Симулации и обсъждане на сценарии ⇒ Ядрено учение на Варшавския пакт в България през пролетта на 1967 година

[piston]

* In the late 1950s, operational practice for B-47 bomber operations went from high altitude bombing to low altitude attack, since the Soviets were deploying surface-to-air missile (SAM) batteries that could easily pick off aircraft at altitude. Bomber crews were trained in "pop-up" attacks -- zooming in at low level, then going into a steep climb nearing the target before releasing a nuclear weapon -- and the similar "toss bombing" procedure -- in which the bomber released the weapon while climbing, and then rolled away to quickly leave the target area before the bomb fell back down and detonated.

[piston]

B-47E conversions and special modifications included:

In 1955, several B-47E-Is were fitted with external pods, one mounted on either side of the bomb bay, with each pod containing four AN/ALT-6B jammers. The pods were called "Tee Town pods", and so these aircraft were known as "Tee Town B-47s". They kept their bombing capability.

The Tee Town B-47s led to a specialized countermeasures conversion of the B-47E, which was designated "EB-47E". The first EB-47 conversions featured a set of 16 jammers in a removable cradle stored in the bomb bay, along with radar warning receivers and chaff dispensers. These were known as "Phase IV" or "Blue Cradle" EB-47Es.

The more advanced "Phase V" EB-47E featured a pressurized module fitted in the bomb bay, with 13 jammers under control of two EWOs. While the Phase IV jammer system was "broadband", blanketing a wide range of frequencies in hopes of jamming radars operating somewhere within that range, the Phase V jammer system could be tuned to specific radar frequencies by the EWOs, providing much higher jamming power on the frequencies that did the most good.

A radar jammer tends to reveal its presence and location by the radio signals it emits, and EB-47E crews knew they were likely to be "swatted" in an operational mission into the USSR. If they could help B-47 bombers get through to their targets, however, the sacrifice would be worth it. Roughly 40 B-47Es were converted to EB-47Es. They retained the tail turret.

Two other B-47Es were converted to EB-47Es in the mid-1960s for US Navy service, on indefinite loan from the USAF. They were very different from the USAF EB-47Es, with some of their ECM gear fitted into pods carried on the external fuel tank pylons. They were used for tests of naval ECM systems, and as "electronic aggressors" in naval exercises. These two aircraft were the last B-47s in service, with one performing the very last operational flight of a B-47 on 20 December 1977.

Three B-47Es were converted to the highly specialized "EB-47E(TT)" configuration, to be used for "telemetry intelligence" -- capturing radio signals from Soviet missile tests and space launches. The EB-47E(TT)s featured a "crow capsule" in the bomb bay loaded with the appropriate gear and two EWOs; they also featured odd and distinctive "armrest" antennas just below each side of the cockpit.

All three of these aircraft were operated out of Turkey, and stayed in service until 1967. The armrest antennas attracted attention from nosy personnel, and so crews made up stories about them -- for example, claiming they were part of a "return to fighter (RTF)" defensive system that would cause Soviet air-to-air missiles to loop back and shoot down their own launch aircraft.

[Bruchpilot]

Американската тактика основно е била лоу левел…. Имало е и група самоубийци, летяща високо с РЕБ

Горе-долу така съм ги направил - група самоубийци на високо с поддръжка от Ту-16П, другите ниско Само че няма да правим over-the-shoulder delivery, руските бомби се оказаха "retarded".
Иначе започвам с първата част. В крайна сметка реших че Ту-123 ще го играят напълно Ryan Lightning Bug и няма да профучат на свръхзвукова скорост през България /най-вероятно нищо нямаше да може да ги стигне/, а ще летят на 61000 фута със 600 възела:

За моя най-голяма изненада, след известно време една Двина започва да обстрелва единия:

Първите две ракети пропускат, но в крайна сметка четвъртата го сваля! После погледнах - шанса да улучи е бил цели 12% Но пък разчетът на точно този комплекс са асове на асовете, тъкмо свалили от униформите виетнамската кал след комнадировката като инструктори
Втория Ястреб лети извън линията ЗРК и с цел да го изтумбят от Граф Игнатиево се вдигат МиГ-21, а от Садово - МиГ-19:

И се започва една гонитба...

Която приключва чак северно от Шумен, където дронът след многобройни атаки е първо повреден с оръдеен огън, след което свален с Атол. Да му се не надява човек, за момента две на нула за наш'те

[Bruchpilot]

След като в продължение на повече от час няма ни вест ни кост от ястребите, "злото НАТО" решава, че са загубени и преминава към втора фаза на плана си - разузнаване на позициите на ПВО покрай границата с други два дрона, но този път от пределно ниска височина и със срещуположни курсове:

Обаче българската отбрана вече не спи и патрулната четворка, която се мотае близо до турската граница веднага е насъскана към идващият от изток разузнавателен дрон:

Аз вече го бях отписал, но комбинацията от малък дрон, висока скорост и ниска височина се оказват нещо не по вкуса на ракетите и те категорично отказват да го свалят:

А МиГ-21ПФМ няма оръдие... Така, че четворката като при траурна порцесия само съпровожда Стриж-а, пардон Райън-а, през целия маршрут обратно до границата. Вдигналите се на помощ МиГ-19 така и не успяват да стигнат навреме. Единствено зенитната артилария успява да обстреля дрона при завърщането му в Турция, но пак без успех:

По същото време другия дрон дълго е преследван също от МиГ-19, които почти успяват да го хванат:

Обаче почти не се брои... Така, че резултата е изравнен 2 на 2

[Bruchpilot]

Час и малко след помета на дроните /през който да кажем се обработватснимките и прочее/ излитат Ту-16П, които ще смущават радарите от разстояние /не, че се оказа, че има някаква полза от това/. По същото време противовъздушната отбрана на България вече е събудена, летят патрули и прочее:

Точно когато първите бомбардировачи започват да излитат е "злото НАТО" нанася удар с Онест Джон по обекти край границата и пояса Двини:

Отбраната ги вижда но не успява да ги обстреля. Разчетите могат само да чакат и да се надяват на пропуск:

Оказва се обаче, че почти половината ракети така и не се взривяват Въпреки това в отбранителния пояс е отворена пролука през която да преминат бомбардировачите.
Няколко минути по-късно първият е забелязан и обстрелян от зенитната артилерия при пресичане на границата:

След него на път са множество други. За съжаление строя далеч не е толкова монолитен, колкото се надявах и групите са разкъсват доста:

Челните бомбардировачи са атакувани от изтребители, но първа кръв отива за "злото НАТО". Бордните стрелци успяват да свалят един МиГ-19:

Скоро обаче бомбардировачите навлизат по-масово и настава пълна въздушна суматоха - самолети летят насам - натам, стрелят оръдия, хвърчат ракети... Пълна какафония:

Въпреки, че е атакуван един бомбардировач приближава заплашително към Равнец:

И успява да хвърли бомбите си... След което веднага е свален, но това не помага особено на авиобазата, която е почти напълно радрушена!
По същото време друг се промъква към Толбухин, но е пресрещнат от цяла сюрия изтребители и след няколко атаки свален:

Малко по малко и със загуби от бордните стрелци българските изтребители успяват да надделеят, сваляйки по-голямата част от бомбардировачите. Въпреки това не минава едностранно. Втората ударена авиобза е Безмер - отново един бомбардировач успява да се промъкне и да стовари 220 килотона... Друг се промъква към Узунджово:

Когато наближава в боя се включва и Двината с две ракети:

Буквално започва състезание между ракетите земя-въздух, прехващачите и бомбардировача. Той е свален, но не и преди да пусне бомбите си... Още адна авиобаза си заминава.
Десетина минути по-късно е свален и последния бомбардировач още намиращ се в небето на България:

Равносметката:


Като цяло нападателите са децимирани - двадесет и един от учствалите в нападението тридесет бомбардировача са свалени. Това обаче е подплатено със загубата на най-близките до границата три авиобази. При една евентуална "втора вълна" на нападението за отбраняващите се би било много по-трудно да се защитят, съответно загубите на нападателите биха били по-малки. Границата също става по-трудно защитима от въздуха - трябва да се лети продължително време за да се достигне до нея.

[piston]

Ще има ли втора атака?

[Bruchpilot]

Не, но мисля да преиграя първата за да видя дали ще има някакъв друг резултат.
P.S. На второто проиграване го отнесоха само Безмер и Равнец, съответно и загубите в самолети бяха доста по-малки.