Морски алтернативкиКорсарът в служба на Ханзата

Модератор: Ksantip

Отговори
De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Корсарът в служба на Ханзата

Мнение от De Ruyeter » 03 Яну 2020, 15:55

ГЛАВА І
„Не питай: как ще придобия? Мисли: какво ще взема аз?
Война, пиратство, търговия света владеят с тройна власт.“
Йохан Волфганг Гьоте

Атлантикът лениво влачеше оловносивите си вълни. Североизточният вятър неспирно ветрилата на малкия търговски керван. Капитан Нуньо да Силва погледна загрижено към сгъстяващите се облаци на западния хоризонт и нареди на кормчията:
- Вземи два румба ляво на борд, дръж курс юг-югозапад, Диего. После добави – тук поне в открития океан проклетите лютерански кучета трудно ще ни изненадат.
- Сеньор капитан нашата ескадра е добре въоръжена и мисля, че всеки опит за нападение ще бъде обречен на провал – побърза да отговори Диего.
- Така е, така е, но тези морски дяволи са изключително изобретателни. Трябва да бъдем нащрек, особено с настъпването на нощта.
Капитанът, широкоплещект кастилец със смолисточерни коси, смугла кожа се грабна рупора и и извика на моряците:
- Вятърът се усилва! Бързо мързеливци! Свийте грота и фока! Оставете само бизана и блинда! Бомблиндът да се свие също! Рифовайте гротмарсела и формарсела с по три рифа!
Изведнъж палубите на кораба оживяха, тупуркане на боси крака, чуваха се прегракналите гласове на боцманите и техните дудки. Величественият галеон, чийто капитан беше Нуньо да Силва се казваше Santo Cristo de Burgos. Въоръжен с 42 оръдия (8х20, 8х15 фунтови, 16х8, 8х4 и 2х3 фунтови) той идеално подхождаше за отредената му роля – ескорт на търговски кораби. В килватерната му струя го следваха 10 тежко натоварени балтийски урки и бискайски караки, внушителни по размери търговски кораби с водоизместване от 600-800 тона, въоръжени с малокалибрена артилерия, състояща се от 16-20 четири и осем фунтови оръдия, ефективна срещу берберски или малайски пирати, но недостатъчна да се справи с добре въоръжен английски или холандски галеон. В ариергарда плаваше вицефлагмана Santiago de Galicia, въоръжен с 44 оръдия (16х15 фунтови, 8х10, 10х8, 8х4 и 2х3 фунтови). На крилата на конвоя плаваха еднотипните пинаси Санта Круз и Санта Роза всяка с по осем 4 фунтови оръдия.
Нощта мина спокойно. Подобно на покорни овце търговските кораби следваха запаления кърмов фенер на Santo Cristo de Burgos. В първите часове на „кучешката вахта“ мъглата падна още по-ниско. Облаците подобно на зловещи сенки пълзаха по мрачния хоризонт, придвайки на небето причудлив и фантастичен вид. Към 5.00 протяжния вик на наблюдателя на гротмачтатата „Кораб откъм бакборда“ разбуди целия ветроход. С бързината на светкавица Нуньо да Силва облече дрехите, запаса шпагата си, грабна пистолетите и изкочи на палубата.
- Къде е кораба? – попита да Силва
Марсовият го изгледа смутено:
- Сеньор капитан, аз го видях откъм левия борд – заоправдава се той, не можах да преценя къде се появи. Беше само неясен силует. Мъглата пречи – добави той за свое извинение.
Опитният морски вълк разгледа хоризонта през далекогледа, но не откри нищо. Екипажът беше готов за бой. Офицерите бяха облекли брони, артилеристите раздухваха фитилите на кулеврините, моряците настилаха палубата с пясък, за да не се хлъзга от кръвта.
- Carajo! Madre de Dios! - изруга боцманът. Всички напълнихме гащите от едни нищо и никакви облаци. Защо не гледаш внимателно, Хосе? – изрева той към вахтения. Ще ти ощавя кожата, само да свърши дежурството ти, негоднико!
- Спокойно Педро – изсумтя да Силва – нека бъдем търпеливи! Може наистина да има кораб там нейде.
- Господи сеньор – смени тона угоднически боцмана – тези новобранци моряци от Андалусия и Кастилия, довчерашни пастирчета не могат да разпознаят галера от карака, да не говорим за други ветроходи в тази мъгла…….
Сякаш да опровергае думите му налетелият шквал като театрална завеса вдигна призрачното покривало на мъглата. Само на три мили се открои корпуса и мачтите на голям тримачтов кораб, съпровождан от втори по-малък. Лицето на Педро известен сред екипажа заради гръмките си ругатни с прякора „Гръмотевицата“ стана пепеливосиво.
- Може би са испански или португалски? – измърмори неуверено той. Опитните очи на Нуньо да Силва безпогрешно разпознаха националността на двата кораба.
- Холандци. По-точно холандски капери – добави той. След това се обърна към офицерите:
- Сеньори съдбата ни поднася всякакви изненади, ще се наложи да отбраняваме конвоя. Дайте сигнал на Santiago de Galicia да вдигне и последната педя от ветрилата и да се присъедини към нас! Курс на сближение към противника. Санта Круз и Санта Роза да заемат място в челото на колоната! Ще се построим подобно на холандците при Даунс! Конвоят да следва с предишния курс!
Дали поради неумелото маневриране или може би поради нежеланието на капитана на Santiago de Galicia да се предприеме маневра за сближаване и да легне в бакщаг, той избра възможно най-неблагоприятния курс и започна да пъпли към холандците в бейдевинд, като по този начин изостана от ескадрата с 10-на кабелта. Надушили лесна плячка двамата холандски капитани не се колебаха и за секунда: малкият галеон, който носеше белезите на английски race-built ship пресече почти перпендикулярно курса на испанските военни кораби. Приближаването му беше посрещнато от няколко вяли изстрела от Санта Роза, които пробиха фока, но не причиниха никакви щети. Преминавайки зад кърмата на пинасата – Dragon (вече се четеше името) на кораба изпразни полукулеврините и сакрите от десния борд с доста по-голям успех. Кърмовата надстройка беше разбита на няколко места, гюле събори бизанреята и тя падна върху палубата, причинявайки суматоха сред екипажа. От юта испанците трескаво пълнеха две малки бомбарди с картеч, в случай, че англичаните дръзнат да абордират кораба. Явно че капитанът на Dragon добре разбираше от работата си, тъй като продължи преследването на тежко натоварените търговски кораби.
Междувременно Vrijheid проряза рехавата отбрана на ескорта. За огромно учудване на да Силва той мина на 2 кабелта пред носа Santiago de Galicia. Огнените езици на една дузина тежки оръдия стреляха като едно. Гъсти кълба дим се извиха над върховете на мачтите. Другите кастилски кораби чуха глухия тътен на започналата битка, на която те ставаха неволни свидетели, но поради голямото разстояние от около миля не можеха да се намесят ефективно. Още първите залпове на холандския галеон попаднаха в целта – бушпритът беше строшен, блиндът увисна в мрежа от въжета. Като на шега холандския кораб смени халса и даде втори залп от половин кабелт повредения испанец. От такова близко разстояние не се изискваше кой знае какво майсторство за поразяване на противника, но испанците бяха парализирани от внезапната атака и дадоха няколко нестройни залпа, които разбиха парапетите в носовата част и пронизаха няколко ветрила. Ответният огън беше убийствено точен: в рамките на около час Santiago de Galicia загуби две от мачтите си, 10 от оръдията бяха преобърнати, а в трюма имаше 3 стъпки вода. Водолинията беше изрешетена от пробойни, които бяха свидетелство за снайперската стрелба на холандците.
Vrijheid изостави тежко повредения испанец и се насочи към Santo Cristo de Burgos. Santa Cruz въобще и не опита да подкрепи флагмана си.
Двубоят между двата галеона започна. Възползвайки се от по-големия брой оръдия Santo Cristo de Burgos легна на успореден курс с Vrijheid и откри огън от три кабелтови. От такава далечна дистанция само 20 фунтовите кулеврини и 15 фунтовите медиокулеврини можеха да нанесат някакви повреди. Няколко от гюлетата безвредно рикошираха в здравия корпус на холандския галеон, а други прехвърлиха целта. Възползвайки се от по-високата си скорост и наветрената си позиция той буквално гълташе разстоянието до противника си. Когато двата кораба ги делеше половин кабелт Santo Cristo de Burgos изстреля втори, този път доста сполучлив залп. Гюлетата разбиха няколко руслена, пречупиха фор-брамселната рея и разкъсаха такелажа на няколко места. В отговор бордът на холандският галеон се покри с малки облачета дим и след броени секунди Нуньо да Силва усети цялата сила на залпа. Релингът стана на трески, които нараниха мнозина моряци. Палубата почервеня от кръвта на убитите и ранетите, но екипажът все пак продължаваше доблестно да изпълнява задълженията си. Втори залп разби 4 от тежките оръдия. Дим обви двата кораба. Стоновете на умиращите и гневните викове на сражаващите се сляха в един адски концерт. Гротреята се стовари с трясък на главната палуба. Моряците трескаво започнаха да секат въжетата, за да освободят кораба от ненужната вече мачта. Мъглата отново започна да се спуска лепкавите си пипала. Канонадата, ехтяла над вълните отстъпи място на злкобона тишина, която се нарушаваше от време на време от стоновете на ранените и умиращите.
- Презаредете оръдията – нареди да Силва с прегракнал глас. Мускетарите на носа – готови за отблъскване на евентуален абордаж.
Изведнъж пред носа на испанския кораб само на някакви 10 метра изплува призрачен силует с издължен нос и грациозно вдигната кърма. Глас усилен от металното ехо на рупора извика на чист испански:
- Сеньор капитан, свалете знамето и спрете ненужното кръвопролитие! Вие достойно се сражвахте. Вбесен от безнадеждото положение, в което беше изпаднал да Силва извади рапирата си и я размаха по посока на противниковия кораб и изрева като ранен тигър:
- Скъпо ще платите за всяка пролята испанска капка кръв, лютерански кучета! Елате и сами си свалете знамето, протестанстки квачки такива!
В отговор на придизвикателството, елегантният галеон даде опустошителен залп с картеч и книпели с оръдията от десния борд. Високата бакова надстройка на Santo Cristo de Burgos за миг се превърна в трески, а струпаните там мускетари с бяха превърнати в кървава пихтия. Руданът, палубата, ветрилата и скрипците бяха опръскани с кръв и парчета кости. Навсякъде се чуваха страшните викове на ранените и умиращите. Да Силва беше смел, но не и безразсъден. Той даде знак и малко по-късно на остатъците от флагщока беше вдигнато холандското знаме. Двата кораба с трясък удариха бордовете си и абордажните куки се впиха в такелажа и бордовете на испанския галеон. С ловкостта на маймуни 30-40 души се прехвърлиха върху испанския кораб, размахвайки саби, абордажни брадви и алебарди. След като овладяха полуразрушения бак и изтласкаха обезоръжените испанци към кърмата, на борда на Santo Cristo de Burgos се появи и холандският капитан. Той беше висок на ръст, със светлокестенява коса и кафяви очи. Светлата му кожа подсказваше северния му произход. Беше на не повече от 35 години, макар че гъстата му брада го правеше да изглежда по-възрастен. Елегантният му елек от тафта със сребърни копчета, бричовете по последна лондонска мода навеждаха на мисълта, че това е по-скоро скучаещ благородник, но рапирата на пояса и чифта пистолети, както и твърдия пронизителен поглед издаваха авантюриста.
Нуньо да Силва разгледа внимателно чертите на холандеца. Сянка на тъга, гняв и разочарование пробягаха бързо по лицето му. Извади бавно сабята си и я хвърли в краката му. После каза на холандски:
- Имам честта да бъда ваш пленник капитан ван Нес!
Джентълменът подритна презрително сабята и процеди:
- Храбро се би срещу мен Нуньо! Както винаги впрочем…… - провлече думите си той. Дай ми думата си на благородник, че няма да правиш глупости, да се опиташ да избягаш и няма да те окова в трюма – толкова е унизително за един благородник, но такива са превратностите на съдбата.
Да Силва се поколеба за момент.
- Какво ще стане с екипажа ми?
- С екипажа ти ще стане това, което аз реша! Независимо дали дадеш обещание, че няма да бягаш или да ги бунтуваш.
Да Силва неохотно отстъпи пред искането на капера.
- Корабът е много повреден няма да стигне до Ротердам – каза той.
- А кой е казал, че ще чакам да издигате аварийни мачти или да влача тази руина на буксир – усмихна се ван Нес – оставям хората ти в лодките, сушата е на 50 мили. Ти и твоите офицери ще ми бъдете гости. След 30 минути ще взривим Santo Cristo.
- Накъде ще плаваме? – испанецът все още се опитваше да изкопчи поне малко информация от непроницаемия холандец
- Ще видиш, но честно казано, мисля, че ще бъдеш изненадан – тайнствена усмивка се сгуши в кестенявата брада на ван Нес.
Час по-късно две лодки пълни с остатъците от някога стегнатия и напет екипаж на испанския флагман се отблъснаха от борда му. Минути по-късно гъсти кълба дим изригнаха от трюма, а огромни огнени езици лакомо захапаха надстройките. Пламъците все повече и повече се увеличавах, докато не се чу се силен тътен и огромният галеон рязко започна да потъва с носа напред.
Vrijheid вече се намираше на безопасно разстояние и легна на източен курс.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8597
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Корсарът в служба на Ханзата

Мнение от Amazon » 03 Яну 2020, 19:13

Супер! Между другото, логистиката не е ли била кошмар с толкова много различни калибри на оръдията?

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 2851
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Корсарът в служба на Ханзата

Мнение от Bruchpilot » 03 Яну 2020, 22:20

Наистина супер!
Строши-пилот :mrgreen:

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Корсарът в служба на Ханзата

Мнение от De Ruyeter » 03 Яну 2020, 22:23

Това първа глава на новата ми фентъзи. Принципно корабите от края на 16 до към 60те години на 17 век са имали смесени батареи - почти винаги от 24, 18 и 12 фувтови оръдия или 24 и 18 фунта или 18 и 12 фувтови оръдия, а на горната палуба 6 и 8 фунтови, на юта 4 фувтови. Логистиката- Няма проблем и без това запасът е бил 30-40 гюлета.

kramer
Редовен потребител
Мнения: 1792
Регистриран на: 20 Юли 2016, 19:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Корсарът в служба на Ханзата

Мнение от kramer » 04 Яну 2020, 09:51

По кое време се развива действието, края на 17 век ли?

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Корсарът в служба на Ханзата

Мнение от De Ruyeter » 04 Яну 2020, 16:16

1655 г. - точно след края на първата англо-холандска война и преди датско-шведската от 1657-58 г., в която участва и Нидерландия.

Но моят герой ще се вихри и в Средиземно море, на Карибите... Поне засега имам много идеи, но да видим какво ще се получи...

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Корсарът в служба на Ханзата

Мнение от De Ruyeter » 03 Фев 2020, 16:54

ГЛАВА ІІ
Свежият вятър гонеше здраво бързоходния галеон. Разперил всички ветрила без грота, фока и бом-блинда, Vrijheid катереше вълните с лекота. Докато дърводелците ремонтираха такелажа и мачтите пострадали в боя, а артилеристите привеждаха оръдията в походно положение, ван Нес се появи на квартердека с любимата си лула от морска пяна. Малко по-късно от каюткомпанията излезе Нуньо да Силва и се присъедини към него.
- Продължаваш ли да търсиш своето място под слънцето, сеньор капитан – попита полушеговито да Силва.
- А ти продължаваш ли да работиш за негово най-католическо величество, Нуньо? – отговори на въпроса с въпрос ван Нес.
Шпагите бяха кръстосани, а и двамата събеседници не бягаха от схватки.
- Да, работя – лоялен съм към краля си и към държавата отвърна испански капитан.
- Към краля или към държавата – попита иронично холандеца – държава заграбила половината свят, обявила неудобните за нея нации за еретици, смучеща от съкровищата на Новия Свят и ти, подобно да добър пастир пазиш, всичко това?
Гъста червенина плъзна по мургавото лице на кастилеца и той изръмжа:
- А ти Хендрик, ти и твоите лютерански пирати грабите нашите конвои, за да си вземете това което ви липсва? И смятате, че сте по-добри от нас? Нали пак плячкосваш срещу процент, който получават Генералните щати, корабособствениците, които съоръжават кораба и осигуряват екипажа?
Доволна усмивка озари иначе мрачното лице на ван Нес.
- Вече не съм на служба на Обединените провинции или в холандския флот изобщо. Имам си нови съдружници.
- Господари – поправи го да Силва.
- Не, Нуньо, съдружници – вече съм почтен моряк и нашите военни кораби – моят и на чичо ми Аерт ван Нес сме на служба на Ханзата. Отиваме в Любек.
Любек, Ханзата – търговец ли си стана, Хендрик? Или слуга на търговците - изсумтя презрително испанецът. Значи сменяш държавите като дрехи – която ти е изгодна, където можеш да забравиш миналото – но то винаги ще те преследва. Няма да забравя как в битката при Даунс през 1639 г. твоят кораб Wapen van Zeeland запали San Jerónimo и когато хората наскачаха във водата, заповяда да спуснат лодките и да ги убиват с пики, алебарди и абордажни брадви. А Santo Tomas помниш ли го – дон Мартин Ладрон де Гевара беше го изхвърлил на плитчина, но ти пусна котва и го разруши с оръдеен огън, избивайки десетки негови моряци. Палубата беше почервеняла от кръвта им, а ти не спираше картечния огън, сякаш някакъв зъл дух подтикваше артилеристите ти да стрелят отново и отново.
Погледът на ван Нес се зарея над над фокмачтата, после се върна отново към събеседника му.
- Всичко е така както казваш, но за да бъде всяка история достоверна трябва да се чуе и предисторията, нали така? – каза той.
Да Силва кимна мълчаливо, а холандския капитан продължи –
Войната не дава, войната отнема. Първо загубих баща си бичуван до смърт като еретик от испански войници във Флисинген. В сражението при Лизард на 18.02.1637 г. загубих по-големия си брат Вилхелм. След като корабът му загубил управление и безпомощно дрейфувал към испанските кораби те продължили да го разстрелват с тежките си оръдия. Дори и потъващ испанците не пощадили никой от екипажа му. По-малката ми сестра плаваше на един от флуйта Самсон, който също беше пленен от испанците и отведен в Дюнкерк. Оттогава не знам нищо за нея. А тя беше едва на седем….
- С отмъщение няма да върнеш близките си, Хендрик – каза успокояващо да Силва.
- Не, няма, но така чувствам удовлетворение – намирам го в отмъщението и чашката – както и да е – рязко смени темата той – с този свеж бриз скоро ще бъдем в Любек, а после ……ще видим.
- На колко дуката определяш откупът ми или ме цениш толкова ниско, че няма нужда да се откупувам – подхвърли шеговито испанският капитан
- Ти си много добър капитан и прекрасен навигатор, Нунес, но служиш на лоши господари. Ще ти направя предложение: няма да плащаш откуп, но ще ми помогнеш да преведа следващият търговски конвой от ханзейски търговски кораби през Канала, далеч от бреговете на твоите фламандски хаймани и дюнкеркските пирати – ти познаваш най-добре района, който е пълен с католически корсари, които ще бъдат опасни за конвоя.
- А ако откажа, капитан ван Нес – изведнъж тонът на да Силва стана официален. Това е все едно предателство спрямо Испания.
- Тогава избирай – отговори хладно събеседникът му - между това да прекараш дълги месеци, а защо не години в чакане на роднините ти да плати откупа ти, а защо не твоят крал, към когото си толкова лоялен? – подхвърли язвително – помисли имаме два три дни до Любек – приключи разговора той.
Vrijheid акостира в Хамбург на 24 май 1650 г. Седмица по- късно пристигна и Rover. Със себе си водеше една от испанските караки. Обяснението на капитана, че плавал встрани от тежконатоварен конвой, но бил нападнат внезапно от Нуестра Сеньора де ла Консепсион и тя се опитала да го вземе на абордаж беше прието с усмивки от пристанищната управа, тъй като вече се беше разчуло за богатия товар от канела, чер пипер, сандалово дърво, сребро на кюлчета и скъпоценности. А пък Хабсбургите бяха исконен религиозен враг – едва бяха отзвучали последните изстрели на 30 годишната война – кой го интересуваше, чий е бил кораба, ако товарът му носи печалба на Ханзата!

***
Ван Нес стъпи на брега със смесени чувства. От една страна се радваше да стъпи на твърда земя, която от скоро наричаше своя родина, щеше да посети чичо си, влиятелен корабособственик, притежаващ собствена корабостроителница и цех за тъкане на платна. Той се премести в столицата на Ханзата през 1647 г. Смъртта на баща му и брат му прекъсна слабите нишки, които го свързваха с Обединените провинции. Сллед няколко години лутане младият холандец намери спокоен пристан за себе си в Любек при чичо си. беше особняк, но макар и да не общуваха често, ван Нес винаги хранеше топли чувства към него. Та нали той му помогна в най-критичния за Хендрик момент да си стъпи на краката, даде му кораб, за да докаже себе си като умел мореплавател и…..корсар. Потънал в мисли, краката му неусетно го заведоха в страноприемницата „Старата котва“. Тя си беше спечелила слава като сборище на авантюристи, градски безделници, разорени фермери, пирати. Беше известна далеч зад пределите на Ханзата – дори жителите на Големия и Малкия Белт и студените шведи говореха за нея с усмивка. Имаше негласно правило: Споровете се уреждаха със сабя или пистолет извън кръчмата. Това правило беше въведено от собственичката на заведението Ингрид Драгстенсьон. Понякога с усмивка, понякога сключила сърдито вежди, друг път небрежно усмихната тя беше спечелила уважението на тези диви мъже и те се държаха много вежливо в нейно присъствие. Никой не знаеше откъде е дошла и кога, макар слуховете да нашепваха, че е обедняла шведска благородничка от Стокхолм, други, че е датчанка от Копенхаген. Тя беше над среден за жена ръст, с гъста червена червена коса, живи кафяви очи, леко орлов нос, който й придаваше царствено излъчване. Малките й устни разкриваха два реда безпречно бели зъби. Възрастта й трудно можеше да се отгатне, но определено беше жена прехвърлила 3Беше облечена скромно за благородничка, но средата в хана не предполагаше облекло като за бална зала.
Нашият приключенец намери място на една малка маса в ъгъла. След малко се появи едно младо момиче, с бледо лице, пясъчно руси коси бутилка червено вино. На подноса беше кацнал бременския специалитет Braunkohl und Pinkel. Ван Нес се чувстваше като у дома си си, затова благодари небрежно и се съсредоточи върху яденето. Утре по това време трябва да да давам обясение за атаката си върху испанския конвой. Предстои ми среща с 12 неприятни господа, особено тези от фамилиите Карпфангер и Розенхайм. Кметът Бартоломеус Молер и той беше един нагаждач, проклета въртиопашка, като нищо ще отмъкнат лъвския пай от плячката.
В този момент мелодичен женски глас прекъсна мислите му:
- Ще позволите ли на една жена да седне на Вашата маса, капитан ван Нес?
Хенрик видя пред себе си, усмихнатото, приятно лице на Ингрид. Усмихна се леко:
- Винаги сте добре дошла на масата ми г-жо Драгстенсьон.
- Ооо – усмивката й стана още по-широка – и откога минахме на „Вие“? Явно, че след всяко плаване ме забравяш и ти трябва време да си спомниш стартата си приятелка – добави тя с лек упрек.
- Нее, просто грижи – свързано е с изслушването ми пред Съвета, разпределението на плячката. Нападнаха ни испанци и ние ги надвихме
Белите й зъби блеснаха в дяволита усмивка:
- Нападнахте испанци, ако трябва да сме точни, нали така, Хенрик? Хайде никой не може да избяга от себе си, а ти си истински Watergeuzen ( Морски просяк – нарицателно име на холандските пирати от края на 16 и 17 век. бел. авт.).
Той погледната красивите й лешникови очи, въздъхна и промърмори:
- Те са врагове – както на държавата, така и мои лични врагове.
- Радвам се, че се чувстваш, по-добре като си убил още неколцина и си почернил още няколко семейства, Хенрик
- По дяволите Ингрид, не исках да кажа това
- Да, но така излиза – те нас, ние тях – затова и мъжът ми непрекъснато е в плаване да унищожава враговете на шведската корона – допълни тя горчиво.
- Не знаех, че имаш съпруг – слисано каза ван Нес.
- Е, сега вече знаеш. Всъщност доста неща не знаеш за мен, но не ти и трябва. В момента съб собственичка на страноприемница и ме приемай като такава! Благодаря за хубавото вино, Хенрик – усмихна се тя – скоро пак ще поговорим! Стана, усмихна се и с грациозна походка се отправи към дългата редица мади в центъра на кръчмата.
- Може ли да питам нещо? – опита се да продължи разговора младият холандец.
Драгстенсьон се обърна, изгледа го усмихнато и каза загадъчно:
- Друг път капитан Нес, друг път. Отново ще се видим, надявам се този път по-скоро.
След няколко бутилки вино, буйни песни нашият герой напусна „Старата котва“ леко олюлявайки се. Колкото и да беше пил, с каквито и посетители да общуваше в кръчмата – едно беше сигурно разговорите с Ингрид бяха най-приятната част от престоя му на брега. Улови, че когато е на брега мечтае да излезе на плаване, а в морето – да бъбри с нея, да се наслаждава на усмивката, грациозната й фигура……
- Я по сериозно Хенрик измърмори той докато вървеше по улицата – не се впечатлявай по една фуста. Та тя си има мъж, за Бога.
Мърморейки си стигана до дома си, откопча пистолетния колан и шпагата и се хвърли в леглото.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани