Това е един едноцветен пример, който днес наричаме класическа архитектура, спазващ формите, но не и цветовете на миналото. По подобен начин се възприемат и древните скулптури – всяка тяхна съвременна реплика се пресъздава без ползването на бои. Дори обратното. Би било считано за кич, ако някой съвременен скулптор, правещ копие на древен образец, посегне към четката и реши да го „поразкраси“... Така всички управляващи от 18-19 в, било те императори, крале или просто президенти държат да бъдат увековечени, като древни римляни в едноцветни статуи. Ето го Наполеон кацнал на Вандомската колона, като същински император Траян
Разбира се, представите за красота, кич, мода и безвкусица са се менели през различните исторически периоди. Днес възприемаме като класически изчистените линии и меките цветове, докато претрупаните форми и крещящи тонове смятаме за неудачни, дори кичозни. Това навярно започва от Леонардо и Микеланджело, които успяват по някакъв начин да наложат мнението си за античната скулптура, като същевременно успяват да достигнат завидни нюанси от цветове в картините и стенописите си. Може и да не съм прав... Все пак виждайки новооткритите избелели артефакти и гледайки към оцелелите и захабени древни строежи, ренесансовите европейци решили, че всичко в Античността е било наистина черно-бяло.
А всъщност Античността е била цветна и дошлите до нас образци на архитектурата и изобразителното изкуство просто са загубили багрите си поради свойството на времето да заличава всичко. За историците е отдавна ясно, че този „изчистен“ образ е погрешен, но сред масовата публика това е често срещана заблуда. Лично на мен често ми се е случвало при разговори за Древността, да открия, че стоящият пред мен човек, който иначе борави добре със знанията си за онова време, не е запознат с този факт.
Признавам, години наред насаждани представи за това, как може да изглежда една класическа скулптура или сграда явно са оказали своето влияние върху мен. За това и до ден днешен се дивя на подобни „боядисани“ неща и по-скоро те ми се струват кичозни и безвкусни. Това е още едно доказателство, че вкусът към „красивото“ се налага от обществените нагласи, а не е генетично заложен у човека
Но да продължим с визуални материали и да не разчитаме единствено на думите. Да вземем Партенона. Според традиционните представи той е изглеждал така:
Не, това не е виртуално генериран образ на възстановения Партенон, а пълноразмерно копие построено в известната столица на кънтрито - Нешвил, Тенеси, САЩ през 1920 – 1931 г. Разликата е само, че не е направен от мрамор, защото мраморът, и в Древността, и сега, е скъп. И липсват цветовете от миналото.
Преди няколко месеца обаче една японска телевизия направи светлинно шоу, което посредством дигитална технология показа Партенона в оригиналните му цветове. Дали са точно оригиналните е спорно, но дават добра представа, как горе долу е изглеждал Партенона преди 24 века.
https://www.youtube.com/watch?v=Q_R6nr0Z0ko
Подобен е и случая с Олтара на мира в Рим. В днешния си вид, след реставрирането, той изглежда по този начин,
но една визуална реконструкция го представя така, както той е изглеждал преди 2000 години:
Т. нар. Саркофаг на Александър или Сидонски саркофаг, намиращ се в Археологическия музей в Истанбул е достигнал до наши дни в това си състояние, представляващо подобие на античен храм.
Ето, как една от късите му страни обаче, е онагледена в оригиналните си цветове.
В оригинал:
И във възстановени цветове:
Подобно е и положението при изобразителното изкуство, като там нещата са дори по-шокиращи. Съвсем ясно може да се види, че Аполон всъщност е изглеждал, като надуваема секс кукла
Аз малко се колебая, дали това е Аполон, но няколко източника, казват, че е...
Артемида от Помпей пък го докарва добре в бяло,
но пък изглежда доста недодялано, вече в цвят.
За Октавиан мисля, че вече бях писал някъде. Украсите по ризницата ми идват малко в повече
А пък Калигула си е бил голям чук и в двата варианта
Естествено всичките ми забележки по цветовете и багрите са пречупени през призмата на собствения ми вкус. През Античността, по всичко личи, че древните са си ги харесвали. Много дори. И всичко, което те са създали, е могло да бъде достигнато от наследниците им повече от хилядолетие след тях.
Използвани са материали от пътуващата изложба Bunte Götter – Die Farbigkeit antiker Skulptur (Разноцветните богове – полихромията на древната скулптура), както и от Уикипедия и Youtube.
Юрий Александров
