Голямо поражение. Казват, най-голямото за британската армия до падането на Сингапур един век по-късно.
Генерал Елфинстоун е голям провал като командващ, както често се оказва в такива сражения, дори голяма и добре снабдена сила може да бъде разгромена от некомпетентен и/или нерешителен командващ. Умира в плен няколко месеца по-късно. Самият начин, по-който попадат в плен, е срамен.
Заместникът му, ген. Шелтън, е бил също ужасен, мразен от подчинените. По-рано в една от битките около Кабул държи няколко часа войниците си строени в карета на един хълм, без да се окопават, губейки над 300 души от снайперския огън на афганистанците, имащи по-далекобойни мускети. Отказвайки "да отстъпи позицията". Абсолютно неадекватна формация и командване.
След колапса на Елфинстоун по време на марша към Джелалабад, Шелтън проявява инициатива и донякъде се отсрамва, повеждайки няколко яростни контраатаки. Също е пленен, но дори в плен другите офицери го мразят. По-късно освободен, арестуван и съден от военен съд, но го оправдават по 3 от 4-те обвиненения, а за последното се отървава без наказание. И на всичкото отгоре го връщат да командва отново(!) 44-ти полк, който е всъщност избит и формиран наново. Някои негови колеги офицери обаче го оплюват жестоко в мемоарите си, обвинявайки го за всичките беди. Според един е трябвало да го разстрелят.
Три години по-късно пада от коня си край казармите в Дълбин и се пребива. Когато научили новината за смъртта му, войниците се строили сами на плаца и викнали три пъти "ура".
