Музика, филми, култура ⇒ Как са се забавлявали предците ни

[Amazon]

Съзнавам че темата е далеч по-обширна отколкото е обхвата на раздела, така че ако някой има предложение, ще я преместя. Или просто да създадем раздел "Бит, Култура и Обичаи", или нещо подобно?

Та какво мислите е създавало информационното пространство и и как са прекарвали свободното си време хората примерно през индустриалната революяция, или какъвто друг период изберете? Кое е било на първо място?

- Вестниците?
- Книгите.
- Радиото.
- Кръчмата.
- Настолни игри и карти?
- Седенки, гостувания, обсъждане на политика, войни и т.н.?
- Комикси?
- Публичният дом?
- Друго?

Вчера си мислех за книгите. Те са очвевидният отговор, обаче от днешната ни канбанария. Субективното ми усещане е (ще се радвам да го оспорите) че натрупването на литература започва някъде в 20-ти век. В 19-ти век като че ли и жанрово и количествено, няма особено голям избор?

Така че аз на първо място бих поставил вестниците на първо място. Там има всичко - новини, ребуси, комикси, клюки, прогноза на времето и т.н. Освен това предполагам че нивото на журналистите е било доста по-високо от днешните аматьори. Също и разкази и пордедици. Доста от най-добрите писатели са започнали от разкази във вестникарски колонки. О'Хенри например.

Радиото също е серозен претендент. Разнообразни предавания, музика, радиопиеси, прогнози, спорт и т.н. Във всяка къща е мало радиопарат на централно място. Явно не са били прекалено скъпи. По-късно когато ги комбинират с грамофона си е цял развлекателен център с драматизации по книги и приказки, албуми... Проблема е че се появява масово сравнително късно - началото на 20-ти век.

[Thorn]

Не си дал две важни условия. Първо къде и после кога.

Примерно България между войните. Радиото е много скъпо, книгите и вестниците особено, играят важна роля в градовете. В селата кръчмата е номер 1 с доста обиколки. Имало е горе долу по една кръчма на 100 човека население.

[Amazon]

Не си дал две важни условия. Първо къде и после кога.

Не искам да ограничавам изрично периода, но аз лично питах от епохата на индустриалната революция, до масовото навлизане на телевизията и киното, които определено изтикват на заден план всичко останало.
Място - Европа и Северна Америка.

Примерно България между войните. Радиото е много скъпо, книгите и вестниците особено, играят важна роля в градовете. В селата кръчмата е номер 1 с доста обиколки. Имало е горе долу по една кръчма на 100 човека население.

Е, то повечето кръчми са били едно стайче, две маси, бурето с вино и тефтера с вересиите. Вестниците наистина ли не са стигали до селото? И това само в България, или и на Запад? Все пак през 19 век и в Бълария и в Европа базовата грамотност е доста висока.


Може би си заслужава да потърсим информация за тиражите на вестници и книги и да сравним с броя население. Със сигурност има данни.

[boyankolev]

Прадядо ми е бил кръчмар, помещението още седи - високо е към 4 метра, маси и канапета. След 9.09 за кратко са го използвали за у-ще. Колели са много животни. Това което ми е направило впечатление - евтино вино и месо(суджуци) и огромна консумация, предимно вино се е пиело, не ракия.
Да не забравяме и хилядите читалища по селата и малките градчета. Самодейството още го има на много места - пиеси, танци, излети. Предполагам, че тогава е привличало много млади хора. Визирам периода между Освобождението и 60те год на 20 век в България. Тя и телевизията тогава става масова нашата страна.

[Almasy]

Бе то и много дечица са имали, въпреки понякога въпиющата бедност. То си изисква и време, и усилия....
Ако няма интернет, току-виж раждаемостта се вдигнала

[ISTORIK]

Не забравяйте кафенето! Там са четяли вестниците, играели са карти, табла и шахмат, обменяли са мисли и идеи.

Други форми на забавление са били разходката, четенето на книги и дуелите.

[Thorn]

Вестниците наистина са били важни. Имаше някакъв момент, когато цената им в Англия ставаше едно пени и така ставаха достъпни и за сравнително бедните, та този момент биваше специално отбелязан в някаква книга за периода, чието заглавие вече не си спомням. В края на 19 и началото на 20 век те са замествали и радио и телевизия. Примерно всякакви романи от типа на тримата мускетари са печатани като подлистници във вестник. Всяка седмица по една глава. Реално са замествали сегашните телевизионни сериали. Писателите им са били истински звезди на масовата култура.

Тогава са се родили и жълтите вестници, с разкази за убийства и престъпления. Предприемчивите продавачи на вестници ръчно са оцветявали кървищата в гравюрите (по-късно снимките) със сцени на убийства за да ги продават по-лесно.

Освен това нямате представа КОЛКО вестници са се издавали. Нкъде бях чел, че малко преди началото на ПСВ в Белград е имало няколко ежеднивника, а заедно със седмичниците - повече от 20. И то в град с около 100 хил. население.

Освен това е имало много театри. На Балканите не чак толкова, но примерно в Париж са били десетки. И артистите им са били звезди. Барове, кабарета, шантани. И да, публични домове. Във викториански Лондон, с население колкото сегашна София или даже по малко е имало 80 хил. проститутки. При това не са били особено евтини.

[Stan]

Освен това нямате представа КОЛКО вестници са се издавали. Нкъде бях чел, че малко преди началото на ПСВ в Белград е имало няколко ежеднивника, а заедно със седмичниците - повече от 20. И то в град с около 100 хил. население.

Че то в Пловдив са излизали по няколко вестника на ден. Като ми остане време, ще проверя - колко. Освен това, не трябва да се забравя, че вестникът не свършва своя живот с прочитането му. Той е първото мултифункционално устройство и след изчитането му става за подпалка, за бърсане на всичко което се нуждае да се бърше, за покривка, за амбалажна хартия, за листове за цигари, за шапка, за затъмняване на прозорци, с него човек може да се покрие баницата да се задуши, може да си прави вятър, да трепе мухи и т.н. Чудомир е посветил цял разказ на това.

И май забравихте най-важното - неделното хоро.

[Ksantip]

Имам някаква бегла представа за забавленията в селата през 30-те и 40-те години от разказите на баба ми (родена 1932г.). Основното е седянката - едновремешния фейсбук. Освен клюките са наблягали на песните и хората, а по време на седянката пак не стоят без работа - плетат, тъкат, нижат тютюн и т.н. Алкохол и цигари не се допускат до тези женски сбирки (само циганките са пушели). Дядо ми не ми разказваше много, но пак от бабините разкази знам че мъжете се събират в кръчмата, бистрят политиката, пият и търсят лесни жени. Разбира се този модел важи само за селата. И както каза колегата горе, правенето на деца също е заемала съществена част от времето - баба ми е имала 9 братя и сестри, самата тя има 5 деца . Радиото и телевизията не са били никак разпространени - в селото на баба ми само най-богатото семейство е имало радио и това е в началото на 40-те.

[kramer]

Спомням си края на 60-тте, северозападна България. Дядо ми ме е повел да се "разстъпим на сред село". На площада дъни здраво духовата музика, по-младите са се хванали на хорото. Отсреща в кръчмата (хоремага) са малкото пияници. Незабравима е миризмата на хоремага - мастика, мента и още нещо.
Около площада пред дуварите, на пейки са седнали старци с каскети, които критично клатят глави и нещо коментират...

[Amazon]

Докато рових по темата, намерих страхотен български сайт за Историята на вестниците в България Историята на вестниците в България.

Ето някой любопитни цитати, касаещи времето след освобождението до първата половина на 20-ти век.

Сред градовете най-много периодични издания има в София – 4940 (от тях 465 са единични листове) - т.е. близо половината от пресата ни между 1878 и 1944 г. Този столичен синдром започва да се развива непосредствено след Освобождението, когато доминира партийният печат с кипежа на партизанските страсти около "вкусните дробчета на държавната трапеза". Накратко казано – лесно се харчат чужди пари.

Стоян Михайловски: "масовата журналистика е каймак от храчки, сметана от пумия".

Григор Василев: "Правителството поддържа една цензура невъзможна, срамна, позорна, отвратителна, защото знае, че без цензурата не може да живее".

Май от началото на 20-ти век до сега много не се е променило.

А това мисле че решава въпроса с вестниците и книгите в българското село през индустриалната епоха. Явнно грамотни са били само кмета, попа и доктора:

Ако през 1880 година само 3.3% от българското население са били грамотни, то през 1910 това са вече над 33% от населението.

Обаче след това може да се види невероятният подем в образованието след освобождението, който е коментиран дори в САЩ. Грамотните само за няколко години стават над една трета от населението а повече от милион четат ежедневници. Това явно включва и селата, защото тогава радското население е нищожна част:

Значи от 3% грамотни при освобождението, само за 20-тина години стигаме до:

След като налага "Дневник" като най-тиражния всекидневник в България, Атанас Дамянов замисля издаването на голям утринен ежедневен вестник. Дотогава такова издание в страната няма, а развитието на печата в Европа и САЩ доказва, че това са най-печелившите вестници. Окончателното решение за новия вестник е взето в ранните часове на 1911 г., на новогодишната трапеза в къщата на Дамянов.

Точно след месец на 1 февруари 1911 г. първият брой на новия вестник е вече в ръцете на читателите, при това безплатно. От втория брой с цена пет стотинки са пласирани 8700 копия. С всеки следващ ден тиражът на вестник "Утро" расте и той ще се превърне в най-тиражния всекидневник в България. Върховият му тираж достига 320 хиляди броя, но е четен реално от над един милион читатели.

И това в 1911. Мисля да си запазя този цитат и статистиката и да ги набивам в челото на всеки, който обяснява как хубаво се равивали българите в османската кочина и как всичко им било жус, и до какви ресурси имали достъп.

Краят на журналистиката

В края на 1944 г. министрите от кабинета на ОФ вземат решение да се спрат всички вестници, с изключение на правителствените, като изтъкнатият мотив е "поради липса на хартия". Истинската причина обаче е недоволството на съветските представители в България от независимата българска преса. Затова след тяхна намеса тя спира да излиза от 1 януари 1945 г.

[ValBo]

Не мисля, че преди 100 години е имало машинен парк способен да отпечата 320 хиляден тираж за една нощ.

[Stan]

Не мисля, че преди 100 години е имало машинен парк способен да отпечата 320 хиляден тираж за една нощ.

Така е. Освен това възниква и проблемът му с разпространението на такъв тираж. Вероятно става въпрос за най-банална печатна грешка и вместо 32 000 е написано 320 000. Иначе вестниците от това време не са като сегашните, обикновено представляват 1 лист.

[Amazon]

А ”един милион читатели” пак ли е печатна грешка?

[Thorn]

А в неделя на площада полковият оркестър е свирил. Всякаква музика, включително хора.

[Thorn]

Иначе главната предпоставка за веселия е била да има ядене пийване.

[ValBo]

320 000 тираж е много дори за съвременна ролна офсетова машина, печатаща едновременно от двете страни, а за листова на висок печат е направо невъзможна. Средната производителност на такава машина е не повече от 5000 удара на час - преко сили и печата само едностранно
Ще трябва да проверя какви машини сме имали преди 100 години, но това са огромни тиражи дори сега

[Amazon]

Ами не се казва че този тираж е постигнат 1911-та. Вторият борй е 8700 копия. Може този тираж да е достигнат примерно 39-та, когато България е сравнително богата държава дори по европейските стандарти и призвежда от тютюн до самолети.

[ValBo]

Вестниците на Атанас Дамянов непрекъснато увеличават тиражите си. В началото на 1939 г. вестник „Утро“ е с тираж от 95 хиляди копия, а в края на годината те достигат 130 хиляди. В празнични дни и при големи събития вестникът се разпространява в 150-160 хиляди копия. Нарасналите тиражи принуждават Дамянов да инвестира 3 милиона и 700 хиляди лева за нови машини и строителни дейности. Той закупува нова ротативна и нова линотипна машина, както и части за тях, и ремонтира зданието на дружеството

До тук попаднах само, че е взел 2 ротативни машини (това е някакво неразбирателство в терминологията, вероятно ролна машина) и 3 линотайпни машини - набиращи оловни буквички машини

[Stan]

А ”един милион читатели” пак ли е печатна грешка?

Всъщност съм се подвел, мислех, че става въпрос за 1911 г., а всъщност това са данни за началото на 40-те години. Така че даденият тираж и брой читатели е напълно възможен. През 1910 София е имала население 100 000 през 1939 - 400 000 души, Пловдив през 1910 - 49 000, през 1939 - 105 000. През първата половина на 40-те години не само София и големите градове рязко са си увеличи населението, но и комуникациите между тях и околните градове и села са много по-добри, което е предпоставка и за добре развита разпространителска мрежа, т.е. да се реализира на пазара въпросният тираж.

А, да и да не забравяме - по това време е ВСВ, което съвсем логично допълнително стимурила читателски интерес.

[Du6k0]

През войната в Царство България радиоапаратите са били запечатани да се слуша само Радио София. Разбира се, повечето хора чрез някакви трикове са слушали всичко което се хваща. В кръчмите по селата са се събирали "комунистите" и "фашистите" и са спорели и радвали когато техния лагер печели победа, а противника губи. Думите са в квавички , има се предвид симпатизиращите на Русия и Германия така са се наричали един друг. Слушали са главно радио Лондон.

[ISTORIK]

Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и различни видове самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси, където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития и празници, организиране на конференции и градски или селски събрания. Някои читалища през '90-те години на ХХ век служат и за киносалони, за пенсионерски или за партийни клубове.

За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата може да разполагат със симфоничен или с духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.

Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Шумен и Лом.

На 30.01.1856 г. в Свищов е основано първото читалище в България - „Еленка и Кирил Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Емануил Васкидович дарява 800 книги, Димитър Начович прибавя 3 000 златни гроша, Христаки Филчов – 1 500, а Георги Владикин – 300. Днес библиотеката при читалището е един от символите на гр. Свищов. Със своя над 101-хиляден фонд тя е част от културната памет на града. Гордост за библиотеката е книжното богатство, което се съхранява в нея. В книгохранилището й се пазят 12 ръкописа и над 600 старопечатни книги.

Наскоро след това, през пролетта на 1856 г., Сава Доброплодни създава в Шумен второто българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников - 1856“.

През същата година е основано и третото българско читалище в Лом.

По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.

През втората половина на ХХ век подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от различни предприятия и организации.

Към януари 2016 г., броят на регистрираните читалища в България е 3614.

През 1815 година Ем. Васкидович основава в Свищов първото елино-българско училище в нашите земи, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която дарява 800 свои книги.

[Желязин]

Един от дядовците ми разказваше, че основно са крадели храна...и говорим за храна, която струва стотинки, нещо от сорта на лук и царевица

[ISTORIK]

Съвременното състояние на читалищната мрежа у нас

https://chitalishta.com/

http://unionchitalishta.eu/

http://chitalishte.blog.bg/

http://chitalishte.bg/

[T-72]

С Вино и с Ракия са се забавлявали!И още го правят и ще го правят.