Два дни гласих, мерих, смятах, донагласях и ето това се получи:
След 22:00 часа първите самолети започват да излитат. Трябва да нападнат целите в 23:00 часа, но първо трябва да се съберат. В 22:18 часа местно време, въздушното задръстване вече е факт:

В 22:45 армадата тръгва към целите:

В 22:50 от Ту-126 са забелязани първите вдигнати във въздуха южновиетнамски изтребители:

Ескорта се насочва към тях. Завързва се бой и... един по един Су-11 започват да свършват горивото, и да се отправят обратно към базите, оставайки прикритието само на Ту-128. Естествено част от Тайгърите и Старфайтърите успяват да се промъкнат към групите бомбардировачи и да ги нападнат още по маршрута. Не минава без загуби:

Макар и с труд, и под атаки Ил-28 неотклонно си пробиват път към Ханой. Първите Хоук-ове се обаждат и моментало са нападнати с противорадарни ракети. За момент отбранителния огън заглъхва:

Но само за момент. Бързо един след друг започват да се включват радари и ракетоносните Ту-16 буквално дават залп в тяхна посока:

Но не всичко е поразено. И Хоук-овете започват да изпращат ракета след ракета към към приближаващите Ил-28. Зенитната артилерия открива бесен огън. Въпреки това бомбардировачите пробиват до целите. Но загубите са огромни...
Над Хайфонг нещата се развиват забележимо по - добре. Су-7 успяват да стигнат почти безметежно до целите си.
Оцелелият Найк Херкулес се опитва да противодейства но бързо е изваден от строя, заедно с един обзорен радар. Но след като Су-7 се освобождават от товара си, се обаждат и двата разположени наблизо Хоук-а. Отново са обстреляни от Ту-16, но едната ракета дефектира, а другата просто... пропуска. Оттеглящите се Су-7 също понасят тежки загуби.
Резултатите:

П.С. Пропуснах да спомена, че два Су-7 всъщност падат поради свършване на горивото, а четири Ил-28 са свалени от истребители.