Студена война и деколонизацияВиетнам

1945-1989
Отговори
Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от piston » 17 Окт 2021, 10:41

Archer написа:
26 Авг 2021, 14:37
Drone War Vietnam

Има още на стр. 4 от темата
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 4522
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от Bruchpilot » 22 Окт 2021, 17:25

Малко четиво за съботното сутрешно кафе:

Б-52 против SA-2
Капитан Кен Къри


На 9-ти април 1972 година брифингът ни беше около 01:00 часа сутринта. Полетът щеше да бъде от звено от три самолета, което общо взето беше стандартно. Понякога летяхме и в група от шест самолета, но това не беше обичайно. Както казах, щяхме да летим с три машини и позивната ни беше "Аква". Аз бях "Аква 2".
Вече бяхме изпълнявали няколко мисии в опасни райони (аз в крайна сметка изпълних двадесет и три мисии над Северен Виетнам) , така че това не беше нещо ново за нас като цяло, но тази мисия беше малко по-различна. На брифинга този път ни казаха каква поддръжка ще имаме - самолети за електронно противодействие под нас, мисля че ЕБ-66 и изтребители над нас, които щяха да ни ескортират. Ние не можехме да се свържем директно с тях, но те щяха да са там. Така че всъщност летяхме като част от цяла армада.
Целта ни бяха позиции на зенитно-ракетни комплекси около летището на град Вин, разположен в южната част на Северен Виетнам. Знаехме, че районът е опасен, на брифинга ни го обясниха изрично, все пак щяхме да бомбардираме зенитно-ракетни комплекси и щяхме да летим над тях - щяхме да сме лесна мишена. Така че от нашия екипаж най-разтревожен беше офицерът по електронното противодействие, тъй като той трябваше да смущава радарите.
Приключихме с брифинга и мисията започна напълно нормално - излетяхме, изкачихме се на крайцерска височина. Беше си нормална мисия с изключение на факта, че над Северен Виетнам започнахме да чуваме радио съобщенията на останалите. Те говореха на общата честота за този район. Независимо от това всичко вървеше нормално, въпреки че мисията беше опасна. Стигнахме до отправната точка и към този момент получавахме доста точни измервания от радара за нашето точно местоположение. Пуснахме бомбите както летяхме във формация. Още нещо, което искам да споделя е, че при бомбопускането се опитвахме да направим три "бомбени линии", всяка от които с дължина и ширина приблизително колкото футболно игрище.
Както казах, прелетяхме над отправната точка, коригирахме си позицията с радара и когато наближихме целта пуснахме бомбите. В момента в който те полетяха надолу, всичко светна. Имам предвид на таблото на офицера по електронното противодействие. От някъде ни захванаха и почти веднага започнахме да забелязваме ракети. Всъщност аз не видях нито една, тъй като бях твърде фокусиран върху управлението на самолета, но втория ми пилот и другите видяха.
Веднага щом видяхме първите една-две ракети, офицерът по електронното противодействие каза да започнем да маневрираме. Това означаваше да започнем серия завои наляво и надясно, всеки до около тридесет градуса от основния ни курс, придружени с изкачване и спускане от около петстотин фута спрямо определената ни височина.
В този момент, летенето във формация приключи и много или малко ситуацията беше всеки сам за себе си. До колкото си спомням завих първо на ляво, не си спомням дали в брифинга го бяхме уточнили или просто се случи така. Аз бях номер две във формацията, така че завих на ляво, на тридесет градуса спрямо основният ни курс и с крен от четиридесет и пет градуса. Това си е голям крен, за който и да е самолет, камо ли за огромен като Б-52. Тези завои, както и изкачването и спускането с петстотин фута, аз бих го описал маневрирането като "ножици", ни правеха доста трудна цел.
Аз завих наляво, след това надясно, пак с крен от четиридесет и пет градуса, минах през основният ни курс, продължих още тридесет градуса надясно от него и в този момент видяхме изкачващите се ракети. Момчетата започнаха да съобщават за тях и стана малко страшно. Продължих с маневрирането обратно на ляво, като започнах и да се изкачвам. Отново минах през основния курс, продължих с тридесет градуса на ляво от него и започнах да обръщам самолета надясно и да се спускам надолу. В момента, в който наклоних самолета около тридесет градуса на дясно, не стигнах до четиридесет и пет, видях ракетата до лявото ни крило. Тя се беше опитала да ни следва, но когато бях започнал да накланям самолета надясно беше изостанала и сега фактически се издигна над нас и после се спусна директно към нас. Тя има дистанционен взривател, това е единия начин да я детонират и този взривател се задейства на около сто фута от края на лявото крило.
