centara написа: ↑29 Дек 2023, 01:16
Dinain написа: ↑28 Дек 2023, 22:59
Двигателите не просто "стават твърде късно", а стават твърде късно, защото Гьоринг орязва до минимум ресурсите за разработка на реактивни двигатели през февруари 1940 г., считайки че войната ще е кратка и са безперспективни. Т.е. - намеса. Вили Месершмит също иска да си бута витловите самолети - отново намеса.
Иначе Schwalbe (изтребителят) е готов още в 1942 г., без двигателите. Хитлер определено
приоритизира разработката и производството на Sturmvogel (бомбардировачът), което забавя изтребителя. Нещо повече, според мемоарите на Алберт Шпеер Хитлер първо
забранява да се произвежда Schwalbe и разрешава чак през пролетта на 1944 г.
Тези 20/20 бройки, за които пишеш, са само оперативните. Иначе са произведени над 1400 броя Ме-262 от всички версии, макар и в строя по всяко време да са не повече от 100. Много са унищожени на земята, без пилоти, без гориво, без резервни части (двигателите са били ужасно ненадеждни - само 35 часа живот) и т.н. А това е в периода, когато Съюзниците тотално доминират небето над Райха и разстрелват всички летища, гари и заводи. Производството е пръснато из цяла Германия, под земята и в някои случаи - в гората, в направо гаражни или ако щеш манифактурни условия.
Но само тези 100 бр. Ме-262, които са в строя, свалят 400-500 съюзнически самолета. Скоростта им е 150 км/ч повече от най-бързия витлов изтребител, няма ефективно противодействие. С такова съотношение на загубите (4-5 към 1) Луфтвафе биха победили в битката за (над) Германия, но просто Ме-262 са прекалено малко и прекалено късно.
Но не е мит. Ако не бяха 100, а бяха 1000, и бяха влязли в строя година-година и половина по-рано, е съвсем реалистично да са фактор във войната.
И това е било постижимо, ако не са било намесите и са приоритизирали разработката на реактивните двигатели от самото начало.
Иначе вие там горе бъркате
военен бюджет и БВП. 
С горното само потвърждаваш мита за Хитлер и Ме 262. Хитлер не е виновен за късната поява на Ме 262 като изтребител. Има и нещо друго приоретизирането на буталните двигатели наистина е било от първа необходимост, при положение че 1942 г. се появява Spitfire Mk IX с отличния Merlin 61. Немците не са можели да си позволят да изостанат във витолвите си самолети, нито качествено, нито количествено. Все им е липсвал един темп.
Шпеер не впечатлява, той е от въпросните ръководни кадри, които след войната обясняват как са щели да спечелят, ама все някой им е попречил. Приличат на комунистите, които обясняват как комунизмът за малко да проработи. Други като него са Вернер Баумбах и Йоханес Щайнхоф. Но това, което ги обединява, е че те не са били достатъчно запознати с проблемите около въвеждането на реактивна техника в експлоатация по време на война.
Ефективно противодействие на Ме 262 има и то е огромно числено превъзходство. Заслон на летищата, от които оперират е достатъчно добра тактика.
А 1000 самолета година, година и половина по-рано, е фантазия. Там няма какво да коментирам.
Тоест имаме думата на Алберт Шпеер, който пише черно на бяло че Хитлер е забранил да се работи по изтребителя в продължение на 2 години, срещу думата на Центъра, който повтаря "Хитлер не е виновен за късната поява на Ме 262 като изтребител", така разбирам.
И че Алберт Шпеер, който е
Reich Minister of Armaments and War Production 1942-45 г., "не е бил достатъчно запознат с проблемите около въвеждането на реактивна техника в експлоатация по време на война" (нещо, което му е буквално длъжностната характеристика).
Е, аз все пак избирам да повярвам на Шпеер в тази ситуация, без да те обиждам.
Ефективно противодействие на Ме 262 има и то е огромно числено превъзходство. Заслон на летищата, от които оперират е достатъчно добра тактика.
А 1000 самолета година, година и половина по-рано, е фантазия. Там няма какво да коментирам.
Не коментирай, щом не искаш.
Заслон на летищата не е осъществима тактика, ако самолетът се появи година-година и половина по-рано, поради очевидната география - фронтовете и съюзническите летища просто няма да са толкова близо до Германия
все още, и численото превъзходство няма да е толкова огромно
все още (Луфтвафе е разгромено на западния фронт през лятото на 1944 г., и довършено в операция Bodenplatte (януари 1945 г.)), и съюзническите бомбардировачи няма да разбомбват всичко в Германия безпрепятствено
все още.
Ерго, ако в текущата реалност за последната година от ВСВ в тези най-лоши условия са съумели да произведат над 1400 самолета и това е исторически факт, при по-ранни/по-благоприятни условия (говорим някъде края на 1942-средата на 1943 г., много преди десанта в Нормандия) няма нищо фантастично в това да успеят да произведат още повече самолети от ТР, да имат повече време да доизкусурят двигателите, да се възползват от все още неразрушената инфраструктура за ремонт и поддръжка на повредените, и в резултат на това да поддържат в строя
много повече от историческите стотина самолета, и за по-дълго време. Логически мултиплицирайки ефекта от ТР.
Фактите са, че само тези стотина самолета са свалили 400-500 съюзнически и съветски самолети и 1 към 4 е точно съотношението, нужно за да победят в "Битката за Германия" според историците. Тоест, при такова съотношение на общите въздушни загуби (4 съюзнически самолета за 1 немски) съюзниците ще са принудени да прекратят бомбените рейдове над Германия. Ерго от там нататък и производството, и логистиката, започват още повече да се различават от ТР, сиреч това е промяна в хода на войната.
ПП И разбира се, никакви Me 262 бомбардировачи. Производство само на изтребители.
