Знае се, че иранците произвеждат вече втора модификация на съветската Х-55, крадната през Украйна. Визуално двете модификации се различават по размерите на маршевия ракетен реактивен двигател.
Първият вариант е Soumar, с обсег според иранците около 700 км. Представен е официално през 2015 г.
Съветският "прародител" има предполагаемо три пъти по-голям обсег, така че най-вероятно данните не са преувеличени.
Втората версия - Hoveizeh, бе представена през февруари т. г. и се отличава със значително по-големия си маршеви двигател:
Заявеният обсег е 1300 км.
През 2017 г. йеменските хути показаха кадър с изстрелването на крилата ракета, визуално идентична със Soumar, като целта била строяща се АЕЦ в ОАЕ. Вероятно не е достигнала целта, защото се твърди, че е паднала в пустинята. Наскоро бе ударено саудитското летище Абха, като според хутите е уцелена контролната кула - с КР, вериоятно Soumar.
Съдейки по радиопрозрачния нос на ракетите, системата за насочване е комбинирана инерциална с активно РЛ-насочване в крайната фаза, т.е. с възможност за поразяване само на радиоконтрастни цели. Най-вероятно има възможност да се програмира маршрут със завои, така че ракетата да може да атакува целта от различни (и трудно предвидими) посоки. Лети на малка височина. Това не я прави особено страшно оръжие, но ще изисква по-плътно радиолокационно покритие (повече самолети за ДРЛО) и кръгова ПВО за стратегическите американски обекти в обсега и. Иначе, директния боен ефект от нея едва ли ще е значителен.
Бройката разполагаеми ракети вероятно е малка - от няколко бройки до няколко десетки. С времето, разбира се, това ще се променя.
Тези ракети ще имат малък ефект като ударно оръжие, но ще изискват допълнителни сили и внимание от страна на ПВО. Например Hoveizeh може да бъде изстреляна от източната част на иранското крайбрежие, да мине на малка височина над централен Оман, и да удари от юг цел в ОАЕ. Ако ПВО на целта няма видимост и възможност за стрелба на юг, може да се случи провал като с удара по коалиционната база в Мариб, Йемен, през 2015 г. (Тогава хутите изстреляха Точка от неочаквана посока, и изненадаха ПРО на базата.)
(Някой ден тези ракети ще легнат много добре в иранската ядрена доктрина, но засега това е ОТ).
Още малко отклонение: въпреки твърденията в медиите, досега няма данни да са успели да направят модификация за изстрелване от подводници. Но не се съмнявам, че ще се работи и в тази насока. Необходимо е сериозно преправяне на дизайна, защото сегашния диаметър на ракетата едва се вмества в калибъра на торпедния апарат, а тук трябва да има и пусков контейнер. Освен това, трябва да се научат да прибират маршевия двигател в корпуса, както е на руския оригинал.
