Нова ИсторияПървата комуна в България или да живееш в Торнотопия…

1878-днес

Модератор: Ksantip

Отговори
Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7967
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Първата комуна в България или да живееш в Торнотопия…

Мнение от piston » 21 Сеп 2023, 08:03

1910 г. САМОКОВСКАТА КОМУНА - първа изборна победа в местни избори за комунистите, паметна история с ШОУ, ВЕСЕЛБА И БОЙ.

Общинските избори са насрочени за 13 юни 1910 год. и на 14 юни 1910 год. Самоков осъмва с общински съвет, в който от 14 съветници 8 места са за тесните социалисти /комунисти/

Да, комуната в Самоков е била факт, и то демократичен /след избори/, дори е първата комуна на Балканския полуостров. Комунистическите историографи и досега не споменават обаче как е свалена от власт „Първата комуна на Балканите”......

Някъде в детските ми години беше изпратен в с. Говедарци безподобния доктор Донев. Често заточаваха софийски лекари в красивото село с цел превъзпитание, но… Доктор Донев, на който дори не си спомням първото му име, беше известен диагностик с доста публикации в специализирани издания, имаше вкус към писаното слово, дори издадена хумористична книжка на спортна тематика /бокс/, но голямата му слабост бе алкохолът, който унищожаваше безжалостно. Обичаше да запива в компанията на селския поп Цвятко и софийския генерал Вакарелски, който пък бе написал учебник по криминология и пишеше тайно любовни стихове във вилата си в Говедарци. Селската кръчма често се огласяше от яростните спорове между доктор Донев и Генерал Вакарелски и някъде в такава рилска прохладна вечер доктор Донев обяви, че ще напише книга за „самоковската комуна” и гръмко открехна намерението си, че „това са били мошеници и неграмотници, пълни измамници”. Спорът приключи с люти закани и тържествени обещания за творчески успехи. Никой не бил посягал към цялата истина за онези бурни времена.

След ден-два в аптеката на майка ми пристигна д-р Донев и обяви, че „започва книгата за Самоковската комуна”, но му трябвал помощник в събирането на достоверна информация и се насочил към мен. Затова бил дошъл: да получи разрешение от майка ми и да се включа в творческите му усилия. Беше време ваканционно, не ми се пишеха домашни и с радост се съгласих, но разрешението от майка ми бе трудно постижимо. Тя вечерта вкъщи подробно ме информира, че на доктора му трябвал някой да го прибира от самоковските кръчми, които така обичал, че не ставало въпрос за ходене по библиотеки и правене на справки, а за „връзка” с Говедарци, ако се загуби. Допълни, че няма да излезе нищо от тая работа, защото „селото оставало без лекар…”, но бях решил да се включа в помощ на доктора и получих уклончиво съгласие. Така започна моето приключение „Написване на книга за Самоковската комуна” с д-р Донев, от което не се роди очакваната книга, но научих страшно много, срещнах се с крайно интересни хора и основното – у мен остана част от бъдещата книга на д-р Донев. Именно на тези материали се позовавам, за да напиша днешната история.

През 1908 год. в страната на власт идва Демократическата партия, която има традиционно силни структури в Самоков и околността и верен на нрава си премиерът Александър Малинов не действа остро и оставя тесните социалисти свободно да провеждат агитацията си. Пък и социалистическите идеи намират благодатна почва в средите на бедните занаятчии, средните селяни и чиновничеството, а такива са множество от жителите на Самоков. Самоковчани избират за лидер на БСДП/т.с./ Борис Хаджисотиров, който очевидно е бил доста популярен сред съгражданите си. Социалистите се захващат за работа, авторитетните хора сред тях печелят доверието на съгражданите си с обещания за социален просперитет, ако те спечелят изборите. Многократно се повтаря призива на лидера им Хаджисотиров – „Водете битка за всеки човек!”. И точно това става.

Общинските избори са насрочени за 13 юни 1910 год. и на 14 юни 1910 год. Самоков осъмва с общински съвет, в който от 14 съветници 8 места са за тесните социалисти. Кампанията по седенки, кафенета, кръчми и фабрики очевидно дава ефектен резултат. Лидерът Борис Хаджисотиров държи пламенна реч пред клуба на социалистите и обявява първата комуна в България. По стара традиция първото действие на самоковските комунисти е да се похвалят за гръмовната победа. Те изпращат телеграма до „Работнически вестник”. Ето и текстът, който съм запазил очевидно, ровейки едно време в архивите: „С неописуема радост и ентусиазъм самоковските работници празнуват триумфа на своята самостоятелна класова борба. Вчерашният ден бе ден на най-ожесточена борба на всички фронтове и нейните резултати потвърдиха верността на нашата тактика. Работниците се сражаваха като лъвове, защото знаеха, че сами ще оберат плодовете на своите борби. Прочее, превзели напълно целия град, ние викаме: «Долу монархизмът и капитализмът! Да живее Самоковската комуна!»“ .

Може би съм единственият човек, който е запазил и имената на първите избрани общински съветници – социалисти в България. Ето ги и тях: Борис Хаджисотиров, Коста Кибаров, Георги Зуйбаров, Коста Халваджиев, Димитър Ников, Асен Хадживасилев, Христо Дибеков и Христо Тодоров. Крайно любопитна е съдбата им след това: двама са ликвидирани след 09.09.1944 год., един от Народния съд, един е бутнат от „Черната скала”, двама са осъдени на дълги години концлагер и т.н. Но това е друга история, която също ще разкажа.

Доктор Донев бе открил един близо стогодишен самоковец, който бил пряк свидетел на ония времена /така вещо твърдеше докторът/. С един огромен магнетофон му записахме разказите за „комунарските времена” в Самоков. Доколко са верни нямам представа, но самият той твърдеше, че е бил кандидат за съветник от народно-либералната партия и всичко му е ясно и пред очите. Та, веднага след изборите, с още неизбран кмет, тесните социалисти „взели” властта в Самоков и обявили всенароден празник. Тежките самоковски търговци развързали кесиите, леело се вино без мярка, задимяли скарите, дядото твърдеше, че празникът продължил два дни около бреговете на река Искър с цигански оркестри. Сметките били писани в тефтерите на и без това бедната община.

Първото заседание на новоизбраният Общински съвет било свикано на 1 септември 1910 год. Резултатите от изборите били утвърдени от правителството и можели да започнат работа. За кмет избрали Георги Зуйбаров, а за негови заместници Асен Хадживасилев и Коста Халваджийски. Нашият информатор разказваше, че първата реч на новия кмет била за … знамето. „Той обяви, че имаме право да приемем знаме на Самоков и измъкна от някакво чекмедже виненочервено знаме с надпис „Самоковска комуна” /бяха се подготвили предварително.” – разказваше възрастният самоковец. За това знаменателно събитие комунарите извикали и градския пролетариат. Повикан бил младия обущар Славе Тонев, на който връчили знамето, а той се покатерил и през капандурата закрепил знамето на покрива. Дядото разказва: „Този Славе беше някъде от селата по Палакарията, пръв хайлазин и крадец, ама стана много важен като турна знамето!”.

Комунарите се заемат с общинските „реформи”, без да се бавят. Въвеждат прогресивен данък като налозите на богатите стават огромни. Призовават да се платят всички стари данъци, откриват две трапезарии за бедни деца, раздават безплатни учебници и помагала на абсолютно всички ученици в общината. Създават и общинска аптека, в която без пари се раздават лекарства на бедни граждани.

По това време капитализмът буйно си проправя пътя в рилския градец и той се оформя като значим промишлен център. В Самоков в началото на 20 век има три текстилни фабрики с над 100 души работници, две бръшнарски фабрики, три пивоварни, кожарска и килимарска работилници, безброй занаятчии и търговци. Някъде по това време започва пътят и на един от най-значимите българи Анжело Куюмджийски.

По същото време класовата борба на самоковци е в разцвета си. Комуната е победила и пред местните активисти се очертават светли хоризонти. Набързо са организирани няколко стачки – на текстилните работници, на обущарите, кибритената фабрика в Костенец също стачкува по примера на самоковчани. На инструктаж на комунарите тук пристигат лично Димитър Благоев и Георги Димитров. Благоев се среща с шивача, ушил червеното знаме, което се вее над общината Лазар Върбанов. Той поставя въпроса да му бъде заплатено за труда, но кметът Зуйбаров му отговаря, че това е принос към упоритата класова борба, която водят. И не е бил много далеч от истината, защото вътрешният министър дава под съд кмета Георги Зуйбаров заради това, че върху общината вместо националното знаме се вее това на комуната. Одрусва го и с твърде солена глоба. Самоковските комунисти веднага обявяват акция в цялата страна за събиране на пари да се плати глобата. И потичат пари към БСДП/т.с./-Самоков. За седмица-две са събрани парите за глобата, но кампанията не е спряна, а продължават да събират пари за „джоб-парасъ”.

Правителството изпраща в Самоков трънския околийски управител, който с полиция сваля червеното знаме от покрива на общината. Оказва се, че радостта на комунарите в Самоков трае твърде кратко, но и те са заети с твърде важни дела – заемат се смело с парите на общината и имотите. Програмата, с която печелят изборите е твърде амбициозна: направа на водопровод, канализация в целия град, построяване на общински дом, хотел и няколко магазини. Да, обаче пари за такива дейности в общинската хазна няма, партията също не дава пари току-така, а гледа и тя да цапардоса нещо. Комуната спешно свиква партийния актив и решава да иска заем в размер на 200 000 лева /огромна сума за онова време/. Да, но им отказват – банки, търговски дружества, заможни хора без изключение ги отрязват. Накрая се обръщат към правителството за помощ, но от там получават кратък отговор: „Спечелили сте изборите, трябва да изпълните обещаното!”. Информаторът ни, възрастния човек, който „помнел всичко” твърдеше разпалено: „Ама как ще им дадат пари, като с финансите на общината назначиха един техен другар, който се занимавал с надниците на калфите в бръснарницата, където работеше, нямаше нито образование, нито нищо. Отрязаха ги отвсякъде!”.

А комунарите започнали с големи обещания: построяване на ново училище, ново читалище, сграда за театър, безплатна трапезария, безплатна лекарска помощ, нова общинска аптека, построяване на летни колонии, вечерно училище за възрастни и т.н. Разбира се, не забравят старите си обещания за осемчасов работен ден, забрана на женския и детски труд, почивни дни събота и неделя и други.

Смело залагат в бюджета за 1911 год. за тези комунарски нововъведения сумата от 223 706 лева. Твърде любопитно е да четеш протокола от това заседание и местните вестници от това време. Общинският съветник от Демократическата партия Георги Касабов казва буквално следното: „Откъде, кмете, ще намерите тези пари!? В касата на общината има 1 800 лева и стотинка повече няма. Откъде ще набавите толкова пари като искате заем от 200 000 лева!? Вие планирате да потрошите половин милион лева, ама нямате и гологан в джоба!?”. На същото заседание комунарите правят още „социални” реформи в Самоков – гласуват с 8 гласа „за” и 5 „против” освобождаването от държавен данък всички граждани, които имат годишна заплата до 10 лв. , освобождават и всички чиновници, които взимат до 480 лв. годишна заплата. На същото заседание комунарите приемат и „Правилник за слугите и слугините”, както и напълно безплатна баня за всички бедни граждани.

Чест прави на целия общински съвет в Самоков, че остро се противопоставя на цар Фердинанд, който иска да сложи ръка на много от общинските гори край двореца му. Спорът с двореца продължава, но самоковци не отстъпват и печелят битката с двореца. Разгневен Фердинанд отказва да минава през Самоков на път за Чамкория, а построява пътя през с. Бели искър, за да не среща вироглавите самоковци.

На следващото заседание на общинския съвет по предложение на Георги Зуйбаров се приема предложението му за референдум за одобрение на заема за благоустрояването. Референдумът се провежда на 27 декември 1910 год. и „за” заема гласуват 707 самоковци, а „против” гласуват 2 – ма. Да, но правителството и министърът на финансите не дават и дума да се издума за този 200 000 заем. Комунарите тръгват да обикалят богатите самоковци с надежда, че ще им отпуснат исканите пари. В града има силно банкерско лоби, преди всичко от еврейската диаспора в града, която е доста голяма, но не се трогват от молбите на социалистите. Комунарите обещават да ремонтират основно еврейското, американското и турското училище в Самоков, но и това не хваща дикиш. Управлението започва да проскърцва. И тогава някой дава акъл на общинарите да се обърнат за заем към фамилията на Чапрашикови, които често помагали финансово на родната Дупница, а Самоков бил съседен град.

Фамилията Чапрашикови по това време е една от първите и най-могъщи експортьори на тютюн за Балканския полуостров, но комунарите не преценили, че цялата фамилия са привърженици на Демократическата партия, а тя е опозиция на социалистите.

Спомените на дядото – информатор: „Дигнали се и отишли в Дупница и право при Чапрашикови. Приели ги и кмето Зуйбаров изложил просбата си – „Така и така, трябват ни 200 000 лв. и започнал да изброява. Старият Чарашиков ги изслушал, па им окнал: „Като гледам всичко ще ви е безплатно в Самоков, ами откъде ще намерите пари да си върнете борча, бе !? Аз помагам на много хора в Дупница, ама дори общината си връща борча, а вие искате много пари.” И нашите започнали – обещавали гори, картофи, животни…, но работата не станала. Старият Чапрашиков бил хитър и пресметлив човек, пък и като видял простите самоковци въобще не дал и дума да се издума.”.

Иначе безоблачните дни за комунарите в Самоков продължавали: всяка вечер на площада свирел цигански оркестър и имало хора` и скари, учениците ходели безплатно на училище, веели се червени знамена и купонът бил на макс.

Скоро обаче нещо започнало да скърца. От старата управа били останали някакви пари, които свършили, тогава се насочили към „думбазите”, които дължали данъци на общината и посъбрали някой лев, но и те бързо приключили. Някъде по това време /1910 год./ на гости в Самоков пристигнал самият Димитър Благоев, който комунистите наричат Дядото. Той дошъл да нагледа комунарите и тяхното управление.

Самоковци се представили блестящо. Посрещнали стария комунист, разбира се, на Чамкория /дн. Боровец/, преди това дръпнал една дълга реч на площада, в която обещал щастливи самоковски дни. После се изнесли на Чамкория. Снимките от това време са запечатали този велик миг за местните. Кметът Зуйбаров водел със себе си къмто двадесетина общински първенци, а Дядото още толкова социалисти- партизани. „Излетът” продължил цели три дни и нощи, накрая дошло време да се оправят сметките.

Записал съм разказа буквално: „ Халвата /зам. кмета Коста Халваджийски/ отишъл да оправя сметките. Целият хесап бил към 50 000 лв. за трите дни. Халвата имал само 2 000 лв. и продумал нещо за отстъпка, но го изгонили. След два-три дни пак опитали, но чорбаджийте си искали парите. Зуйбаров се опитал да изтъргува някакви общински задължения, но и от там го отрязали и накрая се примолил на правителството, но министърът на финансите /Андрей Ляпчев/ им казал да се откажат от заплатите си. И да платят сметките, които изяли и изпили тесните социалисти.”

Как е завършил банкетът, историята мълчи, но голяма греда ударили комунарите с шивача на комунарското знаме Лазар Върбанов, който бил назначен в общината нещо като търговски представител на китния рилски градец. Закъсали за пари комунарите се хващали на всякакви обещания за бърза печалба. Верният им съпартиец Лазар Върбанов бил чул, че някъде в Северна България годината била лоша за картофите и сега бил момента да им се продаде голямо количество самоковски компир и да се закърпи положението с общинските финанси. Нямало никаква причина да не вярват на този, който ушил виненочервеното знаме на първата комуна на Балканския полуостров. И един прекрасен ден ето какво станало: „По заповед на кмето събрали де що има компир по Самоков, натоварили го в десетина конски каруци и циганите ударили конете към София, па да ги продадат и да оправят дереджето на закъсалата община. За Лазар Върбанов взели един файтон да пътува по-удобно.”

Търговската процесия със самоковските картофи стигнала до София, където Лазар наредил на циганите да ги разтоварят нейде около Ситняково, почерпил ги в някаква кръчма и ги отпратил да се прибират. Повече никой не чул за Лазар Върбанов – майсторът на първото знаме на комуната, което се веело на покрива на общината в Самоков. В града предположили, че е духнал с парите нейде по Европа, други били сигурни, че ги е продал на военните /България се готвела за Балканската война/, които търсели трайна храна за обоза, а трети просто били сигурни, че Лазар е влязъл в комбина с общинарите и си разделил парите с тях.

Каква е истината и до днес никой не знае, но останал незабравим спомен от комунарските времена. Вестниците не без ирония описвали „аферата с компирите” и първата комуна станала известна като „шарлатанска и компирова комуна”.

Тук д-р Донев се заливаше от смях и досипваше вино на стареца и всеки път го молеше за още подробности. Пък и намерихме доста информация за аферата с компирите из местните вестници. Някъде по това време пада и правителството на демократите с Александър Малинов, които не долюбвали въобще комуната, но не се и занимавали сериозно с тях. Изглежда са ги оставили да гледат сеир.

Да, но на 16. 03. 1911 год. идва на власт Иван Евстатиев Гешов от Народната партия и част от Прогресивно-либералната партия. Те изповядат определено дясна идеология и веднага се заемат с делата на самоковските общинари, още повече, че „компировата афера” вече се била прочула в страната.

Някъде преди Коледа 1911 год. в Самоков е свикано общоградско събрание, на което присъстват вътрешния министър Александър Людсканов и на финансите Теодор Теодоров. Те са от двете различни партии, съставящи правителството – Народната и Прогресивно-либералната. Убийствен доклад представя пред самоковци министъра на финансите Т. Теодоров, посведен на делата на комунарите. Оказва се, че общината за около година е потънала с около близо един милион лева, което по онова време е колосална сума. Безплатните „реформи” на комунарите без изключение претърпели пълен крах. Общината взела учебници от просветното министерство, раздала ги безплатно на учениците, но забравила да ги плати на книжарите.

Горе-долу същото станало с „безплатните” летувания на бедни ученици – хитрите шопи веднага писали децата си „бедни”, за да отидат на летуване на Чамкория без да плащат. Интересно, че почти цялото еврейско училище минало по тази графа – „бедни”. Най-интересна е тази чест от доклада на министър Теодоров, където се говори за общинската аптека, в която се дават безплатно лекарства на социално слабите граждани.

Беднотията така натиснала самоковци, че в „аптеката” вече имало само нишадър и … пиявици. Само за 1911 год., за една година, дълговете на общината стигнали точно 967 000 лева.

Така пише в прашясалите архиви от ония бурни времена. Увъртанията на общинските ръководители не хванали дикиш пред самоковци, а събранието се разтурило „поради извънредно големия шум и ударите, които се посипали по присъстващите заместници на кмета.”. Наложило се министър Людсканов да призове жандармите да разтурят събранието и да отърват управниците от народния гняв. Партията се опитала след няколко дни да организира ново събрание и да умилостиви гражданския гняв, но до него въобще не се стигнало, защото имало опасност да ги линчуват.

Комунарите не мирясали, дали под диктовката на Благоев и Димитров, дали по своя инициатива решават да измъкнат общината от батака като форсират създаването на кооперации. Че накъде комуна без кооперации!? На 16.01.1912 год. общинският съвет в Самоков взема решение „да се създадат потребителски кооперации във всички селища на околията и населението да влезе в тях с дялов капитал, както следва: добитък /говеда, овце, кози и др./, дървен материал /по 10 кубика на къща/, гори, картофи /до 5 дка на къща/…” И още доста изписано има в решението на комунарите – явно са решили да оправят положението с тези кооперации, но удрят здрава греда!

Явно не са преценили, че ония здрави шопи по никакъв начин няма да се разделят доброволно с имотите си и да ги направят орташки. Този път съпротивата на селяните е страшна. Опитът за кооперация в с. Бели Искър на 19.01. 1912 год. завършва с жесток побой над общинските агитатори Слав Игнатов и Тодор Млекаров, същото се случва и в с. Широки дол на 20.01.1912 г. в селата Маджаре, Мала църква, Доспей, Продановци – навсякъде комунарите търпят пълен провал и са изгонени, често след като ги набиват порядъчно.

Докато се стига до 17.02.1912 год., когато е насрочено събрание за създаване на кооперация в с. Говедарци/ и в селата Горни окол и Рельово. Явно вече е имало организация и от противниците на кооперативното движение, защото в селата хората отиват направо с тояги и не допускат въобще да се отвори дума за предаване на това – онова за благото на общината. Ония здрави шопи започват да налагат агитаторите още преди да са започнали агитацията. Полицията въобще не се намесва да спасява комунарите. Но не се свършва с това. На 18 февруари 1912 год. центъра на Самоков е пълен с гневни селяни от околните села, които стиснали здрави овчарски тояги нахлуват в общината и започват един необуздан побой над кмета, земестниците му и въобще на всички общинари, които се намират там. К

Комунистическите историографи и досега не споменават как е свалена от власт „Първата комуна на Балканите”. Ето какво пишат за този знаменателен ден: „След дълги заговори, терор и произволи местната буржоазия с подкрепата на полицията и правителството на 18. II. 1912 година успява да свали от власт първата самоковска комуна.” Късния следобяд на същия ден пристига в града министърът на вътрешните работи Ал. Людсканов и обявява свалянето на комуната от власт и поемането на общинските дела на временно управление.

След като са изгонени позорно от властта в Самоков основните комунари не мирясват и не оставят партийните дела. Почти всички завършват живота си трагично: Борис Хаджисотиров е убит на 27.09.1923 год. край село Широки дол; на 18.08.11924 год. е застрелян на улицата Михаил Дашин; през 1925 год. в дирекцията на полицията е убит Георги Зуйбаров, а Асен Хадживасилев е убит край гр. Сандански.

В Самоков никой повече не помисля за създаване на комуна, въпреки силната агитация от страна на БСДП/т.с./ и частичните успехи през 1919 и 1923 год. , но горчивият опит на първата комуна се помни и социалистите бягат от практиката и` като дявол от тамян.

Въпреки това модата остава и през двадесетте години на 20 век, когато е златното време на общинските комуни в България. Модата не подминава дори градове като Варна и Пловдив, където на общинските избори през 1919 год. се създават също комуни и също техният живот е кратък и в крайна сметка са пометени от остро недоволство. Така например на изборите в Пловдив на 7 декември 1919 год.бъдещите комунари получават 2 932 гласа срещу 2 689 гласа на останалите партии. Създават комуна, която е свалена на власт още първата година, защото по примера на самоковци вкарват общината в непоносими дългове и гражданите ги прогонват позорно от общината.

В предизборната кампания Корнелия Петрова Нинова много обичаше да посещава Самоков – чуват се какви ли не слухове за причините, но според мен истинската причина е да възроди спомена от първата комуна, но никой правоверен социалист, че и досега не разказва в цялост историята с позорния бой, който отнасят комунарите от разгневените селяни.

Това направи преди около 40 год. д-р Донев в Говедарци, но разбира се не издаде книга, но пък разнасяше смело ръкописа си из кръчмата и всеки път го вадеше да прочете смело за „подвизите” на самоковските комунари. Това веднъж предизвика гнева на ген. Вакарелски и на пияна глава двамата си спретнаха един комичен бой, в който високият и сух д-р Донев удържа категорична победа и смелият Вакарелски се отзовал на земята.

Продължението не знам как завърши, но скоро отзоваха д-р Донев от Говедарци, на негово място май изпратиха едно страхотно гадже д-р Петя Джоглева, а скоро след това ген. Вакарелски се спомина от напреднала възраст. Книгата не се появи, но ми остана светлия спомен по работата над нея. Чудя се дали да не услужа на Корнелия Петрова Нинова, та да има по-достоверна информация, когато ходи в Самоков по партийни дела.

И накрая. Все пак самоковци се отървават сравнително безболезнено от комунарите. Трагична е съдбата на комуната в Мехомия /дн. Разлог/. Там през 20 – те год. също правят общинска комуна, но смелите им „социалистически реформи” довеждат до това, че след три месеца гражданите запалват сградата на общината и убиват четирима от комунарите и слагат край во веки веков на общинската комуна.

Толкова е полезно да се връщаме към историята на социалистите и да се замисляме за голямото Зло, което докараха на българите!

Христо Марков
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани