Симулации и обсъждане на сценарии ⇒ Операция "Врътнато кранче"

[Кухулин]

Абе зарежи, много сложно става. Иначе с торпедата какво се получи, не успя ли да думнеш нещо?

[Bruchpilot]

Абе зарежи, много сложно става. Иначе с торпедата какво се получи, не успя ли да думнеш нещо?

С торпеда против тези супер сонари в активен режим, си е направо наказание. В най-добрия случай може и да успееш издумкаш танкера, но при всички случаи заминаваш. Разхода на подводници наистина е голям Единственото, което не съм пробвал е със супер тихата подводница, с корейските торпеда в плитките води. Може и да успея да застана на пътя на конвоя незабелязан, въпреки, че не ми се вярва много Ще пробвам все пак и да минирам, просто за да видя какво ще стане.
Ако обаче се използват ракети, нещата стават по-интересни:

06:00 часа местно време
58 мили източно от Пристанище Варна

Капитанът на OPFOR-ската "Варшавянка" напрегнато се взираше със зачервени очи в екраните на навигационната система. Не беше спал повече от 24 часа, докато бавно и внимателно се бяха промкъвали близо до българското крайбрежие, в изпълнение на мисия от първостепенна важност.
"И защо точно ние?" - помисли си капитанът - "Авиацията може да свърши тази работа за пет минути...".
Но въпреки това бяха изпратили тях, две макар и модерни, но злеоборудвани подвидници, на лов за български танкер, който щеше да пренася петрол от първата българска нефтена платформа до пристанище Варна. Не, че това беше по принцип лесна задача - да се промъкнат толкова близо до брега, който все пак беше под наблюдение, но нещата се удложняваха неимоверно от факта, че танкерът се охраняваше от две нови български корвети, чийто сонари бяха в много пъти по-добри от не съвсем съвременната система, мотирана на борда на подводницата. На всичкото отгоре в помощ на съюзниците си, американците бяха изпратили допълнително четири противоподводни вертолета Сийхоук, които всеки момент щяха да започнат да им се разхождат по главите.
"Ще ни видят далеч преди ние тях..." - изсумтя капитанът и замислено потърка чело - "Поне да ни бяха поставили задача само да минираме възможните маршрути и да изчезнам, но уви!".
Нямаха много шансове. Всъщност единствените им шансове лежаха в четирите ракети "Кълибър", която всяка от двете подводници носеше. Беше пределно ясно, че освен с голям късмет нямаше да имат възможност да се приближат достатъчно близо за пуск дори на новите торпеда "Физик", от които също носеха по четири. Така че щяха да разчитат на новата ракетна технология - дори и сонарът им да не успееше да фиксира точно танкера и ескорта, щяха да изстрелят ракетите по азимута с надеждата сами да се справят с насочването си.
"С подводници като нашите, всичко друго е равносилно на самоубийство!" - промърмори само на себе си капитанът и надигна поредната чаша с кафе. Не, че планът така или иначе беше безопасен. Те бяха разположената по на изток подводница и тяхна беше задачата да откирят конвоя, след което да изплуват на малка дълбочина, да съобщят координатите му на другата подводница, която се криеше, най - вероятно легнала на дъното в плитките води, след което заедно да стрелят. Да, със сигурност, дори кратката емисия щеше да бъде засечена от толкова малко разстояние и щеше да подложи на риск подвидницата.
"Но те така или иначе сигурно вече ще знаят, че сме там! Ако въобще стигнем до там..." - отново мрачно си помисли капитанът.
- Господин капитан, засичаме емисии от въздушен радар от азимут две-осем-нула, не можем още да го класифицираме, но най - вероятно "Сийхоук" - разнесе се гласът на офицера отговарящ за електронните комуникации.
- Спусни антените, дълбочина четири-шест-нула фута, курс нула-три-нула, скорост три възела! - заповяда без да се забави капитанът и си помисли:
"Започва се..."

06:31 часа местно време
Близо до нефтена платформа "Хан Омуртаг"
87 мили източно от пристанище Варна

Капитанът на българския конвой също се взираше с уморен поглед в морската шир. Погледът му първо се спря на огромния 75000 тонен танкер, после се премести към "Бодри" - далеч по-малката корвета клас Гоуинд, която заедно с неговия кораб - "Решителни" щеше да съпровожда бехемота по пътя му към Варна. Въпреки модерното оборудване на двата кораба, двата вертолета "Пантера" на бордовете и подкрепата от четирите американски "Сийхоук", които щяха буквално да "отцепят" маршрута със сонарните си буйове, капитанът се безпокоеше. Беше получил последните разузнвателни сведения, които сочеха, че поне няколко подводници клас "Варшавянка" са в открито море и като се имаше предвид сериозността на положението, най - вероятно срещата с някоя от тях беше неизбежна. Още по-неприятно беше, че само преди дванадесет часа съюзнически противоподводен самолет беше докладвал за възможна подводница на около осемдесет мили източно от нос Емине. Това не само означаваше, че подводницата е близо, но и че за изминалите часове беше имала възможност да се промъкне покрай рехавите патрули и за застане точно на пътя на конвоя. Капитанът не се съмняваше в хората или техниката - и двете бяха на ниво, но дори и стара, и зле оборудвана подводница представляваше опасност за неповратливия танкер. Да не говорим за такава въроръжена с противокорабни ракети. Именно за това капитанът беше заповядал двете корвети да плават с не само с активни сонари, но и с пуснати радари и средства за електронна борба. При това достатъчно близо до танкера за да могат да го защитят дори с противовъздушните си системи с малък обсег.
Съобщение на един от радистите го изтръгна от мислите му:
- Господин капитан, вертолетите "Сийхоук" докладват, че са във въздуха с курс към нас и са започнали да поставят сонарни буйове по маршрута!
Капитанът кимна, огледа още веднъж мостика, след което отвърна:
- Предайте на останалите кораби събощение за отплаване. Курс две-шест-седем, скорост петнадесет възела. Пълна бойна готовност!
Моряците бързо заеха местата си и започнаха да изпълняват заповедите. Капитанът хвърли бърз поглед отново танкера зад чиято кърма започна да се появява бяла пяна, след което се вторачи точно пред носа на "Решителни" и си каза на ум:
"На добър час!".


08:43 часа местно време
51 мили източно от Пристанище Варна

Напрежението в командния пост на Варшавняката можеше да се разреже с нож. Всички бях вперили поглед в екраните и нямаше човек без пот на челото. През последните близо три часа се бяха промъквали бавно на северозапад, на дълбочина точно под термалния слой с надеждата да засекат ковноя преди той да засече тях. На два пъти тревожни викове на сонарния офицер бяха сепвали капитана, но и в двата случая контактите се бяха оказали лъжливи. "Може би вече са ни подминали? Или въобще не са тръгнали?" - помисли си капитанът и разтърка чело. В този миг отново се разнесе напрегнатият глас на сонарния офицер:
- Господин капитан, активен сонарен буй, азимут между две-осем-нула и две-осем-девет, разстояние от тридесет до четиридесет мили.
Капитанът не отвърна. Буят беше доста далеч, всъщност съвсем близо до предполагаемата позиция на другата подводница. "Те да му мислят!" - рече си той, но въпреки това се притесни. Явно вертолетите работеха усилено. След няма и десетина минути сонарният офицер почти извика:
- Активен сонарен буй, азимут от две-девет-три до три-нула-две, разстояние от осемнадесет до двадесет и пет мили!

Това вече беше близко и капитанът реагира веднага:
- Курс едно-едно-нула, намалете скоростта до един възел! Издигнете ни бавно над слоя.
Скоро подводницата съвсем намали скоростта си и навлезе в термалния слой. Моментално контактите и с двата сонарни буя се изгубиха, но капитанът не побърза да се зарадва. Явно вертолетът беше съвсем наблизо и само чакаше да направят грешка, която да ги издаде.
Изминаха още петнадесетина тягостни минути, без да уловят какъвто и да било шум, но скоро след това сонарният офицер отново се обади:
- Нискочестотни и средночестотни корабни сонари по азимут от нула-три-пет до нула-четири-пет, разстояние между тридесет и тридесет и пет мили.
- Курс нула-три-нула, веднага след заемането на курса стоп машини! - заповяда капитанът.
Надяваше се да не са успели вече да ги засекат, а сега, след като вече не се движеха, да са станали неуловими като дупка в морето. Мерките са оказаха съвсем навременни, тъй като малко - по късно се появи нов контакт:
- Средночестотен вертолетен сонар, азимут около нула-три-пет, разстояние около двадесет мили.

Капитанът търпеливо изчака няколко минути докато от вертолета явно изгубиха интерес към зоната и се преместиха към друга. "И сме още живи!" - позволи се да се зарадва поне малко, докато съсредоточено следеше мигащите символи на контактите, които се придвижваха на запад с около петнадесет възела. След още десетина минути дойде съобщение от сонарния офицер:
- Господин капитан иднетифицирахме най - южния корабен контакт по азимут нула-три-нула - корвета клас Гоунид, разстояние двадесет и две мили. По-северният контакт е със същите характеристики, вероятно също корвета. Изглежда това е нашият конвой!

Капитанът кимна и огледа още веднъж екрана. "Вероятно танкерът е точно между тях, или малко зад тях." - помисли си той - "Дойде момента да си изпробваме късмета!".
- Подговтете торпедни апарати едно и две за изстрелване на ракетите по азимут нула-две-пет! Докладвайте готови за стрелба. Издигнете ни на сто и тридесет фута, вдигнете антената и излъчете координатите на ковноя веднага щом е възможно.
Екипажът се втурна да изпълнява заповедите и командния пост се изпълни с тиха глъчка. Скоро от торпедния отсек пристигна доклад "Торпедни апарати едно и две готови". Въпреки, че реално рябваше да изчакат малко за да има възможност втората подводница, която беше по-далеч да стреля първа, така, че всичките ракети да пристигнат едновременно, капитанът нямаше намерение да се бави и секунда. С видимо нетърпение капитанът изчака радистът да докладва, че съобщението е изпратено и антената прибрана, след което веднага заповяда:
- Огън с торпедни апарати едно и две по азимут нула-две-пет!
Всички чуха познатия звук от задействането на торпедните апарати и малко по-късно доклада "Ракетите са успешно изстреляни!" и капитанът издаде напрегната заповед:
- Презаредете торпедни апарати едно и две с ракети "Калъибър", спуснете ни веднага на седемстотин фута, скорост пет възела, курс едно-осем-нула!
Нямаше никакво намерение да изчака резлутатите от стрелбата. Когато се издигеха за да изстрелят и втората двойка ракети щяха да проверят какво е положението. Сега по-важно беше измъкването. "А то въобще не е сигурно!" - мрачно си помисли капитанът, докато се взираше в екраните на сонара и чакаше да чу звука на близък активен сонар или директно воя на торпеден двигател.


09:30 часа местно време
57 мили източно от пристанище Варна

Капитанът на българското съединение напрегнато оглеждаше морската шир и слушаше с половин ухо съобщенията по радиото. Около него екипажът работеше неуморно, въпреки, че бяха на бойна нога още от предния ден. За момента пътуването им беше безпроблемно, но неспокойно. На три пъти американските “Сийхоук” бяха докладвали за контакти в зоните си, за щастие и в трите случая тревогата се беше оказала фалшива. Един път екипажите на корабите буквално се бяха изправили на нокти, когато само на шест мили от “Бодри”, определено в рамките на обсега на новите противникови торпеда, във водата беше изникнало нещо. Вече се бяха подготвили за стрелба, когато се установи, че контактът всъщност е с биологически произход. Всички си отдъхнаха, но неприятния привкус остана. Изведнъж, съобщение прекъсна мислите на капитана:
- Мостик, тук сонар, току-що се появи неидентифициран подводен контакт азимут две-нула-нула, разстояние двадесет мили.
- Кой е най - близкият вертолет в момента? – обърна се капитана към един от офицерите.
- В момента Бул 3, в чиято зона се намира контакта се върща към Варна за да провери контакт и е доста далеч. Най – близо е нашият вертолет Пантера 1, който обследва района на осем мили на североизток от кораба.
- Нареди им да вдигнат сонара и веднага... – започна капитанът, но още преди да довърши завиха аларми.
- Засичаме въздушен контакт, азимут две-едно-нула, скорост четиристотин и двадесет възела, височина сто фута, разстояние деветнадесет мили, курс нула-две-нула, идентифициран като ракета капитане!

-Втора ракета, същия курс височина и скорост! Корекция, завиват, завиват право към нас капитане!
- Всички оръжейни системи в пълна бойна готовност, свалете ги веднага! – рязко отвърна капитанът.
Екипажът трескаво започна да се подготвя за стрелба с притеснението, че ракетите са прекалено близо за да реагират навреме. Но скоро две зенитни ракети ракети, “Астер”, с грохот и пламък напуснаха пусковите си установки. Капитанът напрегнато наблюдаваше как метките на екрана се движеха еди към други. Двете ракети безпогрешно пометоха приближаващите "Калибри", втората, макар и достатъчно близо, за да се види ясно от мостика огненото кълбо и падащите в морето отломки. Няколко секунди на мостика цареше пълна тишина, след което моряците бяха заляти от бурна радост. Но не и капитана, който намърщено се обърна отново към един от офицерите:
- Къде ми е вертолета? Искам веднага да подпали задника на гадината, която стреля по нас!
- Слушам капитане! – отвърна бъзо офицерът и се наведе към пулта си.
Още цареше радостна глъчка, когато отново завиха сирени и радарните оператори с вик докладваха:
- Два контакта, ракети, азимут две-три-нула, скорост петстотин и осемдесет възела, височина шестдесет фута, разстояние седемнадесет мили, насочват се право към нас!
За миг всички замръзнаха, после дори и без заповед започнаха като добре смазана машина да изпълняват нехобходимите действи за да свалят приближаващата опасност. Отново две зенитни ракети в бърза последователност се извисиха над “Бодри”, но този път за ужас на всички нямаха късмет и пропуснаха. Преди капитанът да успее дори да изтърпне, от съседния “Решителни” се издигна друга двойка зенитни ракети, които оставайки гъста димна следа се насочиха на югозапад. Пред смаяните погледи на екипажите и на трите кораба едната зенитна ракета се заби в морето пред първия “Калибър”, а другата се взриви безобидно зад вторитя. Нямаха време дори затворят очи преди едната противокорабна ракета да се стовари върху танкера. Миг по-късно “Решителни” се скри зад огромна блещукаща завеса, като от фойерверк, но останалата вражеска ракета се вряза право в нея.
Капитанът ужасено местеше очи от обгърнатия в дим танкер към, все още скрития зад завесата “Решителни”, с надеждата пораженията да не са толкова тежки, но още първото съобщение я разби:
- Капитане от “Решителни” молят за помощ, изглежда са улучени лошо...
Миг по-късно вятърът за миг отнесе дима и всички видяха, че събдата на “Решителни” е предрешена – малката корвета се беше почти разцепила на две и на няколко места по надстройките й се виждаше огън. Всички на мостика се умълчаха пред ужасната гледка. Капитанът тихо заповяда:
- Спуснете на вода всички лодки за да окажем помощ.
След което се обърна към радистите и ядосано попита, зокарвайки ги от вцепенението:
- Къде са скапаните вертолети? Защо онази подводница която засякохме вече не е на дъното?
Малко по-късно от радорубката се понесоха неутешително новини. Докато Пантера 1 успее да вдигне потопяемия си сонар, да долети до контакта и да го спусне отново, бяха изминали ценни минути и вражеската подводница се беше изплъзнала. Вертолетът нямаше магнитометър и отчаяно, и безуспешно търсеше със слабичкия си сонар. Доста по-мощния "Сийхоук" - Бул 3 макар и трудно беше наппипал друг неизвестен контакт точно с магнитометъра си, но той буквално беше замръзнал и мълчеше като риба.
Следващите няколко минути вниманието на капитана беше изцяло съсредоточено върху спасителните работи. За разлика от бързо потъващия “Решителни”, танкера явно не беше пострадал фатално - специалният корпус и мощната противопожарна система си казваха думата. Все още имаха шанс да се доберат до пристанище Варна. Но после дойдоха още лоши новини - първата смяна на вертолетите свършваше горивото. И ако Бул 3, можеше да бъде бързо сменен, то смяната на Пантера 1 беше потънала с “Решителни”. Докато наблюдаваше как вертолета се приземява на палубата и как към него моментално се втурват поддържащите екипи за да го презаредят, капитанът звучно изпсува.

09:51 часа местно време
53 мили югоизточно от Пристанище Варна

Капитанът на Варшавянката не можеше да повярва на късмета си. Не просто бяха стреляли по конвоя, а бяха още живи и готови за втори залп! Докато отчаяно се опитваха да се измъкнат бяха получили бегли звуци от високочестотен вертолетен сонар, но той явно не бше успял да ги открие на голяма дълбочина и не беше последвал очаквания ужасен звук на цопващо във водата и задействащо се торпедо.
- Курс нула-едно-нула, веднага след заемане на курса стоп машини, издигнете ни бавно до 130 фута, сонар, веднага докладвайте всички контакти. Торпеден отсек, подгответе торпедни апарати едно и две за изстрелване на ракети. - отсечено заповяда капитана.
Подводницата бявно се завъртя и се заизкачва през термослоя. Капитанът очакваше някакви контакти веднага след преминаването му, но те се появиха чак след като преминаха двеста фута. Сонарният офицер забързано започна да събощава:
- Активен сонарен буй, азимут между три-нула-три и три-едно-едно, разстояние между тридесет и четиридесет мили. Средночестотен и нискочестотен активен сонар по азимут нула-едно-осем, разстояние двадесет и три мили, спектъра е същия като на класифицираната "Гоуинд". Няма признаци за вертолетни сонари в близост.
Малко по-късно добави:
- От към този контакт се чува и нещо приличащо на извънбордни двигатели, както и множество странични шумове. Възможно е да са от потъващ кораб!
На командния пост за миг се надигна радостно шушукане, която обаче капитанът бързо угаси с леден поглед. Фактът, че възможно нямаше вертолети на близо го караше да бърза да използва максимално момента, поради поради което моментално заповяда:
- Огън от торпедни апарати едно и две по азимут нула-едно-осем!
Малко по-късно, след като се чуха вече познатите звуци от изстрелването на ракетите и дойде догледът от торпедния отсек, той бързо добави:
- Курс едно-пет-нула, дълбочина седемстотин фута, скорост три възела. Презаредете торпедни апарати едно и две с торпеда "Физик".
Нямаше признаци за противодействие и докато подводницата бавно се плъзваше към дълбините, капитанът за пръв път от два дни си позволи за се отпусне поне малко.


09:55 часа местно време
57 мили източно от пристанище Варна

Капитанът на българския конвой напрегнато издаваше заповеди, следеше спасителните работи и в същото време се опитваше да държи екипажа си все така концентриран върху задачите по отрбана. Вече със сигурност можеше да се каже, че поне танкера щеше да оцелее - не поемаше вода, пожарите бяха под контрол и въпреки, че мостика и комуникационното оборудване бяха пострадали, машинното отделение не беше. "Ако обаче не ни атакуват отново!" - мрачно си помисли капитанът. В същото време механиците презареждаха вертолета колкото се може по-бързо, но щеше да мине доста време преди да може да излети отново, а втората смяна от американски "Сийхоук" беше още далеч. Най - лошите му очаквания на обаче се потвърдиха, когато сирените за пореден път завиха и радарните оператори отно осъобщиха за приближаващи ракети:
- Две ракети, азимут две-нула-пет, скорост петстотин и осемдесет възела, височина сто фута, разстояние осемнадесет мили, курс нула-две-нула!
- Незабавно открийте огън със зенитните средства, по две ракети на цел! - бързо отвърна капитанът, вземайки си поука от предишните случаи, в които стрелбата с единични ракети са беше оказала неефективна.
Моряците бързо извършиха необходимата подготовка и четири "Астер" бързо се издигнаха над палубата на "Бодри", насочвайки се две по две към връхлитащите "Калибри". Първата зенитна ракета пропусна, но следващата без проблем се справи с челната противокорабна ракета. Следващата двойка се представи още по-добре, като още първата ракета се справи с нападателя.
Но нямаше време за почивка, всички напрегнато очакваха втората вълна, която не закъсня с много:
- Две ракети, азимут три-едно-пет, скорост петстотин и осемдесет възела, височина шестдесет фута, разстояние петнадесет мили, курс едно-две-нула!
"Три-едно-пет? Този път от северозапад?! Още една подводница или просто са програмирали различна треактория?" - успя да си помисли си за миг капитанът докато издаваше поредната заповед за стрелба.
Отново четири Астера излетяха оставайки дълги димни следи зад себе си. В почти дежавю първата пропусна, но втората се справи с първия от Калибрите. След това нещата изеднъж се объркаха. Сякаш усетила противодействитето изненадващо противокорабната ракета започна да маневрира и екипажът на "Бодри" отново можеше само с ужас да наблюдава как зенитните ракети пропускат целта. В последния момент успяха за изстрелят още една "Астер", която почти над палубата направи главозамайващ завой, обливайки я с огън и дим, но вече беше късно. Изправен пред избора между малка, движеща се и излъчваща смущения цел и голяма и неподвижна, Калибърът избра голамата и с грохот се вряза в самата ватерлиния на танкера.
На борда на "Бодри" всички сломено наблюдаваха как от зейналата пробойна започна да излиза дим и танкерът бавно, бавно започна да се накланя. Капитанът на ковноя нямаше много опции за помощ - така или иначе всички налични лодки бяха във водата. Можеше само да се надява, че вертолетите ще успеят да отмъстят и да потопят поне една подводница, но събощенията бяха неутешителни - врагът явно беше успял да се измъкне.
След няма и двадесет минути стана ясно, че и огромният кораб е обречен. С тежко сърце, капитанът нареди на вертолетите да изоставят търсенето и да се включат в спасителните работи. Така или иначе вече нямаше какво да охраняват...


Естествено в случая се вижда, че по случайност бях хванал вертолетите на къс пас. Късмет, или според гледната точка - липса на такъв. От друга страна с по-свестни подводници, с повече ракети, можеше да успея да ги опукам дори без да се приближавам.

[Кухулин]

Баси трилъра Спешно трябва да купуваме ПВО фрегата

[Sea Dog]

Поздравления за труда!!!

При морските - на "азимут" викат "пеленг"
Капитан е чин (капитан-лейтенант), длъжността е "командир" (а той може да е с друг чин).
Командите за торпеден пуск са: "Товс" (от "Готовсь") и след потвърждение - "Пли".

Ако успеем да се сдобием с некви корвети, най-вероятно ПВО-то ще е с Mica VL. Та дали ще има разлика ако противодействат с Mica-IR, или комбинация от инфрачервена + радарно насочвана ?
Една белгийка, превъоръжена с ESSM (+ 375мм Бофорс за противоторпедна защита), като близък ескорт на танкера, а втората корвета малко по-изнесена като дистанция от конвоя - като идея ?

[Amazon]

Леле, баси и напрежението! По едно време се усетих, че си хапя кокалчетата на ръката! И подкрепям Кухулин - повече никакви корвети ако нямат RIM-116 и ESSM. Да ни изкалибрят, като последните калъфи.

Меду другото, защо Варшавянката рискува толкова много с това презареждане, при положение че има 6 торпедни апарата, и можеше да зареди/изстреля 4 калибра едновременно? Тамън щеше да сатурира ПВО-то на корветите.

[Bruchpilot]

При морските - на "азимут" викат "пеленг"
Капитан е чин (капитан-лейтенант), длъжността е "командир" (а той може да е с друг чин).
Командите за торпеден пуск са: "Товс" (от "Готовсь") и след потвърждение - "Пли".

Ако успеем да се сдобием с некви корвети, най-вероятно ПВО-то ще е с Mica VL. Та дали ще има разлика ако противодействат с Mica-IR, или комбинация от инфрачервена + радарно насочвана ?
Една белгийка, превъоръжена с ESSM (+ 375мм Бофорс за противоторпедна защита), като близък ескорт на танкера, а втората корвета малко по-изнесена като дистанция от конвоя - като идея ?

Мерси за разясненията, но това не са ли командите на руски? Или ние използваме същите?
Относно ракетите - не съм търсил никакви подробности за наземните (морските) Mica, но поне според базата данни изглеждат съвсем сносни. Не са и големи, вероятно може да се носят повече бройки. Възможно е да се комбинират различните видове насочване, както при ESSM и RIM-116B. Обикновено тези с инфрачервено са с по-малък обсег и не е добра идея да се рачита единствено на тях.
Правилно ли разбирам, че идеята е двете ни действащи фрегати един вид да се "модернизират" и да се изпробват? Мисля, че може да стане (ще трябва да си поиграя малко), само незнам как ще се справят с насочването на ESSM със съществуващия радар.

Меду другото, защо Варшавянката рискува толкова много с това презареждане, при положение че има 6 торпедни апарата, и можеше да зареди/изстреля 4 калибра едновременно? Тамън щеше да сатурира ПВО-то на корветите.

Нямам представа как стоят нещата реално, но тук само два апарата могат да се използват за стрелба с ракети. Виж други подводници могат например да напускат доста харпуни наведнъж.

[Sea Dog]

Командите са от руски, но нашите използват същите (пък и нали Варшавянката е руска ) Но това са подробности, за разказа няма значение. Единствено "пеленг"-а е важен, че това "азимут" си е чисто сухоземен термин

За модернизацията на белгийките - има планове. Подмяна на радар и БИУС (и вероятно комуникации и Линк 11), ЗУР И ПКР. За Сонар и торпеда не знам дали ще останат пари. Тъй като бюджета ще е ограничен, не вярвам да направят драстична промяна по конструкцията, и си мисля, че най-вероятно ще се закупят ESSM, а ще ползват наличните пускови Mk 29.

[Bruchpilot]

Голяма върка беше докато открия кои радари, с коя версия на ESSM работят, че да ги "прикача"
375мм-овия Бофорс не успях да го докарам да работи против торпеда, за целта на упражението вероятно ще го сменя с РБУ-12000.
Иначе като пълен профан съм приятно изненадан от белгийските фрегати, не изглеждат лоши кораби.

[Amazon]

Между другото, цената на FREMM (френската версия) за Мароко е 470 милиона евро. Значи с бюджета за Гоуинд, могат да се купят две тежки фрегати и ще останат пари за RIM-116.

[Bruchpilot]

Снощи и днес пак си играх
Пробвах с мини - голяма гадост! Минираш си, изнасяш се и ако нямат отпред ловец и ги нацелят... Даже изпробвах да наложа с вертолетите "забранена зона" (със свободна стрелба), в която подводниците да трябва да влезят за да минират. Само в единия от случаите хвърковатите успяха да потопят подводница и то по случайност.
Изпробвах и действащите фрегати с ESSM против Харпуни. Максимализирах им параметрите на стрелба, което предвид нашите старичики радари не е кой знае какво максимализиране, но въпреки това се справиха с осем броя в две вълни почти без проблем. Ако бяха наведнъж можеше и да видят зор само с по един радар за насочване.
Срещу ултратиха подводница със сериозни торпеда (DM2A4) обаче нямат много шанс, въобще не е като с онези супер сонари. РБУ-12000 съвсем не оправда очакванията и не успя да спаси танкера.

[Кухулин]

РБУ-12000 съвсем не оправда очакванията и не успя да спаси танкера.

Тези системи вършат съвсем минимална работа, ако изобщо вършат нещо. Дискутирахме ги навремето подробно в БС. Днес обаче широко се използват противоторпеда. Това е "Пакет" при руснаците, въпреки всичките му кусури. Съответно MU90 на запад. Те са реално ефективни срещу торпедни атаки.

А пък при мините си трябва разминиране, няма как. Модерни тралчици с модерни системи, подводни и надводни дронове, противоминни хеликоптери. И най-важното - постоянна ПЛО по застрашените маршрути. Врага трябва да усеща, че минирането е опасно за здравето

[Sharana]

Я колко текст се изписало последните дни, браво Пилоте. Във вторник ми е полета обратно от Москва и като се прибера ще наваксвам

Започнах да чета Arc Light на Eric L. Harry преди седмица (препоръчаха ми я), но напоследък хич не ми е до това. Започна много обещаващо обаче, но за разлика от Red Storm Rising започват с обмен на ЯО, чак NORAD, вкопан в планината, изпариха с няколко 25 мегатонови бойни глави

Подводници още нямаше, но съм в началото и може да се появят в сценарии различни от пуцането на ракети.

[Ivanov]

Във вторник ми е полета обратно от Москва

Инструктажа ???

[Bruchpilot]

Във вторник ми е полета обратно от Москва

Инструктажа ???

Шпионажа, шпионажа

[Flancer]

Ти пък, недей така, че няма да го пуснат да си ходи, кой знае кой чете тук

[Sharana]

Явно не четат, защото и на излизане ме пуснаха да си ходя

[Bruchpilot]

Започнах да работя по големия сценарий. В крайна сметка реших една група от две "Адмирал Григорович" и два "Gabya clss" да блокират западната част на Черно море. Две "Варшавянки" ще дебнат сравнително близо до брега пред пристанищата, а още две навътре в Черно море. Централната му част ще се патрулира от руски противоподводни самолети, както и няколко "Grisha class". Нещо ще има и около източната част от трасето на "потока", което ще трябва да минирам.
Ако успея да се промъкна ще се опитам да унищожа полагащия тръбата кораб, като забранената зона около него ще се охранява допълнително от още един "Gabya clss" и две "Meko class". Единствено ще си позволя полагащия кораб да е с известна позиция (предполагам такива бавни и големи съдове могат да се следят и с други средства) и ще имам възможността да го нападна евентуално и с ракети.

[Кухулин]

I wish you good fortune in the wars to come

[Bruchpilot]

I wish you good fortune in the wars to come

Мерси, ще имам нужда с тези зони за свободен отстрел
Малка промяна - самолетите ги смених с морските АТR. Тъй като руските буйове са с много голям живот (отчасти за сметка на възможности) се опасявам, че ще дойде момента в който ще станат толкова много, че от Варна ще може по тях пеша да се прецапа до Севастопол и компютърът ми ще сдаде багажа.

[Bruchpilot]

През почивните дни действах, опрял съм до тестването дали всичко работи. Даже ми се струва, че това с морските патрулни самолети работи прекалено добре - за няма и 48 часа издумкаха над 500 буя! Отделно вретолетите още над 300. Цялото море обоклучиха
@Кухулин до колко реалистичен е подобен разход? Че те за още два дена сигурно ще свършат запасите?

[Кухулин]

Джасай яко буйове, кво ги жалиш Те са евтини, по няколкостотин долара май бяха. Само трябва да има кой да ги слуша, да лети постоянно отгоре.

ПП Щатите произвеждат стотици хиляди годишно, ако не се лъжа. За руснаците нямам идея.

[Bruchpilot]

Ух, то в такъв случай направо ужас, ще покажа за какво става дума с някой скрийншот. Не заграждения и мрежи правят, ами дупчица свободна не остава

[Sea Dog]

Ми-14 носеха по 36 буя - 2 касети по 18 от тези :

Едва ли сега ще са в по-малки количества

[Bruchpilot]

Ясно, ще трябва да се мъча В такава напрегната ситуация без AIP няма да стане - а си подал шнорхела, а овъдите са долетяли Пък и с тези модерни торпеда - едвам успееш да му избягаш, гадината прави кръг и пак в теб.
Нямам много време в момента, но намерих няколко неща за оправяне, с които трябва да се занимая. Щом се освободя малко ще започна.

[Bruchpilot]

Най - после намерих малко време и започнах. Още в началото - греда
На излизане от пристанището противоподводния самолет ме засече с радара, юрна се и ме издумка, буквално още преди да съм навлязъл достатъчно навътре за да мога да потопя подводницата
Ще направя малко промени за да мога поне да излезя от пристанището и ще пробвам отново.