Симулации и обсъждане на сценарии ⇒ Руски въздушен блиц против България

[Bruchpilot]

Докато чакам руснаците да долетят през Черно Море, малко предистория:
................. напрегнато гледаше прякото предаване от Народното събрание. Всеки момент щяха да гласуват новото правителство! Той тръпнеше от нетърпение и надежда любимата му партия да дойде отново на власт. Макар и формално мандатът да не беше техен, се бяха договорили с кандидат - премиерът Делян Пеевски, по - голямата част от правителството да е тяхна. "Ето, започнаха да гласуват!" помисли си ............. и се приповдигна на стола. "Само след няколко минути ще пишем история!" провикна се той в празната стая. Минутите се точеха мъчително. Най - накрая Председателят на НС обяви край на гласуването и под смесените възгласи на депутатите обявиха резултата. "Да, Да, пак сме на власт!" провикна се..............., веднага щом видя резултата и заподскача от радост. Без да обръща внимание на освиркванията и брожението в залата на НС, той си наля обилно водка и отново се провикна "За новата народна власт!", след което изпи чашата на екс. "Само да не прекаля с празнуването, преди срещата ми с Анка довечера", помсили с .............. и втория път си наля по - малко, като се унесе в мечти за народна справедливост и нов Народен съд.

На десетина километра от там, в стаята си в Парк Хотел Москва, Руслан Ихтамнетов гледаше същото предаване и се подсмихваше. И той беше доволен, но по други причини. Той не беше идеалист, а патриот и практик. И имаше своите заповеди, които не включваха сантименти относно властта на работническата класа. За разлика от мнозината заблудени души, които си мислеха, че падането на прозападното правителство се дължи на чудо или на усилията на народа, той в качеството си на търговско аташе към руското посолство знаеше истината. Истината за милионите в офшорни сметки, сменили своите притежатели, за газовия шантаж, за общенията за комисионни и в крайна сметка за нощните приключения на последната българска правителствена делегация посетила Москва, включващи много водка и доста джендърки. "Е, едно истинско аташе не би знаело такива неща, но аз не съм истинско аташе." с усмивка си помисли Ихтамнетов. Така че изненадващото падане на изглеждалото напълно стабилно правителство, се дължеше единствено на парите и шантажа на Майка Русия. А плановете на Майка Русия, не се изчерпваха с едно правителство. Ихтамнетов погледна часовника, след което леглото на което спеше Анка Чапкънова. Беше я срещнал преди време на прием на вече управляващата партия, където тя се изявяваше като член на младежката организация. Беше хубава и веднага му хвана окото, а когато си поговориха реши че е уцелил златна мина. Тя изпитваше силни сантименти към Русия и ведната се беше съгласила да му съдейства при необходимост. Освен това беше очарована от него или по - скоро от парите и връзките му, и като всяка златотърсачка бързо свикна с хубавия живот, който той и предлагаше. След като й плати операциите на бюста и устните - идеала за подарък на всяка млада българка, тя беше готова на всичко без да се замисля. И Ихтамнетов се възползваше без задръжки. Той погледна отново часовника и внимателно я събуди:
- Ани, време е да ставаш! Ще закъснееш за срещата си с .................
Тя бавно сена в леглото и се огледа.
- Предпочитам да вечерям с теб. Вместо да ме използваш като пейджър да предавам съобщенията ти - престорено нацупено отговори Анка.
- Хайде скъпа, знаеш, че не мога да бъда на две места по едно и също време. Но ако се измъкнеш по - рано ти обещавам да те заведа в онази новата чалготека, където се влиза само с покани.
- Наистина ли? Супер! - веднага се ококори Анка, след което бързо стана, с усмивка целуна Ихтамнетов и изтича към банята. Той я проследи с поглед и когато чу душа извади странен на вид телефон и започна да набира номер. До довечера трябваше да свърши малко работа.

[ValBo]

Добре написано!
Съвсем офтопик, Дилянчо играе с ББ от много време. Затова никой не го пита за КТБ.
Но като завръзка - става

[Sharana]

Страхотно!

Това се очертава като доста интересно ако правилно се досещам накъде ще тръгнат нещата. Ако и по-нататък така го разпишеш си е за някое издателство

Иначе като видях

Руслан Ихтамнетов

и се сгънах, недей така (не ми е безболезнен смеха в момента)

[General Lukov]

Със сегашните ресурси на армията ни е безсмислено да се прави алтернативка. Днес агент Иван говореше за някакво обновление на ВС и няколкогодишен план, само дето не спомена нищо по-конкретно. Ако в близко време излязат някакви детайли, може да се направи алтернативка с да кажем обновена бг армия, но трябва да имаме и подробна информация какво ново ще бъде купено, че да бъде вкарано и в сценария. Да кажем Бг армия 2020-2021г. срещу сегашните руски ВС.

[Bruchpilot]

Иначе като видях

Руслан Ихтамнетов

и се сгънах, недей така (не ми е безболезнен смеха в момента)

Да знаеш, че сме замислили още интересни герои Ето даже идея за още един:

..агент Иван ..

Реших хем да разчупя малко нещата, хем малко майтап да вкарам!

[miau]

Иначе като видях

Руслан Ихтамнетов

и се сгънах, недей така (не ми е безболезнен смеха в момента)

Да знаеш, че сме замислили още интересни герои Ето даже идея за още един:

..агент Иван ..

Реших хем да разчупя малко нещата, хем малко майтап да вкарам!

Може ли един приятелски съвет: пиши "по-малко", а не "по - малко". Може би проблемът е от самия форум.

[Archer]

Дилянчо играе с ББ от много време. Затова никой не го пита за КТБ.

Ще го поразпитат те Дебелия особенно ако бай Цветан проговори
Ако го подкрепят от САЩ според закона "Магнитски" най добре, ако го екстрадират тук и проговори в съда пак добре.
Тия тука ще ги търпят до края на европредседателството след тва не се знае.

[Bruchpilot]

