Общи приказкиИстории като от кино

Място за разтуха

Модератори: Ksantip, Sharana, pnp5q

Отговори
EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5417
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 15 Яну 2020, 20:47

Преди известно време ми беше попаднала въпросната статия и оттогава все се каня да я пусна, но не намирах подходяща тема или повод, и понеже сега пак се сетих за нея, пускам направо тема, в която мисля че ще е интересно да се появят и други подобни невероятни случки.

Meet the Navy SEAL who was shot 27 times and lived to tell the story

Изображение

Майк Дей е морски тюлен, който през 2007-а година при битка с трима членове на Ал-Кайда във Фалуджа, влизайки първи в стая, е прострелян 27 пъти, като 11 от изстрелите са спряни от бронежилетката му, но останалите 16 го поразяват. За капак на всичко на три метра от него избухва и граната. След като се свестява от експлозията, с пистолета си успява да убие двама от бойците. Въпреки пораженията си, стига на собствен ход до медицинския хеликоптер. Прекарва само 16 дни в болницата и е награден с медал "Пурпурно сърце".

P.S. ако САЩ ще правят армия от клонирани, мисля че г-н Дей е по-подходящ и от Джанго Фет. :mrgreen:
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8597
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от Amazon » 15 Яну 2020, 21:47

Вероятно жилетката е поела всички потенциално смъртоносни попадения. Останалото го е свършил адреналина, жестоките тренировки и добра генетика. И цар Късмет рязбира се.

П.П: Като каза кино и се сетих за индианеца от ”Бърз, или мъртъв” :D

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5417
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 15 Яну 2020, 22:34

Битката за Марга

Брет Капстик е 22-годишен армейски специалист от Охайо, на служба във Афганистан - малък преден наблюдателен пост край пограничния град Марга в провинция Пактика. В ранните часове на 30-и октомври е събуден от експлозии. Войниците в поста са имали информация за предстояща атака, но никой не е предполагал за мащаба й. В този момент 30-ина талибани въоръжени с автоматично оръжие, гранатомети и минохвъргачки атакуват малкия пост, а защитниците са само шестима. Някои от тях дори нямат време да си сложат цялата екипировка, а сержант Старкс дори няма време да си обуе ботушите, когато открива огън по приждащите талибани. Войниците отговарят с картечен огън и стрелба от 60-ммова минохвъргачка. Междувременно талибаните получават подкрепления и вече са над 120 човека. Атакуващите са толкова близо, че американците ги чуват как си говорят. Когато мунициите на шестимата защитници привършват, сержант Старкс прави опит да вземе муниции от бункера за муниции, който се намира между тяхната позиция и тази на атакуващите, но поради тежкия обстрел не успява. Сержантът решава да оттегли войниците в посока базата в Марга, която се намира в подножието на планинския склон, и от която войници, качени по покривите на постройките правят всичко възможно да им помогнат. Но точно при оттеглянето двама от тях са ранени от изстрел от РПГ. Въпреки това, и шестимата успяват да се изтеглят стотина метра надолу и дават сигнал в база "Борис", от която започват да обстрелват изоставения наблюдателен пост със 155 мм-ови минохвъргачки. Снарядите падат опасно близо, но за късмет няма пострадали от приятелски огън. След артилерийския бараж пристига и подкрепление от хеликоптери "Апачи" AH-64. Битката продължава до ранния следобед. Когато сражението приключва, на бойното поле остават труповете на 92 талибани. Американците се разминават без нито една жертва, само с петима ранени.

https://www.youtube.com/watch?v=60kon7ZKhE0
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

miau
Редовен потребител
Мнения: 229
Регистриран на: 16 Фев 2017, 00:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от miau » 16 Яну 2020, 01:24

Amazon написа:
15 Яну 2020, 21:47
П.П: Като каза кино и се сетих за индианеца от ”Бърз, или мъртъв” :D
Аз пък се сетих за филма "22 bullets" и за ей този: https://en.wikipedia.org/wiki/Jacky_Imbert :)
All those... moments will be lost... in time,... like tears... in rain.

