kramer написа: ↑02 Ное 2017, 20:05Ега ти нонсенса, кой ще си пребива преводача, знаейки, че от него до голяма степен му зависи живота!Thorn написа: ↑01 Ное 2017, 22:47Крамер, някакъв коментар можеш ли да дадеш на това?Желязин написа: ↑01 Ное 2017, 17:34
Друг пример, от съвременната ни БА: Нашите са в Афганистан и с тях е преводач, афган, говорещ фарси, и нашите.....му викали на галено мангал и го пребивали нон-стоп, пълна простотия
Човекът развил епилепсия впоследствие:)
Бтв, на мен ми разправяше някакви приказки за свещен град Болгар - явно ни беше научил ахилеса на нас, българите - историческото фукане
![]()
Тя хубаво, че жена му бе доста отдадена на темата - в чантата си носеше статии от вестници, където бе обсъждана случката. Аз се направих на учтив и четох по диагонал едната - май от 168 часа. Сега направих едно търсене в нета и ми попадна от Стандарт, където са представени и двете гледни точки:
Армия удари гриф "Строго секретно" на скандален случай с обвинения за побой, малтретиране и психически тормоз на български рейнджър в Афганистан. Избити зъби, заливане със студена вода, докато спи, удари с юмрук в лицето, ритане по гърдите и глезените и бутане по стълбите са само част от оплакванията на пострадалия рейнджър.
Още по-скандалното е, че не става дума за инцидент между обикновени войници, а за елитен отряд на военното разузнаване. Въпреки това под булото на секретността месеци наред държавните институции отричат това да се е случило и отказват да се започне сериозно разследване, за да отхвърлят категорично обвиненията. Проверката е направена единствено от Инспектората на военното ведомство, а прокуратурата отказва да образува досъдебно производство.
За сметка на това пострадалият - лейтенант Мохамад Шах, е уволнен от Българската армия и заплашен, че ако говори, ще му бъде отнето българското гражданство.
Историята започва през октомври 2008 г., когато Шах е включен като преводач в група за електронно разузнаване и анализ към българския контингент в Кабул. Задачата му е била да прослушва записани разговори и да ги превежда на български език. Това е втората мисия на Шах в Афганистан. За да замине за Кабул, Мохамад, който има българско и афганистанско гражданство, е назначен като цивилен експерт към поделението в Банкя. То е подчинено на военното разузнаване. По време на мисията му е даден чин лейтенант, което го прави втори по звание в групата за разузнаване.
Командир е старши-лейтенант А.Б. (вестникът разполага с пълните имена - бел.ред.) Според Шах тормозът започва още с пристигането в натовската база "Уерхаус" в Кабул. Поставена му е постоянна охрана -старшина М.М., който му заявява, че това ще е последното му участие в натовските сили в Афганистан и ще е под специално наблюдение.
През декември започва и физическото насилие, твърди Шах. Става дума за сваляне на слушалките и нанасяне на удар с юмрук в главата от старшина М.М. Това се случва в присъствието на командира. Същият го блъска и по стълби. Старши-лейтенант А.Б. пък го удрял в гърдите и ритал по глезените.
"Командирът отправяше заплахи към мен: "Шах, някой ден ще разбереш какво значи командир - ще те смачкам! Ти си престъпник - твоето място е в затвора! Гнусен кретен, сега на летището те чака военна полиция", разказва в многото си жалби Мохамад Шах.
"Всеки ден работех при ненормална продължителност на работното време, без пълноценна почивка, без спокойствие дори в моменти на хранене (и в тоалетната)", допълва Шах. Той се оплаква, че е поливан с вода, докато спи.
През февруари 2009 г. му е счупена зъбна протеза. За това обвинява старшина М.М., който, по думите му, е притискал с юмрук челюстта му. С цел да докаже физическото насилие върху него обаче, Шах скрива счупената зъбна протеза. "Ако бяха разбрали, че се е счупила, щяха да я вземат, за да няма никакви доказателства", разказва Мариана Спасова, с която Шах живее от 1991 г.
По думите на Мохамад Шах, той не могъл да се оплаче, тъй като постоянно е бил с охрана - дори в тоалетната. Разузнавателната група била настанена в помещение, в което достъп са имали само ограничен брой служители. "Четиримата българи са си правили с него, каквото искат. Защото - и да вика, никой няма да му се притече на помощ, никой няма да повярва. А там е имало и бойно оръжие. Правили са си постановки с него -да пише, че е гнусен и некадърен.
Карали го да рецитира", разказва Мариана Спасова. По време на предстоя му в Кабул му е била иззета и СИМ карта от местен оператор. С такива разполагали всички членове на групата. Според обясненията на командира старши-лейтенант А.Б. това е станало от мерки за сигурност, въпреки че Мохамад Шах е бил постоянно под наблюдение и е бил негов заместник. Мариана Спасова обаче е на друго мнение - тя смята, че целта е била да се манипулира СИМ картата.
Независимо че по време на престоя му в Афганистан няма наложени наказания, нито се е наложила намесата на представители на военното контраразузнаване и полиция в контингента, при завръщането си в България на 4 април 2009 г. Мохамад Шах е уволнен от армията. По думите му той е заплашен, че, ако говори, ще загуби българското си гражданство
Въпреки това Шах подава многобройни жалби до различни институции.
Първата проверка на инспектора е назначена след жалба на Мохамад Шах от 21 декември 2010 г. Два месеца по-късно - на 2 февруари т.г., контролният орган излиза с кратко становище, че твърденията за тормоз са неоснователни. На 28 февруари т.г. Военоокръжната прокуратура също смята, че не трябва да се вярва на твърденията на Мохамад Шах, а на останалите рейнджъри, и отказва да образува досъдебно производство.
В обяснението си пред инспекторите командирът на поделението в Банкя полковник Д.Г. обяснява, че Шах се е държал провокиращо и нагло по време на мисията, което е причина да го освободи от армията. Той цитира и доклади на началника на разузнавателната група, според които преводачът се е опитвал да лъже, да крие данни, да трие съзнателно файлове с цел облекчаване на дейността си.
В писменото си обяснение старши-лейтенант А.Б. обвинява преводача в опит да манипулира хората и да инсценира припадъци. Такива са се случили по време на разговора между полковник Д.Г. и Шах, на който е трябвало той да разкаже за случилото се в Афганистан. Преводачът обаче отказал да отиде в болница. По-късно - на 16 май 2009 г., по думите на командира на поделението,
припадъкът се повтаря когато му е връчено 1-месечното предизвестие за уволнение.
Подобни са обясненията и на разпитаните членове на групата, с изключение на един - сержант Л.П., който не е бил разпитан. Според командира на групата, Шах се е опитал и да отвори каса с класифицирана информация. Старшина М.М пък се оплаква, че Мохамад Шах работил мудно, не знаел добре български език, не чувал с едното ухо, не можел да се справя с повече от 4-5 часа записи на денонощие и го интересували само парите, които ще вземе от мисията. Другите обвинения към преводача са, че имал лоша хигиена и култура на поведение, както и че... не се обаждал често на жената, с която живее.
Впечатление правят обаче някои разминавания, на които нито инспекторът, нито прокуратурата е обърнала внимание и по тях се мълчи. Ако са верни твърденията, че Шах се е опитвал да трие информация от компютъра - т.е. важни записи на разговори, както и че се опитал да отвори каса с класифицирана информация, защо преводачът не е бил арестуван и подведен под отговорност. В доклада на инспектората няма прикачени становища на служителя на ДАНС и военна полиция, че има нарушаване на работата с класифицирана информация. Мохамад Шах си завършва мисията и е освободен при идването си в България.
Преди да замине за Афганистан, преводачът не е бил запознат с длъжностната си характеристика, което е единственият факт, доказан в проверката. Другите двама преводачи са били инструктирани какви са им задълженията и са се подписали. Според инспекторите обаче, това не е толкова важно, защото това е втора мисия на Шах в Афганистан.
При първата той си е изпълнявал задълженията, което означава, че е запознат с тях, смятат от МО. Оплакванията, че Мохамад Шах не е чувал добре и се държал се неадекватно, също могат да се поставят под съмнение.
Преди да замине за мисията, Шах е минал преглед при психолог, а също така такива оплаквания срещу него не е имало при първото му участие в Афганистан. В свое становище от 20 април т. г. началникът на ВМА ген. Стоян Тонев припомня, че на 5 юни 2008 г., след медицински преглед на Шах е установено, че той не чува добре с лявото ухо.
Въпреки това от военното разузнаване заявяват, че това няма да му пречи да си изпълнява задълженията в Афганистан. Проверката на медиците на 4 април 2009 г. доказва и липсата на зъбния мост, за който Шах твърди, че е счупен от юмрук на старшината.
Единствената институция, която обръща внимание на тези факти, е Комисия по правата на човека към Народното събрание. В свое становище от 19 май от комисията посочват, че инспекторът на МО не си е свършил работата по случая.
"Формалните проверки на инспектора създават чувството за безнаказаност и прикриване на неудобните факти и обстоятелства", е мнението на комисията. Независимо от това, месец по-късно военният министър Аню Ангелов потвърждава позицията на инспектората и заявява, че не се доказват твърденията на Мохамад Шах и жалбата му е неоснователна.
Панайот Ангарев