Средновековие ⇒ Крумов закон

[jordani]

„На всеки просяк да не се дава просто оскъдно, а в достатъчно количество, за да не се нуждае втори път, на този, който не постъпва така, веднага да се конфискува имота.”

За разлика от предишната тема, тук аз ще направя конкретно обяснение. Като малък ми беше много чудно какъв е този направо комунистически закон. Обаче се оказва, че има аналогични западноевропейски закони от същият период и смисълът им е неочакван. „Да се дава достатъчно, за да не проси повече” означава, че богатите са длъжни да излавят скитниците-просеци и да ги закрепостяват.

[Amazon]

Според мен, много от тези закони са опосредствани от липсата на достатъчно хора. По късно при Борис и “Закона за съдене на хората” се забелязва нещо подобно - няма дори смъртни наказания. Най-тежкото е членовредителство. Защитава се семйството.

И Крум и Борис са владеели територия колкото съвременна България(рално владеели), но със 100-200 хиляди поданника и жалка производителност на труда. Така че предполагам това е била идеята - всеки, който е жив трябва да работи. Дори да е леко хахав, или малко гърбав.

[Stan]

Според мен, много от тези закони са опосредствани от липсата на достатъчно хора. По късно при Борис и “Закона за съдене на хората” се забелязва нещо подобно - няма дори смъртни наказания. Най-тежкото е членовредителство. Защитава се семйството.

И Крум и Борис са владеели територия колкото съвременна България(рално владеели), но със 100-200 хиляди поданника и жалка производителност на труда. Така че предполагам това е била идеята - всеки, който е жив трябва да работи. Дори да е леко хахав, или малко гърбав.

Нещата със законите до Покръстването са малко сложни. Данните за т.нар. Крумови закони се съдържат във византийската енциклопедия от средата на 10 в. Свидас. Сведенията според голяма част от учените са легендарни и ако не са измислени, то в най-добрия случай отразяват някакви слухове достигнали до Византия и които са направали впечатление на ромеите. А правят впечатление такива неща, които са свързани със злободневни проблеми вътре в самото византийско общество. Може да се допусне, че в България по времето на Крум е имало някакви мерки, така да се каже в "социалната област", - даване на земя, добитък и т.н., най-малкото предвид големият удар, който Никифор 1 нанесъл на дн. Североизточна България, както и с огранизирани от държавата миграции - колонизация в новозавоювани територии и заселване на депортирано ромейско население. В последните два случая преместванетона огромни маси население от едно място на друго е свързано с това да му се осигурят средства за препитание. Огромният брой ромеи депортирани от Крум и Омуртаг в Отвъддунавска България, който през 30-те години на 9 в. въстанали и успели да се завърнат във Византия (бъдещият император Василий 1 е сред тях) вероятно е един от източниците за появата и устойчивото циркулиране на подобни слухове във византийска среда. От гледна точка на средата на 10 в., когато са записа тези слухове, е важно да се отебележи, че във Византия има много сериозни проблеми с разорението на дребните и средни селяни, свързато с натиск от страна на едрите земевладелци. Тогава се приемат и специални закони, с които този процес да се спре. Тези закони са приети не поради някаква социална ангажираност на управляващите, а поради простия факт, че именно тези селяни са били гръбнакът на ромейската армия – така наречените стратиоти, които в замяна на притежаването на определени парцели земя, е трябвало да служат в армията. Именно тези злободневни проблеми във Византия в средата на 10 в. и сред „широките народни маси“ и сред управляващия елит, са довели до това циркулиращите във византийска среда слухове за Крумовите закони, да се запишат в Свидас.
Законът за съдене на хората е старобългарски превод на византийското законодателство направен след Покръстването. Проблемът е че всички всички текстове, които са стигнали до нас са много късни руски редакции, т.е. не разполагаме с оригиналния български текст от края на 9 – началото на 10 в. и няма как да се каже какви промени на въведени във времето първо в България, а после и в Русия.
Единствения що годе достоверен източник за законите в България преди Покръстването са Отговорите на папа Николай на запитванията на княз Борис. Там, се вижда, че законите били доста жестоки – ако при преглед на оръжието, че отговарящите за това се отнасяли немърливо – рязане на глави, ако граничната стража допусне някой да избяга от страната – рязане на глави.

Иначе през този период човешкия ресурс е бил най-ценния. Това е една от причината българската експанзия на юг от Стара планина да започне чак през 812 г. Тези територии просто не представлявали „апетитни хапки“ за българите, а българската държава до този момент просто не е имала демографския потенциал, от който да отдели хора, които да колонизират тези територии. Не случайно пропадналата акция на Телериг срещу берзитите през 774 г. е описана като целяща не да завладее земите, представяно в българската историография като „присъединяване, приобщане“ на славяните, а именно да ги плени и пресели в България. Явно, в сравнително малката все още по това време България е имала достатъчно свободна територия и съответно нужда от нови поданици.
Територията на България в началото на Крум е била приблизително колкото днешна България. Към края на управлението му в нея вече са включени Трансилвания, райнът на София и дн. Югоизточна България. По времето на Борис, България е включвала цяла днешна България, без крайбрежието на Черно море от Несебър на юг и един малък район в района на Сакар и Източните Родопи, но влизали цяла дн. Румъния, по-голямата част от Молдова, малка част от Украйна, Източна Сърбия, Косово, цяла Р. Северна Македония , южна Албания и част от северозападна Гърция. Колко е било населението на тази територия може само да се гадае. Писмени данни няма, археологическите са оскъдни и крайно неравномерни, но към настоящия момент може да се каже, че територията е била крайно неравномерно населена. Изключително гъсто населена дн. Североизточна България, където до момента от периода на Първото царство има регистрирани около 600 села, същото важи и за Влашката равнина и земите непосредствено северно от делтата на Дунав. Проучванията през последните години в Западна и Централна Северна България свързани с изграждането на мегистрала Хемус и газопровода, показаха, че тази слабо изследвана до момента територия, през периода също е била гъсто населена. Сравнително гъсто населена източна част на Горнотракийската низина, какво е било в западната й част – просто няма данни, сравнително гъсто населена долината Струма, в С. Македония, с изключение на най-западните й части, наличните данни показват, че заселването й като време съвпада със завладяването й от българите, но липсата на обобщаващи изследвания непозволява да очертаят детайли. Източна Сърбия – много рядко населена. Великата българска гора, която е била почти безлюдна и обхващала земите между Белград и Ниш се споменава в една камара извори от края на 11 в. свързани с Първия кръстоносен поход. Освен това, българската държава имала различна от Византия концепция за отбрана, а именно – искали да имат околко себе си, колкото може повече пусти територии, това важи и за самите гранични територии под бългаска власт. Така че, териториите били крайно неравномерно населени и е крайно погрешно данните от едно място да се приемат априорни за представителни за цялата държава или за целия период, щото нещата във времето се променят. Така че колко е било населението можем само да гадаем, но определено е било повече от 200 000. Но, без съмнение човешкия ресурс е бил изключително ценен.

[Amazon]

Благодаря Stan!