Османско Владичество ⇒ Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

[piston]

"ЗАБЕЛЕШКА
Тая е прокламацията от 1812 г, печатана в Букурещ, но без дата и без назначение места. Такава подбудителна прокламация беше на печатана и през 1854та пак в Букурещ в коя военачалникът Пашкевич подканваше българите да ся дигнат на оръжие против турков, кату казваше чи Русия уш и отворила бой с турците и ишла да освободи българите! Но всеки благоразумен българин знай чи сичко това е била една военна хитрост на руските военачалници, с такова едно възбуждение българъ да подпомогнат общия си военен план и успех победа си над турците. Това е една историческа истина, коя никой не може да откажи. Руссите откак са почнали да ся бият с турците, а особено откак са почнали да ги на(д)виват и да минуват войските им часто Дунава и самата Стара планина (Балкана), всякоги са подбуждали българите те да вземат участие във военните им действия против турков, с обещания чи щат ги освободи; но всякоги е бивало противното т.е. руссите са добивали се по нещо си от турците, а за българите нищо добро не е казано и не е поменато в никой им договор с турците.
.............
Да дойдем пак на Отец Софрониевото житие.
Подир тая прокламация, отец Софроний кой бе съдружил руското войнство (в 1812) возещ ся на колесница от 4 коня теглена, под името Серафим архиерей болгарский и кой дохожда до Разград, кого руссите изгориха, както Русчук, Свищов и други градища и села като ся връщаха във Влашко, той съдружи руското войнство тамо и остана в Букурещ, де после, мисля, биде митрополит и де и почина.“

Г.С.Раковски, в. „Дунавски лебед“, бр. 62, 24.12.1861 г.

Пояснението, което Раковски прави, е по повод прокламация, разпространена от Софроний Врачански през 1812 г, с която той призовава българите да подпомогнат действията на руската армия.