СтатииБОЯТ ПРИ ЛА ПЛАТА НА 13 ДЕКЕМВРИ 1939 г.

Авторски
Отговори
De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 480
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

БОЯТ ПРИ ЛА ПЛАТА НА 13 ДЕКЕМВРИ 1939 г.

Мнение от De Ruyeter » 22 Дек 2020, 10:58

Преди няколко дни се навършиха 61 години от паметната битка в устието на река Ла Плата, където английската ескадра под командването на комодор Харууд се сблъсква с джобния линкор (panzerschiff) воден от капитан Линдеман – първата надводна битка между Кралския флот и Кригсмарине през Втората световна завършила с победа за британското оръжие. В настоящата статия ще се разгледам както самото сражение, така и ще разгледам корабите, системите за защита и нападение, за да може читателят да придобие пълна и ясна картина какви са били възможностите на двете страни.
Още преди началото на Втората световна война в Атлантическия океан са изпратени два panzerschiff-а или „джобни линейни кораби“ както английската журналистика от 30-те години на ХХ век нарича тежките крайцери от типа Deutschland. Това са Deutschland и Admiral Graf Spee. Тъй като рейдът на Deutschland e краткотраен, основните поискови групи са съсредоточени срещу Graf Spee. Това са: Force G - включва тежките крайцери Cumberland и Exeter и леките Ajax и Achilles; Force H – тежките крайцери Shropshire и Sussex; Force I – самолетоносача Eagle, тежките крайцери Dorsetshire и Cornwall; Force K – линейниня крайцер Renown и самолетоносача Ark Royal, леките крайцери Neptune и Duguay-Trouin; Force L – линеен крайцер Dunkerque, самолетоносача Bearn, леки крайцери Glorie, Montcalm, Georges Leygues; Force M: тежките крайцери Dupleix и Foch (разпусната през ноември 1939 г.) и Force N – линеен крайцер Strasbourg и самолетоносача Hermes (разпусната през ноември 1939 г.).

