Нова История ⇒ България през социализма. Документи

[IvanG]

Много хора работеха "на частно" много майстори са имали повече кинти , но е нямало за какво да ги похарчат.

Ясно, че е имало много изключения, но аз пиша за масовият българин. Това е било повече социална помощ, или безусловен базов доход, отколкото истинска заплата. Те за това толкова са и работели де. И за това двама инженери едвам са си позволявали гарсониера и ЗАЗ. За селата пък да не говорим. Кой ще си скъсва трътката от бачкане в ТКЗС-то за 100 кинта заплата, с която може да си купи хляб, но не и да си измаже къщата.

Аз го видях де - малко след като падна соца отидох на първата си ученическа бригада - вече бяха по желание. Месец и половина яка експлоатация на детски труд, невъзможни норми и накрая "отличниците" ни дадоха пари дето не можеха да стигнат за един китайски велосипед. Тези дето не преизпълняваха нормата получиха там по 50-60 лева, или нещо такова, дето 90-те бяха нищо.

Хората затова масово гледаха градини и стока.

[Tonev3333]

Нещо за българските електро и мото кари. https://www.bgspomen.com/2024/02/1970-1 ... xYmnSE&m=1

[Dinain]

[eclipse]

https://clubz.bg/147668
Добра статия за престъпноста и милицията през социализма.

[piston]

След 1964 г., МОСКВА ни забранява добив на НЕФТ и ГАЗ.

Съветският съюз строго е ограничавал България да добива нефт и газ от свои находища. За това свидетелстват документи предоставени на "168 часа" от политолога Антон Тодоров.
Те по категоричен начин говорят, че България не само е изпитвала недостиг на важните суровини, а е била принудена да ги купува по дългосрочни договори от "големия брат" на цени по-високи от пазарните в света по онова време. Така в продължение на десетилетия сме страдали от остър дефицит на горива за промишлеността.
"Нека да обясня, че ще бъде необективно да говорим за ограничения през целия период на съветско господство у нас - споделя Антон Тодоров пред "168 часа". - Според мен има два периода, свързани с тази тема - до 1964 г. и след това. Работата по оценката на прогнозните запаси от нефт и газ са започнали през 1960 г. и са провеждани в съответствие с решенията на заседанието на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост, състояло се през 1959 г. в Букурещ. Тази оценка е изпълнена от Постоянна работна група на Комисията по геология, извършена е по единна методика, разработена от същата група и одобрена от комисията. В доклада изрично се подчертава, че цялостната научно-техническа и методическа помощ в организацията и изпълнението на тази оценка е извършена от съветската част в тази комисия.
В резултат на това през 1961-1962 г. е подготвен доклад за основните направления на геологопроучвателните и сондажните работи, който е одобрен от Изпълнителния комитет на СИВ през юли 1963 г. Всичко това се случва в периода, когато на власт в Съветския съюз е Никита Хрушчов. През тези 1-2 години до неговото сваляне е имало определени, макар и ограничени идеи и предложения за изготвянето на национални програми за развитието на нефтената и газова промишленост в държавите от СИВ.
През октомври 1964 г. на мястото на сваления Хрушчов идва Брежнев и започва близо двадесетгодишен застоен период, в който страната ни е ограбвана както никога преди. Застойното ръководство на Съветския съюз, в лицето на геронтократи в Политбюро, както се казва висшият партиен орган след 1966 г. (от 1952 г. дотогава се нарича Президиум на ЦК на КПСС), страда от силна конспиративна нагласа и смята, че допускането на възможност държави от Източния блок да започнат сериозни проучвания и развитие на собствени нефтени и газови добивни възможности, ще ги еманципира от контрола на Москва."
В подкрепа на думите си политологът цитира мемоарите на Горан Готев, който през 880-те години разговаря с нефтения магнат Армънд Хамър в къщата му в Калифорния:
“Хамър току-що се бе завърнал от посещения в Москва и Букурещ и несъмнено искаше да сподели впечатленията си от срещите си с Брежнев и Чаушеску, но започна с главното:
- Знаете ли, че в Черно море притежавате огромни запаси от нефт? Също като румънците. Доказаха го спътникови снимки... Затова предложих на Чаушеску да създадем смесено американско-румънско дружество, като проектът изцяло ще се финансира от “Оксидентъл петролиъм”...Чаушеску ентусиазирано се съгласи и бяхме почти пред сключване на споразумение, но само след два дни неочаквано даде заден ход. На въпроса му защо се отказват от една толкова изгодна за тях инициатива той без заобикалки ми призна:
- Заради руснаците.
Брежнев категорично
се противопостави
с аргумента, че това нямало да бъдат морски петролни платформи, а американски военни бази за наблюдение на Съветския съюз и съседните социалистически страни...Хамър ни увери, че възнамерява в най-скоро време да посети и България, за да изложи същия проект и пред Тодор Живков:
- Вие дори си нямате представа какви големи петролни ресурси имате, а постоянно зависите от вноса на нефт и нефтопродукти." (Готев, Г., Живях при диктаторите на ХХ век, С., 2008, изд. Труд, стр. 453-454).
В доклада на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост изрично е подчертано, че “в България и Полша, както е известно, през последните 3 години са получени значителни резултати от проучвателните дейности, отбелязващи откриването на значителни находища от нефт и газ.” Проучването сочи и още нещо важно като факти - в диапазона до 3000 м находищата са минимални. 90% от потенциалните находища, които пак подчертавам, са идентифицирани с технологиите на онези години, се намират в диапазона 3000-5000 м.
10% са в диапазона над 5000 м. Дълбочините, които днес проучва консорциума, съставен от фирмите “Тотал”, “Репсол” и “ОМВ” е точно в този диапазон, който е бил на практика недостъпен за онези технологии. На стр. 26 от доклада на комисията на СИВ откриваме още по-впечатляващи числа. Оказва се, че горните запаси от 130 млн. т. за нефта и около 134 млрд. куб. м. за природния газ са извлекаеми дори по възможностите на технологиите преди 50 години запаси. А на стр. 26 виждаме, че геоложките запаси за нефта са още по-големи - 325 млн. т.
В доклада е направен недвусмисления извод, че “увеличаването на прогнозните резултати за запасите от нефт и газ, пресметнати към 1 януари 1964 г. се случва главно поради увеличаването на дълбочината, която е проучена в редица райони, заради увеличаването на мощността от гледна точка на запасите при някои геологически формации, както и заради включването на нови площи в проучвателния процес.”
Докладът прави и още едно важно заключение: “В тясна връзка с горните заключение се намира и увеличаването на плътността на прогнозните запаси. Ако през 1961 г. плътността на запасите (сумарно извлекаемите запаси от нефт и газ) представляваше 3,7 хил. т. на 1 кв.м площ, то към 1 януари 1964 г. тя нараства до 5,3 хил. т. , независимо от увеличаването на площите на перспективни находища."
Документите правят на пух и прах и всякакви
измишльотини за милиардите печелени
от режима на Тодор Живков от реекспорт на "безплатен" съветски нефт и газ.
_____________________________________________________________________________
от ИВАН БУТОВСКИ
линк към оригиналната статия : https://www.168chasa.bg/article/5489397

[piston]

" Преди време публикувах един малък откъс от книгата на американския журналист Рубен Маркъм за България - онази България, която загубихме, благодарение на "освободителите".

Този откъс развълнува много хора и имаше над 1500 харесвания и над 1100 споделяния.

Ако някой не го е прочел, ето линк:

https://www.facebook.com/daniela.gortch ... 8239696429

Рубен Маркъм е американски журналист, учител и мисионер, който живее в България от 1912 до 1931.

Идва в България през 1912 като мисионер на Конгрешанската църква. Живее в Самоков и там се раждат трите му деца.

По време на Първата световна война лобира в САЩ да не се обявява война на България.

През 1925 описва издевателствата на гръцки войници при окупацията на български села в Петричкия инцидент. От 1927 е кореспондент на Крисчън Сайънс Монитър за България.

През 1933 се премества във Виена и става кореспондент за Централна Европа. По време на войната активно работи за включването на САЩ във войната срещу Хитлер.

През 1944 идва в Европа и при срещите си с партизаните на Тито разбира, че на Югоизточна Европа се готви страшна диктатура и понеже не е съгласен с подкрепата от САЩ и Великобритания за комунистите само заради това, че се бият срещу германците, напуска работата си за правителството.

През 1945 американското правителство го изпраща в България, за да прецени ситуацията.

***

Той констатира, че страната ни е превърната в тоталитарен затвор. Неговият доклад разгневява комунистическите власти и Политбюро на ЦК на БКП взима следното решение на 5 октомври 1945:

„Да се изнесе в нашия печат съобщение за злостните и клеветнически информации, изпратени от Маркъм зад граница по положението на България и ОФ власт, за да се разобличи неговото „доброжелателство” пред българския народ. Другарят А. Югов да го повика при себе си за обяснения. Ако той не си вземе бележка и не се коригира, да се постави въпроса за неговото по-нататъшно пребиваване в страната”.

Малко по-късно комунистите го изгонват от България.

Маркъм отива в Румъния, но заради критичните си наблюдения е изгонен и от там и му е забранено да влиза в страните от съветския лагер.

Маркъм пише няколко книги за България, а книгите му от 40-те години разкриват истината за съветското робство, наложено на Източна Европа.

Ето неговите обективни констатации за положението на България по време на съветската окупация.

***

Р. Маркъм: "ОФ има почти същото влияние в България, каквото имаше нацистката партия в Германия"

От секретаря на мисията на САЩ в България (Реуинкъл) до държавния секретар, София, 10 септември 1945:

"Държавният департамент ни даде указания, че Белият дом е особено заинтересован да се улесни влизането в България на Рубен Маркъм от „Крисчън Сайънс Монитър”, чието дълго пребиваване в България и познаване отблизо на условията в страната придават голяма тежест на неговите наблюдения.
В отговор на по-раншно предложение на Чарлз Рос, президентски прес-секретар, той (Маркъм) поиска следните негови коментари, основани на усърдно проучване на събитията и на контакти с всички важни личности в и извън правителството, както и с работници и селяни, да бъдат спешно изпратени на г-н Рос, за да ги представи на президента.

Маркъм е констатирал, че мнозинството в България смята, че е поставено в тоталитарен затвор. Сегашният режим, който е направил някои добри неща и се радва на подкрепата на работниците, които са само малка част от нацията, е извънредно диктаторски, брутален и напълно безотговорен.

Той изброява неговите главни отличия, както следва:

1. Отечественият фронт, напълно подчинен на комунистите, които работят в постоянен и интимен контакт с руснаците, има почти абсолютен контрол над правителството. Български комунисти, които напоследък са се завърнали от Русия, държат много от най-важните постове, а други български комунисти заемат важни позиции в правителството и администрацията. ОФ има почти същото влияние в България, каквото имаше нацистката партия в Германия.

2. ОФ налага волята си чрез насилие, използвайки убийства и терор, безпрецедентни от времето на турците.

Той подкрепя подчинената на комунистите милиция, въоръжена с танкове, артилерия, картечници и автомати, както и специални ударни войски, подобни на войниците на Хитлеровата СС.

Милицията и други комунистически служби не признават никакъв закон и заплашват със смърт всеки свой противник.

Маркъм изчислява, че не по-малко от 20 000 българи некомунисти са били убити, а много повече са в концентрационни лагери. Заплахата на убийствата и лагерите пада върху всеки некомунист в България - от двамата членове на Регентството, през Министерския съвет, до последния селянин.

3. Никоя собственост не е защитена. Милицията отнема покъщнина, домове и фабрики само с неколкочасово предупреждение към обитателите да напуснат.

4. Режимът е изнудвачески. Хора са вкарвани в затвора, за да бъдат принудени да се откупват с определени суми в чисто гангстерската традиция на отвличане.

5. Налице е пълно потискане на свободата на изразяване. Да участваш в независимо събрание или да изразиш опозиционно мнение, може да ти струва живота. Комунистите превръщат младежите във фанатици, които крещят „Смърт” за българите некомунисти.

6. Не само буржоазията, но специално селяните са обект на този терор. Повечето българи са селяни и техните села са тероризирани от въоръжени, организирани комунистически банди, които се разпореждат както си искат с живота и собствеността им. Режимът е истинска противоположност на народното управление и е диктатура на малка група работници и интелектуалци, насочена срещу народа.

7. Чрез режима на ОФ комунистите използват целия държавен апарат за собствените си политически цели. Те бързат да комунизират мисленето на хората и да вкарат съзнанието на нацията в комунистически калъп. За да постигнат това, те използват вестниците, училищата, спорта, профсъюзите и всички работнически институции.

8. Основателно е да се смята, че ако комунистите спечелят изборите, те ще станат още по-жестоки, ще изоставят всякакви преструвки и като поставят Георги Димитров от Москва начело на страната, ще направят България част от Съветския съюз и така ще изключат всяка американска намеса. Много комунисти открито се хвалят, че точно така ще стане.

9. В тази обстановка на терор не може да има честни избори. Действията на сегашния режим са белязани от незаконност и насилие и нито един българин не вярва, че избори, организирани от комунистите, ще бъдат честни. Те се страхуват, че всяка бюлетина ще бъде белязана и всеки глас за опозицията ще предизвика ужасни репресии.

10. Маркъм вярва, че правителството на Съединените щати трябва веднага категорично да обяви, че няма да признае което и да е българско правителство, докато ОФ не бъде лишен от диктаторската си сила, милицията не бъде трансформирана и Министерството на вътрешните работи не бъде дадено в некомунистически ръце.

Трябва да бъде заявено, че САЩ не могат да сключат мир с конспиративно правителство, което ще запази безконтролното автократично управление. Тук престижът на Съединените щати е много висок и американските възможности са големи.

Осъзнавам, че предаването на този доклад не е по надлежния ред, но го представяме на Държавния департамент като добро резюме на ситуацията в България, направено от обективен наблюдател, и за да бъде взето решение как да бъде използван, съгласно искането на Маркъм.

чрез Даниела Горчева

[pnp5q]

Клип на английски турист от 1965 :

https://www.youtube.com/watch?v=uDhLhFteuH4

[Amazon]

Клип на английски турист от 1965 :

https://www.youtube.com/watch?v=uDhLhFteuH4

Това филмче вероятно е донесло стотици милиони на туристическия отрасъл. С една забележка - България не е колкото Ирландия - държавата, или целият остров. Много по-голяма е. България е по-скоро колкото Англия, но английският коментатор малко му се досвидя да го каже.

[piston]

ПОП ЛИ? ЧЕ АЗ СЪМ ТЕПАЛ ПОП.

Днешният гост е Стефан Чакъров - откъса е от биографичната му книга "Децата на класовия враг", С. 2006 г..Като всеки спомен, той носи една или друга субективна преценка на събитията, но помага за слепването на мозайката за онези смутни и кървави дни на септември 1944 г.
__________________________________________________________________________

" Трябваше да съгласувам планове за строителен обект в УАГ на “Сердика” №5. Гледам пред вратата, където трябва да се свърши тази работа двама души чакат за да влязат. Единият е моя приятел Мишо Михайлов, който се готви да влезе. В стаята пускат само по един. Другият след Мишо чака и той реда си, а след него пък съм аз. И докато Мишо беше вътре, ние с моя непознат завързахме разговор на когото аз разказвах как за малко не станах поп, което беше голямата мечта на моята баба, която искаше и в нашия род да има поп. За такъв бях набелязан аз. Но събитията около мен така се развиха, че аз не станах поп и мечтата на баба ми не се сбъдна.
И казвам аз на моя непознат събеседник, че ако бях станал поп, сега нямаше да вися по отегчителни опашки за да съгласувам планове.
Тогава моят събеседник каза:
­ - Поп ли? Че аз съм тепал поп.
­ - Как си тепал поп? Той какво ти е направил, че си го утепал?
­ - Това беше веднага след нашата победа на 9. IX 1944 година. Трябваше да установяваме новата власт в моето село Кондофрей. Арестувахме фашистите от село и една нощ получихме нареждане да ги тепаме. Навързахме ги и ги натоварихме на един малък рейс, собственост на един фашист, който ние бяхме конфискували и ги закарахме извън село. Когато рейсчето спря на определеното място, където трябваше да ги тепаме, аз отварям вратата и виждам най-близо до нея попа. Хващам го за расото за да го сваля на земята, но той се дърпа и не ще да излезе. Аз го дърпам навън, той се дърпа навътре. Тогава го хванах за врата и го изблъсках на земята. Ръцете, краката и устата са вързани. Той няма на къде да мърда. Ах, мамка ви фашистка сега голямо клане ще падне. Имаше нареждане да не се стреля, а да ги тепаме като ги колим с ножове или с тояги. Стъпих му аз на врата и извадих големия нож, който си бях взел за целта. Неговата мамка гадна, той започна да рита, да се дърпа и да надава някакви несвързани звуци, но аз забих ножа в гърлото му. Понеже той беше много як и здрав поп, кръвта започна да брижди, че ме опръска целия. Така ли? Чакай да видиш сега какво става. Взех карабината с натъкнатия нож и го надупчих като решето. Накрая с приклада на карабината му смачках главата на пихтия. Другите другари като видяха, че целият съм опръскан с кръв, използваха друг начин. Разпаряха им коремите и им изваждаха червата навън.
Моят познат “герой” така картинно разказваше тази жестока разправа с фашистите от Кондофрей, че аз изтръпнах целия от ужас.
В това време моят приятел Мишо беше си свършил работата и излезе от стаята. Веднага влезе “героят” от Кондофрей. Когато останахме само двама с Мишо аз го попитах:
­- А бе Мишо, кой е този тип бе? Ти познаваш ли го?
- А, това е моя комшия бай Владо Стоилов - ­бащата на бившия кмет на София арх. Георги Стоилов и на художника Иван Стоилов-Бункера. Той и на тебе ли се е хвалил за героизма, който е проявил в неговото село след 9. IX. 1944 година. Преди “девети” той бил партизанин, но няколко дни преди нахлуването на Съветската армия на българска земя, Бай ти Владо взел в гората и жена си и двамата си сина, които тогава са били, единият на 10 години, а другият на 14 години. И те стават партизани. И така след 9. IX. 1944, цялото семейство са признати за герои и за активни борци против фашизма. "

източник : https://photonik.blog.bg/history/2014/0 ... BE5UaSSlYQ
снимка от Любомир Юруков

[Amazon]

- А, това е моя комшия бай Владо Стоилов - ­бащата на бившия кмет на София арх. Георги Стоилов

Това бил създателят на летящата чиния на Бузлуджа. Знаеш ли дали някъде има официална цифра, колко хора са избили каскетите непосредствено след 9-ти?

[Океан]

Най-вероятно никога няма да разберем. Спомням си преди време ходих до Боровец и ме посъветваха приятели да видя Черната Скала, имало много хубава гледка. По пътеката до там се замислих, че това име звучи доста мрачно и си казах или турците или комунистите. Оказа се, че комунистите са хвърляли директно от там в пропастта хора без съд и присъда. Кой знае колко такива истории има.

[Amazon]

Имали са цял половин век да заметат следите. Добре, че има очевидци, но по-голямата част от хората свидетели на простотиите тогава, през 90-те, или са били прекалено възрастни, или вече не са били между живите.