Османско Владичество ⇒ Априлското въстание - основни грешки и основни успехи

[Желязин]

Торн заяви, че вътрешно въстание без външна война е утопия да успее.

При Априлското въстание къде са най-големите пропуски и къде...смятате, че са най-големите успехи?

Може ли да се каже, че в отделни региони е имало пълен успех в реализацията?

[T-72]

'Пиянството на един народ"
"Русия може вече да дойде"

Това е.

[Желязин]

От кого са цитатите?

[boilad]

Дядо Вазов и Джендо Стоянов Джедев по-известен като Захари Стоянов. Вторият цитат очевидно е по памет.

[T-72]

Дядо Вазов и Джендо Стоянов Джедев по-известен като Захари Стоянов. Вторият цитат очевидно е по памет.

Втория е според Захарий Стоянов, са слова на Бенковски , когато той вижда пламъците на горящите села от Планината когато се мъчат да се изтеглят :
" „Аз моята си я свърших - нека Русия да дойде да довърши работата!"
Oт записките е

[boilad]

"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия - нека тя заповяда!..."
"Записки..." том втори, глава пета "Потъпквание на въстанието"

[T-72]

Да, точно така беше.

[Желязин]

Има една сцена от тегавото бг кино - направили са нашите черешово топче, сефтосват го с първи изстрел и то се пука - това вярно ли е или е фейк нюз на соц-киното?

Самото възстание избухва по-рано, заради предателство или как беше там? В тефтерчето си Левски разсъждаваше за революция в студените месеци, когато логистиката на турската армия щеше да е затруднена максимално.

[piston]

Интересен и непознат момент за мен...

Априлското въстание
След събранието на Оборище през април 1876г. започва подготовка за въстанието.
В Планът за въстанието е решено:
„Чл.35. Трябва да са сасипат сичките мостове, тулумбите и ония локомотиви, които са намират в резерва на сарамбейската станция.“ /Захари Стоянов. Записки по българските въстания.Т I.
Въстанието избухва на 20 април 1876г. Вестта за него е донесена във Ветрен дол от председателя на революционния комитет Мито Дамянов Ангелов. Събрани са около 300 въстаника, от които 100 души конница. На 22 април те нападат и опожаряват с.Сарамбей. На 23 април превземат гара Сарамбей, разрушават мостовете и линията, пленяват голямо количество оръжие и мунуции и една част от тях се оттегля в планината над с. Елидере (Ветрен дол) и с.Варвара. Веднага след това нападение турската власт изпраща от Пазарджик на 24 април сутринта една рота - 200 души и 15 конника под командването на офицера Рифат бей, на разузнаване към подстъпите на Каркарийския балкан при Варвара и Ветрен дол. Трябвало е да открие къде са бунтовниците и да разузнае възможността за преминаване на войска към Батак. Четниците на Мито Дамянов предварително са се укрепили на местността „Св. Марина”. Тук се завързала битка и турският аскер бил спрян.
Въстаниците удържат гара Сарамбей и завардват пътеките към с. Дорково в горите над Ветрен дол и Паталеница, а раненият в крака Мито Дамянов придружен от поп Стоил и Темелко Попов достига до дома на Атанас Кр. Качака в с.Паталеница. Там се лекува до 10 май.
В района на Сарамбей пристигат два табура войска и на 28 април става още едно сражение, отразено във вестниците: „Прочитаме в Монитьор дю комерс от вчера: Знае се че в сряда на 28 април, стана в околностите на Сарамбей една битка доста жива между императорските войски и една многобройна възстаническа дружина.“
Турската войска е трябвало да се придвижи по стария римски път над с.Ветрен дол и през с. Дорково и Ракитово да се съедини с войските идващи от Серес през Доспат и нападнат на Батак. Турските табори успяват да стигнат в Ракитово едва на 29 април вечерта. Причина за забавянето е, че пътя е заварден от четниците на Мито Дамянов. Тези войски заедно с войските на Рашид паша и Хасан паша сломяват Батак, Перущица и Брацигово до 7май. Макар и със забавяне турската войска преминава Каркарийския балкан, а въстаниците изпълнили и тази си задача от Плана, събират избягалото население на селата и ги повеждат към укрепения пункт на с. Г. Белово.
Пламъците в Панагюрище и Батак вече са изгаснали.
Пазарджишкият военачалник полковник Али бей Каваназоглу, научава от предател, че водач на въстаниците в района на Сарамбей е Мито Дамянов.
Али бей най-после знае кого да търси и иска от Хасан паша комитата Мито да бъде заловен и обесен. На 9 май войската на пашата тръгва от Брацигово.
Мито Дамянов, излекувал раната си, е отново със своите другари, събрани в местността „Черешите“ над с. Ветрен дол.
На 10 май, Хасан паша минава с войниците си през “Хайдушкото кладенче” и през “Падините” най-неочаквано се явява в гръб на събраните въстаници. Макар и изненадани, неравни в силите, под командването пак на Мито Дамянов, въстаниците приели битката. В тоя бой Мито убил двама чауши и заедно с Кръстю Мацана дали възможност на останалите въстаници да се укрият в планината. Мито Дамянов тежко ранен в главата успява да се измъкне в близката гора.
Жив заловили само Кръстю Мацана. Подложили го на нечовешки изтезания, след което го съсекли. Хасан паша събира селото и обявява, че ако Мито комитата не се предаде Елидере ще бъде изгорено, а жителите му избити. Съпругата му успява да се измъкне от селото, намира го и му съобщава заповедта на пашата. Мито Дамянов без колебание се предава в ръцете на турците. Обесват го на 11 май 1876г. Тези събития се потвърждават и от надписа на надгробната плоча в двора на черквата „Успение на Св. Богородица“ с. Ветрен дол , Пазарджишка област:
„Тук почива поборника Мито Дамянов, който се е сражавал с турците – 24 април 1876г. при „СВ. Марина. Ранен кракът му лечен у Атанас Кр. Качака в Паталеница, дето никой не го е посещавал освен поп Стоил и Темелко Попов. След това наново се прибра в своето огнище на 11май с.г.,наново се сражава с турский аскер вследствие на което в това сражение уби двама чауши. После бе уловен ранен тежко в главата, заловен и обесен в с.Елидере от Кел Хасан Паша.“
Така приключва двадесет дневния подвиг на въстаниците от нашия край. Неописани, неспоменати и непочетени.
Битката от 10 май трябва да се запомни и с още нещо, тя е последната битка в Четвърти революционен окръг.

/Всички права запазени. Стефан Мерачев