Кораби
Ескадрата на комодор Хенри Харууд се състои от четири крайцера – тежките Cumberland и Exeter и леките Ajax и Achilles. Те формират поискова група G. В началото на декември 1939 г. Cumberland е изпратен към Фолклендските острови за текущ ремонт. Най-големият крайцер от триото е Exeter. Със стандартно водоизместване от 8340 тона и пълно 10 490 тона Exeter се явява „икономична“ версия на тежките крайцери County “A” и County “B”. Тъй като лимитът от тонаж полагащ се на Великобритания съобразно Вашингтонския договор от 1922 г. е почти изчерпан, е решено крайцерите York и Exeter да бъдат с по-малко от договорно допустимото за тежък крайцер водоизместване от 10 000 тона, а именно – 8 300 тона. Намаленото водоизместване се отразява на нападателните качества на крайцерите – вместо обичайните осем 203мм оръдия, монтирани в четири двуоръдейни кули, крайцерът получава само шест 203мм оръдия. За сметка на това е усилена защитата. Главният броневи пояс, прикриващ машинно-котелното отделение е с дебелина 76мм и височина 4 метра (1.20м над водолинята) и е изработен от нецементирана хомогенна стомана (Non-cemented armor). По протежение на погребите на английските тежки крайцери нямат бордова броня. За да се спести тегло и да може корабът да се „вмъкне“ в договорните изисквания, за защита на погребите, зарядите и подемниците за снаряди е монтирана вътрешна броня от типа box-armor. Тя обхваща като правоъгълна кутия барбетите на носовите и кърмовата кули. Страните на носовата „кутия“ са с дебелина 111мм нецементирана хомогенна стомана, като те се монтират върху подложка от 25мм високоеластична стомана тип D1 (Ducol steel). „Кутията“ на кърмовия погреб е по-компактна, тъй като обхваща само една кула и е с дебелина 89мм върху подложка от 25мм високоеластична стомана тип D1. Носовите и кърмовите траверси, кулите от главния калибър – чела, покрив, страни, както и барбетите са с дебелина 25мм. Палубната броня е с дебелина 38мм. Четиривалната парна турбина с обща мощност 80 000к.с. позволява на крайцера да развива 32 възла. Далечината на плаване е 10 000 мили при скорост 14 възла.
Артилерията се състои от шест 203 мм оръдия Vickers BL MkVIII образец 1923 г. с дължина на ствола 50 калибъра и тегло 17.5 тона. Тегло на снаряда – 116кг, скорострелност 6-7 изстрела в минута (теоретична). Практическата скорострелност е около 3-4 изстрела в минута. Максимална далечина на стрелбата 28 026м, а началната скорост на снаряда 855м/сек. Крайцерът е снабден и с четири едностволи 102мм двуцелеви оръдия (за стрелба по въздушни и надводни цели). Снарядът е с тегло 14.1кг , началната скорост е 716м/сек, скорострелност 15-17 изстрела в минута, далечина стрелбата 15 000м по надводни цели и 8800м по въздушни цели. Малокалибрената зенитна артилерия имат две единични 40мм пом-пом установки. Exeter има монтирани побордно и два тройни 533мм торпедни апарата.
Системата за управление на огъня на Exeter повтаря тази на тежките крайцери от типа County. Той разполага с два (носов и кърмов) контролно-далекомерни поста (КДП) за управление на огъня. В качеството на главен артилерийски пост на върха на носовата надстройка е монтиран Mklll (Director Control Tower Mklll - DCT). Той се намира на 18.28м над водолинията и включва коинсиденциален далекомер с база 4.57м. Побордно на крилата на мостика са инсталирани още два 4.57м далекомера. Резервният КДП има база от 2.44м и е разположен на кърмовата надстройка. Централният пост за управление на огъня се намира в носовата надстройка под главния артилерийски пост. Връзката между централния артилерийски пост, където постъпва информацията от контролно-далекомерните постове се осъщяствява чрез автоматизирана паралелна система.
За измерване на разстоянието до противника кулите от главния калибър на Exeter имат по един 7.31м бинокулярен коинсиденциален далекомер.
Тежкият крайцер има един неподвижен траверсен катапулт и хидроплан Walrus.
Ajax и Achilles са еднотипни леки крайцери от класа Leander със стандартно водоизмествате от 7270 тона, пълно 9740 тона. Те са първите английски крайцери, които серийно получават 152мм оръдия, разположени в двуоръдейни установки.
Защитата наподобява тази на Exter. Главният броневи пояс защитаващ машинното отделение и котлите е изработен от 76мм нецементирана хомогенна стомана (Non-cemented armor). Той е монтиран на 25мм подложка от високоеластична стомана D1 (Ducol steel). Поясът се затваря от 25мм траверси. Върху него е монтирана 31.7мм бронева палуба (25мм NC стомана + 6.3мм D1). Кърмовият редуктор се защитава от 37мм скосове.
Редица жизненоважни части получават защита тип box-armor. Крайцерите нямат външна бордова броня по протежение на погребите, но вътрешната box armor около барбетите има дебелина от 87мм NC +25мм D1. „Покривът“ на кутията е направен 50мм. Кулите от главния калибър – чела, покрив, страни, както и барбетите са с дебелина 25мм. Рубката има противоосколочна защита от 12.7мм.
Крайцерите се задвижват от четири турбозъбчати агрегата система „Парсънс“ с обща мощност 72 000 к.с., което обезпечава скорост от 32.5 възла при нормално водоизместване или 31 възла при напълно натоварен кораб. Далечината на плаване е 5730 мили при 13 възла.
Осемте 152мм оръдия модел Mk.XXIII стрелят със снаряди с тегло 50.8кг и начална 841 м/сек. Максималната далечина на стрелбата е 23 300м. Оръдията са монтирани в кули модел Mk.XXI. Скорострелността оръдията е 7-8 изстрела в минута (практическа). Крайцерите разполагат и с четири двустволи, двуцелеви 102мм оръдия Mk XVI QF HA (Quick firing High Angle), монитарни в установки Mk XIX. Далечина на стрелбата по надводни цели 18 150м, по въздушни – 11 890м. Скорострелност 20 изстрела в минута. Управлението на огъня се осъществява с помощта (DCT — Director Control Tower) снабден с коинсиденциален далекомер с база 4.57м Постът за управление на огъня тежи 13.7 тона и се привеждал в движение с помощта на хидравличен механизъм. Постъпващата от КДП информация се обработва в централния пост за управление на огъня с помощта на механически изчислител AFCT (Admiralty Fire Control Table): тип Mk.V. Два резервни КДП с база от 3.66м са разположени побордно на основния контролно далекомерен пост. Леките крайцери имат два счетворени 533мм побордно монтирани торпедни апарати. Ajax и Achilles имат катапулт и два хидроплана Fairey Sea Fox.

Бронепробиваемост на оръдията на участниците в боя при Ла Плата

203мм снаряд пробива 200мм на 10 000 ярда – 20мм
135мм на 16 000 ярда – 30мм
107мм на 20 000 ярда 40мм пал.
152мм снаряд пробива 100мм на 10 000 ярда и 13мм пал.
56мм на 16 000 и 22мм палуба
43мм на 20 000 и 38мм палуба
283мм снаряд пробива 305мм на 10 000 ярда и 22мм палуба
213мм на 16 000 ярда и 33мм палуба.
168мм на 20 000 ярда и 43мм палуба.

Admiral Graf Spee е третият и най-съвършен кораб от класа Deutschland. Построен в резултат на ограниченията наложени от Версайския мирен договор той би трябвало да има водоизместване 10 000 тона и главен калибър от 11.1” (283мм). Традиционно за германците водоизместването надвишава договореното. Така Deutschland има стандартно водоизместване от 10 800 тона, пълно – 14 900 тона, Admiral Scheer – 11 550 тона, пълно 15 500, а Graf Spee - 12 300 тона, пълно – 16 200 тона. Докато първите два „броненосеца“ имат по-скромна защита - Deutschland – 50мм пояс по водолинията и горен 80мм, усилен с 45мм вертикална противоторпедна преграда, при Admiral Scheer най-дебелата част от пояса (80мм) е по водолинията, а вторият по-тънък 50мм пояс е монтиран над него. При вторият броненосец или по правилно Версайски тежък крайцер противоторпедната преграда е с дебелина 40мм.
Admiral Graf Spee има най-доброто брониране от трите крайцера. Макар и по-тесен главният броневи пояс е с дебелина 100мм. Бронята е хомогенна, Wotan hart (Wh). Главният броневи пояс е монтиран под 12-13.5 градуса наклон и защитава машините, котлите и част от погребите. Като добавим и противоторпедната преграда от 40мм зад него, снарядоустойчивостта е еквивалентна на 152мм. Главната бронева палуба е закрепена за средната част на пояса, а не за долната и няма скосове, което е нетипично за германското корабостроене. Дебелината на палубата варира в зависимост от зоните: над погребите дебелината е 70мм, в централната част над машинното отделение е 20мм, а във външната част между борда и противоторпедната преграда – 30мм, а между противоторпедната преграда и вътрешната преграда, свързваща горната и основната бронева палуба - 40мм. Горната палуба е символична и е с дебелина от 7 до 18мм. Кулите от главния калибър са много добре защитени като челата са 140мм, наклонената над челата плоча е 105мм, покривът е с дебелина 85мм, страните, 60-80мм. Барбетите са с дебелина 125мм. Рубката също е сериозно защитена със 150мм крупова стомана. Кърмовият пост за управление на огъня е защитен с 50мм броня Ww (Wotan weich) – мека хомогенна стомана. Общото тегло на бронята достига 3000 тона, което е 25% от водоизместването на Spee.
Артилерията на Graf Spee му дава сериозни преимущества в сравнение с „вашингтонските“ крайцери с техните 203мм оръдия. Снарядът на главния калибър тежи 300 кг, началната скорост е 910м/сек, далечината на стрелба е 36 475м. Германското 28cm SKC/28 оръдие им пълна дължина на ствола от 52.35 калибъра. То стреля с бронебойни снаряди с тегло 300кг и 7.84кг взривно вещество с дънен взривател Bdz.38. Фугасният снаряд тежи също толкова, но има челен взривател с 16.94 кг, който по общоприетата класификация се счита за полубронебоен и може успешно да поразява лекобронирани цели. Третият снаряд е чисто фугасен с челен взривател за мигновенно действие KZ27.
Спомагателният калибър се състои от осем 150мм оръдия модел SKC/28. С дължината си от 55 калибъра, тегло на снаряда 45.3кг, скорострелност от 6-7 изстрела в минута то е опасно оръжие срещу противникови разрушители и леки крайцери. Съществен минус е, че всичките установки са защитени с 10мм щитове, които са тесни и неудобни за прислугата. Тежката зенитна артилерия се състои от три двуоръдейни 105/65 установки, стреляща с 15.1 кг снаряди с начална скорост 900м/сек. Скорострелност – 15-17 изстрела в минута. Леката зенитна артилерия се състои от осем 37мм автомата и десет 20мм и два четиритръбни 533мм кърмови торпедни апарата. Джобните линкори разполагат и с хидроплан „Арадо“ Ar-196, един от най-добрите хидроплани през Втората световна война, който разширява възможностите на рейдера да открива потенциални противници и търговски кораби.
Системата за управление на огъня е на ниво линеен кораб. Тя има три контролно-далекоменрни поста (КДП). В носовия пост за управление на огъня има шест метров стереоскопичен далекомер, а на върха на кулообразната надстройка и кърмата – КДП с 10 метрова база. Целеуказанието се извършва от двата поста над бойната рубка. Всички КДП са защитени с 50мм броня. За първи път на Graf Spee се появява радар – Fumo 22, който позволява да се откриват цел на 14 км. Честота на радара 368Mhz, отклонение +- 70м, точност 3 градуса. Мощността на дизеловите двигатели възлиза на 53 200к.с. Далечината на плаване е 16 300 мили при 18 възла. Максималната скорост с форсаж е 28.5 възла, но поради обрастване на дъното в битката край Ла-Плата Spee не може да развие повече от 25 възла.
