СтатииБрониране на модерните линейни кораби 30-те години и Втора световна война

Авторски
Отговори
De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Брониране на модерните линейни кораби 30-те години и Втора световна война

Мнение от De Ruyeter » 09 Юни 2020, 17:34

Четейки безкрайните интернет групи, форуми по интереси във Facebook реших да понапиша нещо за защитата на линейните кораби от Втората световна война. На виртуалните странички на сайтовете непрекъснато се разгарят безпощадни битки от рода „Айова“ срещу „Ямато“, „Айова“ срещу „Бисмарк“, „Ришельо“ срещу „Литорио“, „Кинг Джордж V“ срещу „Бисмарк“. Какви снаряди имал единя, пък каква невероятна защита другия…..митове, гарнирани с много криворазбран патриотизъм, че „нашето си е най-хубаво“.
И така, започвам критика, къде градивна, къде свързана с развенчаване на митове на модерните линкори на Великобритания, Германия, САЩ, Япония, Италия и Франция.

І. ВЕЛИКОБРАТАНИЯ
„Кинг Джордж“ V е чудесен, балансиран дизайн. Има най-високия броневи пояс (7.16м) в сравнение с останалите кораби. Дебелината на бордовата броня е много добра – 348мм върху машините и 374мм върху погребите, което гарантира защита от попадения на 380мм снаряди на вероятните противници от 20 000м до 30 000м. Хоризонталната защита също е добра – независимо от всички критики англичаните са успели да вмъкнат в отреденото им по договор водоизместване от 35 000 тона (с 2000 тона превишаване) палуба от 124мм от нецементирана хомогенна броня (non-cemented steel) върху подложка от 12.44мм дуктилна корабостроителна стомана (Ducol steel - DS). Върху погребите бронята е 149+12.44мм. Обръщам внимание, че ЕДИНИЧНА палуба с определена дебелина от по-добра и снарядоустойчива от НЯКОЛКО с различна дебелина. През 20-те и 30-те години нарастват бойните дистанциите и конструкторите отделят повече внимание на хоризонталната защита от навесен огън. Да вземем за пример защитата на „Худ“. Горната палуба е 51мм, средната палуба (тя и основна бронирана е 76мм) и третата противоосколочна палуба е 51мм. Общият сбор на трите палуби е 178мм, върху машините и котлите е 51+25+51мм = 127мм, близо до диаметралната плоскост – 51+38+51мм =140мм, т.е. повече отколкото на „Кинг Джордж V“ с неговите 124-149мм. Следва да се има предвид, че палубите не са изработени от специална броня, а от корабостроителна стомана (High Tensile Steel), с по-ниска снарядоустойчивост от нецементираната хомогенна броня от 30-те години. При сравнение на ЕФЕКТИВНАТА снарядоустойчивост ефективната дебелина на палубите на „Худ“ стигаме до извода, че защитата над погребите на британския линеен крайцер е 102мм върху погребите срещу 149мм на „Кинг Джордж V“. ЕФЕКТИВНАТА защита върху машините и котлите е 51-70мм. Ако отчетем и факта, че палубите на „Худ“ са от корабостроителна, не от хомогенна стомана цифрите ще паднат на 81мм върху погребите, върху машините – 40-60мм.
ИЗВОД: новото поколение линейни кораби са прекрасно защитени, адекватно срещу потенциалните противници. Единственият минус на модерните линкори е тяхната ПТЗ – и като дълбочина, и като изпълнение на отсеците.

ІІ. ГЕРМАНИЯ
Линейните кораби класове „Шарнхорст“ и „Бисмарк“ са защитени по популярната през периода на Първата световна война „инкрементална“ схема. При нея констукторите се стремят да защитят максимална част от борда със средна по дебелина броня. Жизненоважните части (погреби, машини, котли, рубка) са защитени с тежка броня. Тъй като в основата на германския флот е заложена рейдерската концепция за водене на бойни действия, а и флотът е доста малоброен основна цел е линкорите да се запазят на вода дори след поемане насериозен брой попадения. Сбърканото в тази доктрина идва от факта, че линейният кораб се връща в огромен корсар, не в кораб за борба с аналогични бойни единици. Той трябва да има въоръжението и бронята да противостои на разрушители, крайцери (тежки и леки), линейни кораби и да може да бъде достатъчно защитен срещу тях, за да доплава до родната база. Това са доста противоречиви изисквания. Нека видим как са се справили германците.
„Шарнхорст“ е защитен 350мм (320мм според нови официални източници, базирани на оригинални чертежи) поясна броня с височина 4.80м, която изтънява под водата до 170мм. Над главния броневи пояс се простира тънка цитадела с дебелина 45мм. Според оригиналните чертежи на „Шарнхорст“ дебелината на цитаделата е 35мм. Хоризонталното брониране се състои от две бронирани палуби с дебелина 50мм (горна палуба) и 80мм (95мм на машините и погребите) върху подложка от 20мм 52 SchBSt. Скосовете на бронираната палуба с дебелина 105мм на машините и 110мм на погребите се закрепват към долната част на броневия пояс, като скоса главната палуба се намира на 0.5-1.0м над водолинията. Когато корабът е натоварен главната бронева палуба потъва на нивото на водолинията или дори под нея. Такъв тип защита е много добра срещу бой на къси и средни дистанции – снарядоустойчивостта на вертикалната лицевозакалена броня е 350+105мм (наклонена под 22 градуса хомогенна броня Wh – Wotan hart) като сумарно дава към 420мм.
За хоризонталната защита обаче неща не са добри. Две разнесени палуби с обща дебелина 130мм (145мм на погребите) обезпечават ЕФЕКТИВНА защита от 112мм върху машините и котлите и 127мм върху погребите.
Извод: Такъв кораб е уязвим над 21 000-22 000м, което го доказва и последния бой на „Шарнхорст“ с „Дюк ъф Йорк“ при Нордкап през 1943г. Тъй като палубите са на разстояние 5.20м една от друга, снаряд може да пробие тънкия горен борд от 45мм (35мм) и направо да порази 80мм палуба, което прави нещата още по-лоши. Ако главаната бронепалуба е закрепена не към долната, а към горната част на броневия пояс такъв проблем би бил избегнат, но тогава корабът погребите и машините щяха да са уязвими от къси и средни дистанции, тъй като скосовете нямаше да ги има.
„Бисмарк“ – титанът на немския флот имат значително количество броня. Общото тегло достига до 17 541 тона. Да видим сега колко рационално е разпределена с оглед ДОКТРИНАТА.
Вертикална защита – 320мм (315мм на „Тирпиц“ ) от лицевозакалена броня марка KC n/A (Krupp Cemented neu type). Дължина на броневия пояс – 170.70м. Височина на пояса – 4.80 (според някои данни 5.20м). С оглед обводите на корпуса поясът има наклон от 17 градуса при кула Антон, 10 при Бруно, 8 и 10 градуса при кули „Цезар“ и „Дора“ (кърмовата група). Под водолинията поясът изтънява до 170мм. Над главния броневи пояс се простира втори (горен пояс) с дебелина 145мм и височина 2.45м. Основният и горният пояс се монтират върху 25мм 52 SchBSt (мека хомогенна стомана).
Хоризонтално брониране – горна палуба – 50мм (около кулите с калибър 150мм – 80мм).
Има втора палуба от мека корабостроителна стомана 52 SchBSt с дебелина 20мм, която е еквивалентна на 14мм броня от хомогенна стомана Wh (Wotan Hart). Основната бронева палуба е с дебелина 80мм на машините и котлите и 95мм върху погребите. При „Тирпиц“ върху бронята върху погребите е 100мм. Цялата основна бронева палуба е монтирана върху 12.7мм 52SchBSt (мека хомогенна стомана). В сравнение с класа „Шарнхорст“ хоризонталната защита е малко подобрена, но е недостатъчна за такъв голям кораб с водоизместване над 40 000 тона стандартно. Сумарната дебелина на палубата над машините е равна на 50+80. Като добавим и тънките подложки на палубите изработени от корабостроителна стомана ЕФЕКТИВНАТА дебелина е равна на 112мм, което е доста тънко. Над погребите нещата също не изглеждат добре. Сумарната дебелина на палубите там е 50 (80) + 95, което е еквивалентно на 127-140мм защита от една плоча. Такъв тип защита е адекватен до 21 000-22 000м срещу английските 406мм, 381мм и 356мм оръдия, което отговаря на немския тип доктрина за бой на средни и къси дистанции.
Много от привържениците на схемата за брониране „всичко или нищо“ критикуват наличието на дебел горен пояс от 145мм на „Бисмарк“ като ненужно и разточително използване на средна по дебелина броня на неподходящо място. Дали е така? За кораб, проектиран да бъде „универсален рейдер“ – т.е. да има както адекватно ПВО да отбива въздушни атаки, да притежава достатъчно мощен среден калибър да отбъсва атаките на леки крайцери и разрушители, да се справя с противникови линейни кораби и в същото време да има торпедни апарати като раззрушител – такова изискване е адекватно. Той трябва да има максимално брониран борд, за да издържи попадения и да се върне в базата си. Аргументът, че 145мм броня не може да спре тежки снаряди е вярно само донякъде. 145мм цитадела, монтирана на 25мм подложка от хомогенна стомана Wotan hart (ефективна дебелина от 154мм) може да обезглави всеки тежък снаряд, включително и 460мм изстрелян от разстояние до 15 000м. След това имаме вертикална 30мм преграда, която е продължение на противоторпеданата преграда и може да „улови“ осколките от снаряда. Снарядът или това което е останало би трябвало да порази 80мм палуба или изтънените под горната палуба 220мм барбети. Концепцията за разнесения тип броня е диаметрално противоположен на „всичко или нищо“, където се съсредоточава максимална броня на ключови места – погреби, котли, машини. Барбетите са с еднаква дебелина над и под палубата. При Бисмарк имаме „разнесено“ брониране – 145мм +30мм противоторпедна преграда + 220мм барбет. Коя е по-ефективна трудно може да се прецени. Ще приведа два примера срещу „уникалната, революционна и т.н.“ „всичко или нищо система на брониране. Горният пояс на Шарнхорст е с дебелина 45мм (35мм), т.е. приблизително колкото цитаделите на линкорите, бронирани по типа „всичко или нищо“. За справка „Кинг Джордж V“ има цитадела от 25мм хомогенна D стомана, „Ямато“ , „Ришельо“, „Саут Дакота“, „Норт Каролина“ също има с подобна броня на цитаделата от 25мм, която реално играе роля на структуроукрепващ елемент, но не и на защита. В боя при Норд Кап 356мм снаряд на „Дюк ъф Йорк“ от разстояние 12 000м с ЛЕКОТА пробива 45мм (35мм) горен пояс, след което се удря в 350мм барбет (с еднаква дебелина над и под палубата, по подобие на линкорите бронирани „всичко или нищо“. Снарядът заклинява кулата и я изважда от строя. В боя при Гуадалканал през ноември 1942г. 356мм снаряд на Киришима с мек накрайник, удря кърмовия барбет на „Саут Дакота“ (439мм дебелина). Ударът поврежда кожусите на две от оръдията, чупи парче от въртящата се част на барбета и тя заклинява кулата за няколко часа. После парчето е отстранено, но кулата може да стреля с само с едно от оръдията.
Извод: Тънкият горен пояс не винаги е полезен, както и обратното – че поясът от средна дебелина – да е безполезен. Такъв пояс може да обезглавява тежките снаряди и да отразява средните и леките снаряди.
По отношение на вертикалната защита германците спазват принципа на „разнесената“ защита. Те са убедени, че вертикалната броня колкото и да е дебела не обезпечава „абсолютна защита“ на погребите и машините. При малобройността на техния флот те се нуждаят точно от „абсолютна“ защита, която да им гарантира, че кораба ще остане на вода дори и след множество попадения или извадени от строя кули от главния калибър. Вертикалният 320мм пояс е с умерена дебелина. Повечето модерни линейни кораби имат по-дебели пояси - „Кинг Джордж V“ – 348мм-374мм, „Литорио“ – 350мм, „Ришельо“ – 330мм, „Ямато“ – 410мм. При комбиниране на пояса с наклонения на 22 градуса палубен скос с дебелина 110мм върху машините и 120мм върху погребите, изработен от хомогенна стомана тип Wotan hart (Wh), нещата придобиват различен вид. Сборът на 320+110-120мм стомана дава ЕФЕКТИВНА съпротивляемост от 450-470мм, което е идеално за битки на къси и средни дистанции.
Слабо място на Бисмарк е и хоризонталната защита на кулите от главния калибър. Покривите на кулите са 130мм в плоската част – т.е. равни на сбора на двете броневи палуби 50+80мм. В другите флотове също се спазва този принцип, но се взима предвид НАЙ-ДЕБЕЛИТЕ части на палубите. Например покривите на „Кинг Джордж V“ са 149мм – колкото е палубата на погребите, не 124мм колокото е върху машините. Покривите на „Айова“ и „Саут Дакота“ са 184мм – това е колкото най-дебелата част на палубата и подложката – 146+31.75мм .Покривите на „Ришельо“ с две различни дебелини 170 и 195мм. Приблизително колкото сбора на двете палуби. Покривите на „Литорио“ са с дебелина 200мм или точно кореспондиращи на 162мм върху погребите заедно със 36мм горна палуба.
Наклонената предна част на плочите над стволовете на оръдията си е направо хартиена. Тя е дебела едва 180мм. За да бъде адекватно защитена би следва да бъде 250 или 280мм. Единственето „бледо“ извинение, че тя има малка площ, а проекцията я прави нищожна цел. Шансът да бъде поразена е много малък. И все пак има шанс.

