Симулации и обсъждане на сценарии ⇒ Операция "Врътнато кранче"

[Sharana]

Айде, и мен ще вземете да ме върнете пак към класиката за препрочитане

[Bruchpilot]

Аз съм на ей това
След час и четвърт „Чайен“ зае позиция на 20 000 ярда от своите две цели — Мастър-25 и Мастър-26. Мак заповяда огневият сектор да е в пълна бойна готовност.
Само след няколко минути хеликоптерът отново даде признаци на живот. Приемникът за акустично прехващане WLR-9, монтиран в командната кабина, улови много ясен сигнал, като че ли в непосредствена близост до подводницата.
— Кабина, тук сонар. Засякохме много силен сигнал, сър — чу се тревожният глас на старши-оператора от сонарната зала.
— Не се тревожете — усмихна се Мак. — Всяка „Ромео“ рано или късно трябва да презареди батериите. Означете хеликоптера като Мастър-27.
— Кабина, тук сонар. Тя се насочва точно към нас, но това съвсем не е единственото зло! Капитане, току-що засякохме още една подводница, клас „Кило“, с един корабен винт, с шест лопатки, тъкмо обръща курса си. Скорост 10 възела, азимут 025, почти както при „Ромео“. По дяволите, през цялото време се е спотайвала около „Ромео“!
На никой в командната кабина не му беше до шеги. Мак бе доволен от самообладанието на офицерите и на целия екипаж. Без да знаят, че отново са попаднали по следите на предишната цел Мастър-24, те кодираха подводницата от клас „Кило“ като цел Мастър-28.
След секунди „Чайен“ бе облъчена от силните импулси на летящия точно над нея китайски хеликоптер, чийто пилот по всяка вероятност вече виждаше на екрана си точните координати на американската подводница, криеща се на 500 фута под повърхността. Почти бе сигурно, че китайският пилот ще включи MAD-детектора за засичане на магнитните аномалии, за да получи потвърждение за ценната находка. Мак вече се замисляше дали пилотът няма да реши да си опита късмета, като изстреля торпедо право към „Чайен“.
— Кабина, тук сонар. Онази „Кило“, простете, сър, Мастър-28, току-що започна да набира скорост. Идва право към нас, при това със 17 възела. Мисля, че е узнала координатите ни от онзи проклет хеликоптер.
— Какъв е огневият диапазон на подводниците от клас „Кило“? — попита Мак координатора на стрелбата.
— 24 000 ярда, капитане. Тази „Кило“ вече попада в обсега на нашите ADCAP, да не говорим, че при 17 възела тя вдига шум до Бога. Според мен трябва да подготвим за стрелба торпедни апарати номер едно и две.
Мак кимна и заповяда на огневия сектор да се приготви за стрелба по Мастър-28.
— Заповед на командира до торпедното и до пулта за изстрелване: торпедни апарати номер едно и номер две готови за стрелба!
Заповедта веднага бе потвърдена, а само след минута — изпълнена.
— Торпедни апарати номер едно и номер две готови за стрелба! Външните торпедни люкове отворени.
— Сонар, тук кабина, готовност за стрелба.
— Кабина, тук сонар, готовност за стрелба, прието.
— Проверете азимута и изстреляйте торпедо от апарат номер едно по Мастър-28.
— Слушам, сър, да се провери азимутът и да се изстреля торпедо от апарат номер едно по Мастър-28.
Но в следващата минута в плана за атака се наложи рязка промяна.
— Торпеден апарат номер едно задействан — обади се офицерът, координиращ стрелбата. Но преди да продължи рапорта си, старши-операторът от сонарната зала внезапно го прекъсна:
— Кабина, тук сонар. Торпедо във водата, азимут 180! Китайско е, модел MOD-2, пълно копие на нашето Mk 46. — Мак се оказа прав, като реши да маркира хеликоптера с Мастър-код — този код бе запазен само за потенциалните източници на заплахи за подводницата или за цели, представляващи особена ценност за разузнаването.
— Прережете кабелите и затворете външните торпедни люкове — невъзмутимо нареди капитанът. — Заредете отново торпеден апарат номер едно. — Мак вече бе изстрелял първото торпедо, китайската подводница „Кило“ бе твърде далече и непрекъснато маневрираше. Може би първото Mk 48 нямаше да успее да достигне целта, но точно сега Мак имаше много по-важна грижа — към неговата подводница бе насочено вражеско торпедо.
— Ляво на борд, пълен напред, поддържай курс 305 — енергично заповяда Макей. — Внимавай за кавитацията. Спусни до дълбочина 750 фута. — Изчака за потвърждението на командите и продължи: — Всички системи готови за потапяне.
За да избегне преследващото ги торпедо, екипажът бе принуден да форсира ядрения двигател на „Чайен“ до максимална мощност.
— Кабина, тук сонар. Още едно торпедо във водата! Мастър-27 току-що изстреля второ Mk 46 към нас, азимут 245.
— Пуснете шумогенератор! — извика Мак.
Потвърждението дойде мигновено:
— Шумогенератор пуснат.

[Кухулин]

Доколкото мога да преценя, единствения съмнителен момент е това "внимавай за кавитацията". На пълен ход и да внимаваш, и да не внимаваш - все тая.

[Bruchpilot]

Доколкото мога да преценя, единствения съмнителен момент е това "внимавай за кавитацията". На пълен ход и да внимаваш, и да не внимаваш - все тая.

Това не зависи ли от дълбочината - колкото по-голяма, толкова по-малък шанс да възникне дори при високи обороти?

[Кухулин]

Това не зависи ли от дълбочината - колкото по-голяма, толкова по-малък шанс да възникне дори при високи обороти?

Е, разбира се. Кавитацията е резултат от критично ниското налягане, а на по-голяма дълбочина налягането е по-голямо. Само че при 200 метра дълбочина не е достатъчно голямо за пълен ход. Някъде около пределната се явява този ефект.

[Bruchpilot]

Ясно, не знаех на каква дълбочина спира да го има като ефект, но знаех, че има такава. А и в CMANO от време на време се появява надпис "cavitation impossible". Иначе на следващото обучение вече е съвсем друга работата - корабите едни тихички, докато ги чуеш са вече отгоре ти, а и с тия кабели, които влачат направо няма скриване...

[Кухулин]

Към тихичките кораби трябва да се подхожда критично. Има два начина да се намали шумността: 1) слабо въоръжение и прилагане на обезшумяващи мерки в освободения тонаж; и/или 2) електродвигатели. В Черно море и двете мерки не са много популярни.

И въпреки това подводницата си е подводница - много по-тиха е от кораба, сонарите и са много по-мощни в пасивен режим. А и тя също влачи кабели.

[Sea Dog]

Освен това, Черно море има мааалко по-особена хидрология в сравнение с останалите. Тук до 50-80 метра, има няколко термоклина (3-4), със сериозни разлики в температурата между всеки от тях.

[Bruchpilot]

Мерси, всяка информация е от полза и ми е интересна. Черно море действително е моделирано малко по-особено.
Вероятно неправилно съм се изразил с "тихите" кораби - целта на упражнението е да се използва някаква тактика на "спринт и дрейф" за да се стигне зона по-бързо от колкото ако се използва безшумната скорост. Съответно подводницата плава по-бързо от надводните кораби, които я дебнат отгоре и ги засича доста късно. За мен си е чисто самоубийство в охранявана зона, но явно "сценаристите" мислят друго.
Остава ми още един предпоследен обучителен сценарий - там ще ме дебне всичко налично, но все пак ще съм със свястна подводница. Баш последния е вече е с някакви съветски недоработки, против цял флот на НАТО от средата на 80-те
П.С. Нормално с колко възела би се придвижвала група кораби по време на дълъг патрул, с условието, че внимават и за подводници?

[Кухулин]

Вероятно неправилно съм се изразил с "тихите" кораби - целта на упражнението е да се използва някаква тактика на "спринт и дрейф" за да се стигне зона по-бързо от колкото ако се използва безшумната скорост. Съответно подводницата плава по-бързо от надводните кораби, които я дебнат отгоре и ги засича доста късно. За мен си е чисто самоубийство в охранявана зона, но явно "сценаристите" мислят друго.

Еми самоубийство е, няма такива филми на практика. Тази тактика е изключително ефективна за определен тип кораби (пр. 1124), но за подводница...

Нормално с колко възела би се придвижвала група кораби по време на дълъг патрул, с условието, че внимават и за подводници?

Примерно 14 възела. Ако се използват буйове и други сензори в мрежа, скоростта е ограничена само от механичната якост на кабелите. Мисля че беше 18 възела в общия случай.

ПП Сега се сещам, че навремето със Sea Dog разглеждахме в БС някакъв сценарий за българска нефтена платформа. Ще го потърся. Може да го разиграеш и него, ако ти завлезе тематиката

[Sea Dog]

"Спринт и дрейф" се прилага при кораби със спускаема ХАС ( не буксируема ). Като оберат "мадото" обаче, и дадат обороти, трудно ще чуят нещо - заради скоростта, носа се вдига и шума около подкилната станция ще й пречи. Прилагат го при ескорт на някой по-голям кораб - единия слухти, другия избързва напред. При патрулиране в определен район ще трябва да се ограничат в спринтирането.
Тихи кораби... не знам какво визирате под "тихи", но повечето кораби не са тихи за подводниците. Хеле пък за някой по-дърти модели, на които димоходите им са до водолинията. Още повече, при патрул и опасност от подводна атака, станциите им ще работят в активен режим.

[Bruchpilot]

ПП Сега се сещам, че навремето със Sea Dog разглеждахме в БС някакъв сценарий за българска нефтена платформа. Ще го потърся. Може да го разиграеш и него, ако ти завлезе тематиката

Може

"Спринт и дрейф" се прилага при кораби със спускаема ХАС ( не буксируема ).
...

Незнам защо я водят много основна тактика за подводница, въпреки, че на следващия учебен сценарий току-що изгърмях като фойерверк с нея
Погледнах и в едитора какво е ставало - не че корабите са били толкова тихи, просто в зоната е имало бързодвижеща се група, с действащи активни сонари, която се чува от далеч и няколко блуждаещи кораба, които са се движили едвам с пет възела и са мълчали (дебнели са ме гадовете ). Та те се чуват от доста по-близо, особено когато подводницата е на "спринт".

[Кухулин]

Сега се сещам, че навремето със Sea Dog разглеждахме в БС някакъв сценарий за българска нефтена платформа. Ще го потърся. Може да го разиграеш и него, ако ти завлезе тематиката

=>

Моля за анализ на примерна ситуация - Българска нефтена платформа, на далечните граници на зоната / или български конвой на път за/от Русия/Украйна - как осъществяваме ПЛО ??

Сценария с платформата е доста интересен.

При всички случаи около пристанището и около самата платформа трябва да има стационарни системи за контрол - хидрофонни мрежи, подсвети, пунктове за управление. Най-вероятно стационарния контрол по цялото трасе няма да е икономически изгоден, но знае ли човек. Ако трябва да се прекара конвой от платформата до брега, на мен следния вариант ми се струва най-стабилен:

Два хеликоптера минават и пускат две бариери около маршрута - едната на 30 км северно, другата на 30 км южно. Това са примерно 2 х 200 км, по 20 буя на бариера, общо 40 буя. Ако се използват 8-часови буйове, цената ще е под $10 000. Нашите хеликоптери, разбира се, не са най-подходящите за целта, но румънските например са идеални.

Та значи тръгват хеликоптерите от брега, разхвърлят буйовете до платформата. Оттам тръгва конвоя. Охраняват го две корвети с CAPTAS-2. Същите хеликоптери летят на 50 км пред пред конвоя и бичат яко със спускаемите сонари. Корветите също бичат на активен режим. Разбира се, бюйовете, корветите и хеликоптерите работят в мултистатична мрежа.

По някое време двата хеликоптера трябва да си ходят и на тяхно място се вдигат два хеликоптера от корветите. Конвоя стига до пристанището за 5-6 часа. Под НЕПРОБИВАЕМА защита

http://forum.boinaslava.net/showthread. ... 96&page=16

[Кухулин]

Нормално с колко възела би се придвижвала група кораби по време на дълъг патрул, с условието, че внимават и за подводници?

Примерно 14 възела.

Може и 14, но по-консервативно би било да го сложиш 10-12, за да обхване всички режими.

https://www.thalesgroup.com/en/worldwid ... epth-sonar
http://www.oceanpribor.ru/text/18.htm

[Bruchpilot]

Ок, това с платформата мога да го направя. Може да се наложи ръчно да пускам буйовете за да се огради като хората маршрута, но ще стане.
Иначе снощи потопих руски Тайфун (всъщност по погрешка ) , с което привърших "ученията". Има още един вече сериозен сценарий, който обаче може и да пропусна, защото ми се вижда направо невъзможен.
За довечера (или утре) съм си направил пробна мисия, за проверка как стават работите. Смесена група от турски "Gabya class" (с два вертолета), Адмирал Григорович (с един вертолет), няколко "Grisha class" (което бил противолодъчен клас) и една Варшавянка (щот' ме кефи името, нищо, че е само за плитко ) са завардили зоната пред Варна и Бургас, макар и не съвсем до брега (страх ги е от новите ни Ф-16 ). Наредил съм една Тип 212А, с която ще се опитам да премина през блокадата незабелязан, а евентуално и да потопя нещо ако ми попадне
П.С. Довърших всичко но не успях да го почна. Иначе ей това е брифинга за невъзможния сценарий:

FROM: RED BANNER NORTHERN FLEET
TO: COMMANDER, UNDERSEA TASK GRP 24

Situation
The majority of the Northern Fleet's immediately available forces continue to be fully engaged against the American multi-carrier force that entered the Norwegian Sea yesterday. Losses of our Naval Aviation regiments, surface squadrons and submarine flotillas are murderous, although the American fleet also appears to have been seriously damaged.

The bulk of our underwater fleet is currently sortying from the bases in the Kola peninsula. NATO's ASW forces have mobilized to close the GIUK line faster than we expected. We cannot simply run the submarines through NATO's barrier and expect them to survive; to have our Atlantic surge, we must break NATO's mobile ASW force.

Enemy Forces
The NATO group includes two ASW helicopter carriers and at least one Aegis cruiser. The rest of the escorts are mostly top-line ASW units with numerous helicopters and a significant number of towed arrays. Thanks to our Day-1 efforts, the group does not have SOSUS support in its immediate area.

Friendly Forces
As commander of UTG 24 you have at your disposal the following submarines:
K-148 Krasnodar (Pr. 949A / NATO: Oscar II)
K-278 Komsomolets (Pr. 685 / NATO: Mike)
K-360 (Pr. 671RTM / NATO: Victor III)
K-463 (Pr. 705 / NATO: Alfa)
You also have priority access to tactical intelligence provided by our constellation of passive EORSAT & SIGINT satellites and real-time imaging satellites. No active-radar RORSATs are in orbit at the moment.

Mission
NATO appears to have concentrated its top ASW units in a single powerful surface formation, with strong support by land-based aircraft, helicopters and submarines. This group is currently steaming between Iceland and Scotland.
Your task is to cause decisive damage to this force, ideally sinking both carriers and as many other supporting ships/submarines as possible. Your primary targets are the two carriers. Use of nuclear weapons is not, repeat not authorized at this point. You have three days to fulfil your objective.

Execution
At your discretion. Doctrine normally calls for a combined air/surface/subsurface attack on such a powerful formation but the book has already been thrown out of the window from Day-1. High Command trusts you to use your forces to their utmost.

Good luck.

Command & Signal
Command: K-148 Krasnodar
Signal: EMCON State B, limited emissions

[Кухулин]

"Grisha class" (което бил противолодъчен клас)

Гореспоменатия проект 1124, дето Sea Dog разправя как му "обирали мадото"

[Bruchpilot]

Изиграх си сценарийчето - такова напрежение и гризане на нокти не бях имал отдавна. Направо даже и пред монитора се припотих Ако знаех, че ще стане такъв трилър, щях да го направя на разказче даже! И така, подводницата тръгва на път с три дни срок да пробие блокадата:

Бях решл да да се движа с десетина възела до първи контакт или навлизане в дълбокото - колкото по-бързо стигна там, толкова по-добре. След доста моткане достигнах дълбоките води, без много напрежение. При една от проверките с антените обаче улових това:

Толкова по въпроса с бързото придвижване. От тук нататък яваш - яваш. Ето какво представлява в това време турската страна:

Вертолетите са направили една хубава "пътечка", през която явно трябва да мина. Продължавам си на изток и скоро към сигналите от адмирала се появяват и тези на другите кораби. Не само това, ами и пред мен някоя гад започва да пуска буйове (макар и далеч):

Та изтеглих курса малко на север и си продължих. След още няколко часа когато вдигнах антената вече имаше и емисии от вертолети наблизо. Работата е вече взе да става дебела. Поне получих идея къде заграждат:

След още няколко часа направо настъпих търмъка - показах антените и един Ка-27 се оказа прекалено близо. Бях почти сигурен, че ме е засякъл с радара. Веднага смених курса и дълбочината с надеждата да ми се размине. Впоследствие се оказа, че наистина ме е засякъл, но много неточно и съм успял да се измъкна. Но късметът, уви, е нещо нетрайно. След още няколко часа, положението започна изведнъж и рязко да се сг*вня:

Корабите от едната страна, вертолетите пускат буйове от другата! При това съвсем близо! Когато проверих, се оказа, че един Сийхоук на прибиране към кораба случайно е прелетял над мен и ме е засякъл с магнитометъра. Просто ей така - нито е търсил там, нито нищо. На всичкото отгоре корабите са се оказали достатъчно близо за да ме притиснат. Късмет (или липса на такъв ), какво да правиш...
За нула време корабите бяха отгоре ми и ми оставаше единствено "изстрел на отчаянието", с надеждата да ги прогоня и някак си да не получа тукат от вертолета, който сигурно дебне отгоре:

Торпедата тръгнаха и... си подължиха без да успеят да улучат нищо, а междувременно бях загубил контакт с корабите от сонара, въпреки опитите ми да го възстановя. Най - изненадан бях обаче от факта, че още никой не ме беше потопил. Явно номера с насочването по кабелите пречи да ме фиксират точно и да изсипят моментално нещо в отговор на моите торпеда. Та, започнах да се промъквам бавно и внимателно, косо на курса, който предполагах, че държат корабите. И какво да видят очите ми? В цялата суматоха, към мен се промъква и една Варшавянка :

Направо спрях, с надеждата да се изхлузи покрай мен, но тоя мерак бързо ми мина - приближаваше. Промених курса и се запромъквах едвам - едвам в обратна посока, но пак настъпих търмъка - явно отгоре ми продължаваше да има скапан вертолет, който да я насочва, като мръднах получи информация и се закова в мен. Не ми оставаше нищо друго освен пак да издумкам три торпеда когато влезе в обсег и да се опитам да се измъкна в суматохата. Отново бързо изгубих контакт с целта, но нямах време да търся - пуснах едното плитко, второто на 250 фута и третото на 500, и ги оставих да се оправят сами. След което рискувах и с "мръсна газ" се изнесох. Е, "изнесох" е силно казано за неруска, неядрена подводница, "мръсна газ" също, но да кажем, че се преместих се на няколко мили максимално бързо. Явно трикът сработи, защото ветолетите продължиха до пускат буйове около старата ми позиция. В това време съвсем яваш-яваш (трябваше вече и батерия да пестя зарди тия скапани вертолети) някак си успях да се измъкна от примката. След още няколко часа, в които чувах разни работи от далеч и подскачах на стола веки път, когато чуех камбанката оповестяваща ги, успях да стигна края на зоната. Даже накрая се оказа, че съм потопил Варшавянката "на сляпо". Бива, предвид факта, че на един от обучителните сценарии се оказа, че съм стрелял по кит и съм претрепал съм горката животинка

Цялото това нещо ми отне 48 игрови часа, като покрих разстояние по права линия от около 190 мили.

[Sharana]

Вярно е станало голям филм

[Amazon]

Това нали е същият симулатор, който с Шарана използвате за въздушните симулации? И май вече питах, но не помня: откъде се купува и колко струва?

[Sharana]

Това нали е същият симулатор, който с Шарана използвате за въздушните симулации? И май вече питах, но не помня: откъде се купува и колко струва?

Същия е - Command: Modern Air / Naval Operations. Просто аз както не разбирах от подводници и морски тактики, така и продължавам да не разбирам, та затова и не ги пипам Моделирани са изключително детайлно, просто трябва да знаеш какво правиш. Пилота се е престрашил и си разширява хоризонтите така да се каже. Аз продължавам да си се концентрирам по въздушните операции и най-вече нещата свързани с пробиване на ПВО, че ми е най-интересно.

Купува се от Steam.
https://store.steampowered.com/app/3214 ... ions_WOTY/

По време на разпродажби е падала дори до 25$, трябва да се дебне. Алтернативата са сайтове като g2a - там в момента е към 35$ заедно със застраховката (сайта съм го ползвал няколко пъти вече).

[Amazon]

Благодаря! Аз купувам всичко от Steam, ще го дебна там.

P.P: В момента е $75

[Кухулин]

Много интересен разказ, Bruchpilot, и аз бях затаил дъх по едно време Имам три въпроса:

1) Тая 212А има ли горивни клетки (ВНЕУ)?
2) Хеликоптерите използват ли спускаеми сонари?
3) Използват ли активни буйове?

[Bruchpilot]

Това нали е същият симулатор, който с Шарана използвате за въздушните симулации?

Той май започва ранното си съществуване тъкмо като морски боен симулатор и тази част е много добре направена. За съжаление е скъп, модулите му са скъпи, абе...
Покрай книгата ми стана интересно с подводниците и се реших да пробвам - действително има тръпка
Тип 212А има "air independent propulsion" към батериите. Сега какво точно имат предвид под това и дали просто не са поставили ред системи под този общ знаменател за да избегнат усложения не мога да кажа. Ще проверя в описанието.
Вертолетите имат активни и пасивни буйове (руските май са само пасивни) и спускаем сонар. Активните буйове се засичат от далеч, но пасивните никак. Даже да ги пускат близо до теб, не ги чуваш как цопват, което е гадничко. Вертолетите правят заграждения с буйовете, след което започват да сноват и да топят сонара тук - там. По едно време хванах Ка-27 да го изполва даже в активен режим.
Впрочем, пропуснах да спомена, че бях сложил разни цивилни рибарски лодки да сноват и да се пречкат, както и фалшиви подводни контакти за по-голяма автентичност. В замяна на това времето беше сълнчево, без вятър и дори една вълничка. Което предполагам помагаше доста на вертолетите.

[Кухулин]

Тип 212А има "air independent propulsion" към батериите. Сега какво точно имат предвид под това и дали просто не са поставили ред системи под този общ знаменател за да избегнат усложения не мога да кажа. Ще проверя в описанието.

AIP на 212А е с горивни клетки, т.е. водород. Можеш да зареждаш батериите под водата, при това безшумно.

Вертолетите имат активни и пасивни буйове (руските май са само пасивни) и спускаем сонар. Активните буйове се засичат от далеч, но пасивните никак. Даже да ги пускат близо до теб, не ги чуваш как цопват, което е гадничко. Вертолетите правят заграждения с буйовете, след което започват да сноват и да топят сонара тук - там. По едно време хванах Ка-27 да го изполва даже в активен режим.

Не знам как може да те изпусне вертолета, ако ползва активен сонар близо до теб. Твърде невероятно. А дори да не носи торпеда, от корабите винаги могат да пуснат някой ASROC или 91Р.

Това, че засичаш активните буйове отдалеч, не е никава утеха. Важното е дали тебе те засичат. Което е почти сигурно, защото тези системи работят в мултистатичен режим. Активните буйове (и/или сонарите) излъчват, а пасивните буйове (и сонарите) приемат техния сигнал и съпоставят всички данни помежду си. Няма как да се скриеш.

[Bruchpilot]

Не пише подробности за горивни клетки, само е отбелязано "Advanced Рropulsor", но работи точно както си го описал.
Вертолета над мен активан сонар не ползваше, вероятно е разчитал на пасивния и магнитометъра. В играта активните буйове имат обсег от около 10-20 километра (за различните видове различно), а в случая май само веднъж бяха достатъчно близо. Това с мрежата ясно, но предполагам, че пак тябва да съм сравнително близо.
И аз нямам представа как се измъкнах. Предполагам се дължи на две причини - първо, тази подводница е буквално най - потайната. Пише, че има слабомагнитен корпус, някакво много ефективно покритие против активните сонари, нещо което си превеждам като "малошумен пуск на торпеда", а е и много тиха. Второ, преди да открият огън, трябваше да бъда положително идентифициран като "враг". Предполагам, че това е реалното положение на нещата, но комбинирано с първата причина им е попречило да ме издумкат.
Мога да пробвам и с някоя друга подводница, например онази холандската, която беше "потопила" самолетоносач. Или даже с някоя Варшавянка, ама там трябва да сложа и речен патрул