Тъй като има достатъчно изписана литература за няма да се спирам на рейдейрството на Graf Spee, а ще премина направо към описание и анализ на боя.
В 5:56 на 13 декември 1939 г. английските и германските наблюдатели оглеждат хоризонта за неприятелски кораби. Ескадрата на комодор Харууд е на около 45 мили североизточно от мястото, където рейдерът се намира според неговите изчисления и 180 мили от брега на Уругвай. Трите крайцера плават в килватерна колона със скорост 14 възла. Флагманът Ajax води колоната, следван от Achilles и Exeter. Невидим за тях на 20 мили север-северозапад Graf Spee приближава със скорост 15 възла.
Две минути преди зазоряване германските наблюдатели забелязват дясно на борд две мачти. Капитан Лангсдорф продължава да поддържа предишния курс. Високата надстройка на Graf Spee и по-добрите му далекомери дават преимущество пред британците. В 6:00 наблюдателят докладва, че вижда два военни кораба. Малко по-късно в окулярите на далекомера се появява и трети по-голям. Няколко минути по-късно той е идентифициран като тежък крайцер, вероятно Exeter. Първата мисъл е, че другите двай военни кораба са разрушители, но с тяхното приближаване става ясно, че това са леки крайцери.
Това е решителният момент, който капитан Лангсдорф трябва да избере дали да се оттегли, преследван от по-бързоходните крайцери и да се възползва от покрова на нощта да се скрие или да влезе в бой. Германският капитан решава второто. В 6:12 той заповядва смяна на курса. Graf Spee извършва поворот ляво на борд с курс 115 градуса, което позволява на двете кули от главния калибър да съсредоточат огъня си върху тежкия крайцер, за който вече няма съмнение, че е Exeter.
На трите английски кораба вахтените наблюдават хоризонта също нетърпеливо. В 6:10 наблюдателят от Ajax забелязва стълб дим на северния хоризонт на „Червено 100“ или 100 градуса вляво от носа на крайцера. Минута по-късно новозеландските наблюдатели на Achilles забелязват дима. Най-накрая, в 6:14 Exeter сигнализира: „Дим по курс 320 градуса“. Комодор Харууд дава заповед на тежкия крайцер да проучи ситуацията. Graf Spee и Exeter се сближават с 40 мили в час. Двата леки крайцера продължават по първоначалния си курс и скорост. В 6:16 капитан Бел на Exeter изпраща съобщение до Харууд: „Мисля, че това е джобния линкор“.
В 6:18 всички съмнения се разпръскват. Graf Spee открива огън от 19 400 ярда с полубронебойни снаряди. Джобният линкор дава шесторъдеен залп. 35 секунди след залпа 1800кг метал пада с добре групиран недолет около Exeter. Секунди преди снарядите да падната Exeter вдига сигнал: „Виждам противника, курс 322 градуса“. Крайцерите вдигат бойните вимпели на стенгите.
Комодор Харууд оставя капитан Бел да действа както намери за добре с Exeter, а той с двата леки крайцера започва да се сближава с противника. В 6:20 заповядва да се промени курса на 340 градуса, да се увеличи скоростта до 25 възла и да се открие огън. Разстоянието между двата крайцера е 3-4 кабелта (600-800м) – достатъчно, за да се минимизира риска да бъдат поразени с един залп. Exeter открива огън от 18 500 ярда, като четирите носови 203мм оръдия дават недолет. Две минути и половина по-късно в боя се включва и третата кула. В 6:22 Achilles открива огън с пълни бордови залпове, последван минута по-късно от Ajax. Според други източници Ajax дава залп в 6:21 и 6:23, като в 6:23 към него се присъединява и Achilles. По мнението на англичаните немският огън изглежда „нетърпелив“ и „хаотичен“. Тъй като джобните линкори имат само шест оръдия от главния калибър главният артилерийски офицер Паул Ашер редува стрелбата от двете кули, давайки триоръдейни залпове, а при накритие на целта минава на пълни шесторъдейнии залпове. Това е прочутият метод на „крачещата стълба“, който германците използват с успех и през Първата световна война. След първите няколко залпа с полубронебойни снаряди, Ашер преминава на фугасни снаряди. Изборът на тип снаряд поставя сложна дилема пред германците, тъй като кулите, барбетите и рубката са слабо бронирани, но за поразяване на жизненоважните части – погреби, машини и котли са необходими бронебойни или полубройнебойни снаряди. Англичаните от друга страна както за 203мм, така и за 152мм оръдия използват само бронебойни снаряди с балистичен калпак CPBC (Common Pointed, Ballistic Cap – реално полубронебоен с лек калпак за подобряване на балистиката).
