Симулации и обсъждане на сценарии ⇒ Руски въздушен блиц против България

[Sharana]

01:22 часа местно време. Двойката от Безмер успя да излети чак когато наближаващите руски самолети бяха едвам на тридесетина километра от летището. Под тях командирите на Осите се подготвяха за бой за трети път в рамките само на шест часа. Машините от Граф Игнатиево също се бяха вдигнали, но отново нямаше да успеят навреме и изглежда отново щяха само да поддържат колегите си от далеч.
Едвам прибрали колесниците и без да имат време да формират боен ред, двамата български пилоти докладваха четири контакта, после захват на две от тях. Водачът моментално изстреля две ракети, докато воденият му още се подготвяше. Миг по-късно през пукота на радиото се чу писъка на системата за предупреждение – руснаците също бяха стреляли.


Всички в оперативния център, затаили дъх наблюдаваха истинската въздушна битка, която се разиграваше някъде между Карнобат и Ямбол. Водачът на двойката бързо докладва, че е успял да избегне две ракети и започва ново сближаване с целите, а воденият му добави, че е произвел два пуска и има стабилен захват. Руските самолети отговориха с нов залп ракети – този път и по водача, и по водения. Водачът на двойката отново успя да избегне една ракета, но следващата порази машината му и той бързо докладва, за силен пожар, загуба на контрол и катапултира. Воденият обаче хладнокръвно държеше целта и руските пилоти трепнаха първи – самолетите им се пръснаха, като лишиха собствените им ракети от захват. Скоро пилотът съобщи, че наблюдава взрив близо до целите, последван от ясно видим пожар в небето, след което, че пордължава сближението на форсаж. Войниците и офицерите в оперативния център нямаха време да се зарадват на победата, тъй като се притесняваха за съдбата на летеца. Въпреки, че беше останал един срещу трима, той се хвърли в напрегнат бой на близка дистанция, като задъхано докладваше, както за своите, така и за руските пускове. В небето просветваха цели гирлянди топлинни капани, докато машините маневрираха. След няколкократна размяна на ракети, пилотът докладва, че е идентифицирал вражеските самолети като Су-30, но е изгубил визуален контакт и се оттегля. В оперативния център с удоволствие отбелязаха, че руските самолети също се оттеглят на форсаж. За съжаление двойката от Граф Игнатиево нямаше как да ги достигне.

Лицето на старши лейтенант Лучников пламтеше от яд под шлема, докато той проклинаше късмета си. Беше чул по радиото за сериозния въздушен бой, разразил се над Южна България, но отново го беше изпуснал, единствено поради тъпа случайност – всичко се случи точно когато бяха останали с минимален резерв от гориво и предстоеше смяна на патрулиращите самолети. В резултат на това, вместо да изпрати тях, офицерът от вздушния команден пункт беше насочил към боя направо смяната им и сега Лучников беше принуден безучастно да гледа как те на форсаж бързаха към схватката. Но имаше неприятното чувство, че другарите му няма да покрият разстоянието на време и въпреки далекобойните си ракети, няма да успеят да помогнат.

01:27 часа местно време. Пилотите на втората двойка МиГ-ове безуспешно се опитваха да догонят изтеглящите се Су-30, когато в ляво от тях, съвсем близо до Безмер изведнъж се появиха четири контакта, летящи едвам на тридесетина метра над обгърнатия в мрак терен. Явно руските изтребители бяха прикривали и втора група, чиято задача беше да се промъкне незабелязана “в сянката им”. През шума и смущенията по радиото пилотите чуха предупреждението и след като завиха рязко, засякоха целите.


Отново водачът среля първи и от близко разстояние порази вражески Су-24М. Едвам беше успял да съобщи за победата, когато се наложи българските самолети да се изтеглят, тъй като руснаците навлязоха в обсега на защитаващите летището Оси, който откриха буквално барабанен огън. Още един Су-24 беше поразен почти веднага, но останалите два успяха да се доближат и да пуснат бомбите си. Поради ответния огън не бяха успели да се прицелят добре и само леко засегнаха една празна стоянка и част от рульожката. Миг по-късно, при изхода от атаката, разлютените Оси поразиха още един самолет. Последната останала ударна машина се опита да се измъкне ниско и на форсаж, но бързо беше застигната от двата български изтребителя, като този път воденият го порази безпогрешно, след което българските МиГ-ове бързо обърнаха на запад. Поне още три двойки руски изтребители налитаха от към морето на голяма височина и с много висока скорост. Бяха твърде далеч за да бъдат сигурно поразени от заелия вече нова позиция С-300, а между тях и оттеглящите се български самолети нямаше почти нищо друго. В този момент обаче, бдителният капитан Пистънев съвсем недвусмилслено активира радара за подсвет на целите 5Н62, въпреки, че руските машини още бяха извън обсег. Дали поради това, дали поради факта, че разположеният доста далеч от брега А-50У загуби целите на фона на земята, руските изтребители завиха обратно към морето.

01:38 часа местно време. В оперативния център се виждаха много усмивки, които станаха още по-големи, когато се разбра, че катапултиралият български пилот се е приземил само с леки натъртвания. Руските летци също бяха открити от патрули и задържани. Въпреки, че нападението далеч не беше приключило, офицерите и войниците определено излъчваха поне умерен оптимизъм.
- Три свалени във въздушен бой и още два от противовъздушната отбрана, срещу само един загубен самолет! Нищожни щети в Безмер! Това е отличен резултат! – радостно възкликна капитан Амазонлийски.
- Да, не е зле! – съгласи се бригаден генерал Сомлев – Но при това съотношение на силите, щях да се радвам повече ако бяхме минали въобще без загуби.
След провалената атака, за няколко минути руската активност беше понамаляла, а патрулиращите изтребители се бяха върнали в зоните си. Но отдихът отново беше кратък – от смущенията започнаха да изплуват нови самолети, този път насочени директно към Бургас. Скоро те бяха идентифицирани като Су-34. Летяха на средна височина, не много бързо, явно търсеха цели. От профила на полета почти нямаше съмнение, че са носители на управляемо оръжие. Бригаден генерал Сомлев се намърщи. За момента именно тези бомбардировачи бяха най – големия трън в задника, хем заради “умното” си оръжие, хем заради факта, че се бяха оказали изключително трудни за поразяване. Също разтревожен, капитан Амазолийски побърза да се отправи към апаратната, с надеждата да получи добри новини и за движението на съюзническата въздушна армада, която вече бавно се събираше над Централна Европа.
В това време вражеските Су-34 се разделиха, като единия се спусна почти до границата с Турция, преди да завие на север в посока Бургас. Другият подходи от север и зави на юг, като двата самолета щяха да се срещнат около с. Росен, южно от базата в Атия. Нямаше съмнение, че търсят движещите се там с цел объркване камиони със зентни оръдия. Бързо двата самолета започнаха да изтрелват ракети.За щастие повечето не уцелиха, но все пак две достигнаха една позиция на 23мм оръдия, която беше унищожена. Руските машини направиха втори заход и изстреляха последните си ракети. През цялото време обаче те бяха дебнати от разчета на разположения там Куб и при втория заход, самолетът подхождащ от север беше обстрелян. За съжаление отново ракетата пропусна, въпреки че този път не беше подлъгана от Хибини, а машината се измъкна с маневриране. Явно това не се хареса особено на руските екипажи и те веднага завиха, и се отправиха на североизток. Ядосаният от поредния неуспах комнадир на разчета бързо докладва в оперативния център, след което се зае да смени позицията, за да избегне руското възмездие, което несъмнено вече беше на път.
01:50 часа местно време. Българските радарни оператори бяха започнали да докладват неясни контакти над морето, чиято идентификация обаче беше силно затруднена от смущенията и разстоянието. С голямо нежелание бригаден генерал Сомлев заповяда включването на най - близко разположената станция "Петранка" за изясняване на ситуацията. Операторите там бяха разбрали за неуспехите на своите колеги и щяха да работят много предпазливо - 15 секунди работа, 45 секунди мълчание, в продължение на не повече от три минути. Само колкото да "осветят" целите над морето и да внесат някаква яснота в ситуацията. Всички напрегнато очакваха резултатите от работата на станцията. За съжаление един от офцицерите докледва:
- Станция "Петранка" докладва само една нова цел - азимут 063-067, височина неизвестна, скорост 140 километра в час, курс 250-270! Целта е малоразмерна и поради смущенията не може да бъде точно определен нито азимутът, нито височината.
- Сигурни ли са за скоростта! - веднага попита капитан Амазонлийски.
- Да, сигурни са за скоростта, но не могат да определят точно останалите параметри, особено височината. - бързо отвърна офицерът.
Амазонлийски се обърна към бригаден генерал Сомлев:
- Малоразмерна цел, само 140 километра в час? Най - вероятно е дрон!
- Да, най - вероятно. - замислено отвърна генералът - Само това ни липсваше - разузнавателни дрони. А на всичкото отгоре там където има един, със сигурност има и повече!

[Sharana]

01:58 часа местно време. Минутите бавно се нижеха докато в оперативния център следяха развитието на ситуацията. Откритият дрон приближаваше брега и ако запазеше сегашния си курс щеше да го пресече някъде на юг от Шабла и позиционираният там Волхов. Но беше труден за следене, тъй като беше малък и се губеше лесно в смущенията. Най- накрая машината наближи достатъчно за да бъде обстреляна. Бригаден генерал Сомлев и капитан Амазонлийски набързо анализираха обстановката и решиха, че въпреки риска от ответен огън си струва да опитат да го свалят.
- Предайте на майор Шиндрасков данни за целта. Да видим дали ще се спрявят с нея! – обърна се към офицерите за свръзка Сомлев.
Скоро от разчета на Волхов постъпи доклад, че следят целта, макар и трудно, поради смущения по азимут 065-089. Но на разстояние 32 километра разчетът започна подготовка за стрелба и не след дълго изстреля две ракети. В оперативния център напрегнато очакваха резултата, но за съжаление чуха разорования майор Шиндрасков:
- Обстреляна цел по азимут 167, височина 1500 метра, курс 090, скорост 130 километра в час. Разход – две ракети. Целта не е поразена. Моля разрешете повторна стрелба.
Бригаден генерал Сомлев се замисли за секунда, след което напрегнато отговори:
- Разрешавам повторна стрелба по целта! Но след това незабавно преминавате на еквивалент!
- Тъй вярно, господин бригаден генерал! – бързо отвърна майор Шиндрасков и се зае да дава команди на разчета си.
Отново напрегнато очакване изпълни залата, но този път новините бяха добри – още с първата от двете изстреляни ракети дронът беше поразен. Въпреки радостта от точната стрелба, тревогата не напусна Сомлев. Волхов-ът беше излъчвал твърде дълго и най – вероятно беше привлякъл доста внимание. За това около 02:04 часа генералът нареди станция "Петранка" да бъде включена за кратко, за да провери за скрити до момента самолети. Резултатът не закъсня. Бързо бяха открити нови пет контакта – четири самолета промъкващи се на пределно ниска височина и един бавен, високолетящ контакт, най – вероятно дрон. Скоро самолетите се издигаха рязко, което позволи да бъдат идентифицирани като Су-24М. Навлязоха над българския бряг някъде на север от Шкорпиловци, но скоро завиха на юг към Емона. В оперативния център всички с ужас наблюдаваха как самолетите преминаха почти точно над един от скритите брегови комплекси и охраняващата го Оса. Командирът й веднага докладва, че вижда целите, но те са прекалено висoко за да бъдат обстреляни. Всички замлъкнаха в очакване самолетите да завият и да нанесат удар по българските позиции, но вместо това те завиха към морето и се оттеглиха. Капитан Амазонлийски пръв наруши мълчанието:
- Дали бяха ударни или само разузнаваха? Цяла четворка само за разузнаване е много? Сигурно са били ударни, но не откриха бреговия комплекс и за това не атакуваха.
- Много скоро ще разберем какви са били – нервно отвърна Сомлев – И дано наистина не са видяли нищо!



