спасителния катер. Линейният ветроход с грохот се взривява. Стотици горящи отломки и искри се посипват върху близкостоящите ветроходи. Пожарът става всеобщ. Брандерът на мичман Гагарин пуснат по вятъра се долепя до горящите останки на султанския кораб.
В това време линейните кораби и фрегатите, командвани от контраадмирал Грейг усилват огъня, а намиращите се извън залива линейни кораби на Спиридов и Орлов стрелят с халостни снаряди за морално въздействие върху неприятеля. В 3.00 турският флот гори като факла и корабите севзривяват един след друг. Целият залив се изпълва с дим. Грейг пише по-късно в дневника си: «Лесно мога да си представя, ужасът, вцепенението и объркването, които завладяват неприятеля, обзети от ужас екипажи скачат на гроздове във водата, цялата повърхност на залива е покрита от множество спасяващи се хора, но малцина се оцеляват».
В 4.00 ескадрата на Грейг прекратява огъня. В боя изгарят 11 турски линейни ветрохода, 6 фрегати, 6 шебеки, 8 галери и 32 малки кораба. Невредими остават само два противникови линейни кораба. При буксировката един от тях се запалва от горящите отломки и изгаря до дъно, а другият – Семенд-и-Бахри / 54 оръдия/ е задържан като трофей. Освен него са пленени 5 галери и 22 медни оръдия от бреговите батареи. Такъв е краят на Чесменското сражение. Загубите на руската ескадра възлизат на 11 убити, а турския адмирал губи повече от 10 000 убити и целия си флот – 15 линейни ветрохода, 6 фрегати и 50 по-малки военни кораба. Последният турски линеен кораб се взривява чак в 8 часа – четири часа след като руснаците преустановяват стрелбата.
Оценявайки значението на Чесменската победа, Спиридов пиш до Адмиралтейството: «Чест на Всерусийския флот! На 25 и 26 неприятелският флот...атакувахме, разбихме, раздробихмме, запалихме, пратихме на небето, потопихме и превърнахме в пепел...а сами господстваме в целия Архипелаг». В чест на победата е изсечен медал, на който е показан гоящия турски флот, а под него думите «Той беше».
Героят насражението лейтенант Илин е награден с орден «Свети Георги» ІV-та степен. В чест на победата на Большом озере през 1776г. е издигната рострална колона.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8578
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Битката при Хиос и Чесма 1770 г.

Мнение от Amazon » 22 Юни 2020, 16:48

Страхотно, благодаря! Като чета имената на някой от руските моряци, Русия на Екатерина е била доста космополитна.

Чудя се как са зареждали тежките оръдия? Примерно 336 фунтовите - това е 118 кг. гюле!

Другото което се чудя, защо никога не съм гледал филм за тази битка. Ти даваш като сравнение Трафалгар, но тук битката, резултатите и съотношението на силите са дори по-интересни...

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Битката при Хиос и Чесма 1770 г.

Мнение от De Ruyeter » 23 Юни 2020, 10:32

Зареждат се на ръка всичко става. Турците заимстват тежките оръдия от венецианския флот. Освен това те се използват еднократно в битка - гръмваш от сравнително близко разстояние в корпуса и ако е около водолинията с такова тежко гюле корабът потъва. по принцип си има макари и кран да се вдигне гюлето и да се изнесе извън борда

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани