Българска история ⇒ Демитологизиране на митологизирани герои

[rki]

Зависи за кой клас си чел.

Има ли значение - важното е, че в училището са формирали грешни представи.

[pnp5q]

Ботев реално е бил недоучил студент.

Като Бил Гейтс, Стив Джобс и Марк Зукърбърг!

Но и в двата случая маргинален политически екстремист.

За мен маргинални политически екстремисти са онез, дето избиха израелските спортисти на Мюнхен'76 - или ония на стадиона в Париж - и в супермаркета. Съвсем ли, викаш, е като тях? Струва ми се, че е по-горен левъл.

А това, което аз го пускам тук го няма в учебника, затова.

Благодаря, не е лошо да го има написано някъде, но в учебниците не му е мястото, според мен. И въобще, има едно ниво на "копаене" в битовизми, от което надолу не го броя за история, която може да те научи на нещо (затова и фуча) - като оня, дето написа биография на Айнщайн с уточнения чак колко дупки имал по чорапите си. Щот това е най-важното, за да разбереш как се измисля СТО. Или щото всякой маргинал да може да се почувства равен на гения - по броя на въпросните дупки. Но НАЙ-ВАЖНИЯ проблем е, че в оценъчната част липсва базата - и при биографа на Айнщайн, и при тебе. Колко дупки средно са имали на чорапите си германците през този период? А мъжете германци? А мъжете германски евреи? Е те това е наука вече. Макар че няма да те научи нищо за СТО... По въпроса за Ботев - хубаво е, че в последните текстове, които цитира, има по-широка картина, та може да се говори за елемент на сравнение със сънародниците му от периода. Но проблема, за който говоря, лъщи със страшна сила в края на линка, който си дал - някой си zonko, BIG in JapanInternet, оценява Ботев като революционер на приказки. Как да го разбираме тоя "обективен" господин? В смисъл, че на връх Вола заптието извикало "Бум" и Христо възвестил "Въх! Уби ма!" и паднал артистически? Виждаш ли колко лесно се става смешен с оценки въз основа на едностранна "обективност".

P.S. Между другото, в уики-то пише, че не посещавал училището, но ходел и много четял в библиотеката в Одеса. Това вярно ли е? И ако да, де го в твоята обективна историческа картина?

[pnp5q]

Не това значи, че са докарали образа му до нищо не значеща, но следващо да се "почита" икона.

Това вече е в областта на поп-културата - няма нищо общо ни с училищни, ни с исторически митове - справка - църквата на джедаите.

[Христо Спириев]

И сега, да не си помисли Спириев или Петя, или рки, че аз съм единствения

Боже опази. Ти си само чистач .....на митове.

"Нацията" няма нужда от кой знае колко герои. И в България такива са тези, които са обявени за такива именно от Вазов и Захари Стоянов.

аз съм единствения , който кощунствено дърпа завесите на сакралното, ето едно списъче, което открих докато си подготвях постинга. http://zonkobg.blogspot.be/2012/05/blog-post.html - Захари Стоянов

Thorn , слушай ме сега внимателно.
Вземи дълбоко въздух и се концентрирай. Бавно вдигни ръцете от клавиатурата. Внимателно стани от стола и се изправи. С бавни крачки , подпирайки се по стените тръгни и излез навън. Ако някой те попита нещо не отговаряй дори с риск да си помислят , че не си у ред. Зная , че е жега , но се опитай да дишаш дълбоко. Ако не се потиш може да правиш клякания и изправяния. След това хвани главата си с две ръце и я разтръскай. И въведи мислите си в ред. Ако не се получи , упорствай с разтръскването докато стане.

А сега си изясни какво е направил Захари Стоянов :
- е ли е направил Ботев герой ?
- мита ли му е чистил и разрушил?
- или нещо друго ?
- или всичко е дошло от ултрасите

Успех .Ако се получи сподели с нас.

[Stan]

Ботев реално е бил недоучил студент.

Като Бил Гейтс, Стив Джобс и Марк Зукърбърг!

Но и в двата случая маргинален политически екстремист.

За мен маргинални политически екстремисти са онез, дето избиха израелските спортисти на Мюнхен'76 - или ония на стадиона в Париж - и в супермаркета. Съвсем ли, викаш, е като тях? Струва ми се, че е по-горен левъл.

А това, което аз го пускам тук го няма в учебника, затова.

Благодаря, не е лошо да го има написано някъде, но в учебниците не му е мястото, според мен. И въобще, има едно ниво на "копаене" в битовизми, от което надолу не го броя за история, която може да те научи на нещо (затова и фуча) - като оня, дето написа биография на Айнщайн с уточнения чак колко дупки имал по чорапите си. Щот това е най-важното, за да разбереш как се измисля СТО. Или щото всякой маргинал да може да се почувства равен на гения - по броя на въпросните дупки. Но НАЙ-ВАЖНИЯ проблем е, че в оценъчната част липсва базата - и при биографа на Айнщайн, и при тебе. Колко дупки средно са имали на чорапите си германците през този период? А мъжете германци? А мъжете германски евреи? Е те това е наука вече. Макар че няма да те научи нищо за СТО... По въпроса за Ботев - хубаво е, че в последните текстове, които цитира, има по-широка картина, та може да се говори за елемент на сравнение със сънародниците му от периода. Но проблема, за който говоря, лъщи със страшна сила в края на линка, който си дал - някой си zonko, BIG in JapanInternet, оценява Ботев като революционер на приказки. Как да го разбираме тоя "обективен" господин? В смисъл, че на връх Вола заптието извикало "Бум" и Христо възвестил "Въх! Уби ма!" и паднал артистически? Виждаш ли колко лесно се става смешен с оценки въз основа на едностранна "обективност".

Всъщност, не особено важните "битовизми" са много важни в история, тъй като често пъти някои незначителни подробности от такъв род могат да обяснят събития или цели процеси. Специално за Ботев, има версия, че не е бил убит от турците/черкезите, а от някой от собствените му четници. Ако приемем, а няма основание да не приемем, че Ботев е бил с чапат и властен характер, то напълно е възможно на някой четник нервите да не са му издържали и да му е теглил куршума. И това в никакъв случай не го прави "предател".
Пак във връзка с Ботев е добре известна случката със стъпването му на козлодуйския бряг и как от селото към четата се присъединил само един човек - местния даскал, който на всичкото отгоре не е бил местен, а от Враца. Емблематичен пример как Ботев останал неразбран от робите, за чиято свобода се борил. Обаче в случая има една малка подробност - местните били власи. Власи, чиито прадеди били крепостни селяни във Влашко, избягали в Османската империя и станали.....свободни. Логично е тези хора да останат апатични към Ботев.
А колкото за митологизирането на Ботев, твърде показателен е фактът, че Козлодуй, чието име е турско, все още продължава да се нарича Козлодуй, въпреки няколкото кампании след Освобождението за преименуване на селищата с турски имена, при които били преименувани хиляди села. Но Козлодуй е бил привилегирован, щото там е стъпил Ботев и щото поколения българи са отраснали с песента "Тих бял Дунав", в която между другото се пее и за "козлодуйски бряг". Последното пък е твърде показателно за това колко значим фактор в изграждането на националната митология е имал Вазов.

[pnp5q]

Ако приемем, а няма основание да не приемем, че Ботев е бил с чапат и властен характер

Като оставим настрана факта, че посочените от теб събития не са точно дребни битовизми - а някои - като присъединяването на селяни към чета - не са битовизми въобще - ето какво ми стана интересно - колко от войводите ни според теб са били с мек характер?

[Stan]

По принцип Торн е прав - част от лицата и събитията свързани с българската история са силно митологизирани. Под "митологизирани" в случая имам предвид със статут на свещени крави, за които се говорят само хубави неща, обикновено в общественото пространство с клиширани славословия, а имената и образите им присъстват във всички сфери - имена на градове, села, заводи, училища, отбори и т.н., а всеки опит да се представят в по-реална светлина, различна от изградения в последния вече близо век и половина образ, предизвиква болезнена реакция. Разбира се, съвсем не всички исторически личности и събития, влизат в графата "митологизирани" на национално ниво. Такива са единици, като отразяват конкретните обществени потребности. Така митологизацията на Кирил и Методий през Възраждането и след това е следствие ожесточената борба срещу Мегалиидеята. В същият контекст е и митологизацията на кана сюбиги Крум и цар Симеон. И двамата видни гъркодави. Но за митологизацията на Крум и Симеон допринася и османското владичество, а именно като образи, които да повдигнат самочувствието и да вдъхнат увереност при едни евентуални бойни действия срещу поробителя. За митологизацията на Левски и Ботев, Торн е прав, че изключително много допринасят произведенията на Вазов и Захари Стоянов. Към момента на отпечатването им, както и следващите 30 години (!) това не са просто литературни произведения, а актуална литература, тъй като архиврагът - Османската империя, все още си стояла. В спомените на създателите на ВМОРО изрично се казва, как са поглъщали като топъл хляб "Записки по българските въстания". За това колко влиятелни за изграждането на митологичните образи са били тези произведения, е доста показателен фактът, че именно от Вазов тръгва или поне масовизира тезата, че Левски е бил предаден от поп Кръстьо.

[Ksantip]

Митологизирането е неизбежно, а и е полезно да се създават някакви идоли за масата чрез които да се втълпяват някакви ценности. Проблемът е когато митологизирането започва да пречи на научните изследвания по темата а точно това явление наблюдаваме сега. Лично мен ме дразнят протоколните слова по официалните чествания, в които някакви безлични чиновници представят някакъв скопен образ на съответната личност и по този начин (според мен) принизяват делата на съответния човек като ги вкарват в някакъв скучен, лесно смилаем наратив. Не виждам какво е лошото на това да се казва, че Ботев е бил нехранимайко и разсипник (кой велик поет е примерен?) или че Раковски се е изживявал като княз, при положение че само той от всички възрожденци е имал най-големи основания да го прави. Точно тези нелицеприятни черти правят героите ни по-човешки и по близки до обикновените хора, без да принизяват делата им.

[Ivanov]

Точно тези нелицеприятни черти правят героите ни по-човешки и по близки до обикновените хора, без да принизяват делата им.

Е революции от" безполови ангели" не се правят !
Не е като да ревнем "СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ " от дивана !

[Centurionus]

Не е като да ревнем "СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ " от дивана !

Или да бъдем пещерни антикомунисти 25 години след падането на социализма/комунизма .

[Христо Спириев]

Или да бъдем пещерни антикомунисти 25 години след падането на социализма/комунизма .

Ти на това ли се учудваш ? То има мурзилки в тайгата , които още не са разбрали , че реФолюцията 1917г е победила и още влакове взривяват.
Това , че комузизма падна е голям кеф и не пречи да има пещерни антикомунисти.

[Thorn]

Ботев - продължение.

Ботев в Задунаевка. Като учител се занимава с мазни борби Зарязва учителството и се записва доброволец в казашки полк (интересно как се връзва с омразата му към царизма и прополските му симпатии. Казаците именно се смятат за опора на режима и са обвинявани за най-големите зверства в Полша само преди три-четири години). Краде коне (все едно сега да краде коли) и пиянства. Като казак.

Ботйов станал още по-уважаем между казаците. В техния лагер се преселил той, с тях ял, лягал и ставал. Техният весел и безгрижен живот, техните песни и игрите „казачок“ и др. като балсам легнали на неговото сърце. А училището, а учениците, а домакинството? — Пак на гаргите и на кукумявките останали.
— Христофор Ботйович! Ти, брат, си настоящий казак-удалец, защо не се запишеш при нас волноопределяющий? Захвърли това бабешко занятие — учителството — му казал един ден началникът на казаците.
Христофор Ботйович не си поплюл на ръката. На втория ден той влечал вече казашка шашка и шинел, влязъл в полка доброволец. Да не кажете, че това е било за чин, за кариера и от голяма нужда? Не; за разнообразие и за удовлетворение на жадната за приключение душа, която не можела да си намери покой никъде, ни в училище, ни по седенки, пехливанлъци, вълчи и кучешки общества. Наскоро се случило да имат казаците маневри. Ботйов прлучил отличие. Макар и прост солдатин, той бил тесен приятел с офицерите, първо място държал в техните интимни и невоенни работи. Кражбата в казашките полкове не е от големите пороци. Ботйов се подвизавал заедно с вярното товарищество по границата. Една нощ с десетина още казаци той ходил на десет часа разстояние в едно румънско село — да крадат един добър кон, който отдавна съблазнявал казашката алчност за хубави коне. Гдето отивал, все „молодец“ се показвал.
Но дълго ли можеше да остане Ботйов казак и солдатин, гдето все е бил подложен на дисциплина, когато той не можа да стои ученик, несравнено по-свободен, и учител, съвсем независим вече човек? Тоя въпрос е излишен за всички ония, които дотука са следели нашия човек и неговия характер. Няколко месеца само, дордето казаците били на лагер и на по-леко и весело занятие, стоял той при тях, а после заявил, че му е невъзможно вече да стои. Офицерите, които му били най-ближни, не му правили никакви препятствия. Освен това минал по онова време Раковски през селото, който бягал от одеската руска полиция, която искала да го арестува като бунтовник. Той взел на Ботйова коня да бяга по-скоро и няколко рублици, които имал спестени, и заминал към влашката граница, а на Ботйова казал, че е срамота да си убива златното време и младините в пиянство с казаците.

Прибрал се Ботев накрая в Калофер (има предание в Задунаевка, че го е търсила полицията), постоял там, поучителствал, скарал се с баща си и и с чорбаджиите и накрая като най-добро решение решили да го пратят да учи в Москва. Само, че той се отбил по пътя във влашките кръчми и там си и останал.

Армаганите, които, както видяхме вече, много калоферски майки пратили до своите синове в Русия чрез Ботйова, тук, в кръчмата на Царски, се изяли между дружината. А писмата, които придружавали тия армагани, Ботйов ги турилв един плик и ги възвърнал обратно в Калофер, понеже не им знаел адресите в Русия. Писмата се получили благополучно и произвели своето действие на зачудване. Родителите му се безпокоили, и твърде основателно, да не е постигнала сина им по пътя някоя беля. Писали, питали разни познайници в Москва и други градове, но никакво известие, никой не виждал и не чувал Христа Ботйова, пропаднал без вести.

To be continued

[Almasy]

“……Или да бъдем пещерни антикомунисти 25 години след падането на социализма/комунизма . …….”

Ето един отговор от пещерен антикомунист, какъвто съм аз. Ако някой не го е разбрал, казано е в прав текст, а ако остана и още дълго в този форум, ще се убеди и от бъдещите ми постове (поне по определени теми).
Налазихте Торн като термити в случая. Не, че не съм имал разногласия с него, напротив – на лична му написах, че статуса му на модератор му дава предимства да защищава и собствените си тези, от което определено се възползва. Последното едва ли ще бъде отречено (пък и от какъв зор).
Но да се върнем на темата.
Презумцията е, че всеки има право на мнение и аз продължавам с моето в случая.
Ботев.
Да, идеологизиран e на квадрат. Няма да коментирам, вече казани неща за характер и поведение (които никак не са маловажни в случая) и достатъчно бяха разисквани. Но да бъде, възхваляван и като гениален поет (а то ни го набиваха в главата като за световно) си е жив резил. Обема (20-те стиха) няма значение в случая. Други са написали и по-малко.
Не е необходимо да бъде на нивото на Лермонтов, Омар Хайам или Емили Дикинсън. Можеше поне малко да се приближи до Вапцаров (чиято поезия би трябвало да ненавиждам, по простата логика, че както се разбрахме съм пещерен антикомунист). За по-високо ниво, като Смирненски и Дебелянов да не говорим.
Елементарна, посредствен тип поезия, която е превърната в еталон.
Подобен пример за който се сещам е Пеньо Пенев. Вярно, той е в друго време, но още си спомням как трябваше на наизустяваме идиотизма „Корпус 206”. Човечеца всъщност е бил много обременен, за това свидетелства и края му, но властта не пропуска да се възползва от шанса и да го превърне в „гений”.
Че и Вазов.
Тинтири-минтири. Стигане няма (според интернет). Горкия Каравелов. И доста други де.
Пък и един много добър пример от ерата на комунизма, който разбира се, защищава и строя – Светослав Минков.
Но като можеш – можеш.
Другото наистина е митологизация.

[Thorn]

Ботев - още продължение.

Дребни кражби.

И Ботйов от своя страна не стоял със сгърнати ръце пред жестоката борба на глада, и той се мърдал. Нарочно отивали понякога да ядат на някоя гурбетска ахчийничка, гдето той икономисвал под дрехата си било хляб, било лъжици, фърколица, пията, нож и пр. ахчийски принадлежности, а после ги оставяли депозит на някой верен българин!
Той ходел и в букурещкото българско читалище „Братска любов“ да чете вестници и книги, гдето никой не обръщал на него внимание, гледали го като един от стотината българи емигранти, които пълнеха по онова време румънските градове. Свивал се в едно кьоше, навеждал очи и чел, без да се казва кой е и да се препоръча някому. Вижда се работата, че мизерията, която го е блокирала от всяка страна, дрехите по гърба му и окъсаните му обуща, които зяпали като ламя, произвеждали са известна скромност и срам. Трябва да кажем и това, че Ботйов е обичал твърде много да се носи чисто и прилично, с бяла риза и с черни дрехи. В това отношение той не прилича на хората с неговите идеи и принципи било в Русия, било другаде. Веднаж, когато имало в читалището високи посетители със самурените кожухи, той откачил на едного палтото, което изпукало на гърба му, и станал невидим към воденицата. Една нощ само се загънали с тая топла дрешка, защото по-скоро трябвало да се продава.[/highlight]

Сериозни грабежи и престъпления: По-времето, когато Левски обикаля България и прави комитетската мрежа.

Грабеж с изтезаване на жертвата.

Но имам на ума си един план, който мисля да изпълня, па тогава да тръгна — казал тайнствено непознатият и се огледал наоколо си. — Тоя план е да туря на ръка златото на някой разбойник аристократ, моето според мене е нещо простително — пришепнал непознатият на ухото на нашия Христа.
Това било доволно. От тая вечер Ботйов и непознатият бивши прокурор се побратимили за взаимни действия. А знаете ли кой е бил негова милост бившият прокурор? Нико Георгеско, познат вече на българските читатели по-късно по своите действия в Стара и Нова Загора[11]. И започнали вече борба срещу буржоазната собственост, която се нарича на комунистически език кражба. При Флореска, Шапченко, Кьбсето, Дишката, Троенчето и пр.; присъединил се и Нико Георгеско. Научили се, че в Мачин надало някой си турчин митничар, който имал няколко хиляди лири и живеел усамотен на края на града, до Дунава. Нощно време, когато Дунавът бил замръзнал, дружината минала в Мачин и сполучила да влезе в жилището на турчина. Мъчили го, търсили лирите, но напусто. Кьосето и други искали да заколят жертвата, но Ботйов го запазил. В къщата му намерили много тютюн, на денкове, за които разсъдили и намерили, че струва да се вземат и пренесат в Браила. Всеки задигнал по един денк, а някой имало, който взема и по два. Но когато наближили града, напада ги румънският караул. Бяг, кой накъдето види и кой както може да хвърли денка.

Опит за взломна кражба.

Но станалото — станало. Трябвало да се пристъпи към други, по-реални предприятия, Флореско и Георгеско си имали грижата за приготовлението на инструментите, с които ще да чупят и режат врати и каси. За нашия герой оставала командата. По верни сведения научили, че в касата на един румънски търговец, който продавал каси, имало до 30000 наполеона. Търговецът живеел в Галац, следователно и дружината отишла там. Щом се прибират хората от чаршията, нашите търговци спущат котва до вратата на магазията. Тая врата била дотолкова здрава, щото дордето я разбият или прережат, минало се среднощ. Понеже търговецът, както казахме, бил продавач на каси, то пред дружината се изпречил океан — в коя именно каса са парите. Георгеско решил задачата. С малко фенерче в ръка, като биволско око, той отивал при всяка каса, която чукал с пръстите си, като кога се опитват узрелите дини. „Тая е тя“ — казал той и дружината се налепила около показаната виновница, която като легнала на земята, червата ѝ се обадили със своя нежен глас и вдъхнали сила и живот на борците. Касата с парите била вече в своята агония, когато започнало да се чува нещо шум отвън. Проводили едного да види какво е, той се не върнал вече. Проводили втори, също. Отишел най-после сам Ботйов. Щом надникнал от вратата, повече не му трябвало вече: било се съмнало и хората си отваряли наоколо дюгените. Той се върнал и извикал на останалите, които режели и чупели още, да бягат, като им казал, че сам господ ги наказал. Всичките търтили да бягат, но Георгеско се залепил като пиявица от студеното желязо, не иска да знае. Ботйов го опъва за дрехата, а той ся забива ноктите в жертвата.
— Бягай да бягаме, че се съмна! — говори Ботйов.
— Остави ме, братко, остави ме по-добре тук да умра, отколкото да излязвам с празни ръце — отговаря Георгеско.
Най-после излезли и господарят на мазата влязъл. Щом той съгледал своята любима каса повалена на земята и проядена от едната страна, изревал, колкото си може, и паднал пред вратата в безчувствие.

Още един грабеж

Един руски скопец, който продавал икони, Ботйов се запознал с него и го викнал да го заведе дома си уж, да си купи фамилията му няколко парчета. Скопецът бил възхитен, че се срещнал с човек земляк, който му говорил езика. Като вървели из една тъмна улица, Иван Дългият натисва скопеца изотзад, у когото намерили около 500 рубли. Ботйов набързо сграбил половината и ги върнал на стопанина им, за което по-после го осъждала хъшовската среда, че не правел добро. До вечерта още рублите били сортировани между гладните хъшлаци.

Тежката артилерия била готова вече да настъпи в пълен състав. Най-напред пострадала касата на браилския гражданин Скарлат Стратович. Желязната каса се разбила твърде сполучливо, но напусто. Намерили вътре много часовници, залог, види се, но часовник можеш ли продаде? Пари имало, но слаба работа, само за цилиндър на Георгеска и храна за Ботйовите адютанти на два-три деня. Второ жребие паднало върху касата на някого си Коста Василев, който бил заклет враг на емигрантите. В тая каса съвсем силно духал вятърът: 50–60 франка, само гологани, намерили и един запис от 1000 наполеона, който бил оставен от братя Симови. С гологаните си напълнили джебовете и си излезли почтено, като ревизори.
Трябва да кажа, че и тия нощни обири на Ботйова са били достояние на всичките му малко-много приближени. Той не ги е криел от никого, на всички ги е разказвал с най-дребните по-дробности, считал ги е за нещо обикновено, за негова длъжност. В. Попов, който го е наблюдавал най-внимателно, разказва, че когато разбили първата каса с Георгеска, който режел най-много, то Ботйов бил на другия ден във възхищение.
— Той е гений, той е талант, той е човек за обичане! — говорел Ботйов пред двама-трима души. — Ако вие го би видели как той се приближава до касата с генералско хладнокръвие, как си поплюва на ръцете и как реже желязрто като прясно сирене, то би го целунали. Велик човек! Рядко се раждат подобни личности.

Нещо интересно за Раковски - - Ботйов изпитал, че около 1848 г. покойният Раковски ограбил един влашки капитанин. Взетата сума, която била около 5000 жълтици,

Това са сериозни суми. На днешни пари - от няколкостотин хиляди, до почти милион евро. Зависи какви точно са "жълтиците".

Тук има едно изнудване и шантаж, неуспешни. Накрая Ботев благородно се отказва да вземе парите. Продължава в същия дух, влиза в затвора.

След излизането от галацкия затвор отива в Букурещ.

Фалшификатор на пари.

Тулешков видял в стаичката си Узунджовския панаир.
— Какво си се развикал бе, маскара? Влизай де! — му казал Ботйов, който отворил вратата, колкото да се нацеди Тулешков вътре, който бил гологлав, разчорлавен и със запретнати до лактите ръкави, почернял и изгорял от кюмюр и огън.
Стаичката на Тулешкова имала следующето дередже: в собицата, гдето имало място и за готвене, горял силен огън, на който врели няколко железни съдове с неизвестна жидкост. Отстрана имало едно малко духалце, с което един раздухвал, а други бъркал в гърнетата. Върху една масичка имало около 20–30 малки гипсови чашички, наредени като батарея. К. Тулешков влязъл като в небрано лозе. Освен Ботйов в стаичката се въртели още 4–5 души, всичките със запретнати ръце, всичките изпотени и почернели. Онова, което поразило и вразумило Тулешкова, било това, че на земята, върху едно простряно палто, имало турени, около 500 рубли, нови-новнинички, но още неогладени. Тулешков разбрал, па и читателите са разбрали вече, че тук се секат калпави пари: повечето руски рубли, турски лири, бешлици и пр. Майсторът им бил Петър Дългият, наречен Татмата, родом от Болград, златар по занятие. Останалите другари били: Димитър Македонски, Иванчо Бесарабчето и племенникът на Ив. Адженова. И като влязъл Тулешков, те следвали да си работят, не се стеснявали от неговото присъствие, понеже и той чалдисвал малко на тая черга. Той протестирал и обявил на тия ортаци на султана и на цар Александра, че ако не напуснат още тая минута почтената му квартира, ще да ги предаде сам. Разяснил им, че стопанинът на къщата, старият арменец, е в подозрение, вече, работата е открита.
Нашият поет изгледал твърде накриво своя ученик Тулешкова, котото слушал да му чете морал, да продава краставици на бахчованджията. Казал му, че тия интриги са от страна, на Л. Каравелова, и заповядал на другарите си да събират чуковете и си потърсят друго прибежище. Ботйов оотанал с Тулешкова, който го завел да обядва, и дал дума, че няма да ходи вече при тях, т.е. при Петра Татмата. Но същия още ден, като останал сам, затекъл се да ги намери в новата им квартира. Тъкмо-що да отвори пътната врата, видял, че полицията с двама-трима комисари заграждала вече жилището им! Без да се усети, в няколко минути се намерил той в печатницата на Каравелова, с една реч, простият случай го отървал от участта на другарите му, които били хванати и осъдени на осем години във влашката тузла.

To be continued

[pnp5q]

като отразяват конкретните обществени потребности

+1 в правилната посока
Апропо, не съм чула приказката за трите синджира роби, освободени от Крали Марко, да е "залиняла", откак се чу, че тоя бил от лошите.

Две въпросчета

Ботйов набързо сграбил половината и ги върнал на стопанина им

Каква ти е оценката за това?
А мнението ти за Робин Худ?

[Thorn]

като отразяват конкретните обществени потребности

+1 в правилната посока
Апропо, не съм чула приказката за трите синджира роби, освободени от Крали Марко, да е "залиняла", откак се чу, че тоя бил от лошите.

Обаче това, че е от "лошите" е история, а това, че е освобождавал три синджира роби - фолклор. Пък и напоследък не се сещам за споменаване на Крали Марко без уточнение, че всъщност се бил на страната на турците.

Две въпросчета

Ботйов набързо сграбил половината и ги върнал на стопанина им

Каква ти е оценката за това?

Рязко отрицателна. При това имам аналогичен личен опит. Като бях 60 кг студент втори курс ме приклещиха едни момчета с повече мускули, отколкото мозък и вероятно от подобни на Ботев съображения не ми взеха ВСИЧКИ пари, а само повечето от тях. Оставиха ми малка сума да си я имам. Но пак си беше грабеж и те пак си бяха престъпници и ни най малко не ги оправдавам. Силно се надявам в момента да гният в някой гаден затвор.

А мнението ти за Робин Худ?

Средновековен хайдутин. Фолклорен разбойник.

[pnp5q]

Аха, благодаря. Остана ми да уточня едно нещо:

Прибрал се Ботев накрая в Калофер (има предание в Задунаевка, че го е търсила полицията), постоял там, поучителствал, скарал се с баща си и и с чорбаджиите и накрая като най-добро решение решили да го пратят да учи в Москва.

