Нова История ⇒ България през социализма. Документи

[Centurionus]

Добре , сам си го изпроси : http://www.img-share.eu/f/images/419/Ne ... sredna.bmp
А сега прочети на глас какво пише в ограденото с червено .

[rki]

Добре , сам си го изпроси : http://www.img-share.eu/f/images/419/Ne ... sredna.bmp
А сега прочети на глас какво пише в ограденото с червено .

прочетох ограденото ...... а данните, които са взети от този "източник" вие къде точно сте ги постнал в темата? Примерно GDP - real growth rate 1,5% (2014)?

и въобще ква е връзката на вашата снимка с табличката която постнахте в темата?

.........

[Centurionus]

Тези думички твои ли са ?
"Трето - Източника на горната таблица не са "вашите приятели" от CIA, а IMF." пост от 9.32
"Натискаме линка и четем: Source: International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, April 2015 Няма и дума за CIA. "
"Извод - английски не разбирате, български също не владеете." от репоста ти 22.44
"
"Нищо такова не е "ДАДЕНО". Сменете си офтамолога.
Дори не можете да цитирате това което пише в линка ви..." от 23.24

Три пъти ти се пениш ,че нямало такова нещо , сега като видя ,че имало ще ме питаш "ама къде си постнал данните" .....
Ами верно си за офталмолог , или по-скоро се правиш на ударен .
Очаквам по-добра концентрация у желаещите да комуникират/спорят с мен .

[Dinain]

Центурий, има една забележка - Gross domestic product, constant prices.

Колко е реално цените да са фиксирани, всички знаем.

Но това е най-малкото. Икономическите показатели от соц времена, за България или друга държава, е изключително трудно да се приравнят към съвременните. Откъде МВФ ще вземе данните, освен от официалната тогава статистика, т.е. каквото българското правителство публикува само за себе си?
С винаги преизпълнените петилетки?

Значи чутовен икономически ръст, но чакаш с години за една Лада, в магазина рафтовете са празни, режими на ток и вода, а само година след това основни стоки се купуват с купони като във военно време?

Айде моля Ви се, не сме малки деца.

Резонен е въпросът защо такъв икономически рай се превръща за нула време в бездна, щом се отворят границите и пазарите? Въпросът е реторичен, очевидно е, че това са изкуствени данни в затворена икономика.

[rki]

Тези думички твои ли са ?
"Трето - Източника на горната таблица не са "вашите приятели" от CIA, а IMF." пост от 9.32
"Натискаме линка и четем: Source: International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, April 2015 Няма и дума за CIA. "
"Извод - английски не разбирате, български също не владеете." от репоста ти 22.44
"
"Нищо такова не е "ДАДЕНО". Сменете си офтамолога.
Дори не можете да цитирате това което пише в линка ви..." от 23.24

Три пъти ти се пениш ,че нямало такова нещо , сега като видя ,че имало ще ме питаш "ама къде си постнал данните" .....
Ами верно си за офталмолог , или по-скоро се правиш на ударен .
Очаквам по-добра концентрация у желаещите да комуникират/спорят с мен .

Да ви го напиша за пореден път - постната от вас картинка няма нищо общо с постната от вас таблица. Това са два различни източника и съответно дават различни данни.
За останалото - върнете се и прочетете пак какво съм ви написал назад в темата.

[rki]

Икономическите показатели от соц времена, за България или друга държава, е изключително трудно да се приравнят към съвременните. Откъде МВФ ще вземе данните, освен от официалната тогава статистика, т.е. каквото българското правителство публикува само за себе си?
С винаги преизпълнените петилетки?

Дори не е ясно дали ги е взел от НСИ, какво въобще е взел и какви собствени интерполации и преобразувания на първичните данни са правили. Това прави всяко позоваване на такимва агрегати отпреди 1990-91 крайно несигурно и трябва много да се внимава какво и от кой се цитира.
За пример ще посоча, че за същия показател "реален икономически ръст" за 1988 г. МВФ дава 2,4%, докато Световната Банка дава над 10% ръст. Разликите просто са фрапиращи.


А тезата, че 80-те години имаме положителен ръст, пък кризата е почнала чак 90-те в резултат на промените издава пълно непознаване на историята.
Ще спомена само един аспект - НРБ изгражда крайно неефективна икономика, още по-лошо изградените производства бълват продукция която е неконкурентноспособна и не се търси особено по второ направление, същевременно изцяло зависят от вноса на суровини, материали, части срещу валута. Това довежда до натрупването на голям дефицит и на прословутия външен дълг.
По данни на БНБ 1984г. брутния външен дълг е 3 милиарда долара и нараства до 1989 г. на 10,66 милиарда долара.
Т.е. за да не изпадне социкономиката в колапс и депресия, средногодишно се инжектират в нея по над 1,3 милиарда долара, взети назаем.Огромна за времето си сума.
88-89-та година положението с достъпа до валута е толкова тежко, че правителството решава да организира валутна борса на която предприятията нуждаещи се от валута да я купуват. Средната цена по която БНБ продава долари на борсата е над 10 лв - отчет на БНБ за 1989 г. http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/ ... oc5_bg.pdf , а баща ми ми е казвал че някои негови колеги са купували по 18 до 23 лева за долар.
Когато на 29 март 1990 г. др. Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг, прозводството лишено от валута за покупка на суровини и материали буквално колабира:


http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/ ... _03_bg.pdf стр.242

Ето какво казва председателят на Комисията за обществено-икономическо развитие др. Иван Илиев при представянето на бюджет 1990 г. пред Народното Събрание:

През последните години все по-ясно се очертаваха кризисните явления в развитието на
икономиката. Тези тенденции с особена сила се изявиха през миналата година и от началото на
настоящата година. Икономиката се намира в дълбока криза. През миналата година произведени-
ят национален доход е по-малък от 1988 г. В края на 1989 г. външният ни дълг в конвертируема
валута достигна 10 млрд. и 800 млн. долара, което далеч надхвърля допустимата критична грани-
ца. Разстроен и силно неравновесен и дефицитен е потребителският пазар. Държавният вътрешен
дълг надхвърля 11 млрд. лв. Нараства инфлацията както на потребителския пазар, така и при про-
дажбата на средства за производство и особено на машините и техните съставни части.
Намалява производството на продукцията в натура, особено през втората половина и глав-
но в края на миналата и от началото на настоящата година. Не задоволява качеството на продук-
цията и е ниска ефективността на производството. Особено е тревожно положението в областта на
инвестициите. В края на миналата година обемът на незавършеното строителство е с 40 на сто по-
голям от годишния обем на капиталните вложения.
Дълбокото отчуждение от собствеността сега се изразява в непрекъснат спад и на без това
ниската трудова, технологична и производствена дисциплина. В много предприятия се работи с
непълен производствен ритъм, провеждат се стачки и митинги, предявяват се ултимативни иска-
ния. Само през последните два месеца бяха значително повишени заплатите на отделни професи-
онални категории трудещи се, което не можеше да не се отрази върху държавния бюджет и върху
задълбочаване на финансовите диспропорции.
Такава е в най-общи линии икономическата ситуация, при която е разработен законопроек-
тът за бюджета на България през 1990 г. и е предложен за обсъждане и приемане от Народното
събрание.
http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/ ... oc5_bg.pdf стр. 519

А ето част от изказването на др. Андрей Луканов пред Народното Събрание на 29 март 1990 г.:

За икономическата ситуация в България
и причините за икономическата криза


Преди да премина към съдържанието на самата програма, смятам за необходимо да разгле-
дам основните характеристики на икономическата ситуация в България и причините за стопанска-
та криза, в която навлязохме. Ще направя това без претенции да дам цялостен и изчерпателен от-
говор на многото въпроси, свързани със стопанската криза, които с основание вълнуват нашата
общественост. Това са въпроси, които тепърва предстои да се анализират задълбочено и по които
несъмнено ще има още много дискусии. Не е възможно обаче да набележим верния път за излиза-
не от кризата, ако не си дадем сметка за нейния характер, мащаби и основни проявления За да ле-
куваме успешно болестта, трябва да поставим точна диагноза.
Белезите на тази криза са очевидни. Бих желал накратко да проследя част от причините за
задълбочаване на кризисните явления, като се огранича в рамките на периода 1981–1990 година.
Първо. Принудени сме да плащаме тежък данък за сериозните грешки и недомислия в на-
сочването и използването на инвестициите главно през последните две петилетки. Нямам предвид
само увлечението за прекомерно развитие на отраслите от група „А“, породено от деформирани
представи за индустриализацията на страната. Периодът, за който става дума, заема по-особено
място, защото през тези години развитието на световната научно-техническа революция наложи
провеждането на нова структурна и технологична политика. Възприе се линия на развитие на об-
що взето модерни производства с експортна насоченост. Известни резултати имаше и те не бива
да се подценяват. За няколко години се получи значителен финансов ефект, бързо нарасна износът
по първо направление, в т.ч. и за Съветския съюз. Проблемът е в това, че акцентът беше поставен
върху развитието на производства, които при специфичните национални условия – недостиг на ос-
новни суровини и материали, на технологично оборудване, недостатъчно развита приложна нау-
ка – вместо да ни осигурят предимства, се превърнаха в тежко бреме. Разгръщането на някои от-
расли, силно зависими от вноса на оборудване и материали по второ направление, при нереална
оценка на възможностите за самофинансиране, неизбежно доведе до изтощаване на източниците
за акумулиране на средства за по-нататъшно развитие. През всички тези години, поради привлича-
нето на значителни кредитни ресурси, използваният национален доход системно превишава произ-
ведения. Характерно е, че привличането на тези кредити беше свързано не само и не толкова с
технологичното обновяване, колкото с вноса на суровини и материали, необходими за текущо
осигуряване на производствения процес. Тази тенденция засегна не само електрониката, биохими-
ческата промишленост и машиностроенето, но и базовите отрасли.

► Show Spoiler

Както се вижда, неблагополучията в нашата икономика не се дължат само на необоснова-
ното изграждане на нови мощности. Те са резултат и от подценяването на необходимостта от мо-
дернизиране и преструктуриране на външноикономическите връзки с цел да се увеличи износът и
да се намали зависимостта от вноса на суровини и материали срещу конвертируема валута.
Практически този процес не беше доведен докрай. Въпреки гръмките решения, голяма част
от производствата и отраслите, включително и тези, които бяха обявявани за „стратегически“, из-
паднаха в кризисно състояние, намали се рентабилността, изостанаха качеството и конкурентос-
пособността на продукцията.
В резултат на всичко това технологичното обновяване се размина с една от основните це-
ли – приспособяването на националната икономика към промените и тенденциите на световния па-
зар. Този провал следователно се дължи и на субективната нагласа за временни ефекти, на неже-
ланието да се види действителността такава, каквато е.


Второ. Кризисното състояние на икономиката се проявява и в общото финансово състоя-
ние на страната.
Подценяването на финансовия аспект на икономическото развитие, който при всяка нор-
мална икономика е синтетичният измерител за икономическия успех или неуспех, намери израз в
нарастващия брой на губещите и нискоефективните производства и предприятия при паралелно
бързо увеличаване на тяхната кредитна задлъжнялост. В крайна сметка, в условията на тотално
одържавяване и централизация, тези предприятия разчитаха на държавна помощ, на държавно
субсидиране и подкрепа.
Мощен канал за прахосване на средства и за засилване на инфлационния натиск стана ин-
вестиционният процес. През периода, за който става дума, строителството се разгърна на широк
фронт. Силите на строителните организации се разпиляваха по хиляди обекти. Това доведе до зам-
разяване на материални, трудови, финансови и валутни ресурси за милиарди левове. Незавърше-
ното строителство в края на 1989 г. надхвърли 14 млрд. лева при нормален обем за страна като на-
шата около 6-7 млрд. лева.
Тъй като голяма част от строящите се обекти поради ниската ефективност не отговаряха на
условията за кредитиране, до 1986 г. те бяха финансирани пряко от бюджета. За такива обекти от
бюджета се заделяха годишно около 2 млрд. лева, без да се създава източник на средства за тяхно-
то покриване. Това наложи през 1987 г. да се образува фонд „Държавно кредитиране“, от който до
края на 1989 г. са използвани 6,7 млрд. лева.
За усложняването на финансовата ситуация допринесе и политиката на формиране на дохо-
дите, недостатъчната обвръзка на размера на заплащането с получените резултати. В много отрас-
ли и дейности се заплащаше и до днес се заплаща не за извършена работа, а за присъствие, за
„специфични“ условия и други. Същевременно значително изостанаха минималните заплати и
пенсии, в резултат на което част от населението получава доходи под жизнения минимум.
На този фон още по-силно изпъква социалният цинизъм на престижното строителство. Да
се хвърлят стотици милиони левове за изграждане на резиденции, на комитети и съвети, на площа-
ди, при положение, че не достигат жилища и училища, че болниците се строят по десет и повече
години, че внушителни обществени сгради се издигат там, където няма домове за възрастни хора –
не е ли всичко това проява на едно дълбоко извратено социално и икономическо мислене?
Немалко влияние за задълбочаване на финансовите и валутните затруднения на страната
оказа и практиката на вземане на правителствени решения за допълнителни разходи след утвърж-
даване на бюджета от Народното събрание, без да се осигуряват реални източници за тяхното пок-
риване. Типичен пример отново са разходите за представителни и престижни цели. Скъпо мероп-
риятие бяха известните ежегодни срещи на председателя на Държавния съвет с дипломатическия
корпус. Само за срещата през 1988 г. в Правец и Ботевград се предвиждаха минимални средства
за „освежаване“ на двата града. Това „освежаване“ обаче струваше на бюджета над 30 млн. лева и
още толкова на различни стопански организации.


Трето. Силен дестабилизиращ фактор стана използването на бюджета за поддържане на из-
куствена обществена стабилност, неподкрепена от реални ресурси. Режимът на едноличната власт,
особено през последните години, възприе курс на все по-голямо ангажиране на бюджета в нес-
войствени за него функции. Разходите на бюджета за субсидии, надбавки и премии достигнаха
около 7 млрд. лева. Техният средногодишен размер напоследък превишава годишните приходи на
бюджета от данъка върху печалбата. Бюджетът все по-широко се използваше за поддържане на
губещи предприятия, за финансиране на несвойствени дейности и съмнителни планове.
Може да се каже, че в тази област се стигна до пълен абсурд. Бюджетът обхвана всички
страни на националния живот. Чрез него се преразпределяше над 85 на сто от националния доход.
Това още повече засили ролята на бюрократичните структури като преразпределителни центрове.
В тази реалност се разбиха всички намерения за децентрализация и демократизация на стопанския
живот. Поемайки все по-големи ангажименти, предполагащи преразпределение на финансовите
ресурси, държавата чрез бюджета неизбежно и обективно укрепваше ролята на централните инс-
титуции. Всички мълнии по техен адрес, цялата пукотевица около тях само замъгляваха действи-
телното състояние на нещата.
Връх на абсурда беше това, че вместо да съдействува за градежа на ефективна икономика,
бюджетът се използваше за все по-голямо обсебване на печалбата на предприятията в недопусти-
мо високи размери. Изземваха се средствата на онези, които работеха по-добре, за да се предоста-
вят на тези, които работеха зле. Така в крайна сметка и в национален мащаб, и преди всичко на
равнището на стопанската единица, рязко се ограничаваха и дори се подкопаваха източниците за
растеж, не съществуваха механизми за преливане на средства към най-ефективните структурни
направления. Бюджетът се превърна в инструмент за замразяване на структурните пропорции, в
бариера на структурната динамика.
Бих искал отново да подчертая – става дума за политика, която поначало е волунтаристич-
на, защото върви срещу законите на икономиката. Това е политика на безизходица, дори и тогава,
когато се осъществява възможно най-компетентно от субективния фактор.


Четвърто. Критичното положение на икономиката се усложни от рязкото увеличаване на
външния дълг.
В следвоенния период България неведнъж е изпадала в критични ситуации. Последният път
това се случи през периода 1976–1978 година. Тогава беше възприета правилна линия на систем-
ни и комплексни мерки за нормализиране на платежния баланс. За няколко години бяха постигна-
ти чувствителни промени. В началото на 80-те години България с право се считаше за един от най-
стабилните платци сред страните – членки на СИВ. Положението се промени след 1984 година.
Външният дълг от около 3,0 млрд. долара в края на 1984 г. достигна 10,8 млрд. долара през 1989
година.
Кои са факторите, които доведоха до такава рязка промяна? Защо днес сме изправени пред
значителен външен дълг и сериозни затруднения във валутните разплащания?
Основна причина за влошаване на валутното състояние са волунтаристичните решения, не-
съобразени с изискванията на обективните икономически закони и с реалните възможности на
страната.
Назад започна да ни тегли и структурата на икономиката, нагодена да се внася срещу кон-
вертируема валута, без да се изнася. Данните показват, че за периода 1981–1989 г. валутните раз-
ходи в конвертируема валута надвишават 30 млрд. долара. Делът на разходите за внос на стоки за-
ема 62 на сто от тази сума.
Показателно е, че 73,1 на сто от стоковия внос се пада на вноса на суровини и материали.
Става дума за 14 млнд. [млрд.] долара, значителна част от които е консумирана след 1985 година.
Особено големи са валутните разходи за машиностроенето, електрониката и електротехниката. За
периода 1986–1989 г. валутните постъпления в отрасъл „Електроника“ възлизат на 166 млн. дола-
ра, а валутните разходи – на 719 млн. долара, а на Асоциация „Индустрия за човека“ – съответно
на 240 млн. долара и 779 млн. долара.
Може с известно основание да се каже, че тези разходи са свързани с поддържането на за-
етостта, с изпълнението на ангажименти по първо направление, със задоволяването на вътрешния
пазар. Въпросът е, че в случая увеличаването на разходите ставаше не за сметка на по-големи пла-
тежни възможности, а за сметка на стремглаво нарастване на кредитната задлъжнялост.
Разходите рязко нараснаха и в резултат на някои извънредни и непредвидими обстоятелс-
тва. Така например вносът на зърно, месо, млечни продукти и др. за поддържане и дори увелича-
ване на вътрешното потребление на хранителни стоки през периода след 1985 г. възлезе на около
1 млрд. долара. Само за три години –1987–1989 г. – поради авариите в Девня и Свищов се наложи
непредвиден внос на пластмаси и текстилни влакна за около 260 млн. долара.
Към горното следва да се прибави и обстоятелството, че нашият износ от 1984 г. насам
постоянно спада. Тогава валутните постъпления от износ на стоки и услуги надхвърляха 3 млрд.
долара, а през миналата година те едва достигнаха 2 млрд. долара.
Причините са както в застоя на производството, така и в наложеното по волеви път безус-
ловно предимство на вътрешното потребление. Това поведение също има своето политическо и
социално обяснение. Но то е късогледа политика, при положение, че не са въвлечени алтернатив-
ни и по-ефективни източници за валутни постъпления.
Върху нашите валутни баланси се отрази и новата ситуация в арабските страни. Навреме-
то ние правилно се ориентирахме към сътрудничество с тези страни. Тази ориентация и днес за-
пазва своята актуалност. Това са естествени пазари и партньори. България реализира от тях пос-
тъпления за няколко милиарда долара. Не можахме обаче своевременно да преориентираме по-
значителна част от нашия външноикономически обмен и по-специално износа към пазарите на
развитите държавни и преди всичко западноевропейския пазар.
Към изброените причини не може да не прибавим и онези валутни разходи, за които е
трудно да се намери разумно обяснение. Те не формират главната част от нарасналия външен
дълг, но все пак допринесоха в определена степен за влошаване на нашето валутно състояние.
Става дума за различните „маньоври“ и „пробиви“, като вложените без сериозен анализ валутни
средства за нефтени проучвания в Либия, изграждането по ударна процедура на малки предприя-
тия, валутните разходи за заводите в Радомир, Бургас и други. Много от тези начинания в страна-
та и в чужбина, предприемани под лозунга за внедряване на високи технологии, бяха просто аван-
тюри. Порочното в случая бе, че решенията се вземаха като правило на политическо равнище, без
фирмите инвеститори да поемат икономическа отговорност и ангажименти за износ срещу твърда
валута. В последна сметка в условията на централизация на валутните ресурси последиците лягат
върху националния платежен баланс.
По тези въпроси, особено през последните 2–3 години, имаше редица дискусии в партийно-
то и държавното ръководство. Нееднократно се поставяше въпросът за това, че отиваме към опас-
ната черта, към сериозна криза във валутната област, че трябва да се вземат решителни мерки как-
то за засилване на износа, така и за разумно ограничаване на вноса. Настояваше се да се даде по-
голяма гласност на тези тенденции, да се създава обществена нагласа за провеждане на мерки, ко-
ито, макар и непопулярни, биха ограничили нарастването на задълженията. За съжаление надделя
другата тенденция – чрез увеличаване на дълга да се запушват дупките, да се поддържа видимост
на динамично и ефективно развитие.


Пето. Когато говорим за причините, довели до сегашната криза, не можем да отминем съд-
бата на селското стопанство. Упадъкът на земеделието и на българското село предизвиква дълбо-
ко огорчение и засяга най-непосредствено всеки от нас. Спадна производството на основни култу-
ри. Намалява броят на селскостопанските животни, намалява обработваемата земя. Влошават се
екологическите показатели на селскостопанското производство. Внасят се зърно, месо, млечни
произведения и други продукти.
Причините далеч не са само в лошите природни условия през някои години. Главен фактор
за застоя на селскостопанското производство от началото на 70-те години стана ликвидирането на
ТКЗС. По този начин командно-административната система окончателно се утвърди в селското
стопанство. При отсъствието на пазарен механизъм, притиснато от политиката на стабилни цени
за неговата продукция при нарастване на цените на основните материали и на техниката, в услови-
ята на изострящите се демографски проблеми селското стопанство изпадна в тежка криза. От от-
расъл, който носеше конвертируема валута, то се превърна в отрасъл, който харчи такава валута.
Не по-малко тежки и разрушителни са и промените в социалните отношения в българското
село. Кризата на формите на собственост, откъсването на хората от земята и недалновидната по-
литика на ускорена урбанизация, свързана с пресилените и несъобразени с националната специ-
фика идеи за развитие на крупната индустрия, доведоха до системно обезкръвяване на селското
стопанство. И най-важното – до ликвидирането на единствения сектор в България, в който дейст-
вуваха що-годе здрави стопански принципи – принципът на самоиздръжката, принципите на дейс-
твителната демокрация, на стопанската сметка. Авантюрата със създаването на АПК – една от
най-големите авантюри в нашето цялостно развитие, ускори процесите на обезлюдяването, заси-
ли бюрократизирането на стопанските отношения в селското стопанство, на отношенията между
селското стопанство и другите отрасли. Така по изкуствен начин беше предизвикана криза и в ко-
оперативния строй, чиято жизненост до 1970 г. трудно може да бъде оспорена.


Шесто. Няколко думи бих искал да кажа и за състоянието на вътрешния пазар.
Известно е, че потребителският пазар навлезе в критична фаза. През последните години па-
ричните доходи на населението редовно превишаваха предлагането на стоки, услуги и жилища.
Разривът между покупателния фонд на населението и стоковото предлагане през 1989 г. беше око-
ло 2 млрд. лева. Освен това непохарчените пари на населението, включително в спестовните каси,
надхвърлиха 26 млрд. лева. В същото време немалка част от населението живее около и под соци-
алния минимум.
Причините за засилване на паричния натиск върху стоките и за изоставане на стоковите ре-
сурси от наличните парични средства са няколко:
провежданата структурна политика и особено пренебрегването на отраслите, произвежда-
щи потребителски стоки и услуги, за което вече говорих;
недостатъчната ресурсна осигуреност, трудностите при осигуряване на суровини и матери-
али и оттук – ненатоварване на мощностите в леката и хранителната промишленост;
одържавяването и на тези сфери, прекомерната централизация на производството на стоки
и услуги, макар че именно тук съществуват най-добри условия за плурализъм на формите на соб-
ственост и за стимулиращо въздействие на пазарния механизъм.
Към тези причини бих искал да прибавя и още една – ценовата политика, която в много от-
ношения има определяща роля. У нас години наред се провежда ценова политика, която на пръв
поглед изглежда социално справедлива, гарантираща стабилност, но фактически е една от главни-
те пречки за развитие на икономиката.
Липсата на нормални ценови съотношения деформира показателите на отраслите и стопан-
ските единици, прави ги икономически несъпоставими, пречи на нормалния и естествен процес на
преливане на капитали и на ресурси и, в крайна сметка, задържа растежа на производството. От
друга страна, поддържането на стабилни цени, когато за това няма обективни условия – нито меж-
дународни, нито вътрешни, при нарастване на производствените разходи, засилва преразпредели-
телната функция на бюджета и по този начин подкопава възможностите за саморазвитие и само-
финансиране.
Съзнателната изолация на системата на цените у нас от базата на световните цени и нере-
алният валутен курс по същество поощряват вноса и всячески спъват износа.
Анализирайки кризата в българската икономика, си даваме ясна сметка колко важно е да се
намери разумното, демократичното отношение между икономиката и политиката. Там, където ико-
номиката става инструмент на политиката, се залага на командно-административните методи и на
непрекъснатите организационни промени, търси се „дамарът“ на поредното управленско чудо.
През последните години, чувствувайки назряващата обществено-политическа криза, режимът на
едноличната власт провеждаше линията – „след мен и потоп“. Съвършено съзнателно се налагаше
политика на вътрешно и външно задлъжняване, чрез която режимът искаше да гарантира собстве-
ната си стабилност.
В крайна сметка тази политика, особено през последните пет-шест години, доведе до
свръхпотребление както в инвестиционната и производствената сфера, така и в сферата на лично-
то потребление. И тъй като това потребление не беше покрито с национални ресурси, позволихме
си да живеем „на заем“. Синтетичен израз на това свръхпотребление стана увеличаването на вът-
решния и на външния дълг на страната.
*
* *
Когато анализираме причините за стопанската криза у нас, не можем да пренебрегваме ни-
то конюнктурните фактори, нито тежките последици на волунтаризма в политиката и икономика-
та. Нямаме право да подминаваме въпроса за персоналната отговорност за деформациите в иконо-
миката.
Ще допуснем обаче сериозна грешка и ще си направим лоша услуга за бъдещето, ако све-
дем всичко до тези причини, стоварвайки цялата отговорност върху едноличния режим. Ние ще
направим верни изводи, ще набележим верни пътища за излизане от кризата и за по-нататъшно
развитие на българската икономика само ако си дадем ясна сметка, че нашата стопанска криза е
криза на един икономически модел, построен върху утопични основи. Това не е криза само на
българската икономика, а на икономическата система, създадена в рамките на сталинисткия модел
на социализма. Превръщането на собствеността в аморфно и абстрактно понятие, подчиняването
на производството и потреблението на държавно-бюрократичните структури, обсебването на те-
зи структури от бюрократичния апарат и възможностите на бюрократа да се разпорежда под фла-
га на общонародната собственост – това е дълбоката причина за деформирането на действителния
икономически и социален смисъл на производствените отношения у нас.
Днес не е достатъчно да се разграничим от едни или други грешки, да ги осъдим решител-
но. Необходима е промяна на гледната точка, необходимо е и като страна, и като общество да се
обърнем с лице към естествените закони на икономиката, към общовалидните икономически меха-
низми и регулатори.
Животът показва, че пазарната икономика няма алтернатива. Но той показва също така, че
се развива и самата пазарна икономика. Днес никой не може да твърди, че пазарната икономика е
равнозначна на капиталистическата, както не може да се твърди, че тази икономика е несъвмести-
ма с принципите на социалната справедливост и човешкото равенство, разбирано като равенство
на правата и възможностите.

http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/ ... oc5_bg.pdf стр.526

Може още много да се изпише, но предполагам че и това стига за да спрат сълзите и сополите по "великата" социкономика, която лошите демокради са я развалили.

На соц-носталгиците и троловете препоръчвам да прочетат поне трети том от историята на Външния дълг на Блъгария, както и поне първия том от сборника с архивни документи на БНБ за периода 1948-1990 г.

P.S. Допълних изказването на др. Луканов с останалото от частта му за икономическата криза и причините за нея. Приятно четене.

[rki]

Една сравнително груба съпоставка за разликите в БВП на глава от населението преди и сега:

СПРАВКА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БНБ ВАСИЛ КОЛАРОВ ЗА ОСНОВНИТЕ
ПРИЧИНИ ЗА ИНФЛАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ И С ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НЕЙНОТО
ОГРАНИЧАВАНЕ И ПРЕОДОЛЯВАНЕ
София, 8 янаури 1988 г.
Строго поверително
от особена важност
.....
(Данните сочат например, че през 1986 година най-развитите капи-
талистически страни са имали производителност, достигаща около 15 – 20 хиляди щатски долара
брутен вътрешен продукт на глава от населението. Също през 1986 година, по груби оценки на
банката (поради липсата на съпоставимост в показателите) аналогичната производителност на гла-
ва от населението у нас е била около 2 хил. щатски долара, примерно, колкото отчита по съответ-
ната методика на Международния валутен фонд Унгарската народна република).
.....

Според др. Васил Коларов, 1986 г. разликата между България и западните страни по показател БВП-то на глава от населението е била 7 до 10 пъти.

Въпреки кризата от деведесетте, през 2016 разликата спрямо повечето западни страни (ако махнем такива като Норвегия, Швейцария, Люксембург) е 5 до 8 пъти.

► Show Spoiler

UNIT: Current prices, euro per capita
NA_ITEM: Gross domestic product at market prices
TIME
GEO

2016
European Union (28 countries)

29,000
European Union (15 countries)

33,600
Euro area (EA11-2000, EA12-2006, EA13-2007, EA15-2008, EA16-2010, EA17-2013, EA18-2014, EA19)

31,700
Euro area (19 countries)

31,700
Euro area (18 countries)

31,800
Euro area (12 countries)

32,400
Belgium

37,400
Bulgaria

6,600(p)
Czech Republic

16,700
Denmark

48,400
Germany (until 1990 former territory of the FRG)

38,100
Estonia

16,000
Ireland

58,800
Greece

16,300(p)
Spain

24,100(p)
France

33,300(p)
Croatia

11,000
Italy

27,600
Cyprus

21,000(p)
Latvia

12,800
Lithuania

13,500
Luxembourg

92,900
Hungary

11,500
Malta

22,700
Netherlands

41,300(p)
Austria

40,000
Poland

11,000(e)
Portugal

17,900(e)
Romania

8,600(p)
Slovenia

19,600
Slovakia

14,900
Finland

39,200
Sweden

46,900
United Kingdom

36,100
Iceland

53,900
Liechtenstein

:
Norway

64,100
Switzerland

72,200(p)

източник евростат. Данните за всяка страна са под името и.

[General Lukov]

Направо го разсипахте... Надявам се че ще прояви малко чувство за срам и ще спре да пише повече, защото загуби спора с много на нула.
Впрочем голяма част от тези документи и доклади на висши кадри от БКП Антон Тодоров ги е представял - главно в предаването Свободна зона с Георги Коритаров в последните години. Може да ги намерите в тубата с търсачката "Антон Тодоров в Свободна зона". Другият вариант е просто да си купите книгите му, там са публикувани над 100 такива доклада, документи, таблици и прочее - данни на самите БКП престъпници в края на 80те, не на външни (злонамерени) източници, врагове на великия комунизъм.
Най-лошото е че днес има една млада прослойка от хора, която вярва на подобни кресливи сирени на комунизма като Костадин Чакъров (съветника на бай Тошо) и други подобни индивиди и такива хора ако получат власт ще ни докарат до нова национална катастрофа, връщайки България половин век назад в развитието си.

[Dinain]

Centurionus, социалистическите икономики спряха ръста си в края на 60-те, влязоха в стагнация през 70-те и колабираха през 80-те. Това е повсеместна тенденция, защо мислиш, че България е изключение?

И защо мислиш, че всички рухнаха почти едновременно, в периода 88-91 г.?
Айде, да кажем само за България, защо системата рухна в края на 89-а, ако цялото предно десетилетие е отбелязваща ръстове? Няма логика.

[Ksantip]

Rki, стои това излияние защото не съм го видял. Давай още такива документи, че е интересно.

[Centurionus]

Щом ще се трият постове за да се помага на определени участници , няма много смисъл .
Д9 , аз цитирах данни на IMF , който пък цитират CIA world factbook . Нарочно търсех външен източник на информация , не Булстат или някой доклад за преизпълнение на петилетка . Там цифрите са ясни до 89-та си има ръст на икономиката .
Въпроса е , защо дори след смяната на строя , нещата не се запазиха , а икономиката рухна и почти десетилетие имаше твърда рецесия .

[Stan]

Там цифрите са ясни до 89-та си има ръст на икономиката .
Въпроса е , защо дори след смяната на строя , нещата не се запазиха , а икономиката рухна и почти десетилетие имаше твърда рецесия .

E на това му се вика "класически гьосурат". Точно в цитираните от теб данни се ясно се вижда, че именно през 1989 ръстът на икономиката вече е с отрицателна стойност. Обаче не, тролът си пее комунистическият евъргрийн "дойде демокрацията и всичко отиде по дяволите".

[Stan]

А ето и един прекрасен документ от първите дни на "народната" власт.

[General Lukov]

Абе той правешкия ТЖ с четвърто отделение управляваше 32 години, вие за някакви бирници се хващате...
Иначе по времето на Царска България именно най-простите галоши, необразовани, мързеливи и обирджии на мандри се включваха в БРП (комунисти)...така че е нямало откъде партията майка да извади квалифицирани кадри.

[Dinain]

Щом ще се трият постове за да се помага на определени участници , няма много смисъл .
Д9 , аз цитирах данни на IMF , който пък цитират CIA world factbook . Нарочно търсех външен източник на информация , не Булстат или някой доклад за преизпълнение на петилетка . Там цифрите са ясни до 89-та си има ръст на икономиката .
Въпроса е , защо дори след смяната на строя , нещата не се запазиха , а икономиката рухна и почти десетилетие имаше твърда рецесия .

Защото са спрели да фалшифицират данните, може би?
Всичко, което цитираш, е с първоизточник НСИ, т.е. какво НРБ е докладвала сама за себе си. Затова ти посочих преизпълнени петилетки, а същевременно дефицит и мизерия.

[rki]

Понеже военния бюджет на НРБ е бил секретен и поне аз не съм намерил публични данни за него, то пускам оценките на Държавния Департамент. Поради приближенията и допусканията при които преизчисляват сумите, важното е да се гледат, не номиналните суми, а съотношенията военен бюджет към БНП и към държавния бюджет:

63-73.png

73-83.png

1989-1979.png

Според тях в началото на 60-те военните разходи са около 10% от БНП-то, после падат до около 8% и през 80-те се дигат на 12-14% от БНП-то и над една трета от държавния бюджет.

[rki]

А това са оценките на Госдепа за търговията с оръжие:

63-73trade.png

73-83trade.png

79-89trade.png

Малко се разбива мита, че сме изнасяли оръжие за милиарди долари годишно. Общо взето силния период в износа е част от 80-те, и то не е ясно въобще каква част от този износ е бил платен, и за каква част впоследствие сме отписали парите на такива платци като Либия, Ирак и др.

Любопитно ми стана, че при вноса 1987 г. НРБ закупува спецзпродукция за 20 милиона долара от ФРГ. Някой знае ли какво точно въоръжение сме купили от натовска страна?

Източник на данните за двата поста са докладите "World Military Expenditures and Arms Transfers", ето линк https://www.state.gov/t/avc/rls/rpt/wmeat/c50834.htm

[General Lukov]

В края на 80те ТЖ поддържаше отличния отношения с федералния министър и т.нар. президент на Бавария - Франц Йозеф Щраус. Канеше го редовно в София, даже са ходили и на лов, та може там да е договорил нещо и да е изкопчил въоръжение от ФРГ. Друг е въпроса защо западноевропейски политици по онова време бяха толкова петимни за скрити договорки с комунистически престъпници от Източна Европа.

[rki]

Тука някой разправяше, че промените ни донесли непознати явления като банковите фалити и прочие чудеса на капитализма.

Я да видим:

ПРОТОКОЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БНБ С РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА
НАКАЗАНИЕ „МЪМРЕНЕ“ НА ПЪРВИЯ ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАНКАТА ЗА
СТОПАНСКИ ИНИЦИАТИВИ (МИНЕРАЛБАНК) ЯНКО ЯНЕВ ПОРАДИ ДОПУСНАТОТО
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА НЕОБЕЗПЕЧЕНИ ВАЛУТНИ КРЕДИТИ НА ЧУЖДЕСТРАННИ
ФИРМИ И С РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА
КРЕДИТНАТА ДЕЙНОСТ НА МИНЕРАЛБАНК
София, 26 декември 1986 г.
ПОВЕРИТЕЛНО
ПРОТОКОЛ № 17
Заседание на 26 декември 1986 година .....
Наред с постигнатите добри резултати, в дейността на Банката за стопански инициативи
(Минералбанк) по валутните кредити са допуснати и някои отклонения от основните изисквания в
банковата дейност в тази област, а именно:
Предоставяни са кредити в несоциалистическа валута на чуждестранни фирми, без да са
достатъчно гарантирани и обезпечени, в резултат на което е създаден риск за понасяне на загуби
в несоциалистическа валута от банката. От предоставените от Банката за стопански инициативи
(Минералбанк) валутни кредити на чуждестранни фирми, 3 602 хил. вал. лв. не са били погасени
към 31 май 1986 г. в договорените срокове.
На фирмата „Артин Вон Дер Бохосян“, която няма банкови сметки, които да се водят в на-
ши банки, е предоставен кредит в размер на 1 050 хил. щатски долара, без наличието на обезпече-
ние на кредита. Двадесет дни преди изтичане на крайния срок за издължаване на кредита е внесе-
на от кредитополучателя в Литексбанк, Бейрут, гаранция в размер на 4 000 000 ливански лири, ко-
ято обаче не е била достатъчна да покрие дори половината от предоставения кредит. Банката за
стопански инициативи (Минералбанк) не е взела своевременно необходимите мерки за ползуване
на внесената сума, вследствие на което и поради рязкото влошаване на курса на ливанската лира
частичната гаранция многократно е обезценена. Въпреки че крайният срок за издължаване на кре-
дита е изтекъл още на 31 декември 1984 г., една значителна част от него – 600 000 щатски долара,
все още не е погасена, като в продължение на около 9 месеца не са правени погасителни вноски.
Риск за понасяне на загуби в несоциалистическа валута поради недостатъчна гарантираност
и обезпечение на кредита и то при предоставянето му, съществува и по отношение на валутния кре-
дит на чуждестранната фирма „Голд Коин“. Допълнително направеното обезпечение не е достатъч-
но да покрие пълния размер на кредита, а положителният резултат в лева от курсовата разлика в ре-
зултат на промените в курса на швейцарския франк не може да се ползува като източник за допълни-
телно обезпечение, тъй като обезпечението следва да бъде в конвертируема валута.
Освен това, Банката за стопански инициативи (Минералбанк) е сконтирала по открити ак-
редитиви на ливанска банка платежни документи на фирмата „Роуматимпекс“, Бейрут, въпреки
несигурното положение в Ливан и след като е известно, че същата фирма има големи задължения
към Литексбанк, които продължително време не се погасяват.
Не във всички случаи достатъчно са проучвани възможностите и готовността на кредито-
получателите за навременно изграждане на кредитираните мероприятия и погасяване на валутни-
те кредити.
В резултат и на споменатите слабости, от формирания дълг към 31 май 1986 г. в размер на
152 878 хил. вал. лв. по предоставените от Банката за стопански инициативи (Минералбанк) ва-
лутни кредити на стопански организации и предприятия, 29 839 хил. вал. лв. или 19,52 на сто са
били просрочени. Към предоставените от Банката за стопански инициативи (Минералбанк) и ус-
воени валутни кредити през 1984, 1985 и до 31 май 1986 година просроченият дълг е 12,5 на сто.
.....


Българска народна банка. Сборник документи. Том V, 1948–1990 г. Част трета
стр. 166

Източването на банковата система си върви още от 80-те.

[General Lukov]

Следващият понеделник Антон Тодоров анонсира, че ще покаже дузина подобни документи (които е публикувал в книгите си). Очаквайте на 25 септември много интересно предаване.

[Centurionus]

Айде поредната манипулация . Абе да не сте ученици на Стан по тая дисциплина всичките ?
Постът започва " Тука някой разправяше, че промените ни донесли непознати явления като банковите фалити и прочие чудеса на капитализма."
Ясно пише ,че в последствие на по-долу цитирания документ банката фалирала .
Я да видим обаче това : Минералбанк фалира за един следобед " от дата 20.03 2006 ???!
"
Банките загиват като хората. Някои след дълга и мъчителна агония, а други поразени от внезапна смърт. Минералбанк бе една от най-бързо фалиралите банки. При нея от поставянето й под особен надзор до обявяване в несъстоятелност не минаха дори 24 часа. След като на 17 май сутринта БНБ обяви влизането в сила на крутите мерки за трите трезора, още следобед лично тогавашният премиер Жан Виденов обяви фалита на Минералбанк. Трезорът беше изцяло държавен и почти всички несъбрани вземания при него бяха от държавния сектор. През 1989 г. банката е обявена за най-добра влогонабираща институция в Европа.
В хода на съдебното дирене, което се извършва по прословутия чл. 283 от Наказателния кодекс, става ясно, че от хилядите раздадени кредити от банката инкриминирани са само четири. С уговорката, че не беше доказано те да са отпуснати в нарушение на тогава действащите нормативни актове и регулации. Впоследствие и тези четири заема са били погасени. Затова съдът сне вината от тогавашния председател на кредитната институция Владимир Ташков. Той обвини държавата, че в началото на прехода към пазарна икономика тотално Е ДЕЗЕРТИРАЛА ОТ СВОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ! "

Що така бе , нали само в соца можеше да се случва подобно ?

И накрая излезе ,че да ,имало е злоупотреби ,но банката не е фалирала през 1986-та , а 20 години по-късно . Или поредната манипулация .

[rki]

Минералбанк още 89-90-а е пътник, а и не само тя. Това, че вие не го знаете не променя с нищо фактите - фалитът на българската банкова система и икономика бе започнал още 80-те години.

София, 22 ноември 1990 г.
Б Ъ Л Г А Р С К А Н А Р О Д Н А Б А Н К А
Управление „Банков надзор“ П О В Е Р И Т Е Л Н О
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА
г-н ИВАН ДРАГНЕВСКИ

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА
от ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ – началник на управление „Банков надзор ....
Състоянието на ресурсите и кредитния дълг в национална валута на БСИ „Минералбанк“
към 30.09.1990 г. е следното:
I. Ресурси в национална валута 1 865.1 млн. лв.
в това число:
–основен капитал - 143.6 млн. лв.
–фондове в лева - 74.3 млн. лв.
–средства на фирми и организации в лева - 489.2 млн. лв.
–средства на бюджета и
бюджетни организации - 154.4 млн. лв.
–кредит от БНБ (компенсирано) - 915.9 млн. лв.
–средства на ДСК - 23.3 млн. лв.
–други кредитни ресурси - 64.4 млн. лв.
II. Предоставени кредити в
национална валута 1 840.6 млн. лв.
в това число:
–общ дълг на кредитите - 1 549.8 млн. лв.
от тях:
дълг по просрочени кредити (изискуеми) - 135.8 млн. лв.
дълг по просрочени инв[естиционни] кредити (неизискуеми) –
незавършени в срок обекти - 73.9 млн. лв.
дълг по трудновъзвръщаеми кредити (изискуеми) - 16.3 млн. лв.

....

Особено тревожни са констатациите, свързани с валутно-финансовата ликвидност на бан-
ката. Общият дълг на кредитите в чуждестранна валута към 30.09. т.г. възлиза на 452.2 млн. щ[ат-
ски] долара. Размерът на просрочените валутни кредити е 170 млн. щ[атски] долара, от които
просрочените кредити за капитални вложения са 166.8 млн. щ[атски] долара, или 98.2 на сто.
....
Задълженията на БСИ „Минералбанк“ по настъпващи падежи до края на 1990 г. възлизат
на около 32 млн. щ[атски] долара, от които през м. ноември около 18 млн. щ[атски] долара. Към
тях следва да се при[бавят] следните суми по пропуснати падежи:
– 2 млн. щ[атски] долара на Байрише Ферайн банк – Мюнхен, от падеж през м. юни т.г.;
– 2.5 млн. ДМ на Мизуи Тайо, Кобе – клон Хамбург, падеж през м. октомври т.г.;
– 2.3 млн. ДМ на Бакола – Щутгард, от падежи през месеците септември и октомври т.г.
По договореност с Дрезднербанк е отсрочен падежът през м. декември т.г. в размер на 5
млн. ДМ за срок от 6 месеца при запазване на първоначалните условия.
От извършения анализ по баланса към 30.09.1990 г. се констатира, че с наличните си валут-
ни ресурси от депозити и текущи сметки в чуждестранни банки и в Българска външнотърговска
банка, БСИ „Минералбанк“ би могла да посрещне настъпващите падежи до 28.11.1990 година.
Причините за тежкото финансово състояние на БСИ „Минералбанк“ в национална валута
и най-вече с валутно-финансовата є ликвидност са:
– кредитиране на обекти с крупна сметна стойност, с продължителен срок на изграждане и
внедряване, с ниска икономическа ефективност и експортна възвращаемост на продукцията, с ма-
лък относителен дял на собствените средства на инвеститорите и др., поради което голяма част от
кредитните є вложения, особено валутните, предоставени в периода 1983-1988 г., към 30.09. т.г.
са с кръгооборот от 3 до 7 години и в редица случаи са трудно възвращаеми;
– неизпълнение на поети гаранции от държавни органи по предоставени кредити в конвер-
тируема валута;
– в много случаи не са извършвани насрещни проверки и анализ от банковите специалисти
за установяване реалността и обосноваността на предоставените в банката данни и показатели за
ефективност, координираност на инвестиционния процес, готовност за осъществяване и внедрява-
не на мероприятията и обектите, за които са предоставени кредити;
– оформяни са по един, два и повече анекси към редица от договорите, с които са разреше-
ни инвестиционни кредити, особено валутни, като са удължавани с по три, шест, дванадесет и по-
вече месеци крайните срокове на ползуване и погасяване на кредитите. Вследствие на това средни-
ят срок на ползуване на тези кредити е бил две-четири години, а срокът на погасяването им е в ди-
апазона четири-седем и повече години.
Също така, с анексите към договорите за кредити, както за капитални вложения, така и за
оборотни средства, в редица случаи са изменяни първоначално договорените междинни срокове за
погасяване, изменяни са по вид и количества С[токови] М[атериални] Ц[енности] – източник за
погасяване на кредитите, намалявана е с 0.5 и с 1 на сто договорената санкционираща лихва и др.,
което също в различна степен се е отразило на ефективността от кредитната дейност. Констатира-
ни са и случаи на оформяне на анексите към договорите с два-три и повече месеци след изтичане
на договорените срокове, както и случаи на забавяне на кредитите в просрочие с 3 до 9 месеца.
– при разрешаването на кредитите в много случаи са учредени залози върху несъществува-
щи СМЦ и основни средства, както и залози върху продукция, за производството на която са не-
обходими вносни суровини и материали, без същите да са били осигурени, или да е била осигуре-
на необходимата валута за доставянето им. Учредени са и залози върху доставка на машини и съ-
оръжения „втора ръка“, които и досега не може да бъдат въведени в експлоатация, както и върху
продукция за експорт с непотвърдено качество и пр.;
– в някои случаи БСИ „Минералбанк“ е предоставила валутни кредити без в договорите с
кредитополучателите да са били посочени и надлежно оформени гаранти (гаранции), което при по-
ложението, че тези кредити сега са трудновъзвращаеми, лишава банката от възможност да потър-
си и погаси по установения ред за сметка на гарантите дълговете, или поне част от дълговете на
кредитополучателите;
– банката не е следила редовно през 1989 г. за финансовите резултати на сдруженията, в
които има дялово участие с национална и чуждестранна валута. По-голямата част от тези сдруже-
ния нямат или не превеждат договорената печалба или дивиденти.
...

Българска народна банка. Сборник документи. Том V, 1948–1990 г. Част трета
142

Това е тъжната истина. лоши кредити (при това тук не са включени преструктурираните и предоговорените лоши кредити) от близо 15-20% от кредитния портфейл, необезпечени, непровизирани, пропуснати падежи по задължения на банката, реално отрицателен капитал плюс неизпълнени ангажименти на държавата по отпуснатите кредити. И всичко това наследство от периода 1983-1989 г.
Банката де факто е във фалит още 1989-1990 г.

[rki]

Естествено, каквито и документи да се покажат, винаги ще се намери някой с промит от пропаганда мозък, който ще каже на бялото черно.

[Almasy]

Второ, далеч не всички, които са соцносталгичари са с промити мозъци или просто тъпи. Има една категория, които благодарение на соца доста добре са си намазали филиите. Демек облажили са в една кастова система, в която ако си от правилната каста, може да живиеш доста добре, ако и от теб дори дъска за кочина не става.

Че те и правнуците са отдавна осигурени

[EddieBG]

Как се стигна до фалита на БСИ Минералбанк

В "Капитал" има една статия за фалита на Минералбанк.
Статията е от 1996-а година, така че за интернет-тролове, Сорос и прочие, мисля че не може да говорим.