На 29 ноември 1947 г. ООН обявява решението си за разделяне на Палестина. Британските гарнизонни войски трябва да се изтеглят, а на тяхно място да се появят две нови държави - еврейска и арабска. Още на следващия ден избухват безредици, престрелки и арабски нападания над еврейски селища и еврейски контранападения над арабски такива. Твърде скоро Британия признава, че няма достатъчно сили, за да въдвори ред в региона и побързва да изтегли войските си. 14 май 1948 г. е денят в който Давид Бен Гурион прочита Декларацията на Независимост и официално първият ден на войната (всъщност сражения се водят вече от няколко месеца). На следващия ден 5 арабски страни обявяват война на новосъздадения Израел (Египет, Транс-Йордания, Сирия, Ливан и Ирак) и изпращат армиите си за унищожението му.
Azzam Pasha, Secretary-General of the Arab League: "This will be a war of extermination and a momentous massacre which will be spoken of like the Mongolian massacres and the Crusades."
Израелската война за независимост е изключително "пехотна" война. Танковете на бойното поле са малко и не играят решаваща роля в сраженията. На израелска страна воюват 15 танка, а на арабска (общо) 45. "Бронетанковите" и механизирани съединения са въоръжени почти само с бронетранспортьори и бронирани коли - Израел събира общо 280 полугъсенични машини и 20 бронирани коли от всякакви типове и модели (вкл. самоделни). Арабските сили разполагат с около 620 бронирани машини, от които 180 с оръдия, останалите без никакво или картечно въоръжение.
Кампанията в Синай (1956 г.) вече се отличава с голям брой мобилни съединения и бързи, маневрени сражения. Израел изправя 200 танка срещу 150 египетски.
Оттук нататък израелските войни с арабските и съседки се превръщат във войни на маневрите, където внушителни формации от бронетанкова техника се сблъскват, обграждат, отстъпват и всячески опитват да надхитрят противника прилагайки изненадващ удар. В Шест Дневната Война (1967 г.) от двете страни участват 2500 танка; във войната Йом-Кипур тази цифра е вече 6200. От 50-те години насам в сражения са унищожени хиляди танкове и от двете страни.
Малко преди Синайската кампания от 56-а г., Египет получава от СССР близо 300 танка и самоходни оръдия (т.нар. "Чешка оръжейна сделка") - ИС-3, Т-34 и СУ-100. Това накланя везните рязко в полза на египтяните, притежаващи дотогава едва около 430 западни бронирани машини от всякакви типове. По същото време, донякъде необяснимо, все още никой не желае да продава на Израел модерни танкове, „за да не развали отношенията си с арабския свят“. Този феномен е още по-странен на фона на готовността на някои държави да търгуват с модерни реактивни самолети - но не и с модерна бронетехника. Така че Израел се задоволява с американски танкове "Шърман" от ВСВ и френски леки АМХ-13. Примерно М-48 „Патън“ в началото е невъзможно да бъде доставен директно от САЩ; първите доставки, чрез ФРГ като посредник, са договорени едва през 1960 г., и съпътствани с дипломатически скандал. Британският „Центурион“, първите модификации от който са от 1945 г., започва да пристига в Израел едва през 1958 г.
Докато през 50-те израелската техника е често стара, импровизирана и/или модифицирана, и Западът и Изтокът предлагат на арабските страни най-новата си оръжейна продукция. Притиснати от нуждата, израелските инженери и оръжейни специалисти разработват нови концепции, заменят стари двигатели, брони и предавки. Металургията се опитва чрез нови сплави и оригинални решения да компенсира остарялото брониране на машините.
През 60-те години арабските армии са на път да получат новия съветски Т-62, въоръжен с мощно 115 мм оръдие. Този танк се счита за последната дума на техниката в разглеждания период. На израелците е ясно, че никакви импровизации и "подмладяващи" техники няма да превърнат танковете от 40-те години в достоен съперник на съветската машина.
Именно тогава, в 1966 г., Британия предлага на Израел невероятно примамлива сделка. Англичаните се нуждаят от средства, за да завършат проекта си за "танк на бъдещето" - Чийфтейн. Проектът за танк със 120 мм оръдие трябвало да бъде най-модерния танк, гордостта на Запада. В замяна на сътрудничеството си, Израел ще получи възможността да закупи стотици остарели "Центурион"-и, да участва в последните етапи на проекта "Чийфтейн" и дори в бъдеще да получи известен брой от него (срещу заплащане, разбира се). Също така Британия предлага помощ за изграждането на поточна линия за лицензното му производството в Израел. На пръв поглед сделката би решила проблемите на Израел с бронетанковата техника за десетилетия напред...
На практика сътрудничеството между Британия и Израел продължава 3 години. Два прототипа на британския танк са доставени, изпитвани интензивно в пустинни условия и модифицирани. Но щом научават за това, арабските страни изразяват бурен протест, заплашват Британия с икономически бойкот и санкции, изтегляне на монетарните резерви от британски банки и прочие наказателни мерки. След като британски посолства в арабския свят стават цел на въоръжени нападения, Британия се поддава на натиска и в края на 1969 г. прекратява съвместния проект. Израел остава без така нужния модерен танк.
Тогава се заражда за пръв път идеята да се създаде свой собствен танк по оригинална конструкция. В началото не е ясно дали Израел въобще разполага с нужните технологии и индустриални мощности за успешното реализиране на проекта. Освен това е неизвестно каква ще е цената на един такъв танк и дали израелската икономика ще издържи натоварването. От Министерството на Отбраната е назначена комисия начело с ген. майор Исраел Тал. Тя трябва да даде отговори на двата главни въпроса:
1. Способна ли е държавата Израел да планира и построи модерен среден танк от гледна точна на техническо ноу-хау и индустриална инфраструктура?
2. Има ли икономически смисъл такъв проект - дали икономиката ще спечели или ще изгуби от него?
Изводи
Комисията заключва, че отговорите и на двата въпроса са положителни. Израел може да построи свой танк и успешно да го произвежда на свои разноски. През 1970 г. е прието решението Израел да разработи среден танк, който да е съпоставим с еквивалентите си в чужди армии и да отговаря на специфичните изисквания на IDF за война в условията на Близкия Изток. Танкът ще се произвежда поначало за армията на Израел, а в бъдеще - и за износ.
Разработка и метод на производство
Отначало се приема танкът да използва (до колкото е възможно) вече съществуващи системи и да се прилагат вече разработени и изпитани конструкторски методи. Но още в първите години поради технологични забрани и оперативни проблеми се появява нуждата от нови и оригинални решения. Проектът се модифицира и вече се проектира повече оригинален танк, с малка част "стари" технически решения. Поради недостиг на финансиране и време, екипът поема рискове и често "претупва" работата - например взето е решение серийното производство да започне на базата на прототипи, преди още да са завършени докрай ходовите изпитания и други тестове. Този процес по-късно става известен като "телескопична разработка". Израелския екип освен това решава (за икономия на средства) да не прибягва до общоприетата "двойна организация", т.е. двойни проверки на всички параметри - легални и патентни въпроси, икономически изследвания, инвентарни проверки, протокол и т.н. Решено е производството да се остави в ръцете на военната индустрия, но се оказва, че тя няма нужния капацитет. За целта са привлечени военни, цивилни (частни) и държавни предприятия, като все пак се полагат усилия бюрокрацията и следващите от нея неминуеми допълнителни разходи и закъснения да се сведат до минимум. Общо над 200 предприятия, лаборатории, заводи, депа и цехове работят, за да изработят хилядите части, системи и ел. елементи, нужни за пълното сглобяване на един танк. Всяко липсващо технологично звено бива или внасяно от чужбина или разработвано във военните лаборатории или цивилните научни институти.
Практическа експлоатация
Първият танк "Меркава" („Колесница“) серийно производство, модел Мк. 1, е доставен на армията през април 1979 г., 9 години след началото на проекта. Конструкцията му е характерна за всички следващи модели от серията. Специално ударение се поставя на защитата и оцеляването на екипажа, възприето като главно съображение във всички родове войски. Освен дебелата броня, всички системи на танка са разположени около екипажа като допълнителна защита. Най-ярък пример за това е разполагането на двигателя и трансмисията в предната част на танка. Освен това още няколко специфични черти превръщат "Меркава" в един от танковете с най-висок шанс за оцеляване на екипажа му - премахването на запалителните материали от помещенията на екипажа и складирането на мунициите между купола и задната част, всеки в отделен огнеупорен контейнер.
"Меркава 1" е използван успешно във войната в Ливан (1982 г.), като по това време IDF разполага с около 200 машини. Производството на "Меркава 1" е прекратено през 1983 г., когато в армията започват да постъпва "Меркава 2".
Във втория модел на изрелския танк са приложени и уроците от бойното използване на "Меркава 1", включително повишаване на мобилността и бронята, подобрено управление на огъня и вътрешно разполагане на 60 мм минохвъргачка. Производството му продължава до 1989 г., когато започва да постъпва "Меркава 3". Двата танка си приличат външно, но разликите са значителни. Всички вътрешни системи и електронни компоненти са нови, с оригинален дизайн и собствено производство, с изключение на двигателя. Отличителните белези на "Меркава 3" са уникалната амортисьорна система и броня, по-мощния двигател и увеличение на главния калибър. Балистичната броня се състои от плочи, външно прикрепени с винтове, който могат лесно да се заменят с нови. В процеса на производство са подобрени неколкократно балистичната защита и огневия контрол (чрез внедряването на модерната система за следене на целите "Баз"). "Меркава 3" се произвежда до 2002 г., а от 2004 г. в танковите бригади започва да постъпва "Меркава 4".
Не съм специалист по танковата техника и не предявявам претенции за изключителна прецизност. Информацията е по материали от интернет. Ще приема всяка конструктивна критика с радост
"Меркава 1"
"Меркава 2"
"Меркава 3"
"Меркава 4"
"Меркава 4" (с активна защитна система "Трофи" след 2010 г.)
.Източници:
http://www.fprado.com/armorsite/Mekava.htm
http://www.tanks-encyclopedia.com/moder ... erkava.php
”
Пенсионират ги и конвертират в спомагателни машини. Няма желаещи да си купят някое танкче?
