Модератор: Ksantip
Какво би се случило, ако поради някаква причина "Дрозд"-ът пресече границата? Дали 130 ЗРБр ще се справи със задачата?
Утро 27.03.1984 два SR-71 (один из Kadena и один из Beale AFB летающий на Kadena для пребазирование) летали лоб в лобом и сделали Мах 6 навсречу. Появление двоих "Дроздов" стало причин о нетипичная активност частях ПВО и RС-135 успели записать множество радаров....
-------------
Полет борд '980 (27.09.1971 - ночю). Благодаря маленкая хитрост (увеличение програмируемий уголь тангажа (из 25 на 35 градусов), SR-71 доближался больше чем обично к границе СССР, в резултат чево множество радаров ПВО начали работу.... После полета и проверки апаратуру ELINT оказалось, что в первий раз американци успели записать сигналь С-200!
)
) дългите полети и презареждането във въздуха не са реализирани. 
) и скоро е загубен в смущенията:
Bruchpilot написа: ↑11 Юли 2019, 12:52
Базираните в Чугуевка МиГ-25, при дежурство на земята имат по-скоро чисто теоретичен шанс да се окажат в близост до SR-71 "Blackbird" ако той спазва реалните маршрути използвани навремето.
Имам един въпрос. Самолетът нарочно ли не предприема дефанзивни маневри, освен точно преди момента в който може да бъде улучен? До колкото знам има една много елементарна противоракетна маневра, която би трябвало да е много ефективна за такива ситуации, при обстрел от голяма дистанция. Пилотът първоначално не лети така че да избяга максимално бързо от зоната на обстрел, а в посока перпендикулярна на тази. Ракетата изчислява курс при който да порази целта и се насочва в точка която е пред курса на самолета. След известно време самолетът прави завой на 180° и на ракетата и се налага да преизчисли нова точка на контакт, която обаче е на съвсем различен курс. С тези маневри се изчерпват запасите на енергия на ракетата. Самолетът също губи енергия, но неговите енергийни запаси са с порядъци по-големи. Маневрата става още по-ефективна, ако се комбинира с промяна на височината. Принципно е измислена за защита когато самолетът трябва да се приближи до пусковата у становка и няма как да се обърне и да избяга, понеже мисията го изисква, но се чудя дали няма да е ефективна и при бягане от ракета с голямобсег? Тогава все пакима време за подобни маневри.Bruchpilot написа: ↑11 Юли 2019, 12:52Няколко забележки по реализирането на сценария:
Изглежда в дадената ситуация въпросът с успешното поразяване на SR-71 "Blackbird" е деликатен. Например в случай, че самолетът не нарушава границата по остър курс, а по-скоро по допирателната в удобно положение, с добър шанс за стрелба би била само позицията в Большой Камень. От друга страна ако навлезе по-дълбоко в съветското въздушно пространство или при избягването на ракетите заеме курс не близо до южен, а югоизточен, шансовете да бъде поразен се увеличават значително.
Поразяване на нарушителя в рамките на съветското въздушно пространство е възможно само ако американският самолет практически навлезе в залива Петър Велики. Във всички останали случаи успява да достигне международното въздушно пространство преди да бъде поразен.
Базираните в Чугуевка МиГ-25, при дежурство на земята имат по-скоро чисто теоретичен шанс да се окажат в близост до SR-71 "Blackbird" ако той спазва реалните маршрути използвани навремето.
Понеже Пилота няма възможност да отговори директно, ме помоли да ти отговоря от негово име. Дословно:angelmr написа: ↑12 Юли 2019, 14:33
Имам един въпрос. Самолетът нарочно ли не предприема дефанзивни маневри, освен точно преди момента в който може да бъде улучен? До колкото знам има една много елементарна противоракетна маневра, която би трябвало да е много ефективна за такива ситуации, при обстрел от голяма дистанция. Пилотът първоначално не лети така че да избяга максимално бързо от зоната на обстрел, а в посока перпендикулярна на тази. Ракетата изчислява курс при който да порази целта и се насочва в точка която е пред курса на самолета. След известно време самолетът прави завой на 180° и на ракетата и се налага да преизчисли нова точка на контакт, която обаче е на съвсем различен курс. С тези маневри се изчерпват запасите на енергия на ракетата. Самолетът също губи енергия, но неговите енергийни запаси са с порядъци по-големи. Маневрата става още по-ефективна, ако се комбинира с промяна на височината. Принципно е измислена за защита когато самолетът трябва да се приближи до пусковата у становка и няма как да се обърне и да избяга, понеже мисията го изисква, но се чудя дали няма да е ефективна и при бягане от ракета с голямобсег? Тогава все пакима време за подобни маневри.
Така е.... Но тук играта е в друга лига......Amazon написа: ↑12 Юли 2019, 21:40Имаше и нещо, че при заемане на перпендикулярен курс, самолета може да срине обхвата, а при ракети с полуактивна глава за самонасочване, това значи краят на играта. Със сигурност съм го срещал, като работеща тактика при реални бойни действия. Обаче ставаше въпрос за изтребители и то с размера на МиГ-29, а не за голяма птица като SR-71 (като вметка, тя на живо не изглежда толкова голяма черната птица).
Благодаря за отговора.piston написа: ↑12 Юли 2019, 18:28
Понеже Пилота няма възможност да отговори директно, ме помоли да ти отговоря от негово име. Дословно:
един ред в отговор на Ангелмир - Че е напълно прав, но понякога при много големи разстояния и желание да се поддържа дистанция е възможно самолета да заеме обратен курс, ускори и елементарно да надбяга ракетата. В случая SR-71 няма за цел да стои близо и ако просто веднага завие дирекно на юг успява да надбяга ракетите. Но е твърде неманеврен за да направи повече от една генерална смяна на курса.
П.С. От мен - ракетата на С-200 e ограничена по предварение по целта при пуск до +/-15 градуса по азимут.
До колкото знам проблемът тук е да накараш радара да работи в доплеров режим при който се налага да филтрува обектите по скорост (на сближение). А това значи да лети ниско, за да се слива сигналът му със сигналът от обектите на повърхността. За това и се използва от изтребители (комбинирано с изхвърляне на отражатели).Amazon написа: ↑12 Юли 2019, 21:40Имаше и нещо, че при заемане на перпендикулярен курс, самолета може да срине обхвата, а при ракети с полуактивна глава за самонасочване, това значи краят на играта. Със сигурност съм го срещал, като работеща тактика при реални бойни действия. Обаче ставаше въпрос за изтребители и то с размера на МиГ-29, а не за голяма птица като SR-71 (като вметка, тя на живо не изглежда толкова голяма черната птица).
Понеже в първото видео на @Bruchpilot , ми се стори, че SR-71 е твърде пъргав в завоите - още два филмирани варианта - този път радиуса на завоя на Habu е по-близък до истината...
Става дума за JP-7, модифициран керосин, мисля, че беше правен още за U-2, за да не се изпарява на голяма височина който да се ползва и като охлаждаща течност (вече при бързаците СР и А-12).
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани