Нова История ⇒ България през социализма. Документи

[Amazon]

По-късно ще отделя отклонението в тема "Социално Инженерство", или нещо подобно.

Edit: Прехвърлих някой от мненията в по-обща тема: Социално Устройство

Съжалявам ако някъде се е получило накъсване, но местенето на постове е много неприятна ангария.

[Stan]

Да продължим с официалните данни, публикувани в Статистически годишник на Народна република България за 1988 г., С. 1989

Заплата - с. 84
средногодишна заплата 1988 г. 3 025 лв., т.е. 252 лв.
Фиксираният курс на БНБ е 1 долар за 1,63 лв. Справка – Държавен вестник 1988, бр.1, с.6
Така средната месечна работна заплата през 1988 г. е била 154,6 долара.
Обаче курсът на БНБ не е реален, тъй като човек нямаше как да си купи долари от банката. Ако му трябваха, трябваше да ги купи на черно, където бяха поне 2 пъти по-скъпи, т.е. реалната средна работна заплата е неповече от 75 долара.

Пенсии – с. 84
През 1988 г. общо 2 326 000 души са взимали пенсии. Годишните суми са следните:
до 720 лв., т.е. до 60 лв. (36,8 долара месечно, при курс на БНБ, т.е. нереален) месечно – 300 000 души, т.е. 12,9%
от 721 до 960 лв, т.е. до 80 лв. (40,1 долара) месечно – 556 000 души, т.е. 23,9%
от 961 до 1200 лв, т.е. до 100 лв. (61,3 долара) месечно – 410 000 души, т.е. 17,6 %
от 1200 до 1440, т.е. 120 лв. месечно, - 374 000 души, т.е. 16,07%
от 1441 до 1800 т.е. 150 лв. месечно – 332 000 души, т.е. 14,27%
до 2400 т.е. 200 лв. месечно – 254 000 души, т.е. 10,9 %
над 2400 лв. – 100 000 души

Както се вижда – 54,4% от пенсионерите са взимали до 100 лв. пенсия. Това са основно хората останали в селата и работели в ТКЗС-тата, където изключително ниските заплати, съвсем логично довеждат и до много ниски пенсии. Странно ли е тогава, че още през 70-те години обезлюдяването на селата вече е било взело катастрофални размери? В продължение на няколко десетилетия младите масово ги напускат за останат в тях през 80-години основно хора в пенсионна или близка до пенсионната възраст.

[Драгия]

Според данни от МВР през 1989г. в България са извършени 188 умишлени убийства, а през 2016г. в България са извършени 79 умишлени убийства. Тоест през 2016г. броят на умишлените убийства в България на човек от населението е около 2 пъти по-малък, отколкото през 1989г.

Според Статистическия годишник на Република България с данни за 1989г., през 1989г. номиналният брутен вътрешен продукт на България е бил 39 475 000 000 лева, а номиналният БВП на човек от населението е бил 4391 лева.
http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.ph ... 8&page=147

Според НСИ през 2016г. номиналният брутен вътрешен продукт на България е бил 92 635 000 000 лева, а номиналният БВП на човек от населението е бил 12 996 лева на човек от населението, защото средногодишното население на България през 2016г. е било 7 127 822.

Според Статистическия годишник на Република България с данни за 1989г., през 1989г. износът на стоки от България е бил на стойност 13 672 900 000 лева. Според същия източник през 1989г. износът на България на промишлени стоки от селскостопански произход е бил на стойност 2 464 900 000 лева, а износът на непреработени селскостопански стоки от България през 1989г. е бил на стойност 298 500 000 лева, от които износът на зърнени храни през 1989г. е бил на стойност 70 000 000 лева, износът на пресни зеленчуци през 1989г. е бил на стойност 54 000 000 лева, а износът на пресни плодове през 1989г. е бил на стойност 49 100 000 лева. Тоест твърдението, че през 1989г. България е спечелила страшно много от износ на пресни плодове и зеленчуци не е вярно.
http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.ph ... 8&page=352

Според НСИ през 2016г. износът на стоки от България е бил на стойност 46 110 000 000 лева.
Според НСИ през 2015г. износът от България на непреработена и първично преработена селскостопанска продукция е бил на стойност над 4 900 000 000 лева, от които износът на пшеница през 2015г.е бил на стойност
1 152 000 000 лева, износът на слънчоглед през 2015г. е бил на стойност 710 000 000 лева, износът на слънчогледово масло през 2015г. е бил на стойност 398 000 000 лева, а износът на царевица през 2015г. е бил на стойност 378 000 000 лева.
Може би на някой ще му е интересно да научи, че през 2015г. износът от България на рапица е бил на стойност
189 000 000 лева, износът на ечемик от България през 2015г. е бил на стойност 131 000 000 лева, износът на патешко месо от България през 2015г. е бил на стойност 101 000 000 лева, износът от България на гъби през 2015г. е бил на стойност 69 000 000 лева, износът от България на пчелен мед през 2015г. е бил на стойност
66 000 000 лева, износът от България на етерично-маслени и медицински култури през 2015г. е бил на стойност
43 000 000 лева, а износът от България на кориандър през 2015г. е бил на стойност 32 000 000 лева.
http://inteliagro.bg/article/117/Kakva- ... dina#_ftn1

[Драгия]

Според Статистическия годишник на Република България с данни за 1989г., през 1989г. производството на електроенергия в България е било 44 328 000 000 киловатчаса.
http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.ph ... 8&page=488

Според НСИ през 2016г. производството на електроенергия в България е било 44 349 000 000 киловатчаса. От тези данни следва, че производството на електроенергия в България през 2016г. е било по-голямо, отколкото е било през 1989г.
http://www.nsi.bg/sites/default/files/f ... COPJHA.pdf


Според данни от НСИ в България покупателната способност средно на едно лице от домакинствата, изчислена чрез паричния доход за 1989г. и за 2016г., за някои хранителни стоки е била следната:
429 кг. свинско месо през 1989г., а през 2016г. 741 кг. свинско месо покупателна способност средно на човек от домакинствата в България.
700 кг. месо от птици през 1989г., а през 2016г. 1115 кг. месо от птици покупателна способност средно на човек от домакинствата в България
580 кг. малотрайни колбаси през 1989г., а през 2016г. 892 кг. малотрайни колбаси покупателна способност средно на човек от домакинствата в България
278 кг. трайни колбаси през 1989г., а през 2016г. 397 кг. трайни колбаси покупателна способност средно на човек от домакинствата в България
18842 яйца през 1989г., а през 2016г. 24310 яйца покупателна способност средно на човек от домакинствата в България
725 кг. сирене през 1989г., а през 2016г. 806 кг. сирене покупателна способност средно на човек от домакинствата в България
1517 кг. захар през 1989г., а през 2016г. 3191 кг. захар покупателна способност средно на човек от домакинствата в България
415 кг. млечни масла през 1989г., а през 2016г. 432 кг. млечни масла покупателна способност средно на човек от домакинствата в България
2540 кг. домати през 1989г., а през 2016г. 2745 кг. домати покупателна способност средно на човек от домакинствата в България
1687 кг. краставици през 1989г., а през 2016г. 2820 кг. краставици покупателна способност средно на човек от домакинствата в България
Следователно през 2016г. в България със средния паричен доход на един човек от домакинствата в България е могло да се купят по-големи количества от всяка една от изброените по-горе хранителни стоки, отколкото през 1989г.
http://www.nsi.bg/bg/content/3265/покуп ... ата?page=2
http://www.nsi.bg/bg/content/3209/публи ... и-стоки-от

Ако сметнем покупателната способност на средната заплата в България през 2016г. и през 1989г. за покупка на определени стоки в България през 2016г. и през 1989г. ще видим, че с една средна заплата в България през 2016г. е могло да се купи повече от всяка една от изброените по-долу стоки, отколкото през 1989г.:
телевизори, хладилници, перални машини, бойлери, прахосмукачки, ризи, блузи, платове, рокли за жените, мъжки костюми, дамски костюми, мъжки обувки, дамски обувки, хляб, брашно, месо, сланина, салами, млечни масла, маргарин, олио, сирене, кашкавал, картофи, ориз, фасул, зеле, яйца, захар, шоколад, шоколадови бонбони, боза, газирани напитки, бира, гроздови вина, ракия, ядки, чесън, кромид лук, краставици, домати, пиперки, цитрусови плодове, дини, пъпеши, грозде, ябълки, кайсии, праскови.

[Amazon]

Преместих носталгичното отклонение за колбасите по БДС тук: viewtopic.php?f=1&t=335&p=34830#p34830

[T-72]

https://www.youtube.com/watch?v=S0HUkpKbZXU
От 55-тата секунда има малка разходка по новооткрити магазини.

накрая и екскурзия до Шри Ланка ви предлагат : 1694 лъва само!

[T-72]

https://www.youtube.com/watch?v=eGs1eP5IQcE

[rki]

https://www.youtube.com/watch?v=S0HUkpKbZXU
От 55-тата секунда има малка разходка по новооткрити магазини.

накрая и екскурзия до Шри Ланка ви предлагат : 1694 лъва само!

Силно впечатление ми направи номенклатурата на предприятията на автомобилната промишленост на СССР - детски играчки, тенджери, закачалки... . Само автомобили нямаше.

[T-72]

https://www.youtube.com/watch?v=S0HUkpKbZXU
От 55-тата секунда има малка разходка по новооткрити магазини.

накрая и екскурзия до Шри Ланка ви предлагат : 1694 лъва само!

Силно впечатление ми направи номенклатурата на предприятията на автомобилната промишленост на СССР - детски играчки, тенджери, закачалки... . Само автомобили нямаше.

Липсата на конкуренция ражда това.Да има огромно търсене ( за кола се чакаше с години) а да няма предлагане!

[rki]

https://www.youtube.com/watch?v=S0HUkpKbZXU
От 55-тата секунда има малка разходка по новооткрити магазини.

накрая и екскурзия до Шри Ланка ви предлагат : 1694 лъва само!

Силно впечатление ми направи номенклатурата на предприятията на автомобилната промишленост на СССР - детски играчки, тенджери, закачалки... . Само автомобили нямаше.

Липсата на конкуренция ражда това.Да има огромно търсене ( за кола се чакаше с години) а да няма предлагане!

Тцъ - това конкретно най-вероятно е резултата от конверсията на ВПК - даде им се команда на тези предприятия да почват продукция за народно потребление и те като не знаят какво и как се отчетоха с най-проста ширпотреба.
То и в България бе същото.

[T-72]

Абе по спомени на роднини, доста преди перестройката се е чакало за возило.
Инак , да продукцията за народно потребление доведе до абсурдни на пръв поглед неща.

[Драгия]

Според Статистическия годишник на Република България с данни за 1989г., през 1989г. в България средно на 100 домакинства са се падали 20 автоматични перални машини. Според тези данни през 1989г. поне 80 % от домакинствата в България не са притежавали автоматична перална машина.
Според данни от НСИ през 2016г. 92,1 % от домакинствата в България са притежавали автоматична перална машина.

Според Статистическия годишник на Република България с данни за 1989г., през 1989г. в България средно на 100 домакинства са се падали 54 телефонни поста (стационарни телефони). Според тези данни през 1989г. поне 46 % от домакинствата в България не са притежавали телефон. Според същия източник в края на 1989г. в България е имало 1 617 558 телефонни поста за населението, а броят на жилищата в България в края на 1989г. е бил
3 363 416. От тези данни може да се направи извод, че в края на 1989г. само в около 48 % от жилищата в България е имало телефонен пост (стационарен телефон).
През 1989г. в САЩ вече е имало няколко милиона абонати на мобилни телефони, но през 1989г. в България никой или почти никой от населението на България не е притежавал собствен мобилен телефон.
http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.ph ... 8&page=311
Според данни от НСИ през 2016г. 98,3 % от домакинствата в България са притежавали телефон (мобилен или стационарен).

Според Статистическия годишник на Република България с данни за 1989г., през 1989г. в България средно на 100 домакинства са се падали 46 цветни телевизора. Според тези данни през 1989г. поне 54 % от домакинствата в България не са притежавали цветен телевизор. Според медия до 9 септември 1972г. в България не се е излъчвала цветна телевизия, а само черно-бял образ.

Според Статистическия годишник на Република България с данни за 1989г., през 1989г. 92 % от населението на България е могло да гледа Първа телевизионна програма, а 82 % от населението на България е могло да гледа Втора телевизионна програма. Според тези данни през 1989г. 8 % от населението на България не е могло да гледа Първа телевизионна програма, защото в България тогава не е имало навсякъде покритие с телевизионен сигнал за Първа телевизионна програма, а през 1989г. 18 % от населението на България не е могло да гледа Втора телевизионна програма, защото в България тогава не е имало навсякъде покритие с телевизионен сигнал за Втора телевизионна програма.
http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.ph ... 8&page=312
През 1989г. в България са се излъчвали само 2 български телевизионни програми, които са се наричали съответно Първа програма и Втора програма.

Според статистическия годишник на Република България с данни за 1989г., през периода 1987-1989г. средната продължителност на живота на населението в България е била 71,4 години.
Според НСИ през периода 2014-2016г. средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на България е 74,7 години. От данните се вижда, че през периода 2014-2016г. средната продължителност на живота на хората в България е била по-висока с 3,3 години спрямо периода 1987-1989г.
http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.ph ... 8&page=115

[kramer]

Според Статистическия годишник на Република България с данни за 1989г., през 1989г. в България средно на 100 домакинства са се падали 20 автоматични перални машини. Според тези данни през 1989г. поне 80 % от домакинствата в България не са притежавали автоматична перална машина.
Според данни от НСИ през 2016г. 92,1 % от домакинствата в България са притежавали автоматична перална машина.

http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.ph ... 8&page=115

Тук трябва да се отчете и бая големичкия период 1989-2016г. - 27 години, ъъъ, повече от четвърт век, през който техниката се развива, нали така?

[General Lukov]

Е, аз най-малко бих защитавал времето на комунизма/социализма, но и съпоставката 1989 - 2017г. е меко казано некоректна - съвсем различни епохи са. Освен това България беше част от по-изостаналия Източен блок (Соцлагерът) и практически сме били стопирани от Москва за развитие в много отношения, дори нашите учени (тези по-креативните) да са имали желание за напредък и иновативни идеи. Даже Научно-техническото разузнаване към ДС е предоставяло достатъчно информация от шпионажа на Запад, но всички придобити данни са били оставяни на заден план заради конюнктурата "Каквото кажат от Москва, това имаме право да вършим". Не знам дали е съвпадение, но баш след разпада на СССР, модерните технологии във всички области започнаха да се развиват с бурни темпове. Само погледнете компютрите от средата и края на 90те и днес. За преносимите телефони (смартфони),лаптопи...после таблети, айпадове и т.н. да не говорим...

[EddieBG]

Нищо общо няма бурното развитие на съвременните технологии с разпада на СССР.

[General Lukov]

Ами най-малкото една група държави се откъснаха от ограничителната хватка на Москва и станаха част от Свободния свят, т.е. шансове за пълноценно развитие! Страните от Източна Европа нямаше и до днес да догонват тези от Западна Европа, ако не беше 45 годишното комунистическо робство, период който беше практически застой за тях. Знаеш ли че терминът "изпаднал германец" не е измислен от комунистите, а възниква в края на 20те и началото на 30те, когато германци са идвали да бачкат в България, и то даже тежък физически труд (вероятно редом с тукашни цигани), щото стандарта у нас тогава е бил по-висок, отколкото в Германия. Днес това звучи немислимо. Комунизмът ни върна светлинни години назад, това е самата истина. А достатъчно е да се види разликата между ФРГ и ГДР през 1990г., толкова голяма че и до днес не може да бъде заличена, въпреки налятите милиарди в източните немски провинции, подвластни на Москва до 1990г.! Та освобождаването от комунизма в тези страни, логично освободи и научен потенциал, който можеше вече да се развива при нормални условия, оттам повече умни и креативни глави от повече страни, работещи иновативно във всяка сфера на науката и технологиите.

[Thorn]

Страните от източна Европа са били със значително по-ниско жизнено равнище в сравнение със западноевропейските и преди да се чуе за всякакъв комунизъм.

Като пропуснем идеологическите мантри, по време на "комунистическия" период поради централизацията и повишените административни възможности на правителствата, действително се осъществява скок в развитието на индустрията и инфраструктурата, по един екстензивен начин който обаче изчерпва възможностите си в края на 60-те, началото на 70-те. Понататък си е изоставане, особено в чисто битовите детайли. Тук вече си има сериозно значение особеностите на идеологията, включително и особеностите на националната и специфика в различните социалистически страни.

[T-72]

На 10 май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена за патриаршия, а за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той се явява макар и непряк приемник на Търновския патриарх св. Евтимий, последния български патриарх до началото на турското робство.

[T-72]

https://www.youtube.com/watch?v=qR59sacWLRA

[General Lukov]

Каква БПЦ след 9.9.1944г. като православните свещеници са избити и на тяхно място са сложени до един хора на БКП и агенти на ДС, нямащи нищо общо с религията ? БПЦ през комунизма, а и в момента е една бутафория...

[Thorn]

То пък все едно преди това не е била бутафория...

[General Lukov]

Не казвам, че не е имало негодници и нагаждачи и преди това, както и кариеристи. Но БПЦ тогава е имала изключително голям авторитет. На всеки празник църквите са били препълнени от хора! Великден, Рождество Христово са отбелязвани от всеки българин по строги правила, а не като днес колкото да се отбие номера, сякаш това е някакво досадно рутинно събитие. Вярно че говорим за различни времена и епохи, но деструктивния комунизъм просто разруши истинската религия и Вярата на хората в Бог. Затова днес виждаме една бутафория и имитация, на онова което е било преди 1944г. и повечето българи днес се пишат на преброяванията християни "между другото", а не защото наистина се чувстват вярващи.

[Thorn]

Е, аз съм атеист, така, че с това няма да ме разчувстваш.

[acoc]

Аз също, но това не ми пречи да намина някоя църква, да запаля свещичка за помен и за здраве. Най вече по Цветница ходя. Инак все още нямам автоматична пералня.

[Кухулин]

Аз също, но това не ми пречи да намина някоя църква, да запаля свещичка за помен и за здраве.

Отживелици са това. Курбан за здраве помага повече.