Морски алтернативки ⇒ Алтернативно развитие на немския флот след Първата световна война

[De Ruyeter]

И така годината е 1924 г. Адмирал Ценкер предлага при спазване на ограниченията наложени от Версайския мирен договор (кораби със стандартно водоизместване 10 000 тона, главен калибър не по-голям от 280мм) да се построят бързоходни броненосци с дизелова силова уредба и крайцерска защита. Ражда се "джобният" линеен кораб като клас, въоръжен с 6х283/52, 8х150/55, 6х105мм оръдия, скорост 26 възла, при форсаж до 28 възла. Германия построява 3 такива кораба. Франция отговаря с построяването на линейните крайцери "Дюнкерк" и "Страсбург", въоръжени с 8х330мм, скорост 29 възла, броня 225-240мм. Дотук е историческата част. Сега започва алтернативката. Вместо да премине към строителство на линейни кораби тип "Шарнхорст" и "Гнайзенау" както исторически е направила, Германия продължава да строи "джобни линкори". Съгласно Версайския договор тя има право на 6 такива единици. Първите три са си както са историческите. Вторите три са малко по-добре защитени - със 120мм броня и скорост 30 възла. Въоръжението остава същото - 6х283мм оръдия от главен калибър. Така Германия придобива 6 джобни линкора, които реално са тежки крайцери с доста мощни оръдия. Те спокойно могат да бъдат построени между 1927 и 1933г. 1935 г. Германия сключва Англо-германско морско споразумение съгласно което Кригсмарине получава право да построи линейни кораби, чийто сумарен тонаж е 35% от този на английските линкори. Същият процент се пада на самолетоносачите, тежките крайцери и само за подводниците е 45%. Това споразумение обезсмисля Версайския договор. От друга страна Германия може по абсолютно легален начин да обнови флота си. От полагащата се квота на Великобритания от 525 000 тона линкораи Германия може да построи свои с общ тонаж 183 750 тона. Заложени са 5 линейни кораба, въоръжени с 9х350мм оръдия тип "Макензен", броня 320мм, скорост 31 възла, тонаж всеки кораб 35 000 тона (колкото допуска договора и калибър не повече от 356мм - пак колкото разрешава Лондонския договор). Построени са два самолетоносача тип "Граф Цепелин" (общ допустим тонаж 46 000 тона или по 23 000 тона на самолетоносач). Напълно легално са построени 5 тежки крайцера тип "Хипер", тъй като общият тонаж, който се разрешава на германците за строителство на такъв тип кораби е 51 000 тона или по 10 200 тона на крайцер. Така без изхвърляние, без план Z Хитлер напълно законно си обновява флота, като в състава си има 5 линкора, 5 тежки крайцера, 6 джобни линкора, 2 самолетоносача.

[De Ruyeter]

Франция наблюдава с нарастващо безпокойство засилването на Кригсмарине, както и пасивността на доскорошния й съюзник Великобритания. Тя обявява, че като контрамярка залага линейните кораби тип "Ришельо" заедно с "Жан Бар", "Елзас" и Лотарингия" въоръжени с 8х381мм, скорост 30-31 възла, броня 330мм, водоизместване 39 000-40 000 тона. Междувременно избухва Испанската гражданска война. При рутинна патрулна мисия край бреговете на Испания германският джобен линкор "Адмирал Шеер" е бомбардиран от републиканска авиация и поразен от две 250кг бомби, като за дълго време излиза от строя. Германците инсценират подобно на нападението над Полша бомбардировка на собствен кораб от френска авиация. Общественото мнение в Европа е взривено. Великобритания запазва неутралитет в ситуацията. За Хитлер обаче случаят е удобен повод да заяви, че Вермахта няма да наруши териториалната цялост на Франция, но с оглед засилените темпове на милитаризация на френския флот, влизането в сила на "ескалиращата" клауза от Втория Лондонски договор позволяващ да се увеличи водоизместването на линкорите на 45 000 тона и главния калибър до 406мм (Япония отказва да го подпише) залага 2 линейни кораби тип Бисмарк. Великобритания е започнала строителството на класа Кинг Джордж V , като първите три кораба са завършени с 10х356мм, но вторите три (Венгард става част от тази програма) са реално модифицирани и завършени с 9х406мм. Към 1940 г.
Франция притежава следните кораби: Франс, Пари и Курбе - стари дредноути от ПСВ с 305мм оръдия; Бретан, Лоран и Прованс - дредноути от ПСВ с 10х340мм оръдия, Дюнкерк и Страсбург, Ришельо, Жан Бар и Елзас. Достроява се Лотарингия. Притежава седем тежки и още толкова леки крайцера, 1 самолетоносач.
Обединено кралство: 5 тип Роял Соверин, 5 тип Куин Елизабет, 2 линейни крайцера тип Ринаун, 1 линеен крайцер тип Худ, 2 линкора Нелсън, 6 линкора тип Кинг Джордж V, 15 тежки крайцера, 30 леки крайцера, 7 самолетоносача.
Германия: 5 линкора тип "Макензен", 2 тип "Бисмарк", 5 тежки крайцера, 6 джобни линкора (общо 11 тежки крайцера), 2 самолетоносача.
От така направения разчет може да се види, че Германия може при морска война да победи Франция при условие, че Великобритания запази неутралитет, което е трудно разбира се, но в края на 30-те ситуацията е деликатна.

[kramer]

Франция наблюдава с нарастващо безпокойство засилването на Кригсмарине, както и пасивността на доскорошния й съюзник Великобритания. Тя обявява, че като контрамярка залага линейните кораби тип "Ришельо" заедно с "Жан Бар", "Елзас" и Лотарингия" въоръжени с 8х381мм, скорост 30-31 възла, броня 330мм, водоизместване 39 000-40 000 тона. Междувременно избухва Испанската гражданска война. При рутинна патрулна мисия край бреговете на Испания германският джобен линкор "Адмирал Шеер" е бомбардиран от републиканска авиация и поразен от две 250кг бомби, като за дълго време излиза от строя. Германците инсценират подобно на нападението над Полша бомбардировка на собствен кораб от френска авиация. Общественото мнение в Европа е взривено. Великобритания запазва неутралитет в ситуацията. За Хитлер обаче случаят е удобен повод да заяви, че Вермахта няма да наруши териториалната цялост на Франция, но с оглед засилените темпове на милитаризация на френския флот, влизането в сила на "ескалиращата" клауза от Втория Лондонски договор позволяващ да се увеличи водоизместването на линкорите на 45 000 тона и главния калибър до 406мм (Япония отказва да го подпише) залага 2 линейни кораби тип Бисмарк. Великобритания е започнала строителството на класа Кинг Джордж V , като първите три кораба са завършени с 10х356мм, но вторите три (Венгард става част от тази програма) са реално модифицирани и завършени с 9х406мм. Към 1940 г.
Франция притежава следните кораби: Франс, Пари и Курбе - стари дредноути от ПСВ с 305мм оръдия; Бретан, Лоран и Прованс - дредноути от ПСВ с 10х340мм оръдия, Дюнкерк и Страсбург, Ришельо, Жан Бар и Елзас. Достроява се Лотарингия. Притежава седем тежки и още толкова леки крайцера, 1 самолетоносач.
Обединено кралство: 5 тип Роял Соверин, 5 тип Куин Елизабет, 2 линейни крайцера тип Ринаун, 1 линеен крайцер тип Худ, 2 линкора Нелсън, 6 линкора тип Кинг Джордж V, 15 тежки крайцера, 30 леки крайцера, 7 самолетоносача.
Германия: 5 линкора тип "Макензен", 2 тип "Бисмарк", 5 тежки крайцера, 6 джобни линкора (общо 11 тежки крайцера), 2 самолетоносача.
От така направения разчет може да се види, че Германия може при морска война да победи Франция при условие, че Великобритания запази неутралитет, което е трудно разбира се, но в края на 30-те ситуацията е деликатна.

Ми то през Гражданската война рупубликанците реално удрят с бомби "Дойчланд", това какво променя?

[De Ruyeter]

Ситуацията става още по-интересна, тъй като Италия започва да строи новите си линкори тип Литорио (Литорио, Виторио Венето, Рома). Възможно е да се постигне споразумение между Мусолини и Хитлер Италия да предостави 1 своя военноморска база "под наем" за германски кораби. В такъв случай в Специя, Таранто или където и да е може да се пребазират 4 линейни кораба тип "Макензен" както и 4 тежки крайцера от типа Хипер. Джобните линкори с тяхната голяма далечина нямат място в ограниченото Средиземно море. Там е опасно и за самолетоносачи, тъй като корабите са в обсега на бреговата авиация. Хитлер ще пази най-големите си кораби в Германия заедно със самолетоносачите. Англичаните ще се опитат да "вразумят страните и да запазят статуквото. Ще рече - пребазират в Средиземно море петте линкора Куин Елизабет, в Гибралтар усилват Група "Н" с Худ (тя вклюва самолетоносача Арк Роял и линейния крайцер Ринаун). В Александрия са пратени старите Ривендж и Рамилес заедно с 4 крайцера. В метрополията остават най- новите кораба тип "Кинг Джордж V". Нелсън и Родни патрул в Северно море и Атлантика. Рипълс - Южна Африка, Роял Оук, Роял Соверин - Цейлон.

[De Ruyeter]

Ами Хитлер не е искал да закача Лъва, иначе е могъл да извлече дивиденти от това. Освен това едно е да го ударят интербригадисти, друго е френска авиация. То и в Полша германците правят провокация на границата, която послужва като повод за война.....защо тук да не инсценират провокация и да я пишат на сметката на Франция

[kramer]

Ситуацията става още по-интересна, тъй като Италия започва да строи новите си линкори тип Литорио (Литорио, Виторио Венето, Рома). Възможно е да се постигне споразумение между Мусолини и Хитлер Италия да предостави 1 своя военноморска база "под наем" за германски кораби. В такъв случай в Специя, Таранто или където и да е може да се пребазират 4 линейни кораба тип "Макензен" както и 4 тежки крайцера от типа Хипер. Джобните линкори с тяхната голяма далечина нямат място в ограниченото Средиземно море. Там е опасно и за самолетоносачи, тъй като корабите са в обсега на бреговата авиация. Хитлер ще пази най-големите си кораби в Германия заедно със самолетоносачите. Англичаните ще се опитат да "вразумят страните и да запазят статуквото. Ще рече - пребазират в Средиземно море петте линкора Куин Елизабет, в Гибралтар усилват Група "Н" с Худ (тя вклюва самолетоносача Арк Роял и линейния крайцер Ринаун). В Александрия са пратени старите Ривендж и Рамилес заедно с 4 крайцера. В метрополията остават най- новите кораба тип "Кинг Джордж V". Нелсън и Родни патрул в Северно море и Атлантика. Рипълс - Южна Африка, Роял Оук, Роял Соверин - Цейлон.

Ами през ПСВ Централните сили си имат силния австрийски флот в Средиземно море, Отрантският бараж едва ли е било причина да не оперират там.

[De Ruyeter]

Първата и Втората Световна война не могат да се сравняват. Германия има за морски съюзник само Австро-Унгария (Османската империя не я броя). През ПСВ германците имат 19 дредноута и 7 линейни крайцера, 40 крайцера. В навечерието на ВСВ имат само два линкора, 0 самолетоносача, само 2 тежки крайцера и 3 джобни линкора - тоест една жалка ескадра на фона на Кралския флот, японския или Щатите. идеята ми е как би могло ръковдството на Германия, без да привлича особено вниманието на Великобритания да построи флот в рамките на позволеното от договорите, без да ги нарушава, като лавира дипломатически, ако трябва и с "хибридни" средства.

[kramer]

Пет Макензена и два самолетоносача за колко време могат да построят? Според мен някъде към 1942 г.

[Amazon]

В ТР Германия доста изостава и с разрушителите. А без тях линейният флот е малко безмислен.

[De Ruyeter]

Исторически Германия построява 2 линкора тип Шарнхорст и 2 тип Бисмарк (4 ед.) за 4г. Бисмарк влиза в строя на 24.08.1940, Тирпиц - 41г. Граф Цепелеин е готов на 80% към 1939 г. Така че не виждам проблем при нормално разпределение на силите да се построят 5 линкора и 2 самолетоносача до 40-41г. Разрушителите са само 38 (Великобритания има 183), но като за началото на 40-те 40 разрушителя (10 дивизиона) също не е лошо, още повече Хитлер се стреми да убеди Великобритания, че не се стреми към война с нея, а предприема адекватни отбранителни мерки за укрепване на морската си мощ, без да нарушава договорите.

[De Ruyeter]

Вариант също, ако се действа със "съвременните" способи на хибридната война например германските ВВС "Кондор" на служба при Франко да разбомбят Дюнкерк или Страсбург докато патрулира край бреговете на Испания. всички веики сили по това време са изпращали кораби на ротационен принцип край испанското крайбрежие. Какво пречи да бъде потопен някой от модерните линейни кораби на Франция от представители на уж трета страна, реално германски летци? Едва ли ще е повод за война. Към 1938-39 Ришельо и другите от класа няма да са в строя на Дюнкерк и Страсбург са вече в строя и са изпълнявали патрулни мисии.