02:14 часа българско време. Старши лейтенант Лучников с досада летеше по кръга и чакаше да дойде неговият ред за кацане. Беше изпълнен с разочарование, че не беше успял да вземе участие в боевете, а само се беше разхождал из определената им зона и беше слушал как другите вършат работа. Още повече го ядостваше факта, че по план всичко трябваше да приключи преди да изпълни втори полет. Беше изтървал шанса си! С досада слушаше указанията на диспечера и се вкисна още повече, когато той даде него и водачът му разрешение за кацане. Въпреки това не разреши на емоциите си да го контролират, подготви самолета си за кацане и професионално се намести на глисадата. Не много далеч напред виждаше светлините на летището и самолета на водача си, който опря в началото на пистата. Лучников бързо извърши последната проверка преди кацане и скоро самолетът му се друсаше по пистата, намалявайки скоростта си. По указания на диспечера зави по съответната рульожка и когато машината му намали съвсем си позволи да отвори фанара. Приятен нощен хлад нахлу в кабината, придружен от рева на двигателите и летищния шум. Старши лейтенантът въздъхна още веднъж разочаровано и продължи да рулира. Изведнъж отпред се мярнаха мигащи светлини на пожарни коли. За момент се зачуди какво става, после наближи и видя изтеглен настрани Су-24М. “Сигурно е някаква повреда в двигателя.” – помисли си Лучников, но когато премина покрай другия самолет с изумление видя назъбени дупки по фюзелажа. “Какво...?!? Ударили са го!” – удиви се той до такава степен, че почти излезе от рульожката. Любопитен да чуе какво се бе случило, старши лейтенантът бързо се насочи към определеното за неговия самолет място. Когато най - после изскочи от кабината и се забърза към сградите, хем за да рапортува, хем да получи последните новини, отново се чуха сирени и пожарните автомобили се втурнаха по рульожките. “Леле, още един ли..” – невярващо си помисли Лучников и се обърна към пистата, където тъкмо опираше един Су-30. Машината напусна пистата, следвана от пожарните коли и тези на летищния персонал, след което сви в едно глухо отклонение, съвсем близо до Лучников. Той съвсем се облещи, когато видя, че радиопрозрачния конус е изпотрошен, фанарът – напукан, а около кабината зеят дупки в обшивката. Продължаваше да стои като гръмнат и да гледа как пожарникарите обезопасяват самолета, и помагат на двамата летци да излязат от кабините, докато един майор не му кресна да изчезва от там. С невярващо изражение и неприятно чувство в стомаха, старши лейтенант Лучников се отправи към сградата в която беше разквартирувана неговата ескадрила.


02:18 часа местно време. В оперативния център тъкмо обсъждаха следващите смени на позиции, когато постъпи неочаквано съобщение от майор Шиндрасков. Буквално над позицията на командвания от него Волхов, визуално е бил открит руски дрон Орлан – 10. Поради малкото разстояние комплексът не може да го обстреля, а машината лети прекалено високо за да бъде поразена от прикриващите разчети на 23мм оръдия.
- Да му се не види! – възкликна капитан Амадонлийски – Промъкнала се е гадинита незабелязано.
- Много неприятно наистина! – напрегнато отвърна бригаден генарел Сомлев, след което се обърна към един от офицерите – Предайте на майор Шиндрасков, веднага щом може, да свали дрона на всяка цена! Дайте ми и информация за другия който засякохме – можем ли да го ударим с нещо?
- Тъй вярно господин бригаден генерал! – отвърна офицерът и се обърна към монитора си, а друг докладва посочвайки големия екран:
- Вторият дрон лети покрай брега с южен курс. В момента може да бъде обстрелян само от С-300, но от много голямо разстояние. Обаче ако запази този курс ще навлезе в обсега на Оса-та заела позиция малко на запад от нос Емине.
- Отлично! Предайте на командира й да бъде в готовност. Искам тази машина свалена на всяка цена! – твърдо заповяда Сомлев.
Напрегнато очакване за пореден път изпълни оперативния център. Всички се взираха в бавно обновяващите се знаци на големия екран, обозначаващи противниковите машини. Почти пълната тищина беше нарушена от доклада на майор Шиндрасков, че целта му е излязла от мъртвата зона и разчета се подготвя да обстреля цел с азимут 228, разстояние 9 километра, с две ракети. Само няколко сегунди по-късно дойде разочароващо съобщение, че и двете ракети са пропуснали маломерната цел и са изстреляни нови две. Всички сякаш затаиха дъх, когато чуха по пряката връзка рева на излитащите ракети. Първата от тях отново пропусна и за миг оперативния център се изпълни с приглушени псувни, но за щастие последната ракета, въпреки смущенията успя да намери целта си и ядът на офицерите веднага се семни с радостни възгласи.
- Един долу, остава още един! – с усмивка каза бригаден генарал Сомлев.
Отново всички погледи се обърнаха към екрана, където вторият дрон бавно се приближваше към дебнещата Оса. В 02:22 часа местно време най – после руската машина влезе в обсег и командирът веднага докладва пуск на вре ракети. След трудностите, които беше изпитал разчета на Волхов при поразяването на малките цели, всички сякаш седяха на тръни в очакване на резултатите от стрелбата. Но за щастие още първата ракета порази дрона и усмивките се върнаха по лицата но офицерите и войниците.

По същото време полковник Голованов беснееше в очакване на личен разговор с генерал Ватников. Не стига, че превъоръжаването на машините му се бавеше, ами по заповед на Ватников две бяха отделени за специална операция без всякакви обяснения. В резултат на цялата неразбория се беше образувала нежелана пауза в прикритието отговарящо за подавяне на българската противовъздушна отбрана и сега тя безнаказано свирепстваше върху лесните за поразяване дрони и единични самолети. На всичкото отгоре Ватников го караше да чака и вместо Голованов да бъде при пилотите си и да се подготвя за следващия полет, висеше в един страничен кабинет и чакаше благоволение. След още десетина минути генералът влезе с подпухнало от алкохола и намръшено лице. Преди ядосаният Голованов да успее да си отвори устата, Ватников директно го скастри и му заяви, че директно от Кремъл е постъпило изменение в плана. Шест Ил-76 натоварени с десантници, поддържани от четири Су-30М2 и двата негови Су-34, трябваше да извършат дръзка операция, като се промъкнат до София и стоварят там десант в подкрепа на обсаденото от демонстранти и парализирано българско правителство. Чрез агентурната мрежа била осигурена подкрепа на от местни симпатизанти, зад чийто гръб щели да се прикриват и действат руските десантчици.
- Това е пълна лудост! – в пълно недоумение възкликна полковник Голованов – Нито българските летища, нито противовъздушната отбрана са извън строя! Та ние не успяхме да се промъкнем незабелязано до Безмер с ударни самолети, а от Москва очакват да прекрараме транспортни машини чак до София!
Ватников целият почервеня, оцъкли поглед и полу изкрещя, полу изфъфли с пиянско заваляне:
- Запофетта идфа от най – високу нифо! Изпълньявайтье пулкофник! А и пудафяниту на утбранътъ е изцялу фаше зъдължьенийе!
На Голованов не му оставаше нищо друго освен да отговори с “Тъй вярно!” и бързо да излезе, още по-ядосан от преди.

02:31 часа местно време. Изненадващо на пределно ниска височина изникнаха две противникови групи – едната летяща в посока Варна и бързо иднетифицирана като Су-24М, другата малко по-назад, летяща в посока Бургас и с неизвестен състав. Преди офицерите в оперативния център да успеят да осъзнаят обстановката, групата Су-24 навлезе над сушата около Галата и продължвайки да лети на пределно ниска височина зави в широк завой на юг, явно търсейки цели. Самолетите явно не откриха нищо, тъй като отново завиха, този път по посока на морето. Някъде около Шкорпиловци прелетяха в непосредствена близост да позицията на една криеща се Оса и всички в командния център изтърпнаха при мисълта, че тя може и да е била открита. Но вместо маневра за атака, руските машини се пръснаха, направиха няколко маневри, след което излязоха над морето и се изгубиха от радара на бръснещ полет.
- Това пък какво беше? – зачуди се на глас капитан Амазонлийски и останалите офицери също започнаха да обсъждат станните маневри. Три минути по-късно получиха яснота – командирът на Оса-та беше обстрелял най – северния самолет с две ракети и беше улучил. Странните маневри бяха представлявали неуспешен противоракетен маньовър.


02:37 часа местно време. Радостта на офицерите и войниците бързо премина отново в делово отношение. И за това имаше сериозна причина – южната група самолети беше идентифицирана като Су-30М2 и на голяма скорост навлезе на българска територия, точно над Созопол. Руските машини се движеха целенасочено с явно предварително съгласувани маневри и без да се бавят с разузнаване или построяване на атака бързо атакуваха един от камионите с 23мм оръдия, които курсираха близо до брега.
- За да атакуват така сигурно са имали точно целеуказване! – притеснено отбеляза капитан Амазонлийски.
- Много лошо! – съгласи се бригаден генерал Сомлев – Или най – после разузнавателните самолети са идентифицирали нещо или незабелязано се е промъкнал още един дрон.
Преди обаче той да успее да нареди включването на станция “Петранка” за доизясняване на положението, руските самолети се насочиха на северозапад към Бургас и позицията на разположения там Куб. Жадуващ за реванш след предходните си неуспехи, командирът му веднага поиска разрешение за стрелба в случай, че машините навлязат в зоната на поражение. Бригаден генерал Сомлев се замисли за момент, след което даде разрешението – ако запазеха курса си, руснаците така или иначе щяха да прелетят съвсем близо до комплекса и имаше реална опасност да го открият. Отново всички затихнаха, докато по пряката връзка слушаха подготовката на разчета за стрелба и долавяха напрежението в гласовете им. Командирът явно не искаше ново фиаско и изчака машините да се приближат съвсем, след което направо избухна – изстреля цели шест ракети в бърза последователност. Първите две пропуснаха водача, но радостни възгласи оповестиха попадение във втория самолет от четворката. С леко разочарование, командирът съобщи, че последните две ракети са били подлъгани от системата за защита на руските самолети – Хибини. Въпреки това той получи бурни поздравления за победата, а останалите руски самолети побързаха да се оттеглят.
Без да се опиянява от успеха, бригаден генерал Сомлев делово заповяда включването на станция "Петранка", забавено от бурната схватка на Су-30М2 с Куб-а. Първоначално всичко изглеждаше тихо, операторите само потвърдиха вече съществуващите цели и оттеглянето на двете ударни групи, но в 02:46 часа, макар и с доста труд, от смущенията бяха филтрирани отраженията на два по-големи дрона. И двата летяха с по 170 километра в час на височина от близо 4000 метра.
- Това вече са много опасни машини. Ще си имаме неприятности ако не успеем да ги унищожим бързо! – сериозно отбеляза бригаден генерал Сомлев, а капитан Амазонлийски само кимна със замислено изражение.

___________
Продължението вече Bruchpilot трябва да си го пуска, че му изтича бана.

[kramer]

От обикновена фантасмагория алтернативката премина във фарс.

[Flancer]

Абее, някъде към частта в която 2 Миг-29 обърнаха 4-ка Су-35 ли бяха, в бягство... еее, ами... стига му толкова внимание на това произведение. Купчини думи и термини нацвъкани за цвят обикновенно класифицират наай-евтините трилъри .

[Bruchpilot]

Що не си гледате ваш'та работа, а аз ще си гледам моята! Който от Вас двамцата го може по - добре, нека се пробва!

[Flancer]

Ти за работа ли го приемаш . Просто си се'еш на труда, който започна добре, като го свеждаш на нивото на тъп трилър а-ла зона51 . Аз съм за нашите да спечелят, ама да пращат руснаците Ил-76 над район със сравнително запазено ПВО? АЙде няма нужда. Или просто драпаш да се отличи и ПИстонев, 'щото си го сложил на майната си от екшъна на брега .
Пусни десанта на брега поне, дейба, или го прекарай през Турция и пусни край Пловдив, 100км по магистрала са (след тайно споразумение на руснаците с първата им диктаторка Хюсмен Алиева - от български турски род, "преместил се" по време на възродителният процес, мразеща България (като ще е фантастика - да е жена) )

[Bruchpilot]

Аз гласувам за вариант:десант-нашите им скачат.

Също, ще е по-забавно. Макар от военна гледна точка сякаш да е по-логично да свиват знамената руснаците след като са установили наличие на С300 и С125, неподавени, ИЛ-76 е дообра цел .

Мдамм

[Flancer]

Да, това е вярно, да има патаклама...
Ама да минат цяла България, за да пуснат десант над София? Наясно са, че има поне С200, поне С300 - мобилна, доста пръснати Оси. Пусни поне СЕАД, и още една вълна крилати ракети по известни позиции на стационарното ПВО.
Както и да е, това си е твоето произведение, все пак трябва да поансяш и критиките, като го правиш публично .

[Bruchpilot]

Има критика и критика.

... доста пръснати Оси....

Аха, доста са, цели дванадесет от които шест вардят стационарни обекти
Аз не случайно попитах как искате да се развият нещата - почти единодушно се прие руснаците да влизат с главата напред. Ами като влизат с главата напред, летят ниско, търсят цели, ще има и загуби, какво се учудвате толкова?

[Flancer]

Ама десант до София през стотици километри неосигурено пространство?! Пияни управляващи най-сериозната операция от години насам за руснаците, пълна некадърност... то бива биас ама давай реално възможни неща... излетяха 2-ка Миг-29, обърнаха 4-ка СУ-30СМ ли бяха в бяг?!? ПОне малко реалистичност. На мен ми е реално интересно какво би станало. Не какво би станало във Зона-51 том 124... Все пак, това си е твое наистина и наистина няма да ти се меся повече, вероятно му отделяш доста време и ти е малко кофти от критиката .

[Bruchpilot]

Не ми пречи критиката стига да е разумна - както виждаш в момента водим цивилизован диалог!

... излетяха 2-ка Миг-29, обърнаха 4-ка СУ-30СМ ли бяха в бяг?!? ПОне малко реалистичност. На мен ми е реално интересно какво би станало.

Съвсем реалистично си беше - Су-тата свършиха нафтътъ

[Amazon]

Отделно, поне знаем че радара на старите съветски мигове държи добър захват. Докато за реалното качество на по новите чисто руски разработки не знаем нищо.

[Super_Hornet]

Отделно, поне знаем че радара на старите съветски мигове държи добър захват.

Евала!

Те затова сигурно немците обмисляха замяна на радара още през 90-те, пък руснаците не спряха да го менкат на всяка нова версия.

Докато за реалното качество на по новите чисто руски разработки не знаем нищо.

По учения, където работят експортните версии на радара, при това не на бойни режими, се получават интересни резултати - доста интересни, при това срещу съвсем сериозни и съвременни противници.

За справка - най-вече индийците.

Пилоте, защо трябва да слизат ниско, при положение, че дори най-смотаните Су-30М2 имат режим на работа по земя, да не говорим за СМ, 34, 35, и защо си им бутнал Хибини?

Къде видя те да летят с такава, че никъде не съм го срещал.

В симулатора ли?

[Amazon]

Това го пише американски пилот летял много и то баш на немските мигове. Така че си насочи иронята към него. Колкото до прословутите индийски учения, основно са форумни приказки базирани на слухове. Ако питаш едните рафалите и евробойците бяха мачкали, другите пък сушките, зависи дали четеш западен или руски форум.

[Super_Hornet]

Това го пише американски пилот летял много и то баш на немските мигове. Така че си насочи иронята към него.

Добре, Н019 - форевър!

[Bruchpilot]

Пилоте, защо трябва да слизат ниско, при положение, че дори най-смотаните Су-30М2 имат режим на работа по земя, да не говорим за СМ, 34, 35, и защо си им бутнал Хибини?
Къде видя те да летят с такава, че никъде не съм го срещал.
В симулатора ли?

Много групи имат проблеми с идентификацията на целите. От високо хептен. Отделно не всички машини имат профил "High-High-High" с всяко оръжие.
Хибини не съм им "бутал", в затоварването им, управляемото оръжие обикновенно върви комплект с "DCM Pods".
За Су-30М2 си прав - за момента се оказват много смотани.

[Super_Hornet]

Много групи имат проблеми с идентификацията на целите. От високо хептен.

Това не го разбирам, но ето ти информация за експортната версия на радара:

Радиолокационная станция в режиме «воздух-поверхность» обеспечивает:
- обнаружение наземных и надводных целей в режиме картографирования реальным лучом в обзоре с низким разрешением (НР),
- обнаружение наземных и надводных целей в режиме картографирования с синтезированием апертуры антенны со средним и высоким разрешением (СР, ВР),
- обнаружение наземных и надводных движущихся целей в режиме селекции движущихся целей (СДЦ),
- сопровождение и измерение координат наземной цели;
- выдача целеуказаний в ГСН ракеты Х-31А, Х-59МК, Х-35Э.

В режиме СДЦ обеспечивается обнаружение движущихся целей с ЭПР от 10 м2 (танк) и более, радиальной скоростью, км/ч 15 … 90

https://www.niip.ru/catalog/aviatsionno ... -vep-mech/


Да не си им купил по някоя баракуда на наземните сили, че да не ги откриват?

[Bruchpilot]

Движещи се цели откриват, но с такива, които си мълчат и кротуват виждат голям зор. Отделно, движещите се когато спрат, често ги губят. И като цяло зор ги идентифицират.

[Super_Hornet]

С останалите от семейството на Сухий по какъв начин седи работата в това отношение?

[Sharana]

...и защо си им бутнал Хибини?
Къде видя те да летят с такава, че никъде не съм го срещал.

Загледай снимките от Сирия - едни подозрителни неща имат по края на крилата освен ако не са муляж.


Още на кадри от 2015та са хванати да летят с такива. Отделно пък:

МИНОБОРОНЫ ПОЛУЧИЛО ОКОЛО СТА СУ-34 С КОМПЛЕКСОМ РЭБ "ХИБИНЫ-10В"
...
"Станция используется на истребителях класса Су-30СМ, предназначена для индивидуальной и индивидуально-групповой защиты самолётов фронтовой авиации Су-30СМ. Она сейчас активно применяется в Сирии и показывает выдающиеся результаты, поэтому эту технику Минобороны на круглую сумму для себя заказало, для Су-30СМ", — добавил Михеев.
...
РИА Новости https://ria.ru/arms/20170719/1498751500.html

Именно на базата на посочените снимки и в последствие новината в симулатора могат да носят именно 10В.

С останалите от семейството на Сухий по какъв начин седи работата в това отношение?

На Су-34 по-добре, но като цяло е крайно малоефективно средство при това в почти полигонни условия. Ако се добави истински цивилен трафик целия екран ще е в [?][?][?][?][?][?][?][?][?][?][?](неразпознати обекти). Американците не са инвестирали толкова в оптика от некадърност да създадат радар, който на хартия да може да върши същата работа. Те не че нямат същите (всъщност доста по-добри, все пак са нямали 90те) инструменти, но идентификацията почти винаги е именно с оптичния контейнер.

The radar map can be "frozen" on the screen, and updated periodically by new sweeps as the aircraft gets nearer to the target. The radar display terminals process the radar signals received and can provide a bird's eye view of ground targets. Roads, bridges, and airfields can be identified as far as 100 miles away, and as the F-15E nears the target image resolution becomes progressively sharper and smaller targets such as trucks, aircraft, and tanks can be distinguished.
...
Ground Moving Target (GMT) mode: Although the vehicles usually targeted (SAM's, trucks, tanks, etc.) do show up on the finest resolution HRM's, but they are still very difficult to pick up on a static HRM, especially if they are moving. To pick up moving ground objects the AN/APG-70 features a specific radar mode called GMT. GMT utilizes doppler shifts of ground returns to detect ground movements. Note that it does NOT detect the moving objects themselves (nor does it identify them), it just pinpoint a geographical area where movement is detected from. Movement detection is not possible beyond 32 nm, regardless of the radar range settings. GMT provides the same 'radar sweep' display as in RBM mode, but non-moving ground objects and terrain is filtered out, only moving objects are shown as small, bright crosshairs. This way they are easy to designate thus pass their position on to other targeting systems such as the targeting pod or the video seeker of a AGM-65 Maverick missile for example.
...
AN/APG-70's A/G features are available for the aircrew when the radar is in A/G mode, which can be evoked by taking command of an A/G radar screen on one of the MPD's. In A/G mode, AN/APG-70 utilizes SAR technology to map the targeted area to produce a bird's eye view of it, where different ground features (as small as tanks, trucks, etc.) can be cleary distinguished. SAR (Synthetic Aperture Radar) technology requires to paint the target with radar energy from different ranges and azimuths. As a rule of thumb, the greater the size of the radar antenna, the better the resolution of the created map, which is often called as 'patch map' by fighter speak, or more oficially a HRM - High Resolution Map. The size of the F-15E radar antenna is much too small to produce a useable patch map, therefore creating a SAR image requires the jet to fly offset to the direction of the targeted area and make a couple of 'snapshots' from different azimuths and ranges. This way (aided by a powerful computer) a large sized radar antenna can be simulated by the jets movement and great resolutions can be achieved.
http://www.f-15e.info/technology/avioni ... /radar.htm

В линка има таблица на каква височина колко е голяма зоната с добра резолюция, където може и без оптика да разпознаеш цел. Като цяло много трудно ще минеш само с един радар. Не смятам, че в Су-тата има нещо принципиално различно, което да води до по-добри резултати и да замества оптиката като следваща стъпка (след насока от радара къде да гледаш).

[Bruchpilot]

С останалите от семейството на Сухий по какъв начин седи работата в това отношение?

Шарана е дал изключително подробен отговор, като определно му благодаря за разширената информация
Иначе, по същество:

03:00 часа местно време. Беше настанало затишие в боя. Руските изтребители бяха обхванали българския бряг като в клещи и патрулираха в зоните си. Разузнавачите опипваха брега с радарите си, а самолетът за раидиоелектронна борба се мъчеше да подави българските станции. В оперативния център тъкмо се чудеха колко още ще продължи “почивката”, когато изненадващо южно от Калиакра, от пределно ниска височина изскочиха четири самолета, които от ход атакуваха цели в района на Топола и Каварна. Руските машини обаче този път не се задоволиха само с една атака и започнаха да обикалят в търсене на още мишени. Единствения комплекс, който можеше да ги достигне беше Волхов-ът, но бригаден генерал Сомлев не искаше да дава разрешение за стрелба – едно бяха дрони или единични самолети, друго цяла четворка неидентифицирани точно ударни самолети. Непредизвикани обаче, те започнаха да разширяват кръга в който разузнаваха до опасни за отбраната размери. Сомлев вече нямаше избор и заповяда на майор Шиндрасков да действа. Отново докладите му привлякоха вниманието в командния център – разчетът се подготвяше да изстреля две ракети по цел с азимут 220, курс север, разстояние 32 километра, скорост 960 км./ч. Веднага щом дойде съобщението за пусковете, на големия екран се видя как руските самолети завиват обратно на юг и със снижение, на форсаж изчезват над морето, фактически надбягвайки пуснатите по тях ракети.
- Поне ги подплашихме! – възкликна капитан Амазонлийски.
- Възможно е, но не съм убеден. Може просто да се укриват над морето. – замислено отвърна бригаден генерал Сомлев и в 03:06 часа местно време заповяда поредния сеанс на станция "Петранка". Тя бързо потвърди оттеглянето на ударната четворка, но откри и два Су-34 дебнещи навъртре в морето, отново на юг от Калиакра. Не по-лоша беше вестта, че директно към позицията на Волхов бавно се беше промъкнало не какво да е, а цял руски Форпост. Сомлев веднага рязко нареди:
- Майор Шиндрасков незабавно да свали този дрон! Не трябва да го допускаме да приближи повече!
Офицерите и войниците веднага се втурнаха да предават заповедите и данните за целта, а капитан Амазонлийски мрачно отбеляза:
- Онези Су-34 като нищо чакат само нещо да се включи за да го атакуват.
- Да, но ако дронът идентифицира точно позицията, ще могат да атакуват така или иначе. По-добре да се опитаме да ударим поне него. – отвърна Сомлев.
Напрежението растеше, докато хората на Шиндрасков изстреляха две ракети по Форпоста азимут 100, курс 240 от разстояние 30 километра. Дали поради малката цел, дали поради силните смущения, които бяха по азимут 065-089 спрямо станцията и двете ракети пропуснаха. Без да се бави разчетът изстреля още две, които за щастие поразиха руския дрон. Никой не се зарадва този път, тъй като всички осъзнаваха опасността – Волхов-ът сега беше беззащитен пред руските самолети.
- Дано да извадим късмет! – промърмори полугласно бригаден генерал Сомлев.

03:08 часа местно време. В командния център бързо установиха, че този път Фортуна им беше обърнала гръб. Двата Су-34 моментално се издигнаха и изстреляха няколко ракети.

Чуха се задавени псувни и бързо отправени предупреждения, докато всички безпомощно наблюдаваха как бавно обновяващите се метки на ракетите напредват към позицията на Волхов-а и се загубват някъде точно над нея. В изведнъж залата настана гробна тишина, нарушавана само от пукането на радиовръзките и шума на климатичната инсталация. Мрачното настроение продължи още няколко минути, докато от Шабла не постъпи сравнително добра вест – опитният разчет беше засякъл и сам стрелбата от страна на руските самолети, и майор Шиндрасков, знаейки, че са беззащитни беше заповядал всички да напуснат постовете си и да се отправят към укритията. Петдесетте секунди, които бяха необходими на ракетите да достигнат целта си, се бяха оказали достатъчни за да бъде спасен разчета, макар и за сметка на техниката. Неприятното беше, че Волхов-ът беше напълно унищожен от бойните глави на ракетите Х-38МКЕ – същите, които по-рано бяха ударили и позицията на С-125 край Варна.
Скоро загубата на комплекса започна да се отрязява на отбраната – точно пред Варна от смущенията изплува нов Форпост, който безнаказано започна да облита крайбрежието, при това не къде да е, а в опасна близост до позицията на укриващия се С-300.
- Дали са го открили? – сепна се капитан Амазонлийски.
- Дано да не са! – отвърна бригаден генерал Сомлев – Но не можем да стоим и да чакаме, рискувайки някой ударен самолет да се промъкне незабелязан. Незабавно С-300 да се пребазира на по-навътре в сущата. А този дрон, в момента в който попадне в обсега на нещо да бъде свален на всяка цена!
- Да, но така ще загубим възможността да обстрелваме самолети, летящи на малка височина над морето – възрази Амазонлийски.
- Нямаме избор – категорично каза Сомлев.
На всичкото отгоре, няма и минута по-късно още един Форпост нахално зае позиция, този път над Бургаския залив.

03:32 часа местно време. Форпостът бавно облиташе българския бряг и в оперативния център следяха всяко негово движение. След поредния си завой той се насочи на юг и навлезе малко по-навътре в залива, може би за да провери пораженията по база Атия. Именно близо до нея се спотайваше и българският КУБ, който прикриваше южното направление. Без да се замисли бригаден генерал Сомлев нареди:
- Ако дронът влезе в обсег, разчетът да го свали на всяка цена! След което искам буквално да поставят нов рекорд и да са на път към нова позиция за по-малко от пет минути! Нека подготвят всичко предварително.
Офицерите предадоха заповедта и командирът на разчета докладва, че са в готовност. Чакането беше мъчително, като буквално през няколко секунди се правеха разчети дали Форпостът е навлязъл в зоната на поражение. В момента, в който това стана, КУБ-ът моментално изстреля четири ракети – всички искаха максимално кратко излъчване и сигурно попадение. Оказа се, че разходът на ракети си беше струвал – азимутът на дрона беше много близък с този на излъчваните от руснаците смущения и веднага след като комплекса започна работа операторите изпитаха затруднения, в резултат на което едва третата ракета порази машината. Командирът бързо докладва и изчезна от ефир, без дори да изчака поздравленията.

03:38 часа местно време. На по-малко от двеста и петдесет километра от там, полковник Голованов най – после водеше самолетите си към брега. Дори от там бяха засекли излъчванията на КУБ-а, но все още се намираха твърде далеч за да могат да направят нещо по въпроса. Загубата на скъпия Форпост обаче не беше съвсем безсмислена – той беше установил позицията на комплекса още преди доста време и сега натам се промъкваха на пределно ниска височина четири Су-24М. Пусковете само бяха потвърдили предположенията какво се намира там и бяха дали абсолютно точни координати на атакуващите самолети. Дори докладът от Ту-214Р, че целта започва да се движи не смути Голованов. Разузнавачът, чрез въздушния команден център, можеше да продължи да предава данни за местоположението на целта на ударната четворка. Щом вече знаеха какво точно търсят, не беше проблем да го следят. “Дано само там долу да няма скрито още нещо, за което не знаем!” – помисли си полковник Голованов, докато съсредоточено наблюдаваше данните за излъчващите български станции.

03:45 часа местно време. Изведнъж на големия екран изплуваха четири неизвестни цели движещи се на югозапад. Тъй като летяха много ниско, почти бяха над брега, когато бяха разпознати като Су-24М. Въобще нямаше съмнение къде ще ги доведе настоящият им курс – приближаваха директно към КУБ-а, който все още се пребазираше. На офицерите и войниците от оперативния център им оставаше единствено безпомощно да наблюдават ситуацията и да се надяват пилотите да пропуснат. Руските самолети летяха целеустремено. Без да се суетят излишно построиха атаката и преминаха точно над последната известна позиция на комплекса, след което завиха и се изтеглиха ниско над морето. В оперативния център със смесица от безсилие и надежда очакваха новини. Изминаха няколко минути, но все така нямаше вести от командира на КУБ-а. Малко по-късно от разчета 23мм оръдия, които прикриваха една от запасните позиции на комплекса дойде лошата новина, че той е ударен силно по време на марша и е почти напълно унищожен.
- По дяволите! – изухна бригаден генерал Сомлев. Идеше му да хвърли нещо по монитора.
Всички се бяха умърлушили, само един от офицерите се обърна и тихо докладва:
- Господин бригаден генерал, с изключение на една Оса доста на север от Бургас, нямаме други сили в района. Южният сектор е открит...
Сомлев само мрачно кимна, капитан Амазонлийски погледна големия екран със свиреп поглед, след което промълви “Отивам да проверя защо се бавят съюзниците...”, и бързо излезе. От към коридидора се чуха звучни псувни.

03:52 часа местно време. Въпреки неуспехите, в оперативния център работата продължаваше. Отново възвърнал самообладанието си, бригаден генерал Сомлев заповяда ново включване на станция "Петранка" за да се установи дали не се промъкват самолети от вече открития юг. Тя отново работеше по схемата петнадесет секунди работа, четиридесет и пет мълчание, но поради напрегната обстановка и опасността от възвърналите се руски патрули въоръжени с противорарарни ракети, щеше да направи само два сеанса. Двете минути изминаха бързо и от "Петранка" докладваха, че не са успели да засекат нови контакти, въпреки че бяха съсредоточили своето внимание специално на юг. За сметка на това, малко след като станцията изключи, бяха засечени две ракети, които на голяма височина и скорост вече навлизаха на българска територия – явно изстреляни по станцията. За щастие поради режима на работа не бяха успели да се закрепят за излъчванията, като скоро се отклониха от курса, след което се загубиха от екрана.

04:07 часа местно време. Тъкмо в оперативния център всички се бяха поуспокоили, когато изневиделица отново дойде доклад от командира на разчета 23мм оръдия, разположени южно от Атия, че руски самолети за втори път са атакували КУБ-а, въпреки, че от него не беше останало много. На мига всички се вторачиха в големия екран, на който районът около Бургас изглеждаше абсолютно чист.
- Достигнали са сушата без въобще да ги засечем! – невярващо възкликна капитан Амазонлийски.
Офицерите продължиха да се взират в екрана, където най – после се появи информация за неизвестен контакт, който премина над един от курсиращите камиони с 23мм зенитни оръдия и отново се изгуби. Чак две минути по-късно, вече дълбоко над морето, бяха засечени четири контакта, които се оттегляха на североизток. Неприятното чувство в оперативния център допълни и новината за унищожението на камиона, над който бяха прелетели руските самолети.
- Направо целенасочено зачистват юга. – обърна се капитан Амазонлийски към бригаден генерал Сомлев.
- Определено, а ние нямаме там никакви резерви и сега сме направо като голи охлюви! – отвърна той, след което се обърна към един от пултовете и каза на офицера седнал там:
- Предайте на всички да побързат с подготовката на изтребителите за бой! Пилотите също да се готвят. Най – вероятно ще им се наложи отново да летят.

04:31 часа местно време. През последните двадесетина минути беше царяло затишие, въпреки очакванията на бригаден генерал Сомлев, който беше предполагал по-сериозна офанзива към вече оголеният юг. Поне неочакваната пауза беше позволила българските МиГ-ове да бъдат подготвени за полет и те вече само чакаха заповед за излитане. Но поне за момента цели нямаше, макар над морето, наред с изтребителните патрули и разузнавателните самолети явно да имаше още нещо. То обаче продължаваше да тъне или в смущенията или в отраженията от морето, като българските оператори само от време на време хващаха по нещичко, съвсем за кратко. Въпреки риска, идващ от самолетите за подавяне на въздушната отбрана, които недвусмислено облитаха брега, Сомлев се видя принуден да заповяда поредното включване на станция "Петранка" за проверка на юга и съмнителните сигнали. След кратка работа операторите докладваха, че са успели за момент да пробият смущенията и съмнителните контакти са се оказали просто смяна на въздушното прикритие. Но успокоението отново беше измамно краткотрайно – само две минути по-късно, когато отново станцията беше включена на излъчване, бързо дойде съобщение, че съвсем близо до Варна са засечени четири Су-30СМ, които на пределно малка височина летят на югозапад.

04:35 часа местно време. Съобщения за самолетите вече постъпваха и от другите постове, но въпреки това не можеше да се отрече, че са се промъкнали незабелязано и са изнедадали отбраната. Четирите машини навлязоха над сушата около Добри Дол продължиха навътре в българска територия. От оперативния център нито бяха имали достатъчно време да издадат предупреждение за околните позиции, нито да съставят някакъв план за действие и сега им оставаше само почти бездейно да наблюдават развитието на обстановката. Руските машини отново минаха близо до една от вездесъщите Оси, но командирът й докладва, че предпочита да не стреля веднага, а да изчака най – удобния момент. На големия екран се видя как самолетите завиха рязко – явно в отговор на обстрел, след което направиха широк кръг на юг и се оттеглиха.
- Колко точно контакта се изтеглиха над морето? – попита бригаден генерал Сомлев.
- Четири контакта! – бързо отвърна един от войниците, наблюдавайки екрана си.
- Значи Оса-та не е уцелила... – замислено каза капитан Амазонлийски.
Скоро, разочарован се включи и командирът на машината. Бързо обясни, че са останали незабелязани до последния момент и са изстреляли две ракети по последния самолет от убийствено близко разтояние. Но едната ракета е била отклонена от примамка, а втората пилотът е избегнал с убийствена маневра, на няма и петдесет метра от земята.

04:37 часа българско време. Лицето на полковник Голованов направо гореше под шлема. “Както се ядосвам тези дни, нищо чудно да ме свалят от полети заради проблеми с кръвното!” – помисли си той. Негодуваше, защото виждаше, че партизанската тактика на българите дава резултат. Бяха следили навлязлата над българска територия четворка като ястреби, готови да се спуснат при първия признак за работа на противовъздушната отбрана. Веднага щом Оса-та беше започнала да излъчва, Голованов беше изстрелял две ракети, а друг от пилотите му още една. Но още докато те летяха, полковникът разбра, че няма да улучат – първоначално оръжията държаха стабилен курс, но още преди да стигнат брега се отколниха на северозапад, явно подлъгани от други излъчвания. “Тези гадни засади, които правят, определено имат ефект. И за момента ние не можем да им се противопоставим...” – обърна се към щурмана си Голованов и се намръщи, чудейки се какво друго могат да предприемат.


04:55 часа местно време. Капитан Амазонлийски за пръв път от доста часове влезе в оперативният център усмихнат и обяви на всеослушение:
- Дами и господа, току що говорих с колегата от щаба на НАТО. Най – после имам добри новини! Въпреки, че сърбите отново са отказали да пропуснат през своето въздушно пространство самолети на съюзниците, един АУАКС скоро ще заеме позиция над Унгария. Втори Е-3 е на път към Румъния, както са и четири полски Ф-16. Румънците също подготвят авиацията си за действие, като само чакат пристигането на подкрепленията от съюзниците. От Западна Европа към нас вече лети и първата вълна американски самолети - шест Ф-15С и четири Ф-15Е от 48th Fighter Wing вече презареждат над Германия. От там всеки момент ще излетят още шест Ф-16 бл.50 от 52nd Fighter Wing, заедно с транспортните самолети за персонала. И това не е всичко – въпреки, че гърците доста са пошикалкавили, в крайна сметка са били принудени да пропуснат през своето въздушно пространство четири Тафуна от 36º Stormo, които също са на път. Всички съюзнически сили трябва да пристигнат след около два и половина часа!
В оперативния център избухнаха радостни възгласи, които дълго не стихнаха. Капитан Амазонлийски с весело изражение се приближи към бригаден генерал Сомлев.
- Това вече наистина са добри новини! – усмихна се и той и предложи на колегата си чаша горещо кафе.
- Да, най – после помощта е на път. – отвърна Амазонлийски, сядайки на пулта с чаша в ръка.
Сомлев погледна големия екран и вече сериозно добави:
– Сега остава само да издържим още два часа и половина!

[Amazon]

Благодаря Сомлев, много хубвав линк и описание. Излиза че като цяло изтребителен радар е добър при картографирането на местноста и големи неподвижни обекти. Освен това би открил приблизителното местоположение на подвижен обект. Обаче между откриването на цел, идентификацията на целта и целеуказване към боеприпас, има съществени разлики в разстоянията до целта и използваните сензори. То за това при F-15E и при F-18F има нужда от оръжеен оператор, който да се оправя с информацията от радара и разузнавателно-целеуказващия контейнер.

[Amazon]

Симулацята на Пилот, не би засрамила и Том Кланси.

[Енравота]

Аз със огромно желание и нетърпение очаквам да се пресъздаде момента в тази драма с елементи на съспенс,когато братските орли пристигат със гръм!

Новопроизведените български Ф-16 от няколко месеца се намираха в САЩ където бе преценено пилотите и техниците да се обучават според договора, повечето пилоти бяха от капитан нагоре и бяха натрупали солиден стаж към момента на руски удар.
- Мамка им ударили са ни току що преди два часа, командира на учебната група след като са се свързали с тях от щаба България.
-Оставяйте всичко на място, 30 мин да си стегнете багажа и започвайте да подготвяте самолетите за презокеански полет полет.
Това нямаше как да стане толкова бързо без техническата помощ от USAF.

-Къв е плана бе началник, пита се ококорен техник.

-Американците ни осигуряват спешно два танкера КС-10, излитаме и кацаме в Испания от там направо за България, къде ще се каца не е ясно ако са ударили сериозно Графа може и на летището в София, останалото оборудване го тварим на един С-17.

-Ами въоръжение.

- Зареждаме тук пълен боекомплект и така през целия път до България.

[Super_Hornet]

Още на кадри от 2015та са хванати да летят с такива. Отделно пък:

МИНОБОРОНЫ ПОЛУЧИЛО ОКОЛО СТА СУ-34 С КОМПЛЕКСОМ РЭБ "ХИБИНЫ-10В"
...
"Станция используется на истребителях класса Су-30СМ, предназначена для индивидуальной и индивидуально-групповой защиты самолётов фронтовой авиации Су-30СМ. Она сейчас активно применяется в Сирии и показывает выдающиеся результаты, поэтому эту технику Минобороны на круглую сумму для себя заказало, для Су-30СМ", — добавил Михеев.
...
РИА Новости https://ria.ru/arms/20170719/1498751500.html

Шаране, аз пиша за Су-30М2, а не за Су-30СМ.


Не споря за това кое е по-добро, или нещо подобно, а за възможностите им за работа по земя, и защщо те не се използват.

Ето ти пример от Су-35 -

за Су-34 се твърди, че радарът е значително по-напред, но пък е назад при В-В, което и нормално, ако се вземе предвид и за какво е правен.