Вторият залп на Spee взима във вилка Exeter. Огромни водни стълбове изригват около тежкия крайцер, но той не е улучен. Третият залп пада до десния борд като осколки убиват и раняват хората около десния торпеден апарат, повреждат готовия за излитане хидроплан Walrus, надстройките и димохода. Разкалените осколки разбиват прожекторите и придизвикват пожар в основата на втория димоход. Въобще фугасното действие на 283мм оръдия е изключително мощно и някои недолети нанасят не по-малко тежки повреди от преки попадения. Втори полубронебоен снаряд пронизва корпуса на тежкия крайцер в носовата част без да се взриви. Трети полубронебоен снаряд попада в полубака на Exeter, също без серизони последици. В 6:25 два фугасни снаряда улучват кула от главния калибър „Б“ (възвишената кула). До този момент тя е дала осем залпа. Тя излиза от строя до края на боя, осем души от прислугата са убити, останалите са тежко ранени. Веерът от осколки накрива и цялата настройка. Последиците са ужасни: всички намиращи се на мостика, освен капитан Бел и още трима са убити или тежко ранени. Оборудването на мостика излиза от строя – машинния телеграф, преговорните тръби са изкривени, връзката с рулевото отделение е нарушена. Бел заповядва заповедите да се предават устно. Старшият артилерийски офицер Дженингс пренася огъня в кърмовия пост за управление на стрелбата.
Ответният огън на Exeter също е характеризиран от германците като „бърз и точен“. В 6:24 със своя шести залп английският тежък крайцер улучва Graf Spee в средната част и изважда от строя едно от тежките 105мм оръдия и се взирвява две палуби по-долу. Още два снаряда експлодират близо до борда на рейдера, без да му причинят вреди. Междувременно главният артилерийски офицер на джобния линкор Паул Ашер изпитва проблеми с главния калибър на Spee. Носовата кула Anton временно преустановява стрелбата, поради проблем с механизма за вдигане на оръдията. За две минути той е отстранен и Spee отново открива огън с двете кули. С това донякъде може да се обясни ниската скорострелност на „броненосеца“, която е далеч под очакванията на Лангсдорф и Ашер. След като английският тежък крайцер получава серия от тежки попадения точността и интезитета на огъня отслабват значително, но продължава да поддържа скорост от 25 възла.
Междувременно отрядът леки крайцери се сближава с Graf Spee. В 6:31 главният артилерийски офицер в рамките на три минути прави три бързи накрития на Ajax. Англичаните преминават към индивидуално маневриране, като прилагат принципа „преследване на залпове“ – тоест корабът се стреми да бъде близо до мястото, където са паднали снарядите от предходния залп. Това дава добри резултати, тъй като за 20-25 секунди полет на снаряда целта се отклонява с около 2-3 кабелта и „правилната“ корекция води до неточност.
Увеличавайки скоростта до 31 възла, в 6:33 Ajax и Achilles се сближават на 65 кабелта (12 038м) от германския рейдер. Лангсдорф който в миналото е бил торпеден офицер решава, че разстоянието е твърде близко и решава да се отклони изстреляните въображаеми торпеда. Той пуска димна завеса и се обръща с кърмата към леките крайцери, като увеличава дистанцията. Стремейки се да облекчи флагамана си, в 6:31 Exeter дава триторпеден залп от десния торпеден апарат, който дори не е забелязан от немските наблюдатели. В 6:38 капитан Бел прави поворот и изстрелва нов триторпеден залп, този път от левия торпеден апарат. Германският капитан се стреми да поддържа дистанция от леките крайцери, тъй като техните скорострелни 6 дюймови оръдия могат да нанесат сериозни повреди от близка дистанция по лекобронираните части – надстройки, спомагателни оръдия.
Ajax изстрелва своя Fairey Sea Fox, за да коригира огъня на крайцерите от въздуха и да разузнае какво е състоянието на джобния линкор. Самолетът заема позиция на 900м височина над вдясно по курса на флагамана. При едно от непредпазливо близките прелитания край Graf Spee едното крило е улучено от зенитен снаряд и той се оттегля към британското съединение.
Въпреки сериозните повреди, Exter улучва още два пъти германския кораб. В 6:38 203мм снаряд улучва кулообразната надстройка и поврежда главния далекомер. Парчета от него раняват Лангсдорф в рамото и ръката, но той продължава да води боя. Друг 203мм снаряд пробива 100мм пояс и 40мм преграда зад него и се удря в бронираната палуба, прави вдлъбнатина с размерите на умивалник и се взривява върху палубата.
Време е Graf Spee да отвърне на удара. Той прави поворот наляво и застава на успореден курс със скрития в димна завеса Exeter. Почти по същото време два 283мм снаряда улучват Exeter и отново с тежки последици. Единият от тях изважда от строя носовата кула „А“. Вторият пробива лявата носова част преминава 18 м във вътрешността, прелита през подофицерската каюткомпания и се взривява при дясното 102мм оръдие, избивайки цялата прислуга. Всички навигационни прибори излизат от строя. Ефективността на огъня пада до нула. Запалват се наредените на кранците готови за стрелба снаряди. Екипът за борба с живучестта наводнява носовите погреби, за да избегне експлозия. Exeter продължава огъня още половин час от кърмовата оръдейна кула като стрелбата се насочва на покрива й на око. От двете оръдия на кула „Y” са изстреляни общо 177 снаряда или близо по 90 на ствол. В 7:30 когато провикващата през пробойните вода придизвиква спиране на електрозахранването на кулата, капитан Бел дава заповед за оттегляне. Exeter се намира в тежко състояние: еднометров диферент в носа, който принуждава командира да намали скоростта до 17 възла, макар че котлите и машините са здрави. Крайцерът е поел 650 тона вода, име крен 10 градуса на десния борд. Graf Spee води огън от кърмовия КДП, като инженерите се опитват да ремнотират главния КДП на кулообразната надстройка. Джобният линкор стреля още известно време по Exeter, но вече стрелбата не е така точна и не са регистрирани нови попадения. В 6:56 Лангсдорф сменя курса на западен, за да избегне огъня на леките крайцери.
В 6:40 283мм снаряд пада близо до Achilles. Осколки изрешетват КДП и мостика. Трима души са убити, а четирима – ранени.
В 6:52 след като извършват широк поворот на изток Ajax и Achilles развиват 31 възла и започват да настигат Spee. Огънят от 90 кабелта (16 668м) става неефективен, тъй като стрелят само носовите кули на английските крайцери и кърмовата на джобния линкор.
След като пилотът-наблюдател лейтенант Киърни предава информацията за местоположението на джобния линкор на лейтенант Дрейер, в 6:55, оръдията на Ajax концентрират огъня си върху Spee. Извършена е маневра 30 градуса вляво, така че да може да участва цялата артилерия.
Плановете за „концентриран огън“ донякъде са провалени от командира на батареята 150мм оръдия на десния борд на немския рейдер корветен капитан Мейсман. Дванадесет минути четирите 150мм оръдия обстрелват ту Ajax, ту Achilles. В 6:37 снарядите започват да накриват целите. В 6:40 друг залп пада близо до полубака на Achilles, като част от осколките обсипват открития мостик и контролно-далекомерния пост. Част от намиращите се там свързочници и офицери са убити, а капитан Пери е ранен в двата крака. Крайцерът времено излиза от строя и се налага Пери да допълзи до щурманската рубка, за да го върне на предишния курс. Опустошенията в самия контролно-далекомерен пост са значителни – старшият офицер лейтенант Уошбърн е зашеметен, трима моряци са убити, двама други са ранени. Вече не може да става и дума за изпълнение на замисъла „концентриран огън“ от двата крайцера.
В 07:00 изходът от боя е неясен – Graf Spee е понесъл повреди, но нито една от тях не е сериозна и не е намалила боеспособността му, с изключение на повредения главен пост за управление на артилерийския огън. Exeter улучва три пъти германския рейдер, което доказва, че този клас кораби са уязвими за огъня на „вашингтонските“ крайцери. Надстройките са изрешетени от осколки на 6 дюймовата артилерия на леките крайцери, което доказва, че макар те да не могат да повредят жизнено важните части като погреби машини, кули от главен калибър, могат да нанесат повреди на лекобронираните части и постовете за управление на огъня. В 7:00 двата леки крайцера плават в строй „фронт“, на 400 ярда един от друг. Разстоянието е 17 000 ярда западно от Graf Speе. Двата крайцера водят непрестанен огън и се опитват да скъсят дистанцията до джобния линкор. Капитан Лангсдорф е раздвоен в преценката си: дали да довърши тежко повредения Exeter с още няколко залпа или да се обърне срещу леките крайцери. Той избира второто. В 07:02 той променя курса като прави поворот надясно, за да могат и двете кули да стрелят по лекия дивизион на комодор Харууд.
В 07:09 Ajax и Achilles се пристрелват и попаденията върху Graf Spee не закъсняват. Британските крайцери стрелят с носовите кули, като в същото време плават на зиг-заг, за да избегнат попаденията от 283мм снаряди на рейдера. В 07:16 пилотът на Fairey Sea Fox Киърни забелзва пламък точно зад димохода на германския кораб. Оказва се, че точно нацелен снаряд е запалил хидроплана Arado 196. В рамките на три минути Ajax e накрит три пъти и минава през фонтани от вода. В 07:20 дистанцията пада до 12 000 ярда. Разстоянието е достатъчно Харууд да опита късмета си да нанесе по-сериозни повреди на Graf Spee, макар че за ефективно бробиване на бронята е необходимо сближаване с още 1500 ярда. Минута по-късно Лангсдорф се опитва да изстреля торпеда, но се оказва, че осколка от 152мм снаряд е повредил механизма за завъртане на единия торпеден апарат. В 07:25 когато дистанцията вече е 10 000 ярда флагманът на Харууд е разтърсен от директно попадение на 283мм снаряд. Силата на удара е такава, че изважда от строя подемника на снаряд на кула „Х“ (възвишената кърмова кула), експлодира в капитанската каюта. Парчета осколки пронизват барбета на кула “Y” (последната кърмова кула) и повреждат механтзма за въртенето й. Така само с едно попадение двете кърмови кули или половината артилерия на Ajax излиза от строя. Това ни най-малко не спира устрема на комодор Харууд и минута по-късно Ajax изстрелва веер от четири торпеда от десния торпеден апарат. Обхватът на торпедата е 15 000 ярда при скорост 35 възла, т.е. вероятност от попадение е доста слаба.
На свой ред в 7:30 Лангсдорф изстрелва залп от четири торпеда от все още функциониращия торпеден апарат. Пилотът на Fairey Sea Fox Киърни забелязва следите от торпедата и предупреждава своевременно командирите на двата крайцера. Торпедата преминават на около 900 метра от целите си.
Харууд променя курса на юг, като Graf Spee се намира на десния им кармбол. Дистанцията намалява до 9000 ярда и Ajax и Achilles регистрират няколко попадения. В 7:34 започва да увеличава разстоянието под прикритието на димна завеса. След това сменя курса на югозападен. В хода на скоротечния сблъсък един 152мм снаряд улучва носовата кула от главния калибър, но не успява да я пробие. Други два 6 дюймови снаряда улучват кърмовата кула, но отново не успяват да пробият 140мм челна плоча. Снаряди улучват лодъчната палуба придизвиквайки малки пожари, както и основата на носовия пост за управление на огъня, който вече е вън от строя. Междувременно Харууд получава стряскаща новина: Ajax е изстрелял 80% от боезапаса и остава едва с 20%. Подемникът на кула „В“ се е повредил, като реално само едно оръдие от кулата може да стреля. Така английският флагман остава с три функциониращи оръдия. По презумпция Achilles също е с изразходвани погреби. В 7:38 английският командващ дава заповед за прекратяване на огъня.
Докато трае боя с леките английски сили, капитан Бел на Exeter продължава да стреля от 18 000 метра без особени изгледи за успех. За половин час той не успява да улучи нито веднъж джобния линкор и прекратява огъня. Битката край Ла Плата приключва. Започва дипломатическата интермедия.
На борда на Graf Spee има 95 жертви (36 убити и 59 ранени). Шестима са тежко ранени. Ajax и Achilles се отървават сравнително леко – на двата крайцера общо има 11 убити и 5 ранени. Exeter върху който изнася основната тежест в боя има 56 убити и 23 ранени. Пътьом за Фолклендските острови още 6 души умират от раните си. По време на боя Graf Spee изразходва 414 снаряда от главния калибър, 377 150мм снаряди, както и 80 105мм снаряда. За целия бой двата леки крайцера улучват 17 пъти джобния линкор.
Аз съм инат-фундаменталист, убеден в собствената правота, не приемам чужди мнения и повтарям до затъпяване своята истина! За кой ли важи? :lol:

kramer
Редовен потребител
Мнения: 1868
Регистриран на: 20 Юли 2016, 19:14
Контакт:
Status: Offline

Re: БОЯТ ПРИ ЛА ПЛАТА НА 13 ДЕКЕМВРИ 1939 г.

Мнение от kramer » 19 Яну 2021, 14:42

Лангсдорф е трябвало да довърши Ексетър, като води обеспокояващ огън по леките крайцери със спомагателния калибър и да им пречи да стрелят прицелно по него.

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 4796
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: БОЯТ ПРИ ЛА ПЛАТА НА 13 ДЕКЕМВРИ 1939 г.

Мнение от piston » 20 Яну 2021, 22:47

Изображение
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 480
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: БОЯТ ПРИ ЛА ПЛАТА НА 13 ДЕКЕМВРИ 1939 г.

Мнение от De Ruyeter » 21 Яну 2021, 12:09

Крамер, осемте 150мм оръдия или по четири на борд, да не говорим, че СУО-то на 150мм оръдия е далеч по-лошо от това на главния калибър трудно води прицелен огън. Както можеш да се увериш от статията - само веднъж осколки поразяват един от леките крайцери. Освен това Аякс и Акилез са поне с 5-6 възла по-бързи Graf Spee. Тоест ако джобния линкор се улиса в довършване на небоеспособния Ексетър, ако леките крайцери се сближат на 7-8000м става лошо - могат вече да му пробият и пояса, да му заклинят кула, да не говорим, че могат да пуснат торпеден залп с по-голяма вероятност за поразяване на целта.
Аз съм инат-фундаменталист, убеден в собствената правота, не приемам чужди мнения и повтарям до затъпяване своята истина! За кой ли важи? :lol:

kramer
Редовен потребител
Мнения: 1868
Регистриран на: 20 Юли 2016, 19:14
Контакт:
Status: Offline

Re: БОЯТ ПРИ ЛА ПЛАТА НА 13 ДЕКЕМВРИ 1939 г.

Мнение от kramer » 21 Яну 2021, 20:23

De Ruyeter написа:
21 Яну 2021, 12:09
Крамер, осемте 150мм оръдия или по четири на борд, да не говорим, че СУО-то на 150мм оръдия е далеч по-лошо от това на главния калибър трудно води прицелен огън. Както можеш да се увериш от статията - само веднъж осколки поразяват един от леките крайцери. Освен това Аякс и Акилез са поне с 5-6 възла по-бързи Graf Spee. Тоест ако джобния линкор се улиса в довършване на небоеспособния Ексетър, ако леките крайцери се сближат на 7-8000м става лошо - могат вече да му пробият и пояса, да му заклинят кула, да не говорим, че могат да пуснат торпеден залп с по-голяма вероятност за поразяване на целта.
Е то на практика по-лошо няма как да е станало, а при мъничко късмет Шпее щеше да си запише на сметката един тежък крайцер.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 480
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: БОЯТ ПРИ ЛА ПЛАТА НА 13 ДЕКЕМВРИ 1939 г.

Мнение от De Ruyeter » 22 Яну 2021, 11:51

Има редица спорни решения, които взима Лангсдорф. Защо Монтевидео, а не Буенос Айрес - пак в устието на Ла Плата, но аржентинските власти са далеч по-добронамерени и прогермански настроени. Второ потопяването на Ексетър в конкретния момент по никакъв начин не би повлиял на изхода на боя, тъй като в края на боя той е на практика dead in the water - оръдията от главния калибър, които са основната опасност за Граф Шпее не стрелят, електричеството е отишло по дяволите, скоростта е паднала на 17 възла, крен - тоест кораба се бори за оцеляването си. От друга страна всеки допълнителен снаряд, изстрелян по такова полумъртво куче е ненужен разход, защото няма откъде да възстанови боезапаса. По-скоро при късмет е могъл да взриви Аякс, тъй като с един изстрел му вади двете кърмови 152мм кули. Тогава вече щеше да е доста притеснително за англичаните. Можеше да се случи такъв сценарий: Ремонт в Аржентина, Ексетър бяга към Фолклендите (както е исторически), Аякс к комодор Харууд потъва улучен от 283мм снаряд. Остава Акилез, към който се присъединява ден по-късно тежкия крайцер Къмъбрланд (8х203мм оръдия, 31 възла скорост). Дали ще успее да надвие Шпее тези сили, преди Ринаун и Арк Роял да дойдат от Пернамбуко? Вероятно би могъл да топне единия от двата - например Къмбърланд, на Акилез боезапаса щеше да свърши по това време. И после какво правим? Шпее също щеше да е с празни погреби, щеше да е понесъл нови повреди. Ще трябва пак да се върне за ремонт, да се интернира екипажа и Лангсдорф пак се застрелва, но този път англичаните са загубили два крайцера.
Има и още един сценарий, който съм си го мислил като хипотетичен. Интересен е, но е хазартен. Германците пускат и трите джобни линкора да действат в южния Атлантик. Пускат дезинформация, че Шпее се намира там. Формират се поискови групи по 3-4 крайцера както си е било исторически. В момента в който някой panzerschiff бъде открит и влезе в боен контакт с такава група, както се е случило с Шпее, уведомява другите два. Те идват и.....представете си Шпее си стои в Монтевидео и се ремонтира и чака помощ. Да и англичаните ще пратят, но си представете 2-3 или 4 английски крайцера (тежки и леки) срещу три джобни линкора…...просто идея.
Аз съм инат-фундаменталист, убеден в собствената правота, не приемам чужди мнения и повтарям до затъпяване своята истина! За кой ли важи? :lol:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 4796
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: БОЯТ ПРИ ЛА ПЛАТА НА 13 ДЕКЕМВРИ 1939 г.

Мнение от piston » 13 Фев 2021, 20:21

"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани