Османско Владичество ⇒ Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

[T-72]

Документален филм за един от героите на войната - генерал Скобелев!
https://www.youtube.com/watch?v=4qlkRIv9bpI

Интересни факти има за него. Аз незнаех че болшевиките разрушават паметника му в Москва през 1918г.

[djio]

Смел войник, но бездарен, направо лош пълководец. В Бойна слава беше широко коментиран, дори и Божидар Димитров е на това мнение. Безспорно харизматична личност, но герой от войната - не мисля.

[Thorn]

Все едно говориш за Мюра.

[djio]

Да Thorn, с Мюра имат много общо. Въпреки, че французина има своите Дрезден и Аустерлиц, където по мое скромно мнение се справя блестящо. Но факт, че и двамата са безумно смели пълководци, за които не е било проблем да размахат сабя и поведат хората си в устремна атака в най-лютата част на битката - кога оправдано, кога не . Такава е била епохата предполагам. През следващия век тези генерали постепенно изчезват.

[Amazon]

Има един анекдот с Наполеон, не знам дали е истина. Представят му един генерал и започват да го хвалят колко е кадърен. Наполеон казва: Не ме интересува колко е умен, кажете ми дали е късметлия?

[Енравота]

В този смисъл руските генерали в тази война вадят чутовен късмет...

[Thorn]

https://warspot.ru/11504-russkaya-pehot ... -i-kontrol

Интересна статия за руската тактика през войната. Действително интересна.

[kramer]

https://warspot.ru/11504-russkaya-pehot ... -i-kontrol

Интересна статия за руската тактика през войната. Действително интересна.

Не можах да разбера защо през зимата при преодоляването на Химитлийската пътека, предната рота на Скобелев са били с Пибоди-Мартини, Берданите са били по-добри.

[Ksantip]

https://warspot.ru/11504-russkaya-pehot ... -i-kontrol

Интересна статия за руската тактика през войната. Действително интересна.

Не можах да разбера защо през зимата при преодоляването на Химитлийската пътека, предната рота на Скобелев са били с Пибоди-Мартини, Берданите са били по-добри.

Берданите не са ли били само за гвардейците или аз се бъркам нещо?

[plamenhk]

Отношението на българското население към руските "освободители" по времето на Руско- турската война според докладите на руските генерали до императора.

► Show Spoiler

Целью этой войны являлось не только освобождение болгар от турецкого ига, но и выполнение "давней, вековой и заветной мечты русских деятелей овладеть Константинополем" (по Кноррингу).

Никакого освобождения от турок Болгария не добилась, а получила только непонятную автономию. Что касается независимости Болгарии, она ее получила в 1913 году в результате Балканской войны

В исторической литературе советского периода пишется, что Россия вступила в Болгарию с целью освобождения болгар от турецкого ига, а оказывается, болгары этого не желали. Это парадоксальное явление подробно описано в книгах Николая Николаевича Кнорринга "Генерал Михаил Дмитриевич Скобелев" и Василия Ивановича Немировича-Данченко "Скобелев".

... какой взгляд на эту войну имел генерал Тотлебен, сменивший великого князя Николая Николаевича на посту главнокомандующего: "Освобождение болгар из-под ига турок - химера. Болгары живут зажиточнее и счастливее, чем наши русские крестьяне... задушевное желание болгар - чтобы их освободители по возможности скорее покинули страну... болгары платят турецкому правительству незначительную подать, несоразмерную с их доходами, и совершенно освобождены от воинской повинности. Да и сами турки вовсе не так дурны, как об этом умышленно прокричали, они народ честный, умеренный, трудолюбивый".

Это в какой-то степени повторяет и дополняет профессор, полковник М.А. Газенкампф: "Наступило разочарование в болгарах, от самых высших сфер до простых солдат.
Во-первых, не оказалось пресловутого разорения, а на против, такое благосостояние, до которого русским кресарьянам, как до звезды небесной, далеко.
Во-вторых, расчет на активное участие болгар, совершенно не оправдался. В высших сферах были убеждены, что добровольцы повалят массами отовсюду: только доспевай формировать новые дружины. Между тем на пополнение шести существующих не поступило ни одного человека". А существующие дружины, были сформированы из болгар, проживавших на территории РОССИИ.

... число болгарских дружинников до 30 тыс. человек и к концу войны - до 80 тыс., но они уже представляли угрозу не столько туркам, сколько российским войскам. Возникли "недоразумения между освободителями и освобожденными". "Болгары не стремились воевать за честь принадлежать России"

ТУРЕЦКИЙ ГАМБИТ
http://lib.ru/RUSS_DETEKTIW/BAKUNIN/gambit.txt

"Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. ...
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! ” Фёдор Миха́йлович Достое́вский.
Достоевски за руската завист към българите
http://www.extremecentrepoint.com/archives/703

[Almasy]

Доклад на руския посланик в Цариград граф Игнатиев до канцлера на Русия Горчаков, изпратен на 18 (30) януари 1873 г. (присъдата срещу Левски е издадена 4 дена по-рано - на 14 януари)
"Пера, 18 януари 1873
Господин Канцлер,
Както известява нашият Главен консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Въртешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път,изглежда, е послушал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга
Н.Игнатиев."

[COMMANDER_KEEN]

Доста интересно е как тая война е представена в Историческия музей в Москва - онази красива грамадна червена сграда на Червения площад. та там сред безбройните зали, само в една витрина имаше един мундир на княза Александър Александрович, една сабя и един бинокъл на Скобелв, няколко документа и една пушка от "Поредната руска кампания срещу Турция 1877-78" Това беше заглавието на витринката. Толкоз.
Замислих се колко различен поглед имат малкия народ и голямата империя върху едно и също нещо - за едните - Освободителна война, край на 5 вековно робство, за другите - поредна кампания от тлеещ пограничен конфликт. И всъщност е нормално да е така. И нищо не се е променило за 150 години...

[rki]

Руско-турската война не е "поредната кампания от тлеещ пограничен конфликт" - нито по въвлечените ресурси (военни, финансови, дипломатически), нито като цели, жертви и постижения.

Ся ако руснаците си тролят собствената си история - това си е техен проблем.

[COMMANDER_KEEN]

Може би защото музеят е само исторически, а не тематично военно-исторически... И вътре има от лодки еднодръвки до порцеланови чинии... Та конкретно военната тематика не е основният акцент... Но факт е, че лично на мен ми се стори доста неглижирана въпросната война.

[piston]

Доклад на руския посланик в Цариград граф Игнатиев до канцлера на Русия Горчаков, изпратен на 18 (30) януари 1873 г. (присъдата срещу Левски е издадена 4 дена по-рано - на 14 януари)
"Пера, 18 януари 1873
Господин Канцлер,
Както известява нашият Главен консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Въртешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път,изглежда, е послушал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга
Н.Игнатиев."

Незнам как да интерпретирам това.... Заслужава си дискусия, но незнам дали ще се включат достатъчно знаещи хора.

[COMMANDER_KEEN]

Руско-турската война не е "поредната кампания от тлеещ пограничен конфликт" - нито по въвлечените ресурси (военни, финансови, дипломатически), нито като цели, жертви и постижения.

Ся ако руснаците си тролят собствената си история - това си е техен проблем.

Ето една статийка, обявяваща точно експозицията, която съм гледал на времето... Тонът е същият. Точно така беше описана войната и в самия музей...

[rki]

Руско-турската война не е "поредната кампания от тлеещ пограничен конфликт" - нито по въвлечените ресурси (военни, финансови, дипломатически), нито като цели, жертви и постижения.

Ся ако руснаците си тролят собствената си история - това си е техен проблем.

Ето една статийка, обявяваща точно експозицията, която съм гледал на времето... Тонът е същият. Точно така беше описана войната и в самия музей...

Хммм - тази статия е доста посредствена - достатъчно е да се прочете началото:

Военная кампания завершилась победой российской стороны.

Аз не съм наясно - вие юбилейната изложба "За други своя" 24 април - 4 септември 2017 г., спомената в линка ви, сте посетили или редовната експозиция в музея за периода?
Защото като погледнах набързо, съвсем не неглижират войната, дори напротив възвеличават я и я ползват за пропагандни цели:

Официален анонс от музеите

Министерство культуры Российской Федерации

Государственный исторический музей

Государственная Третьяковская галерея,

Музеи Московского Кремля,

Государственный Русский музей,

Центральный военно-морской музей,

Военно-исторический музей Плевны (Болгария)

Государственный архив города Риеки (Хорватия).

Представляют выставку "За други своя". К 140-летию войны за освобождение Болгарии

12 (24) апреля 2017 г. исполнилось 140 лет со дня начала Русско-турецкой войны 1877-1878 гг. В мировой истории эта война стала беспримерной по жертвенности "за други своя". Россия дорогой ценой заплатила за освобождение Болгарии, независимость Румынии, Сербии и Черногории. Десятки тысяч русских воинов покоятся в братских могилах на болгарской земле. К этой памятной дате приурочен масштабный выставочный проект, подготовленный Историческим музеем.
http://museum.ru/N66372

Медински (основния фалшификатор на историята на РИ и СССР):

«В истории России было немало эпизодов, когда она вела войны с западной, рациональной точки зрения совершенно не нужные для страны, совершенно избыточные. Длительная история усилий Российской империи по защите славянских и христианских государств в XIX веке полностью выбивается из классической теории практики войн. Это была абсолютно нелогичная трата людских ресурсов»,

- отметил министр культуры Владимир Мединский

моя любимец ДОР

«Наш народ всегда приходил на помощь болгарскому народу, - сказал на открытии выставки заместитель Председателя Правительства Российской Федерации Дмитрий Рогозин. - Русские войска переходили за Дунай и совершали подвиги ценой огромных потерь – десятки тысяч воинов только в той самой войне с Османской империей потеряла русская армия. Мы никогда не забудем этот подвиг».

И двата горни цитата са взети от анонса на Руското историческо общество - https://historyrussia.org/sobytiya/vyst ... garii.html

[rki]

Пойнта ми е, че ако сте посетили редовната експозиция и действително това събитие е представено толкова семпло, колкото го описвате, спрямо общата история на РИ, то това ме учудва много.
В крайна сметка дори и от историческа и дипломатическа гледна точка Руско-турската война може да се разглежда като събитие сложило край на изолацията на Русия от страна на Великите сили след поражението и в Кримската война. До голяма степен РИ си възвръща и самочувствие и авторитет.

[COMMANDER_KEEN]

Ами... влизам си в музея, обикалям си етажите и залите и попадам на една не голяма заличка в която наистина само едната стена беше заета от описаната витрина + няколко картини на Верешчагин, беше 2017 защото ходя в Моксва от МАКС на МАКС. Та експозицията си изглеждаше съвсем редовна. Мен също ме учуди и приех, че за тях наистина войната е просто една от многото руско-турски войни. Особено имайки предвид, че за Втората световна и за Отечествената от 1812 си имат съвсем отделни музеи, т.е. за война от голямо значение бих очаквал да е по-добре представена, поне няколко зали, още повече, че нямат отделен военно-исторически музей по начина по който тук го имаме... И на таблото описващо какво има във витрината текстът беше точно в този тон, както писах по-горе. Аз за това и тази статия пуснах, защото поне няколко изречения са 1:1 с таблото в музея и вероятно от там са и преписани. Това с "една от многото" доста ми се наби на очи, вероятно заради представата за изключителност с която сме свикнали тук.

Тук намерих и анонса на самия ГИМ. Изглежда са подготвяли някаква нарочна по-голяма изложба, конкретно за годишнината, но не на това ходих аз. Явно съм си гледал редовната експозиция.
А това:

Среди них – мундир императора Александра II и две иконы, преподнесенные ему в 1877 г. в Болгарии, мундир великого князя Александра Александровича (будущего императора Александра III) и его автограф, сабля и личные вещи генерала М. Д. Скобелева, аннинское оружие "За Храбрость" князя Н. С. Щербатова,

Е точно съдържанието на витрината от нея останалите неща не ги видях.

[rki]

Е тя Руско-турската не може да се мери по значимост с ПСВ, ВСВ и 1812, но сред останалите има своето достойно място. Ако експозицията е по-малка и незначителна спрямо тях, то тогава хъммм....

Искам също да кажа, че поне за мен, за България в новата и история от по-голямо значение са Българо-сръбската, Балканската, Междусъюзническата и ПСВ, отколкото Руско-турската.
Преекспонирането на Руско-турската е някаква извратена традиция, особено в подчертаването на руския аспект и принос във войната.

[kramer]

Е тя Руско-турската не може да се мери по значимост с ПСВ, ВСВ и 1812, но сред останалите има своето достойно място. Ако експозицията е по-малка и незначителна спрямо тях, то тогава хъммм....

Искам също да кажа, че поне за мен, за България в новата и история от по-голямо значение са Българо-сръбската, Балканската, Междусъюзническата и ПСВ, отколкото Руско-турската.
Преекспонирането на Руско-турската е някаква извратена традиция, особено в подчертаването на руския аспект и принос във войната.

Е без Руско-турската нямаше да има нито Българо-сръбска, нито Балканска, Междусъюзническа и ПСВ...

[rki]

По вашата логика единствената война на която трябва да се отдава значение е разгрома на Константин Погонат от Аспарух.

[EddieBG]

Чужди имена в наша война

Това е от гатанките, които не се решават с досещане; или знаеш отговора, или няма смисъл да пробваш. Ноември 1877 година. В Руско-турската освободителна война десетина километра делят в България двамата генерали. Вече отличил се край Плевен, Отон Егорович командва дивизия в Западния отряд на Гурко; той е един от освободителите на София.Няма мистерия в неславянското му име, той е от дворянски род в Естландска губерния – една от трите губернии в царска Русия, които приблизително се покриват с днешните държави Естония, Литва, Латвия.

Той не е изключение в офицерството на Александър II. Пак в онази есен например над 100 км на изток, под руски флаг прославят своите неславянски имена генералите Криденер и Шилдер – Шулцнер.Гвардейците на Раух се стоварват край Правец върху османската Орханийска армия (Орхание днес е Ботевград). Този момент подсича кариерата на нейния командващ – Мехмед Али паша. Отстраняват го, нищо че е от най-ценените турски военачалници. Това става на 22 ноември/по нов стил 4 декември, не щеш ли – точно 4 дни след 50-ия му рожден ден*. На майка му и през ум не е минавало, че дава живот на един Мехмед. В Магдебург момчето е родено като Лудвиг Карл Фридрих Детроа. Привлича го морето и Карл е още юнга, когато през 1843 г. „избира свободата” в Цариград. Младият германец приема исляма заедно с името Мехмед Али, завършва военно училище и лети нагоре в турската армейска йерархия, включително през Кримската война (1853–1856).

При всичките геополитически залози на Руско-турската война от 1877–1878 г., при цялото й историческо значение тя представлява сблъсък на западащи империи. Той е колкото ожесточен, толкова и традиционен, само в XIX век това е четвърта поред война между двете свръхдържави. И двете са много пъстри етнически. В армиите им постове заемат не само чистокръвни руснаци и турци. В Османската войска се издигат например араби и албанци. А изпъкналият в Кримската война Омар паша е роден като Михайло Латас, той е сърбин, минал през австрийската армия. Почти всичките 50-ина руски генерали, воювали през 1877–1878 г. са с дворянски (аристократичен) произход. Това често личи в двойните титли – като генерал барон (или барон генерал) Делингсхаузен (Едуард Карлович). Преди 140 г. той преодолява Балкана през Твърдишкия проход и освобождава Сливен и Бургас. Половината от онези 50-ина имат и по нещо „неруско” в рода си. Самият Гурко (граф генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко), 49-годишен в разгара на войната, е с белоруски произход. Сред командващите в освободителната армия има и двама арменци, отрасли в Грузия, и няколко мъже от еврейски родове – какъвто е ген. Василий Хейман.

Полско е потеклото на ген.-лейт. Казимир Левицки, чийто подпис е под Одринското споразумение за примирие от 19/н.ст. 31 януари 1878-а. Поляк е и ген.-лейт. Валериан Дерожински, убит край Шипка в третия ден от най-яростните боеве там – 13/25 август 1877 г. (По-късно, на 21 декември/2 януари падат и генералите Каталей и Философов. Това става при руското настъпление южно от Стара планина, край с. Петрич (Златишко).

Светът през XIX век не е бил по-подреден от днешния и всякакво се е случвало… Докато Дерожински загива на руска служба и за свободата на България, борци за независимост на християнска Полша са служили на султана. Такъв е Искендер паша, роден в Унгария като Антони Илински. В историята ни преди Освобождението минава колоритната и объркана фигура на полския патриот Михаил Чайковски – Садък паша, който организира т.нар. Казак-алай, отряд, помагал на османските власти (наистина без ентусиазъм и юначество).

Все някак двете империи си дават сметка за своята изостаналост, те явно или дискретно гледат на Запад. В армиите им по-лесно се издигат онези, които имат нещо европейско зад гърба си или са учили в Европа.

„Прусак” е главният герой в Руско-турската война от 1828–1829 г. Това е генерал-фелдмаршал Иван Дибич (Забалкански), роден в Силезия като Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич и завършил кадетско училище в Берлин. И не е чудно, че в православна Русия висши постове заемат аристократи от протестантски родове; такъв е прославилият се на Шипка ген. Фьодор Радецки. Завидна квалификация в чужбина има руският генерал Александър Филипович Деп, който по произход е германец и аристократ. Съвсем млад, след Кримската война той е командирован в Европа и САЩ, където 3 г. изучава инженерни механизми. А през 1877-а строи понтонни мостове на Дунав. Военно училище във Виена е завършил роденият в Чирпан мушир (маршал) Абдулкерим паша, главнокомандващ на османските сили на Балканския полуостров в началото на войната през 1877 г.

Жилава е мълвата, че Сюлейман паша (ок. 1838–1883), палачът на Стара Загора, бил французин или френски евреин. (Тук-там дори цитират името му със „Соломон паша” в скоби.)
Не е вярно. Бъдещият османски военачалник (и военнопрестъпник) е роден в Истанбул като Сюлейман Хюсни. Бил е професор по литература, но е преподавал не в Сорбоната, а в Цариградското военно училище, на което става и директор. „Френското” недоразумение се дължи на един друг Сюлейман, допуска Юлиана Методиева, журналистка и изследователка (публикация в marginalia.bg).
Французинът Жозеф Сев, роден през 1788 г. в Лион и умрял в Кайро през 1860 г., действително е приел исляма и името Сюлейман. Бил офицер в армията на Наполеон, но от 1819 г. се установил в Кайро и влязъл в египетската армия, формално подчинена на султана. Методиева подчертава: „И за двамата Сюлеймановци нямаме никакви данни да имат еврейски произход”. Според журналистката, която е и съоснователка на БХК, зад „легендата за френско-еврейския произход” на Сюлейман стои не само грешка, но и антисемитски умисъл.

Тлее и „английско” подозрение около пашата, който в съдбоносните 1877–1878 г. е сред най-силните играчи и – безспорно – сред най-зловещите. През юли 1877 г. Турция панически прехвърля от Херцеговина и Черна гора корпуса на Сюлейман и няколко табора на Али Саиб паша. Това са онези 45 000 души (войници и офицери, черкези, и башибозук), които ще удавят в кръв половин Южна България. Пътуват от албанското пристанище Шкодра към Дедеагач (Александруполис) с 11 транспортни кораба, конвоирани от два броненосеца. В историческите текстове националността на корабите не се уточнява, което подхранва съмнението, че те са били английски. Вероятно и това не е вярно. Факт е обаче, че през 1878 г. английски кораби са помогнали за евакуация на бягащи османски главорези, по-специално от Бургас към Цариград.

Понякога с колебания англичаните произвеждат през 1877–1878 цяла серия морски маневри, заплахи, предупреждения и т. н. Тя заслужава специално внимание. Защото войната още по-тясно преплита т.нар. Източен въпрос (свързан с българската национална кауза) с „Голямата игра” – по-далечната, но и по-мащабна борба между Великобритания и Русия за контрол над Централна Азия**. С оръжията на агентурни операции и дипломация, разузнаване и научни изследвания, но и с воeнни удари в региона „Играта” се играе цял век. В нея гастролират и известни у нас личности като забележителния дипломат граф Николай Игнатиев, ген. Михаил Скобелев и други генерали. Отношение към нея имат и „английските паши” в Османската армия през XIX век.

Англичанин виждаме и в щаба на Мехмед Али, за случая се казва Бекер паша. Роденият през 1825 г. Валентин Бейкър е ”черната овца” в заможно и образовано семейство. Кариера той започва през 1848 г. в английската армия, от която по-късно е изхвърлен заради изнасилване. През 1877–1878 г. той командва дивизия в Орханийската армия. На 16/28 декември 1877 г. временно заема позиции при с. Ташкесен, (дн. Саранци).

Командироването на граф генерал Едуард Иванович Тотлебен (1818–1884) към Плевен е между най-интелигентните и ефикасни хрумвания на руското командване преди около 140 години. Той е сред най-известните у нас ”руски чужденци”.
Роден в Латвия, той е от немски произход, нещо очевидно, ако изречем името му правилно, с ударение върху първото Е – ТотлЕбен. Работил в Кримската война по 11-месечната отбрана на Севастопол, генералът израства до водещ експерт във военното инженерно и сапьорно дело.
В България идва през септември 1877 г., седмица след като болезнено се е провалил и третият опит за щурм към Плевен. Само в тази безплодна атака загиват 12 814 руски воини и около 3000 румънци.**** След нея до Осман паша стигат нови подкрепления.
Тотлебен се запретва да гради работеща мащабна блокада на града, напредва бързо и на 2/14 ноември вече му е поверено командването на всички войскови части, които участват в нея.3_TotlebenПристигайки се сприятелява с ген. Скобелев, но после отношенията им охладняват. За това намеква военният кореспондент Немирович-Данченко, признавайки: „Любимец на войските, разбира се, беше вторият, макар че ролята на първия край Плевен, несъмнено беше по-полезна…”.
Полуфранцузин е генерал Виктор Дандевил (1826–1907). Неговият баща Дезире д’Андевил, воювал в Наполеоновата армия, е пленен в Русия през 1812 г. Той приема руско поданство и се жени за руска дворянка (името му подсказва, че и той е аристократ).
През 1877 г. ген. Дандевил води източната колона на Гурко в зимния преход през Балкана, после участва на юг в окончателния разгром на Сюлейман паша и в освобождаването на Пловдив и Асеновград. Там е и неговият син, капитан Дандевил командва стрелкови батальон.
Нека споменем и Александър Александрович Пушкин (1833–1914). Неговият баща – великият руски поет, е внук на прочутия „арап на Петър Велики“, Абрам (Ибрахим) Петрович Ханибал (1696–1781), африканец, освободен роб.
Полк. Пушкин (по-късно генерал) воюва в дивизията на генерал барон Леонел Раден (родом от дн. Латвия), освободила Елена и Котел.
Двама руски генерали са по няколко седмици министър-председатели на България след преврата на княз Александър I през април 1881 г. И двамата, както и самият Батенберг, са били по фронтовете на войната. „Чужденец” е първият – ген.-лейт. Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833–1913). Той е роден във Финландия, а по произход е швед. У нас през 1880–1881 е също военен министър и министър на вътрешните работи.
През пролетта на 1880 г. той получава извънредни пълномощия, за да пресече подстрекаваното от Турция масово разбойничество в Североизточна България. ”Ернрот изпълни своята задача с голяма вещина – пише Симеон Радев. – Той устрои селска стража, създаде за селата обща отговорност за престъпленията на тяхното землище и се показа според нуждата крайно жесток. При тоя режим не се мина дълго – и разбойничеството биде потушено.”
Още двама ”руски германци” управляват за кратко военното министерство в първите ни правителства. (Но във войната още не са генерали.) Единият е Арнолд фон Ремлинген, а по-известен е Александър Каулбарс, барон от немско-шведски произход. Любопитно е, че той е и учен – географ, и в ”Голямата игра” се е отчел не като военен, а водейки експедиции в Тяншян (1869) и делтата на р. Амударя (1873).

[piston]

@EddieBG , интересна статия

[Thorn]

Нормално за епохата. Гарибалди е генерал във френската армия няколкого дини по-рано а Галиени - няколко години по-късно. Генерал Бем, поляк, командва части от унгарската армия 30 години преди тази война. Леополдо О`Донел, който командва Испания е ирландец, а австрийският маршал Йозеф Радецки - чех. Мак Маон - френски генерал и по-късно президент, пък е ирландец.