Средновековие ⇒ Любопитно и загадки от Средновековието

[Centurionus]

Средновековието е пропито със символизъм , в епоха на масова неграмотност това е бил начинът да осведомиш масите за правилата , нормите , морала , порядките и въобще за разбирането на света . Символизмът е навсякъде , в иконите , барелефите , гербове , книги ...

Един фрагмент се повтаря и е интересен , както и забулен в тайна . Битката на рицари/войни с охлюви .





Теориите обесняващи това поне за мен са незадоволителни . Някакви идеи ?

[Stan]

Вероятно са илюстрации към някаква поема или друго художествено произведение. Трябва да се види текстът.

[Centurionus]

Не е от едно произведение , повтаря се многократно , в различни книги от различни автори .

[Stan]

Явно наистина много разпространен мотив. Напиши в Гугъл:

medieval battle knight with snail

и виж какво става. Хвърлих един бърз поглед и дават препратка към Библията, Псалм 58

[Centurionus]

По-скоро е това : В Средновековна Европа охлювът символизирал греха и ленноста , вярвало се е , че се раждат от калта и се хранят с нея . Нещо нечисто и скверно . Интересно , че не намерих такива резултати при англоезично търсене . Тоест рицарят или вои нът христов е длъжен да се сражава с греха и ленноста . Така вече се връзва .

[ISTORIK]

Започвам с уговорката, че охлювът може да символизира и повече от едно нещо; може да е полисемантичен образ.

Може картините да са подигравка с рицар, който се страхува да влезе в сражение с охлюв - и да атакува този страшен извънземен воин, който е "силно брониран" и го гледа хипнотизиращо с тези свои очи, намиращи се на края на антенките му... Нещо в стил: "Страхливи рицарю, та това е само най-обикновен охлюв..." Интересен е въпросът, дали рицарят е губещият в тази битка? Един могъщ рицар се изправя срещу бавен малък охлюв. Може картините да подиграват професията на рицаря. Като че той се бори все едно с вятърните мелници.Или е подигравка с едно от рицарските забавления - ловът на беззащитни животни в гората. А охлювът - най-бавното и беззащитно животно проявява смелост и става техен (на горските животни) защитник! Твърде възможно обяснение е: средновековно чувство за хумор. Карикатурата, описваща как един могъщ рицар се страхува да атакува такъв безобиден противник, е доста смешна.

Може някой силен враг да е бил сравнен с охлюв, за да бъде осмян или - за да бъде показано, че може да бъде победен. Или обратното - слаб враг да е бил сравнен с охлюва, който напада рицаря. Може би рисунките описват 100 годишната война и победите на английското рицарство над френското, което е сравнено с охлюв.

В библейския псалм 58 се говори за "нечестив(ц)ите", които... "ще изчезнат като охлюв, който се разтопява в мърша, те ще бъдат отнети...; като мъртвородено дете, те няма да видят слънцето. "... Това може да е напомняне за неизбежността на смъртта или пък - за неизбежността на поражението в битка (предполагам). Това - за борбата с нечестивите - се връзва с представата за охлюва като представител на нещо мръсно, лигаво и гнусно - идеален символ на нечистото, на скверността, на нещо супер отвратително. (През средновековието не са и подозирали, че един ден от слузта/лигата на охлюва, която той изпуска, за да може да се придвижва, ще се произвежда крем за лице против бръчки.)

Както змията и червея, охлювът сигурно е символизирал хтоничните (подземните, адовите) сили.

Охлювът може да символизира женската сексуалност, а може да е най-обикновен символ на вредителите в градината, или пък - ха! - на неблагородните и маргиналните социални/етнически/религиозни групи, желаещи да се изкачат нагоре по социалната стълбица. Или борбата на беднчеството и/или буржоазията срещу аристокрацията. Има рисунка на три голи (!!!) охлюва които се катерят нагоре по стълба. "Социални алпинисти"...

Охлювът, както и змията, може да символизира и премъдростта, тоест - учените. Или времето, вечността... Времето, което никога не ни достига, за да достигнем до съвършенството... В Библията, в "Евангелие от Матей", 5:16 се казва: "Бъдете съвършени, тъй както е съвършен небесният наш Отец!"... И така, в този вариант охлювът е символ на страшната невъзможност да постигнем всичко, което се надяваме да постигнем в този наш единствен живот (християнството отрича идеята за прераждането на душите!), поради ограниченията на времето, и рицарят ни учи, че въпреки всичко трябва да се бием срещу охлюва, тоест - срещу неизбежността на поражението ни в битката с времето. Човек трябва да се бори за постигането на своите мечти, а също така - и за постигането на непостижимото божествено съвършенство...

В хералдиката охлювът символизира постоянството и размишлението.

Може охлювената черупка да крие някакво (еретично?) окултно знание, примерно - спиралата на Фибоначи.

Може да е свързано с отегчението от бавното творене на шедьоври - бавното писане и преписване на текстове и на книги, бавният строеж на замъци и катедрали... (просто предложение)

Може да е някакъв градски фолклор за 24-мата шивачи, борили се с охлюв:
"Двадесет и четирима шивачи отидоха да убият един охлюв...
Най-смелият от тях дори не докосна/не доближи опашката му...
Охлювът извади своите малки рогца. И изведнъж им заприлича на разярен бик...
Бягайте, шивачи, тичайте бързо! Или след малко ще бъдете изкормени всички!"

Според "Енциклопедия на символиката на животните в изкуството" охлювът е символ на ленивостта и на онези, които се задоволяват с неща от материалния свят за сметка на стремежа към духовното и възвишеното.

В някои картини охлювът е противопоставен не на рицар, а - на заек, на зайци или на маймуна. (Понякога зайците са два или повече.) В този случай явно имаме противопоставяне на бавния охлюв на бързия заек или на бързата маймуна. Един средновековен европейски прочит на китайските понятия Ин и Ян. По-късно Лафонтен ще напише баснята за заека и костенурката. Може пък той да е взел назаем идеята от някой средновековен ръкопис, където са противопоставени охлювът и заекът/маймуната.

Струва ми се, че рицарят, борещ се с охлюв(и), може да бъде метафоричнен символ на удовлетворението на писаря или на преписвача на текстове в манастирския скрипториум, който (писаря/преписвача) се отдава на своите фантазии, докато прекарва часовете си в самота и в преданост към свещената работа, като си представя себе си като великолепен воин на Бог, участващ във война срещу бавно движещия се всекидневн живот, лишен от рицарските забавления (пирове, лов, турнири, войни) и воюващ "на тихия фронт" на свещеното дело - написването или преписването/пренаписването на някакъв важен текст и опазването на някакво знание, на някаква информация през вековете.

И накрая... Може би средновековните илюстратори са искали да ни поднесат една загадка, над която да си поблъскане умовете. "Сега, ние, живеещите в XIII век, ще накараме онези наши наследници от XXIII век да си поблъскат главите над тази наша загадка. Толкова сложно замислена е тя, че нито човек, нито суперкомпютър ще могат да я разгадаят. Ще им покажем силата на своя ум!"...

Обаче има и карикатура/рисунка, описваща рицар, бранещ жена от настървените атаки на охлюв. Рицарят удря охлюва с... тиган?!

Има рисунка, на която магаре се бие срещу въоръжен до зъби охлюв!

Други варианти рисуват рицаря като получовек-полулъв с криле на дракон. И биещ се срещу цели два охлюва.

Понякога от черупката на охлюва се показва главата на куче, котка, прасе, елен.

Интересна е битката между заек, яхнал охлюв, и куче, яхнало друг заек. "Отмъщението на заека" е друг мотив - заекът отмъщава на ловеца и кучето му. Кучето се вари в гърне, а ловецът се пече на шиш. А зайците ги наблюдават злорадо отстрани.

[Кухулин]

Интересна е битката между заек, яхнал охлюв, и куче, яхнало друг заек. "Отмъщението на заека" е друг мотив - заекът отмъщава на ловеца и кучето му. Кучето се вари в гърне, а ловецът се пече на шиш. А зайците ги наблюдават злорадо отстрани.

Тук е ключа от бараката. Охлювите са само част от иначе доста разнообразните и екзотични животински мотиви.

[Centurionus]

Безспорно охлювът може да има много значения , и те се променят през времето . Но е сигурно ,че мотивът във всички книги не е случаен ,не е за осмиване на някой конкретен рицар , или просто от досада и умора монасите преписвачи са си драскали в ъглите на страниците . Двубоят е много често повтарян , в книги с коренно различно съдържание , значи изобразява основен постулат в християнството .
По-късно през ренесанса охлювът символизира скромността , а лозовият охлюв за това че си затваря черупката през есента и при засуха , а после излиза отново (възражда се) става символ на възкресението на Христос .

[pnp5q]

Японските самураи, видите ли, били доволно земни люде (рус.) преди да почне да изчезва тоя род войска (и да се изтънчва и покрива с митове), в това число - на приказки не вервали и честта на самурая в боя била равна на броя глави на врага, които може да представи впоследствие. Тъй ама кат затръгват за Корея - глави много, транспорт малко - че събирали само носове. В една гробница - 20 хиляди, в друга - още не знам колко. Е, ревизията след закриването на проекта показала, че някои си донадили трофеи от подотчетните им селяни. Такива ми ти на, самурайски работи.

[pnp5q]

Попаднах на едно любопитно твърдение - че едва ли не кой да е съвременен икономист, с някакъв стартов капитал на ръка, би могъл да завладее кое да е средновековно царство. Какво смятате?

[Кухулин]

Попаднах на едно любопитно твърдение - че едва ли не кой да е съвременен икономист, с някакъв стартов капитал на ръка, би могъл да завладее кое да е средновековно царство. Какво смятате?

Според мен един съвременен икономист с капитал в ръката ще се прости много бързо и с капитала, и с живота си. Просто ще му резнат гърлото някъде по друмищата.

[pnp5q]

Хмм, добре, уточняваме - депозиран при тамплиерите.

[djio]

Силно вероятно е да свърши на кладата като еретик. Само икономически познания не му вършат работа.

[Кухулин]

Хмм, добре, уточняваме - депозиран при тамплиерите.

Да го кажем така - ако на един много умен човек му дадеш много голямо богатство, то има периоди, когато би могъл да се сдобие с кралска/царска/императорска корона. Има периоди, когато не би могъл. Според мен периода и локализацията на тамплиерите спада по-скоро към втория тип.

А пък конкретно съвременен икономист, попаднал в кой да е средновековен период, нищо не би направил. Да не говорим за всяка корона. Първо, вероятността да блести с изключителен ум не е висока. Второ, ще му трябва много време и късмет да превърне началния си капитал в голямо богатство. Трето, всичките проблеми на съвременния човек в Средновековието.

Като цяло бих заложил по-скоро на средновековен разбойник, отколкото на съвременен икономист

[Amazon]

Принципно през средновековието, особено ранното, трябва да се залага на късмет и на някой качества, които не са в длъжностната характеристика на ”икономист”. Каквото и да означава това, защото понятието е подобно на ”инженер” - може да значи всичко.

Съгласен съм с Кухулин, че акъла е много, ама много по-важен от специалността и знанията в тази среда. Следват другите неща, не на последно място - височина, социални умения, смелост, външен вид, произход.

Иначе вероятността просто да ти резнат манерката е огромна. Че то в България през 90-те беше така. Който спечели джакпота от тотото му отвличат децата.

Има и нещо друго. И то никак не е маловажно. На фона на хората през средновековието, ние ще сме леко тъпи. Заради по-суровият социален климат и подбор, както и все още много абразивната социална еволюция, е много вероятно повечето хора с които ни се налага да контактуваме, да имат много по-високо IQ от нас.

Какво правим тогава с тия пари? Ако съзнаваме ситуацията - добре, може да се присламчим някъде. Ама ако се мислим за богове, тогава колко точно ше мине преди да ни застигне логичната развръзка?

[Centurionus]

Попаднах на едно любопитно твърдение - че едва ли не кой да е съвременен икономист, с някакъв стартов капитал на ръка, би могъл да завладее кое да е средновековно царство. Какво смятате?

По-скоро не. Ломбардските търговци са били кредитори на крале , а самата Ломбардия е била окупирана от кого ли не , ако беше възможно щеше да има Ломбардска империя , допълнително че търговците са били прекрасно ориентирани в средновековните порядки ,обичаи , социална стълбица , знаели са кой кой е , а един съвременен икономист би бил съвсем не на място .

[jordani]

Съгласен съм, че в ранното Средновековие наличието на пари и умението да се "въртят" не е от голяма полза, за разлика от наличието на боздуган и умението да се върти. Макар че може да има един случай - Държава на Само, много неясна история. По-късно в Западна Европа не виждам възможност някой без благороден произход да се издигне. Няма да може включително в град-република, където става без титла, но не и без да си жител-кореняк. Единствено във Византия има възможност и се е случвало. И най-накрая в Османската има възможност да се достигне най-много до управител на Влахия, Молдова или Източна Румелия.

[Amazon]

По-късно в Западна Европа не виждам възможност някой без благороден произход да се издигне. Няма да може включително в град-република, където става без титла, но не и без да си жител-кореняк.

Вероятно би могъл да добие икономическо влияние в Ханзата, а от там и политическо. Обаче отново опираме до умения. Какво знае един съвремене човек за живота през 16-ти век? За стоките, които се търсят. За порядките. За езика. За корабоплаването. По-вероятно е с времето да се разори. И после да пукне от сифилис, или дезинтерия.