Hawkeye написа: ↑15 Окт 2018, 14:01
Предполагам, че рки има предвид високо ниво на резерви на финасовите институции (тоест банките), което намалява способността им да предлагат кредити, защото имат по-голяма ликвидност.
Точно - минималните задължителни резерви на банките.
Кухулин написа: ↑15 Окт 2018, 14:45
Е не може банките да потискат инфлацията с по-малко кредити, при положение, че точно това обсъждаме - многото кредити
Ъъъ, банките играят според тоягата, а тя в случая се държи от правителството и желаните политики се прокарват чрез централната банка.
Лихвата не мърда (даже пада), а инфлация няма. Кредити явно се дават огромни (т.е. банките няма как да пазат въпросните резерви), а инфлация няма. От изброените остава нещо чрез юана да държат инфлацията (макар че не ми е много ясно как), но и там движението не прилича на такова:
https://www.macrotrends.net/2575/us-dol ... ical-chart
Играе си между 6 и 7, купуват, продават, всеки ден му актуализирали курса в рамките на 2%, изобщо... нещо не ми е ясно как сдържат тая огромна потенциална инфлация.
А ако реално няма инфлация, значи икономиката си има нужда от тези нови пари и не става дума за балон. Или греша?
Сега, за да няма обърквания да поясня, че политиките на макрониво са много и са различни и се получава, че с едната ръка се дава, а с другата се взима. Не може да се съсредоточим върху само две, три политики (примерно валутен курс, минимални резерви, основна лихва) и въз основа на тях да съдим какво точно прави държавата.
И давам конкретен пример - след кризата през деведесетте, Китай обезцени рязко юана и го фиксира към долара (с одобрението на САЩ междувпрочем) с цел да развие експортната икономика и така да се измъкне.
Положителния търговски баланс плюс преките чужденстранни инвестиции, които започнаха да се изсипват при една нормална ситуация биха предизвикали покачване на курса на юана, но PBoC изкупуваше всичката валута която се предлагаше по фиксинга и изкуствено поддържаше юана подценен. Естествено това означава рязко нарастване на паричната маса оттам и на кредита и покачване на инфлацията. С цел да поддържа положението под контрол PBoC почва да провежда политики целящи да стерилизират в някаква степен паричното предлагане.
Ето например как са се движили минималните задължителни резерви на големите банки:
https://d3fy651gv2fhd3.cloudfront.net/e ... =300&w=600
през деведесетте до Азиатската криза те са около 13% (с цел банките да са ликвидни и да се предотврати ново натрупване на лоши дългове като това довело до кризата в началото на деведесетте). След Азиатската криза за да стимулират икономиката ги пускат до около 7%, а малко след началото на нулевите отново започват да ги качват във връзка с инфлацията и за да забавят темпа на растеж на кредитите.
След 2003 махат фиксирания курс и позволяват юана плавно да поскъпва, като PBoC през цялото време активно изкупува валута на пазара, т.е. увеличава паричната маса и провежда съответно политики да ограничава ликвидността (иззема паричната маса). В тази връзка резервите ги докарват до над 20% 2012 г., 2013 година е връх в поскъпването на юана и тогава този близо 10 годишен тренд на поскъпване свършва и юана обръща платната и започва да се обезценява. Сега централната банка пък се бори с девалвацията на юана (както преди се бореше с поскъпването му) и 2014-2015 издумкаха близо 1 трилион долара за да спрат девалвацията му. Съответно след 2014 нивото на минималните задължителни резерви почва да се снижава, с цел да се подържа икономиката и да не се допуска рецесия.
Та общо взето политиката е като избор между две злини - може да се стопира разрастването на кредита над тези нива, които са вече опасни и са бреме или пък да се поддържа растежа на икономиката сега, пък после ще се мисли за последствията от една дългова криза.
Те затова в последните години ту ограничават ликвидността, ту пак отпускат края, като ползват един куп инструменти - кредитни линии, междубанковите лихви, нивото на резервите и т.н. Абе пробват финна настройка с цел да минат между капките. Засега им се удава, ще видим занапред.
От друга страна, днес е трудно да си представим Русия без партньорството с Китай - какво ще прави, как ще я кара, не е ясно. Там нивото е съвсем друго.
