Османско Владичество ⇒ Истината за смъртта на Христо Ботев

[Советский богатир]

Днес е национален празник, публикуваният материал има връзка с него, макар и по доста неприятен начин....

Уважаема редакция на в. “Над 55”

Това писмо ви изпраща един редовен читател на уважаемия му любим вестник, в който намирам интересни материали от миналото и настоящото на България, особено от темите “табу” до 10.10.1989 г. Във връзка с наближаващата годишнина от гибелта на Хр. Ботев ви изпращам тази публикация от ловешкия вестник “Ловеч прес”, която би представлявала интерес на читателите предвид споровете около гибелта на Хр. Ботев.

С уважение
12.05.2012 г. Николай ДИМИТРОВ,
г. Ловеч

/Б. ред.: Възползвахме се от любезното предложение на нашия читател и препечатваме публикацията без наша намеса, изключение на заглавието и някои подзаглавия./

През 70-те години на миналия век, преглеждайки архивни материали във Великотърновския военен архив, попаднах на този автентичен материал.

Вероятно той ще предизвика полемика, но аз го преписах и подготвих за печат. Досега не е публикуван, за да се запази героичният ореол на великия Христо Ботев!

30.05.2008 г.
Найден Ангелов


Сведение
от Атанас Добревски, адвокат от град Велико Търново, бивш директор на Трудово-поземлена собственост и Главен секретар на Министерството на вътрешните работи по време управлението на Александър Стамболийски и бивш народен представител след 9 септември 1944 г., относно убийството на войводата Христо Ботев след сражението при „Милин камък” през май 1876 г., предадено лично на Стоян Моров, адвокат от град Велико Търново, както са изложени по-долу:

Бях главен секретар на Министерството на вътрешните работи при титуляра-министър Александър Димитров през 1921/1922 г. по време земеделското управление на Александър Стамболийски. Една заран заведующ приемна Министерството служител дойде в кабинета ми и съобщи, че в приемната дошъл един беловлас свещеник от Врачанско, който искал да се срещне лично с министъра по важна държавна работа. Наредих да го доведат при мен, защото него ден министърът беше заминал за имението си в Кюстендилско и при такива случаи винаги съм го замествал в министерството.

За целта наредих да дойде при нас - в кабинета, един служител протоколист и свещеникът ни даде следните сведения, които се протоколираха:

“От дълги години съм енорийски свещеник в село Павелче, (сега селото се нарича Паволче – бел. ред) до Враца. Преди известно време, преди да почине мой енориаш (името му е записано в протокола) пожела да се изповяда и да получи от духовен баща опрощение на греховете си. Той беше в доста напреднала възраст, боледуващ и аз отидох в дома му, за да извърша моя свещенически дълг. Той ми изповяда, че още

от турско време и досега му тежало на душата голям грях, че съвестта постоянно го измъчвала

и чувствайки вече края на своя живот, решил да си признае една истина, за да може да умре след това спокойно. Било през пролетта на 1876 г., когато турският аскер разбил около Милин камък четата на войводата Христо Ботев. Притежавал кошара и стадо овце на три километра от селото. Имал и пастир, който се грижел за добитъка. Нея вечер, каза той, дойде при нас в кошарата непознат човек, с черна брада, представителен на вид, облечен в хубави военни дрехи и по всичко изглежда да е войвода. Каза, че е гладен и ранен и поиска подслон при нас в кошарата. Приех го, нахраних го и след като се разговаряхме, той поиска да си превърже раната и да си отпочине. Когато той отвори чантата си, която носеше през рамото си, за да вземе нещо за превързване на раната си, видях в нея много златни пари, които така ме поразиха, че аз загубих и ума, и дума.

Тогава ми дойде една сатанинска мисъл в душата, че ако взема тия пари ще бъда най-богатият човек на света. Когато войводата след като си превърза раната, легна на одъра и заспа,

реших с помощта на моя пастир да го убия и да му взема златните пари,

което и направихме същата нощ, като му разсякохме главата със секирата и прибрах всичкото злато, което намерих в чантата му. Тялото на убития го пренесохме на едно магаре и го хвърлихме в пропастта до канарите около километър от кошарата. Разбрах след като се освободихме от турско, че съм убил един голям човек и това угризение на съвестта не ми даде нито ден спокоен до ден днешен...”

„На край ме помоли да му дам опрощение, което аз сторих като енорийски свещеник, като в нарушение на църковните правила за тайната на изповеданията и воден от искрено патриотично прозрение доверявам ви една истина от най-голямо историческо значение за нашия народ и държава.”

След като се привърши изказването на свещеника и той си замина, веднага влязох в телефонна връзка с окръжния управител във Враца, на когото описах цялото фактическо положение и според дадените ни указания разпоредих той от своя страна да нареди да се извърши незабавно най-щателна проверка относно наличността на такава кошара, до селото Павелче, собственика на същата, съществуването на пропаст близо до нея, издирване евентуално следи от скелета или други веществени доказателства и прочие като за резултата ми докладва своевременно. От проверката, която е възложена на околийския началник и извършена заедно с взвод конни стражари, се установило, според което ми беше донесено след това, че наистина такъв собственик и подобна кошара съществува, че тя отстояла на около 3 километра от селото. Намерена е била и пропастта наблизо до кошарата, направен бил опит да бъде спуснат човек в нея, обаче се оказало, че тя е бездънна, тъй като пуснатите в нея големи камъни се чували до едно време при падането си и пр. и че всякакво слизане на човек в нея било абсолютно невъзможно.

Резултатите от проверката ме убедиха напълно в достоверността на дадените от свещеника сведения

и покойния му енориаш-убиец на най-славния и легендарен български поет-революционер Христо Ботев.

Запитах колегата Атанас Добревски защо всички тия исторически факти от най-голямо значение за всички ни не са ги направили достояние, на което той ми отговори, че това би било значило да се засенчи славата и ореола на великия революционер, с които той се ползва сред народа като герой, паднал в сражението при Милин камък, пронизан в челото от вражески куршум... Не ни ли стига освен това вероломството на други наши българи, които със своето предателство станаха причина да бъдат заловени и избити Левски и Бенковски?

Тия са сведенията, които ни предаде и сподели с мен Атанас Добревски, за когото се научих преди известно време, че починал миналата 1971 г. във Велико Търново.


Моя бележка:
В допълнение на горните сведения добавям, че и самият Никола Обретенов в своите спомени не е намерил сили в себе си (кой знае по какви лични съображения) да признае позорната братоубийствена смърт на своя другар по оръжие, при това и негов войвода, като по случая е извършена анкета и оглед на самото място под Милин камък от специална комисия за издирване на истината за смъртта на Христо Ботев, е изпаднал в много противоречия, което е накарало някои от членовете на същата - военните представители да останат на особено мнение относно съдбоносния исторически факт, а именно, че Ботев не е могло да бъде убит там под Милин камък от турски аскер и башибозук.

Независимо от това, според дадените от Стоян Заимов сведения, който е имал задача да посрещне четата на Христо Ботев и да се присъедини към нея със своите хора от град Враца, се установи, че измежду забучените на желязната ограда около турския конак в града 15-20 глави на заловени или избити четници, не се е намирала главата на Христо Ботев. Ако действително той беше убит на Милин камък, така както е твърдял Никола Обретенов, то самоличността му като войвода без друго щеше да бъде идентифицирана от турците поради носената от убития воеводска униформа и други външни отличителни знаци или предмети, които са го отличавали от четниците му, а следователно главата му не само щеше да бъде поставена до тия на неговите четници, но тя щеше да бъде разнасяна навред по вилаетите, така както е било сторено това с отрязаните глави на Бенковски и други заловени или избити по онова време наши революционери.


София, 14.1.1972 г.
Написал: Стоян Моров,
ул. „Любен Каравелов” 56
Преписал от оригинала и подготвил за печат Найден Ангелов

[Amazon]

Това за "бездънната пропаст" ми звучи малко странно.

[General Lukov]

Още една такава гавра с национална светиня и една седмица почивка ти е в кърпа вързана! Т-72

[piston]

Факт е, че в спомените си четниците дават различни показания относно смъртта на Ботев, но доколкото си спомням той е открит и главата му е показвана във Враца от турците...

[boilad]

Това сведение е толкова откровена мистификация, че не си струва обсъждането. Дори да оставим настрана свидетелствата на четниците (колкото и противоречиви да са, те познават отблизо воеводата си), които по отношения на деня в който е убит са единодушни, прозира стремеж за сензационност на автора и грубо непознаване на основни спомени по въпроса, особено в тенденциозното заключение. Ботев не бил загинал в бой, защото видиш ли турците непременно щели да познаят, че той е воеводата по униформата и други отличителни знаци (не се посочва какви) и да разтръбят победата си, но основния свидетел ни казва друго. Униформата на Ботев не е отличителна с нещо, дори е еднаква с тази на друг четник, а след Милин камък захвърля безполезните ботуши и обува цървули, на практика четниците почти не разполагат с пари (още по-малко с много пари, които носят в чанти, дори и част от тези, които имат със стамболовата песен на уста са разпилени по пътя). И ако това не е достатъчно, същият свидетелства, че след убийството на воеводата от него са взети всички вещи, които биха го идентифицирали като един от водачите (това е мотива посочен от свидетеля, според мен обаче е имало и по-практични мотиви), включително униформата, часовника, далекогледа, картата и не на последно място портфейла.

[Amazon]

Може и да са убили друг четник, а в главата на убиеца с годините да се е "превърнал" в Ботев.

[boilad]

По интересното е, че конкретния спомен не свързва четника с Ботев и дори не твърди непременно, а само предполага, че е някой воеводата. Връзката с Ботев и битието му на воеводата я прави автора на статията и то чисто спекулативно. Въпросния четник спокойно би могъл да е и някой бягащ от Тракия. Съвпадението по време с разгрома на ботевата чета указано в началото на спомена навежда на мисълта, че четника може да е от нея, но и тук спомена е съвсем коректен и не твърди непременно, че човека е от тази чета, т. е. според мен спомена заслужава доверие, но интерпретацията на автора и човека, който му го препредава, е крайно съмнителна.

[Henry Sinclair]

Аз също живо се вълнувам от темата за смъртта на Ботев. Препоръчвам това четиво, което макар и 200 страници е побрало доста интересни около последните дни на великия революционер.

Смъртта на войводата става надвечер, в присъствието само на 4-5 човека от щаба му, останалата част от четата научава от тях. Смъртта идва непосредствено след разговор с ръководителите относно курса на четата - към Сърбия или към Перущица. Един от най-спорните моменти е къде е ударен Ботев, в челото или в сърцето, като години след Освобождението оцелелите четници дават разнопосочни информации за мястото, скалата, посоката на изстрела и къде го е ударил куршума. Нито една от комисиите изпращани на Вола и Околчица не установява точно къде е лобното място на революционера. Един от малкото живи свидетели е Никола Обретенов - синът на Баба Тонка, който е знаел най-много отнася тайната в гроба.

[Henry Sinclair]

Привечер на 20 май 1876 г. Ботев събира щаба в местността Йолковица.
Присъстват Перо Симеонов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров. Обидения Никола Войновски го няма на съвещанието.
"Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?", пита войводата.
"Ботев! Ако ти направиш това нещо, знай, всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш", отсича Перо.
Според Обретенов в сублимието на този момент Христо Ботев се надигнал да огледа обстановката. "Тогава моментално изгърмя пушка и Ботев политна да падне на гърба си - разказва той. - Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложиме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума, само изхърка..."
Мъжете, на които Ботев най-много е разчитал, започват трескаво да тършуват из мъртвото му тяло.
Оправданието е турците да не го разпознаят по вещите, но всъщност търсят пари. Проверяват дали войводата не е бръкнал в козлодуйската торба.
"Аз - признава Обретенов - взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума, взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира. Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими."
Само горската шума, която попива страданието, знае дали сълзите са били от мъка по непрежалимия, или от съжаление, че са намерени само пет наполеона.
Никола Обретенов твърди, че Христо Ботев е ударен в сърцето. Други четници обаче сочат, че е прострелян в главата.
"Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили", свидетелства Никола Кючуков.Никола Обретенов е поканен да посочи мястото на драмата във Врачанския Балкан и да разкрие подробностите. Той така се оплита в приказките си, че шестима от комисията подписват протокола с особено мнение. И този път цялата истина не излиза наяве.
За последен път Никола Обретенов се качва на Йолковица за тържествата на 2 юни 1937 г.
Тогава един побелял старец скача и го заплюва.
Охраната иска да го арестува, но Обретенов спира гавазите. "Оставете го, не го закачайте! Той може би има право!", казва съратникът на Христо Ботев.
Никола Обретенов умира на 10 октомври 1939 г. На смъртния одър за сетен път го питат кой уби Христо Ботев.
"За честта на българския народ ще отнеса истината на небето", отронва поборникът, преди да издъхне.

[Henry Sinclair]

https://www.youtube.com/watch?v=pyHdlR18uLo

[Henry Sinclair]

Според мен от петимата свидетели на смъртта на Ботев, най-вероятните извършители са Никола Обретенов или Георги Апостолов. Перо Македонеца е ранен в коляното и загива още рано на другата сутрин на 21 май при престрелка с черкезите. Останалите двама четници мълчат до края на дните си. За убийството говорят и индикректно следните факти. Петимата четници са приели изстрела спокойно и не са се скрили или отговорили на огъня. В момента на убийството наоколо не е имало никой, те не са застрашени, но въпреки това бързат да напуснат мястото. Тялото на Ботев не е отнесено, и не е погребан, което е можело да направят. Върху него няхвърлят само няколко клони. Трупът е претърсен като взимат от него картата, бинокъла, калпака, но не събличат униформата. Обретенов, Перо и Апостолов заблуждават първоначално четата, че войводата е някъде напред или е изостанал. Каква е причината да го правят ако не да прикрият следите си.
По показания на черкези на другият ден главата на Ботев е побита на кол във Враца, Заимов го познава по брадата и дупката в челото. При този сумрак в девет часа вечерта, черкез-снайперист едва ли би различил нещо, а вероятността да улучи точно в сърцето или в челото е много малка. Всичко навежда на мисълта, че изстрелът е даден от близко разстояние от някой от спътниците на войводата. ..

[piston]

Благодаря!

Смятам, че това е достатъчно всеки да си направи сам изводите...

[Amazon]

А каква е била мотивацията да убият командира си?

[Ksantip]

А каква е била мотивацията да убият командира си?

Доколкото си спомням, Ботев е искал да се мине Балкана, защото е вярвал че въстанието в Пловдивско продължава. Подобно решение не е по вкуса на хора като Обретенов, които предпочитат да се доберат до Сърбия, както са правили Хитов и Тотю преди това. Само в една от четническите акции в предходния период не се спазва този модел и тя свършва на Бузлуджа. Не всеки революционер е бил с мислене като на Караджата, Хаджи Димитър или Ботев, та въпреки че няма никога да разберем със сигурност какво се е случило, аз лично съм убеден, че войводата е убит от своите хора.

[Henry Sinclair]

Доколкото си спомням, Ботев е искал да се мине Балкана, защото е вярвал че въстанието в Пловдивско продължава. Подобно решение не е по вкуса на хора като Обретенов, които предпочитат да се доберат до Сърбия, както са правили Хитов и Тотю преди това.

Не, Ксантир. Точно обратното. Ботев е предложил да се изтеглят към Сърбия, но другите фанатично са вярвали, че въстанието продължава и са смятали, че трябва да преминат Балкана. Вероятно Ботев е убит точно поради тази причина.

Привечер на 20 май 1876 г. Ботев събира щаба в местността Йолковица.
Присъстват Перо Симеонов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров.
"Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?", пита войводата.
"Ботев! Ако ти направиш това нещо, знай, всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш", отсича Перо.
Най-вероятно това не са думи на Перо Симеонов, тъй като той е ранен в коляното и единствения му шанс да оживее е ако се насочат към Сърбия. Вероятно думите са на Обретенов или Апостолов, който е и извършителя на убийството.

Десетилетие по-късно, през 1926 г., според него въпросът гласи: “Какво мислите, да продължавате ли, или да се отправим към Сърбия?” А следната 1927 г. очевидецът дава друга редакция: “Моето мнение е, понеже отнигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия.” Това изречение е ключово в драмата на 20 май 1876 г. Обретенов инсинуира, че Ботев е предложил на щаба да дезертира. Поетът, който е повел шепата юнаци към свободата, който ги е галил като деца и страдал при всяка жертва, щял да избяга. Националният герой е обърнат в национален предател! “Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата”, възнегодувал Перо Симеонов. Тази версия Обретенов развива през 1927 г. пред комисията за установяване на лобното място. В изложението четем: “Когато Н. Обретенов каза, че Ботйов им предложил да се промъкнат за Сърбия и веднага процитира думите на Перо, то всички останахме изумени, затуй почти едногласно го запитахме: “Ама как, да отидете в Сърбия, само вие ли четирима, или цялата чета?” Той ни отговори първия път: “Всички, с цялата чета да отидем!” - и ние въздъхнахме с облекчение.

[Henry Sinclair]

Има и една друга малкоизвестна версия, за която предварително се извинявам, че ще публикувам, понеже не е много приятна, но самата тема изисква да упоменем максимално подоробности около убийството.

“Ние обаче - пише Клинчаров, - като имаме бистрите и твърди показания на г. Обретенова, които ни даде през 1906 г. за убийството на поета, твърдим, че Ботйов не се е изправил (“подигал”), нито за да види опасността за четата, нито дали тя е слязла до извора: по собствените думи на г. Обретенов, които са се издълбали в моята памет, поетът се е дигнал и отстранил на няколко крачки от “Щаба”, за да извърши една своя малка естествена нужда и в това време е гръмнала из ближния храсталак пушка, войводата се е обърнал на гърба си с разкопчан панталон отпред, като същевременно естествената функция е продължила…”
“Колкото за панталона му - продължава очевидецът, - той беше толкова изкъсан, щото нямаше нужда за разкопчаване. Когато разказах тези факти на г. професор д-р Парашкев Ив. Стоянов, той ми обясни така: куршумът, след като пронизал сърцето, отишъл в гръбначния стълб, гдето закачил някакъв нерв, който предизвикал реакцията.”

Възможно ли е войводата да е застрелян в гръб или и ходенето по малка нужда е измислено от Обретенов !?

[Henry Sinclair]

Христо Ботев преди смъртта: Махайте се от очите ми и вие, идиоти с идиоти

Дълги години над цяла България витае черен слух, че не турски куршум е убил Христо Ботев. Истината е сложна и трудна за обяснение. Нови данни (особено от документалната книга на Ст. Влахов Мицов „Кой уби Ботев”?) потвърждават: Войводата и двестате му невинни юнаци са били предадени първо от Стоян Заимов, главен апостол на IV революционен окръг с център Враца, по-късно от военния ръководител на четата Войновски, а накрая от Н. Обретенов...
На дунавския бряг никой не посрещнал четата на Ботев, нито се присъединил към нея. Изключение прави само един - козлодуйското даскалче Младен Павлов. В Борован пък мъжете се били изпокрили в плевните, това крайно неприятно изненадало Ботев. Въпреки всичко, все се надявал комитите от Враца да го посрещнат и заедно да развеят знамето на бунта. Прозрял пълната си заблуда едва след като в драматичната битка на „Милин камък”, недалеч от Враца, момчетата му едно след друго загивали от куршумите на аскера и озверелия башибозук. А от Заимов ни вест, ни кост. Изпаднал в ярост, той привикал в скален заслон бившите апостоли Обретенов и Апостолов и изригнал: „Где е народът? Где е Заимов, где е този лъжец, със зъби да го разкъсам! Онова, което съм мислил и работил цял живот, два дена бяха достатъчни да го опровергаят... Всичко е вече напусто! Махайте се от очите ми и вие, идиоти с идиоти. Помните ли как лъжехте във Влашко, че народът щял да ни посрещне? Ние не сме друго нищо за тоя народ сега освен разбойници!...”
Врачанските лъжекомити вече били приготвили стоте жълтици за откуп на живота и имотите си от турците, а главният апостол Заимов „храбро” се преоблякъл в женски дрехи и търтил да се крие в лозята, където го и напипали две конни заптиета...
След като четата проумяла, че помощ от нийде не иде, закатерили Балкана. По пътя между Войводата и Войновски възникнал конфликт – Ботев настоявал там да се даде решителен бой на турския аскер, за да се вдигне духът на цяла България, докато военният ръководител държал спешно да се тръгне към Тракия, да не се дават излишни жертви, а „там” да се помогне на въстаналите „наши братя”. По-интелигентният и осведомен Ботев знаел, че „там” въстанието е потушено, и конфликтът между двамата преминал в пълен разрив!
И когато се завързало жестокото сражение на трите балкански върха, когато врагът напирал отвсякъде, а жегата и безводието мъчели четниците, 40 от тях, надъхани от Войновски,... не взели участие в боя. Те седели настрана и гледали „сеир”...Това сринало Ботев – психически и физически.
Както пише в спомените си Н. Кючуков: „Войводата бе физически отпаднал. Краката му се бяха подули, тялото - изнемощяло. Той не беше привикнал на несгодите на хъшлашкия живот – толкова време без сън, пресилено пътуване, глад, убиваше духом и тялом... Тъй че беше вече на конец. Нито ботуши, нито цървули, нито езди, ни пеш да продължаваме можеше...”
Тъкмо тогава настъпва трагичната развръзка: за групичката около Войновски става „безпощадно ясно”, че Ботев им става пречка – нито можели да го вземат със себе си към Тракия, нито пък той искал, нямало как да се придвижи (освен на кон, а такъв нямало наоколо), нито пък можело да го зарежат жив на поляната, където турците ще го открият и ще му видят сметката.
Оставало само едно-единствено решение... И след края на сражението, когато четата хукнала да търси вода, изгаряйки от жажда, хора от щаба (Обретенов, Апостолов, Димитрото и С. Пенев, но без Перо Македонеца) привикали Ботев на „съвещание”, скрити зад огромен четвъртит каменен блок. Пуква пушка и... Войводата пада ничком на земята! И кой е дръпнал спусъка? Всички следи, преки и косвени, водят към Обретенов!!!

[piston]

Все пак има показания и от черкезите, възможно ли е и да са манипулация?

[Henry Sinclair]

Кой е натиснал спусъка? Според официалната версия това е черкезкият главатар Джамбулет. Преселник от Кавказките планини, от него били пропищяли и българи, и турци. Джамбулет е легендарна фигура, злодеят от приказките, който извършва убийството. Притчата разказва, че се промъкнал наблизо и разпознал войводата по бляскавата униформа. Прицелил се и с точен изстрел го повалил. 17

„Това беше по здрач, около 8–9 часа вечерта“, отбелязва Никола Обретенов.18 Според астрономическата справка на 20 май 1876 г. слънцето се е скрило в 7 часа и 58 минути. Коранът забранява на правоверните да се сражават след залез, защото през нощта се е случило едно от най-големите чудеса на пророка Мохамед. Неговото пътуване до джамията Масджид ал-Акса в Йерусалим и въздигането му до дървото Лотос. Проклет е всеки, който хване оръжие под светлината на полумесеца, вярват мюсюлманите.

Дори разбойникът Джамбулет да е атеист, той не би могъл да разпознае войводата. По униформата, както твърди официалната историография. В тъмата на шумака Христо Ботев е бил неясен силует. Трудна мишена и за снайперист.
ито Джамбулет, нито който и да било друг неприятел, би могъл да се промъкне от страната на четата. Не чужд, а свой е застрелял войводата!

Според Иво Жейнов го е сторил Перо Симеонов. По „революционна необходимост“ той ликвидирал Ботев, който настоявал да избягат в Сърбия. Жейнов се подхлъзва по хлъзгавата реплика: „Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата.“ 21

Това е Обретенов капан за наивници. Внушение, че след тези думи е проговорил и револверът. Всъщност раненият е най-заинтересован да минат в Сръбско, където може да получи лекарска помощ. А не да влачи простреляните си нозе към Средногорието. Според Стефан Влахов-Мицов Петър Симеонов дори не е присъствал на драматичното заседание. „Организаторът на убийството по всичко изглежда е ОБРЕТЕНОВ!“, подчертава с главни букви изследователят.22

Вторият човек в заговора е Георги Апостолов. Той вече е вдигал ръка срещу Ботев, когато през 1875 г. поетът е набеден, че е присвоил народни пари.23 Сега е натрупал още злоба. Илия Луканов излага мотивите на престъплението:

„Двамата лъжеапостоли явно не са се съмнявали, че оставен жив, Ботев непременно ще ги изправи пред революционен съд, чиято присъда би могла да бъде само една – това добре се знаело още от времето на Левски. Значи не революционна непримиримост е лежала в основата на братоубийствената дилема „или той – или ние“, а страхът за собствения живот, вселил се у двамата виновници след открито отправените им на Милин камък обвинения от войводата за предателство и погубване на четата. Всъщност още на Оряховското пристанище, при тревожния разговор с врачанските пратеници в Ботевата каюта, прозвучали първите ругатни и закани към тях и лекомисления Заимов, който наскоро известил за пореден път братята във Влашко: „Не мога повече да задържа разпалените за бой юнаци: те ще въстанат и който иска, нека им се притече на помощ.“ 24

Третият съзаклятник е Никола Войновски. Неговият мотив е лично отмъщение за унизеното офицерско достойнство. Хитър и предпазлив, както го описват съвременниците, той е прекият изпълнител на екзекуцията.

Военният командир напуска четата с уговорката да се върне, когато войводата бъде изолиран. Така нареченото съвещание не е организирано от Христо Ботев, а от Никола Обретенов. Спас Соколов, който е в отряда на Войновски, свидетелства, че им заповядал да се оттеглят към манастира при Люти брод. След това отишъл при Ботев. „След две-три минути се върна и съобщи на пишещия тия спомени, че войводата Ботев е бил убит, ударен в челото. Според Войновски войводата Ботев не е могъл да търпи и седи, но е ставал, ходил, наблюдавал и случаен куршум го е ударил.“
Не са били две-три минути. Никола Войновски е имал достатъчно време да застреля поета. Първо в гърдите, после за всеки случай – и в главата! След покушението се среща с Обретенов край Искъра, от когото уж научава последните събития. „Тук аз тайно съобщих на Войновски за смъртта на Ботйова и на Перо и за заминаването на Апостолова“, лъже Обретенов.
Перо Симеонов и Георги Апостолов са убити на 21 май. Никола Войновски загива на 13 юни. От групата под Камарата оцеляват Димитър Тодоров и Сава Пенев. След Освобождението Димитрото става подгласник на Обретенов, а Савата загадъчно мълчи. Той умира през 1916 г., Димитрото доживява до 1940 г. Бил е директор на софийския затвор Черната джамия, където, ако беше жив Ботев, щеше да лежи Обретенов.

[Henry Sinclair]

През 1927 г. д-р Тодор Панчев от комисията за установяване на лобното място му задава следните въпроси:

Д-р Панчев: Гърмежът от близо ли, или отдалеч се чу?

Н. Обретенов: Не мога да кажа с положителност от какво разстояние се е стреляло.

Д-р Панчев: Забелязахте ли точно къде беше ударен Ботйов?

Н. Обретенов: Не сме гледали, но като извадих картата, видях, че тя е пробита и кървава, а тя беше под куртката му, на лявата гръд.

Д-р Панчев: Видяхте ли дали е излязъл куршумът и откъде е излязъл?

Н. Обретенов: Не сме обръщали трупа и не знаем.

Д-р Панчев: Веднага ли умря Ботйов, след като изхърка?

Н. Обретенов: Веднага. 27

През 1931 г. Кръстьо Генов пита Обретенов дали Христо Ботев не е застрелян в гръб. „Много добре си спомням и тази подробност от обясненията на Никола Обретенов – че дупката от куршума на гърдите била твърде „широка“, така щото двамата с Апостолов веднага я забелязали. А както се знае от опита на съдебната медицина, когато е изстрелян от разстояние, куршумът предизвиква по-широк отвор именно в обратната страна на тялото.“28

През 1985 г. Илия Стоилов разследва убийството от юридическа и медицинска гледна точка. „Никола Обретенов ни казва – цитира той, – че „кръвта шуртеше толкова много, че напълваше пазвата и окървавяваше картата“. При това изобилие на кръв хирургът, доц. Шопов от Пловдивския медицински институт, дава мнение, че изстрелът не е даден от „далечно разстояние“, защото кръвоизливът би бил много малък, тъй като отворът на входната рана би бил малък и почти ще се затвори от меката тъкан; а още повече като се има предвид, че кръвта от разкъсаното сърце или от по-големия кръвоносен съд се излива в гръдната кухина. При това изобилие от кръв не може да не се приеме, че изстрелът е даден от „близко разстояние“.29

От близо или далеч, фронтално или в гръб, Христо Ботев е жертва на най-близкото си обкръжение. На заговор, който да заличи предателство и засвидетелства отмъщение. Застрелян с два куршума – както го правят професионалните убийци!

[Resavsky]

Темата е безкрайна.Единственото сигурно нещо е че Обретенов спестява истината или поне част от нея.Въобще неговото поведение е крайно съмнително.Цели 51 години не стъпва на Врачанския балкан да покаже точното лобно място макар че в началото на 80 те години на 19 век е околийски началник именно във Враца.Дълги години твърди че Ботев е убит когато се е показал над една скала а през 1927 година когато след десетки хокани най накрая отива на място по казва един неособено голям камък.Най вероятно смъртта на Ботев да е настъпила след конфликт вътре в четата.Подобен случай има само няколко седмици по рано след като разочаровани въстаници гласят убийството на Бенковски.В 1903 година в резултат на вътрешен конфликт в четата е убит войводата Кръстьо Асенов - племенник на Хаджи Димитър.