ІІІ. САЩ
Тук се коват митовете. Флотът, чийто модерни линкори са участвали в много малко сражения ( четирите Айови са построени толкова късно, че на практика не успяват да влязат в бой с аналогични бойни единици) се опитва да докаже, че неговите линкори са най-съвършенните в света. На сметката на модерните американски линкори се води потопяването на един стар линеен крайцер (Киришима) от „Вашингтон“, обстрела на един недостороен линкор („Жан Бар“), без инсталирана система за управление на огъня, който е и неподвижна цел в Казабланка.
1.Клас „Норт Каролина“
Линейни кораби построени в съответствие изискванията на Втория Лондонски договор. Когато Япония обявява, че излиза от Лондонския договор, САЩ задействат „ескалираща“ клауза и увеличават калибъра на оръдията на новите линкори от 356мм на 406мм. Създадена е артилерийска установка стреляща със свръхтежки снаряди с тегло 1225кг. и тегло и ниска начална скорост 701м/сек. Да видим как стои въпроса със защитата. Двата кораба от този клас имат външен пояс изработен от лицевозакаленастомана тип „А“ с дебелина 305мм, наклонен по 15 градуса. Височината на бронепояса е 5.50м. Като вертикална защита „Норт Каролина“ не впечатлява. Тя е уязвима от огъня на 380мм оръдия потенциалните противници (Германия, Италия). Дори по-слабото 356мм оръдие на „Кинг Джордж V“ е напълно адекватно и способно да порази машините или погребите. Нека си кажем обективно: вертикалната броня на Худ (305мм под 12 градуса) е еднаква по съпротивляемост с 305мм на Нарт Каролина под 15 градуса. Разликата са само някакви си 20 години. Наклоненият вертикален пояс на Худ е еквивалентен на 342мм вертикална броня, на Норт Каролина – на 351мм. Ако пресметнем, че американската лицевозакалена броня тип „А“ е 10% с по-ниски показатели от английската, получаваме 319мм британска броня.
Да преминем към хоризонталната защита. Американските конструктори приемат като основна идея, че надстройките на кораба са еквивалентни на около 20-25мм броня. Преди да порази палубата снарядът минава през тях. Затова в централната част (под надстройките) корабите са защитени с по-тънка броня, а близо до бордовете с по-дебела. Норт Каролина не прави изключение. В централната част бронята е 91мм тип „В“ (хомогенна броня) върху 36мм STS хомогенна броня, която се отличава с по-голяма еластичност. Близо до бордовете дебелината се увеличава на 104мм +36мм STS хомогенна броня. Следва да се има предвид, че СБОРА на поставените една върху друга брони не еквивалентен наединична плоча със същата дебелина. Нека пресметнем и да видим какво излиза. Горна палуба – 37мм STS хомогенна броня + 91-104мм върху подложка от 36мм STS хомогенна броня е еквивалентно на единична плоча с дебелина 120мм (133мм близо до бордовете). Доста близо до хоризонталната защита на Бисмарк, да не говорим, че ако се спазва “the rule of the thumb“ – защита срещу собствените оръдия, „Норт Каролина“ е напълно беззащитен на разстояние над 22 000 ярда и под 20 000 ярда. Тоест той има зона за неуязвимост от 2000 ярда. Поради относително ниската си скорост – 28 на изпитанията, но поради проблеми с кавитацията в бойни условия не развива повече от 26.5 възла, такъв кораб лесно би могъл да бъде сближен от ВСЕКИ друг модерен линкор и тежките му снаряди с ниска начална скорост не биха имали това сериозно преимущество, което имат при боеве на далечни дистанции.

2.Клас „Саут Дакота“
Влошена, бюджетна версия на „Норт Каролина“. Заради строгите изисквания линкорите да се вместят в 35 000 тона водоизместване се прибягва от вътрешен броневи пояс, двуетажни машинни отделения, които са толкова тесни и трудно достъпни, че по отношение на ремонтопригодността и поддръжката остава да се желае повече. Вертикалната защита се състои от 310мм лицевозакалена стомана тип „А“ монтирана върху 19мм хомогенна STS стомана наклонена навътре на 19 градуса. Височината на пояса е 5.46м, като в най-дебелата част (310мм, височината е 3.20м). Под водолинията поясът постепенно изтънява до 152мм и 102мм и се свързва с горната част на противоторпедната преграда, изработена от „STS“ тип хомогенна стомана като по този начин се броневият пояс обезпечава на теория защита от „гмуркащи“ се снаряди върху каквито японците разработват през 30те години на ХХ век. Въшната страна на корпуса пред основния 310мм пояс е покрита с 32мм STS. хомогенна стомана. Според широко тиражираният мит въпросните 32мм служат за обезглавяване на бронебойните накрайници на снарядите, като тези „магически“ 32мм могат са обезглавят всички снаряди до 406мм. БРЕЙ и АХ! По-късно се разбра, че всъщност тези 32мм STS броня са да предпазват корпуса от близки взривове от бомби, осколки, малокалибрени снаряди на разрушители и да поддържат някакъв структурен интегритет. Когато избухне фугасна бомба до неброниран корпус наводненията, които може да придизвика са огромни и без да поврежда основният броневи пояс. Затова американските конструктори са се постарали да минимизират отрицателния ефект на такива фугасни снаряди и бомби с монтиране на тънък външен 32мм пояс от STS хомогенна стомана. Много забавно е да се четат глупавите писания на нашмъркани от възторг американофили, които не отстъпват на русофилите и заявяват, че „32мм външен пояс на „Саут Дакота“ е магически щит и обезглавява всичко до 406мм, а при „Айова, о „Айова“ вълшебният 38мм обезглавява дори 460мм снаряди. В същото време тези привърженици на американските линкори с гняв и насмешка отричат 45мм горен пояс на „Шарнхорст“. Дори да приемем по-реалистичната цифра от 35мм излязла напоследък като дебелина на цитаделата, тя пак е по-дебела от въшния пояс на „Саут Дакота“. А какво да кажем за горния пояс на „Бисмарк“ от 145мм? И той би трябвало да обезглавява, нали? Не – отговаря се – защото бронята е германска! Тук вече ченето увисва от учудване, математическите изчисления се объркват като разбираш, че 32>145.
Като вертикална защита линкорите клас „Саут Дакота са минимално по-добри от „Норт Каролина“. Вертикалната 310мм на 22 мм подложка от STS стомана под 19 градуса наклон е еквивалентна на 370мм вертикална броня и се пробива от оръдията на Бисмарк от дистанции до 22 000 ярда. Американската лицевозакалена броня е около 10% по-некачествена от английската, което означава, че ефективната 370мм защита на „Саут Дакота е еквивалентна на 333м британска лицевозакалена броня. За да бъде един снаряд ОБЕЗГЛАВЕН, той трябва да премине през броня с дебелина 0.17% от калибъра му. С други думи минимално необходимата броня за обезглавяване на 356мм е 61мм, за 380мм – 65мм, за 406мм – 69мм, за 460мм – 78мм.
Извод: Вертикалната защита е слаба, неадекватна срещу съвременни оръдия, проницаема за всички калибри, включително 356мм на нормални бойни дистанции до 20 000 ярда.
Хоризонталната броня следва философията на „Норт Каролина“ – по-тънка в центъра и по-дебела близо до бордовете. В централната част главната бронирана палуба е изработена от 127мм стомана тип „В“ върху подложка от 19мм от STS. Близо до бордовете главаната бронепалуба е с дебелина 135мм стомана тип „В“ върху подложка от 19мм от STS. Горната палуба е с дебелина 37мм изработена от „STS“ клас стомана. Под нея се разполага 16мм противоосколочна палуба изработена от STS клас стомана. Да видим сега ЕФЕКТИВНАТА дебелина на палубите. В централната част ЕФЕКТИВНАТА дебелина е 145мм, а близо до бордовете е 153мм. Хоризонталната защита еквивалентна на тази от класа „Кинг Джордж V“.
Противоторпедната защита, предназначена за защита както от торпеда, така и от „гмуркащи“ се снаряди се оказва пълен провал. При проведени изпитания на „слоистата“ многокамерна защита от няколко успоредни прегради се оказва, че те не издържат при торпеден взрив, като вместо да се огънат се чупят и придизвикват обширни наводнения. Резулатите веднага са засекретени, тъй като новите линкори тип „Айова“ са в процес на строителство и са със същата „слоиста“ защита. Строителството е напреднало и проектът няма как да се преработва. Така двата най-модерни класа американски линкора – „Саут Дакота“ и „Айова“ са завършени с неадекватна ПТЗ.

2.Клас „Айова“
Бързоходна версия на типа „Саут Дакота“. Съществено нововъведение са новите 406мм с дължина на цевта 50 калибъра и по-висока начална скорост от 762м/сек. Тук обаче основният акцент е защитата на модерните линейни кораби и ще се стремим да се придържаме към нея.
Бронята на „Айова“ отново вътрешна с външен пояс с дебелина 38мм от STS хомогенна стомана. Има дребни разлики във вертикалната защита. Поясът е с дебелина 307мм лицевозакалена стомана тип „А“ (на „Саут Дакота“ числото е 310мм), на подложка от 22мм STS (Special Treatment Steel) хомогенна стомана. Бордовата броня е наклонена под ъгъл 19 градуса по подобие на „Саут Дакота“. Ширината на броневия пояс е 5.46м (в частта с 307мм е 3.20м). Под водолинията поясът постепенно изтънява до 152мм и 102мм и се свързва с горната част на противоторпедната преграда, изработена от „STS“ тип хомогенна стомана като по този начин се броневият пояс обезпечава на теория защита от „гмуркащи“ се снаряди върху каквито японците разработват през 30те години на ХХ век. Въшната страна на корпуса пред основния 307мм пояс е покрита с 38мм STS. хомогенна стомана. За легендите и митовете за обезглавяването виж раздела за „Саут Дакота“. Основният пояс като снарядоустойчивост е на нивото на „Худ“ с разликата, че зад него няма скосове и т.н., които да пазят погребите – значи малко по-зле. Като вертикална защита „Айова“ е малко по-зле от „Саут Дакота“ – 307мм срещу 310мм наклонен на 19 градуса пояс, което е еквивалентно на 365мм вертикален пояс срещу 370мм на „Саут Дакота“.
Палубната защита на Айова е структуринана по по-различен начин – подложките на които лежи основната бронева палуба са по-дебели от тези на „Саут Дакота“, но палучата в централна част е по-тънка.
Горната палуба е с еднаква дебелина от 38мм и е изработена STS хомогенна стомана. Главната бронева палуба е с дебелина от 121мм в централната част. Тя е изработена от хомогенна стомана тип „В“. Тя е монтирана върху подложка от 31.75мм хомогенна палуба изработена от STS. Близо до бордовете дебелината на главната палуба е 146мм. Изработена е хомогенна стомана тип „В“ върху подложка от 31.75мм хомогенна стомана тип STS. Под основната палуба има противоосколочна 16мм палуба, която при последните два линкора „Мисури“ и „Уисконсин“ е доведена до 19мм от стомана STS.
ЕФЕКТИВНИЯТ еквивалент на няколкото палуби – 38+ 121(146мм) на подложка от 31.75мм е 145мм в централата част е 145мм, а близо до бордовете – 170мм.

ОБЩО ЗА ВСИЧКИ КЛАСОВЕ НОВИ АМЕРИКАНСКИ ЛИНЕЙНИ КОРАБИ:
След проведени тестове се оказва, че лицевозакалената броня тип „А“ не е особено качествена. Дори при механично увеличаване на дебелината на 400мм нейната снарядоустойчивост не се подобрява, а просто се отразява на общото тегло на кораба. Поради тази причина е решено челата на кулите да се изработват от ХОМОГЕННА стомана тип „В“, която е наклонена под ъгъл 36 градуса. Тя е доста по-ефективна от тип „А“ (лицевозакалена). При боеве на далечна дистанция, при които поради ъгъла на падане на снаряда с отчитане на наклонената назад на 36 градуса лицева плоча – тоест близо до 90 градуса снарядоустойчивостта на хомогенните плочи е най-добра. При стрелба под остри ъгли на къси дистанции, те са по-уязвими.
Друга ахилесова пета на линейните кораби с вътрешен наклонен броневи пояс е опасността, че при стрелба от големи разстояния, снарядът може да се отклони от бронята надолу и да експлодира близо до дъното, където противоторпедната преграда е най-тънка, като по този начин отново придизвика обширни наводнения.

ІV. ФРАНЦИЯ

Клас „Дюнкерк“

Построени като отговор на версайските тежки крайцери тип „Дойчланд“. Първите модерни линейни крайцери след Първата световна война. Заради рационалното разположение на кулите от главния калибър две счетворени 330мм оръдия, броневият пояс е с дължина 126м и ширина 5.75м. Дебелината на пояса е 225мм на „Дюнкерк“ и 239.5мм на „Страсбург“. Поясът е наклонен под ъгъл 11 градуса. ЕФЕКТИВНАТА снарядоустойчивост на наклонения 225 (240)мм пояс + 50мм палубен скос зад него е еквивалентен на 265мм за „Дюнкерк“ и 280мм за „Страсбург“.
Хоризонталната защита е доста добра за размерите на корабите. Главната бронева е с дебелина 115+15 мм върху машините и котлите и 125+15мм върху погребите. Под основната палуба има втора противоосколочна с дебелина 40мм в плоската част и 50мм на скосовете. ЕФЕКТИВНАТА хоризонтална защита на Дюнкерк е 130мм на машините и котлите и 135мм върху погребите, което е малко по-добре от линейните кораби тип „Бисмарк“. Покривите на кулите от главния калибър също са сериозно защитени – 150мм – отново по-добре от по-големия германски кораб. Забележително!
Голям минус е, че хоризонталната броня върху 330мм кули е лицевозакалена. От 17 000 ярда Худ поразява дясната страна на кулата на Дюнкерк и вгъва плочата и тя излиза от строя. Оръдията от лявата полукула остават функциониращи, но се налага това което е по-близо до 50мм преграда с другата кула да се разкачи от общата люлка, за да води самостоятелен огън. Отново има „хроничната“ болест на модерните френски кораби – неточност на 330мм оръдия и големи разсейки при стрелба с пълни залпове. Факт е, че „Страсбург“ и „Дюнкерк“ не постигат попадения срещу „Худ“, „Вълиант“ и „Резолюшън“. От 17 000 ярда 381мм снаряди на „Худ“ пробиват главния броневи пояс на „Дюнкерк“ (225мм) + 50мм палубен скос и експлодират ЕФЕКТИВНО в машинните отделения. Корабът е тежко повреден и затова не напуска Мерс Ел-Кабир. Очевидн той не е в една лига с въоръжените с 381мм оръдия линкори.

Клас Ришельо
Рационалното разположение на две счетворени кули (реално полукули) позволява да се скъси цитаделата и да се повиши дебелината й. Дължината на броневият пояс е 131.45м. Дебелината на пояса е 327мм, изтъняващ до 177мм под водолинията. Най дебелата част от 327мм е широка 5.25м. Поясът е наклонен под ъгъл 15.24, за да се повиши снарядоустойчивостта. Височината му е 6.25м. ЕФЕКТИВНАТА снарядоустойчивост на наклонения 327мм пояс + 50мм палубен скос зад него е еквивалентен на 400мм, което е един отличен показател. Поясът е вътрешен, като между него и основния корпус има каучукова смес наречена „Ебонит Мус“, която при попадение трябва да набухне и да запълни пробойната или поне да намали обема на повредите. Оказва се, че тя не е особено ефективна и не сработва както е очаквано. При ремонта на Ришельо през 1943г. в САЩ е демонтирана.
Хоризонталното брониране е изключително добро. Основната бронева палуба е с дебелина 150мм и защитава машините и котлите. Върху погребите дебелината достига до 170мм. Под основната палуба има втора противоосколочна с дебелина 40мм в плоската част и 50мм на скосовете. ЕФЕКТИВНАТА хоризонтална защита на Ришельо е 165мм на машините и котлите и 185мм върху погребите, което го поставя на второ място в света след гиганта „Ямато“ и на първо място по хоризонтално брониране сред всички договорни линейни кораби.
Ахилесова пета в защитата на този иначе прекрасен кораб са покривите на кулите от главния калибър. Вместо от хомогенна броня, те са изработени от лицевозакалена. Това странно решение, което доказва своята неправилност в боя при Мерс-ел-Кебир през 1940 г. Снаряд на Худ, изстрелян от сравнително къса дистанция –17 000 ярда пробива 130мм броня на покрива на 330мм кула на „Дюнкерк“, чийто покрив на кулата е изработен от лицевозакалена стомана тип „А“. Половината кула (две оръдия) са извадени от строя. Ако е била използвана хомогенна стомана ефектът щеше би бил различен и кулата няма да бъде пробита, тъй като от късото разстояние, от което е изстрелян снарядът е имал сравнително настилна трактория. Друг минус е огромната разсейка на оръдията от главния калибър (800 метра на 20 000м), който е коригиран донякъде след края на войната когата на „Жан Бар“ се монтират закъснители на цевите (1948г.).

V. ИТАЛИЯ
Клас „Литорио“

През 30-те години на ХХ век Италия залага един доста интересен клас модерни линейни кораби – „Литорио“, който включва 4 единици. От тях са построени три – „Литорио“, „Виторио Венето“, „Рома“. „Имперо“ остава недостроен.
Италианците правят най-сложната и в същото време иновативна защита на техните кораби.
Броневият пояс е на няколко слоя. Въшният пояс е с дебелина 70мм, височина 3.80м, наклонен под 11-15 градуса в зависимост от местоположението и е изработен от хомогенна стомана PO ("Piastre Omogenee'), която е от типа на американската хомогенна стомана STS (Special Treatment Steel), английската Ducol steel и германската Wotan hart (Wh). Италианските конструктори са ПОСТАВИЛИ този 70мм външен пояс с цел да обезглавява тежките снаряди. Като отчетем, че той е под наклон минимум 11 градуса, спокойно можем да заключим, че той е способен да обезглави всички тежки линкорни снаряди, дори и страховитите 460мм снаряди на „Ямато“. На 250мм зад него се намира главния броневи пояс с дебелина 280мм, височина 3.80м, изработен от лицевозакалена стомана. Той е монтиран усперно на външия пояс – т.е. отново има наклон от 11-15 градуса. Разстоянието от 250мм между основния 280мм и външния 70мм пояс е пълно с цемент наречен „Целулит“, чието предназначение е пази корпуса от проникване на вода и да повиши ефекта на обезглавяване на снарядите. На разстояние 1.40м зад основния броневи пояс е монтирана 36мм наклонена преграда от хомогенна стомана монтирана върху 9мм преграда от високоеластична стомана "Elevata Resistenza" (ER) high-tensile construction steel. На 4 метра от основният броневи пояс има втора преграда от 24мм от хомогенна стомана PO ("Piastre Omogenee') наклонена на 26 градуса. Такова разположение на вертикалната броня – 70+280+36+24 разположени под различни ъгли, за да се повиши снарядоустойчивостта обезпечават почти пълна непробиваемост на жизненоважните части на корпуса. Те биха били пробити само от много къса дистанция – 5000м, но няма гаранция че снарядът ще бъде в годно да експлодира състояние или с повреден взривател. Подобно на германските кораби италинските имат горен втори пояс от 70мм хомогенна стомана.
Хоризонталната броня на „Литорио“ не е от най-силните му страни, но далеч не е слаба. Горната или бомбовата палуба е с дебелина 36мм хомогенна стомана PO ("Piastre Omogenee') върху 9мм високоеластична стомана (ER) от типа на английската HTS (High Tensile Steel) или германската 52SchBSt (мека хомогенна стомана). Главната бронева палуба е защитена от 150мм хомогенна броня PO ("Piastre Omogenee') върху подложка от 12мм високоеластична стомана (ER). Главната бронева палуба в централната част е с дебелина 100мм +12мм подложка. Близо до бордовете главната бронепалуба е по-тънка – 90+9мм (точно обратната на американците практика). ЕФЕКТИВНАТА съпротивляемост на палубата на „Литорио“ върху погребите е еквивалентна на 162мм, а върху машините и котлите 100-112мм – тоест приблизително колкото на линкорите „Бисмарк“ и „Шарнхорст“.
Слабо място на корабите е неточната артилерия – тежък снаряд – 885кг с много висока начална скорост – 870м/сек, после намалена на 850м/сек, но въпреки всичко разсейките при стрелба с италианското 381/50 са големи. Италианската доктрина е за стрелба на пределни дистанции – 25-30 000м. В боевете при Спартивенто, Първия бой в залива Сирт, Матапан те често накриват английските крайцери, дори успяват да ги изрешетят с осколки, но никога не регистрират сериозни попадения. При Матапан Виторио Венето дава 94 изстрела в 29 залпа срещу лекия крайцер „Глостър от разстояние 23 000м. Регистрирания са само близки взривове, без попадения. Единадесет снаряда засичат в цевите. За справка в боя при Исландия „Бисмарк“ изстрелва 93 снаряда срещу „Худ“ и „Принс ъф Уелс“. Резултатът е 3 попадения в „Худи“ и 4 в „Принс ъф Уелс“. Друг недостатък е капризната, не особено ремотнотопригодна противоторпедна система тип „Пульозе“. На теория дълбоката 7.15м система е може да поеме и най-мощните взривове, но свързващите цилиндри са захванати с тънки прегради за дъното и помежду си. При удар на торпедо енергията на цилиндъра с диаметър 3800мм в най-широката част разрушава 40мм преграда зад него и често и придизвиква обширни наводнения.

VІ. Япония
Клас „Ямато“

След като денонсира Лондонското споразумение, Страната на Изгряващото слънце залага киловете на пет суперлинкора – „Ямато“, „Мусаши“, „Шинано“, № „111“ и №797. Първите два са завършени, а „Шинано“ е завършен като самолетоносач.
Да видим как са се справили японците със защитата на тези суперкораби. Те са защитени на принципа „всичко или нищо“. Общото тегло на бронята е 22 454 тона.
Главният броневи с дебелина 410мм изработен от Vickers Hardened steel (лицевозакалена стомана марка Викерс) е с височина 5.80м. Той е монтиран на 16мм подложка от Copper Non-Cemented) хомогенна стомана. В долната си част поясът е дебел 200мм, като постепенно изтънява до 25мм и се превръща в част от противоторпедната защита. Той е разположен външно като по подобие на американските линкори и „Ришельо“ е наклонен на 20 градуса навътре, за да се повиши снарядоустойчивостта му. ЕФЕКТИВНАТА му снарядоустойчивост е около 500мм. Следва да се има предвид, че главната бронева палуба, състояща се от една монолитна плоча е закрепена за горната част на пояса и е с дебелина от 200мм в централната част. В краищата близо до бордовете, палубата има колосална дебелина от 230мм от NVNC (New Vickers non-cemented) хомогенна стомана. Интересна черта е наличието на 80мм бронирано дъно под погребите от главния калибър. Кулите от главния калибър са защитени изключително надежно – 650мм чела на кулите, 270мм покриви.
Слаби места на проекта: Спомагателният 155мм калибър е защитен символично – само 25мм. Бомбовото попадение в 155мм кула довежда до пожар в погребите, детонация на 155мм заряди, а оттам и на зарядите в погребите на главния калибър.
Липсата на качествени добавки като хром, никел на противоторпедните прегради ги правят чупливи при удари. Липсата на високи технологии (електрозаварката тепърва прохожда и се използва предимно в германския и американския флот) води до утежняване на корпуса с нитове. При удар с торедо – често преградите дори и да не се счупят се разнитват и пак се получават течове.
Бронята е много дебела, но тя е на нивото на английската от Първата световна война или 20% по-нискокачествена от съвременната английска използвана на „Кинг Джордж V“. Ако намалим процентно защитата на „Ямато“ ще получим: вертикален борд – 343мм, палуба – 167-192мм, чела на кулите – 542мм, покриви – 225мм.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8578
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Брониране на модерните линейни кораби 30-те години и Втора световна война

Мнение от Amazon » 13 Юни 2020, 00:43

Копирам тук статията, дискусията е във военноморският раздел: http://www.fenixforum.net/viewtopic.php?f=38&t=947

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани