Целта тук е нещата да бъдат показани такива каквито са били, а не каквито ги представят. Защото знаете как е, левите представят периода на соца като рай, а десните – като ад.Нито едните, нито другите са прави. Периода на социализма, а както вече видяхме дори и този на „Турското робство”, не са били изцяло черни, или пък изцяло бели. Напротив, цветни са си били, както всички останали
Животът на хората е продължавал да си тече. Те са имали своите щастливи и своите тъжни моменти, но всеки е имал възможността да живее добре, стига да се потруди малко и разбира се да не застава пред мерника на ДС. Малко кофти по въпроса със свободата на словото и критикуването на властта, но ако си траеш няма да имаш проблеми.Няма смисъл обаче да сравняваме тогавашното положение със сегашното. Едно, че тая тема е безкрайна, друго, че нямаме и необходимата историческа дистанция от този период, за безпристрастен и обстоен анализ. И трето – тоя спор е безсмислен. Ясно е, че няма как да убедиш едно типично комунде, пеещо песничката „При Тато си беше по-убаво”, че не е било така. За да избегнем това тук няма да правим сравнения между този период и предходния, или със сегашния, както обикновено се получава. А ще сравняваме положението с това на останалите страни от региона ни по същото време. За да се види, че не сме били кой знае колко по-прецакани от другите, че даже това въобще не е така.
Напоследък най-често се сравняваме с румънците, така че започваме с тях. Днес може и по-добре да се развиват, но тогава категорично са били доста по-зле от нас. С изключение на един кратък период в началото при управлението на Георгиу-Деж, от ранния соц. Когато прогресът им е превъзхождал нашия и например са се прожектирали румънски филми по кино салоните, защото са се считали за модерни. Действително през ранния соц при Коларов и Червенков сме малко по-назад от тях. Но все пак периода се характеризира с възстановяване от войната, превключване на коренно различен режим, насилствена колективизация, масови чистки сред властта и населението, горянски брожения. Същевременно обаче тогава се положиха основите за мощна индустриализация на страната, на които тя след това стъпи за да достигне бъдещия си възход. Така в течение на времето решително изпреварихме румънците.
В мемоарите си Тодор Живков отбелязва, че при всяка негова визита при Чаушеску, докато са го развеждали да му показват заводи и стопанства навсякъде селяните са били в ужасно дрипаво и окаяно състояние. Чаушеску след като забелязал, че това му прави впечатление, наредил занапред да го придружават единствено от военни в изтупани униформи, които обаче в цивилния си живот са били също толкова дрипави и окаяни като останалите.
Тази тъжна румънска картинка се припокрива и с наблюденията на баба ми, която е ходила на екскурзия до Румъния през този период. Казва, че навсякъде е било пълно с боси дрипави деца и ако някой турист си изхвърли сандвича по няколко се хвърляли към кофата да го вземат. Автобуса им даже бил буквално обсаден от такива деца в едно поле и се наложило постоянно да им хвърлят дъвки и бонбони за да ги разкарат. Като е трябвало възможно най-надалеч да им ги хвърлят за да има време автобуса да потегли преди да се върнат и да го обградят наново. Това най-вероятно да са били циганета, но и така да е пак е несравнимо по-зле от тук. В България тогава всички цигани работеха задължително, имаха си жилища и глад не е имало дори и сред тях. А пък такива бездомни или просяци да видиш по улиците – абсурд!
Така че по тонове излят чугун или стомана румънците може и да ни бият, не знам, обаче фактите за жизнения им стандарт са съвсем други и кои са били по-прецакани и са живяли по-зле мисля сами можете да прецените. Достатъчно говори и само факта, че до началото на 90-те е имало цели квартали на столицата Букурещ без електричество. Ама не, че е имало някакъв режим на тока като тука, а въобще не е имало прекарани стълбове и жици. Направо няма такова Средновековие.
Отделно и пътищата им са били по-разбити от нашите и въобще цялата пътно-транспортна мрежа им е била по-калпаво организирана, което все още е така спрямо нас. На по-добро ниво е била развита например здравната им система, което може пък и да е следствие от предишното, ако болниците постоянно са пълни с катастрофирали хора
За телевизията им пък да не говорим. Не че нашата беше нещо особено с няколкото часа програма на ден, но тяхната пък беше пълна отгоре до долу само с крайно агресивна и крайно отегчителна комунистическа пропаганда. Поради което те гледаха нашата телевизия и дори бяха научили български покрай нея и станали фенове на нашето кино, а децата на „Лека нощ деца”. Случаен румънец, който срещнах на един фестивал в Букурещ миналата година даже ми изпя песничката за Сънчо
щото освен това нямало абсолютно нищо друго за деца по телевизията и затова още я помни.Тъй че румънците живееха в доста по-изолирано общество от нашето и под доста по брутален диктаторски режим от нашия. Може да се каже, че тук си е било направо рахат в сравнение с там.
В интерес на истината не е бил кой знае колко различен и стандарта от нашия и в прехвалената Югославия. Особено на фона на това, че те „бозаеха от две майки”, а ние – само от една и то от по-мизерната, пак разликата в жизнения стандарт не беше съществена. Основния им плюс при тях е, че беше допусната частната собственост и бизнес в определени граници, но това лека полека беше допуснато и у нас през 80-те, макар и негласно. Там имаше и повече свобода на словото и разбира се – свободата да пътуват. Поради което много от тях натрупаха пачки като гастарбайтери и си докараха мерцедеси от ФРГ. Това обаче им беше разрешено, чак в края на 70-те, като опит на Тито да изпусне парата на недоволните от властта, които не бяха малко, до преди това там е било общо взето същото положение като тукашното. А достъпа до западни стоки реално го имахме и ние през тях, макар и по заобиколен и нелегален път. Нон стоп течаха през границата между нас потоци от забранените капиталистически блага като кожени якета, дънки, музикални плочи и касетки, бутилки с коняк и уиски. Властта разбира се прекрасно знаеше за тези канали, но просто си затваряше очите за съществуването им.
Доста е пресилено и схващането, че Югославия е била някаква много по-светска страна и направо западна в сравнение с НРБ. Както тука хората се озъртаха когато говорят на деликатни теми дали някоя слушалка на ДС няма да ги дочуе, така и там постоянно се ослушваха за агенти на ОЗНА и УДБА. Както тук в Белене, така и там по най-разнообразни причини можеше да се озовеш по бързата процедура на Голи оток с кирка в ръка и за неопределено дълго време. Освен това самата съюзна република Сърбия беше по-ощетена по времето на Тито, когото сега сърбите мразят, при разпределението на общия бюджет на федерацията. Той насочваше по-голямата част от средствата за икономическото и индустриалното развитие предимно на Словения и Хърватия. Докато Сърбия (с изключение на Белград) беше оставена предимно в аграрния сектор и съответно по-изостанала промишлено от тях. При Милошевич посоката на бюджетните приоритети се обърна на 180* . На преден план излезна великосръбския шовинизъм, което доведе до напрежение и влошаване на отношенията между отделните републики и етноси, откъдето вече разпадът на федерацията беше само въпрос на време.
Трябва да благодарим на обстоятелствата, че не станахме и ние част от тази обречена федерация. Защото в края на 40-те г. преговорите между Тито и московското агентче Г.Димитров (Гошо Мастиката) за обща федерация, са в доста напреднала фаза, дори вече е имало идея да сменим химна на „Боже правде”. Плановете включват присъединяването на Пиринска Македония към Съюзна република Македония и евентуално разделяне на останалата част от България на две както е било преди Съединението за да се намали тежестта й в бъдещата федерация. Трябва да сме много благодарни на съдбата, че скара Тито и Сталин и този проект пропадна. Щяхме пак да сме под чуждо владичество, разпарчетосани и демокрацията и свободата си щеше да се наложи да ги постигаме в една още по-мащабна война за разпадане на Югославия.
Радвайте се, че не се случи това, нацията и държавността ни можеха тотално да се разпаднат и сега да сме нещо като Босна.
Като все пак е благоприятен фактор, че такива преговори са били проведени, защото в хода им Тито ни опрости репарациите, които трябваше да му изплащаме по Парижкия договор. Става въпрос за 25 милиона $ тогавашни пари, като при това стечение на обстоятелствата нито им влязохме във федерацията, нито им платихме опростените заради несъстоялото се влизане пари. По-добре не можеше и да стане.
Добре стана също така и че не ни приеха за 16-а република в СССР, доколкото това не беше просто блъф на Тато.
В Гърция следвоенните години също са тежки. Страната изпада в продължителна гражданска война. Анархо-комунистите я загубиха и Гърция успя да се задържи от западната страна на Желязната завеса. Комунистите и анархистите обаче все пак запазиха силно лоби там, често организираха бунтове и демонстрации съпроводени с палене на коли и трошене на витрини по улиците, които изпълнения си ги правят редовно и в днешно време.
По жизнен стандарт гърците започнаха да ни настигат едва след 1984 г. когато влязоха в ЕС и от там потекоха инвестиции. Бяха по-добре от нас обще взето само през 90-те и първите години на следващото десетиление. Допреди да банкрутират и тези двайсетина айлашки прекарани години да им излезнат през носа.
С Албания и нейния пещерен комунизъм при Енвер Ходжа не виждам смисъл да се правят каквито и да било сравнения, така че минаваме направо към Турция.
Турция също не може да се каже, че е била по-добре от нас през този период. При нея икономическия възход дойде по-късно и от гръцкия. Чак към първия мандат на Ердоган, с уточнението, че това стана не благодарение на него, а въпреки него. Обаче дори и сега турците да имат по-високи доходи от нас пак болшинството българи не биха предпочели да живеят в Турция поради редица други особености и проблеми на тази държава.
Всъщност и тези български граждани с турски произход, които бяха изселени в Турция през Възродителния процес, лесно се аклиматизираха и устроиха там. За тях това не беше трудно защото споделяха местната култура, религия и език. Освен това всички те знаеха български и руски, което им даде огромно предимство пред тамошните им сънародници да си намерят работа по консулствата, посолствата, разузнаването, туризма и въобще на най-различни места като преводачи. Като веднъж на 2 г., а напоследък и по-често откакто започнахме ежегодно да си провеждаме избори и референдуми, им организират безплатни екскурзии до България с all inclusive в автобуса. Тъй че това въобще не е било чак такава драма за тях каквато се изкарва.
Същевременно макар и това принудително изселване да беше едно от многото издевателства на комунистическата власт над хората, всъщност в дългосрочен план е много добре за нас, че се състоя. Бяха изселени към 300 000 души по време на целия процес. По различни оценки те заедно с децата си наброяват близо 2 млн. души днес в Турция. Ако не се беше случило това, сега етническата картина у нас щеше да бъде такава: 5 млн. българи, 2 млн. турци и 1 млн. цигани. Като мюсюлманите щяха да са концентрирани изключително в Източната част на страната. Предполагам при вида на тези цифри на всеки му идват в главата всевъзможни «Боснески» сценарии за мрачното бъдеще.
Дори и при това положение с някаква магия да бяхме успяли да запазим целостта на държавата и етническия мир, то представете си ситуацията в парламента с едно ДПС с тройно по-голям електорат.
Но ето, че нищо от това не ни сполетя. Не ни сполетя и никакво наказание за тази брутална масова чистка, която извършихме тогава и въобще никой не ни постави под никаква международна отговорност. В това число и самата Турция нищо не направи. Как да не кажеш, че обстоятелствата са били крайно благоприятни за нас на фона на това, което ни е застрашавало тогава?
Защото половин милион турска армия вече чакаше в бойна готовност на границата. А нашите военни планираха разчети как да удържим врага поне три дни докато пристигнат руснаците и ни доставят ядрени глави за ракетите.
Отиграваха се дори варянти за отстъпление зад Дунав в Румъния и контраофанзива, когато ни пристигнат подкрепленията, как да се предпазваме от радиация при атомна бомбардировка и т.н. Въобще трябва да сме много щастливи, че тая адска патаклама, която ни беше надвиснала над главите ни се размина.
Накрая при краха на СИВ, също се разминахме най-леко спрямо останалите. Докато при нас «Нежната революция» мина само с един мирен митинг на Цариградско, то в Румъния стана с бая кьотек и разстрели. За Югославия пък дан е говорим. Държавата им се разпадна. След което най-прецаканата от републиките – Сърбия продължи да се разпада. Изкараха цяло десетилетие във войни и под ембарго и за капак накрая и НАТО ги избомби и им взе и Косово.
Албания след Енвер Ходжа се превърна в един хаотичен мафиотски наркокартел и прокобсаха само тия, които успяха да избягат за Италия.
Гърците поживяха щастливо още десетина години на аванта, след което им дойде сметката от Дойче банк и тутакси банкрутираха. Сега икономическата картина в страната им е като счупена чиния в пода на таверната.
Турция се ислямизира и затъна в атентати, гражданска война в Кюрдистан и войната в Сирия.
При нас положението през 90-те разбира се не беше никак розово, но се опазихме от войни, ембарго и етнически конфликти. Както и бързо се стабилизирахме след хиперинфлацията, в която ни набутаха червените при Виденов.
Ето, че поглеждайки в дворовете на комшиите се оказва, че в нашия положението съвсем не е било толкова зле, дори напротив
