Студена война и деколонизацияСССР - събития, факти, документи и коментари за тях

1945-1989
Отговори
Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 13498
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: СССР - събития, факти, документи и коментари за тях

Мнение от Amazon » 04 Дек 2023, 19:53

Факли се гасят с експлозив от край време. Това да използваш ядрена експлозия е тъпотия. Извън огромната цена, единственото което постигаш е че правиш областта необитаема за десетилетия. Няма сондажен кладенец, който да не може да бъде загасен с няколко камиона конвенционален експлозив. Отделно, че ядрена експлозия, особено подземна, вероятно ще запуши/унищожи сондажа а често не това е целта а просто "да се издуха" пламъка.

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7631
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: СССР - събития, факти, документи и коментари за тях

Мнение от piston » 05 Дек 2023, 09:56

От Дмитрий Бакаев
"В Севастопол под открито небе пяха песента "Върнете Сталин" (изпълнител - Сергей Курочкин).
През цялото време на изпълнението публиката не спря да аплодира. Трябва да се отбележи, че публиката беше предимно от възрастни хора.
Сега вече ще говоря открито, ще освободя душата си от болезнените и мъчителни спомени (поне отчасти).
Искам да се обърна не към този, който пееше, а към онези възрастни хора, които аплодираха така радостно. Вие сте някъде в края на седемдесетте години, а някои от вас са прехвърлили седемдесетте. Аз съм на същата възраст. Някои от вас са имали баща, или може би дядо, или по-голям брат, който е бил репресиран през сталинските времена. Дошли са за тях през нощта, сбогували сте се с тях и вероятно завинаги. Много хора дори не знаят къде са погребани техните роднини. Аз ще ви разкажа какво се е случило с тях след това.
През 1952 г. пристигнахме в Далечния север, зад Полярния кръг. Баща ми (хидрометеоролог) беше изпратен в село Сивая Маска (на 6 часа път от Воркута) като началник на метеорологичната станция. Метеорологичната станция беше отдалечена, дори селището беше на 2,5 километра. А около него имаше лагерни зони. Една от тези зони (мъжката) се намираше близо до метеорологичната станция, на около 200 метра. Заобиколена беше с ограда.
Вашите роднини бяха довеждани тук, зад тази ограда. Тук те са живееха и умираха. Работа - по 10-12 часа на ден, и то в студа, в снежната буря.
Метеорологичната ни станция често биваше покрита със сняг (едноетажна сграда, като барака) и не можехме да излезем. Баща ми се обаждаше на началника на лагера (Должиков) и той отпускаше хора да почистят сградата.
Криминалните отказваха под какъвто и да е предлог и къщата се почистваше предимно от политическите лагерници (член 58 и други).
Често разговаряхме с тях. С готовност ни разказваха за семействата си, за децата, с такава човешка топлота и надежда ни показваха снимки.
Именно ВАШИТЕ снимки ни показваха. Даже намирайки се на края на света, те ВИ обичаха - тези нещастни жертви на сталинския режим. Винаги гладни (спомням си как се нахвърляха върху борша, който майка ми им готвеше), зле облечени, те въпреки това не губеха човешкия си вид, правеха на нас, децата, играчки от дърво (нямаше откъде да се купят), а ние им давахме буркани със сладко и гъби (откраднати от майка ми). Това беше техният живот.
А сега ще ви разкажа как умираха. Смъртността беше голяма (без да броим Кашкетинските разстрели), не ги погребваха поотделно. През зимата понякога се събираха по 20-25 души (оставени да лежат на студа под навеса).
Денят на погребението беше събитие. Гробището за лагерници беше наблизо, но лопатите не се справяха с вечната замръзналост и се използваше взрив. Ние, децата, тичахме до оградата и през пукнатините гледахме всичко. Поради възрастта си (6-7-годишни) не разбирахме много, но този сатанински ритуал остана в паметта ни за цял живот.
Преди да бъдат откарани от зоната, в темето на всеки мъртвец се забиваше огромен пирон. В мразовития въздух дори се чуваше как се троши костта. Това правеше един затворник с чук в ръка. Пиронът се забиваше, за да не може жив човек да избяга преструвайки се на мъртъв. Застраховаха се. Все още чувам звука на този чук в ушите си.
После ги караха на шейни до ямата, а ние тичахме след тях. Охраната ни отпъждаше, но нали сме деца, нищо не можеха да направят. Изпровождахме ги в последния им път - вашите бащи, по-големи братя, запомняхме колко са в гроба. Без кръстове, само една пръчка. И толкова...
На връщане пазачите ни качваха на празните шейни и ни връщаха в метеорологичната станция. Като си спомням за това, често плача. Беше много тежко за детската психика.
Как стана така, че днес вие, децата на тези хора, ръкопляскате пламенно под виковете "Върнете Сталин!"! Ума си ли изгубихте, съвестта ли, или никога не сте имали такава?! Вие сте предатели на паметта на вашите бащи. Какви хора сте вие - уроди или нечовеци?! Заслужавате единствено презрение!
Аз ви презирам."
(via Archimandrite Nicanor)
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Аватар
bigdragon
Редовен потребител
Мнения: 961
Регистриран на: 22 Юли 2016, 14:55
Местоположение: Варна
Контакт:
Status: Offline

Re: СССР - събития, факти, документи и коментари за тях

Мнение от bigdragon » 28 Дек 2023, 11:14

На 3.30:
"Бях недоволна от съветската власт, но такова до сега не е имало..."
https://youtu.be/h_LMdoCuSRM?t=206
"Киев покръсти Русия. Киев ще я опее!"
Драгомир Янков
Моля, ако нещо в мен не ви харесва, не ме уведомявайте за това. :|
Постарайте се да преживеете този шок самостоятелно...! :shock:


miau
Редовен потребител
Мнения: 502
Регистриран на: 16 Фев 2017, 00:14
Контакт:
Status: Offline

Re: СССР - събития, факти, документи и коментари за тях

Мнение от miau » 08 Фев 2024, 22:11

Тоя се е родил през 1906 година в СССР ???!!!
All those... moments will be lost... in time,... like tears... in rain.

Аватар
EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 10161
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: СССР - събития, факти, документи и коментари за тях

Мнение от EddieBG » 26 Апр 2024, 22:00

38 г. след аварията в Чернобил героите са забравени или унижени
Мира Ливадина Новая газета Европа

Изображение

Преди 38 години се случи най-голямата авария в историята на ядрената енергетика. В нощта на 26 април 1986 г. избухна експлозия в атомна електроцентрала в град Припят в тогавашната Украинска ССР. Взривът стана по време на извънреден тест на работата на турбоагрегата на свободен ход. Реакторът на четвърти енергоблок се оказа напълно разрушен, а в околната среда моментално бе изпуснато огромно количество радиоактивни вещества. По онова време в света все още няма опит в ликвидацията на подобен вид аварии.

Облакът от различни радиоактивни материали мина през голяма част от Европа, като най-засегнати са Беларус, Русия и Украйна. Според много груба оценка на Световната здравна организация броят на смъртните случаи от лъчева болест през следващите месеци и години е 4000. Смята се, че повечето от смъртните случаи са причинени от радиацията. Броят на тежко болните и инвалидите (както сред ликвидаторите, така и сред обикновените граждани) също е условен.

На държавно ниво трагедията се припомня веднъж в годината. Официалните лица говорят за героизма на загиналите ликвидатори, но никога за факта, че повечето оцелели са на ръба на отчаянието. Част от оцелелите ликвидатори впоследствие посягат на живота си. А понякога ликвидаторите дори са съдени за незаконно получаване на обезщетения - мизерната сума, която им се полага по закон: отстъпки за жилищни и комунални услуги и ваучери за санаториум.

Версии и цифри

В нощта на 26 април 1986 г. в четвъртия енергоблок на атомната електроцентрала в Чернобил се тества турбогенератор. По план той трябва да бъде спрян, да му бъде изключена системата за аварийно охлаждане и да му се измерят показателите. Тестът не минава безаварийно. В 01:23 московско време избухва експлозия и започва пожар.

