Българска история ⇒ Демитологизиране на митологизирани герои

[ivan]

Не ми даваше мира лъжата на тоя политически хамелеон Казасов и мотива за нея и ровнах малко и ето го изплува - Председател на Съюза на българо-югославските дружества (1932-1941). И ти този прононсиран платен сърбоман и безродник намери за източник. Че този блюдолизец ли ще дава оценка на ВМРО и Михайлов и ще има нещо общо с тях та да знае кой какво е казал. Как не са го докопали тогава ми е чудно. Но пусто кого по напред юди много пък ВМРО едно не стига за цяла България пък и Вардарско трябва да оправя и ето го на предателят и безродникът безсрамен и спомени прописал и лъже на едро.

[Thorn]

Ти да не го буташ и Ванчето при онези, дето искали българите да живеят в една държава??? Ми той цял живот е искал независима Македония, в това число независима и от България. Официална програма на организацията му. Я ми цитирай някакво негово изказване, в което иска присъединяване на Македония към България.

[Thorn]

Не ми даваше мира лъжата на тоя политически хамелеон Казасов и мотива за нея и ровнах малко и ето го изплува - Председател на Съюза на българо-югославските дружества (1932-1941). И ти този прононсиран платен сърбоман и безродник намери за източник. Че този блюдолизец ли ще дава оценка на ВМРО и Михайлов и ще има нещо общо с тях та да знае кой какво е казал. Как не са го докопали тогава ми е чудно. Но пусто кого по напред юди много пък ВМРО едно не стига за цяла България пък и Вардарско трябва да оправя и ето го на предателят и безродникът безсрамен и спомени прописал и лъже на едро.

Нямаше нужда от голямо ровене, той сам си признава, че е сърбофил. Обаче ето тук виждаш, че застава зад позицията, че няма македонска нация, а има македонски по географски признак българи. Значи в конкретния случай е без значение - сърбофилството не се отразило на тази му позиция.

[ivan]

Ти да не го буташ и Ванчето при онези, дето искали българите да живеят в една държава??? Ми той цял живот е искал независима Македония, в това число независима и от България. Официална програма на организацията му. Я ми цитирай някакво негово изказване, в което иска присъединяване на Македония към България.

Хайде, първо ти да почнеш с цитати и да спреш да говориш общо. Започваш да омръзваш с претенциите си да ти се доказва нещо. Не съм ти справочник или информационен отдел. Щом твърдиш нещо давай ти и то пълните текстове, а не подбрани от теб откъси, щото те знаем. Като дадеш ти първо цитати тогава ще говорим за Иван Михайлов. И никога не е наричан Ванче тогава това се появява после когато вече не е бил в България. Така че бъди коректен и ползвай името на човека.

[ivan]

Не ми даваше мира лъжата на тоя политически хамелеон Казасов и мотива за нея и ровнах малко и ето го изплува - Председател на Съюза на българо-югославските дружества (1932-1941). И ти този прононсиран платен сърбоман и безродник намери за източник. Че този блюдолизец ли ще дава оценка на ВМРО и Михайлов и ще има нещо общо с тях та да знае кой какво е казал. Как не са го докопали тогава ми е чудно. Но пусто кого по напред юди много пък ВМРО едно не стига за цяла България пък и Вардарско трябва да оправя и ето го на предателят и безродникът безсрамен и спомени прописал и лъже на едро.

Нямаше нужда от голямо ровене, той сам си признава, че е сърбофил. Обаче ето тук виждаш, че застава зад позицията, че няма македонска нация, а има македонски по географски признак българи. Значи в конкретния случай е без значение - сърбофилството не се отразило на тази му позиция.

Ааа няма да мине тоя номер. Я да видим кога става това, кога са записани спомените му на тоя сърбофил. То си го пише там от където си копнал цитата ама пак по твоему с баданарката и само това дето ти изнася.
" На едно от общите събрания на извънщатните журналисти уведомих другаря Димо Казасов, че искам да поговоря с него по определени въпроси. Затова когато му се обадих по телефона, той с готовност ми определи час, в който на другия ден, 10 март 1972 г. мога да го посетя. Посрещна ме сърдечно, топло. Казах му целта на моето посещение и му предадох писмено въпросите, на които бих желал да ми отговори. След като ги прочете със задоволство отбеляза:"

Демек според тогавашната комунистическа линия. Щото достлука със сърбите вече е развален, те са врагове и ако каже друго или прояви сърбофилство току виж го махнали от копанката на номенклатурните блага. Ветропоказател е той, а не източник. Видиш ли като излязат с имената си и им лъсват мизериите. За това и говорят общо и се прикриват та дано ги забравят, но не може, не става помним ги. То забравя ли се.

[Thorn]

Thorn, Стефан Стамболов не е бил нито жалък страхливец, нито е бил гнусен печелбар, нито е бил гнусен безскрупулен диктатор, а е бил български революционер, уважаван държавник, поет и преводач.

По време на Въстанието, което е било следствие на неговата агитация, смело се е крил в едно мазе, а после храбро е избягал в Румъния. По време на войната е могъл да докаже своята храброст в Опълчението или поне в администрацията. Но авторът на "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари" предпочита точно пари да поизкара:

Същата година, през лятото, срещнах Стамболов в Търново. Бе се настанил при някой [164] евреин, интендант на армията, да му купува добитък. Мнозина приятели и познайници му завиждаха за голямата заплата, коряха го, виняха го, че бил отишел да служи на евреите, наместо да влезе в редовете на опълчението. Нали уж бил „народен“, „комита“?

Така, че "революционерството му" се изразява в жалката пародия, наречена Старозагорско въстание и в несръчната "подготовка" на "априлското въстание". Там той е бил "апостол" на главния - Първи окръг и толкова. В самото въстание не е участвал - не се е появил. Всъщност се крил при една мадама, по слухове негова любовница, а когато турците са се поуспокоили е духнал в Румъния.

За корупцията и далаверите в лично неговата полза и в полза на приятелчетата му по време на диктаторският му режим е писано достатъчно за да ми отричаш, че печалбарщината му и то гнусна, се е изчерпала с този епизод през войната.

Когато се събаряше Старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. [167] Тез парцели не можаха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на „свои хора“, които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Динков намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветва да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели.

Софиянци виждаха тез нареждания, едни завиждаха, други се възмущаваха.

Кога един приятел на Д. Петков му казвал, че не бие добре в очи на гражданите туй ползуване от властта за лични облаги, той му отговорил:

— Ако маломерните парцели пи купи вместо мен някой си Исак или Мордохай и общинският съвет нему предаде урегулирания парцел, ще бъде, по вашето разбиране, честно, а пък ако аз го купя и мене се предаде парцела — безчестно. Аз този морал не го разбирам.

Тъй оправдаваха себе си Петков, Стамболов и всички, които купиха маломерни имоти и получиха вместо тях урегулирани места.

Между старата София и софийската мера, наричана Юч-Бунар (сега Три кладенци), имаше бостани няколко десетки декара. Принадлежат на гръка Мимиди. Купува ги от него Стамболов, т. е. накарва Мими-ди да го признае за ортак и уговорва Петкова да прехвърли града зад тези бостани, та те да останат всред застроените места. В такъв случай, разбира се, цената на имота се удесеторява

Аферата с местата срещу Бори-совата градина, от лява страна на Цариградския път. Тез места, пак бостани, принадлежат на нуждающ се стопанин. Обръща се той към Ив. Ев. Гешов, тогава представител на Евлогиевата банкерска кантора, той да ги купи. Гешов се съгласява по 2 лева за метър да даде, но ако успее да уговори кметството да ги вкара в чертата на града, та да могат да се продадат за места. Кметството е Д. Петков, а Петков да улеснява печалбите на един опозиционер, какъвто бе Гешов, разбира се, не желае. Отива стопанинът на мястото при Стамболова. Тоз ги купува по един лев метъра. Свирчу ги вкарва в града, перцелира ги, обявяват се за продан.

Наистина Стамболов остави известни средства на семейството си, но тез средства не бяха от кражба, макар и не благоприобретени (лично придобити), както казват русите. Главният източник на богатствата му бе безусловният фонд. Понякога те бяха два, когато управляваше Външното и Вътрешното министерства. От тези суми той много малко отделяше за предназначението им. Каквото не похарчеше — оставаше негово.

И най-класическият начин за даване на подкуп - уж губят на комар от него:

Тъкмо да вляза в дома си, виждам Стамболов със стражари подире му. Той от година време беше взел да не излиза без водач. Покани ме да се разходим. Бил играл цяла нощ на карти, спечелил бил 1000 наполеона, не спал никак и сега излиза да вземе чист въздух.

Знаеш ли колко е 1000 наполеона? По сегашни цени - около половин милион лева. Повече от половин килограм злато. За една нощ, на карти. Егати и таланта, нали? За сравнение тогава пенсиите са били от типа на половин, един, два наполеона.


Уважаван държавник? Да, докато е бил на власт, някои са го уважавали. Други не. Имал е много врагове, разцепил е обществото, изтрил си е краката в претенциите за демокрация. Падането му от власт е посрещнато преобладаващо с облекчение и радост. Македонстващите естествено са го заклали, все пак това им е основно занимание чак до 30-те години.

Поет и преводач. Що не. Поети от неговия калибър по онова време дал господ.

Обичаше Стамболов хубавото в природата и хората. Обичаше песните, поезията, красотата на нашата хубава

земя. Съчувствуваше на ближния, на слабия, често бе готов да положи живот за унизения, онеправдания. Хуй обаче не го спираше да пълни затворите с приятели и врагове само по едно подозрение; да заповяда да осъждат и разстрелват или бесят без доказана вина. Казват човек, който обича музиката, песните, веселието, не бил способен на жестокости. Стамболов с целия си живот бе олицетворено опровержение на таз приета от мнозина мисъл.

[Thorn]

Цитатите са от "Спомени за княжеското време" http://www.promacedonia.org/dgs/dgs.htm#7

[Amazon]

Аз съм го учил по Стопанска История - разбира се чисто икономическата му политика. Нямах представа какво е представлявал като човек.

[centara]

Пак от там:

Средата, средата е от голямо значение за образуването на човешката душа [...]. Не можем да не кажем същото и за Стамболова. Той, както и всички ний, е син на времето си. Хъш, патриот, пламенен борец за свобода, поет, публицист, отличен държавник, смел политик, често без всякакви скрупули, в един случай с неумолима жестокост прокарва идеите си, круши, тъпче в крака всичко, дет му се изпречва, дори и близки приятели (застрелването на майор Панов, осъждането на П. Каравелов), в друг случай показва порива на рядко великодушие, лаком за богатство, което щедро пръска с другата си ръка, неверен съпруг, жаден за плътска любов. Още?... Не, повече няма какво да се казва. Повече читателят ще намери в неговата пълна биография, ако такваз се появи.

Отличен държавник ли е - да. Смел политик ли е - да. Останалото е торнски демитологизации.

[Thorn]

Тази тема е точно за това - за да не си останеш с учебникарските "революционер, отличен държавник, смел политик", пък после да има учудване защо толкова са го мразели. Нечистоплътен тип.

[Thorn]

Аз съм го учил по Стопанска История - разбира се чисто икономическата му политика. Нямах представа какво е представлявал като човек.

Икономическата политика - протекционизъм до дупка. Нищо особено за епохата.

[Amazon]

Аз съм го учил по Стопанска История - разбира се чисто икономическата му политика. Нямах представа какво е представлявал като човек.

Икономическата политика - протекционизъм до дупка. Нищо особено за епохата.

То може и да не е особено, фискалната аму политика също, методите му за насърчаването на нови производства и там не открива топлата вода. Обаче всичко заедно задава правилна посока на икономиката на княжеството. И това не е мое мнение, а на хората които пишат учебниците.
Чак гърците започват да се плашат, че държавата на север от тях, ще ги засенчи. Ние даже грозде започваме да изнасяме повече от тях!

[Thorn]

Още малко за Ботев.

Съ напущание училището Ботевъ напуща и Одеса, и даже скришомъ, защото полицията го прѣслѣдвала: подлѣжало му да влѣзе въ затворъ заедно съ другитѣ хванати съучастници на едно нощно стълкновение. Той прѣминава въ Басарабия и става учитель въ българското село Знаменка.

Даскалъ Ботю събира всички пари, които има, и праща синътъ си въ Москва да учи медицина: той му прѣпорѫчва пѫть прѣзъ Цариградъ, защото подозира, че Влашко може да спре сина му отъ пѫтя на просвѣщението. Но синътъ самъ настоява за послѣдния пѫть, отива въ Влашко и замързва тамъ: университета е забравенъ, паритѣ сѫ изхарчени въ общество съ бѣдствующитѣ и гладни хашлаци, и Ботевъ е самъ хашлакъ и бунтовникъ.

Прѣдлагатъ му библиотекарско мѣсто, той го приема, но за десетина дни се убѣждава, че то не е за него. Сѫщо и приятели, които цѣнятъ неговитѣ способности, изработватъ му държавна стипендия въ медицинския факултетъ въ Букурещъ, но и тукъ Ботевъ остава само нѣколко мѣсеци и доброволно пакъ се върща въ своята пуста воденица.

И Ботевъ захваща террорътъ ; и не оня террорь на Левски, но сѫщински, принципиаленъ терроръ: проповѣдва комунизмъ и образува шайки за разбивание на каси и за грабежи. Всѣкадѣ водители му сѫ общечовѣческитѣ принципи за равенство и правда.

И пакъ чудно ! въ сѫщото това врѣме, когато той се подвизава по тъмни нощи да разбива чуждитѣ каси, като мисли че служи на човѣчеството, той е глухъ къмъ всичката оная борба, която кипи около него, къмъ приготовленията, които ставатъ за възстание.

Ний видѣхме, че до 1873 и въ началото на 1874 г., когато Ботевъ се прѣнася за послѣденъ пѫть въ Букурещъ, пада най-тъмниятъ периодъ на живота му. Два пѫти една само случайность го спасява, да не влѣзе и той, заедно съ своитѣ другари, по на десетина години въ влашката тузла. Но пакъ попада въ Фокшанския затворъ, и полицията е на пѫть да открие дѣлата му, които ще го осѫдятъ окончателно. Приятелитѣ му го смѣтатъ за изгубенъ. Но, по щастие, тѣ се окопитватъ и го спасяватъ; какъ е станало това спасявание, не опрѣдѣлятъ съ ясность ни Захарий Стояновъ, ни Заимовъ. Ботевъ е припрѣнъ до стѣната; трѣба да живѣе другояче, инакъ — нѣма исходъ. Той напуща Браила и Галацъ, кѫдѣто е придобилъ лоша слава, оттегля се въ Букурещъ и — ще не-ще — приема да тегли „хумотътъ" на Каравелова.

Заимовъ добавя, че въ врѣме на распрата Каравеловъ често е повтарялъ прѣдъ свои гости по адресъ на Ботева:

„азъ тозъ вагабонтинъ отъ милость го прибрахъ отъ букурешкитѣ улици, скрихъ го на таванътъ въ печатницата си отъ прѣслѣдванието на полицията.“

A жената на Каравелова допълняла :

„Голъ, босъ, гладенъ, обръснатъ пристигна отъ фокшанския затворъ и се скри на тавана на печатницата; полицията не е забравила още неговитѣ вагабонтлуци; азъ ще съобща на полицията, че беглецътъ отъ фокшанския затворъ се расхожда свободно изъ букурешкитѣ улици.“

той подучва Бенковски да убие Каравелова. Заимовъ употрѣбилъ „всичкото си искуство“ да разубѣди Бенковски отъ туй партизанско и нечестно убийство....

Цитатите са от:

"Христо Ботевъ като поетъ и журналистъ. Критически опитъ

Димитъръ Т. Страшимировъ"
http://macedonia.kroraina.com/dshb/dshb_2.htm

[piston]

"Александър Стоянов
39 минути ·

Митът за Чърчил и "обяви ни война народ, който си честити банята"

Според митът, Уинстън Чърчил бил коментирал така декларацията по обявяване на война на Великорбитания от страна на България на 12 декември, 1941 г. в реч пред парламента (Твърдението впрочем се среща за всякакви години и дати между 1941 и 1943 г. - б.а.)

Реалността: Последната реч на Чърчил пред Парламента е от 11 декември, т.е. преди България да обяви война на Великобритания. Следващата му реч през декември е пред Конгреса на САЩ на 26-ти, в която, естествено, на България не е обърнато никакво внимание. Отново страната ни не се споменава и в първата реч на Чърчил пред Парламента на 20 януари, 1942 г. С други думи, няма официално изявление на британския премиер, в който подобна забележка да е отправена по адрес на българите в контекста на обявяването на война от наша страна ан Великобритания."

[piston]

https://youtu.be/tAnHWn7u7JE

[Amazon]

https://youtu.be/tAnHWn7u7JE

Благодаря!

[rki]

Интересно.

Текстът е препубликуван от юридическото електронно издание "Грамада". Там за автор е посочен Страшимир Кожаров. В интернет има няколко по-ранни публикации на историята в други медии и блогове. Случката е показателна за отношението към националните герои на иначе много патриотичната ни нация. Заглавието е на "Дневник".

Годината е 1933, гр. Карлово.

Срещу имота на виден български политик се намира бащината къща на Васил Левски. По-точно казано - руините и запустелият буренясал двор. И какво мислите, че прави този властимеющ? Корумпира, плаща и натиска кмета, зам.-кмета и общинските съветници в Карлово да гласуват разширяване на улицата, което да стане изцяло за сметка и в посока на къщата на Левски.

Речено - сторено.

Сборният отбор на родоотстъпниците гласува, каквото е необходимо. Процедурата е в ход. В същото това време в Карлово пристига първият български киноактьор и кинорежисьор Васил Гендов, за да снима филма "Бунтът на робите" в прослава на Апостола. Местни хора му казват да работи бързо, докато не са заличили двора и къщата на Левски. Сащисаният Гендов отива в кметството. Кметът се крие, а заместникът го изгонва от кабинета си, като му казва, че решението е взето и утре ще се събаря. Гендов си скубе косите от гняв и безсилие пред отровната смес от бг политик и алчни бг чиновници.

Какво да направи? Как да спаси светинята?

Спомня си, че в Карлово е разположена 21-ва средногорска дружина с командир полковник Петър Димков, когото лично познава, и отива при него за помощ. Полковникът, като разбира какво се готви, скача и отсича "Тая няма да стане!". Отиват заедно с Гендов отново в кметството, но мишката кмет продължава да се крие, а пък освирепелият от алчност зам.-кмет заявява, че не утре, а още днес ще нареди разрушението.

Полковник Димков грабва телефона, обажда се в казармата и нарежда веднага 12 войници в пълно бойно снаряжение да застанат около къщата на Левски и ако се приближи общинар, да стрелят на месо. Димков и Гендов, които нямат нищо общо с Карлово, спасяват гордостта на карловци.

Тук му е мястото да попитаме: "Кой, по дяволите, им е избрал кмета, зам.-кмета и общинските съветници в Карлово?!"

Историята с къщата на Левски си има още по-поучително продължение.

Полковникът не само я спасява от разрушение, но и организира акция по възстановяването.

Вместо да построи военен клуб, той пренасочва пари и материали, изпраща каруци, дърводелци, намира стари майстори, за да запазят стила от преди Освобождението. Те го съветват да изпрати по селата глашатаи да бият барабана, че се заменят нови дограми и цигли за стари, чамови греди - за стари дъбови или букови. Полека-лека заспалото население на Карлово се събужда и започва да помага - кой с каквото може.

Има няколко много любопитни случаи на дарение:

Петима стари турци начело с един техен учител даряват 18 хиляди с думите:

"Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. Събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите, както знаете вие".

Ходжата също отишъл при полковник Димков, извадил една стара кърпа и му дал няколко златни монети:

"Дойдох да помогна и аз".

Полковникът го попитал: "Защо, бре ходжа, той не е ли ваш враг?".

Почесал се ходжата по брадата и отвърнал: "Героите никога не са врагове!"

Накрая, когато реставрацията била почти приключила, се появил един стар турчин и рекъл:

"Добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на Иван Кунчев?".

Полковникът казал, че не знае да е имало бояджийница, но турчинът настоял: "Имаше, помня я. И аз бях бояджия".

Описал я цялата, дарил такъмите и уточнил къде какво да сложат.

Финалът?

От военното министерство решили да накажат полковник Димков за това, че похарчил не по предназначение парите, отпуснати му за военен клуб. Тогава се намесва генерал Ватев и заявява, че ако за такива неща се наказват патриотите, то България отдавна да е изчезнала от лицето на земята.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/07/ ... na_levski/

[Almasy]

Маршал Фьодор Толбухин - командващ войските на Трети украински фронт на Червената армия поробител, окупирали без бой България през септември 1944г. Сред народа е известен като ''ТЪРБУХИН''.
На името на ОКУПАТОРА комунистите кръщават цял български град - Добрич. Така българите трябва да бъдат унизени, защото край Добрич на 5-7.09.1916г. руските войски за пръв път търпят поражение.
Окупаторите търсят упорито и паметник на ген. Иван Колев, за да го унищожат, без да знаят, че такъв все още няма построен. Техните комунистите обаче крадат парите от фонда, в който са трупани в периода 1942-1944г.
През октомври 1949 г. Добрич получава новото си срамно име - Толбухин. Патронът - маршал Фьодор Толбухин умира по това време и в негова чест градът е преименуван в края на октомври 1949 г. Маршал Ф. Толбухин е обявен за ''почетен гражданин'' на Добрич през 1946 г., а през 1979 г. посмъртно е удостоен с почетното звание ''Герой на Народна Република България" - факти, които доказват, че НРБ е съветска колония , единствената в Източна Европа, в която ОКУАПОРЪТ е учредил за ''туземците'' българи дори футболен турни за купата на СЪВЕТСКАТА Армия. Победителят в него е награждаван от заместниците на Търбухин задължително съветски военен аташе и участва в международния турнир за Купата на носителите на национални купи.
С президентски указ N 87, подписан от Желю Желев на 19.09.1990г. е възстановено БЪЛГАРСКОТО ИМЕ на града - Добрич и окупаторът Търбухин отива в ''историята'' заедно със своя паметник и империята на злото, на която е служил, разпаднала се окончателно и завинаги за радост на поробените от нея народи в Източна Европа през 1991г.

[piston]

Мемоари на близък роднина. Никаква надеждност.

Торн е вторият някогабил член на форума, публично опроверган от официална институция.

Съдът: Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист Магистратите отказаха да дерегистрират БНС "Еделвайс", което организира Луковмарш

В интерес на истината, за разлика от Пизди, който беше яко огъзен за асадските престъпления срещу човечеството от къде по-сериозни институции, като Амнести, ОЗХО и т.н., то "високото" реноме на българският съд дава някаква легитимност на Торньовите демитологизаторствувания...

[djio]

От Берлин гледали с доверие към него, обаче това свързано само с военните действия. За всичко останало нашия непричом. Предполагам е давал експертно мнение на Вермахта, как да се удари по Гърция от района на Кюстендил.

[Almasy]

Митът за Ястребинчетата е изфабрикуван след 09.09.1944

https://www.168chasa.bg/article/9594819 ... 0jViS0kwEs

[piston]

Митът за Ястребинчетата е изфабрикуван след 09.09.1944

https://www.168chasa.bg/article/9594819 ... 0jViS0kwEs

Трудно доказуемо без документи.

[Almasy]

Митът за Ястребинчетата е изфабрикуван след 09.09.1944

https://www.168chasa.bg/article/9594819 ... 0jViS0kwEs

Трудно доказуемо без документи.

Тя именно за липсата на каквито и да е документи говори.
И доказателства.

[Thorn]

Мемоари на близък роднина. Никаква надеждност.

Торн е вторият някогабил член на форума, публично опроверган от официална институция.

Съдът: Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист Магистратите отказаха да дерегистрират БНС "Еделвайс", което организира Луковмарш

В интерес на истината, за разлика от Пизди, който беше яко огъзен за асадските престъпления срещу човечеството от къде по-сериозни институции, като Амнести, ОЗХО и т.н., то "високото" реноме на българският съд дава някаква легитимност на Торньовите демитологизаторствувания...

Бахти и "авторитетната" официална институция! Авторитетния и във въпросите на историята Български Съд! Щом до там си изпаднал да влачиш тук и такива "доказателства", имам лоши новини за теб.

[Thorn]

Между другото - идват интересни неща за самозвания шампион Дан Колов.