Значи Dinain избра сценария - продължителна въздушно-морска кампания за изтребване на иранските средства за водене на война, съсипване на ядрената програма и сриване на икономиката на страната на некъпаните аятоласи.
Хайде сега да почнем един по един въпросите, които създателят на темата isrorik постави:
1)Какви проблеми/поражения може да причини Иран на САЩ?
Вече бях започнал оттатък да се чеша по темата, но да го пренесем тук. Почвам разбира се с най-сензационните и интересни за публиката средства и тактики.
Първо, ракетния арсенал. Сигурно има няколкостотин
тактически балистични ракети, които могат да покрият военните обекти на САЩ в Саудия, ОАЕ, Катар, Кувейт и Ирак, и над хиляда, които могат да целят по-близки райони в съседните страни, където има американски военни. Бях се заел да ги броя, излязоха стотици локации в Афганистан, Ирак, Турция, Кувейт, ОАЕ и още няколко страни. Много от тези ракети вече са високоточни, така че не се налагат много пускове за поразяването на един обект. Тъкмо наскоро минали две години от удара по цели на ИД в Сирия, ето тук може да се види как приблизително ще действат:
Двухлетняя годовщина первого иранского ракетного удара по ИГ в Сирии
https://www.youtube.com/watch?v=GZW0TauF3OE
Само дето няма да има толкова дрони, но пък координатите на целите отдавна са събрани от приятели на място.
Най-модерните ракети според мен са са от семейството на Fateh-110, което даде доста разклонения - от квазибалистични, балистични и управляеми в три варианта.
Варират от 250 километра до 1000 километра. Най-далекобойната е Dezful, тук се вижда и производствената линия:
https://www.youtube.com/watch?v=1ntmyI7ah-k
Имат сигурно и няколко десетки ракети с обсег над 1200 километра, както и десетки крилати ракети с обсег от 700 до 1300 км, щом си позволяват вече и да ги изнасят за Йемен. Тук трябва да включим и хилядите
артилерийски ракети, които имат обсег от 75 до 150 километра (и сигурно нагоре). В Йемен се видя, че Фаджр-4 има точност от десетки метри, а това е само една такава ракета, която макар и да не е от най-могъщите, е от най-масовите. Малкия обсег е за сметка на голямата мобилност на такива ракети и пусковите им установки. И лесното им скриване. Появиха се в Йемен въпреки блокадата, най-вероятно ще се появяват лесно и в Ирак. Всъщност те вече може и да са там. Както вече писах, това означава, че Иран има възможност за точни удари по стотици обекти, които са американски или подслоняват американски военни. При това вече може да се целят конкретни части от базите, даже конкретни по-големи сгради. Както съм писал и оттатък, военните на САЩ не могат да прикрият с ПРО толкова много свои обекти, такава защита ще има само за големите бази. А там, където я има, поражение от балистични или тежки артилерийски ракети също далеч не е изключено. Защото един залп от 50 - 100 ракети, може и да не са от точните, а от по-старите модели, ще претовари батареите Patriot, или просто ще изчерпи боекомплекта. Десетината есминеца, които евентуално може да вкарат САЩ в Залива, за да подсилят защитата на обектите по южния му бряг с Aegis, ще са сравнително видими и донякъде уязвими. Тоест, и те ще се превърнат в скъпи цели. Но за това по-късно. Ще се появят и нови цели, които също ще искат защита от ракетите. Неизбежно са необходими ударни вертолети за изтребване на катерите в Залива (поне няколко ескадрили Апач), транспортни вертолети, разузнавателни вертолети, ще се наложи и да се базира някаква допълнителна самолетна авиация най-вероятно, както и части със специално предназначение. Доколкото шиити и противници на режимите в тези страни има, смело предполагам, че иранците ще имат и агенти, които да докладят някои от тези обекти. Пък и някой услужливец с военни сателити също може да подсказва. Сещам се за две такива страни. Значи следва, че и за тези допълнителни обекти и подразделения също ще е нужна ПРО. Евентуално, за да се избегнат най-масовите ирански ракети, всичкото това аскер трябва да се изнесе на поне 300 километра от земята на персите, че да не попада под ударите на Fateh-110, Fajr-313 и други подобни.
Dinain щеше да изтреби пусковите установки с авиация и КР, но аз предлагам да предположим, че ще му трябва повечко време. Изтребването на йеменските Точка отне примерно година, и накрая не знам дали просто не си отгърмяха арсенала. Пък и тази авиация трябва да виси над районите, от където са пусковете, за да свърши работа. Което не е лесно, ако базите ти са по-далеч. Конкретно за територия от Джаск на изток, по брега до Шат Ел-Араб, и нагоре до Кюрдистан, с ширина на ивицата от 50 до 150 километра, ще трябва да висят едновременно няколко десетки самолета - само за тази цел. Помним (по-старите), че за изтребването на иракските Scud в равната западно-иракска пустиня трябваха седмици и хиляди полети. А както писах, в Иран релефът е много по-сложен, а укрития сигурно се правят от десетилетия. А всички тези самолети ще трябва да се базират някъде, заедно с неизбежните самолети-цистерни, ДРЛО, разузнаване, CSAR групи, оръжейни депа и прочие. Така се очертава едно доста масивно развръщане, само че в югозападната половина на Саудия, за да не попада и то под удар. Или може и по-близо до Залива, но за всяка база ще трябва пълен дивизион ПРО. Иначе иранците ще пуснат примерно 150 ракети, и пак ще ожънат базата. Получава се малко парадокс - колкото по-масирано се развърне авиация, за да изтреби ТБР, КР и другите работи, токова по-уязвима ще става групировката.
Изглежда при сегашните по-точни ракети, и при вероятна успеваемост на противоракетите около 90%, няма да е приемливо да се пуска само по една противоракета по всяка БР. Обратното би означавало почти всяка десета ракета да поразява цел, а като е високоточна, това обикновено ще води и до жертви в техника или хора.
Освен това, няма как всички ПУ на Patriot да бъдат заредени с по 16 PAC-3, ще трябва една част да се държи и с комплект от старите MIM-104 по 4 броя. Защото ще трябва и класическо зонално ПВО (по аеродинамични цели), както ще стане дума по-късно.
Не е известно много за количеството на най-тежките ракети, тия с обсег 1200 км и нагоре. Предполагам, че са поне по няколко ПУ и поне по една ракета на ПУ от всеки модел, а те са пет-шест модела. Значи грубо няколко десетки, както казах по-горе. Затова няма да ги броим - ползата едва ли ще е особено голяма, дори и да успеят да уцелят нещо.
Артилерийските тежки ракети ще са също голям зъбобол. В Ирак може да се появят от някъде и да целят бази и дори постове от неочаквани посоки, примерно даже от запад. Но и да не го направят, така или иначе тук-таме някои цели ще са в обхвата им.
Това засега, най-очаквания и най-страшния за публиката ирански евентуален отговор. Пиша отговор, макар че в случай на масово развръщане може да се окаже и превантивен удар. Защото няма как САЩ да подготвят война, без това да се разчуе от седмици преди началото и.
Добавък: забравих за по-старите Scud-подобни ракети - Иран има стотици такива с обсег около 500 км, произвеждани през 90-те и 00-те. Би трябвало да са поне 200 - 300 броя, и докато за по-малки цели не са достатъчно точни, за авиобази, и при нужда - градове и логистични бази, все още стават.