Не е форума, а Word-ът, прави го автоматично гаднярът... Както и умишлено не ми подчертава някои грешки, бог знае защо... Малко развитие на историята:
Анка естествено закъсня за срещата. “Но нали аз съм дама, мога да закъснявам колкото си искам” помисли си тя и влезе наперено в ресторанта. Беше се облякла убийствено – по последен фолк писък, с тясна и изрязана рокля, жестоки обувки на платформи с чудовищен ток и тигров десен, и бухнала прическа по актуална кифленска мода. “Едно момиче трябва да се грижи са себе си, а и довечера нали ще ходя на елитно заведение. Само Руслан да не ме беше натоварил като магаре с това дипломатическо куфарче! Приличам на идиотка!” раздразнено си помисли Анка и се огледа за масата на ........... Той я видя и стана да я просрещне, ухилен до уши. Тя също лепна дежурната усмивка и се отправи навъртре в ресторанта. Когато ................... наближи, тя видя, че вече е доста зачервен и подпийнал, и преди да успее да реагира той я прегърна силно, и я целуна три пъти по бузите.
- Радвам се да Ви видя точно днес другарко Чапкънова! – на висок глас каза ....................
- И аз другарю! – успя да промълви Анка, след като едвам се откъсна от мощната му прегръдка.
- Заповядай, сядай, вече съм поръчал. – каза ............... и посочи към тяхната маса.
“Да, доста добра софра е поръчал” помисли си Анка, като видя руската водка и черния хайвер, “Явно Руслан добре му плаща”. Веднага щом седнаха ................... наля две чаши водка и подаде едната на Анка.
- За победата другарко!
- За победата другарю! – усмихна се тя и отпи внимателно, докато той гавъртна чашата на екс.
Ресторантът беше приятен и след като удари едно – две питиета Анка се поотнесе. Гледаше как почерпеният ................. с бледнали очи следи всяко движение на силиконовите й устни и от време на време крадешком надзърта в дълбокото й деколте. Харесваше й да си играе така с мъжете и доста се поувлече. В един момент се сепна, погледна декорираният си с камъни “Суровски” Iphoney и осъзна, че пак закъснява. Рязко прекъсна монолога на ................ за наближаващото необходимо правосъдие:
- Виж, трябва да тръгвам!
- Ама как! Толкова рано! – опули се .................– Аз се надявах да продъжим вечерта някъде другаде?
“Ще ти се” помисли си Анка, но се усмихна лукаво и отговори:
- Имам уговорка с нашия общ приятел от север! А като стана дума за него – куфарчето което носех е всъщност за теб. Когато си тръгна ще го бутна под масата, а ти после го вземи. Разбра ли?
- Да, разбрах – зарочаровано промълви.................... – Но може би другия път ще ме удостоиш с повече внимание?
- Може би – повдигна вежда Анка и отново се усмихна намекващо – А сега ще изчезвам.
- Добре, но другия път ще приема думите ти дословно! – ухили се и ...............
Анка стана, намигна му и се отправи бързо към изхода. Докато гледаше замечтано след нея, ............... вместо да посегне към куфарчето, си наля още едно.

На другата сутрин ............ се събуди със зверско главоболие. Половин час пъшкайки се въргаля в леглото после изведнъж се сепна. Стана рязко и забравил за главоболието и бушуващия си стомах започна да обикаля апартамента. “Майко мила, куфарчето! Къде по дяволите го сложих? Никъде го няма!” помисли си той и започна като тигър в клетка да обикаля стаите. Извенъж изпадна в паника. Въобще не си спомняше да го е вземал от ресторанта! Ами ако го беше забавил там. Почти припадна от притеснение, преди да си спомни замъглената картина как трудно се качва в такси и как псува гърмко куфарчето, което му пречи да затвори вратата. “Леле, забравил съм го в таскито! Още по – зле! Как ще го намеря сега!”. Изведнъж му стана лощо и .............. се затича към банята. Докато седеше коленичил пред тоалетната и се молеше на керамичните божества за миг зърна черният ъгъл на дипломатическо куфарче, подаващ се из зад шкафа.
Час по – късно, вече хапнал и спокоен, той се захвана с кодираните ключалки на куфарчето. Отне му известно време да си спомни формулата за комбинацията, но накрая с треперещи от любопитство ръце отвори капака. Вътре имаше доста дебели пачки и папка с документи. ................. се усмихна при вида на парите, с доволство посегна към папката и се зачете. Колкото повече напредваше със съдържанието, толкова по – голямо изумление се изписваше на лицето му. Когато прочете всичко до край се усмихна и ентусиазирано се хвърли към телефона си. “Трябва веднага да уведомя другарите Врабчев и Мизиев. Имаме съвсем малко време да организираме всичко!”.

На 1300 километра от там полковник Голованов умуваше над странната устна заповед. Командващият Четвърта въздушна армия (при това не лично, а чрез адютанта си) му беше разпоредил да прекрати всички отпуски до второ нареждане, хората му да дежурят и в почивните дни в пълен състав, както и да удвои тренировъчните полети. Освен това всички екипажи на неговите Су-34 трябваше да са готови за евентуално пребазиране в Крим. “Дали нямаше пак да има уж изненадващо вдигане по тревога и ген. Ватников да искаше просто да се подигури? Или дъртия пръч се беше насмукал още от сутринта и беше забравил да държи нещата в тайна? При всички случаи ми отидоха плановете за пътуване до дачата и риболов с децата” ядосано си помисли Голованов. Без да си прави труда да използва телефона изрева направо през затворената врата заповед към серкетарката си да влезе при него.

.............., Врабчев и Мизиев оживено обсъждаха подробностите от плана в отдалечен склад, собственост на фирмата на доверен другар. Извън малкия офис в който се бяха събрали се провеждаше инструктаж на сподвижниците им. Естествено той не включваше подробностите, които се обсъждаха в тясно обкръжение. Всички бяха много ентусиазирани, но се прокрадваха и съмнения. Планът беше мащабен, ще успеят ли навреме да организират толкова хора? Имаха подкрепата на висшите партийни другари, но някой можеше да издаде работата. След падането на правителството страна беше залята от протести и шествия, част от които блокираха и пътища. Ще се справят ли с организацията на транспорта и координацията? Тримата спореха оживено, когато един техен другар влезе задъхан и им каза:
- Бързо пуснете телевизора! Става нещо!
Тримата се спогледаха и Врабчев посегна към дистанционното. По българските канали мнаваше лента със съобщение, че предстои спешно изявление. И в офиса, и навън в склада всички се бяха скупчили около приемниците и чакаха затаили дъх, доктато минутите бавно течаха. Изведнъж започна съвместно изявление на Президента и Министър председателя. Двамата накратко обявиха, че с поредното спиране на фондове, предприетите наказателни процедури против решения на правителството, отказаното разрешение за започване на строеж на нов газов поток и блокирането на ключови военни сделки, Европейските и НАТО-вските партньори са лишили от подкрепата си не само българското правителство, а и българския народ, и са поставили и отбранителната способност на родината под въпрос. Това е принудило българските власти да започнат процедури по BULGSIT от НАТО и ЕС и да се преориентират към търсене на нови стратегически съюзници. Всички гледаха невярващо как пресконференцията приключи така изненадващо, както беше и започнала, без да бъде дадена възможност за задаване на въпроси от страна на журналистите. Още докато последните заекваха в опитите си да обяснят на зрителите, какво се беше слуило току – що, в склада избухнаха бурни възгласи на радост. ................, Врабчев и Мизиев се запрегърщаха и разцелуваха.
- Да живей народната власт! – провикна се ............
- Да жвией, Русия е с нас! – отговори му Мизиев, а Врабчев се бе просълзил и не успяваша да върже и две думи.

Старши лейтенант Христо Луков тъкмо вечеряше със семейството си и се караше на малкия си син за обноските му на масата, когато изявлението започна. Толкова се беше вглъбил в поучаването на младото поколение, че в първия момент въобще не обърна внимание на телевизора. Чак когато видя изумената физиономия на съпругата си се загледа. Когато изявлението свърши двамата си размениха стреснати погледи. Дори децата бяха видяли колко са сериозни родителите им и мълчаха.
- Христо, какво ще стане сега? – с треперещ глас попита съпругата му.
- Не се тревожи, хората няма да оставят нещата така! – твърдо отговори лейтенантът, след което добави съвсем тихо, само за себе си – Със сигурност няма да оставим нещата така!

Няколко дни по – късно Ихтамнетов се наслаждаваше на вечерята си в ресторант България и гледаше протестиращите през панорамния прозорец. След изненадващия завой в курса на управление на държвата, започнаха да се редуват протести, контрапротести и контра контрапротести. “Винаги може да се рачита на гражданското общество да блокира държавата с протести в критичен момент” с усмивка си помисли той. Не всичко се развиваше съвсем по план – не очакваха прозападните противници на новото управление да се консолидират толкова бързо и да са толкова многобройни. В големите градове положението започваше да става все по – напрегнато и някои паникьорски гласове в Москва започнаха да издигат идеята, че положението е извън контрол и операцията следва да се прекрати. Но той беше тук, на място, виждаше нещата от първа ръка и успокояваше началниците си. В крайна сметка бяха предвидили такова развитие, просто трябваше малко да ускорят плана. Ихтамнетов вдигна необичайния си телефон и набра нещо. После го приближи до лицето си и след няколко секунди започна да търси в показалият се на екрана списък. Дори и някой да надникнеше зад рамото му към екрана, щеше да види едниствено, че избира контакт с името “Повар”. След няколко позвънявания, някой отговори.
- Здравейте, помните ли кой се обажда? ... Да? Вашите съдружници, пристигнаха ли вече? ... Разбира се, организирал съм престоя и местни екскурзоводи, които да ги разведат. ... Да, по всичко личи, че ще сключим сделка с местните. ... Приятна вечер и на Вас.
Ихтамнетов с доволна усмивка си няля още една чаша от грузинското вино, което беше поръчал и се усмихна още повече, когато видя екстравагантно облечената Анка да влиза в ресторанта. С вискокомерен жест отпрати салонния управител и се насочи към неговата маса. Целуна го, седна срещу него и го погледна въпросително.
- Както виждаш, нещата вървят – каза той – Обаче имам една малка задачка за теб.
Анка се нацупи, но преди да успее да каже нещо, той добави:
- Първо работата, после удоволствието! Трябва да оставиш едно съобщенийце на един човек в Пловдив. Освен това работата няма да е само неприятна – после отиваш с мерцедеса на шопинг.
Нацупеното изражение на Анка моментално се обърна на 180 градуса. Двамата с усмивка си казаха назраве на фона на дългата колона протестиращи, която се точеше покрай панорамния прозорец.

[rki]

Ой! Май ще трябва дисклеймър, че персонажите са измислени и всякаква прилика с форума е случайна.

[Bruchpilot]

Генерали, исторически личности, известни руски шпионки, нормално да са прототипи на литературни герои! Да не вземе сега някой да се впряга за глупости

.............., Мизиев и Врабчев заедно с още трима техни другари бявно навлязоха с микробуса си в курортното селище. Охраната беше предупредена и вдигна бариерата още щом позна колата. Движеха се прокрай луксозните къщи и следяха за номерата им. Щом откриха този който им трябваше, свиха в подхода към гаража. Вратата му се отвори автоматично, те вкараха буса вътре и слязоха. Вътре имаше само един едър мъж, който без да каже нищо посочи отворената вътрешна врата към къщата. Групата влезе и завари партньорите от севера, които вече ги очакваха. ............. поздрави и бързо каза фразите за разпознаване. Едър брадат мъж – явно техният ръководител му отговори. Двете групи стояха една срещу друга и се гледаха недоверчиво. За да разчупи леда ............. представи другарите си един по един. Техният ръководител го погледна, усмихна се и отговори:
- Приятно ни е да се запознаем! Мен може да наричате Кардиолога, а останалите са Зъболекаря, Плешивеца, Ленивеца, Косматко и Ивиг. А този, който Ви посрещна в гаража е Водафон.
- След като се запознахме, да се захващаме за работа а? – каза Врабчев – Имате ли подробна информация, коя ще е мишената, тъй като нашите инструкции съвршват с номера на къщата в която се намираме?
- Всичко е уредено, седнете и ще обсъдим задачата! – заповеднически каза Кардиолога. След като всички се настаниха, той извади карта с начертани маршрути, купчина снимки и започна да говори:
- Най – общо задачата ни е следната – утре в 18:00 часа, в руския ресторант на улица Крайморска № 73, ще се проведе празненство на което ще присъстват множество руски граждани. Самата сграда над ресторанта, както и двата блока от двете й страни са също собственост на руски граждани и фирми. Естествено в разгара на туристическия сезон те са пълни и съответно в района ще присъстват още множество сънародници със семействата си. Същевременно в сградата по диагонал от № 73 - № 76, Сдружението на украинските емигранти в България ще провежда възпоменателна сбирка за участниците в операцията в Донбас. Това създава идеални условия за изпълнението на нашата задача. Точно в 22:30 часа, моите момчета, преоблечени като украински националисти ще щурмуват празненството в руския ресторант с цел да провокират сбиване и безредици. Повечето от тях са се били на страната на сепаратистите в Донбас и могат успешно да минат за украинци. В момена, в който моите хора започнат да се изтеглят, вашите момчета, напълно маскирани и под ръководството на двама от моите хора ще влезят в двата блока до ресторанта, ще хвърлят няколко димки и коктейли “Молотов” за да нанесат материални щети и ще се изнесат незабавно към двата микробуса, които ще чакат в указаните на картата точки. Преди полицията да пристигне в района ще се изнесем по показаните маршрути. След което ни откарвате на пристанището от където ние ще се качим на рудовоза “Витяз”, а Вие ще напуснете града. Това е най – общо, имате ли въпроси?
..... погледна хората си, след което се обърна към Кардиолога и твърдо каза:
- Нямаме въпроси, но имам едно условие! Искам и аз да участвам в групата за нападение над ресторанта!
Кардиолога го изгледа преценяващо, след което се ухили, с яката си като свински бут ръка го тупна така здраво по рамото, че чак коленете на ........ се удариха в масата и каза:
- Става! Хайде да приготвим нещо за ядене и да наизустим подробностите по плана. Утре ще е голям ден!

Ихтамнетов беше ядосан. Анка беше занесла съобщението и се беше върнала с пълен багажник покупки, но отговор от Пловдив още не беше дошъл. Агентът там не беше негов и съответно той не му вярваше. Още повече, че вътрешно го презираше, тъй като въпросният агент беше българин и работеше за една от руските агенции напълно доброволно. Дори сам си беше сложил псевдонима “Агент Иванов”. Ихтамнетов добре разбираше, че всеки може да бъде купен и нямаше нищо против да работи с хора чиято лоялност беше платена, обаче да предадеш държавата си без да извлечеш финансова изгода от това? Това, той не разбираше и това го изнервяше още повече. На всичкото отгоре за довечера беше планирана операцията, а той нямаше как да се свърже с никой от хората там за да провери дали нещата вървят добре, без да рискува да компрометира екипа. Така, че седеше в кабинета си в посолството, пушеше цигара след цигара и чакаше новини.

А екипът беше готов и също чакаше да настъпи подходящия момент. ..........цял ден беше гледал как мъжете се подготвят и си беше припомнял разказите за това как едно време партизаните са се стягали за бой, за да се вдъхновява. По едно време обаче, някъде към обяд, изведнъж го споходи силно разстройство и той беше принуден да си признае, че то беше породено от напрегнатото очакване, довечера да участва в първата си операция. Някак си си беше представял героичната подготовка за нея по – различно от разходки до тоалетната през половин час. Сега стоеше в задушния микробус и заедно с останалите чакаше да стане 22:30, като усилено подтискаше повиците на природата, каращи го да отвори вратата и да побегне към близките храсти, където да се облекчи.

[ValBo]

Аз ще избързам и ще пусна някои моменти от героична отбрана


- Всичките им щайги ще сваля! – Всичките!
Пилотът Скъсалчев огледа трите монитора в кабината на новият Ф-35 . Гордост изпълни душата му! Три монитора отразяваха в цветове и диаграми данните от три мощни компютъра. Всеки от които беше вързан с отделен дейта линк. Нямаше никаква опастност да загуби връзка с командният център от където му подаваха новите точки. А новите точки трябваше да се громят усилено.

- Ах, тези руски щайги – гласно се провикна той.
Вече втори час баражираше на Северното Черноморие и сваляше появяващите се на талази руски точки. Вече не помнеше бройките, които беше разпръснал на части. Засичаше, стреляше, радваше се на огненото зарево и се връщаше за още боеприпаси. И беше сигурен, че докато лети изпразнен, верният му другар Буталчев, ще му пази задника. В преносният смисъл разбира се. В прекия това изобщо не трябваше да се случва.

И чудо, по мониторът потече информация, че ББ се завръща на малък безпилотник, пригоден да носи един пътник. Връща се за да възстанови старата власт и да оглави борбата с подлите руснаци. Той вече цял газопровод им спря, та един нальот ли ще му се опре. Курсът му минаваше точно през позцията на Скъсалчев. Радост обзе умореното му лице.

- Никой няма да го закачи докато аз съм тук – си помисли. Усмихна се...

Но тутакси завиха сирени и потекоха опорни точки. Четири Су-та преследваха ББ, в опита да попречат отново на свободата в kleta majka Balgariq.
Скъсалчев се засили към тях. Запуск – първа цел повалена, втори запуск – без пропуск, трета, 4-та ... Всички са обломки...
Но гадното Су е пуснало ракета, насочена към малкият, безшумен пърполетник. Запуск на РЕБ, термо капани – нищо не действа.
Оставаше само един изход. Скъсалчев застана между малкта цел и гадната руска ракета. През очите му минаха всички приятни моменти с Буталчев и другата тяхна дружка Икра...
Удар... взрив... Цялата енергия мина през тялото му, беше божествено, като оргазъм...

Скъсалчев се събуди!
Ръката му все още стискаше щурвала, а пръстите му бяха приятно затоплени и леко лепнеха

À la guerre comme à la guerre.

[Sharana]

Ой! Май ще трябва дисклеймър, че персонажите са измислени и всякаква прилика с форума е случайна.

Както е тръгнало трябва направо с големи червени букви в началото на първия пост Както е тръгнало очаквам и още

Иначе браво на Bruchpilot за занимавката, страшно забавно е да се чете.

[Желязин]

....

Ихтамнетов беше ядосан. Анка беше занесла съобщението и се беше върнала с пълен багажник покупки, но отговор от Пловдив още не беше дошъл. Агентът там не беше негов и съответно той не му вярваше. Още повече, че вътрешно го презираше, тъй като въпросният агент беше българин и работеше за една от руските агенции напълно доброволно. Дори сам си беше сложил псевдонима “Агент Иванов”. Ихтамнетов добре разбираше, че всеки може да бъде купен и нямаше нищо против да работи с хора чиято лоялност беше платена, обаче да предадеш държавата си без да извлечеш финансова изгода от това? Това, той не разбираше и това го изнервяше още повече....

Златно!

[Amazon]

- Радвам се да Ви видя точно днес другарко Чапкънова! – на висок глас каза .............

Аз тука изквичах!

[Bruchpilot]

Изведнъж Кардиолога изръмжа по радиостанцията и всичко започна да се развива със светкавична бързина. Мъжете изскочиха от бусовете и като добре трениран балет започнаха да заемат позиции. За ........ секундите се обръщаха в минути, докато тичаше след хората на Кардиолога. Бяха му разрешили да участва в нападението над ресторанта, но при условие, че върви последен, стои на страни и само снима операцията. Той се противеше, но руснакът беше непреклонен – в крайна сметка неговите хора бяха тренирали като екип, движеха се като един и си пазеха гърбовете – един външен човек можеше само да обърка нещата. Охраната на ресторанта беше предупредена, но за да не възникне подозрение беше внимателно “обезвредена”, след което екипът нахлу вътре и с крясъци на украински започна да троши, обръща маси и налага всичко наред. От начало ......... беше шокиран от бруталността на руснаците, които удряха своите сънародници без да жалят страци, жени и деца, но изведнъж си даде сметка, че успехът на опрерацията го изисква и го обхвана силен ловен хазарт. Не можа да устои на желанието да се включи в екшъна и се приближи плътно до хората на Кардиолога.
Първоначално нападнатите празнуващи бяха напълно шокирани и се чуваха само панически откъслечни викове “На помощ!”, “Дети защищайте!”, но скоро мъжете започнаха да се окопитват. Иведнъж от към тоалетните излезе едър възрастен мъж със солиден мустак, огледа с недоумяващ поглед сцената пред себе си, след което изрева с глас на който би завидял и сержант от американската морската пехота “Десантура вепред, за Родину!”, и се хвърли към мелето. Няколко мъже, които до този момент стояха като изтукани, почти атоматично реагираха на вика му и изведнъж нападателите започнаха да получават яростен отпор. Кардиолога подаде сигнал и мъжете му започнаха бързо да се оттеглят към изхода, като внимателно се прикриваха един друг. Преди да се осъзнае .......... изведнъж се озова насред мелето, точно до руснакът на когото викаха Зъболекаря. Сякаш на забавен каданс видя как той прави широк замах с палката и със закъснение осъзна, че е на пътя на замаха. Преди да реагира палката се стовари точно във връха на носа му. Погледът на .............. се премрежи от болка. Едвам успя да залитне настрани и с треперещи ръце си свали балаклавата. В този момент чу зад себе си вик “Гад мерзкая!” и усети как нечии яки ръце го засилват към витрината на ресторанта. Преди да успее да извика вече летеше, тялото му счупи високата витрина и се тръшна здраво на плочника пред ресторанта, сред дъжд от парчета счупено стъкло.

Явно беше загубил съзнание за кратко и когато се свести около него бушуваше ад. Хора тичаха и крещаха, някои ритаха паднали тела, наоколо се стелеше гъст пушек, от близките сгради изригваха пламъци. В далечината се чуваха множество сирени. ............. куцайки закрачи през пушека и затърси микробусите. Но те бяха изчезнали. “Да не са ме оставили? Не е възможно”, помисли си той и в този момент забеляза през дима към него заплашително да се приближват фигури.
- Я свой, а свой! – в паника извика ..............
- Тримайте його! – чу се в отговор вик от дима, фигурите се втурнаха към него и започнаха безпорядъчно да го удрят и ритат. Почти отново беше загубил съзнание, когато някъде съвсем наблизо се чу сирена и спиране на камион. Фигурите изчезнаха така бързо както се бяха появили и ............... крещеейки едвам разбираемо за помощ се втурна към звука на сирената.

Жанрадрмеристите от близо седмица бяха под постояно напрежение поради непрестанните протести и демонстрации, и когато видяха облечената в черно фигура да тича към тях през дима, издавайки диви крясъци, без много да му мислят извадиха палките и се впуснаха в действие.

В София, Ихтамнетов угаси поредната цигара в и без това препълнения пепелник, за пореден път прещрака каналите на телевизора и поледна телефона си. Нищо. Нито добри, нито лоши новини. Въпреки, че му беше забранено, беше изпратил един от екипа на посолството на място, за да снима разивтието на ситуацията от покрива на близка града, но и от него нямаше новини. Ихтамнетов мразеше да няма контрол върху събитията и да зависи от други хора. Запали поредната цигара – сигурно беше тридесета, при това само за следобеда. Секретерката му плахо надзърна в кабинета и попита дали е свободна, тъй като вече минаваше 23:00 часа. Ихтамнетов само изръмжа полу - утвърдително и тя побърза да изчезне, преди да си е променил мнението. Телефонът му иззвъня и той се хвърли към него като разярено диво прасе. Съобщение от неговия човек – без думи, само IP адрес. Той моментално го набра на браузера и видя, че води до съобщение на осигурения сървър на посолството, връзките от и към който можеха много трудно да бъдат проследени. А самото съобщение на сървъра съдържаше линк към обществен сайт позволяващ качване на данни. Отново през осигурената връзка, той щракна линка и бързо свали прикаченият видео файл. От нетърпение щракна върху файла сигурно седем - осем пъти, вместо само два и се разпсува каруцарски, когато програмата зависна. Вече с наложено спокойствие отново отвори внимателно файла и се залепи за монитора. Видеото беше снимано с телефон и качеството беше лошо, но той видя как хората на Кардиолога влизат в ресторанта, как останалите заемат позиции в околните сгради, после видя първите пламъци и дим. Видя как изведнъж някои хора започнаха да тичат в паника, а други започнаха с любопитство да излизат от околните сгради и заведения. Видя организираното оттегляне на нападателите, вдия и как от ресторанта се изсипва голяма група разярени руски празнуващи, които се изправят лице в лице със стоящите от другата страна на улицата украинци. Двете групи за миг застинаха една срещу друга, видимо размениха реплики с нарастващо напрежение и жестикулации, след което мъжете, които вече веднъж се бяха държали един друг за гушите в Донбас, се хванаха отново за тях, този път на улицата в китен български курорт. Когато видя двете групи да се втурват една срещу друга, Ихтамнетов се разсмя на глас. “По-добре не можеше и да стане” – помисли си той. Тогава започнаха и първите репортажи – от началото само съобщения, но после и кадри от мястото на събитието. Стартиралите като сбиване безредици се бяха разрастнали почти в размирици между украинци и руснаци и баха обхванали почти целия център на курортното градче. Полиция и жандармерия се опитваха да овладеят положението, докато групички продължаваха сбиванията, веднага щом се срещнеха, чупеха витрини и палеха коли със съответните “вражески” номера. Пожарната едвам смогваше да потушава един пожар след друг. Ихтамнетов се хилеше като малко дете. В един момент обаче усмивката му помръкна – видя как жандармерията влачи един видимо пострадал човек към близката линейка. В тъмното едвам позна .............. и за миг изтръпна. Не от състрадание, а от страх той да не издаде цялата операция. Ихтамнетов много добре знаеше не само, че всеки може да бъде купен, но и че рано или късно, всеки започва да говори. Въпрос единствено на подход към нещата. “Какво за бога е правил там! Имаше изрични заповеди! Излага всичко на риск, глупакът му с глупак” – разярено изкрещя той на стената, после изведнъж помисли трезво и се успокои. “Докато го позакърпят достатъчно за да го разпитат и да предприемат нещо, работата ще е приключила! Да, няма опасност за сега” – каза вече на себе си Ихтамнетов и с отново разцъфнала усмивка се отправи към хладилника. Успехът трябваше да се полее!

Далеч от там, в южна Русия, полковник Голованов работеше до късно и се занимаваше с най–омразната си работа. Да изготвя отчети. Цял следобед псуваше хартиите и вече се канеше да си тръгва, когато по телевизията започнаха да излъчват репортаж от някакъв български курорт, в който се говореше за нападение, пострадали руски граждани и унищожено имущество. Голованов също видя безредиците, пожарите, щуращите се насам – натам полицейски коли и линейки. За миг се вцепи. Тренировките, отменените отпуски, дежурствата, пребазирането в Крим – всичко изведнъж придобиваше друг смисъл. Полковникът беше минал през Чечения, Грузия и Сирия, и никак не му се тръгваше в неизвестна посока още веднъж. Въздъхна тежко, извади от чекмежето си чаша и продълговат стар буркан с керамична капачка, пълен с бистра течност. Когато го отвори, само аромата който изпълни кабинета беше достатъчен да накара повечето хора да си тръгнат в силно приповдигнато настоение и криволичейки, но Голованов напълни чашата догоре, и я погледна дълбокомислено. “Дано да греша, дано да е нещо друго!”, въздъхна отново той, след което на един дъх изпразни чашата.

[Bruchpilot]

Кремъл пусна бомбата с извънредно изявление рано на другата сутрин. Говорителката Дурка Сахаровна със сериозно изражение, в продължение на петнадесет минути описваше в най – черни краски събитията случили се вечерта в България. Когато с твърд тон заговори за унищоженото имущество на руските граждани, за ранените мъже, жени и старци, половината руска нация беше като залепена за телевизорите, попиваше всяка нейна дума и кимаше леко в такт с нейната дикция. Накрая, когато тя се просълзи показвайки снимка на дете в една от линейките и с треперещ глас заяви, че като майка е ужасена и не може да остане равнодушна към подобно варварство, сред самите журналисти в залата започнаха призиви за вземане на крути мерки и тук – таме дори викове с искане за възмездие. Сахаровна огледа залата с насълзените си очи и всички стихнаха, отправили поглед в нея. С премерен глас тя започна отново да обяснавя, как Русия и нейните граждани са против конфронтации, осиждат насилието и се стремят към мир и диалог. В залата започна да се чува разочрарован шепот, който продължи до момента в който тя спря да говори и отправи строг поглед към журналистите. Отново всички засрамено млъкнаха, а тя продължи да говори, като бавно втвърдяваше тон и засилваше глас, до момента в който обяви, че с оглед големия брой пострадали руски граждани и сериозните материални щети нанесени на имущество притежвано от руски граждани и фирми, Русия изисква от България не само извинение, но и поемане на разследването изцяло от руски следователи. Също така тя добяви, че руските власти безусловно изискват, по българското черноморие да бъде допуснато присъствието на руска военна полиция, с цел защита на имуществото и живота на руските граждани. В противен случай, каза заплаши тя, Русия ще да направи всичко необходимо да защити своите граждани, включително и чрез военни мерки. Още докато Сахаровна благодареше на журналистите за тяхното внимание, залата избухна в бурни приветствия и тя с усмивка на лице напусна пресконференцията под акомпанимента на ръкоплясканията.

Врабчев и Мизиев гледаха изявлението на Сахаровна заедно със своите съратници в склада, в покрайнините на София. Без проблеми бяха закарали хората на Кардиолога до пристанището и ги бяха качили на кораба. При изтеглянето възникна малък конфликт за това дали да изчакат ............... или да се изнесат веднага, но авторитетът на Кардиолога не подлежеше на съмнение и бяха потеглили без да чакат никого. Макар и да съжаляваха за другаря си и в началото да бяха ядосани на руснаците за тяхното решение, когато видяха репортажите от размириците, осъзнаха, че правилно са се изтеглили още преди пристигането на властите. Чрез другарката Чапкънова бяха разбрали, че ................... е в болница, но макар и доста поочукан, е добре. Бяха я уверили, че той е надежден другар, от сигурно семейство на дългогодишни партийци и няма да предаде плановете им, въпреки, че Чапкънова им беше казала, че общият им приятел от севера е много ядосан и се съмнява дали няма да ги предаде.
Сега, когато гледаха изявлението, двамата се усмихваха, защото осъзнаваха, че са си свършили добре работата. Когато изявлението приключи и в склада също избухнаха бурни аплодисменти. Млада активистка стана и се провикна “Да живей на’шта бъдеща дружба!”, при което всички другари започнаха ентусиазирано да викат “Да живей!”.
Двамата оставиха своите съратници да празнуват победата и влязоха в офиса, за да изчакат развитието на събитията. Скоро журналистите започнаха да обсаждат Президентството и Министерски съвет. Кабинета на Президента бързо излзе с писмено становище, че въпросът е от компетентността на Министерски съвет и Народното събрание, но предвид обстоятелствата, руските искания са умерени и следва да бъдат приети. Още докато журналистите тичаха към сградата през улицата от там излезе съобщение, че руското искане е получено официално, обсъдено е на извънредно заседание и ще бъде внесено в парламента в най–кратък срок.

По – късно на същия ден, Ихтамнетов гледаше от прозореца на стаята си в Парк Хотел Москва, събралото се пред руското посолство множество и се поздрави за идеята си да се изнесе от кабинета си възможно най – бързо. Множеството беше блокирало не само сградата, но и почти целия булевард. Полицията едвам успяваше да регулира движението така, че автомобилите да се процеждат покрай протестиращите едва, едва. Ако беше останал в посолството щеше сега да е блокиран с вързани ръце. Но той навреме се усети какво ще стане и въпреки недоволството на началниците си, се премести в хотела. Ихтамнетов се поздрави за находчивостта и запали цигара на прозореца. Зад него Анка се суетеше само по бельо. Беше пръснала дрехи из цялата стая и се чудеше какво да облече.
- Ани, отиваш почти извън града, на неофициална среща. Облечи нещо спортно! – обърна се той към нея.
- Ти луд ли си? Да изляза от хотела облечена като някоя простакеса? Не стига, че пак ме караш да разнасям пакетите ти, ами ще ми даваш и акъл как да се обличам стилно? - раздразнено отвърня тя – Защо не си занесеш куфара сам? Че и тежи на всичкото отгоре!
- Мислиш ли, че някой от тези долу въобще ще забележи с какво си облечена? – каза той и посочи с глава към множеството - А и куфара ще го носи шофьора, ти само ще го предадеш! Освен това много добре знаеш, че в момента не мога да излеза от тук.
Анка само изсумтя недоволно и се зае да навлича тясна рокля с леопардов десен, след което си избра подобна наметка с яка от дълга изкуствена козина и обувки на много висок ток. Когато стана готова, Ихтамнетов я огледа и й намигна. Тя се усмихна, отправи му въдушна целувка и излезе. Шофьорът вече чакаше долу с колата. Ихтамнетов се наведе през прозореца и проследи черния Мерцедес, докато той излезе от паркинга, след което се обърна към телевизора и лаптопа, и се зае да следи новините. Ако беше останал на прозореца малко по – дълго, сигурно щеше да забележи как един раздрънкан Форд се отделя от бордюра и започва бавно да се промъква към лъскавия джип през задръстването.

Всички разговори в склада изведнъж секнаха, когато на входа се появи намръщена и екстравагантно облечена млада дама, ядосано татъркаща куфар на колелца. Отне им известно време да познаят под целия макияж и екстеншъни своята другарка Анка Чапкънова, но някои се усетиха и дори я позравиха, въпреки, че тя ядосано ги игнорира. Без да чука, влезе с гръм и трясък в малкия офис, където Врабчев и Мизиев бяха зяпнали телевизора.
- Е, след като ............ е в болница, кой сега е ръководител? – попита нетърпеливо тя.
Двамата се спогледаха неуверено, след което Врабчев промълви:
- Амиии, май съм аз!
- Май си ти, или със сигурност си ти, защото нашия общ приятел, не обича да се занимава със заместници? – вече ядосано попита Анка.
- Със сигурност съм аз! – този път по-твърдо отговори Врабчев.
- Добре, ето този куфар е за Вас, вътре ще намерите каквото Ви е необходимо и инструкции как да го използвате.
- Благодаря другарко, обачеее.... – започна Врабчев, но преди да успее да каже нещо смислено Чапкънова затръшна гръмко вратата и закрачи отвиристо към изхода.
Двамата с Мизиев отново се спогледаха и отвориха куфара. Вътре имаше дебела пачка, пари, няколко пистолета без серийни номера, патрони за тях и папка с надпис “Първо ме прочети”. Изпълниха пределно ясната инструкция, отвориха папката и се зачетоха.

На другата сутрин, Ихтамнетов още от рано следеше положението по новините и докладваше всеки час в Москва. Както и се очакваше прозападните противници на кабинета се бяха активизирали след първоначалния шок от неочакваното искане на Кремъл. През нощта беше имало огромни по размери протести. През прозореца на своята стая в хотела беше наблюдавал множеството пред посолството, беше чул обидните скандирания, беше видял хвърлените яйца и домати. Беше видял и как полицията разпръска протестиращите с водни оръдия и как поставя заграждания, като огради сградата в широк периметър. На други места из столицата също се бяха събрали тълпи, беше се стигнало и до сблъсъци както с полицията, така и между двата лагера. В провинцията беше по – спокойно, но и там за днес се очакваха масови протести и блокиране на пътища. Центъра на София пък беше отцепен – днес в Народното събрание щяха да гласуват руските искания и полицията, и жандармерията бяха завардили центъра още от първи петли. Разбира се Ихтамнетов знаеше, че все пак някои протестиращи щяха да бъдат допуснати, но единствено с цел да се създаде хаос и в залата да не бъдат допуснати депутатите на опозицията, които все още имаха превес. Той също така знаеше, че в момента в Президенството тече съвместна среща на Президента, Министър председателя, Военния министър и Началника на отбраната, в края на което, на последния щеше да бъде наредено, да използва армията за да възстанови реда в големите градове.
Международните новини също бяха обнадеждаващи – всички сериозни играчи “изразяваха безспокойство”, “призоваваха към спокойствие”, “желаеха да страните да не прибягват до насилие” и до там. От щабквартирата на НАТО направиха само едно изключително мъгляво изявление, от което можеше да се съди, че чакат становището на българското правителство, но май чакат от умрял писмо.

[Bruchpilot]

Първата спънка в плана се появи в късната сутрин. Началника на отбраната излезе от срещата в президенството и застана с мрачно изражение пред журналистите. Премерено обясни, че с Президента, Министър председателя и Военния министър са на коренно различни мнения относно ролята на армията в създалото се положение. Според него въпросната криза е изцяло политическа, решението което трябва да се вземе е политическо и армията няма място в решаването на политически въпроси. Директно още пред камерите издаде заповед, всички войници да останат по местата на постоянното си назначение и да спазват политически неутралитет. Добави и, че току – що издадената устна заповед, ще бъда дублирана в писмена форма по каналния ред. Ихтамнетов изпсува на ум, докато гледаше прякото предаване. “За какъв се мисли тоя? Защо не го уволнят веднага?”, зачуди се той, после си даде сметка, че едва ли смяната на командването в критичен момент е най-доброто решение. “Така или иначе това, не е моя отговорност, а на военното”, сви рамене Ихтамнетов и смени канала. Въпреки това телефонът му започна настойчиво да звъни.

В ранния следобед на площада пред Народното събрание се беше събрала огромна тълпа, която беше обградила плътно сградата. Врабчев и Мизиев бавно се движеха из нея поддържайки контакт само с поглед. Както беше писал великият Мао, революционерът, трябва да може да се движи сред масите като риба във вода и двамата правеха точно това. Въпреки отцепването на района от полицията още от малките часове на деня, пробива на блокадата беше планиран и осъществен с помоща верни другари работещи в силовите структури. Сега целият парламент беше здраво обграден от привърженици на новото правителство, които не допускаха и пиле да прехвъркне сградата, камо ли опозиционен депутат да влезе в нея. Някои от тях напразно настояваха полицията да разпръсне тълпата, други пробваха на своя глава и си понасяха последиците. Естествено, депутатите подкрепящи коалицията бяха предупредени и бяха пристигнали много часове преди обявеното начало на заседанието, избягвайки блокадата.
Врабчев и Мизиев продължаваха да се движат из множеството. Контролираха едни от своите съратници, заели ключови места за да насочват тълпата, подканяха други, които трябваше да поддържат настървението на събралите се привърженици. И двамата бяха въоръжени с пистолети, и въпреки притесненията си бяха минали през полицейската блокада безпроблемно, отново напъствани от свои верни другари сред охраняващите. Тяхната задача днес не беше да проливат кръв, въпреки, че Врабчев се хвалеше пред другарите и най – вече пред другарките, че предпочита да изскочи от тълпата с насочен пистолет и точно пред входа на Народното събрание, с вик “В името на народа!”, да застреля няколко буржоа!
Истинския план беше доста по–прозаичен - просто в уречения час той трябваше да стреля няколко пъти във въздуха за да предизвика паника, за която в последствие да бъдат обвинени противниците на кабинета. Мизиев беше резервният стрелец ако случайно нещо се объркаше.
Двамата почти едновременно погледнаха часовниците си, след което се спогледаха един друг и едва забележимо си кимнаха. Часът за действие беше настъпил, в сградата гласуването щеше да започне всеки момент. Врабчев се запрокрадва към най – гъстата част на тълпата и скоро намери иделна позиция сред група възрастни жени. Те със сигурност нямаше да могат да дадат точно описание на закачуления младеж застанал измежду тях. Още повече, че една много дебела жена точно до Врабчев, непрестанно крещеше и лопаше един чирпак в голям, древен тиган, и привличаше много повече внимание от него самия. Врабчев сложи ръка върху пистолета и започна внимателно да го измъква от кобура. Точно в този момент по високоговорителите се разнесе глас, който съобщи, че гласуването е започнало. Тълпата ревна и бавно започна да се приближава към сградата, а дебелата жена до него започна с цял глас да крещи “Ро-си-яяя, Ро-си-яяя!” и да размахва тигана в такт с виковете си. В следващия момент, изглежда някой минавайки отстрани я бутна, защото тя залитна и неволно халоса здраво Врабчев по главата с тежкия тиган. Разнесе се изстрел и миг по–късно силен вик от болка. Моментално настана паника. Чак в последствие другарите му разбраха, че Врабчев се беше прострелял в крака.

На няколко километра от там, в Щаба на ВВС, старши лейтенат Луков, заедно с много други офицери и войници, гледаха прякото предаване от Народното събрание. Когато обявиха начало на гласуването оживените спорове и коментари секнаха и всички забиха поглед в телевизора. Минутите до края на гласуването течаха едвам едвам. Изведнъж камерата се измести от таблото на което излизаха резултатите и започна да показва само пълната лява част на пленарната зала. “Ама какво стана, защо не показват...”, чу се глас от някъде, но в следващия момент прадседателстващия заседанието обяви край на гласуването и след кратка пауза тържествено добави, че предложението е прието и руските представители се очакват на българска територия в най – скоро време. Всички стояха като гръмнати.
- Какво е това бе! Това си е живо национално предателство! Държавна измяна е това! – избухна пламенно лейтенант Луков.
Преди някой да успее да каже нещо се появиха съобщенията за изстрели пред сградата на Народното събрание и изведнъж всички започнаха да говорят и да се питат взаимно какво точно става. Само от време на време над всички се извисяваше силният баритон на лейтенант Луков, който от начало говореше за измяна и метежници, след което премина към такива матерни сквернословия, че някои от по-младите войници се изчервиха.

Надвечер Ихтамнетов се забавляваше на импровизираното парти в руското посолство. Бяха свършили отлична работа и въпреки някои сънки, всичко беше приключило по мед и масло. Разбира се след гласуването прозападно настроената част от обществото беше полудяла, но играта беше приключила още преди те да се осъзнаят. Да бяха блокирали столицата и всички големи градове, да бяха обсадили Министерски съвет, Народното събрание и Президентството, да бяха започнали сблъсъци с полицията, да редица видни конституционалисти бяха обявили, че решението е взето при сериозни съмнения за неговата конституционосъобразност, да въпросът вече беше повдигнат пред Конституционния съд, да неговият Председател беше призовал към спокойствие и беше обещал произнасяне в рекордно кратък срок, но играта беше свършила. Докато мърдрите съдии се намъдруваха, лудите руски десантчици щяха да се налудуват и никой нямаше да може да ги изгони. Дори провала на военното разузнаване с българската армия, сега се обърна в предимство, тъй като войниците си стояха в казармите и се чудеха какво ще става от тук нататък.
“Ще пия още едно – две и ще се чупя. Все пак в стаята ми в хотела по – късно ще ме чака Анка за частно парти!” ухили се сам на себе си Ихтамнетов, наля си още едно и тръгна да обикаля за поредния кръг назравици. Партито беше в разгара си и от начало никой не обърна внимание на съобщенията, които започнаха да се появяват по българските канали. После един по един служителите на посолството започнаха да се спират пред екраните, докато в един момент всички не застинаха, вперили поглед в телевизорите. Ихтамнетов гледаше зяпнал как Началника на отбраната даде кратко изявление, че Българската армия винаги е била гарант за териториалната цялост на страната и в сегашната неопределена ситуация, и при наличието не само на сериозни съмнения за неконституционосъобразност на взетото от Народното събрание решение, а и на основателни съмнения за конспирация против законовия ред, армията ще изпълни своя дълг, като предпази българската територия от всякакви външни посегателства. Началникът добави, че е поставил всички поделения в бойна готовност и че редица командири, които да отказали да изпълнят заповедта му са арестувани от Военна полиция.
Ихтамнетов още стоеше като гръмнат с чаша в ръка и се чудеше какво по дяволите беше станало току – що, когато изведнъж започнаха да звънят телефони, от някъде се включи дразнещ зумер, а за капак на всичко няколко секунди по – късно се разпищя и алармата сигнализираща за обаждане директно от Кремъл. “Остава и да се обажда Върховния”, помисли си Ихтамнетов, докато машинално тичаше към кабинета си, а едно малко гласче в глава му подсказваше, че със сигурност се обажда Върховния.

[Bruchpilot]

Наближаваше 24:00 часа, но в посолството не само никой не спеше, а то направо бръмчеше като кошер. PR-ите даваха изявление след изявление, секретарките щъкаха като пчелички насам - натам, кафето се лееше на реки. Посланникът беше пощръклял да води телефонни разговори и Ихтамнетов също - сигурно за двадесети път вдигна телефона и започна бързо да докладва същото, което беше докладвал и предните деветнадесет пъти. Когато най - после затвори телефона, запали цигара и замислено издиша дима. Явно в Кремъл цареше същата паника, каквато и тук. Или всъщност не беше точно паника, а паническа борба за надмощие между умерените и хардлайнерите. От посланника беше разбрал, че болшинството дипломатии и някои от генералитета, смятаха операцията за неуспешно приключила, и призоваваха за издигане на "димна завеса", и последващо политическо изтъргуване на постигнатото на най - добрата възможна "цена". От другата страна бяха повечето военни, които спореха, че ако Русия отстъпи ще загуби не само престиж, но ще претърпи и икономически загуби, и настояваха заканите да бъдат изпълнени. Ихтамнетов, за пръв път от много време насам беше раздвоен - от една страна знаеше много добре състоянието на българските въоръжени сили, изразяващо се в почти пълната им липса, но от друга страна знаеше, че най - глупавото нещо, което може да направи е да подцени врага си. А въобще ако НАТО решеше да се намеси, ситуацията ставаше неспасяема, поне що се отнасяше до краткосрочното присъствие на руски войски на българска земя. За щастие в щабквартирата на НАТО явно цареше не по-малък батак и от там мълчаха като риби. Военното разузнаване също не докладваше особенни движения. Ихтамнетов още претегляше ситуацията, когато телефонът му за пореден път звънна и той започна за двадесет и първи път да обяснява едно и също.

Някъде в малките часове на ноща телефоните започнаха един по един да замлъкват. По-опитните служители в посолството веднага разбраха, че някоя от фракциите беше победила в спора как да се действа от тук нататък и притихнаха в очакване. Оставаше само да разберат коя. Скоро получиха своя отговор - в кабинетите на военното аташе и хората му, телефоните зазвъняха отново, а шифровчиците хукнаха към своите помещения презглава.

На 1300 километра от посолството, полковник Голованов не спеше а прещракваше каналите на телевизора в кабинета си. От два дни буквално живееше там, всяка вечер гледаше до късно новини и се надяваше на другия ден да дадат отбой. Но показваното по телевизора не го успокояваше ни най - малко. В следващият момент служебният телефон иззвъня. Голованов видимо потрепери, сякаш се беше страхувал да чуе звука, въздъхна и вдигна слушалката. Отсреща лайна гласа на ген. Ватников. Отново се беше натаралянкал като колхозник получил извънреден надник и Голованов едвам разбираше какво говори. "Поне да се беше разпоредил да се обади адютанта, по-лесно щах да разбера какви са заповедите", помисли си Голованов и продължи да слуша фъфленето. "Дали ако го запиша как едвам едвам мънка, мога после да се оправдая, че неправилно съм разбрал заповедите и вместо за Крим съм отлетял с полка за Камчатка?" риторично се запита сам. Накрая обаче не му остана нищо друго, освен да отговори "Тъй вярно!", да затвори телефона и да тръгне с див рев да буди подчинените си един по един.

На 500 километра на северозапад от полковника, старши лейтенант Лучников зорко спеше на поста си и сънуваше как се пече на плажа в Сочи. Изведнъж му се стори, че дочува телефонен звън, след което сигнал за тревога. "Ха, тази сирена звучи точно като тази в базата! Но защо някой ще подава сигнал за тревога на плажа?", чудеше се на сън Лучников, докато някой не изрита здраво стола на който спеше и не извика:
- Ставай лейтенант, тревога!
Лучников скочи от стола и се огледа сънено, и неориентирано. Водачът му - капитан Ригачов, мента сбруята към него и добави:
- Приготви се, приготви си и багаж. След час сме на инструктаж. Пребазират цялата ни ескадрила в Крим и по всичко личи, че няма да ходим на плаж!
Лучников се ококори и се втурна към шкафчето си. Докато тичаше по коридора мерна и своя Су-35 отвън. Техниците вече го подготвяха.

Далеч на север още една сирена зави над замръзнало летище, обградено от вековна тайга. Един по един прозорците на сградата започваха да светват. В един от кабинетите двама мъже се взираха в къс хартия. Подполковник Фланкьов с нарастваща изненада прочете, че трябва до два часа да вдигнат във въздуха шестнадесет мечока, всеки от които натоварен с по осем крилати ракети Калибр и да се пребазират в Кримск, без междинно кацане. За командир на групата беше определен той самия.
- Поздравления за назначението подполковник и успех! - усмихна се командирът на авиополка и му подаде ръка.
- Благодаря! - успя само да промълви в отговор Фланкьов, а умът му беше вече зает със задачата.
Малко по - късно, докато екипажите се събираха за инстурктаж, той прегледа набързо нахвърляните си записки. Предстоеше им групов нощен полет, без предварителна подготовка и разчети, при това с боен товар, а накрая щяха и да се приземят с него на непознато летище. "Дано само да не стане някой сакатлък...", помисли си Фланкьов, след което застана пред пилотите си и започна да обяснява задачата.

[bigdragon]

Ето една от темите, които ме карат да чета Форума.
Забавлявам се прекрасно!
Очаквам хепиенда с нетърпение...
Благодаря!

[miau]

Само, ако може, "ВИМЕТО (на народа)" да се оправи, че..
Иначе е интресно.

[De Ruyeter]

ей накрая нещо стойностно! Страхотно! Продължавай все така!

[General Lukov]

Бива ли по такъв начин да се опошлява темата ? Ако ще се пише нещо сериозно да се прави сценария и да се разиграе, ако не, темата може да се заключи или изтрие направо. За майтапите си има друга тема !

[Sharana]

Не съм забелязам някой да го карат на сила да чете или бъркам? Аз лично се забавлявам и тази "предистория" е забавна и свежа. Ако ти е интересно само техническото чакай - и то ще дойде, не му е лесно и на него с лаптоп, доста ще се точи. Сценария и аз го имам на пощата от два дена вече, но не успях да седна дори да го разгледам все още...

[De Ruyeter]

Дано има повече такива пълнокръвни алтернативки с пряка реч, герои, пък били те и измислени с алюзия към реални образи отколкото сравнения на ракети самолети и т.н. тенекета плаващи, летящи или пълзящи. Очаквайте скоро и аз да пусна такава в морския форум, но ще е за периода 1885-1905 за България

[Almasy]

.......ген. Ватников....

Брилянтно