И точно в това беше чудото. Не се майтапя. Когато ракетата се взриви, крилото ни фактически сочеше точно носа на ракетата и конуса от осколки, който се образува при взрива на бойната глава направи на решето цялата лява половина на самолета, без обаче да засегне сериозно крилото. Според мен, ако бяхме в малко по-друга позиция и крилото беше малко по-нагоре или по-надолу - цялото щеше да бъде откъснато и щеше да ни се наложи да скачаме.
Взрива откъсна голяма част от подкрилния резервоар и осколките направих не знам колко дупки. Имахме много течове на гориво. В момента на експлозията аз управлявах самолета - едната ръка на щурвала, другата на лостовете на газта и в следващия момент - БУУУМ!. Огромен блясък, просто огромен, никога няма да го забравя. Заедно с него имаше и голямо разтърсване. Като цяло моята реакция беше резултат от тренировките ни, а те бяха отлични, но най-първата ми реакция беше: "Аз още ли съм тук?". Това си е напълно човешко нещо, нали? Та, запитах се: "Аз още ли съм тук?" и се огледах. Ръцете ми още бяха на щурвала и газта, все още летяхме с крен от около тридесет градуса на дясно, погледнах към краката си - и те си бяха все още там. Помислих си: "Не съм ранен, добре съм!". В този момент усетих излизането на въздуха от дробовете ми поради декомпресията, появи се замъгляването, всичкия боклук от кабината полетя и изчезна някъде зад мен, през дупките. Втората ми мисъл беше: "Управлявам ли още самолета?". Това е много важно. Навсякъде в учебниците и в аварийните процедури пишеше: "Управлявай самолета!". Най-лошото нещо, което можеше да направиш като пилот, беше да забравиш да управляваш самолета. Самолета си летеше, но уредите се бяха побъркали - индикаторите за горивото в резервоарите се въртяха насам-натам, двигателите ревяха, в първия момент не можехме да определим какво работи и какво не. Беше добре, че имах втори пилот, който освен това и преди беше улучван - тогава не бяха имали сериозни повреди и не им се беше наложило да скачат, но поне той имаше известен опит.
Започнахме да оценяваме състоянието на самолета. В този момент навигаторът се обади да съобщи, че навсякъде при него тече гориво. Заповядах му незабавно да изключи навигационното оборудване, което той и направи. Офицерът по електронното противодействие седеше на долната палуба и нямаше илюминатор като останалите. Той също се обади по интеркома с думите: "Вече и аз имам прозорец!". Имаше дупка, точно там където е трябвало да се намира главата му, но в момента на удара, той е бил облегнат назад на седалката. Ситуацията беше откачена.
Аз продължих десния завой, тъй като знаех, че в тази посока е океана. Винаги имах едно на ум, както и повечето пилоти там, че не трябва да скачам над земя, особено над Северен Виетнам. Така че се насочих към океана с идеята, че ако трябва да скочим, да можем да го направим над океана и да бъдем спасени. Най-големия страх за мен, а и за другите беше да бъдем пленени. Не се страхувахме от това да бъдем улучени или свалени, страхувахме се от пленяването.
Насочихме се към океана, но вече не бяхме във формация. Обаче продължавахме да си говорим по радиото. Още бяхме ошашавени от случилото се, не знаехме какво работи, дали има пожар и т.н., но летяхме на юг, вече над океана и с Тери (втория пилот) решихме, че трябва да се приземим веднага. Нямаше начин самолетът да издържи още дълго и всеки момент можехме да се запалим или нещо друго. Решихме да летим към Да Нанг. Взехме решението доста бързо, тъй като имахме толкова много дупки и горивото се лееше дори в кабината. Приближихме се малко към Да Нанг - ако погледнете на картата Вин е далече от него, но не чак толкова, примерно колкото Ханой и решихме да се приземим. Но не знаехме какво да очакваме. Мислех си: "Ще се спусне ли колесника?", "Ще се спуснат ли задкрилките?", "Ще се скапе ли хидравликата?". Просто плеяда от неща минаваха през главата ми. Когато започнахме да се спускаме третият самолет ни настигна. Това беше още преди да се свържем с кулата в Да Нанг. Той ни предупреди по радиото, че се приближава и ще огледа самолета ни. Не знам колко точно се приближил, беше ни предупредил, че когато съвсем се изравни с нас ще се обади. Водехме разговора на GUARD честотата, така че практически целия свят можеше да следи разговора ни. Следващото нещо, което чух от третия самолет беше:
- ЛЕЛЕ МАЙКО, ****!
Веднага отвърнах:
- КАКВО, КАКВО?
- ЛЕЛЕ ОТ ВАС ТЕЧЕ ГОРИВО, НАПРАВО СЕ ЛЕЕ ОТ ВСЯКЪДЕ!
- О, супер... - отвърнах пак аз.
- Не знам какво да Ви кажа, нещата не изглеждат добре...
Благодарих, а те се изтеглиха зад нас. После се обадихме се на кулата в Да Нанг, отново по GUARD честотата:
- Да Нанг кула, "Аква" 2 за аварийно приземяване!
- Разбрано "Аква" 2, Вие сте номер шест за аварийно приземяване.
Можете да си представите нашата реакция в самолета: "Какво?... КАКВО?. Няколко минути по-късно все още се спускахме, когато от кулата ни съобщиха, че ще трябва да направим разширен заход, заради другите аварийни ситуации. Не каза точно това, беше по-скоро: "Очаквайте "дълъг" финал и т.н.". А ние все още не знаехме какво ще проработи и какво не. Това беше другата изключително изнервяща част - бяхме ок, но ще се спусне ли колесникът? Ще се спуснат ли задкрилките?
В крайна сметка и колесникът се спусна и задкрилките също. Завихме на "дълъг" финал, тъй като знаехме, че има поне четири самолета пред нас. Тогава попаднахме в облаците - полет по инструменти. Не беше приятно, но аз всъщност не изпитвах проблеми. Приближихме се още малко и кулата в Да Нанг обяви по радиото:
- Всички самолети на финал за Да Нанг, имайте предвид, че по приземяващите се самолети се води огън от малокалибрени оръжия!
Представяте ли си? Бяхме минали през толкова и когато чух това вътрешно извиках: КАКВО? "Вие майтапите ли се? Сега някакви въоръжени ще стрелят по нас докато приближаваме пистата?". Не ни улучи нищо и не видяхме изстрели, но това беше още едно от нещата, които се случиха тази вечер.
Както казах, летяхме по инструменти и пробихме облаците на около хиляда и осемстотин фута. Никога няма да забравя гледката пред мен. Никога не бях кацал в Да Нанг, но знам как изглежда писта, когато видя някоя. Все още валеше, но дъждът се раздигаше, пистата беше пред нас и беше направо красиво, с плажа и океана до нея. Стори ми се, че това беше най-хубавото нещо, което съм виждал. В този момент си спомних, че всъщност единственото, което знаех за базата е, че там аварийно е кацал Б-52 само веднъж и при това е излязъл от пистата, тъй като се е оказала твърде къса. Това ме притесни, а все още имахме течовете на гориво и всичко останало, и кой знаеше какво щеше да се случи.
Заходих с малко висока скорост, не твърде зле, но по-бързо от колкото трябва, вероятно защото бях уплашен. Снижихме се над пистата, опряхме, подскочихме веднъж тъй като бях с голяма скорост, което всъщност рядко ми се случва, след което се установихме нормално на пробег.
На Б-52, модификацията "Д", командирът е този който пуска спирачния парашут и той се използва при всяко кацане. Тази писта беше само десет хиляди фута, а ние нормално кацахме на дванадесет хиляди, така че въпросът дали парашутът ще се отвори минаваше през главата ми, имайки предвид, че другият Б-52 беше излязъл от пистата. Опашният стрелец винаги казваше ако парашутът се отвори: "Парашутът е добър!".
Дръпнах лоста и от зад се чу: "Парашутът е добър!". Мисля в този момент всички си помислиха: "Оххх, май успяхме...". И всичко работеше - гумите не бяха спукани, спирачките се задействаха. В този момент Тери (втория пилот) ровеше в летищните диаграми и ми каза:
- Шефе, ама тук рульожките са широки само петнадесет метра, къде ще спрем?
Отвърнах му, че нямам представа и малко по-късно в края на пистата видяхме колата на заместник командира по наземните операции, който се свърза с нас (имаше радио в колата). Тери го попита:
- Къде искате да паркираме?
А той отвърна:
- ПРОСТО ПАРКИРАЙТЕ НА УШИРЕНАТА ПЛОЩАДКА И ИЗКЛЮЧЕТЕ ТОВА ЧУДО КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО!
Ние потвърдихме, в края на пистата завихме на ляво. Пожарните бяха там, той беше там и когато спряхме ни заповяда да напуснем самолета. По онова време нямаше пяна, но пожарните заливаха здраво всичко с вода. Казах на екипажа си да напуснат самолета - да командваш самолет е малко като да си командир на кораб, трябва да заповядаш на екипажа да напусне. Всички излязоха, след което не за дълго, но за известно време поех дълбоко дъх и си казах: "Не мога да повярвам, че сме тук!". Така да се каже имах момент на тишина сам в самолета. Не беше много дълъг, но аз бях последният напуснал машината, както и трябва да бъде. Докато си събирах нещата видях как останалите от екипажа стоят от страни. Излязох през люка и видях, че всички от екипажа гледат назад към самолета. Аз не погледнах веднага назад, отидох до тях и чак след това се обърнах. Гледката определено не беше обикновена. Самолетът буквално пикаеше гориво от множество места.
Бяхме изключили единия двигател още във въздуха, а друг беше през цялото време на малка газ, така че захождахме само със шест двигателя. Но фактът, че при всичкото това струящо гориво нищо не се беше подпалило си беше чудо.
Тери навремето беше летял в ескадрилата Трипъл Никъл като оператор на оръжейните системи на Ф-4, знаеше, че част от нея е базирана в Да Нанг и помоли заместник командира по наземните операции да им се обади и да попита дали ще ни приемат при тях за кратко. Бяха ни предупредили, че ще останем в базата поне един ден, така че отидохме при старите му другари, които ни почерпиха с бира.

П.П. Капитан Кен Къри и целият му екипаж получават за този полет Distinguished Flying Cross.
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 13245
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от Amazon » 23 Окт 2021, 17:23

Благодаря! Страшно харесвам такива неща в събота сутрин!

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от piston » 23 Окт 2021, 20:45

@Bruchpilot , Aqua е първият повреден от СА-75 самолет, ако се не лъжа... Olive 2 е първият свален (22.11.1972)... После идва касапницата по Коледа...
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 4522
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от Bruchpilot » 24 Окт 2021, 10:55

За протокола в момента самият самолет е експонат в Националния музей на ВВС на САЩ в Дейтън, Охайо :)
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от piston » 17 Дек 2021, 23:21

"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 13245
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от Amazon » 18 Дек 2021, 04:36

piston написа:
17 Дек 2021, 23:21
https://youtu.be/F4G-TQkMptY
Не мога да определя акцента на разпитващият/интервюиращият. Знаеш ли от каква националност е?

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от piston » 01 Окт 2022, 19:34

Спасяването на екипажа на Ф-4 с позивна "Boxer 22" (1st Lt. Woodie Bergeron;Capt. Benjamin Danielson - KIA) се води най-голямата спасителна операция по време на войната.

Общо 336 полета и 1463 "умни", фугасни, касетъчни, димни и запалителни бомби и ракети са изстреляни в рамките на 3 дни.
Повредени са 5 Скайрейдъри и 5 спасителни хеликоптера са повредени (хеликоптерите са бракувани).

Единият пилот е спасен, другият загива.... Загива и един борден стрелец - gunner Airman 1st Class David Davison

Странно, при положение, че BAT 21 Bravo е най-бруталната CSAR... :shock:
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от piston » 08 Окт 2022, 07:46

Първата бойна загуба на Б-52


Това е запис на първата бойна загуба на B-52. B-52D S/N: 55-0110, позивна „Olive 2“, излитащ от U-Tapao RTAFB е ударен над Северен Виетнам от ракета повърхност-въздух (SAM) SA-2 "Guideline" близо до Вин, Северен Виетнам на 22 ноември 1972 г.

(Olive 2 B52D 11-22-72 U-Tapao SA2 damage at Vinh. Crashed near NKP. Lost 4 engines on one side. 6 crewmen bailed out/recovered. No. 55-0110.
P- N.J. Ostozny; C/P- Tony Foley; RN- Bud Rech; N- Bob Estes; EWO- Larry Stephens; G- Ronald W. Sellers. (1st combat loss of a B52 due to enemy action)


Тъй като летяхме на голяма надморска височина, имахме коридори от диполни отражатели и самолет за РЕБ на Tiny Tim (EB-66), за да ни предпази от атака на СА-75.


Снимките са от Olive 3 (B-52D S/N: 56-0669) и неговата камера O-32, разположена на дисплея за топографско сравнение (TOPOCOMP) на радарния навигатор. Има седем снимки (кадри: 3254-3260), които са само 30 секунди от мисия Arc Light. Те започват с разпръскване на диполи от Olive 2 , тъй като техният EWО (Electronic Warfare officer) знае, че са обстреляни от ЗРК (засекъл е командите за насочване на ракетара).
От дясната страна има коридор от разпръснати диполни отражатели, които да прикрият Б-52 от вражеските радари.

Изображение

Втората снимка показва ЗУР, детониращ до Olive 2, докато Olive 1 е в десен вираж след като е извършил бомбопускането..

Изображение

Снимките продължават с Olive 2, който продължава направо, докато екипажът се опитва да си върне контрола над повредения си самолет, докато Olive 3 вече навлиза в зоната с отломки от детонацията на ЗУР, поразила Olive 2.

Изображение
Изображение
Изображение

На последната снимка виждате как Olive 1 излиза от коридора с диполни отражатели, докато сериозно повредената Olive 2 продължава направо, а Olive 3 започва десен вираж след бомбопускането.

Изображение

Пoраженията по Olive 2 са загуба н херметизация, спукани резервоари за гориво, пожар в четирите двигателя от едната страна. Екипажът на Olive 2 си възвърна контрола над самолета и се добира до Тайланд, където катапултира. Всички са успешноо спасени от хеликоптер HH-53 "Jolly Green Giant". Техният самолет B-52 се разби в джунглата в тайландския район Pla-Pak, който е на 15 мили югозападно от Nakhon Phanom Thailand.

П.С. Обичайният съпорт за тези мисии - част РЕБ

Изображение
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от piston » 03 Яну 2023, 11:24

Попадна ми описание (без източници) за активността на северновиетнамската авиация срещу нощните рейдове по време на Linebacker II….
Jim Ireland FYI: There were only under 10 pilots in the "night fighting" unit of VPAF as of the beginning of the 11 days bombing of 1972. I have acquaintance with a few of them.
They told me there was only a single pilot KIA (the pilot involved to this IFF plate). All other pilots survive the war, and none of them was shot down in any air-combat during these nights.

In first day, 18 Dec, pilots Pham Tuan, Tran Cung took off but could not find targets and returned. Their MiG-21s were lost when they landed in total darkness to a bomb-destroyed runway without landing light system (cleared by F-111 priorly) and crashed into bomb craters. Only pilot Vu Dinh Rang (who damaged a B-52 of pilot David R Volker in the night of Nov 20th, 1971) saw combat activities; He saw 2 missiles flew to his MiG and detonate but he was able to continue the fight, shooting to a F-4, and then returned base safely, though his MiG was damaged heavily.

Second day, 19 Dec: A MiG-21 was lost when it was being moved by a Mi-6 helicopter and the rope failed.

Third day, 20 Dec: Vu Xuan Thieu and Vu Dinh Rang took off, were able to approach 7 to 8 km to B-52 but then broke away as their radar was totally blind while the B-52 turned of the navigation light. They both returned home safely.

Forth day, 21 Dec, 3 am: Pilot Nguyen Duc Chien took off to intercept B-52 but was intercepted by F-4. He was able to returned to the air field but due to bad weather, he could not see the runway, thus was ordered to eject. (The 4th MiG-21 lost).
Pilot Bui Doan Do took off after Nguyen Duc Chien, saw targets flew head to head, but he could not climbed up and was 2000 m below target. He returned homebase safely at 4 am.

Sixth day, 23 Dec: 2 pilot Nguyen Khanh Duy and Bui Doan Do took off at 4:44 am and 5 am. Radar was jammed, could not find target, RTB. Pilot Le Van Hinh took off at 18:58, could not find target, landed unsuccessfully in a damaged runway. MiG was lost but he survived (5th MiG lost).

Tenth day, 27 Dec: Pilot Pham Tuan took off. VPAF claimed Tuan have shot down a B-52 and RTB safely. Pilot Tran Khanh Duy took off in a very short taxi way, could not find target, returned home in very bad weather but was able to landed to a damage runway, stopped only 50 m from a bomb crater.

11th day, 28 Dec: Pilot Vu Xuan Thieu took off. VPAF claimed Thieu shot down a B-52 and crashed into that B-52 (the 6th MiG lost). Pilot Dinh Ton took off but could not find target, RTB safely.

Last day: Pilot Nguyen Khanh Duy took off 23:00 but could not find target, RTB safely. Pilot Bui Doan Do took off and shot down a F-4, the only F-4 that MiG-21 shot down in the night in the whole war.

So, according to the VPAF records, there was only a few time MiGs were ordered to scramble to intercept B-52 because the runways were destroyed, the weather condition was too bad, or the radar could not detect target to inform pilot. In total, 6 MiG-21 were lost, 1 was damaged in combat. None was recorded as shot down by tail guns from B-52s in the days the 2 claims were made.
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Аватар
Archer
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 24 Юли 2016, 00:04
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от Archer » 03 Яну 2023, 23:20

Изображение

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от piston » 06 Ное 2023, 21:30

piston написа:
15 Ное 2018, 01:09
Малко суха статистика и интересни факти:

1. Най-произвежданият вариант е 147SC, който постига "преживяемост" от 87.2%, a легендарният "Tom Cat" е свален чак на 68-та си мисия! (2-ро място "Budweiser" с 63, 3-то "Ryan's Daughter" с 52).


@Bruchpilot …. Толкова тъжно…

JD: If a drone made 25 missions, it was named. And a face. The crew chiefs got to name it. And these are normal airplanes to a crew chief. And those maintainers cared for the drones just like any manned aircraft.

Me: What happened to Tom Cat?

JD: Tom Cat was on a mission in Cambodia when it was lost. The drones' programmer tells it what to do and when and Tom Cat had completed its photo run and pitched up for climb. It was supposed to pick up its climb airspeed schedule and reduce pitch to hold it… but that didn't occur and (Tom Cat) stalled and spun in. A command of "level off" could have been given to interrupt the faulty action but the ARCO was busy with something else and wasn't watching as it was on its way home.
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 4522
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от Bruchpilot » 08 Ное 2023, 10:07

piston написа:
06 Ное 2023, 21:30
piston написа:
15 Ное 2018, 01:09
Малко суха статистика и интересни факти:

1. Най-произвежданият вариант е 147SC, който постига "преживяемост" от 87.2%, a легендарният "Tom Cat" е свален чак на 68-та си мисия! (2-ро място "Budweiser" с 63, 3-то "Ryan's Daughter" с 52).


@Bruchpilot …. Толкова тъжно…

JD: If a drone made 25 missions, it was named. And a face. The crew chiefs got to name it. And these are normal airplanes to a crew chief. And those maintainers cared for the drones just like any manned aircraft.

Me: What happened to Tom Cat?

JD: Tom Cat was on a mission in Cambodia when it was lost. The drones' programmer tells it what to do and when and Tom Cat had completed its photo run and pitched up for climb. It was supposed to pick up its climb airspeed schedule and reduce pitch to hold it… but that didn't occur and (Tom Cat) stalled and spun in. A command of "level off" could have been given to interrupt the faulty action but the ARCO was busy with something else and wasn't watching as it was on its way home.
Война, случва се...
Впрочем тази симулация която правихме за Том Кат ми е едва от любимите :)
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от piston » 15 Ное 2023, 10:51

Bruchpilot написа:
08 Ное 2023, 10:07
piston написа:
06 Ное 2023, 21:30
piston написа:
15 Ное 2018, 01:09
Малко суха статистика и интересни факти:

1. Най-произвежданият вариант е 147SC, който постига "преживяемост" от 87.2%, a легендарният "Tom Cat" е свален чак на 68-та си мисия! (2-ро място "Budweiser" с 63, 3-то "Ryan's Daughter" с 52).


@Bruchpilot …. Толкова тъжно…

JD: If a drone made 25 missions, it was named. And a face. The crew chiefs got to name it. And these are normal airplanes to a crew chief. And those maintainers cared for the drones just like any manned aircraft.

Me: What happened to Tom Cat?

JD: Tom Cat was on a mission in Cambodia when it was lost. The drones' programmer tells it what to do and when and Tom Cat had completed its photo run and pitched up for climb. It was supposed to pick up its climb airspeed schedule and reduce pitch to hold it… but that didn't occur and (Tom Cat) stalled and spun in. A command of "level off" could have been given to interrupt the faulty action but the ARCO was busy with something else and wasn't watching as it was on its way home.
Война, случва се...
Впрочем тази симулация която правихме за Том Кат ми е едва от любимите :)

Някак безславно е приключил….
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 4522
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от Bruchpilot » 15 Ное 2023, 19:17

Ами, както казах война...
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от piston » 28 Дек 2023, 21:10

Библиография…:

BIBLIOGRAPHY:


Operations Linebacker and Linebacker II, 1972


Sigmund Alexander, "Bombing with the Beam". Air Force Magazine, June 2006 (89:6).

Stephen E. Ambrose, "The Christmas Bombing", MHQ: The Quarterly Journal of Military History 4 (Winter 1992), pp. 8-17.

Bang Giang et. al., Ban roi tai cho may bay B.52: hoi ky. Hanoi: NXB Quan Doi Nhan Dan, 1978. 381 pp.

Walter J. Boyne, "Linebacker II." Air Force Magazine, November 1997 (80:11).

Robert G. Certain, Unchained Eagle: From Prisoner of War to Prisoner of Christ. Palm Springs: ETC Publications, 2003. 320 pp.

Stephen B.T. Chun, Linebacker I and II: Air Strategy [bibliography]. Maxwell AFB, AL: Air University Library, 2003.

Dien Bien Phu tren khong: qua nhung trang hoi ky. Hanoi: NXB Quan Do Nhan Dan, 2007. 241 pp.

Dana Drenkowski and Lester W. Grau, "Patterns and Predictability: The Soviet Evaluation of Operation Linebacker II." Journal of Slavic Military Studies 20 (October-December 2007), pp. 559-607.

DRVN Commission for Investigation of the US Imperialists' War Crimes in Vietnam, The Late December 1972 US Blitz on North Vietnam. Hanoi, 1973.

Karl J. Eschmann, Linebacker: The Untold Story of the Air Raids Over North Vietnam. New York: Ivy, 1989. ix, 273 pp.

Jeffrey Ethell & Alfred Price, One Day in a Long War. New York: Random House, 1989. pb New York: Berkley, 1991. xvi, 223 pp.

A. Sue Goodman, Linebacker I & II: Air Strategy: Selected References. Maxwell AFB, AL: Air University Library, 1993. 6 pp.

Robert O. Harder, Flying from the Black Hole: The B-52 Navigator-Bombardiers of Vietnam. Annapolis: Naval Institute Press, 2009. x, 299 pp.

Martin F. Herz, with Leslie Rider, The Prestige Press and the Christmas Bombing, 1972: Images and Reality in Vietnam. Lanham, MD: University Press of America, 1985. xiii, 103 pp.

George R. Jackson, Linebacker II: An Examination of Strategic Use of Air Power. Maxwell AFB, Alabama: Air University, 1989. iv, 65 pp.

Maj. Calvin R. Johnson, Linebacker Operations, September - December 1972. vi, 106 pp.

Dana J. Johnson, Roles and Missions for Conventionally Armed Heavy Bombers: An Historical Perspective. N-3481-AF. Santa Monica, CA: Rand, 1994. xxvii, 128 pp.

The Late December 1972 US Blitz on North Viet Nam. Hanoi: DRVN Commission for Investigation of the US Imperialists' War Crimes in Viet Nam, (1973?). 66 pp.

Raymond W. Leonard, "Learning from History: Linebacker II and U.S. Air Force Doctrine." Journal of Military History, 58:2 (April 1994), pp. 267-303.

Lich su nghe thuat chien dich phong khong thang 12 nam 1972. Hanoi: NXB Quan Doi Nhan Dan, 1997. 394 pp.

Luu Ngoc Chien et. al., Ha Noi thang chap nam 1972: ky su. Hanoi: NXB Quan Doi Nhan Dan, 1992. 194 pp.

Brig. Gen. James R. McCarthy and Col. Robert E. Rayfield, Linebacker II: A View from the Rock. Maxwell AFB: Air War College, 1979; reprinted Washington: GPO, 1985. xvi + 208 pp.

James R. McCarthy and Robert E. Rayfield, B-52s Over Hanoi: A Linebacker II Story. Fullerton, CA: California State Fullerton Press, 1995. 163 pp.

C.K. McCusker, Yankee Air Pirates. Marietta, Georgia: Deeds Publishing, 2010.

Mat dat bau troi nguoi Ha Noi. Hanoi: NXB Thanh Nien, 1973. 265 pp.

Lt. Col. Philip S. Michael, The Strategic Significance of Linebacker II: Political, Military, and Beyond. Carlisle Barracks, PA: U.S. Army War College, 2003. 24 pp.

Marshall L. Michel III, The Eleven Days of Christmas: America's Last Vietnam Battle. San Francisco: Encounter Books, 2002. viii, 325 pp.

12 ngay ruc ro chien cong lam nuc long the gioi. Hanoi: Su That, 1973. 134 pp.

Nguyen Xuan Mau, Dien Bien Phu tren khong: hoi ky. Hanoi: Nha xuat ban Chinh tri quoc gia, 2007. 87 pp.

W. Hays Parks, "Linebacker and the Law of War," Air University Review, Vol. XXXIV, No. 2 (January-February 1983), pp. 2-30.

M.F. Porter, Linebacker: Overview of the First 120 Days. xii, 83 pp.

Carol Reardon, Launch the Intruders! A Naval Attack Squadron in the Vietnam War, 1972. Lawrence: University Press of Kansas, 2005. xviii, 419 pp.

John T. Smith, The Linebacker Raids: The Bombing of North Vietnam, 1972. London: Arms and Armour, 1998. 224 pp.

I.F. Stone, "Nixon's Blitzkrieg." New York Review of Books, 19:11-12 (January 25, 1973), pp. 13-16.

Thanh Uy - Uy Ban Nhan Dan Thanh Pho Ha Noi, Vien Lich Su Quan Su Viet Nam, Chien Thang B.52. Hanoi: NXB Quan Doi Nhan Dan, 1997. 371 pp.

Leonard D. G. Teixeira, Linebacker II: A Strategic and Tactical Case Study. Maxwell AFB, Alabama: Air University, 1990. v, 32 pp.

Tran Nhan, Ha Noi, Dien Bien Phu tren khong: hoi ky (Hanoi, Dien Bien Phu in the Sky). Hanoi: NXB Quan Doi Nhan Dan, 1992. 122 pp. 2d ed. Hanoi: NXB Quan Doi Nhan Dan, 2004. 150 pp.

Kenneth P. Werrell, "Linebacker II--The Decisive Use of Air Power?" Air University Review, Jan-Mar 1987, 38:48-61.


from Dr. Edwin E. Moise, Ph.D., Clemson University
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Аватар
pnp5q
Модератор
Мнения: 3262
Регистриран на: 17 Апр 2017, 00:15
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от pnp5q » 30 Яну 2024, 20:54

Интервю със съветски военен инструктор във Виетнам (рус.) - част, публикувана след смъртта му - за това, как след Парижките споразумения американците прекратяват войната, а виетнамските комунисти - не.
"... - Втората командировка беше по-сериозна от първата - признава Марченко. Ние вече бяхме не само военни специалисти, но и участници в спецоперации. По-точно - разработвахме ги и ги ръководехме. И тези акции бяха насочени не срещу американци, а срещу също такива виетнамци, само че не комунисти. Видях с очите си що е гражданска война и това никак не ми хареса. Тогава за пръв път се замислих, че ако комунистическата идеология изисква толкова кръв на несъгласни с нея, то с какво се отличава от нацистката? А след това дойде още едно разбиране. Бях възпитан, че когато един мъж даде дума, той трябва да я сдържи. Иначе не е никакъв мъж. И тук такава дилема: лъжливите империалисти сдържаха своята дума, а ние, които обещахме да прекратим войната и да проведем избори, нагло плюхме на своята дума и даже не крием това. И кой в тази ситуация е положителният герой?
Скоро се оказа, че моралната дилема с неизпълнението на договора вълнува не само мен. Сред военните специалисти започнаха вълнения, много не желаеха да участват в екзекуциите на гражданската война, и едва ли не в очите задаваха на началството въпроси от рода: защо американците сдържаха думата си, а ние - не. На генерал Скамилов, куриращ военспецовете, отговарящи за спецоперациите, даже му се наложи да държи реч. Спомням си, че тогава той с много патос заяви нещо от рода:
"Капиталистите никога не са се придържали към буквата на договорите! Спомнете си какво ни учи учението на Маркс - за 400 % печалба капиталистът ще продаде и родната си майка! Така че ако не им е изгодно, те ще вземат тези хартийки и ще се обършат с тях. А ако ние изпълняваме и по-нататък това, с което те просто са се обърсали, то ние ще бъдем просто идиоти и Ванки-глупаци."
Никой не искаше да бъде глупак..."

Так вот оно что!!!
Един вид - не изпълняват превантивно...
Това ми беше, впрочем, едно от най-сериозните лични открития - че гръбнакът на капитализма всъщност е доверието между двете страни на сделката...
"Времето е ваше, ама парите са наши." - чуто от Васил Найденов

Аватар
Almasy
Редовен потребител
Мнения: 7268
Регистриран на: 29 Юли 2016, 15:08
Местоположение: Бургас
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от Almasy » 30 Яну 2024, 21:35

pnp5q написа:
30 Яну 2024, 20:54
Интервю със съветски военен инструктор във Виетнам (рус.) - част, публикувана след смъртта му - за това, как след Парижките споразумения американците прекратяват войната, а виетнамските комунисти - не.
"... - Втората командировка беше по-сериозна от първата - признава Марченко. Ние вече бяхме не само военни специалисти, но и участници в спецоперации. По-точно - разработвахме ги и ги ръководехме. И тези акции бяха насочени не срещу американци, а срещу също такива виетнамци, само че не комунисти. Видях с очите си що е гражданска война и това никак не ми хареса. Тогава за пръв път се замислих, че ако комунистическата идеология изисква толкова кръв на несъгласни с нея, то с какво се отличава от нацистката? А след това дойде още едно разбиране. Бях възпитан, че когато един мъж даде дума, той трябва да я сдържи. Иначе не е никакъв мъж. И тук такава дилема: лъжливите империалисти сдържаха своята дума, а ние, които обещахме да прекратим войната и да проведем избори, нагло плюхме на своята дума и даже не крием това. И кой в тази ситуация е положителният герой?
Скоро се оказа, че моралната дилема с неизпълнението на договора вълнува не само мен. Сред военните специалисти започнаха вълнения, много не желаеха да участват в екзекуциите на гражданската война, и едва ли не в очите задаваха на началството въпроси от рода: защо американците сдържаха думата си, а ние - не. На генерал Скамилов, куриращ военспецовете, отговарящи за спецоперациите, даже му се наложи да държи реч. Спомням си, че тогава той с много патос заяви нещо от рода:
"Капиталистите никога не са се придържали към буквата на договорите! Спомнете си какво ни учи учението на Маркс - за 400 % печалба капиталистът ще продаде и родната си майка! Така че ако не им е изгодно, те ще вземат тези хартийки и ще се обършат с тях. А ако ние изпълняваме и по-нататък това, с което те просто са се обърсали, то ние ще бъдем просто идиоти и Ванки-глупаци."
Никой не искаше да бъде глупак..."

Так вот оно что!!!
Един вид - не изпълняват превантивно...
Това ми беше, впрочем, едно от най-сериозните лични открития - че гръбнакът на капитализма всъщност е доверието между двете страни на сделката...
Дали пишещият е успял да доживее и види съвременен Виетнам?
Изключително препоръчвана от мен дестинация.
Ниски цени (дори по-ниски от Малайзия и Индонезия) и висок стандарт на качество (на база на това което би бихте платили в Европа). Е, при детайлна разходка из Ханой, бихте могли да откриете потресающи гледки. Въпроса тук е друг - на базата на това което плащате, какво получавате. Пък да не би в Куала Лумпур, Бали или Джакарта да е по-различно? Всъщност да, по-различно е, защото във Виетнам като турист си по-сигурен.
Което се дължи на китайската философия - зле прикрит чист капитализъм.
Когато не могат да ограничат свободата на мисълта – ограничават свободата на тялото

Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 7578
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Виетнам

Мнение от piston » 13 Мар 2024, 08:33

IMG_5270.jpeg

Изображение




Схема на стрелбата на USS Chicago по виетнамска въздушна цел по време на Операция “Джобни пари”…
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, септември, 1950 г.

"War without logistics is called poverty"
William Cox

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани