Американският вицепрезидент Джо Байдън дори открито и цинично призна пред американските медии защо САЩ не признават присъединяването на Крим към Русия и настояват за връщането на полуострова към Украйна: „САЩ са заинтересовани от по-нататъшно развитие на сътрудничеството с Украйна, както украинците декларират желание да си сътрудничат със САЩ. Ключовият интерес за нас е Крим, който се контролираше от Киев до 2014. Регионът може да служи като отлична военна база за НАТО и конкретно за американските войски. За никого не е тайна, че украинците искат да членуват в НАТО, и ние сме готови да се срещнем с Украйна по въпроса. Но сега този процес е замразен заради конфликта с Русия. След като конфликтът се разреши и Киев възобнови контрола на всички региони, ние ще започнем диалог за бъдещето на западната интеграция на Украйна.”
Между другото, дори много преди майдана, американците в Крим вече били започнали да създават необходимата инфраструктура за базиране на своя флот. Всичко започнало с... реконструкцията на едно от училищата в Севастопол. То трябвало да бъде реконструирано не за ученици, а за използването му като военна инженерна база на военноморските сили на САЩ. На интернет страницата на бюрото за обществени поръчки в САЩ - Federal Business Opportunity, все още виси обявата за конкурса. В приложения документ американците детайлно описват съдържанието на работите по реконструкцията на сградата, приложени и схеми, планове и карти. Определени за отчуждаване били и най-добрите и закрити за гражданите плажни зони за отдих на американските военнослужещи. Не са забравени дори надписите за тоалетните на английски и на украински език. Подготвена била дори метална паметна плочка с надпис: „Реконструкцията на училището стана възможно благодарение на волните пожертвования на народа на САЩ и на жителите на Севастопол с подкрепата на Отдел за военно сътрудничество и Посолството на САЩ в Украйна”.
Времето за нейното поставяне, разбира се, не им стигна.
„Допреди референдума в Крим американците наистина се готвеха много сериозно и задълбочено за усвояване на полуострова”, потвърди и членът на комитета по отбрана и сигурност в Съвета на Руската федерация Дмитрий Саблин. „Една година преди събитията на майдана в Киев, те са направили планове за ремонт на няколко сгради в Севастопол и Симферопол, където да настанят персонала на разузнавателни подразделения. Военните летища и гарнизони, които тогава са принадлежали на Украйна, са били разглеждани като американски военни обекти и дори са спускани инструкции за техните ремонти до стандартите на НАТО. В плановете на американските военни април 2014 г. бе посочен като месец за „решаване” на въпроса с Крим. И изглеждаше, че този въпрос за тях вече е решен. Но всички карти и сметки бяха объркани от референдума, а на 18 март Крим отново става руски, където задокеанските гости стават нежелани. След това самите американци признават, че руснаците са ги изиграли във всяко едно отношение. От безсилие и злоба те въведоха санкциите срещу Русия - като отмъщение за Крим” - казва още Саблин.
Фактът, че американците са планирали да създадат мощна военна база в Крим, потвърждават дори западни експерти, които не могат да бъдат упрекнат в симпатии към Русия.
И като се има предвид факта, че крайният срок, при който изтичаше споразумението между Русия и Украйна за отдаване под наем на военноморска база в Севастопол на Руския черноморски флот е 2017 г., САЩ щяха да имат пълна доминация в Черно море. От територията на Крим е лесно да се контролира и прострелва въздушното пространство до Воронеж и Москва, а при необходимост и до... Турция.
Какви конкретно според руските военни експерти въоръжения, бойна техника и системи са планирали да развърнат американците на полуострова, ако на референдума през 2014 г. Крим не бе се е върнал към Русия?
На първо място, това са междуконтинентални балистични ракети “Minuteman III ICBM MX” и наземни станции за целеуказване и целенасочване.
На летищата - стратегически бомбардировачи от двата вида, които са на въоръжение в американската армия (“B-52H” и “B-2”), както и изстребители “F-22” и щурмови самолети “A-10 Thunderbolt”.
Полуостровът със своята военна инфраструктура, създадена още от съветски времена, се явява удобно място за съхраняване на европейските нестратегически ядрени оръжия, повечето от които в момента са в Турция. Също така и споменатата система зенитно ракетни комплекси (ЗРК) „Пейтриът”, на която могат да се поставят ядрени бойни глави и разбира се, комплексите от противоракетната отбрана на система “Aegis”, предназначена за противодействие на руските междуконтинентални балистични ракети и която от такова близко разстояние, както в Крим, би могла да действа много по-ефективно.
Да..., добре са я пресмятали американците, но „сбогом мечти за слава”, както се пее в една стара италианска естрадна песен. Широко рекламираният от американците проект за Европейската система за противоракетна отбрана срещу лъжовната заплаха от Иран, а всъщност целящ Русия, и който доста опъваше нервите на руските политици и военни експерти, се спука като сапунен мехур след възстановяването на статуквото в Крим.
Всъщност цялата майдановска истерия, обещаваната на украинците европейска интеграция и присъединяване на Украйна към алианса са били само мъгла, зад която истинската геополитическа цел е била заграбването на Крим. Полуостровът не случайно е наречен непотопяемият самолетоносач в Черно море. От неговата територия могат да се контролират всички страни от Черноморския басейн: Турция, България, Румъния, Грузия, Украйна и най-вече Русия.
Следователно, ако преди две години благодарение на референдума, Крим не бе се е върнал към Русия, сега над него щеше да се развява „знамето, обсипано със звезди”, с всички произтичащи за от това последствия за оцеляването на страната. Днес обаче империята ще трябва да преглътне горчивия хап, че Русия ще контролира цялото това пространство и по този начин ще бетонира своята сигурност.
В този й вид Украйна губи много от геополитическото си значение за САЩ и както винаги правят задокеанските инженери, когато губят, е да прехвърлят проблемите, главоболията и тежестите от голямата загуба върху раменете на васалите от Западна Европа.
Останалото е дъвка за неосъщественци от бившите социалистически страни, като например нашия бездушно продажен президент Плевнелиев. Тези “амбициозни лидери” биват употребени от господарите отвъд океана като панаирджийски дрънкала. По тяхно внушение подобни персони генерират безумни идеи като тази за Черноморската флотилия срещу Русия и зоват ЕС и НАТО да противодействат на измислената заплаха от руската агресия след присъединяването на Крим. Стана ясно, че така те заработват своето място в „Международната” програма за провалени лидери (IVLP), всъщност финансирана и управлявана от Държавния департамент на САЩ, която пък специалистите от ЦРУ помежду си наричат по-ясно - „наш кучи син”... Но това е друга тема, за която ще стане дума скоро.
