Нова История ⇒ Моралът и социализмът

[Желязин]

Донякъде темата е продиктувана от следната статия:

https://www.nytimes.com/2017/08/12/opin ... collection

Consider Ana Durcheva from Bulgaria, who was 65 when I first met her in 2011. Having lived her first 43 years under Communism, she often complained that the new free market hindered Bulgarians’ ability to develop healthy amorous relationships.

“Sure, some things were bad during that time, but my life was full of romance,” she said. “After my divorce, I had my job and my salary, and I didn’t need a man to support me. I could do as I pleased.”


Ms. Durcheva was a single mother for many years, but she insisted that her life before 1989 was more gratifying than the stressful existence of her daughter, who was born in the late 1970s.

“All she does is work and work,” Ms. Durcheva told me in 2013, “and when she comes home at night she is too tired to be with her husband. But it doesn’t matter, because he is tired, too. They sit together in front of the television like zombies. When I was her age, we had much more fun.”

Това, което ми е направило впечатление при поколенията, израстнали в соца, е, че ползват един вид заобикалност в комуникацията - много неща са в режим "по подразбиране". Сегашните младоляци са по-директни в изказа си...
Другото, за сексуалния морал - режимът като че ли е давал да се "изпушва" парата...(Като изключим гонитбата на минижупите от 60-те)
...А тази Ана Дурчева не разбира, че май заради този благоприятсващ романтиката климат рухнаха соц икономиките

[vvurbanov]

Не е въпроса за морала и социализма.
Защо хората бяха щастливи при социализма!!!
Всички знаем колко беше трудно да си купиш лека кола.Чакаше се по 15-тина години.Но пък какво огромно удоволствие беше като ти излезе реда и се сдобиеш с автомобил.Няма начин след като си чакал толкова дълго ,да не се радваш ,и то много.Сега може да си купиш кола веднага, и то много по хубава.Лесно достъпните неща не радват, няма емоции, приема се за естествено.Най добрия пример е тока и водата. Никой не се радва че има ток.Никой не го забелязва когато ги има.
Няколко години пък имаше дефицит на олиото.Голям късмет беше ако успееш да си купиш от нейде.И беше много хубаво.Ами ако успееш да се сдобиеш след дълги усили с дънки?Или да отидеш на екскурзия в ГДР?А пък да вземеш жителство означаваше, че си постигнал много в живота.Сега самия факт, че може да отидеш където искаш убива мечтите.Щом е толкова лесно се губи желанието.Човек и в затвора може да е щастлив.Ако имаш всичко губиш стимул, нямаш цел.
Парадоксално е но радостите и удоволствията през соца бяха много повече.

Живота при социализма беше безгрижен.
То като няма какво да си купиш, парите стигат.Работа не само имаше, но постоянно следяха и правеха проверки кой не работи.Безработните ги въдворяваха по няколко месеца на работа,вземаха ги запас, привикваха ги в милицията.Въобще ги притискаха и караха да работят някъде.За това нямаше бедни и клошари.Но най важното имаше колективизъм.Да си сам в една килия е наказание.Ако сте двама е много по добре.Навсякъде хората бяха организирани в бригади и отряди.Комуникирането е необходимо, то носи удоволствие.В бригадите имаше увлекателни разговори и шеги,времето минаваше неусетно.Не се работеше много.То никого не могат да изгонят от работа.Не зная за такъв случай.Ако искаш да напуснеш, тогава те уволняват дисциплинарно.И като почнеш нова работа губиш от отпуската.Социализма беше рай за мързеливите.Нямаше смисъл да работиш много.В бригадата парите се разпределяха според разрядите.Не според това колко работа си извършил.То ако много работиш, ще ти вдигнат пък нормата.Ако се напънеш да изкараш повече пари, ще те "отрежат", дават ти по малко.Всички горе долу трябва да вземат по равно.Това води до загубване на мотивацията, но пък предизвиква сигурност и безгрижие.
Нямаше толкова богати всички бяхме горе долу на едно дередже.Сега хората се сравняват ,и тия огромни разлики в социалното положение предизвикват дисонанс и чувство за малоценност.
Нито здравеопазването беше безплатно ,нито почивките, нито образованието.Тия пари си бяха пак на народа.Ние ги бяхме изкарали и ни ги бяха удържали.Ние издържахме правоимащите от комунистическата партия, а не те нас.
Всичко беше мизерно.Но като не знаеш, че има много по качествени лекарства и апаратура си доволен на това което всички други имат.Естествено за номенклатурата имаше специални болници, почивни станции, лечение в гнилия запад и образование в чужбина.За тия неща не се говореше.
Когато хората имат еднакъв статус те са доволни.Няма с кого да се сравняват и да завиждат.Еднаквите стоки ,дрехи здравеопазване,образование не предизвикваха конфликт.Бяхме от една класа.Вярно е че имаше и друга, на заслужилите ,борците против фашизма и капитализма, те обаче бяха правоимащи.Ние бяхме длъжни да ги храниме, обслужваме, да ги слушаме и да им се подчиняваме.Те ни ръководеха, такъв беше редът.Пък най важното е да има ред.Това значи сигурност.
Сега хората трябва сами да се справят.Сами да мислят.Това води до повече грижи.А както казват хората, "кахърен хуй, не ебе"

Та нищо чудно, че жените са били по безгрижни и щастливи ,нормално е да са имали повече оргазми през социализма.

[rki]

Всичко, което е нужно да се знае за моралът през соца, в едно изречение:

[Желязин]

Ако вземем буквално внушението от плаката, то ще се окаже, че алкохолът надделя и изхвърли социалистическая атрова ....Все пак и двете са токсични за човешкия организъм, но алкохолът,в по-малка степен подтиска централната нервна система и не обременява финансово толкова много икономиката...:Д
За Върбанов, което е писал - поставя вечната дилема - щастие или свобода, сигурност и огради или свобода и лична отговорност, силна държавна намеса или силна икономика...Гледам, че в Щатите са тръгнали по един левичарски път, посредством марксистко социално инженерство и много бързо затриват това, което е останало от демократична америка. Политкоректността им ярко контрастира в скечовете от началото на деведесетте и тези от последните години - първите са пълни с хумор, който обижда незлобливо наред куцо и сакато, гейове, вегетарианци, бели, черни и никой не се засяга, защото тогава америка е едно по-уверено и по-силно общество, хората нямат визията, че са вечната жертва, чакаща държавна намеса.... 20-30 години индоктринизация и пипълсите са се научили да се обиждат с повод и без повод и това се отразява стабилно във филмите им, да не говорим и че чувството за хумор е деградирало и ограничено до злобаджийски подмятания. За филмите, извън акцента в хумора, във всеки се намира правдивия човек от народа, който изглежда досущ изкуствен и нечовешки образ като сътворените от нашата литература работнико-селяни...
За България - през соца, нашето литературно изкуство бележи чутовна деградация. Две произведения - Тютюн и задочните репортажи са от малкото стойностни литератури и двете са анатемосани. Останалото е тежка некадърност в 90%... Все пак интелигенцията е важна единица в морала на обществото, в ценностната му система. Справка Възраждането...
През соца българинът се научи, че шофьорът на камион е по-важен от лекаря, да продаваш дини и пъпеши на гедерейци по морето е по-значимо от това да си учител...и т.н. в тоя порядък

[Almasy]

Не е въпроса за морала и социализма.
Защо хората бяха щастливи при социализма!!!
Всички знаем колко беше трудно да си купиш лека кола.Чакаше се по 15-тина години.Но пък какво огромно удоволствие беше като ти излезе реда и се сдобиеш с автомобил.Няма начин след като си чакал толкова дълго ,да не се радваш ,и то много.Сега може да си купиш кола веднага, и то много по хубава.Лесно достъпните неща не радват, няма емоции, приема се за естествено.Най добрия пример е тока и водата. Никой не се радва че има ток.Никой не го забелязва когато ги има.
Няколко години пък имаше дефицит на олиото.Голям късмет беше ако успееш да си купиш от нейде.И беше много хубаво.Ами ако успееш да се сдобиеш след дълги усили с дънки?Или да отидеш на екскурзия в ГДР?А пък да вземеш жителство означаваше, че си постигнал много в живота.Сега самия факт, че може да отидеш където искаш убива мечтите.Щом е толкова лесно се губи желанието.Човек и в затвора може да е щастлив.Ако имаш всичко губиш стимул, нямаш цел.
Парадоксално е но радостите и удоволствията през соца бяха много повече.

Живота при социализма беше безгрижен.
То като няма какво да си купиш, парите стигат.Работа не само имаше, но постоянно следяха и правеха проверки кой не работи.Безработните ги въдворяваха по няколко месеца на работа,вземаха ги запас, привикваха ги в милицията.Въобще ги притискаха и караха да работят някъде.За това нямаше бедни и клошари.Но най важното имаше колективизъм.Да си сам в една килия е наказание.Ако сте двама е много по добре.Навсякъде хората бяха организирани в бригади и отряди.Комуникирането е необходимо, то носи удоволствие.В бригадите имаше увлекателни разговори и шеги,времето минаваше неусетно.Не се работеше много.То никого не могат да изгонят от работа.Не зная за такъв случай.Ако искаш да напуснеш, тогава те уволняват дисциплинарно.И като почнеш нова работа губиш от отпуската.Социализма беше рай за мързеливите.Нямаше смисъл да работиш много.В бригадата парите се разпределяха според разрядите.Не според това колко работа си извършил.То ако много работиш, ще ти вдигнат пък нормата.Ако се напънеш да изкараш повече пари, ще те "отрежат", дават ти по малко.Всички горе долу трябва да вземат по равно.Това води до загубване на мотивацията, но пък предизвиква сигурност и безгрижие.
Нямаше толкова богати всички бяхме горе долу на едно дередже.Сега хората се сравняват ,и тия огромни разлики в социалното положение предизвикват дисонанс и чувство за малоценност.
Нито здравеопазването беше безплатно ,нито почивките, нито образованието.Тия пари си бяха пак на народа.Ние ги бяхме изкарали и ни ги бяха удържали.Ние издържахме правоимащите от комунистическата партия, а не те нас.
Всичко беше мизерно.Но като не знаеш, че има много по качествени лекарства и апаратура си доволен на това което всички други имат.Естествено за номенклатурата имаше специални болници, почивни станции, лечение в гнилия запад и образование в чужбина.За тия неща не се говореше.
Когато хората имат еднакъв статус те са доволни.Няма с кого да се сравняват и да завиждат.Еднаквите стоки ,дрехи здравеопазване,образование не предизвикваха конфликт.Бяхме от една класа.Вярно е че имаше и друга, на заслужилите ,борците против фашизма и капитализма, те обаче бяха правоимащи.Ние бяхме длъжни да ги храниме, обслужваме, да ги слушаме и да им се подчиняваме.Те ни ръководеха, такъв беше редът.Пък най важното е да има ред.Това значи сигурност.
Сега хората трябва сами да се справят.Сами да мислят.Това води до повече грижи.А както казват хората, "кахърен хуй, не ебе"

Та нищо чудно, че жените са били по безгрижни и щастливи ,нормално е да са имали повече оргазми през социализма.

Този постинг навремето съм го изпуснал.
Върбанов - онемях
Не може да е истина, няма как да го мислиш в действителност
Трябва ми време се съвзема от шока - признавам.

[Amazon]

Този постинг навремето съм го изпуснал.
Върбанов - онемях
Не може да е истина, няма как да го мислиш в действителност
Трябва ми време се съвзема от шока - признавам.

Защо? За повечето хора стреса в работата е бил сравнително нисък. Реално за обикновения човек е имало програма максимум. И което а най-важно, тази програма максимум е била напълно постижима! Апартамент в окръжен град, по възможнност София, или Варна. Вила, или хубава къща на село. С дворно място за зеленчуци, пък може и прасенце. Автомобил - по възможност Лада. Двуседмична карта за морето - по възможност лятото. Дънки, маратонки, телевизор, авт. пералня.

Пропуснах ли нещо съществено? Това е което можеш да постигнеш и то е постижимо. Да добавим за някой хора и желанието да влязат в университет. Плюс едно дете, че за повече няма място.

И ако всичко е наред, имаш си ракийката със салатката под асмата. Храната като цяло е хубава и не е скъпа. А тоталитаризмът е мек, като циците на колежката с която имаш странична история.

Глупавата телевизия се компенсираше от наличието на прилично книгоиздаване, и за разлика от оня затвор СССР, има достъп до западно кино и музика.

Сега...ако си свободолюбив дух и имаш чуство за справедливост, ако имаш талант, търсиш реализация, наистина си кадърен, или просто искаш да постигнеш повече - тогава кофти. Сигурно си мислиш за рволюция и цялата сива соц простотия те убива. Ама нека да не се лъжем. Мнозинството от българите не попадат в тази категория и не им е било толкова зле в държавата на Тошо.

[Almasy]

Глупости.
Беше ад.
Се ми е тая кой какво мисли - аз тази НРБ първи щях да я предам на врага.
За предателите наказанието е винаги едно и вероятно трябва да е така.
Но и за какво ми е такъв живот?
Всички сте се смахнали. Спирам, че ще кажа нещо ненужно остро.

[Amazon]

Глупости.
Беше ад.

Ад за теб. Ама за един шофьор на СОМАТ? С 4 ката къща в тетевенският балкан и интереси гавитиращи между семейството, приятелите, Лепа Брена и сланина с катък?

И не виждам защо се ядосваш. Почти нищо от това не е заслуга на тоталитаризма, управляващите каскети, или кремълските им наставници. Никой не хвали соц кочината. Просто при лек тоталитаризъм и липса на хоризонти, голяма част от хората се чустват по-сигурни.

Тошо много ясно ги усещаше тези неща и заложи на иначе добрата, качествена еснафщина в българина. Не му се получи, но не защото идеята беше лоша, просто изпълнителите бяха тъпи а шефовете им в Москва още повече.

Примерно даването на хората, поне да обработват малко земя и поотпускането на културата си бяха доста добри ходове.

[Almasy]

И не виждам защо се ядосваш.

Прав си - няма нужда от излишна и в случая дори вредна емоционалност.
Някой ден може да развия темата.
Сега ще кажа повторя само това, което веднъж вече казах на един участник - хората не са еднакви.
А точно това се искаше от нас.
Да престанеш да бъдеш личност. Тогава можеше и да си доволен от жалкия си и нищожен социалистически животец.

[pnp5q]

Нямаше толкова богати всички бяхме горе долу на едно дередже.Сега хората се сравняват ,и тия огромни разлики в социалното положение предизвикват дисонанс и чувство за малоценност.

Хората никога не са спирали да се сравняват. Даже към края на соца имаше специално мултфилмче на тая тема - мярках го наскоро, но не помня заглавието - за някакво семейство, където жената непрекъснато "пили" мъжа си да си купят всичко точно като "у Петрови" - и секцията, и готварската печка, и не знам какво. Така че изравняването на дереджето нищо не оправя, а абсолютното изравняване - абсолютно нищо.
И между другото, това, че номенклатурата ни води, абсолютно не е вярно - има един психологически ефект - човек, ако получи добро място в обществото (зарад баща си, примерно), си внушава, че го е получил заслужено - съответно, цялата му ръководна и професионална ценностна система отива на кино - сещате се - тъпия ръководител, който си мисли, че е умник, щото подчинените му се подмазват и не противоречат, също "култур-интелигенцията" ни - "кинаджии", "художници", "постмодерни писатели" - повечето са добри примери все още. И това е пътя на конформистите от второто поколение и техните наследници, има отделни случаи, които пък си въобразяват, че всичко им е позволено - справка - оня прокурор нашенски, дето напи и насили ученичка, после не можеше да повярва, че го свалят от длъжност и разправяше, че "й харесало"; но най-силния случай, разбира се, е съветски - групичка ученици-дечица на номенклатурата си правят фашистка клетка в Москва - през 1943та... Случаят е описан в книгата "Каменният мост".

чувството за хумор е деградирало и ограничено до злобаджийски подмятания

А ето това е точната характеристика на левичарския морал. На друго място, нещо във връзка с адвокати и нежеланието на левите да защитават свои, ако делото не е "достатъчно резонансно", беше описано като "непрекъснато да се громи врага, ако няма такъв - да се създава", демек - да се устройват човешки жертвоприношения, за да се използват после като провокации да се громят "лошите капиталисти" или там, който е на дневен ред на леваците. "Мальчик из Славянска" демек.

Въобще, напоследък ми се струва, че има само две криво-ляво работещи системи, които се борят (извинявайте, че това е за "Социално устройство", но при интерес може да се прехвърлим там) - едната е социум тип "стадо-пастири", без значение как ще наречете пастирите - духовни водачи ли, номенклатура ли, аристократи ли, и т.н., и т.н. Другата, за която знам, че е работила дълго време, поддържайки стабилен социум, е кастовата система - пълно многообразие на средните слоеве, защото всеки, който си върши работата добре в рамките на специализацията си, получава "дължимо" уважение. Впрочем, тя и до днес работи в голяма степен - много е вероятно сина на лекаря да стане лекар, на артиста - артист и т.н., само дето не е с твърди ограничения.

[centara]

Мнозинството от българите не попадат в тази категория и не им е било толкова зле в държавата на Тошо.

Точно! Затова много от тях си представяха демокрацията като начин да продължат да си живуркат като през комунизма, ама без дефицити и опашки. Затова и толкова се разочароваха в последствие.

[jordani]

Аз ще се върна на първия пост и статията, която най-съвестно прочетох. И въобще няма да се съглася с другарката, която е била много доволна от заплатата си през 70-те и 80-те - ако не е от по-горните прослойки, надали е вземала много повече от 150 лева. Още повече по това време на връзки или услуга за услуга като разведена жена единствено е можело да предложи сексуални услуги. Ако няма точно това предвид като по-добър секс. Не искам да обидя никоя жена или жените общо, но такива бяха времената, патриархалните нрави изчезнаха през 90-те години.

[ValBo]

Нормално е 65 годишна жена, да е е имала по-добър секс, като е била на 25, дори при съвременните пластични хирурзи. То и аз като нея мога да кажа, че в края на 80-те и 90-те жените бяха далеч по-благосклонни
А сериозно, стресът в момента е доста по-висок, отколкото по времето на соца. А стресът влияе много повече на либидото, отколкото размерът на заплатата.

[Almasy]

[piston]

ОТ АРХИВА: Сашо Симов и двайсете причини да обичаш Америка
Снимка: Фейсбук

От блога на Александър Симов, 10 април 2006

1. Това е страната дала на света гражданското общество. Това е велико. САЩ може да не са велики с Буш, но са велика с Декларацията за правата на човека. Невероятен документ написан в мрачни времена. Прочетете го. Тогава ще разберете, че статуя на свободата трябва да има точно в САЩ!

2. Холивуд. Каквото ѝ да ви разправят, това е вълшебно място. То е формирало и формира повечето от модерните хора. Холивуд е задал моделите за любов, тъга, бунт, отчаяние, дори секс. В това няма нищо лошо. Нека да се наслаждаваме!

3. Памела Андерсън. Коментар е излишен. Тук ценността се усеща на пръв поглед.

4. Великата американска литература. За всички, които смятат, че американците нямат култура. Вие сте в заблуда. Американската литература е с няколко класи над българската. Те са родили автори като Джек Лондон, Стайнбек, Драйзър, Мелвил, Вонегът, Стивън Кинг, Пол Остър, Чък Паланюк, Джек Керуак, Буковски, Мейлър...

5. Усещането за успех. Това усещане може и да е измамно. Важното е, че държавата САЩ дава на всеки свой гражданин усещането, че ако бачка и е късметлия няма начин да не успее. Аз по-добро средство за сплотяване на нация не познавам.

6. Радикализмът. Тук ще ви цитирам мисъл на един френски философ Режис Дебре. Той казва: "Америка е единственото място, където можеш да говориш срещу имперската политика на САЩ, без да те вземат за изкукал комунист". Нима не е прав?

7. Небостъргачите. Култура, която е родила феноменът небостъргачи е култура загледана в небето. Култура, която не признава граници, защото разбира колко дребно понятие са те в небесния смисъл на търсенето. Небостъргачите са символ на необуздан стремеж да задминеш себе си, а това е прекрасно.

8. Свободата на религиите. Ако искаш си атеист, ако искаш са в църквата на джедаите, ако искаш вярваш във Вишну и никой не те закача. Още една степен на велика свобода.

9. Американската журналистика. Тя е велика.

10. Просто това, че САЩ са САЩ и че светът има нужда от тях. Те не винаги са перфектни, не винаги мъдри, но винаги са полезни.

11. Гостоприемството. Това са най-милите хора в целия свят. Напоследък е трудно да влезеш в държавата им, но иначе са перфектни и мили хора. Българското гостоприемство вече е мит. Американското не е.

12. Американската вътрешна политика. Ние в България почти нямаме представа какво представлява тяхната вътрешна политика - тя е основана на борбата на икономически идеи. Всеки проклет процент в програмата на кандидат-президент на САЩ се изразява в някаква полза за определени групи от населението. Това е една утопична политика в която гласоподавателите гласуват за себе си, за собствения си просперитет и наказват жестоко всеки, който не изпълни техните желания. Ох, защо нямаме щастието и в България да е така...

13. Американските библиотеки - магични места, които работят нон-стоп. Ако видите такава библиотека ще се убедите, че американците четат много. Те се вълнуват за своя свят. Може за не са информирани за външните политики и държави перфектно, но познават своята държава. А това е най-важното. И са уверени в държавата си, а това е още по-важно, защото тази държава никога не ги предава. Вместо да плюем по това, нека да си пожелаем и един ден България да е същата.

14. Светът има щастието САЩ да са най-силната държава сега. Вярно е, правят грешки - те не са божества, а хора, мама му стара. Но представете си свят в който да кажем най-силната държава е Северна Корея, не ми се мисли направо. Или пък Русия. Не че Русия е държава, която заслужава презрение, там просто никога не са зачитали достатъчно правото на всеки да има собствен живот. Или пък свят в който талибаните бяха взели надмощие. Кошмарно! САЩ стават симпатични в сравнение с техните алтернативи.

15. Отново и отново - СВОБОДАТА. Каквото и да си говорим САЩ винаги ще са символ на свободата - тази свобода, която предоставя живота ти в твои ръце и само от теб зависи какво ще правиш с него. Има и безпогрешен начин да се ориентираме в тази свобода - всички техни институции, вестници, медии са ориентирани към съдбата на отделния човек. Именно той е ценност. Тук ние си говорим за институции, държавност, българщина, а никой не мисли за обикновените хора - те изчезват зад подобни бетонни клишета.

16. Блясъка и лукса. САЩ били консуматорска нация. Че какво лошо има? Защо да не живеят добре. Техният живот кара мнозина други по света да се надяват, че и те ще живеят така. Това е надежда. Можем да им завиждаме, че живеят добре, но това не е причина да злобеем срещу тях. Най-малко американците са виновни за това, че ние живеем зле.

17. Американската култура! И до днес щом чуя, че видите ли проклетите янки нямали никаква култура ми идва да се смея дълго на глас. Всъщност американската култура е мощна и интересна. Вероятно не допада на всеки, но говорим за нещо субективно. Аз не виждам нищо лошо в техните филми, ако не са те светът щеше да е ебати скучното място. Не върви да гледаме само Бергман, нали? А и те си имат силно кино, такова каквото ние отдавна вече не правим. А нима е само киното - от САЩ тръгнаха блуса и рока, джаза и техното...

18. Вежливостта. Представяните ни за тъпанари американци всъщност са едни от най-вежливите хора на света. Цитирам думи на обикновен българин срещнати във форум за чужди страни - "Така и не видях случай някой от тях да се блъсне в друг човек и гороломно да изреве "Абе, кретен, що са буташ бе!". О, не, точно обратното - тези тъпи янки всъщност постоянно се извиняват един на друг, не си позволяват грубости и всички са усмихнати. Когато се запознаваш с някой той проявява толкова искрен интерес към житието ти, че веднага ти става симпатичен. Очевидно сред американците има добри хора.

19. Пак Памела Андерсън. Сега ще ви обясня защо. Тя е красива жена. каквото ѝ да си говорим парчето е секси. Но нека да оставим това настрани. Памела Андерсън е доказателство, че в Щатите едно обикновено девойче с канадски произход може да достигне звездния блясък. Тя не блести с интелект, но и никога не е заявявала претенции да има професорски познания. Андерсън е жена, която използва това, което ѝ е дала природата за успее и с това тя се превръща в символ за възможностите които имаш в САЩ. Затова ѝ се възхищавам.

20. И сега да подходя чисто географски. Щатите са невероятно красива страна - всеки щат е своеобразен по своему - от белият пясък на Флорида през слънцето на Калифорния до снежните простори на Аляска

[Dinain]

От жилището до тоалетната хартия: реалността в НРБ

Ежедневието през последното десетилетие на НРБ е белязано от корупция и пошлост. Жилища, автомобили, дори тоалетна хартия: без връзки и подкупи почти нищо не е било възможно. Поглед назад.

https://www.dw.com/bg/%D0%BE%D1%82-%D0% ... a-44873960