Разразява се грандиозна трагедия, сложила край на над тридесет вековния елинизъм в Анатолия. Стотици хиляди хора губят живота си, по чудо спасилите се губят родината си, обитавана от повече от сто поколения техни предци.
През 1890 г. населението на османския град Измир, т. е. Смирна е 210 000 души, от тях 107 000 гърци, 52 000 мюсюлмани (без разбивка по народности), 23 000 евреи, 12 000 арменци, 6 500 италианци, 2 500 французи, 2 200 австрийци, 1 500 англичани (т. е. английски поданици, основно малтийци). Наричат го Гяур Измир.
Обосновано Гърция претендира за областта и даже формално я получава по Севрския мирен договор.
Но кемалистите не признават договора и в разразилата се война съюзниците на Гърция я изоставят сама срещу възродената турска армия. Гърците първоначално успешно настъпват, но в боевете на река Сакария са разбити и постепенно започват да отстъпват към крайбрежието, като отстъплението преминава в буквално бягство.

Заедно с разбитата армия от кланетата и погромите бягат и стотици хиляди християни. Към началото на септември там се събират повече от половин милион души, които гръцката армия била неспособна да защити.

Бежанци
Към 7 септември 1922 гръцката армия се евакуира от града, за което използва всички налични кораби.
В напразна надежда да избегнат гибелта на мирното население, гърците предават града без бой срещу гаранция за безопасност и и свободна евакуация за всички жители. Мустафа Кемал дава такава гаранция и нещо повече - заявява, чe всеки турски войник, който причини каквато и да е вреда на мирен гражданин, ще бъде разстрелян.
На 9 септември сутринта гръцката жандармерия, която дотогава поддържа реда, предава функциите си на настъпващите турски войски.
Но се оказва, че думата на бъдещия Ататюрк не струва и пукната пара.
Още същата вечер започват грабежи и убийства, в които активно участват местните мюсюлмани и турски нередовни части "партизани". А редовната армия отцепва арменския квартал и започва систематично да унищожават всички арменци.

Турски войници позират с отрязани глави.
Изчаквайки подходяща посока на вятъра, турците обливат с бензин и запалват арменския квартал, а после и множество други места в християнските части на града.

Горящия град
Започват зверски кланета и изтезания. На момичетата след многократни изнасилвания отрязват гърдите, на мъжете половите органи, насичат хората на парчета с ножове. Нуредин паша - командващ турските войски предава гръцкия епископ Хризостом на вилнеещата тълпа. Изскубват му брадата, изваждат му очите, отрязали му носа и ушите и накрая някакъв турчин милостиво го застрелял. Помощикът му бил завързан за автомобил и влачен по паважа, докато умрял, а другият му помощник само бил обесен.
Всичко това става пред очите на френски войници, чиито командир им забранява да се намесват.
Спасявайки се от пожара и от кланетата, тълпи от жители на града и бежанци се устремяват към пристанището, където на рейда има английски, френски и италиански бойни кораби. Но жертвите напразно се надяват на тяхната защита. Неотдавнашните съюзници безучастно наблюдават кървавите сцени и се позовават на неутралитета си в гръцко-турската война.

Няколкото гръцки кораба могат да качат нищожно количество от тълпата.
Турците все пак не се решават да продължат кланетата непосредствено под погледа на чуждестранните флоти. Вместо това те блокират пристанището като прекратяват достъпа на храна и вода. Като повод е обявено, че там освен жени, деца и старци има и мъже в призивна възраст, които те искат да се предадат в плен.

Започват невъобразими сцени. Хиляди умират от глад и жажда, други убиват децата си и после се самоубиват, трети се предават на турците и изчезват безследно за да не ги видят никога повече.

Стотици хиляди хора стоят и лежат между започналите да се разлагат трупове. За да заглушава виковете, непрекъснато свири турски военен оркестър.

Първоначално турски кораби блокират пристанището, но впоследствие под натиска на западните държави разрешават евакуация на всички, освен на мъжете на възраст от 17 до 45 или по други сведения - от 15 до 50 години. Дават срок за евакуация 30 септември.
Масовата евакуация започва едва на 23 септември, когато гръцка флотилия под охраната на американски кораби влиза в пристанището и започва да товари всички, които има възможност. Доброволно се включват и американски, скандинавски и японски търговски кораби. Японците изхвърлят в морето товара си за да могат да качат повече бежанци.

Но по това време за хиляди хора е вече късно, кеят е място на апакалиптични сцени и на масова смърт. Претоварени корабчета се преобръщат, изтощените от глад и жажда загиват премазани в тълпата.



Официално са спасени над 400 000 души. Загиналите са между 60 и 260 хиляди по различни версии, но вероятно значително над 150 000 души. Убити в града, починали от болести глад и жажда в тълпата на брега, без да дочакат евакуация и интернирани и избити мъже в призивна възраст.


Бежанци от Смирна.
На 30 септември всичко приключва. Тридесет вековното (повече от сто поколения) гръцко присъствие на западния бряг на Мала Азия приключва за един миг.
Кемал е доволен.

Официалната турска гледна точка е, че самите християни са запалили града, а погромите и убийствата са гнусна клевета.