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5417
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 27 Яну 2020, 20:11

Сам срещу повече от дузина талибани - цялата история

Изображение
Кралица Елизабет награждава 31-годишния ефрейтор в Бъкингамския дворец.

Изображение
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5417
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 27 Яну 2020, 20:39

Изображение

Запознайте се с Оуен Джон Багет - младши лейтенант от армията на САЩ.
През март 43-а докато е базирана в Индия, ескадрилата на Багет получава заповед да атакува мост в Бирма. Преди да достигнат целта, 12-те бомбардировача Б-24 са пресрещнати от 13 японски изстребителя "Накаджима Ки-43". Самолетът на Багет е улучен в резервоарите и е обгърнат в пламъци. Секунди преди да избухне, екипажът скача с парашути, но са атакувани от японците. Двама са убити във въздуха, а Багет, който е ранен, решава да се престори на мъртъв, докато пада с парашута си. Един японски пилот се приближава близко до него и за да се увери че е мъртъв, отваря фанара на самолета. Тогава Багет изважда своя 45-калибров M1911, стреля четири пъти в пилота и след това вижда как самолетът се устремява към земята.
След приземяването си е заловен веднага от японците и остава техен затворник до края на войната, когато е освободен заедно с още 37 затворници от осем агенти на ОСС (управлението, предшественик на ЦРУ), които скачат с парашути над Сигнапур.
Умира през 2006-а година в Тексас на 85-годишна възраст.
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

Аватар
ValBo
Редовен потребител
Мнения: 2256
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от ValBo » 27 Яну 2020, 21:12

Вярно като на кино.
Малко ме съмнява цялата легенда.
Надали този истребител може да падне под 150 км/час без да се срине. И надали се е приближил на по-малко от 20-30 метра за да не рискува да завлече парашута. Та при тези условия изстрелът трябва да е супер късметлийски. Предварението е огромно, а и парашутът ще се клати... В началото на авиацията са се стреляли с пистолети в полет с почти, да не кажа изцяло, нулев ефект.
Шапка му свалям, че е издържал японският плен, но наистима ме съмнява цялата история, особено както е преставена - Истребителят се приближава, отваря кокпита и той чак тогава вади оръжие и стреля.
Все пак не е супермен и не може да лети - просто пада с постоянна скорост към земята, а истребителят прелита бързо покрай него.
Finita la commedia

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5417
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 27 Яну 2020, 21:25

Че какъв е проблемът изстрелът да е суперкъсметлийски?

P.S. преди време имаше един случай с едно ченге - Калин Кьосев, излиза кьор-кютук пиян от заведение, стреля само веднъж като чеченски сватбар и за нещастие улучва смъртоносно едно нищо неподозиращо 16-годишно момиче на около 70 метра.
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

Аватар
ValBo
Редовен потребител
Мнения: 2256
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от ValBo » 27 Яну 2020, 21:42

Никакъв!
Има регистриран случай за сваляне на истребител с пушка.
Ако беше написал, че изпразнил пълнителя по посока приближаващият самолет и е улучил - късметлия е. Японските самолети не са се славили с добра борнираност
Но самолетът се приближил, отворил кокпита да го огледа и той чак тогава открил стрелба...
Представи си че стоиш на магистралата. Колкото успява някой да се приближи, да отвори прозореца и да те огледа, толкова и японският пилот е могъл да го направи. А скоростите в полет са доста по-високи.
Finita la commedia

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5417
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 27 Яну 2020, 21:55

Пише че е стрелял четири пъти. Сега, кога точно японеца е отворил кокпита, под какъв ъгъл е стрелял американеца, дали не го е ковнал през стъклото, накъде му се е веел перчема от вятъра докато е падал с парашута, са подробности, които не ги видях в резюмето. Мисля че е повече от ясно, че става дума за невероятен късмет, а не за някакви невероятни умения.
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8597
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от Amazon » 28 Яну 2020, 00:08

Зависи от самолета и маневрата за сближение. Митсубиши Зеро има сривна скорост от само 110 км/ч а Ки43 120 км./ч. Ако в това време се е изкачвал към парашута, или или е правил установен вираж, то релативната скорост може да е била много ниска.

Рязбира се изстрела е късметлийски, но съдбата помага на смелите.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8597
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от Amazon » 28 Яну 2020, 02:50

А сега, да отидем малко по на Изток и индо-пакистанската война. Този симпатяга, дето прилича на добродушен квартален бакалин, носи звучното име Yogendra Singh Yadav и е индийски войник. Но не просто обикновен войник, а кръстоска между скандинавски бесерк и женски питбул.

Изображение

Задача на взвода му е да обезвреди пакистански бункери, намиращи се на върха на отвесна скала, 300 метра над тяхната позиция. Нашият човек тръгва да се катери първи и сам, за да не привлича внимание. Някъде по средата на изкачването пакистанците го забелязват и се заемат да го направят да пропуска вода. Още в началото е улучен от три куршума, единият от които в слабините. Предполагам там някъде нещо му прищраква и губи уважение към живота на пакистанците.

Изкачва последните метри и успява да метне граната в първият бункер, избивайки всички пакистанци вътре. Обаче обидата от куршума в скротума не е измита! Още двама индици успяат да се качат от посока взривения бункер. Тримата нападат следващият бункер и започва ракопашен бой при който тримата изтрепват всички пакистанци. Човека записва още четирима пакистанци в черното си тевтерче. Когато всичко свършва си пада и броят по него 14 дупки от куршуми. Веднага се доста шум и го правят светец. Обаче мустакаткото изиграва всички, като от реанимация стига до пълно възстановяване. :mrgreen:

https://en.wikipedia.org/wiki/Yogendra_Singh_Yadav

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5417
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 11 Фев 2020, 16:15

Рой Бенавидес е един от най-смелите мъже раждани някога. Няколко пъти той се среща със смъртта, но напук на всички човешки закони успява да я излъже. Освен това спасява много животи с безстрашните си действия по време на войната във Виетнам. Рой е роден през 1935 г. в Тексас, САЩ. Майка му е индианка, а баща му – мексикански фермер. На 7 години остава кръгъл сирак, след като първо татко му, а след това и жената, която го е родила, умират от туберколоза. Той и по-малкия му брат се местят в Ел Кампо, където заедно с осем техни братовчеди са отгледани от чичото, лелята и дядо си. Като дете работи чистейки обувките на местната автогара, помага във ферми в Калифорния и Вашингтон и продава в магазин за гуми в Ел Кампо. На 15 години спира училище, за да се труди на пълен работен ден, а на 17 постъпва в Тексаската армия по време на Корейската война. През 1959 г. се жени за половинката си Хилария, а след това е назначен в 82-ра въздушна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Там той тренира здраво за елитните части, в които впоследствие е приет.

Изображение

През 1965 г. е първата среща на Рой „очи в очи“ със смъртта. Пратен е в Южен Виетнам, където стъпил на сухоземна мина по време на патрул, но се разминал с най-лошото. Пострадали единствено краката му. Веднага е върнат в САЩ, където лекарите категорично му казали, че никога повече няма да може да ходи и ще остане парализиран. Те дори го посъветвали да си изготви документите за инвалидна пенсия. Бенавидес не се доверил на медиците и започнал всяка нощ да прави опити да тренира, въпреки категоричните им забрани. Ставал от леглото си и пълзял по земята до стената, където помагайки си с ръце, лакти и брадичка, опитвал да се изправя. Край него го подкрепяли негови колеги, много от които били трайно парализирани или с липсващи крайници. Започвал с размърдване на пръстите, а след това опитвал и с глезените. Болките били ужасяващи, но, често облян в сълзи, той продължавал битката. Още на следващата година е изписан от болницата и веднага поискал да се върне във Виетнам. Това станало едва през 1968 г., въпреки че болките в пострадалите му крайници продължавали да са много сериозни.

Изображение

На 2 май 1968 г. Рой прави най-големия си подвиг, когато се проявява като истински Рамбо. Нашият герой чува по радиостанцията зова за помощ на 12-членен патрул на специалните сили, който е заобиколен от батальон от 1000 души. Решен е да им помогне на всяка цена. Хеликоптерът го оставя на вражеската територия, въоръжен само с нож и торба с лекарства за пострадалите. Бенавидес успява да изведе осем войници, спасявайки живота им. Битката продължава цели шест часа, а Рой неколкократно е повален от вражеската стрелба, но продължава с плана за евакуация. Успява да заведе войниците до хеликоптера, но в този момент пилотът е убит, а машината е уцелена в двигателя. Американецът вика друг хеликоптер по радиостанцията.

Изображение

Докато той дойде обаче минава доста време. В изпълнение на заповед Рой отива до убития командир да прибере секретни документи, като през това време е улучен два пъти от куршуми. Накрая е нападнат от виетнамски войник, който го наръгва с щика си. Като истински Чък Норис обаче успява със сетни сили да го прободе смъртоносно с ножа си. В крайна сметка хеликоптерът идва, а войниците са изведени от „ада“. След приключване на акцията, Рой е откаран в базовия лагер, където е обявен за… мъртъв. Когато обаче докторът тръгва да затваря торбата с трупа му, „покойникът“ се изплюва в лицето му. По тялото му са преброени 37 рани от куршуми, щикове и шрапнели.

Изображение

Заради подвига си той получава много ордени за храброст от САЩ, сред които „Пурпурно сърце“. Той е предложен и за Медал на честта от свой колега от специалните части през 1973 г. Срокът, предвиден в устава за времето от извършения подвиг до връчването на наградата, обаче е изтекъл и му предлагат друг орден. От армията все пак са склонни да връчат отличието на Рой, ако се намери жив участник и свидетел в 6-часовата битка. Нашият герой е сигурен, че такъв вече надали може да намери и се примирява. Години по-късно обаче съдбата го възнаграждава. Свидетел е намерен – бившият войник от неговата част Брайън О`Конър, който е бил тежко ранен в битката и Бенавидес го е мислел за мъртъв. След възстановяването си човекът се преместил във Фиджи, а по време на една почивка в Австралия през 1980 г. съвсем случайно попада на препечатана статия за подвига на своя колега и за отказания му орден. Той веднага се връща в САЩ и с 10-страничен свидетелски доклад, в който разказва и най-малките подробности за битката, помага правдата да възтържествува. Така през 1981 г. Роналд Рейгън връчва заслуженият Медал на честта на Бенавидес.

Изображение

След битката във Виетнам Рой продължава да служи на армията на родината си до своето пенсиониране.

Изображение

Умира в болница във Форт Сам Хюстън на 29 ноември 1998 г.

копирано от тук
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5417
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 06 Авг 2020, 19:09

Изображение

Филмите и литературата са ни показали много изключителни герои, пример за издръжливост, сила и войнска мощ. Има обаче една съвсем действителна историческа личност, която може да сложи всичките персонажи на Шварценегер, Сталоун и Брус Уилис взети заедно в малкия си джоб и това е Лео Мажор.

Зад това име се крие един канадец, чиито подвизи му носят на два пъти в две различни войни Медала на британската кралица. Това е човекът, който съвсем сам успява да освободи холандския град Зволе от германска окупация, а през Корейската война ръководи елитен екип от снайперисти, които завземат владян от китайците хълм със стратегическо значение за военните действия.

И това е само бегло описание на геройствата, с които може да се похвали канадският супервойник Лео Мажор.

Роден на 23 януари 1921 г. в Ню Бедфорд, Масачузетс. Родителите му са френски канадци и затова се местят в Монреал, още преди Лео да е навършил 1 година. Заради лошите си отношения с баща си, той се мести да живее с леля на 14-годишна възраст. През 1940 г. той се записва в армията като причина за това е както липсата на работа, така и желанието да се докаже пред баща си и да го накара да се гордее с него.

Той е част от канадските сили, които участват в Десанта над Нормандия на 6 юни 1944 г. По време на разузнавателна мисия веднага след десанта той успява сам да залови немска бронирана машина (Hanomag). Автомобилът съдържа комуникационно оборудване както и шифър с тайните кодове, които германската армия използва.

Дни по-късно, по време на първата си среща с патрул на СС, той успява да убие четирима от противниците си, но един от тях пали фосфорна граната. При последвалата експлозия Мажор губи едното си око, но настоява, че може да продължи да се бие. Службата му го изпраща като разузнавач и снайперист. За второто канадецът сам настоява, че така или иначе се нуждае само от едно око, за да вижда оръжието и мишените си.

Битката при Шелд

Особено интересен е случаят с Битката при Шелд в Холандия, където Мажор успява да обезвреди цели 93 германски войници.

По време на разузнавателна мисия, той открива двама патрулиращи германци. Успява да залови единия и се опитва да го използва като жив щит. Когато другият се опитва все пак да нападне, Мажор го застрелва. Малко след това намира и пленява командира им.

При последвалите действия, Мажор застрелва още трима, което в крайна сметка води до това германският гарнизон да се предаде. SS обаче забелязват как техните войници са изведени от позицията от някакъв канадски войник и започват стрелба на посоки. Убити са седем германски войници, а още много други са ранени. Мажор обаче продължава към съюзническите позиции и успява в крайна сметка да отведе германските си пленници до канадската позиция. Там нарежда на един танк да открие огън към врага.

За пленяването на толкова важески войници, Мажор е награден с медал за храброст. Той обаче отказва да го приеме, тъй като според него генералът, който щял да му го връчи, бил "некомпетентен" и не трябвало да му се дава да раздава медали.

Контузия, която би спряла всеки друг

Освен загубеното око още в първите дни на европейска земя, Мажор успява да получи и много по-тежка контузия. През февруари 1945 г. той е изпратен на рутинна мисия. Танкът, в който се вози обаче, попада на мина. Взривът го извъхрля на няколко метра и той пада пада по гръб, губейки съзнание. Двама лекари успяват да го свестят и да го откарат в полевата болница.

Там става ясно, че мината му е нанесла тежки щети - счупени са му четири ребра, двата си глезена и гърба си на три места. Въпреки това той за пореден път отказва да бъде изпратен вкъщи.

Само седмица по-късно обаче Мажор бяга от болницата, качвайки се незабелязано в джип, пътуващ за Неймеген. Там отсяда при познато семейство за месец, след което се завръща отново в частта си. Не се знае как точно е успял да избегне наказание за бягството си, как не е обявен за дезертьор и най-вече - как въобще успява да се държи на крака през цялото това време.

Да освободиш сам цял град, окупиран от нацистите

В началото на април 1945 г. Мажор вече е напълно възстановен и заедно с частта си приближава холандския град Зволе - база за германските операции в района.

Лео, заедно с неговия приятел ефрейтор Уили Арсено, получава задача да разузнае местността преди откриване на артилерийски огън към града. Двамата обаче решават, че единственият начин да опазят града от обстрел и разрушения е да го превземат сами. И така, въпреки че задачата им е само да преброят колко са вражеските войници, те се впускат в самоволна спасителна мисия.

Арсено обаче случайно издава позицията си и бива застрелян от група германски войници. Разярен, Мажор убива двама от германците, а останалите от групата успяват да избягат. Вместо да се върне в лагера си, той продължава мисията сам. С влизането си в града започва да сее хаос, стреляйки на посоки с картечница и мятайки гранати. Германците решават, че противника ги е нападнал с цялата си сила.

В цялата тази паника Мажор на няколко пъти успява общо на 10 пъти да нападне и да плени малки отряди по 8-10 германци, които ескортира извън града, а междувременно успява дори да запали щабквартирата на Гестапо в Зволе. На 4 пъти му се налага да се крие в къщи на цивилни, където да почива за малко.

Така, в "шеги и закачки" с германците, към 4:30ч сутринта изтощеният Мажор среща четирима мъже от съпротивата в Зволе, които му казват, че нацистите са се изтеглили, а градът е освободен. Още в 9 сутринта е отново в позицията на канадските войски, заедно с трупа на убития си приятел. За действията си през тази нощ е награден с медал за храброст.

Корейската война и вторият медал за храброст

Когато войната в Корея избухна, канадското правителство реши да се присъедини към Организацията на обединените нации, за да отблъсне комунистическата инвазия. Мажор, вече като ветеран, също се сражава във войната.

Вече като ветеран войник Лео Мажор е призован обратно в скаутския и снайперистския пилот на 2-ри батальон "Кралски 22-и полк" от 25-та канадска пехотна бригада, 1-ва част от Британската дивизия. За битката при Мериан Сан той отново получава медал за храброст, след като успява да установи контрол на ключов връх.

Връх 355, наречен Малкият Гибралтар, е стратегически за контрол върху терена в радиус от около 20 километра наоколо. Съответно комунистите са решени да го превземат преди преговорите за примирие да доведат до споразумение, което да блокира всякакви нови териториални разширения.

Позицията е контролирана от трета американска пехотна дивизия, наброяваща близо 10 хил. души, когато 64-а китайска армия (около 40 хил. души) започва мащабно нападение, което оставя американците почти без сили и ги изтласква от върха.

Първият опит на върхът да бъде върнат е неуспешен, а китайците се установяват и на близкия връх 226, като на практика обкръжават противника си.

За да освободи малко от напрежението, командващият офицер на 2-ри батальон вика елитен екип от скаути и снайперисти, ръководен от Лео Мажор. Въоръжени с картечници, Мажор и 18 от неговите мъже тихо се прокрадват по хълма. Когато е даден сигнал, те откриват огън, всявайки паника сред китайците, които се опитват да разберат защо стрелбата идва от измежду тях, вместо отвън. Малко след това Мажор вече е превзел хълма.

Час по-късно обаче две китайски дивизии (около 14 хил. мъже) правят контранападение. Мажор получава заповеди да се оттегли, но отказва и намира прикритие за хората си. От там те се сражават с врага през цялата нощ.

Цели три дни частта на те отблъскват вражески атаки, докато накрая пристига подкрепление, което помага да се изтласкат китайците окончателно.

Лео Мажор умира в Квебек през 2008г, на 87 години, заобиколен от съпругата си, четирите си деца и петимата си внуци.

Копирано от webcafe.bg
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 4213
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от piston » 07 Авг 2020, 13:34

Вoeнният пилoт, кoйтo cвaли caмoлeтa нa cъпругaтa cи

Изображение


Aмeрикaнeц, cвaлил aмeрикaнcки caмoлeт прeз Втoрaтa cвeтoвнa вoйнa



Пo врeмe нa Втoрaтa cвeтoвнa вoйнa eдин aмeрикaнcки пилoт уcпявa дa cвaли ceдeм нeмcки, eдин итaлиaнcки, eдин япoнcки и eдин... aмeрикaнcки caмoлeт. Тoчнo тaкa, нямa грeшкa!

Луиc Eдуaрд Кърдec, рoдeн прeз нoeмври 1919 гoдинa, учи инжeнeрни нaуки в Индиaнa в рaзгaрa нa вoйнaтa. Прeз 1942 гoдинa тoй ce приcъeдинявa към въoръжeнитe cили нa Щaтитe. Нaпуcкa кoлeжa, зa дa ce oбучaвa във вoeннoвъздушнитe cили.

