Мнение
от piston » 02 Авг 2025, 10:08
Един спомен похлопа на вратницата, споделено от нета – Защо не мога да харесам поезията на комунистически поети убийци!
".......В първите два урока говорих за трагичната съдба на достойни българи, осъдени на смърт от незаконния „Народен съд”. Присъдите са изпълнени в деня на произнасянето им: 1 февруари 1945 г.
От литературна анкета с известния поет Павел Матев научаваме, че той се е гордеел с участието си в екзекутирането на седем осъдени на смърт „народни врагове”. Разказва Пенчо Калинов, негов другар, също убиец, от Хасково:
„С Павката (Павел Матев)... взехме седмината от затвора в полунощ и ги откарахме на посоченото за екзекуцията място. Беше тъмно като в рог и можехме да пуснем поне един да избяга, но не го направихме. Те как само ни се молеха! Сега си давам сметка, че и да бяхме пуснали двама, едва ли щеше да се разбере, защото гробовете им бяха изкопани през деня, а ние ги заравяхме в тъмното и може би никой нямаше да усети липсата. После яка работа падна по заравянето на гробовете. Ръцете ни цяла седмица бяха в мазоли...”
Скриват се мазолите и Павел Матев е вече „нов човек”: прописва любовни стихотворения. И Лили Иванова ги пее.
Първата задача за домашно: да проверите дали в Германия пеят естрадни песни по стихове на нацисти убийци.
Друг комунистически поет – Димитър Методиев, дирижира в покрайнините на Белово и село Сараньово (Септември) убийствата без съд и присъда на 20 „монархофашисти”. По-късно става сътрудник на оня, дето с едно намигване пращал на смърт стотици "врагове" – правешкият каскет Тодор Живков."
Ужасни истории. Затова и миг преди да посегне на живота си през 1991 г. „партизанският поет” Веселин Андреев оставил бележка: „Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия... Проклет да е Живков! И живковистите!”.
Комунистическите поети Димитър Полянов и Христо Радевски от първа страница на в. „Работническо дело” в статията „Отмъщение” призовават непосредствено след 9-ти септември 1944 г.: „Стреляйте вярно! Забивайте ножа по-дълбоко!”. В шайките за убийства в София участва и писателят Павел Вежинов. Партизанският поет Станислав Вихров тръгва на „лов” за Елин Пелин, но греши адреса и изкарва посред нощ от дома му друг известен творец –Борис Руменов. Оттогава Руменов се води "безследно изчезнал".
И Младен Исаев не остава назад. И той е в първите редици на убийците. Надминава го по тъмни дела само Кръстьо Белев – друг некадърен писател, при това доказан съветски агент. „Пролетарският поет” Никола Ланков става обвинител в Шести състав на антинародния „народен съд” Същият мизерник е и Крум Кюлявков – некадърен поет, но...главен редактор на "Работническо дело".
Непосредствено след 9-ти септември 1944 г. поетът Валери Петров, както сам припомня, с оръжие в ръка „громи враговете” в София. Като говорител на радио София той непрекъснато зове към насилие и мъст. В стихотворението си „Народен съд”,което сам чете по радиото призовава: „Смърт! Смърт! Смърт!”
Само месец след черния "девети" литературният критик Борис Делчев в статията "Фашизмът в нашата литература".("Работническо дело") обявява за "фашисти" Ангел Каралийчев, Димитър Талев, Фани Попова-Мутафова Матвей Вълев, Славчо Красински, Димитър Чилингиров, Михаил Арнаудов, Борис Йоцов, Павел Спасов, Чавдар Мутафов, Ненчо Илиев, Райко Алексиев.?!?
Друг мазник на новата власт, Стефан Каракостов –по-късно професор и ректор на ВИТИЗ, в края на 1944 г. във в.”Народ” нарича Софийският университет“най-здравото гнездо на фашизма”.А „фашисти” са най-големите ни учени: професорите Веселин Бешевлиев, Иван Дуйчев, Петър Динеков, Димитър Кацаров, Константин Гълъбов. Последният защото преподавал немски език и литература. Днес гимназия носи неговото име. Дали в нея всички са "фашисти"?!
На 25 септември 1944 г. ЦК на БРП (к) информира Георги Димитров, който живее в Москва: "Законопроектът за народния съд е готов....Приели сме ....най-кратката процедура”. И настояват "да се действа веднага, да не се чака съда", а „да се пристъпи към негласната ликвидация на най-злостните врагове, която се провежда от нашите вътрешни тройки.” „Тройките” убиват Йордан Бадев, Ненчо Илиев, Данаил Крапчев и Райко Алексиев – ярки творчески личности.
От Москва Георги Димитров разпорежда през януари 1945 г.: „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“. Е, кажете ми сега, вие сте млади хора, как да не го наречеш този Димитров негодник. Как да приема, че трябва в България град да носи неговото име? Че и голям народен, пазар в него да се организира. Това е позор. Не пазарът, разбира се, а името на града.
А сега си запишете следните факти:
1. В Нюрнберг, от 1945 до 1949 г. са осъдени 19 от лидерите на нацистка Германия, от които на смърт 12.
2. В Япония съдят 28 политици и издават 7 смъртни присъди.
3. В България още преди „народния съд” са избити над 20 000 души обявени за „фашисти”. А "народният съд" осъжда на смърт и ликвидира общо 2730 българи.
Но нима България е стотици пъти „по-фашистка” държава от Германия и Япония взети заедно? Може ли разумен човек да твърди това? Ако Царство България е било "фашистка държава", както десетилетия наред клеветяха комунистите, защо тогава Съветският съюз поддържа нормални дипломатически отношения с тази „фашистка” държава през цялата Втора световна война? И ги прекъсва едностранно едва когато съветската армия е на Дунава. Целта е очевидна – избиване на националния елит, окупация на България и превръщането й в съветска колония.
Истината е, че извършените от българските комунисти престъпления след 9-ти септември 1944 г. са сред най-големите масови престъпления в историята на човечеството.Става дума за „масови убийци”. Не просто обикновени терористи, а признати майстори на терора. Като нарушават действащата Търновска конституция, вътрешното законодателство и общоприетите норми на международното право, като погазват и Божият, и човешкият, закони, българските комунисти извършват престъпление, за което не може да има давност.
Установената в резултат на тези репресии тоталитарна диктатура, създадените концлагери, дълголетното преследване на наследниците на репресираните и избитите, грабежът на техните жилища и имоти, доказва недвусмислено: няма други такива престъпници в българската история. По-жестоки са били от турските башибозуци. И ще завърша днешният урок с нещо, което ви е познато. Когато някой мургавеляк нашенски открадне кокошка в някое село или пенсията на самотна старица, ако го хванат лежи в затвора. Но този кокошкар е палаво дете в сравнение с комунистите убийци след 9-ти септември 1944 г. И убеден съм, че сте забелязали разликата: „кокошкарите” колкото и да се крият, накрая попадат в затвора, а наследниците на убийците не само не се крият, а управляват България. Приятен ден!
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, сеп, 1950 г.
"War without logistics is called poverty"
William Cox
Слух, че Динг е в@гина