През 1866 година Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево ...(казаците са спестени - бел.моя)... но в началото на следващата година получава известие, че баща му е тежко болен, и решава да се върне у дома. ...
След пристигането си в Калофер Ботев замества болния си баща, като поема част от часовете му в училището. ... При отбелязването на Деня на свети Кирил и Методий на 11 май Ботев държи импровизирана реч, в която критикува умереността на националното движение, насочено по това време главно към създаването на самостоятелна църква. Речта предизвиква опасения от ответни действия на полицията, но до такива не се стига.

...
През лятото на 1867 година здравето на Ботьо Петков се подобрява, а и става ясно, че синът му не се справя с учителската работа, и той успява да издейства от Виктор Григорович възстановяването на стипендията на Христо, така че той да довърши образованието.

Кой лъже?

[Thorn]

Къде видя лъжа?

[pnp5q]

Емоционалното впечатление от двата откъса е точно противоположно. Затова смятам, че и в твоето изложение има "биас".

[boilad]

Торн се е заловил да изправя образа на Ботев с един силно компрометиран откъм историческа достоверност труд като биографията му от Захари Стоянов. Заменяме митологизирания образ на поета-революционер с още по-митологизирания нехранимайко, скандалджия, обирджия, пияница, женкар, фалшификатор, недоучил студент, който не отварял книга и пандизчия (реален факт, който няма нищо общо с предходните определения). До тука с претенциите за демитологизиране и историческа достоверност.

[Thorn]

Захари си е написал от кого ги знае тези неща. По негово време доста от тях са живи, а Стамболов му е даже приятел.

[Thorn]

Ботев - още.

През тези двете години, през които обирджийства, напълно е зарязал интелектулните занимания.

От най-напред разговорът бил натегнат между двамата списатели, повече говорел Каравелов, а по-малко Ботйов. Съвети, упреквания, изобличения, морал и осъждания се слушали в думите на първия, държал той ролята като баща към син. Ботйов се прозявал — повече от глад може би, — възразявал тук-там и често изговарял: „Глупости.“
— Колко време, как не си вземал в ръката си перо и не си прочитал ни една книга? — попитал Л. Каравелов.
— Откогато издавах Дума, значи, две години — отговорил нашият с презрение и ирония.

Накрая се опитва да организира убийството на Любен Каравелов.

Ботйов не искал ни да чуе за подобни извинения. Той станал изведнаж твърде жесток към своя по-стар учител. Каравелов почнал да се третира като най-опасен човек за българския народ. При Ботйова се присъединили С. Стамболов, К. Цанков и много други от младите. С. Стамболов отишел един път с револвер да иска сметка от Л. Каравелова. С. Заимов, който е бил в това време при него, коректор на „Знание“, разказва, че Каравелов заплакал и избягал от печатницата. Под тия впечатления той написал стихотворението:
Ти ми казваш, зимбил цвете, че не можеш да блестиш…
Ботйов отишел още по-далеч. Подкоркал някои от хъшлаците, правят, струват — да убият Любена. Нашият Бенковски имал злочестината да взема на себе си тая рол. Хляб продавал той по онова време в Букурещ и бил един от редовните посетители в редакцията на „Знаме“, гдето Ботйов всяка вечер, заобиколен от 25–20 хъшове, държал лекции по разни въпроси, в това число и за Каравелова, че е човек опасен. Наговорил той Бенковски, че ако иска да заслужи на своя народ, то трябва да убие своя копривщенски съотечественик. Бенковски, който тогава още апелирал към първенство, от честолюбие бил принуден да се съгласи. Като си размислил обаче, че човекът, който писал за България толкова години, който карал и самия него да плаче, когато чете „Неда“, „Мъченик“, „Дончо“ и пр., може един ден да ѝ бъде пак полезен, не му допуснала съвестта да дигне ръка. Но за да се яви с чисто лице и пред Ботйова, скроил си следующия план: да отиде в печатницата на Л. Каравелова да си купува уж книги за четене и да демонстрира по такъв начин, щото да даде да се разбере, че крои някакъв си план. И действително, той отива в печатницата и пита за книжки да си купи. Дали му няколко, които той пребръща из ръцете си, огледва се наоколо си, бърка си под палтото, отгдето се подавало револвер, и пр., и пр., така щото ясно можал да определи и заяви на присъствующите Любенови хора, че целта му не е книжки. Разбира се, минутно било известено на Каравелова за присъствието в печатницата му на страшния хъшлак. Сиромах Любен, както пишел на масата си, гологлав изхвръкнал из прозореца. Сам Заимов, който бил уж на страната на Любена, заминал за Браила и почнал издаването на едно одърпано вестниче, Михал, което се пълнело от едина до другия край само с псувни против Любена.

И от собственото му писмо до Драсов.

Где го Раковски, за да станем другари и да преобърнеме всичкото хорско злато на олово и на желязо! А сега прави сметка на гологани, които даже и на хляб не стават. Драсов! Аз съм готов за целта да употребя всичките страшни средства освен подлостта и лъжата, защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…

[boilad]

Захари си е написал от кого ги знае тези неща. По негово време доста от тях са живи, а Стамболов му е даже приятел.

Което доказва какво?... Въпросът не е Захари откъде ги знае тези неща, а откъде ги знаят информаторите му и доколко техните разкази съответстват на документите. Също вътрешната противоречивост на повествованието най-малкото би трябвало да поражда съмнения.

Да вярва на съчинението на Захари може само човек, който не е запознат с фактите. В тази насока могат да се изведат десетки примери, аз ще си послужа с един, тъй като е най-лесно проверим и не страда от субективността на спомените (каквито са тези на Филов преразказани от Захари, че в Задунаевка Ботев не отварял книга, докато друг съвременник и познат на Ботев даскал твърди обратното, че Ботев жадно чете).

— Колко време, как не си вземал в ръката си перо и не си прочитал ни една книга? — попитал Л. Каравелов.
— Откогато издавах Дума, значи, две години

Нека видим колко неща е издал Ботев за двете години след спирането на "Дума" и да се убедим в истинността на съчиненията на Захари:
- 18 септември 1871 г. в писмо до Марин Дринов Васил Стоянов твърди, че Войников и Ботев пишат злобни памфлети; същото и в друго писмо от 24 с.м. до Григор Начович
- 29 септември 1871 г. "Причини за неуспеха на Българското книж. дружество"
- 20 декември 1871 г. телеграма на Ботев до Софи Рубинщайн
- преди 13 януари 1872 г. недостигнало до нас писмо на Ботев до Софи Рубинщайн
- 12 февруари 1872 г. в "Свобода" излиза фейлетон от поредицата "Знаеш ли ти кои сме?"; по нататък през годината и през следващата излизат и други фейлетони от поредицата
- 12 и 26 февруари 1872 г. пликове с прокламации, чиито адреси са надписани от Ботев
- 25 март 1872 г. "Ние сме си ние"
- 8 април 1872 г. стихотворението "Странник"
- 1 май-9 юни 1873 г. излиза седмичника "Будилник"
към края на 1872 г. се снабдява с руско издание на том 1 на "Капиталът"
Определено цели две години Ботев не е хващал перо и не е прочитал ни една книга. При цялата нищета в която живее успява да отдели средства и да стане спомоществовател на каравеловата драма за Хаджи Димитър, но вероятно и нея не я е чел, защото Захари казва, че не е чел и писал нищо, а той е олицетворение на авторитет по живота на Ботев.

[Centurionus]

Или да бъдем пещерни антикомунисти 25 години след падането на социализма/комунизма .

Ти на това ли се учудваш ? То има мурзилки в тайгата , които още не са разбрали , че реФолюцията 1917г е победила и още влакове взривяват.
Това , че комузизма падна е голям кеф и не пречи да има пещерни антикомунисти.

Къде видя учудване пещерняко ? Бих се учудил , ако нормални съфорумци тролят или се мъчат да провалят интересни теми като тази и други подобни само защото авторът им е от "противниковия лагер" , за Вас и Вашият отбор е нормално . Не забелязах подобно отношение от "вашите противници" в темата на "буталото" за въздушната война над Сърбия 1999-та г. ,която беше прекрасно представена както и други подобни . Като за радетели за свободен изказ се държите доста пещерно . Дори в темите за развлечение , бъзика с Раша е ваш основен рефрен . Предвидимо ,скучно и досадно .

[Super_Hornet]

Или да бъдем пещерни антикомунисти 25 години след падането на социализма/комунизма .

Ти на това ли се учудваш ? То има мурзилки в тайгата , които още не са разбрали , че реФолюцията 1917г е победила и още влакове взривяват.
Това , че комузизма падна е голям кеф и не пречи да има пещерни антикомунисти.

Къде видя учудване пещерняко ? Бих се учудил , ако нормални съфорумци тролят или се мъчат да провалят интересни теми като тази и други подобни само защото авторът им е от "противниковия лагер" , за Вас и Вашият отбор е нормално . Не забелязах подобно отношение от "вашите противници" в темата на "буталото" за въздушната война над Сърбия 1999-та г. ,която беше прекрасно представена както и други подобни . Като за радетели за свободен изказ се държите доста пещерно . Дори в темите за развлечение , бъзика с Раша е ваш основен рефрен . Предвидимо ,скучно и досадно .

Забавлявай се, не се напрягай. Най-весело става като се почне писането с големи букви и реването срещу Торн.