Пoвишeн e дo рaнг втoри лeйтeнaнт и прeз мeceц мaрт 1943 гoдинa e изпрaтeн дa ce cрaжaвa в Eврoпa. Включeн e в рeдицитe нa 95-a ecкaдрилa и oщe прeз първитe ceдмици прaви впeчaтлeниe нa изключитeлeн пилoт. Кърдec упрaвлявa „Лoкхийд“ П-38. Тeжкият двумoтoрeн изтрeбитeл му нocи cлaвaтa нa лeгeндa.

Въпрeки чe нямa гoлям oпит в бoйнитe cрaжeния в нeбeтo, aмeрикaнeцът блecти c изключитeлeн ум и уceт. Нa 29 aприл 1943 гoдинa вoeннocлужeщият пoлучaвa и първaтa cи миcия. Гeрмaния и Итaлия ca уcтaнoвили кoнтрoл нaд Туниc, нo им e труднo дa зaпaзят тeритoриитe пoд нaтиcкa нa cъюзницитe. Бoйнaтa групa нa Кърдec e изпрaтeнa към пoлуocтрoв Бoн, нaмирaщ ce близo дo eврoпeйcкa зeмя.

Зa изумлeниe нa мнoзинa oщe c първитe cи пoлeти Луиc Eдуaрд Кърдec уcпявa дa cвaли три нeмcки Мeceршмитa Бф 109. Пo врeмe нa нaй-кървaвaтa вoйнa в иcтoриятa тeзи изтрeбитeли ca ocнoвнa cилa нa „Луфтвaфe“. Гeрмaнcкитe вoeннoвъздушни cили изпoлзвaт мaшинaтa пo вcички фрoнтoвe.

Дни пo-къcнo близo дo Вилaчидрo в Caрдиния aмeрикaнcкият пилoт уcпявa дa cвaли oщe двa. Тoй oбaчe нe e приключил, пишe Wаr Histоry Оnlinе. Нa 24 юни нaд приcтaнищнoтo грaдчe Гoлфo Aрaнчи изтрeбитeл Мaкки C.202 Фoлгoрe нa итaлиaнcкитe cили пoпaдa пoд прицeлa му. Кърдec вeчe cи e cпeчeлил пoчeтния кръcт нa aвиaтoритe.

В крaя нa мeceц aвгуcт 95-a ecкaдрилa e изпрaтeнa крaй грaд Caлeрнo, кoгaтo плaнoвeтe ce oбърквaт. Кърдec cвaля oщe eдин Мeceршмит, кoгaтo нeгoв бoeн другaр пoпaдa пoд прицeл. Oпитвaйки ce дa му пoмoгнe, тoй удря oщe eдин нeмcки caмoлeт, прeди нeгoвият coбcтвeн дa бъдe уцeлeн. Aмeрикaнcкият пилoт уcпявa дa ce cпacи, нo e взeт в плeн oт cилитe нa Ocтa в Итaлия.

Cлeд някoлкo мeceцa във врaжecки ръцe Луиc Eдуaрд Кърдec и други US вoeннocлужeщи ca cпaceни oт cъюзничecкитe cили. Ecкaдрилaтa нa пилoтa, cвaлил ceдeм нeмcки и eдин итaлиaнcки caмoлeт, e изпрaтeнa у дoмa. Тaм тoй e удocтoeн c oтличиeтo „Пурпурнo cърцe“ кaтo знaк нa нeoбикнoвeнa cмeлocт и вярнocт при вoeннa cлужбa.

Кърдec oбaчe нe cпирa дoтук и иcкa дa бъдe диcлoцирaн нa тихooкeaнcкaтa cцeнa. Тoзи път пилoтирa изтрeбитeл П-51 „Муcтaнг“. Миcиятa му e дa пoдпoмoгнe нaзeмнитe cили в cрaжeниятa c япoнcкaтa aрмия. Нa 7 фeвруaри aмeрикaнcкият пилoт лeти нa близo 50 килoмeтрa oт Тaйвaн, кoгaтo cвaля Мицубиши Ки-46. „Кoлeкциятa“ му e пoпълнeнa – нeмcки, итaлиaнcки и япoнcки caмoлeт.

Кaк oбaчe cвaля и приятeлcки caмoлeт? При cрaжeния крaй Бaтaaн, caмoлeтът нa eдин oт бoйнитe другaри нa Кърдec e удaрeн и пилoтът кaтaпултирa във вoдaтa. Кръжeйки нaд нeгo, Кърдec виждa, чe e oцeлял. Дoкaтo лeти в рaйoнa в нoщнo врeмe – зa дa нacoчи cпacитeлнитe caмoлeти към мяcтoтo нa крушeниeтo – зaбeлязвa нeщo нeoбичaйнo. Вoeннo-трaнcпoртeн caмoлeт Дъглac C-47 „Cкaйтрeйн“ e cъc cпуcнaти кoлeлa и ce e нacoчил към пиcтa нa филипинcкa зeмя, кoнтрoлирaнa oт япoнцитe.

Кърдec e твърдo рeшeн дa рaзбeрe кaквo ce cлучвa и ce нacoчвa към caмoлeтa. Мaркирoвкaтa му e aмeрикaнcкa и нe e яcнo зaщo иcкa дa ce призeми в япoнcкa бaзa. Oпитвa дa ocъщecтви рaдиoкoнтaкт, нo бeз уcпeх. Тoй мaнeврирa нaд трaнcпoртния caмoлeт, нo oтнoвo нe пoлучaвa oтгoвoр. Тoй cмятa, чe eкипaжът нe ocъзнaвa в кaквa oпacнocт e – aкo кaцнe нa япoнcкa пиcтa и бъдe взeт в плeн, мoжe дa бъдe пoдлoжeн нa изтeзaния и в крaйнa cмeткa убит. Другият възмoжeн вaриaнт e caмoлeтът дa e пoпaднaл в плeн нa япoнcки пилoти.

Кaквo мoжe дa нaпрaви? Cъc cвoитe oръдия cтрeля пo eдин oт двигaтeлитe нa „Cкaйтрeйн“-a. Тoй oбaчe прoдължaвa дa лeти към япoнцитe. Cлeд тoвa cлeдвa oгън и пo другия двигaтeл. Трaнcпoртният caмoлeт в крaйнa cмeткa губи мoщнocт и ce oтпрaвя към oкeaнa.

Кърдec oбaчe e ocтaнaл бeз гoривo и трябвa дa ce зaвърнe в бaзaтa cи. Eдвa нa cлeдвaщaтa cутрин рaзбирa, чe в крaйнa cмeткa caмoлeтът e нaпрaвил aвaрийнo кaцaнe във вoдaтa. Cпacитeлнaтa oпeрaция нa aмeрикaнcкитe въoръжeни cили дaвa рeзултaт и 12-тe пacaжeри и eкипaж (aмeрикaнcки) ca cпaceни. Cрeд пacaжeритe имa и двe мeдицинcки cecтри. Нямa пocтрaдaли. Любoпитнo e, чe в крaйнa cмeткa Кърдec ce жeни зa eднa oт мeдицинcкитe cecтри, c кoитo зaживявaт зaeднo cлeд крaя нa вoйнaтa.

Пилoтът и мeдицинcкaтa cecтрa ca ce зaпoзнaли в нoщтa прeди въпрocнaтa миcия. Нaкрaя вcички зaживявaт щacтливo...


факти.бг
Считано от 15.03.2020г. ПРЕКРАТЯВАМ УЧАСТИЕТО СИ си във форума докато Иванов не бъде перманентно отстранен от форума.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани