Нова История ⇒ Българската армия - история

[T-72]

Тук да постваме материали от историята на нашата армия.
Първия ще е разказ на ветерана Венелин Атанасов Попов, служил като офицер в щурмовата артилерия("Ехо от Войната" -том 1):
https://edinzavet.wordpress.com/2011/05 ... v-spomwwi/
Спомени от войната на Венелин Попов (61в.)
Венелин Попов е възпитаник на „Военното на Негово Величество училище”. Участва в първата фаза на Втората световна в Македония и Косово, като командир на щурмово оръдие. Два пъти кавалер на ордена „За храброст“. Записът е направен в канцеларията на Съюза на военните на Негово Величество училища в Централния военен клуб – гр. София.

Малко от разказа:
"Днес се говори много срещу българския народ, скапан, недодялан, не знам какво. Какви ли не лошотии, без да се забравя това, че веднъж 200, веднъж 500 години е бил под робство и е запазил своето самосъзнание. Самосъзнание на българин. Аз ще ви говоря за един такъв случай. Това беше след 9-ти септември вече, в Хасково беше направен митинг на новата власт и се бяха отправили към казармите на армейския полк, където беше и Второ щурмово.[9] Фактически ние бяхме вече по селата, но имаше и една специална батарея, която си остана на място при полка. И което направи т.нар. побратимяване. Комунистите бяха определили кой да се убие. Тогава убиха командира на полка. И бяха се заканили, че ще дойдат да се разправят с щурмоваците в Узунджово. Вятър работа. Тях ги беше страх само като чуеха думата “щурмоваци”. Но ние бяхме изкарали всички оръдия около самото село. И така и аз с моята батарея, с взвода, който командвах – Първи взвод, три дена денонощно. Чакаме ги да дойдат, ама вятър работа, никой не дойде. Третата вечер, преуморен ли, какво ли, просто съм приклекнал до едното оръдие, съм паднал и съм заспал. Заспал. От преумора, от изтощение физическо и психическо, най-вече психическо. На сутринта се събуждам. Как? Върху един шинел и покрит с други два шинела. Разтърсвам глава и виждам трима войника зъзнат по летните ризи. Това е преди 15-ти септември, тогава се сменяше униформата. Такива бяха нарежданията едно време. До 15 септември с лятната униформа, лятната риза, върху нея през нощта можеш да облечеш шинела и да се запазиш, но върху лятната риза. Такива бяха нарежданията. Нищо не можах да кажа. Само станах бързо и казах: ”Обличайте се!”. Те зъзнеха момчетата. И това не бяха някакви специални, привилегировани или нещо на специална почва момчета. Не. Това бяха обикновени войници. Питам се аз – кое накара тези войници да си свалят шинелите или въобще да не ги обличат, а да ги постелят на своя подпоручик, взводния командир? Това какво е? Внимание, почит и не искам да кажа любов, но все пак. Какво внимание!
Това е първото, което аз видях в сърцето на българина – че има положително нещо. И второ нещо.
Вече съм на процеса в Борисовград, в Първомай. И вадят ни от полицейското и карат ни в читалището, където се води процесът. И минаваме по улицата. Процесът свършва, мен ме осъждат на доживот, закарват ни в Хасково, в затвора. И след една седмица близо, нямаше и една седмица, викачът вика моето име. Аз бързо ставам от наровете, нахлузвам налъмите и тичам: “Какво, бе?” “Имаш свиждане!” – а никакво свиждане не очаквам. И заведоха ме там, в стаята на свиждането. Една възрастна жена и някакъв пакет във вестник пред нея. И тя ми казва следното: “Сине, всяка сутрин те прекарваха под прозореца на моята къща. Аз те бях избрала тебе и се молих на Бога всяка вечер да те оставят жив! Много съм благодарна на Господа и за това дойдох да ти кажа!” И ми бута вестника. Във вестника едно сварено пиле. Тази жена! Нищо не можах да й кажа, името й не знам и никога не научих. Само притеглих съсухрената й ръка и я доближих до устните. Това беше всичко. Това все пак показва, че в душата на българина има нещо добро, има нещо велико.
И трети случай. Пак това време беше – началото на закарването ми в хасковския затвор. Моят баща беше дошъл на свиждане, защото два дена преди четене на присъдите бяха изгонили от града всички близки, които имат някакви в процеса. И това е било вероятно след като се е видял с мене, е излезнал от затвора и наблизко имало нещо градинка ли, пейка ли, и той седнал там. Както седнал му потекли сълзите по очите. Минала една жена и го попитала: “Господине, ама защо плачете?” И той казал “Абе, по-малкият ми син е осъден тук на доживотен затвор, аз съм от Оряхово и дойдох да го видя!”. “Е – казала – затова не се плаче, затова се радва само! Това са политически присъди, вие знаете ще мине месец-два, година-две, всички ще излязат. Няма защо. А къде сте се настанили?”. Той й казал: “Ами никъде още, сега ще си търся хотел.” “Ами аз мога да ви поканя вкъщи, ние имаме голяма къща, елате тука, голямо семейство сме.” И той се съгласил и отишъл. Действително, приели го много внимателно, настанили го вкъщи и се уговорили – тя вземала моето име да идва всяка седмица в деня на свиждане и да ми носи новини. А всички колети, които баща ми праща от Оряхово, ги праща не до затвора, а до нея и тя да ми ги носи. И тази жена се казва Велика. Нейното име съм запомнил и никога няма да го забравя, защото беше един велик човек. Обръща се към един непознат човек, приютява го, взима го вкъщи, свързва се с мен дълго време. Тя, веднъж или два пъти, идва и до София, идва ми вкъщи и така до края на живота си имаме връзка. Ето какви българи има и как в сърцето на всеки един от тия българи има доброта, има обич, има любов."

"Моят първи бой всъщност беше боят за Крива паланка. Тази година ние посетихме Крива паланка, аз можах някои работи да си възстановя. Един от недъзите на новото воюване беше разузнаването. Ние фактически почти нямахме никакво разузнаване или имахме погрешно разузнаване – както и за Крива паланка. Например, дават ми задача с една батарея, с моите оръдия – даже не бях пълна батарея – да влезем в Крива паланка. И в края на града имало изостанали немци, просто да прочистим къщите, и да освободим Крива паланка. Какво се оказва обаче фактически? Първо, оказа се съвсем друго. Ние пак влязохме с т.нар. придружаваща пехота. Всяко оръдие имаше по 7-8 пехотинци, които бяха прикрепени към оръдието отвън, да не допуснат никой да се доближи до оръдието. Защо? Защото германците бяха въоръжени с танкови юмруци, имаха и магнитни мини, ще ви кажа после богато какво представлява тази магнитна мина, защото беше залепена и на моето оръдие, вече при сражението за Стражин."

[T-72]

Още един разказ на полк. о.з. Никола Костадинов (Бачо Кольо) е бивш председател на Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните.Никола Костадинов е възпитаник на Школа за запасни офицери. Участва в Първата фаза на Втората световна, като част от българската парашутна дружина. Участник в боевете при Страцин и Стражин. Ранен при овладяването на Николяне и остава военноинвалид. Записът е направен в канцеларията на Съюза на военните на Негово Величество училища в Централния военен клуб – гр. София. Награден е с орден „За храброст”.

https://edinzavet.wordpress.com/2011/05/11/nkostadino/
Ето малка част от разказа за сраженията при Страцин....
"Боят започна към 2 часа. Първият бой, както ви казах, те ни приковаха на позицията, когато достигнахме първите немски окопи. И по-нататък ние не можехме да се придвижиме. Мина времето, ние потърсихме командира на дружината, от там потърсиха артилерийска помощ[16] и се подготви втората атака. И в тая втора атака в 2 часа ние наново започнахме настъплението. И пак тръгваме. Обаче идва втората вълна от укреплението на немците, това е било до известна степен примамка – идват и ни заковават на место. И затуй първият ден ние дадохме доста жертви. И настъплението беше много жестоко. А гранатите, които хвърляха немците, от нашите парашутисти един фелдфебел – Искро Йотов, командир на взвод – хвърляше обратно. Още невзвривена тая бомба, той я взима и я връща обратно. Даже има един, не знам дали сте чували за него, Желязко Колев Демирев[17]– Така нареченият Император. Той е нумизматик. Картечар – раняват го и стана военно-инвалид. Именно на този бой обаче прояви голяма храброст. Той хвърли най-много от тези гранати обратно. Ти трябва да поемеш риска да не избухне, докато я хвърлиш обратно! И действително тогава ние успяхме, прогонихме ги и до към 4-5 часа напреднахме, противникът се изтегли далече в дълбочина.
Тежкото беше, когато започнахме след това да събираме труповете. Това е една жестока, тежка, незабравяща се ситуация.
Иван Живков Моров[18] беше в едно отделение на парашутната дружина – така нареченото впоследствие “отделение на смъртта” – където трябваше да отидат само доброволци. Усилено отделение от около 16-17 човека, което да установи контакта с гвардейците от 50-ти пехотен полк.[19] В това отделение на смъртта загинаха половината. Там в тази група беше и синът на старшината Живко Моров[20] – Иван. Една трагична, много тежка ситуация. Той беше много хубаво момче, буйно, непослушно, но храбрец беше.
Привечер чуваме ние във въздуха, че лети самолет – каца „Щорх”. Генерал Стойчев идва заедно с един от неговите съветници и двама пилоти. И ние, дет‘ се вика, ближехме раните си. Още на бойното поле от боя димеше, на барут миришеше, а ние събирахме там труповете на тези герои. Отидох при командира, казах му: „Господин капитан, така и така, Генерал Стойчев вероятно е дошъл!”. Той си поопъна малко така винтягата… На 26-ти октомври 1944 г., на самия връх Страцин, когато почиваме след боя, генерал Стойчев награждава всичките и произвежда в по-горно звание командира Любомир Ноев Ноев[21]. Ние, офицерите, получихме ордени, и войниците получиха ордени. И за отплата, по предложение на генерал Стойчев, парашутистите за проявената от тех храброст са погребани тука, в София, в Алеята на парашутистите – парцели 71 и 72. И оттогава вече 64 години, догодина ще стане 65[22], ние честваме паметта на тия герои. Това е традиция, която е създадена от останалите живи техни бойни другари, както и от близките на загиналите."

[T-72]

Първия том със спомените на много все още живи ветерани събирани последните години я имам в цифров формат.
"Ехо от войната" - който искат да ми пише на лични. Ще я пратя на всеки.

[T-72]

62 випуск на ВНВУ
"Особено ни е приятно да разкажем за 62 випуск на Военното на Н.В. училище. Той е уникален по своему. Това е първия и последен випуск преминал пълното 6 – годишно обучение във ВНВУ в неговия втори кадетски период. Напомняме, че кадетската гимназия е забранена след Ньойския договор и възстановена през 1937г. Тогава едновременно постъпват кадети в трите кадетски класа. Най-малки сред тях са младшите кадети – родените през 1921г. възпитаници на 62 випуск. Те са прозведени в първи офицерски чин от Цар Борис III на 31 януари 1943г. – 8 месеца преди смъртта на царя – обединител. Така 62 випуск става и последния, произведен от цар Борис III."
https://edinzavet.wordpress.com/2011/10 ... #more-5159

[piston]

От д-р Добрин Добрев:
Ще ви разкажа история, която неотдавна открихме случайно, бродейки по пътищата на Втората световна война. В гробището в Харкан, Унгария, където са погребани около 1500 български войници , се натъкнахме на този гроб. Шокира ни датата 8 март и името на жена. Свикнали сме на този ден жените да получават цветя, подаръци, поздравления...., а тук... смърт.
Потърсихме информация от родното място. Без резултат. Свикнали сме. Героите в България са много. Малцина са щастливците влезли в историята... После още малко усилия и ето:
Вократце. Тази жена спасява 170 български войника с цената на собственият си живот.
По време на Дравската отбранителна операция, 3 рота от 41-и пехотен полк, където служи Янка Кирилова, изпада в обкръжение от силите на Вермахта. Командирът призовава за доброволци, които да прикрият отстъплението. Ротата, е застрашена от унищожение. Необходими са войници, които да се жертват. Отзовават се дванадесет души, сред които две жени. Приемат боя, в който загиват седем от тях, а трима са ранени. Оцеляват само двама, благодарение на което научаваме за героизма на тези достойни хора.
Те успяват да удържат настъплението на многократно превъзхождащи сили на противника, докато ротата успява да се изтегли. Янка Кирилова поваля десетки хитлеристи с картечницата си, до момента до който не я поразява куршумът на вражески снайперист. В челото. Загива на 20 години с оръжие в ръка, бранейки живота на своите бойни другари. Сутринта на 8-и март.
Поклон!

[piston]

Моля за препоръчки за книги, карти и фото за участието на БА във ВСВ, по-конкретно ноемри1944-май 1945...

[piston]

Finally, on March 30, Argery returned to action, flying with his colleagues in the B-24D "ROWDY ANN", in a bombing mission against the marshaling yards in Sofia, Bulgaria. The target was covered in thick smoke and the crew bombed a building complex, in the residential area of ​​the city, in which a huge explosion was observed. It was found during the de-briefing that it was a fuel or ammunition depot, which exploded. A little later a Me-109 attacked them from "6 o'clock" low, but the well-aimed fire of the tail gunner, Staff Sergent Richard P. Wallace, seriously damaged it and forced the pilot to disengage. The fighter flew away followed by the tracers of Kavafes who manned the right waist guns and Seferino A Troncoso, who manned the ball turret.

На 30 март в 9.45ч. е нанесен дневният удар от около 450 бомбардировача Б-24„Либърейтър“, Б-17„Фортрес“, „Халифакс“ и „Митчел“ .Изтребителното прикритие е от 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг“ . Ударът е нанесен последователно в два ешелона с интервал от 50 мин. от височини 4000 – 6000 м. Българската изтребителна авиация участва в отразяването на удара с 77 изтребителя. От летище Карлово излита 1/6 изтребителен орляк с 28 „Девоатин- 20“, от Враждебна 2/6 изтребителен орляк с 19 Ме-109Г-2 и 6 „Девоатин- 520“, от Божурище 3/6 изтребителен орляк с 20 Ме-109 Г-2/6, от Изтребителната школа 4 Авиа 534„Доган“.

Във завързалите се въздушни боеве нашите изтребители свалят 4 тежки бомбардировача Б-17 „Фортрес“, 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг“, повреждат и изваждат от строя 6 бомбардировача и 4 изтребителя.

Загубите на нашата авиация – загиват поручик Иван Василев Бояджиев, фелдфебел Христо Цанков Коев и фелдфебел. Йордан Николов Кубадинов.

Превъзходството 7:1 в полза на противника позволява над София да бъдат пуснати 3000 фугасни бомби, възникват над 2000 пожара, загиват 139 души, разрушени са 3575сгради, опожарени са Министерският съвет, Народният театър, Светият синод и др. Бомби са пуснати и над Враца, Фердинанд, Лом и др.

...Боят между изтребителите се разпада на множество огнища, заели го-
леми пространства над Софийското поле и западно от него. Сам и увлечен в противоборство с група лайтнинги загива фелдфебел Христо Цанков. Самолетът му се разбива край с. Гълъбник (Радомирско). Прострелян е и месершмитът на поручик Борис Дамев, но той успява да го приземи до с. Хераково, близо до летище Божурище

https://www.greeks-in-foreign-cockpits. ... y-kavafes/

https://www.taracopp.com/98th-Bombardme ... -JbNwF7Q/A

[Dinain]

Задължителната казарма - първият сблъсък на човешкото същество с дъното

Не харесвам хора, които разказват за казармата. Винаги у мен е извиквало едно съжаление: "Боже, това май са си останали най-“цветните“ и вълнуващи случки в живота им". Колко тъжно...

Ще си позволя обаче три кратки подтеми - само за илюстрация защо съм толкова категоричен и не приемам "друго мнение" по въпроса със задължителната военна служба.

https://clubz.bg/132560

[Amazon]

Задължителната казарма - първият сблъсък на човешкото същество с дъното

Не харесвам хора, които разказват за казармата. Винаги у мен е извиквало едно съжаление: "Боже, това май са си останали най-“цветните“ и вълнуващи случки в живота им". Колко тъжно...

Ще си позволя обаче три кратки подтеми - само за илюстрация защо съм толкова категоричен и не приемам "друго мнение" по въпроса със задължителната военна служба.

https://clubz.bg/132560

Мога да потвърдя всяка дума. Вероятно 10-тина години след написаното, но всичко беше същото. Руският тип казарма, примесена с някой натурални български специфики дава като резултат всичко друго, но не и боеспособна армия. Резултата го наблюдаваме с неверие в Украйна. Ако се бяхме сбили с турците покрай Възродителния Процес, щяхме да сме по-зле и от руснаците в момента. А това значи много зле.

Сегашната БА също с голяма вероятност не става за нищо, но поне не е затвор с лек режим и е далеч по-евтина за издръжка.

[Archer]

Руският тип казарма, примесена с някой натурални български специфики

Не руския а съветския тип казарма ..правилно изградена служба за териториална отбрана която ние тук наричаме казарма има в много страни нищо не пречи да се изгради и тук.

Ако се бяхме сбили с турците покрай Възродителния Процес, щяхме да сме по-зле и от руснаците в момента

Глупости по това време и двете страни сме в различни военни блокове няма как да стане.

[piston]

Слагам тук, нека оръжейниците го преместят, ако трябва...

Българската разработка БМП-23 през погледа на съветски експерт:

Hidden Content

This board requires you to be registered and logged-in to view hidden content.