Най-вероятната причина за аварията, около която години по-късно се обединиха експерти както в Русия, така и по света, включително Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), е изначална грешка в проекта и конструкцията на реактора (АЕЦ е пусната в експлоатация на етапи от 1977 до 1983 г.). Установена е и поредица от грешки в действията на персонала, който е с ниска култура на безопасност.

„В сейфа си имам запис на телефонни разговори между оператори в навечерието на инцидента. Побиват те тръпки, като ги четеш. Единият пита другия: „Тук в програмата е написано какво трябва да се направи, но след това много неща са задраскани, какво да правя?“ Вторият се замисля малко: „Действай според задрасканото!“ Това е нивото на подготовка на такива сериозни документи: някой е зачеркнал нещо, без да съгласува с никого, операторът може да тълкува правилно или неправилно задрасканото, да извърши произволни действия - и това е с ядрен реактор! Представители на "Госатоменергонадзор" са присъствали на станцията по време на аварията, но те не са знаели за извършвания експеримент!“, диктува академик Валери Легасов заключенията си на своя диктофон.

Именно той, след като оценява ситуацията на място, настоява за пълната евакуация на жителите на град Припят (47 500 души), а през следващите дни - и на жителите на 10-километровата зона около Чернобил. През май 1986 г. около 116 хиляди души са били изселени от 188 населени места в 30-километровата зона около станцията.

Интензивният пожар в атомната електроцентрала продължава десет дни. Повече от 200 хиляди кв. км са били изложени на радиоактивно замърсяване, от които 70% са на територията на Украйна, Беларус и Русия. Най-замърсени са северните райони на Киевска и Житомирска области на Украинската ССР, Гомелска област на Белоруска ССР и Брянска област. Радиоактивни отпадъци паднаха в района на Ленинград, Мордовия и Чувашия. Впоследствие е отбелязано замърсяване в арктическите райони на СССР, Норвегия, Финландия и Швеция.

134 служители на Чернобилската АЕЦ и членове на спасителни екипи, които бяха в централата по време на експлозията, развиха лъчева болест, 28 от тях починаха през следващите няколко месеца (предимно пожарникарите, които потушиха пожара в Чернобилската АЕЦ в първите часове). Един човек загина директно по време на експлозията в четвърти енергоблок - операторът на главните циркулационни помпи Валерий Ходемчук (тялото не е намерено); друг служител - Владимир Шашенок , е със счупен гръбначен стълб и множество изгаряния и почива в медицинското отделение на Припят сутринта на същия ден. Според различни оценки от 15 до 30 хиляди души са починали години по-късно в резултат на излагане на радиация. Над 2,5 милиона жители на Украйна страдат от заболявания, придобити в резултат на излагане на радиация.

Все още е трудно да се определи мащабът на бедствието и неговото въздействие върху здравето, тъй като ефектите от радиацията могат да се проявят след много години.

Лудият Чечеров

Изображение

Каква експлозия избухва в АЕЦ "Чернобил" и колко опасна е тя? С проучването на този въпрос се заема ядреният физик от Института за атомна енергия „Курчатов“ Константин Чечеров. Той е автор на една от най-логичните версии за експлозията. Изводът на Чечеров, който заедно с колегите си пряко работи в четвърти енергоблок след инцидента, е, че взривът, който е с ядрен характер, не е станал в шахтата на реактора (както първоначално обяви ръководството на СССР, след като призна за аварията), а в самата реакторна зала. Версията на ядрения физик е съобразена с характера на разрушението на строителните конструкции на реакторната зала и липсата на забележими повреди в шахтата на реактора.

Константин Чечеров посвети почти четвърт век на изучаване на причините и последиците от аварията, като 20 години работи непосредствено вътре в реактора. Той не се обиди, когато журналистите нарекоха него и колегите му "луди физици".

Години по-късно Чечеров казва, че основната грешка на Политбюро на ЦК на КПСС в първите дни на трагедията е, че им липсва достоверна информация за случилото се с реактора. Ученият е убеден, че на ликвидаторите и техните началници са поставени неправилни задачи. Например, безсмислено е да се хвърля товар от хеликоптер в шахтата на реактора (властите бяха сигурни, че в шахтата протича процес на горене). Според Чечеров, в мината не е имало горене. И той доказва това чрез американски шпионски дистанционно сканиращ термометър - Heat Spy Photo-scan Thermometer, (придобит от Службата за външно разузнаване на СССР малко преди аварията). Чечеров прелита с хеликоптер над четвърти блок още през юни 1986 г. и измерва температурата в шахтата на реактора. Резултатът е категоричен - в мината не е имало никакво топене. Членовете на правителствената комисия се страхуват, че разтопеното ядро ​​ще разруши стоманобетонните подове и радиацията ще навлезе в подземните води.

Накратко, съобщенията в съветските вестници, че графитът в реактора е горял почти две седмици, са погрешни. А военните пилоти, изпълнили заповедта на началниците си да запълнят мината, напразно са рискували живота си.

За правителството обаче версията за горенето е изгодна, защото тя подкрепя друго негово твърдение - че почти цялото ядрено гориво е останало в реактора и замърсяване навън няма. Учените обаче категорично го опровергават и доказват, че става дума за авария на ядрен реактор и изпускане на радиационен облак.

Константин Чечеров и колегите му трябва да работят в помещенията с нива на радиация до хиляда рентгена на час. Острата лъчева болест с такава радиация започва в рамките на шест минути. Дозата, получена от Чечеров, официално възлиза на 2200 BER, докато според нормите за радиационна безопасност допустимата доза на облъчване е до 25 BER.

„Не мислехме за страха. Всъщност аз не бях изключение. В нашия институт около 1500 служители написаха изявления с молба да бъдат изпратени в Чернобил. Това бяха най-хубавите години от живота ни. Имахме много интересен бизнес, всеки ден правехме някакви открития, еуфорията от знанието беше невероятна, което вероятно повишаваше жизнеността ни. Нямаше паника или страх. Когато влизах в четвъртия блок, винаги се чувствах свободен човек, който може да прави каквото си иска. И така – всеки ден“, признава Чечеров през 2011 г.

Учени използват два вида дозометри в атомната електроцентрала: едните - за официални доклади, където цифрата за получената доза радиация е намалена няколко пъти (за да не бъдат отстранени от проекта), другите са лични - за да знаят реалната доза на облъчване.

Константин Чечеров почива през ноември 2012 г. на 65 години след тежко заболяване, причинено от радиация. По това време по-голямата част от екипа му, който е работил в атомната електроцентрала в Чернобил, отдавна не е между живите.

Неудобният Легасов

Изображение

Химикът по неорганични вещества Валерий Легасов, който работи в Института "Курчатов" като първи заместник-директор, почива две години след аварията в Чернобил. И както знаем от популярния сериал - не от радиация (въпреки че и той получава доза, която е четири пъти над нормата). Академик Легасов се самоубива.

Няколко години преди аварията Валери Легасов пропагандира концепцията за безопасност на ядрения реактор. В своите научни трудове той се опитва да докаже необходимостта от нова методология за осигуряване на безопасността на атомните електроцентрали в СССР. Той знае, че много реактори в страната са проектирани с недостатъци, които могат да доведат до катастрофи. Много преди аварията Легасов обръща внимание на несъвършенствата на реакторите тип RBMK, който е използван и в "Чернобил", и настоява за въвеждане на нови критерии за безопасност. Но неговите научни заключения и предложения не получиват подкрепа, защото противоречат на официалната позиция.

Въпреки това, веднага след аварията в Чернобил на 26 април 1986 г., академик Легасов е включен в правителствената комисия за разследване на причините и отстраняване на последиците от аварията. От всички членове той е един от първите, които се появяват в Чернобил: излита от Москва със специален полет няколко часа след инцидента. И той ще бъде единственият член на комисията, който ще се връща в Чернобил още шест пъти и ще прекара седмици в проучване на района около взривения реактор. Той първи прелита с военен хеликоптер над авариралия четвърти блок и вижда, че има сияние. Първи се доближава до четвърти блок с бронетранспортьор и прави нужните замервания. И така по няколко пъти на ден. Според очевидци бордовият рентгеномер с максимална скала от 500 рентгена на час е излизал от строя от радиацията. Затова академикът често го оставял в съблекалнята. Близките му разказват, че на мястото на бедствието не е имало респиратори, запаси от чиста вода, лекарства, чисти резервни хранителни продукти, както и йодни препарати за необходимата профилактика.

Легасов информира колегите си учени и пресата за рисковете и състоянието на разрушения реактор и убеждава председателя на правителствената комисия Борис Щербина незабавно да евакуира всички жители на Припят. Той инициира и създаването на група от опитни журналисти, които да отразяват събитията всеки ден. Властите обаче не разрешават това, защото предпочитат пълната секретност.

В един момент дейността на Легасов започва да дразни Политбюро. Самият той е на ръба на силите си. Легасов прекарва 60 дни в атомната електроцентрала в Чернобил веднага след аварията. Дозата облъчване, която получава, е четири пъти над максимално допустимата. Той отслабва драстично, косата му опада, започва да страда от непрекъсната кашлица и безсъние.

В края на август 1986 г. Валерий Легасов е изпратен на конференция на експерти от МААЕ във Виена. Пред повече от 500 експерти от 62 страни той представя доклада си от 400 страници, придружени с таблици, графики, диаграми и снимки. Това е рядко срещано събитие за онези времена, никога дотогава съветски представители не са подготвяли лекциите си по този начин. Благодарение на откровеността на Легасов отношението към СССР, заплашен от искове за милиони за щетите от радиоактивен облак, обхванал голяма част от Европа, се променя и съдебни дела няма.

След доклада си пред МААЕ Валери Легасов става популярен оратор на Запад, където е обявен за човек на годината и е включен в десетте най-добри учени в света.

В СССР нещата са по-различни. Общото мнение е, че докладът на Легасов е разкрил редица секретни сведения. През 1986–1987 г. ученият два пъти е номиниран за званието Герой на социалистическия труд , но и двата пъти не е награден. През 1987 г. с тайно гласуване академик Легасов не е избран в научно-техническия съвет на института "Курчатов". Според негови близки по това време академикът е бил в дълбока психологическа криза и не е знаел как да реагира на такова пренебрежение от властите. Легасов започва да губи пръстите на лявата си ръка, а дясната му ръка и крак изтръпват. Лекарите му поставят диагноза реактивна депресия. На този фон заболяването, причинено от огромната доза радиация, получена в атомната електроцентрала в Чернобил, прогресира. Лекарите диагностицират Легасов с радиационен панкреатит, четвърта степен на лъчева болест.

През август 1987 г. Валери Легасов прави първия си опит за самоубийство, като изпива огромна доза сънотворни, но лекарите успяват да го спасят.

В продължение на две години след трагедията, Легасов, изтощен от болест и депресия, успява да диктува бележки на магнетофон за участието си в ликвидирането на аварията. Именно материалите от тези аудиозаписи се появяват в сериала на HBO „ Чернобил “.

На 25 април 1988 г. Валерий Легасов представя на заседание на Академията на науките план за създаване на Съвет за борба със стагнацията в съветската наука и собствен Институт по ядрена безопасност. Но всичките му предложения са отхвърлени. На 28 април ученият трябва да появи на заседание на правителството за резултатите от разследването на причините за аварията в Чернобил. На 27 април академик Легасов е намерен обесен в апартамента си в Москва. Разследването заключава, че академикът се е самоубил в състояние на депресия.

С указ на Борис Елцин десет години след аварията в Чернобил, през 1996 г., му е присъдено званието Герой на Русия. Посмъртно.

Ликвидатори, но не съвсем

След 26 април 1986 г. властите изпращат в 30-километровата зона около Чернобилската атомна централа не само професионални специалисти, но и цели военни подразделения, както от редовната армията, така и от спешно повикани резервисти от запаса. По-голямата част от работата е завършена през 1986–1987 г. Общо около 600 хиляди души от военни и цивилни участват в ликвидирането на аварията, включително през следващите години.

Днес в Русия и страните от бившите съветски републики не е прието да се говори за това как живеят ликвидаторите - колко често получават помощи, ваучери, пенсии и лечение за себе си. И как понякога държавата не само не ги подкрепя, но и ги съди. Не е прието да се говори как понякога тези хора се отчайват от постоянни си здравословни проблеми и посягат на живота си, защото не могат повече да издържат на болката и да бъдат бреме за близките си.

Една от последните трагедии е самоубийството през октомври 2023 г. на 75-годишния ядрен инженер Виктор Смагин. Сутринта в деня на аварията в атомната електроцентрала в Чернобил той поема длъжността началник смяна на четвърти енергоблок. Заедно с персонала на станцията той се опита да предотврати избухването на нов взрив и получава огромни дози радиация. „За съжаление, по някаква причина никой не говори за ролята на служителите на станцията в ликвидирането на бедствието. Но там загинаха много момчета, които с цената на собствения си живот предотвратиха по-сериозни последствия“, каза Смагин в интервю през 2016 г.

След излагане на радиация Виктор Смагин е транспортиран с линейка в Москва в тежко състояние, диагноцистиран е с лъчева болест и става инвалид от втора група. Впоследствие претърпява седем операции и всяка година преминава курсове на лечение в специализирани центрове. Не е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. През декември 1986 г. е награден само с орден "Ленин" за проявената смелост и героизъм, като награждаването става почти тайно. След лечението Виктор Смагин работи само на административни длъжности в Министерството на атомната енергия на СССР и се пенсионира през 2011 г.

На 23 октомври 2023 г. случайни минувачи откриват тялото му под прозорците на сградата, в която той живее със съпругата си. На масата в апартамента му намират предсмъртно писмо до съпругата му: „Днес беше потвърден нов тумор, така че в мен има поне още четири тумора. Невъзможно е да ги лекувам и нямам достатъчно сили да ги лекувам. Моля те, прости ми, че си тръгнах. Благодаря ви много за годините, които живяхме заедно. Те бяха щастие. Съжалявам!"

В началото на 2000-те около три дузини жертви на Чернобил от град Шахти, Ростовска област, се опитаха неуспешно през съда да получат обезщетения. Първоначално градският съд в Шахти ги подкрепи, но впоследствие - „поради новооткрити обстоятелства“, отмени решението си. Две години ликвидаторите провеждаха митинги и гладни стачки. По време на един от тях загина 50-годишният Пьотър Любченко, инвалид от втора група. Неговият приятел Алексей Сянов беше откаран направо от палатката в болницата с масивен инфаркт. Всички тези действия обаче останаха безплодни.

Последната надежда на жертвите на Чернобил в Шахти беше Европейският съд по правата на човека. След като ЕСПЧ нареди на руските власти да платят на жителя на Шахти Анатолий Бурдов 3000 евро през май 2002 г., други последваха примера на Бурдов. В Европейския съд са подадени 31 индивидуални и една обща колективна жалба. Европейския съд изпрати искане до руското правителство за изясняване на обстоятелствата. За да разрешат конфликта, служители от Министерството на труда набързо отидоха в Шахти и предложиха на жертвите на Чернобил по 1–1,5 хиляди евро. Но според хората те не са предоставили „никакви гаранции за изплащане на парите навреме и в пълен размер“ и затова предложението бе отхвърлено. Това не попречи на властите да докладват в Страсбург, че са изплатени обезщетения. И ЕСПЧ повярва и прекрати делото. Това решение дойде като удар за много жители на Шахти.

Изображение

Още по-абсурдна е ситуацията в Самара, където до момента са осъдени около 70 ликвидатори на аварията в атомната електроцентрала в Чернобил.

Самарският отдел на ФСБ се бори с бившите ликвидатори в продължение на няколко години, обвинявайки ги, че са получили чернобилски сертификати с измама и че не са били в забранена зона. Самарският съд пренебрегна документите, доказващи, че те са били там (секретни и такива, от които вече е премахнат грифът „секретно“). Става дума за пилоти, авиотехници и стюардеси, работещи в авиокомпаниите към заводите Progress и Aviakor. Те не само доставят нужните товари за ликвидация на последиците /например олово за запълване на мястото на експлозията/, но и евакуират жителите, предимно семейства на военни, от най-близките до Чернобил летища: Жуляни, Гомел, Овруч, Бориспол, Киев, Чернигов.

Фактът, че екипажите на "Прогрес" и "Авиакор" са летели над замърсени райони, е официално потвърден едва през 1997 г. Под натиска на ръководството на заводите Министерството на труда започва да издава удостоверения на бивши членове на екипажа като ликвидатори на последствията от аварията в Чернобилската атомна електроцентрала.

През 2017 г. Федералната служба за сигурност в Самарска област обаче решава да започне голямо дело срещу „ликвидаторите измамници“. Бившите пилоти, много от които са с лъчева болест и онкология, загубват инвалидния си статут, удостоверенията за Чернобил и всички обезщетения. Кредитните им карти са блокирани, а те са осъдени да платят "щети" за минали години. Ръководството на заводите изобщо не ги защитава.

Няколко пилоти починаха малко след произнасянето на присъдите, неиздържали на унижението и стреса. Някои просто се примириха, като намериха единствения изход - да се признаят за виновни, за да има бързо разследване и съд, само и само кошмарът в живота им да свърши бързо.

И в днешно време отношението на руските власти към АЕЦ "Чернобил" не се е променило - пълно пренебрежение към мерките за сигурност. През 2022 г. тя беше окупирана от руските войски за повече от месец - от 22 февруари до 31 март. По това време централата отдавна е изведена от експлоатация, останалите три реактора са затворени. Там се извършват само мониторинг на радиационната безопасност и работи по обезвреждане на отработеното ядрено гориво.

Около двеста служители бяха блокирани в атомната електроцентрала в Чернобил. Според свидетелствата им, руските военни са нарушили нормалната работа на централата, унищожили са транспортната инфраструктура, а също така са ограбили редица предприятия от ядрената индустрия в Чернобил и Славутич , като са откраднали компютри, специализирано оборудване и радиоактивни изотопи.

По време на окупацията на станцията е регистрирано повишаване на радиационния фон в забранената зона поради движението на тежко оборудване. Според множество свидетелства руските военни са пренебрегнали мерките за безопасност. Руската армия напусна територията на гарата след краха на офанзивата срещу Киев, когато военното и политическото ръководство на Русия реши да промени стратегията си и да прехвърли войски в Донбас .
"Должен высказать свой печальный взгляд на русского человека - он имеет такую слабую мозговую систему, что не способен воспринимать действительность как таковую."
И.Павлов

Аватар
rki
Редовен потребител
Мнения: 19804
Регистриран на: 22 Мар 2017, 20:11
Status: Offline

Re: СССР - събития, факти, документи и коментари за тях

Мнение от rki » 26 Апр 2024, 22:13

Новая газета, и европейската и руската, окончателно свършиха в мазето.
Всичко, което пишат трябва да се проверява и засича.

The USSR is still collapsing before our very eyes



Parasha delenda est

Аватар
rki
Редовен потребител
Мнения: 19804
Регистриран на: 22 Мар 2017, 20:11
Status: Offline

Re: СССР - събития, факти, документи и коментари за тях

Мнение от rki » 24 Май 2024, 23:09

Рекламен плакат 1954 г. Средна заплата 700 рубли.
IMG_20240524_230729_705.jpg

The USSR is still collapsing before our very eyes



Parasha delenda est

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани