Литература ⇒ Литературни изяви на форумните потребители

[Sharana]

Невероятно увлекателен разказ в най-добрите традиции на жанра. Трябва верно да се замислиш дали не ти се пише книга (на англисйки разбира се )

[Amazon]

Началото ми се стори една идея по-разтеглено отколкото е нужно. След това потънах в разказа. Благодаря!

[Bruchpilot]

Невероятно увлекателен разказ в най-добрите традиции на жанра. Трябва верно да се замислиш дали не ти се пише книга (на англисйки разбира се )

Благодаря, някой ден ако доживея да си надделея на масрафа

Началото ми се стори една идея по-разтеглено отколкото е нужно. След това потънах в разказа. Благодаря!

Сигурно съм бил в "лирическо" настроение когато съм го писал

[Христо Спириев]

Новите фашисти

Над украинските поля
от изток връхлетя
необуздана и дива
чекистка напаст нечестива.

Шевроните свалили,
като плъхове страхливи
да убиват, колят са навити
разни там московски бабаити.

Собствения им двор в разруха,
а на чуждия посягат за разтуха.
Това са новите фашисти
наричани сега рашисти.

Имат си и фюрер нов
за всякви мерзости готов.
Нискоръст чекист невзрачен
на високи токчета покачен.

[kramer]

Наздраве!

[Христо Спириев]

Управници


Образование можеш да изкараш , да си купиш
биография важна някак да скалъпиш.
Това обаче работа не върши
само дето уважението към Вас отдавна свърши.

Реформи правите на поразия
а се оказа всичко пълна съсипия.
А се имате за много важни и значими
но ще оставите лоши спомени незаличими.

Затова пък арогантност и нахалство е налично
и 30 години овчедушието на хората епично.
Все друг да прекопае нашата градина
в иначе милата ни татковина.

В пориви разни устремени
все се плачем , че сме заблудени.
Каква е тази наша орисия
все от някой друг да чакаме управия?

И ние, всичките мишлета
все се връзваме на тия ДС ченгета.
Опустошена България сега стои
и чудо чака - от ДС управници да се ОСВОБОДИ.

Но дойдоха пак времена
всеки да избере страна
да чака чудо и на ДС мафията робия
или със сопа срещу тази проклетия.

[mazzini]

Мрачно време, лъх прохладен,
време е за мечти.
Проблясък ярък мрак съсича,
подир него грохот мигом закъснял.
В злокобното им единство,
не един живот е разпилян.
Часовникът на стената,
ненадейно осветен,
внезапно ни напомня,
че дар е всеки земен ден.

Притча стара,
от незапомнени времена,
тихо ни напомня, че
свършили ни солта,
любовта кат" птица прелетна отлита,
търсеща топлите земи.

Дирим ние предмети,
ювелирни стъкалца,
злато и монети,
ала забравили сме солта.

Иде буря, мрачна, зловеща,
с тътена си злобен
светлина ще ни дари.
Дъждът всичко мръсно ще отмие,
опитвайки да върне младостта.

Гарван под порутена стряха
възвестява най-мрачния ни час.
Помни, човеко злочестен,
всичко що е земно-
направено е от кал!
Кал в калта ще се превърне- сигурно е това!
Черепът нивга повече не ще се облещи,
ни усмивка ще краси неговите уста!
Търси същественото в живота,
не цени временните неща.
Помниш ли, че си смъртен,
дявол не ще те прелъсти.
Лъстта тялото търси- това е твоята същина.
За да има друг след тебе- забрави своята сует

............................................................................................................

Ангел и Демон

Мръсни са моите думи,
делата- чисти като момина сълза.
Покой душа нивга не позна.
В нейните полета, Ангелът и
Демонът свързват се в мрачна красота
на тленната грехота.
Гарван и Гълъб нивга не ще се променят.
Туй що е черно нивга не ще избелей;
Светлината пък не ще почерней.
Всякога изравнява ги, всемирния им копнеж

[Almasy]

Ти, презряна гнусна твар,
изпълнена със завист и със злоба,
обслужваш руския си господар,
защот' си от предателска порода!

автор: Виктор Кордон

[piston]

F-16 Боен сокол
Кошмара на резидента

На политическата сцена
развихрѝ се Мелпомена
с посредствени актьори
кремълски клакьори

Зададе се конкурс
и Кремъл даде му ракурс
„Сокола” да не се купува
от него Хуйло се страхува

Да брани тези интереси
се зае мъжа на Деси
още той и льотчик
с Решетников наводчик

Да не се изложи той хептен
за камуфлаж повика и Грипен
и нахлуха в тях мечти
за пълни куфари едни

Но не мина този протокол
и избраха „Бойния сокол”
Грипените отлетяха
и мечтите се разпиляха

Х. Спириев

[piston]

„Един е Диниан, а Амазон е млатът на Бога“
С тази молитва започваше редовното вечерно ешмедеме на „Форумът на Озарените от истината“.
Диниан надигна чашата направена от черепа на Асад като млад (закупена при поредното му ходене до Божи гроб). Войните го аплодираха дълго и после всеки отпи по голям гълток от чашата си.
- Сприев да дойде да прочете поредната Ода срещу Путин, заповяда Диниан. Амазон го подръпна по шинела и каза - Ама Ицето се е насвяткал още от сутринта и сега не може и две приказки да върже. Не може ли да го замести Торн - форумния шут?
Диниан захвърли ядосано чашата: Не може, той е перманентно баннат. А и още съм му сърдит задето ми каза, че Биби загуби изборите! Нека Стан да каже някоя филипика срещу Форума, чието име не се споменава.
Стан се изправи, отпи як гълток от чашата, намести очилата и започна: Другари!
Дръпнаха го за пешовете на римската туника, която носеше и му подсказаха: Не сме в БАН, не сме в БАН!
- Господа, продължи Стан, нали знаете, че единствено нашия форум е истинския и правия, а форума на Ония, чието име не се споменава, не само че няма никаква история, ами няма и активност. Представете си - те не само не се държат за гушите като нас, ами даже не се и карат.
Пишат някакви мнения, цитират факти, изобщо много изкривен форум, а не като нашия, чиито доблестни членове са отдадени на борбата с фейкометството… Пистъне, не си играй с дилдото докато говоря!
Стан пак намести очилата и щеше да продължи, но зад дърветата край огъня се разнесе необичаен шум. Диниан се заслуша внимателно, и после с опита си натрупан от множеството караули дадени като непоряд извика високо - Бягайте бързо. Това е Т-72. Явно идва с танка!

(следва)

Продължението - кога?

[Христо Спириев]

Написах го за зверските бомбардировки, смърт и разруха на градове и села, с които хуйло срина Сирия, изби хиляди деца, както прави сега и в Украйна. Както ще продължава да прави ако не бъде спрян и унищожен.


Руско-а-Садиска сган

От дронове въздушен ятаган
сече и мори руско-а-садиска сган,
тръгнала на Хуйло по заръка,
да руши и сее смърт и мъка.

На сатрапите за келепира
тръгнала Идлиб да ликвидира.
Фототигри там превзети
с танкове и руски самолети.

Рушат, жени, деца избиват
и с бомбите навред поливат,
а в мародерство най я бива
тази напаст нечестива.

Но нарушиха интереса
на друг хаиванин с феса.
От другата страна
появи се турска натовска войска.

И заля се интернет
със горящи аналоговнет.
А-садистите са в ступор,
че ликвидират ги от упор.

Технологично и от високо
ятагана порел ги дълбоко.
А колко лесно бе преди
с бомби и варели да се убива и руши.

[Thorn]

Мани, мани.

[Христо Спириев]

Но ще дойдат пак времена всеки да се определи и да вземе страна

Избор

Русофили разнородни
всичките безродни
подред наредени
и ментално увредени

В съдбовни времена
взеха те страна
избраха пак позора
да са на злото във отбора

[Bruchpilot]

Малко от мен по мотиви от СМО /да не се бърка със СВО /

В късното майско утро джипът със скърцане спря на стоянката до самолетите. От него чевръсто скочи капитан Вифлред Бекер, последван от тримата си колеги. Мъжете с бърза крачка, почти тичешком, се насочиха към очакващите ги машини. “Вили” Бекер бързо поздрави механика на своя самолет, а той от своя страна козирува подавайки му дебелия журнал на самолета, като добави:
- Птичката е напълно изправна и готова за полет господин Капитан!
Вили кимна чевръсто и започна предполетната обиколка на своя Ф-104Г като внимателно го оглеждаше и проверяваше. Въпреки, че беше съсредоточен в това което правеше, на заден план умът му се зарея в спомени за последните два изтекли дни.
На 19 май 1977 година, до известна степен изненадващо, Варшавския пакт начело със СССР бяха нападнали Западна Германия. В битката веднага се бяха включили силите на НАТО и въпреки шока, и многочислеността на нападателите от изтока, напредъкът им беше доста по-малък от очакваното. Особено във въздуха нашествениците бяха срещнали решителен отпор. Въпреки това ситуацията беше изключително тежка – западногерманските и съюзническите войски бяха постоянно изтласквани все по на запад. Вили си спомни безсънната нощ преди нападението, прекарана в базата на Ескадрата изтребител-бомбардировачи JaBoG 33 в Бюхел, после първите ракети и първата атака над авиобазата. Почти целия първи ден беше минал в разчистване на пораженията, след което част от самолетите бяха прелетели на резервното летище, на което се намираха в момента. Там хаосът се оказа не по-малък и чак днес ескадрилата Ф-104Г можеше да се счита за боеспособна. От сутринта дежурните екипажи бяха излитали вече четири пъти на прехват, за момента неуспешно. “Поне още на никой не му е хрумнало да започне да хвърля атомни бомби!” засмя се на ум Вили и продължи с предполетната подготовка.
Скоро мислите му се върнаха към настоящата задача – четирите им самолета щяха да нанесат ответен удар по летище в Източна Германия и по-конкренто авиобаза Стендал. Воден на Вили Бекер щеше да бъде лейтенант Ервин Щайнман, а втората двойка беше съставена от водача, старши лейтенант Хайнц Лютцов и водения лейтенант Клаус Рентел. Съгласно плана, който щателно бяха разработили трябваше да излетят в 11:06 часа честно време, да се изкачат на двадесет хиляди фута с курс почти точно на изток, преди приближавайки фронтовата линия да завият на югоизток и да се спуснат на пределно ниска височина. От там ги чакаше още един завой – отправната им точка за самата атака. Щяха да се издигнат рязко на форсаж, след което в 11:28 часа да пикират върху летището. Вили и Ервин щяха да ударят пистата, а Хайнц и Клаус щяха да изостанат малко и да атакуват зенитните оръдия, които успеят да открият огън или които сами забележат. За стоянките и съоръженията на летището щяха да се погрижат летящите във втората вълна машини.
След нападението четворката на Вили трябваше на пределно ниска височина да се оттегли на североизток и да се съберат отново в контролната точка на своя територия. Очакваше се да се приземят обратно на летището си в 12:05 часа. Цялата мисия трябваше да им отнеме точно петдесет и девет минути. “С всичкия този адреналин който ме очаква, сигурно ще ми се сторят цяла вечност...” – помисли си Вили.
Тътен го откъсна от самовглъбяването му. Той вдигна поглед и забеляза как четири Фиат Г.91 Джина окичени с ракети и бомби тромаво се засилиха по пистата и се отправиха в синевата, несъмнено на път да атакуват напиращите пълчища съветски танкове.
Остана загледан в тях няколко секунди след което отново наведе глава към журнала на машината и продължи с предполетната подготовка. Обърна особено внимание на въоръжението – водачите щяха да носят по две хиляда паундови бомби Мк.83, а водените по две петстотин паундови Мк.82. Освен тях имаха по два сто седемдесет и пет галонови резервоара в края на крилата и по две ракети Сайндуайндър. Доста се бяха двоумили относно ракетите – Вили предпочиташе да вземе още гориво или бомби, но с толкова съветски самолети във въздуха решиха да не дърпат дявола за опашката и да вземат мерки за самозащита. Всъщност Вили разчиташе повече на четворката Ф-4Е от авиобаза Шпанделхайм, които щяха да летят пред неговата четворка и да разчистят въздуха от неприятели, но човек никога не можеше да бъде сигурен как точно ще се развият нещата.
Капитанът приключи с предполетния оглед и се обърна към механика, като му подаде обратно журнала на машината:
- Всичко изглежда наред Ике!
- Тъй вярно господин капитан, пожелавам Ви успех!
Вили кимна и се заизкачва към кабината на самолета. Преди да седне хвърли по един поглед към пилотите си – двама вече се бяха настанили в креслата, а Хайнц тъкмо прекрачваше в кокпита. Вили също побърза да се настани и започна съсредоточено да изпълнява точките от предполетния чек лист. Не мина много време преди да го приключи и да погледне часовника си, сверявайки го още веднъж с бордовия. “Време е!” – помисли си Вили и даде с ръка знак на останалите да запуснат двигателите си.

Скоро сърцата на четирите машини зареваха. Вили огледа внимателно инструментите още веднъж. След като се увери, че всичко е наред, козирува на механика си, който му отвърна със същото и подаде газ докато машината плавно се задвижи напред по бетона излизайки на рульожката. Без да чакат команда след него бързо се наредиха останалите три самолета. И четиримата един по един спряха на площадката за да могат оръжейниците да проверят за последно бомбите и ракетите, и да махнат предпазителите, след което се наредиха един зад друг на линията за изчакване пред пистата. Вили погледна бордовия часовник и видя, че има още около тридесет секунди преди определеното им време за излитане. Въпреки, че не му се искаше започна леко да нервничи докато те бавно изтекоха и от кулата не им показаха зелена светлина – бяха решили да пазят радио мълчание до последния възможен момент и това включваше светлинни сигнали за комуникация от страна на контролната кула.
Без да се бави повече капитанът направи последните проверки преди излитане и изскочи на пистата. Плавно подаде газ и се заслуша в звука на ускоряващата турбина. Погледна за последен път оборотите и температурата, след което освободи спирачките. Самолетът почти плавно потегли, но веднага след като той се задвижи Вили включи форсажа и това вече с рязък тласък го изстреля напред.
Не мина много време преди машината да се отлепи от земята и капитан Бекер да прибере първо колесника, после задкрилките. За да спести гориво бързо изключи форсажа и направи малък завой на дясно – почти не се налагаше да промени курса от този по който беше излетял за да се насочи към първата точка от маршрута. Ускори до триста възела след което вдигна носа и намали малко тягата на двигателя за да позволи на останалите бързо да го настигнат. Въпреки, че не използваше пълната мощност на натоварената машина пак се изкачваше с близо четири хиляди фута в минута.
Беше достигнал седем хиляди фута, когато до него се пристрои воденият лейтенант Щайнман, а преди да достигнат тринадесет хиляди – и останалите два самолета. Вили си позволи да огледа набързо формацията след което погледът му се върна обратно към инструментите. “Добре, че поне метеорологичните условия са добри и не ни се налага да летим по инструменти!” – помисли си той. Времето наистина беше много хубаво – почти двадесет и пет градуса, с хубаво чисто небе и само няколко разкъсани облачета на около осемнадесет хиляди фута.
Скоро машините достигнаха двадесет хиляди фута и четворката прекрати изкачването си, като ускори до триста и петдесет възела инструментална скорост, което изчисли Вили, правеше малко над петстотин възела действителна скорост. “Само да не подраним прекалено...” – помисли си той и намали газта с още няколко процента. Огледа още веднъж формацията след което посегна към радиото и превключи на честотата, която използваха съпровождащите ги Ф-4, тъкмо на време за да чуе как те се отделяха от танкера и ускоряваха за да заемат позиция пред и в ляво от неговата четворка.
Без проблеми преминаха първата точка от маршрута си, бавно приближавайки фронтовата линия. Въпреки, че до нея имаше още четиридесет мили видимостта беше отлична и в далечината започнаха да се забелязват по-големите стълбове дим. Още няколко минути всичко беше спокойно и ефирът остана чист, преди Вили да осъзнае, че по честотата на придружаващите изтребители звучи предупреждение. До толкова се беше съсредоточил в мислите си и пилотирането, че осъзна чак втората му част:
- ... неизвестни, азимут нула-осем-три, двадесет и седем мили, десет хиляди!
- Олдс едно, разбрано, поемаме ги! – отвърна водачът на четворката изтребители.
“Това ни се пада някъде на десет часа!” – помисли си Вили. Известно време се двоуми дали да рискува и да включи радара – емисиите му щяха да издадат тяхното присъствие. “Но червените изглежда вече знаят, че някой идва!” – каза си той и включи радара. Поигра си известно време с него, ритмично местейки очи между екрана му, инструментите и оглед навън, но не успя да открие нищо в оказания сектор или директно пред тях. По същото време чуваше как изтребителите ускоряват и разпределят помежду си приближаващите вражески контакти. Не мина много време преди по радиото да се чуе напрегнат глас:
- Олдс едно, Фокс едно!
- Олдс две, Фокс едно! – почти веднага след него добави друг.
Явно изтребителите бяха завързали бой. Вили успя да устои на желанието да направи плавен десен завой за да се отдалечи от битката и да спечели малкото разстояние спрямо приближаващите се МиГ-ове.
- Олдс едно, ударих един! – оживи се отново радиото.
Погледът на Вили се стрелна на ляво и веднага забеляза тлъста черна след от пушек, която се очерта в небето в посока към земята. Явно Фантомите съвсем бяха скъсили дистанцията и се срещнаха със съветските самолети, защото ефирът направо избухна от некоординирани съобщения:
- Внимавай завива...
- Ракета! Ракета!
- На два часа е..., не на три часа е...
Точно в този момент системата за предупреждение се обади и вниманието на Вили са върна изцяло към неговия собствен самолет. Макар и с известна неохота, че няма да може да проследи развитието на въздушни бой той превключи обратно на собствената честота и заби поглед в индикатора на системата за предупреждение. “На един и половина – два часа, почти пред нас! Захванал ни е!” – помисли си той. Тъй като четворката летеше в сгъстен строй нямаше как да се разбере кой отделен самолет е взет на прицел. Разклати самолета си за да предупреди останалите от четворката за предстояща маневра, след което натисна лоста напред увисвайки в коланите от отрицателното претоварване. По почти балистична крива самолетът заби нос към земята и започна бързо да ускорява, въпреки че Вили отново намали тягата за да не изпревари останалите от четворката. Висотомерът бясно се развъртя обратно на часовниковата стрелка и съвсем скоро капитанът изравни самолета на само четиристотин фута. Системата за предупреждение замлъкна, но междувременно летяха с почти петстотин възела и се наложи Вили да отнеме съвсем газта за да убие скоростта и да не изпреварят прекалено много графика си за атаката.
Веднага си пролича, че вече са близо до фронтовата линия – буквално летяха сред колони от дим, а по пътищата се виждаха струпвания на военна техника. Чия беше тя – приятелска или вражеска Вили не успя да определи при скоростта им от четиристотин възела, но беше доволен, че тя попречи и на евентуалните врагове да открият огън по тях. “Трябва вече да сме преминали фронта!” – помисли си той продължи с двойно усърдие да сканира земята и небето за опасности, докато фучаха над почти равния терен. За щастие и системата за предупреждение мълчеше.
След малко повече от минута стигнаха до отправната точка за атаката си. Вили наклони самолета в завой, посегна за да активира системата за бомбопускане и за пръв път от както бяха излетели наруши радио мълчанието и обяви:
- Гайер 1, атака!
Отговориха му само три изпуквания на микрофоните но това му беше достатъчно. Включи форсажа и вдигна носа изстрелвайки машината си нагоре, последван от водения си. Лейтенантите Лютцов и Рентел започнаха плавно да изостават, какъвто беше и планът за атаката.
Веднага щом набра височина Вили видя пред себе си летището в Стендал. Поне на пръв поглед по нищо не личеше там да очакваха нападение. “Може би сме успели да ги изненадаме...” – помисли си той докато плавно обръщаше самолета с корема нагоре, намирайки се на върха на изкачването си, на почти десет хиляди фута. Летището сякаш се завъртя и се видя като на длан през остъкления фанар. Вили избра точката си на прицелване в западната половина на пистата, като знаеше, че Ервин щеше да се цели източната половина, след което дръпна лоста, вкара самолета в пикиране и го върна обратно с корема надолу. Прицелът беше почти върху пистата, беше необходима съвсем малка корекция.
Изведнъж на Вили му се стори, че секундите започнаха да текат като минути. Струваше му се, че самолетът не пикираше с бясна скорост а висеше във въздуха. Имаше време дори няколко пъти да си каже, че трябва да пусне бомбите от три хиляди и петстотин фута. Трябваха им поне две хиляди за да наберат достатъчно скорост и пробият бетонната писта, както и за да може по време на падането пусналият ги самолет да се отдалечи достатъчно за да не бъде засегнат.
Сякаш съвсем бавно висотомерът достигна четири хиляди фута и Вили се подготви да пусне бомбите. Прицелът му беше точно там, където искаше, самолетът беше стабилен като скала. Когато висотомерът най – после отчете три хиляди и петстотин фута той натисна бутона и го задържа. Машината се разтърси от освобождаването на двете бомби и капитанът веднага дръпна лоста към себе си и на ляво. Успя да изравни на две хиляди фута, в стръмен ляв завой и като поддържаше претоварването за да затрудни целещите се в него от земята, макар и трудно погледна назад над лявото полукрило. Над летището се издигнаха четири стълба дим – два от тях точно над пистата. “И двамата с Ервин улучихме!” – помисли си Вили, но радостта му беше кратка. Със замъгленото си периферно зрение забеляза как един Ф-104 от втората двойка пикира ниско към земята и как в този миг от летището към него се издига сякаш ураган от зелени трасиращи снаряди, които образуват плетеница около матовия му покрит с маскировъчна разкраска силует. За щастие не последва нито огън, нито дим, но нямаше как да се разбере дали машината не беше улучена. Няколко мига по-късно на летището се разнесоха още четири експлозии, едната от които предизвика и вторични такива.
Вниманието на Вили отново се върна към пилотирането и той бързо свали самолета си на под четиристотин фута, насочвайки се почти точно на запад. Освободена от бомбите, дори и без използването на форсаж машината ускори до над петстотин възела. За втори път Вили се възползва от радиото:
- Гайер едно, проверка!
В бърза последователност дойдоха отговорите на останалите:
- Две!
- Три!
- Четири!
"Слава богу, всички са се измъкнали!" - помисли си капитанът, докато самолетът му фучеше ниско над земята. Набързо погледна бордовия часовник - показваше 11:29:35. "Значи сме били точно на време!" - каза си той. По радиото чу как следващата ги четворка се подготвя за атака над летището и на ум им пожела късмет.
След малко повече от две минути съсредоточено пилотиране на малка височина Вили достигна точката за сбор, току отвъд фронтовата линия и вдигна носа на самолета, като позволи набраната скорост да го понесе нагоре към чистото небе. Почти веднага до крилото му се появи машината на Хайнц, а малко след нея и другите два самолета. След като четворката се събра, те внимателно огледаха самолетите си взаимно за повреди и тъй като не откриха такива, спокойно се насочиха обратно към базата си. До края на полета единственото им притеснение беше намаляващия остатък гориво.

[Amazon]

Много увлекателно! Благодаря! Хич не им е въреяло на немците с този странен самолет. Не помня точната цифра, но числото на загинали пилоти беше шокиращо. Вината разбира се е в самолета а не в немските пилоти и техници. Самолет проектиран като прихващач, нарочен за изтребител и реално превърнал се в ударен.

[Bruchpilot]

Много увлекателно! Благодаря! Хич не им е въреяло на немците с този странен самолет. Не помня точната цифра, но числото на загинали пилоти беше шокиращо. Вината разбира се е в самолета а не в немските пилоти и техници. Самолет проектиран като прихващач, нарочен за изтребител и реално превърнал се в ударен.

Е, не е толкова самолета виновен за жертивте, колкото факта, че го купуват със скапаното кресло, което катапултира надолу. После пък, даже след модификациите, вече му е "излязла славата" и пилотите страхувайки се катапултират при най-малката опасност. Това, поне според книгата която на скоро четох. Иначе с това малко крилце не е бил лош ударен самолет - хем бърз, хем стабилен като тухла

[centara]

Много е добро, Bruchpilot. Само бих предложил, за повече автентичност, обръщенията да са на немски - "хер хауптман", вместо "г-н капитан".

[Dinain]

Не е мое, на Манол Глишев е:

Херсонски шекспиризми:

ПЪРВА ВЕЩИЦА
Привет, о Вова, ти, московски княже!

ВТОРА ВЕЩИЦА
Привет, привет, но Киев ще те смаже!

ТРЕТА ВЕЩИЦА
От теб петно не ще остане даже!

ПУТИН
Не трябваше ли вий да ме крепите?
Що значи тоя поздрав страховит?
Не бяхте ли вий мои, Нешка, Мая,
Светлана, що се случва днес със вас?

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ
Запяваме на нов ний вече глас!

ПУТИН
Непостоянство, твойто име е жена!
Какво за вас не сторих, как не ви
обсипах с милости и с кинти безотчетни,
а вие днес наместо да мълвите
за моите победи в бяс свещен,
измъквате се по-далеч от мен!

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ
Да знаеше, тиранино проклет,
как мразим те, задето изостави
България и с нея не направи
това, което правиш ти във Крим -
това, глупако, ний не ще простим!

ПУТИН
Предателството зная да накажа,
не ме тревожите със своите брътвежи.
Корнелия, Корнелия, ела!
На теб предавам свойта сила зла!

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ
Корнелия на Байдън те предава,
оръжие отскоро тя продава,
затуй недей на нея се надява!

ПУТИН
О, удари на участ неизбежна!
как грозно идете, ах, как оставам сам!

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ
А губиш и Херсон, съвсем за срам.

[Христо Спириев]

Това ще се превърне в символ и легенда за храбростта и героизма на украинския народ в битката на живот и смърт с ордите на рашисткия агресор.




https://offnews.bg/sviat/ofitcialno-ide ... 96731.html


Последен дъх

С дъх последен
с цигара във ръка
със спокоен лик
пред лицето на смърта

В живота си обикновен
и с пориви неизброими
избра последни думи
Слава Україні!