Накратко, бих ял само смадок (при нас се нарича якбалък), не по-малък от 4 - 5 кила, опържен на шайби.
Като компромис - същия размер сом или бял амур, приготвен по същия начин. Разбира се, не говорим за есетровите, те са "друга риба".
Никакви саламури, чорби от глави и перки, яхнии, пълнени с какво ли не, завити в тесто, варени и други извращения.
Шарани, мрени, толстолоби, особено пък от по-дребните като таранки, платики, червеноперки, попчета - не, благодаря.
При нас има особен рибарски принцип - щом е бодлива и/или шарена - обратно в реката. Макар, че за костурите (ние ги наричаме с други имена) съм чувал, че някои екстремисти се опитвали да ги ядат и дори били вкусни... Обаче как се чисти това бодливо чудовище - дори не мога да си представя.
А, сега се сещам, че веднъж съм ял уклей, опечен в тава с олио и червен пипер. Стават хрупкави така и не са лоши, но после тавата трудно се мие. Изядох няколко рибки такива и даже ми харесаха, но май бях малко пиян тогава, та не знам дали се брои...
Срам ме от мен от нас и от вас! 
Това е събрано от едно място за една цигара време където бях седнал уж на завет! 
