Много прилична кратка фантастична повест. "Играта" на Петър Кърджилов. Има я в читанката. Нестандартна и динамична.

Чета в момента "Други песни" на Яцек Дукай. Яко нестандартен стим пънк, където ми се щеше да има повече действие, но и така бива.

"Раждането на свръхдържавата", Сергей Хрушчов
Е, какво.... поне научих доста за конструкторските бюра в СССР и голямата грешка да се предоверят на Периферията и да разгърнат такъв научен потенциал в Украйна.

Ако мога да задам един малко страничен въпрос. Какво стана с богатата библиотека на форум "Бойна слава" след като той вече е недостъпен, и възможно ли е тя да се ползва по някакъв начин? Благодаря предварително.

pehotinec написа: ↑

16 Апр 2017, 11:15

Ако мога да задам един малко страничен въпрос. Какво стана с богатата библиотека на форум "Бойна слава" след като той вече е недостъпен, и възможно ли е тя да се ползва по някакъв начин? Благодаря предварително.

Достъпен е, просто трябва да си изключиш антивирусната преди да влезеш.

Райнхард , тук ти пускам какво чета в момента -

1. Самуиловата държава - Сърджан Пириватрич ( книгата излезе преди 17г., но си я препрочитам) - признава се българската принадлежност на Самуиловата държава, с уточнения и хипотезата, че майка му е от арменски произход. Стигнал съм до 105с. (книгата е 270с.) - проблемни са бележките, които не са под текста , а след всяка глава. Бележките ме карат да се ровя из други източници и книги и доколкото мога да сравня и издиря някои информации за да се убедя в истинността им . Вече съм имал доста проблеми с некоректно цитирани източници , но така става , когато човек се доверява на опосредствана информация през втора и трета ръка.

2.Инквизицията - Григулевич - марксистко-ленинистка критика на римокатолическата инквизиция . Интересен ми е факта , разглежда ли автора философската критика на римокатолицизма върху катарството и другите средновековни ереси. Разбира се, това не е целта му, но има преведени интересни документи, които могат да подпомогнат моите търсения. Освен това книгата е писана основно по западна историография, откъдето (съответно чрез втора ръка) са преведени изворите за самата Инквизиция.
Стигнал съм до 120 страница , но възнамерявам да се върна на 80 с. , оттам започва описанието на самата "система" на Инквизицията.
Книгата е 454с.

Следват книгите на двама мои добри познати, като единия ме помоли за критика върху неговата творба -

3. Борхес и другите там - Николай Петков - "Напук на предразсъдъците, Н. Петков е сигурен , че животът е подражание на литературата, а хората се раждат от историите си.Връзката си с тези истории той обвързва със своята професия: " Както трахеята пропуска въздуха, така и свещеникът трябва са пропуска историите- нека преминават през него." ( редактор проф. Г. Каприев).

4. Византийско богословие през XIV в. Дискурсът за Божествените енергии - проф. Иван Христов.

Обръщането на погледа ми към този философски труд беше провокиран от една статия на моя добър познат П. Голийски, които написа една сериозна критическа статия за проблемите на Византийското мислене през 13-14в. , когато то, според него се е оказало тотално изостанало от западното римокатолическо.
Това е статията - http://www.glasove.com/categories/komen ... jska-vonya - Тази непорината византийска воня

Още навлизам в проблематиката, но се оказва, че Иван Христов разбива всички комунистически митове създадени за византийското богословие, което и до днес е слабо и повърхностно разгледано от българската историография. Оказва се, което беше голяма изненада и за мен самия, че Варлаам, когото , едва ли не всички съвремени историци наричат "латинофрон" или западнофил , и обвиняват в крайни западни рационалистически възгледи , всъщност е един идеен противник на Запада, който обаче има собствено тълкувание върху Аристотел.
Неговите възгледи, ама съвсем не са рационалистически , а се основават на авторитета на св. Дионисий Ареопагит, който съвсем не е рационалист, а тъкмо напротив изразител на крайното апофатическо богословие.
Много важни са и самите подбуди накарали И. Христов да се захване точно с този кризисен 14в. и вън от всяко съмнение е, че ако Византия беше оцеляла в двубоя с османлиите, днес тя щеше да бъде наистина една световна сила, ако не от ранга на САЩ или Германия, то поне на нивото на Испания или Италия .
Книгата е около 330 , но като махнем преведените извори от средновизантийски , ползваната литература и др. остават около 218 изключително тежки за прочитане страници.

Благодаря : Интересна ми е тази тематика. От своя страна мога да кажа, че чета книгата "Лунатици" на Кристофър Кларк, но не съм напреднал много все още, тя е почти 600 стр. За политическите игри, дипломатически маневри, шантажи и лавирания, алианси и изнудвания в навечерието на Първата световна война. Поне на мен ми изглежда доста правдиво и уравновесено четиво. Но не знам дали я има по сайтовете. Чета я по старомодния начин.

Много интересна книга Райнхард. Прочетох анонса към нея. Важно и похвално за автора е и самият факт, че българите са намерили известно място и "пространство" в книгата !

Българите винаги се завръщат!
Много истини имат да се откриват още ! Пренебрегвани, загърбвани, омаловажавани - българите винаги ще се завърнат на подобаващото им се място в историята на Европа, създаването на Киевска Рус и въобще другите държави от Източна Европа.
Много е интересно и важно да се знае от всички смотаняци, че включването на България във войната е единствената причина войната да се удължи с още 3 години, да се разпадне Руската империя , а и не на последно място Гърция да си остане тъпо Атинско херцогство и още да си фантазира, че ще си възстанови "Византия".

Обещавам да я прочета. Благодаря.

"Интеллектуальные ловушки. Критика современной философии постмодерна" - кат разправях, че постмодернизма е движение на френските философи да си оправдаят заплатните ведомости, никой не ми вярваше.

pnp5q написа: ↑

26 Апр 2017, 17:30

"Интеллектуальные ловушки. Критика современной философии постмодерна" - кат разправях, че постмодернизма е движение на френските философи да си оправдаят заплатните ведомости, никой не ми вярваше.

Точно преди три седмици я четох и падна голям смях. По-добро доказателство за това, че франсетата са пълни лаладжии не съм срещал. Че и българската гордност - Юлия Кръстева.

Открих че в читанката имат "Да се залови жив". Чел съм я като малък и очаквах, че сега няма да ми хареса особено. Обаче като я започнах с изненада открих, че и сега ме увлече.

Amazon, в такъв случай би трябвало да ти хареса и тази - но не успях да я намеря в читанката: http://lib.ru/PROZA/BOGOMOLOW/august44.txt

"На брега" от Невил Шут. Постапокалиптична, за ядрена война и глобално радиационно замърсяване. Използвали са кобалтови бомби. До средата съм и до тук това е най-добрата книга на подобна тематика (а и една от най-добрите изобщо) които съм чел.

Бре! Не съм я чела, но филма е готин.

Стига с тия трагедии! Книжовни еквиваленти на Melanholia/Another earth, дето умират добрите, лошите, животните и микробите.
Давайте го по-ведро, примерно каквото ви попадне от Етгар Керет. Даже и по-тъжните му неща са по-приятни. Като новелата "Щастливите лагерници на Кнелер", което е мрачния комикс "Пицария Камикадзе", което е филма "Wristcutters: A Love Story" с музика от Гогол Бордело. И пак книжката е по-добра от филма. Примерно в киноверсията са пропуснали закачката с Кърт Кобейн и са добавили любимия на вси американци хепиенд.
А за постапокалиптичните фенове мога да спомена, даже умерено да препоръчам, руската "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски. Продължението "Метро 2034" логично е по-слабо.

"Войната не е с лице на жена" - Светлана Алексевич
Разкази на рускини, участвали във Втората световна война.

above top secret на timothy good

тая книга някои знае ли от къде може да се изтегли

Archer написа: ↑

18 Юли 2017, 00:01

above top secret на timothy good

тая книга някои знае ли от къде може да се изтегли

Ако е тази ми прати ЛС да измислим къде да ти я кача. 300+мб е, а ми е кофти нета още няколко дни.

Yes

Между другото, покрай годишнината от сталинския терор попаднах на забележителна новела на Стругаци, която вероятно описва лагерния дух доста добре: http://strugacki.ru/book_17.html

Напоследък се друсам с исторически романчета за Древен Рим. Някак добре ми идват, когато хем искам да се отпусна от сухотата на историческите изследвания за онази епоха, хем да се „инкорпорирам“ някак в духа на Древността. Отнасям се някак... От две седмици чета трилогията за Марк Тулий Цицерон на Робърт Харис. Днес започнах третата част - „Dictator”. Първите две в хронологична последователност са „Imperium” и „CONSPIRATA” (с оригинално заглавие Lustrum).

Цялата поредица е един опит на Харис да пресъздаде отдавна загубената биография на Цицерон, написана от Тирон – негов роб, секретар и впоследствие освобожденец, човекът измислил стенографията. Няколко древни автори ни казват, че такава биография е съществувала, дори се позовават на нея в своите трудове, но в последствие тя явно е загубена през времето на настъпилите Черни векове. Макар, че трудно може да се сравни с еталона на Робърт Грейвс за Рим „Аз Клавдий и „Божественият Клавдий“, Робърт Харис, поне за мен, успява да напише един от най-добрите романи за онази епоха. Особено за най-пресъздаваното от стотици автори и режисьори драматично време в края на Републиката.

Разбира се, не би трябвало да се взираме в дребните фактологически грешки на автора, защото все пак това е художествена литература, а по-скоро да се оставим той да ни води в едно доставящо почти наркотично удоволствие приключение в забележителния отрязък от време, за който Флобер пише в едно писмо: "Когато вече нямаше богове, а Христос все още не се беше появил, имаше такъв неповторим миг в историята, от Цицерон до Марк Аврелий, когато човекът беше сам". Наистина забележителен период, за какъвто можем да претендираме и днес, защото в тези дни Христос отдавна умря и човекът остана сам със собствената си етика и морал. Както и да е...

Преди около три години пък с изумление разбрах, че авторката на „Птиците умират сами“, тая шматка Колийн Макълоу, която иначе не бих прочел и пари да ми дават, имала поредица романи за Древен Рим, точно от същата епоха от залеза на Републиката. Поредицата се казва „Господарите на Рим“. Естествено, че ги прочетох всичките 7 романа, колкото се може по-бързо и бих казал, че това си е жив шедьовър, макар и малко насапунисан Не знам защо ме грабна, но сигурно заради това, че от текста си личеше, как се е ровела авторката дори из слуховете и клюките написани от старите автори...

Но за Колийн ще пиша друг път, когато пак съм на литературно-исторически кеф

Май ще ме накараш и аз да ги прочета.

Thorn написа: ↑

21 Юли 2017, 22:52

Май ще ме накараш и аз да ги прочета.

Трилогията на Харис определено си заслужава. Сюжета е стройно представен и не е разстеглен с излишни отклонения. Виж при Макълоу, там жената е писала, писала, та се е забравила. Но за хора запознати с детайли от древноримската история е любопитна. Интересното е, че в двете поредици Цезар е представен по коренно различен начин. Харис го представя като двуличен злодей, докато австралийката го изкарва едва ли не човеколюбив гений

"Харисън Бержерон" - кратък разказ от Кърт Вонегът, включен в книгата "Маймунарникът".

Годината беше 2081-а и най-накрая всички бяха равни. Бяха равни не само пред Бога и законите. Бяха равни във всяко едно отношение. Никой не беше по-умен от никой друг. Никой не изглеждаше по-добре от никой друг. Никой не беше по-силен и по-бърз от никой друг. Цялото това равенство се дължеше на 211-а, 212-а и 213-а поправки на Конституцията и неуморната бдителност на агентите на Генералния затруднител на Съединените щати.

Хроники тираннозавра. Има си предимство да е на руски. Халява

Не е строго научна, популярна е, но е все пак повечето книги за динозаври са правени за деца, а тази е за възрастни и е доста по-близо до наистина научната литература, без да е претоварена с терминология, цитати и препратки.

Кой знае какви новости не казва. Групата на тиранозаврите се формира още през средата на Юра, въпреки, че големите чудовища, които знаем са си от Креда. Практически доказано е, че са били покрити с пера. Не птичите пера, а някакви влакнести протопера. Нещо като на птицата киви. Огромна зъбата кокошка Или зъбато киви .

Ръцете така и нямаме достатъчно разумна идея за какво са служели, не можем надеждно да определим кой скелет е мъжки, а кой женски, освен ако се намери една особена кост, която женските развиват в периода за размножаване. Вероятно рядко е нападал възрастни цератопси, а се е хранел главно с млади или болни, така ,че битките от филмите са били рядкост.

Идея си нямаме за социалното им поведение, наличието на социални групи е възможно , но недоказано (бележка от мен - или едни видове са били социални, а други не. Например в съвременния свят от толкова близки видове като лъвовете и тигрите, едните са социални, а другите единаци). За външния вид - вероятно точно на носа и над очите е имало някакви кератинови образувания, но не знаем какви (в съвременния свят такива са например рогата на носорозите).

Определено е бил хищник, а не САМО мършояд, каквито теории имаше. Не е бил супер бърз, но не е бил и бавен. Бедрото е дълго, значи не е спринтьор, но има много дълга крачка.

Към края на Креда е бил фактически единственият голям над 4 метра хищник в районите където е обитавал, което лично мен ме изненада. Все едно в Африка да има лъвове и следващия размер хищници да е с размера на домашно куче.

Един от най-късните динозаври е, реално е успял да види голям метеорит наживо.